Нашият български народ е станал днес според апостола Павла: „позор миру и ангелом и человеком", т. е. всичкият свят гледа и се чуди днес с нашия народ, дори и ангелите божии от небето, как сме седели и седим да търпим да бъдем в такова ниско положение. Затова не трябва вече, братя, да седим и гледаме с такова равнодушие, но да се съземем и ния с пророк Давида и да кажем: „Милост и истину сретоста ся, правда и мир облобезаста ся, истина от земли возсия и правда с небесе приниче." Я това ще рече: милостта и истината да се посрещнат в нас, а правдата и мирът да се целунат и тогава истината, като светне в нас на земята, и правдата божия ще погледне на нас от небето.
Тая истина, видим днес, че светна с радост между всинца ни вообще българи. Тая истина, думам, захвана своето начало от Цариград с изхвърганието на името на гръцкия патрик. Честити сме ние, че се родихме в тая епоха, а дваж по честити, че във времето на тоя наш милостив самодържец с[ултан] А[бдул] Меджид ефенди наш, комуто вишний да умножи дните му. Честит е и той, думам, че в неговото царуване взема нашият народ възражданието на писмеността си и обновлението на изгубената от гърци усвоена праотеческа своя свещена йерархия. Честит е, думам, най-много за това, защото неговото име ще остане на век записано със злат[н]и слова в наште потомци.
Тоя милостивий наш цар е благоизволил и преди единадесет години дал воля да се съгради в столния му град една народна българска църква. За тая наша драгоценност мястото е подарил единородният наш съотечественик светлейший княз Стефанаки Богориди. Тая църква отначалото по злощастие подпадна под големи борчове и при другите необходими нужни потреби нашите тамошни братя настоятели българи в разстояние на това време, като се трудиха да се удържат и снабдят с всичките й потребни неща, мислеха всегда да я съградят отново и в такова великолепие, което да съответствува на количеството и славата ма нашия български народ. И тъй сега, като им се даде отново ферман да си направят свободно тоя великолепний храм, а защото за такова едно голямо, красно здание требоват доволно количество пари, настоятелите, прочее, като добре разсадили, намерили прилично, определили и изпроводили негова милост г-на А. Конковичя, мъж разпален с народност, готов да послужи на отечеството и на своите еднородни братя, да подкани и подбуди всичките еднородни и любородни да помогне всякой според силата си за това здание и който още от миналата [1]859-та година, като се изпроводи с приличните писма и запечатани, кодик тефтери, след като забиколи почти всичката Тракия, Македония и всичката горна страна на България, едвам днес достигна до нашата Преславска епархия. Прочее, тука остава нам, като праворазсъдим, че нашият град е бил от старини столний град на нашата свещенна йерархия, без друго да се потрудим да спомогнем всякий според силата си за тая обща народна българска църква и тъй усърдно, щото да се не покажем по-долни от нашите събратя в другите епархии. Това дотука въобще за съдържанието на тоя общополезннй предмет. Нам остава наконец да направим заключението на словото си и замечянието върху тая наша свята българска нова църква.
Целта на нашия народ е тая: като направим тая обща средоточна българска църква в царствующий град, ще я наречем главна или майка на всичките други български черкви, което значи, че от нея ще се поведе и роди избавлението и освобождението на нашия народ от гръцкото фанариотско иго. Трябова, прочее, и ние да следваме примера на израилския народ, който, за да се освободи от египетското фаравоново робство, възприя да претърпи всякакъв вид беди и изкушения, само да достигне един ден, в който да може свободно да принесе богу своите жъртви и моления в скинията на сведението. Трябова както тия, когато им повелял Мойсей да принесат помощта си за направа на скинията (църквата), не пожалиха нищо от иманието си и принесоха всичките свои скъпоценни неща и ги дадоха на Моисея, за да им съгради скиния, тъй също тряба да направим и ние днес за новосъздаемата наша българска църква в Цариград. Длъжни сме, думам, воистина за всичките въобще църкви и манастири да спомагаме, каквото е и обичай между нас българите, да ходим на Св. гора, на божий гроб, и то нели се’ с пара става! Но от т[а]я помощ, от тях пари се ползуват другите народи, т. е. гърците, а за нас никоя полза няма. А тая помощ, която сега ще направим за нашата българска черква, тя надминува всичките други добрини, защото ще бъде за нашата обща полза. От нея ще се роди голямо добро за нашия народ, голяма бъдъщност очаковаме ние от нея църква, която за в бъдещето время ще промишлява за нашето общо добро. Там ще може всякой беден наш брат да намери утешение във всяка противна случка в странството си, което се случява въобще на всинца ни да ходим да странствуване. С една реч, там ще прехвърлим отсега за в бъдещето всичката наша надежда, а не на другаде, както по злощастно някои от нашите братя направиха. Това тии, без да разсъдят, направили и за голям срам на нашия българский народ, който в по-опасни и страшни времена се е сдържал непоклатен във всичките беди и напасти, а сега от каква нужда да изменяваме старите си праотечески църковни обряди и догми? Слава богу, в златния век на царуванието на нашия милостивий цар с[ултан] А[бдул] М[еджид] ефенди хан ще си получим всичките правдини, които сме имали, без да могат вече да действуват и да ни клеветят нашите неприятели, гръцки владици, защото според техните лукави клевети на нас и според техните черни дела имаме право да извикаме днес всички ние с един глас и да речем: долу караказан, гръцката патрикана! Долу този вертеп на светокрадното разбойничество! А да живей българското чисто и свято православие, да опровергава и поборствува против тия еретици, отстъпници и Фотиеви последователи гръцки владици!
Това дотука от прискръбно сърце можах да изрека, а вие, братя мои, всякой за себе си разсъждавайте по-надалеч. Аз от сърце народно желая освобождението на нашия беден народ.
Здравейте!
Шумен, 22-ий януарий 1861
Съчинено и изречено от учителя Николай Ив. Бацарова
Факсимиле от писмо на Никола Бацаров до Г. С. Раковски в Белград от
17 февруари 1861 год.