ЧАСТ ВТОРА
§ VII
През 1864 г. черковно-училищната каса се управляваше от дикиджийски
еснаф и по някои каприции, които не заемат място в настоящето мое описание,
захвати да се гони икономът поп Васил под предлог, че не бил учен и не
можел да управлява църковните дела, както се следва. Първий двигател на
това гонение беше един от първите предводители на дикиджийски еснаф (дядо
дикиджи Друми). Този человек полека-лека, в една година време преуспя и
състави една голяма и страшна партия от по-влиятелните първи граждани.
На другата 1865 г. (в която година аз лежах много зле болен до смърт и
тогава ми се роди на 16 августа шестото и последното ми чадо Иванчо) за
управлението на черковно-училищната каса казанджийски еснаф писа в Търново
до поп Петка да намери и проводи някой по-учен свещеник за управител на
църковните дела. А той (поп Петко), вместо да търси другиго, дойде сам
си в Шумен. Общето гражданско съгласие беше това да му дадат махла да слугува,
както и другите градски свещеници. Попа Петка, възползувай от партиите,
не възприе да слугува по този начин. Той поиска да управлява църквата вместо
владика и да му плащат от обществената каса по 12000 (дванайсет хиляди)
гроша в годината. И както казах, по причина на партиите той сполучи това,
услови се за три години с гражданите, които му предадоха църковното управление
със следующето пълномощно писмо от страна на свещениците („Копие", страница
216.)
Понеже гледаме, че разпрата, която имаме с Фенер за народния ни религиозен въпрос, се продължи и може да се продължава и сме останали без свещеноначалник, който да управлява както гражданското, тъй и епархиалното ни духовенство, а като сме в безначалие, се пораждат всякакви противозаконности в града ни и по епархията. Затова днес с одобрението на почитаемата градска община съгласно и единодушно се събрахме и решихме и наредихме една духовна комисия, съставена само от духовни лица, които ще се събират под председателството на църковний иконом отец поп Петка, при когото ще бъде пръв член икономът ни отец поп Васил. В тази духовна комисия ще се разгледват всички духовни дела, които се отнасят до апостолските предания и правилата на светите отци или, с една реч, всичко, което се касае до църквата и духовенството било и града ни или в епархиалните градове и села, и ще се решават чрез тази комисия до решението на църковний наш въпрос и дохожданието на наш народен свещеноначалник.
И понеже според убеждението ни в нуждата и по желанието на градската община става тази духовна комисия, ние, свещениците, с добрата си воля определяме за председател негово благоговейнство отца поп Петка. Затова убедително и чистосъвестно се обещаваме да бъдеме покорни на неговите наставления и изпълняваме всичко, което се одобри от речената духовна комисия.
При това речений иконом отец поп Петко ще ни бъде вместо свещеноначалник и което познава за неправилно, че се върши в църковните ни свещенослужения и обряди, като ни оправи и даде правилните наставления, ще го слушаме и във всичко ще му бъдем покорни. В противен случай, ако някой от нас се покаже непокорен, ще има пълно право да отрежда и дава всякому духовното наказание според свещените правила.
В уверение на всичко това дава му се настоящото пълномощно писмо, подписано от всички нас собственоръчно.
Шумен, 1-й януария 1866 година. Следват подписите на свещениците.
От съдържанието на това пълномощно писмо се разумява, дето и икономът поп Васил е имал в партиите свои поддържатели, та за лице и него турят пръв член в Д. комисия под председателството на поп Петко. Това пълномощно го написах така еластически, както го види читателят, като че се е писало от страна на свещениците и по тяхното желание, а в същност аз знаех истината, дето всичките свещеници, както и повечето от гражданите, негодуваха от неговото дохождание в Шумен. Защото предвиждаха, че от това ще пострада черковно-училищната каса, както и училищата, което, както отпосле се научих, последовали след моето заминувание от Шумен за Варна.
За действията ми в Шумен по народните ни дела относително по черковний въпрос и общинско епархиалното управление преди дохожданието на поп Петка, ако и да съм поместил тука при животоописанието си някои от тях, но те са много и всичките са описани в особната ми книга „Копие от обществени писма" затова не ги вмещавам в настоящото си описание, а поръчвам на наследниците си, щото ако поискат или им потрябва нещо да се научат за преминалото по народните наши дела, нека прочетат казаната ми книга и ще научат всичко, което искат, или което има в нея.
[Previous] [Next]
[Back to Index]