Македонска мисъл

кн. 5-6, год. 2, 1947

 

9. Пеония - Една област на стара Македония

 

Иван Велков

 

 

Пеония, пеонските племена и пеонската област не еднъж се споменават в хрониките на събитията, разиграли се в границите на стара Македония. Защото преди въздигането на македонската мощ при Филипа, Пеония завземала доста обширна област, стеснена по-късно и изтикана на север.

 

Според най-старите сведения, които дава Илиядата, пеонците населявали Долна Македония до устието на Вардара. Тази пеонска област по двата брега на Вардара от Демир-капия на долу до морето рано е била завзета от македонците, които образували от нея особенно княжество.

 

На север Пеония граничела с дарданите. Град Стоби (при Градско) се споменава у Ливия като пеонски. И град Билазора (дн. Велес) бил пеонски. Страбон казва, че Аксий (Вардар) извира от пеонска област. В областта на пеонците извирал и Искър. Еригон (р. Черна) трябва да се смята, че е текла също през пеонска област. Изобщо към север и запад пеонците едва ли имали строго определена граница. Може би те са достигали до планините Бигла, Баба и Суха гора. В тия покрайнини те са се смесвали със сродните им илирийски племена. На запад от Вардар те обхващали части от Прилепското поле, т. е. северната част на Битолската равнина.

 

Към изток долините на Брегалница (Астибос), Луковица и Струмица са били пеонски. Град Астибос (дн. Щип) е бил в римско време станция на пътя между Сердика и Стоби. Към изток Пеония се простирала до планината Месапион (Малашевските планини, според Киперт), която деляла пеонците от медите. В тая покрайнина лежи и град Добер (Доберос), който се споменава от Тукидит. В същата област трябва да се търси и пеонският град Астрей (при Струмица).

 

В неизвестно за историята време пеонците прогонили племето медовитини от Струма и се установили в долно-струмската област. Тук се намирали пеонските племена пеопли, източно от тях сириопеони или само сирей, и пеонци при езерото Прасиада (Бутковското езеро).

 

Като отделни пеонски племена се явяват грааите и леите, които живеели по Струма между Кюстендил и устието на Струмица, после агрианите,

 

 

215

 

които се простирали от горна Струма към запад до границите на дарданите. На юг от тях живеели медите. И агрианите, както други пеонски племена, влезли във време на Филипа в състава на Македонската държава, но царете им не били премахнати. В походите на Александра агрианите играли много важна роля. Те служили в леката пехота като метачи на копия (аконтисти), стрелци и прашници. Във всички битки между диадохите и епигоните до 160 г. пр. Хр., агрианите взимали участие като наемници, затова с време те били почти съвършено унищожени.

 

Хомер, както по-късно и Страбон, свързват пеонците с пелагонците, а изтъкнато е вече от историците, че името пелагони не може да се отдели от пелазги. Въпросът обаче за пелазгите е една от най-заплетените проблеми за старата етнография на Балканския полуостров. В гръцката историография пелазгите се явяват като голям отседнал народ, който е живеел в Тесалия, Епир, Пелопонес, западна Мала-Азия, а дори минал в Италия.

 

В действителност пелазги имало само в Тесалия и това било предгръцко, неиидоевропейско племе. Същото трябва да се приеме и за пелагонците. Те са били вероятно остатък от старото прединдоевропейско население в Македония и Тракия.

 

Други сказания свързват пеонците с алмопите, които в историческо време населявали областта Мъгленско.

 

Херодот (V 13) разказва, че пеонците при Струма били колонисти на тевкрите от Троя. На друго място Херодот (VII 75) свързва тевкрите с мизите. Наистина, в Мала-Азия е било известно името на тевкрите, но не и в Пеоння. Повечето от учените приемат, че тевкрите произлизат от Тракия; но дали те имат някаква връзка с пеонците, неможе да се каже, защото етнографското положение на тевкрите неможе да се определи сигурно.

 

Известният учен — езиковед Кречмер приема, че между многото племена като дардани, мигдони и пеонците са участвували в поселението на Трояда, дето от тези пеонци са останали следи в Мала Азия.

 

Пеонците в Мала-Азия били познати като меонци. В Троянската война пък те са съюзници на Троя. Въпросът с меонците е тясно свързан с тоя на лидите. Областта, която в историческо време се наричала Лидия, у Хомера е позната само с име Меония. Богатата им страна давала възможност на меонците да подържат троянцитес припаси, за което последните им плащали със скъпоценности.

 

Повечето от новите автори смятат, че меонците са пеонци, смесени може би с фриги, преминали в Мала-Азия към началото на XII в. пр. Хр., придружени от дардани и мизи, а също и от пелазги, чието име се крие в пулусати на египетските паметници.

 

От езиковите останки учените Томашек, Кречмер, Оберхумер и др. са на мнение, че пеонците имат илирийско потекло. Това не противоречи и на известията на старите автори. Томашек смята, че пеонците първоначално са излезли от горния Вардар и Илирийския запад. Тласкани от северните сродни племена, те ударили в южна посока към морето, дето по-рано живеели фригийски племена. Действително има следи, особенно в географските названия, които показват, че пеонците се смесили с завареното тракофригийско население, като възприели може би и някои гръцки елементи. Част от тях обаче преминали в Мала-Азия, дето по-късно изпъкват под името меонци.

 

 

216

 

В Хомеровия епос пеонците се числят между съюзниците на Троя. Поетът нарича пеонците криволъки, с дълги копия. Страната им носи прозвище тлъстопочвена, плодородна.

 

След несполучливия скитски поход на Дария (513 г. пр. Хр.), персийският пълководец Мегабаз бил оставен да покори южна Тракия. Плодородното Серско поле, сребърните рудници на Дисорос (Круша-планина) и златните мини на Пангей не могли да не привлекат персите. Когато пеонците узнали, че иде против тях Мегабаз, те събрали войската си и тръгнали към морето, като мислели, че персите ще навлязат в страната им по крайбрежния път. Персите обаче минали по горния път, нападнали и превзели незащитените пеонски градове. Когато пеонците се научили за това нещастие, разпръснали се и някои се предали на персите. При тези събития Мегабаз преселил в Мала-Азия (Фригия) сириопеонците, пеоплите и съседните до езерото Прасиада (Бутково) племена. След йонийското въстание в 500 г. пр. Хр., преселниците пеонци се върнали в старите си жилища.

 

В похода си против Гърция (480 г. пр. Хр.) част от Ксерксовата войска минала покрай земята на пеонците, доберите и пеоплите. Част от пеонците били принудени да се присъединят като пехота към войската на персите.

 

По-късно част от пеонците били покорени от одринския цар Ситалк (431—424 г.), който достигнал до тях през необитаемата гориста планина Керкине. Дали и Севт, наследникът на Ситалка, е владеел пеонските племена, не се знае. Когато одрийското царство обаче почнало да отпада, пеонците придобили отново своята независимост.

 

При поемането властта в Македония от Филип II (359 г.), пеонците се възползували от отчаяното положение на Македония и нахълтали в нея за грабеж. Филип обаче бързо се справил с немирните си северни съседи и скоро им наложил върховната си власт (358 г.).

 

Съседите на Филипа скоро разбрали каква опасност ги заплашва надигащата се македонска монархия. Тракийският цар Кетрипор, илирийският Граб и пеонският Липпей се съюзили за задружна борба против Филипа. Към съюза била привлечена и Атина. Филип, обаче, който действувал винаги бързо и енергично, изпреварил съюзниците и ги разбил по отделно. Филип воювал против пеонците и през 352 г.

 

Други сведения за пеонската история през това време нямаме.

 

След Липпея на пеонския престол намираме Патрай (ок. 340—315 г.). И той, както Липпей, е сякъл сребърни тетрадрахми. Монетите на Патрая са били подражавани от келтите и другите варварски племена.

 

За пеонците се говори отново във време на Александър Велики. Последният, след похода си към Дунава против трибалите. се върнал през земята на агрианите и пеонците (335 г.). В походите на Александра Велики и Азия, като началник на пеонската конница в македонската войска, се явява някой си Аристоп, може би член на пеонската династия. Броят на тази конница при Александър Велики не е много голям и след боя при Гавгамела пеонците не се споменават вече.

 

Във време на борбите между диадохите след разпадане на Александровата монархия, в Македония успял да затвърди властта си Касандър (316 г. пр. Хр.). В Македония сега вече се усещат първите вълни от движението на келтските племена.

 

 

217

 

Автариатите, притиснати от келтите, се нахвърляли върху пеонците, чийто цар тогава бил Авдолеон и дори заплашвали и македонската граница. Понеже Авдолеонт бил в съюз с Касандра, последният му помогнал в борбите против автариатите, които били принудени да се оттеглят.

 

Във връзка с тези събития старите автори съобщават, че автариатите поискали да се изселят от земята си, защото била унищожена от жаби и мишки. Съобщава се, че и в Пеония и в Дардания наваляло толкова голямо количество жаби, че жителите, като не могли вече да се борят с това бедствие, избягали от страната си.

 

В борбите на наследниците на Александра Велики, вземал участие по това време и Авдолеонт. Пеонския цар Авдолеонт виждаме и в съюз с епирския цар Пир, с когото бил в близки роднински връзки, после с Лизимах, Птоломей и Селевк против Деметрий Полиоркет, който мечтаел да възстанови Александровата монархия. В тези борби Авдолеонт ще да е играл една значителна роля, особено в помощта, която той оказал в Атина. Така, той между другото подарил на Атина 7500 медимна жито и със собствени средства го докарал в пристанището на Атина. По тези причини атинското народно събрание решава (289 г. пр. Хр.) да похвали царя Авдолеонта, да му подари златен венец и да даде нему и на потомците му атинско гражданско прано. Най-после било решено да му се издигне на площада конна статуя от бронз.

 

Авдолеонт е сякъл сребърни драхми и тетрадрахми, а когато той взел титлата цар (Basileus), почнал да сече и атически тетрадрахми, по тип подобни на монетите на Александра Велики.

 

След смъртта на Авдолеонта, при когото Пеония достигнала до голяма мощ и благоденствие, избухнали разпри за престола. Синът на Авдолеонта, Аристон бил изгонен, неизвестно защо, но сега тук се намесил Лизимах. По този случай се описва коронясването у пеонците: новият цар трябвало да се окъпе в реката Астиб (Брегалница), след което била слагана царска трапеза за угощение.

 

Възвърнатият Аристон не се оказал много послушен на македонците, той бил скоро прогонен и Лизимах направил Пеония македонска провинция.

 

Във време на келтските нападения (279 г.) Пеония била разграбена и опустошена. Келтите тогава секат и свои монети по образец на монетите на Авдолеонта. След като минала келтската буря, Пеония отново добила независимостта си. Сега се явява тук като реорганизатор цар Дропион, при когото монархическото начало в държавата било съединено с федеративното, както е било и в епирската държава.

 

Но Пеония не останала дълго време самостойна. Антигон Гонат, който в 286 г. се затвърдил здраво в Македония, присъединил Пеония към държавата си.

 

Пеония е била важна за Македония като погранична област и като опора срещу дарданите, — вечните неприятели на Македония. Антигон основал в Пеония и град Антигония, 12 римски мили южно от Стоби, близо до железните врата на Вардара, на границата между Пеония и Македония.

 

С завземането на Пеония се възбудила наново старата вражда на дарданите против Македония, защото те отдавна претендирали за тази област. Започнали тежки борби, дарданите завзели цяла Пеония и нахлули дори в Македония. Дарданите били наскоро изтикани на север,

 

 

218

 

но пеонският град Билазора останал в техни ръце до 217 г., когато Филип V го завоювал обратно. При всички взети охранителни мерки, Пеония пак продължавала да страда от нашествията и опустошенията на дарданите. Така, през 197 г. пр. Хр. те нахълтали наново чак до Стоби, дето били посрещнати и разбити от Филип V.

 

След присъединяване на Пеония към Македония, македонските царе полагали доста грижи и за повдигане на културата в новите области, най-вече с основаване на нови градове, уреждани по образеца на македонските градове. Тогава (184 г. пр. Хр.) бил основан на р. Еригон (Черна), не далеч от Стоби и град Персеида в чест на сина на Филипа, Персей.

 

При римското владичество и при разделяне Македония на четири отделни самостойни области, дарданите предявили искане да причислят към себе си Македония. Римският консул обаче не се съгласил на това, но дарданите били допуснати да се снабдяват със сол в Македония, като я купуват на определена цена в Стоби.

 

По-късната съдба на Пеония е тясно свързана с общата съдба и история на Македония. Малкото останки от това племе постепенно се поглъща от еленизма, а от надпис от времето на Гордиана научаваме и за хиперпеони (надпеони живущи на север от пеонците) като преселници в Августа Траяна (Стара-Загора), доведени там от император Траяна.

 

Пеония била богата с злато. Според Теопомпп реката Понт (Струмица) влякла каменни въглиша, които в противоположност на дървените, когато се раздухвали, угасвали скоро, а като се поръсвали с вода, пламвали и горели по-хубаво.

 

В Пеония живеел в класическо време бизонът. Споменава се също и дивият бик (тур), чийто рогове пеонците употребявали за пиене.

 

Пеонците пили бира, направена от ечемик, също боза, приготвена от просо, примесена с някаква миризлива билка.

 

Пеонската жена била прочута по пъргавина и трудолюбие. В Сарди персийският цар Дарий видял една стройна и хубава пеонка, която едновременно носела делва с вода на главата си, водела на ръката си кон на водопой, и прела същевременно лен.

 

От Херодот, който познавал добре Македонска Тракия, са ни останали известия за наколните жилища на пеонците в езерата Керкинитес (Тахино) и Прасиада (Бутково), дето те давали на конете си и на другия добитък за храна риба. Предполага се, че първоначално пеонците са живели много по на север, от дето са донесли обичая да строят наколни жилища и начина да хранят конете си с риба.

 

Както при траките, така и при пеонците владеело многоженството.

 

За религията на пеонците се знае малко. От траките те приели култа на Диониса, почитан у тях под името Диал. Пеонските жени, както тракийските, принасяли на богинята Артемида (тракийската Бендида) жертви, увити в пшеничена слама. Предполага се, че в сламата бил поставен някакъв символ на демона на плодородието. По-късно с елинизуването си, пеонците приели и култовете на гръцките божества.

 

Оставили дълбока следа в древната история, пеонците се стопили и изчезнали във водовъртежа на народностните движения в Балканския полуостров. От това с голямо някога значение племе, е запазено сега само името на областта Пиянец и днешното илирийско име на Малешево, име на другата област, която някога е образувала част от антична Пеония.

 

 

219

 

Литература: Изчерпателни сведения за пеонците дава статията на проф. Г. И. Кацаров, Пеония, принос към старата етнография и история на Македония. Географска библиотека № 3, София, 1921 г. Подробна литература по въпроса се намира и в Pauly—Wissowa—Kroll, Real Encyklopedie der klassischen Altertumswissenschaft, Bd. XVIII 1, 2403 сл. s. v. Paiones.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]