1. НОВИ ПОЧИНИ НА МАКЕДОНСКИЯ НАУЧЕН ИНСТИТУТ В СОФИЯ
След преустройството на Института с оглед към новите политически условия и новите научни задачи, които му поставя новото време, Управителният комитет се занима с предстоящите институтски задачи и между другите спря вниманието си и оточни задълженията си към следните два почина:
I. Уреждане архив на Македонското освободително движение
Ръководим от съображенията:
1. Че Македонското движение по време и място, макар и със свои собствени и независими исторически задачи, е било най-близко до Българското освободително движение и като така създава четвъртия етап в Освободителните движения на Балканския полуостров след гръцкото, сръбското и българското;
2. Че по свои империалистически съображения, новооснованата българска монархическа държава, по примера на другите балкански, също монархически държавици, веднага след своето основаване, е почнала да се носи пряко и косвено в живота и борбите на македонското население и по законите на противоречивите интереси на монархиите и революционното освободително движение е донасяла, както и другите, големи пакости, било с противопоставянето ѝ, било с опитите си да го отклони от правилния път и постави в услуга на българския и немски империализъм;
3. Че обратно на Кобургския дворец, широките народни маси в България най-искренно са се възхищавали от Освободителната борба на македонския народ и при всеки възможен случай са се притичали със своята братска помощ, макар и не винаги да са могли правилно да преценяват историческото значение на своята подкрепа, обаче те винаги са били искрени;
4. Че в историческия живот на двата народа е било постигано искренно сътрудничество, което е запълвало границите на етническа самобитност и което сътрудничество е било в полза на двата народа и не е имало нищо общо с империалистическите и раздорни попълзновения на Кобургската династия, пък и по-нататък ще бъде основа на братското разбирателство между славянските и балкански народи;
5. Че вследствие войните и международните договори в границите на Българската държава се намира един къс от живото тяло на Македония, чието население досега е водило съгласувана с българския народ енергична борба против вътрешните и външни врагове за обезпечававе свобода и споразумението на братските и съседни народи;
6. Че в границите на България живее по политически или стопански принуди няколко стотици хиляди македонско население от Егейска и Вардарска
194
Македония, между които се намират и мнозина бивши борци или наследници на такива;
7. Че до 9 септември 1944 г. ръководството на Института е било проникнато от велико-българските попълзновения и като така малко се е интересувало от непосредствените самобитни борби на македонския народ или им е давало тенденционно тълкувание.
По тези съображения, Македонският научен институт реши да се уреди такъв архив, в който да се съберат, подредат и постанат на разположение за научни работи следните материали:
а. фотографически снимки и картини на дейци за политическото освобождение и културно възраждане на Македония;
б. архивите на отделни дейци — живи още и покойници;
в. подбуждане и улесняване на живите дейци да напишат споите спомени за участието си (пряко или косвено) в Македонското културно или революционно движение;
д. писма с историческо значение;
е. сведения и материали за всички македонски организации в Македония и България, независимо от тяхната тенденция;
ж. на цялата книжнина по Македонския въпрос;
з. създаване на библиографически указател на книжнина и политически документи, отнасящи се до Македония;
и. събиране и по възможност издаване на старите пътеписи за Македония;
к. събиране сведения за всички изследвачи на Македония в природоведско, историческо, археоложко, географско, стопанско, народоведско и пр. отношение и
л. влизане в връзка с научните институти в Македония и другите федерирани народи от братска Югославия за взаимно улеснение и размяна на архивни материали.
II. Уреждане на Македонски етнографски музей
Досегашната народоведска сбирка да се приведе в ред с съдействието на Народоведското дружество и Етнографския музей в София, като се увеличи с необходимите материали и се превърне в целостен Етнографски музей на материалната битова култура на македонския народ. С подкрепата на същите институти, чието съдействие е вече драговолно обещано, в скоро време ще започне уреждане на Македонски етнографски изложби на първо място в София още в началото на новата година.
Като прави достояние на своите читатели горните решения на Македонския научен институт, редакцията на „Македонска мисъл" се обръща с горещ апел към тях да подпомогнат осъществяването на тези два историко-културни почина било като сами предложат намиращите се у тях исторически материали (архиви, отделни писма, спомени, снимки, знамена, оръжие от стари борци и др.) или като посочат къде могат да се намерят такива. Сведения и материали могат да се предават срещу документ в Библиотеката на Института, в Македоския дом, вход от ул. Ломска, II етаж през работното време — 8—12 и от 3—6 часа.
„Македонска мисъл"