Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II
Л. Милетичъ
Езикътъ на грамотитѣ
Нарѣчия и съѭзи.
I. И въ областьта на нарѣчията се забѣлѣзватъ нѣкои морфологични промѣни, станѫли отъ часть по фонетиченъ пѫть, а отъ часть чрезъ прибавянье нови частици, или изпусканье стари. Азъ отбѣлѣзвамъ тукъ по-обикновенитѣ нарѣчия, особено тия, които иматъ вече новобългарски видъ: е г и, № 3, 6, 28; к о г ы, № 18, 25; к ъ г а, № 67, 80; с ъ г а, № 71, 73, 80; т о г и з и, № 57; г д е, г д е т о, № 40; х д е, № 13; д о к л е, д о т о л ѣ, № 49; е д н ѹ щ, № 90; н а п о к о и, № 8, 110; т ѹ и, № 40, 93; т ѹ іa, № 105; т ѹ к а, № 41, 91; т а м о, № 99; с а м о – т а м о, № 37; к а к о т о, № 27, 36; к а х т о, № 10, 37; т а к о и, № 85; т ъ к м о, № 26; в р ъ х ѹ, „а що бѫдет връхѹ”, № 16; т р ѣ б ѣ, № 59; д о б р ѣ, № 30, 83; га ( = къга): „от га вы се чан”, № 19.
II. Думитѣ и изреченията се свързватъ едни съ други чрѣзъ съюзи и относителни мѣстоимения и много нарѣчия за начинъ, мѣсто и врѣме служѫтъ като съѭзи, съ различни значения. Азъ тукъ ще посочѫ отъ езика на грамотитѣ по-интереснитѣ съюзни думи заедно съ тѣхното значение.
а ,
1. а д в е р з а т и в н о: да си ищет длъжника, а ѿ права чловѣка да сѧ варѹет, № 3; що нѣст готово, а ви гонѣте послѣд, № 7; елате, а храна ви щет и напокон доит, № 8; вражмашѹ тѣх, да
вражмаш и господствѹ ми, а вражмаш ..., № 15; — слѣдъ условно изречение: ако мѹ не би платил, а тои да го теглит, № 5; аще не щете, а вие ми кажете, № 8; аще ли бѫдет нѣкоемѹ криво, а вие пѹстѣте да доидет, № 10; аще кто имат нѣщо длъжно, а он да си наидет тогози чловѣка, № 23; хто люби да кѹпчѹва, а он да ходи слободно, № 27; къда беше тамо, а он се изговори, № 96;
— 2. к о п у л а т и в но – а д в е р з а т и в н о: кто сѧ покѹсит та приложит, а не стоит, на що съм ѹтвръдил ..., № 3; нека да доходет, а никомѹ криво да не бѫдет, № 10; — въ началото на изречение: а я давам мою верѹ царевѹ, № 1; а ино нѣст по оризмѹ господства ми, № 2; да не дасте нигде, а оно да ходите, № 20; а нихто права чловѣка да не бантѹет, № 3.
144
да ,
1. к о п у л а т и в н о – к о н с е к у т и в н о: да го тѧглит прѣдъ пръгари да ако щет имѣти, № ; пѹстих болѣрина да що ви речет, да го верѹете; да се приближит господин крал да кто ще слъгати, № 12; тука
Станчѹл и Татѹл да сѫт ѹзели кони, № 13; имах едного чловѣка, а ваши людїе сѫт излезли да го сѫт ѹбиле, № 29; ви ѹчиних моленіе да оставих да ходит, № 37; тѹзи
дошел Сѹрва да
ѹзел добиток, № 45; нь се и още чемерил да е набрал триста деце; доидоше пръгари да ми казаше, № 52;
— 2. к о п у л а т и в н о – е к с к л а м а т и в н о, въ началото на изречение: да еги ми доидет реч, № 6; да поскоро, и дениѫ и нощиѫ да спѣшите; да колко можете, спѣшѣте, № 7; да ино да не сторите, № 11; да защо сме стоіaли, № 12; да оставил съм на ваше чловечество, № 59;
— 3. и м п е р а т и в н о: сираком господства ми криво да им не бъдет, № 17; да го сте дали све, № 27; да ни дасте, № 58; тогози чловека да го не ищем, № 45;
— 4. ф и н а л н о: допустих рѣч до вас, да ми го дасте, № 13; аще сте, да ми поможите, № 8; азъ не щѫ, да их простим, № 32; къда бехѹ да доидѫт, № 96; да ви давам мир, да ходите да се храните, № 78.
та ,
к о п у л а т и в н о – к о н с е к у т и в н о: кто сѧ покѹсит та приложит, № 3; да сѧ не плачѧт та да си чѹѫ нѣщо рѣчи, № 4; еги ми доидет реч та по том. . . . ; мои господин крал та ме не дръжи, како
дръжал Дана, нѫ ме
пріѫл та съм имал надеждѫ, № 6. тѹрци сѫ паднѫли та идѹ да плѣнѧт, № 7; наѹчи бог Брашовене та послѹшахѫ та доидоше, № 12; да си наидет тогози чловѣка та да мѹ платит, № 23; се сте съблазнили та сте отишли със Зъгорѣн та сте ходили . . . ; а он ми говори за вас та да ви давам мир, № 78; що ходет та им хлеб давате, № 84; сосѹе ми до гръло та ви говорѹ, № 99; та ако мѹ бѹдѹ длъжен, он щет доити та мѹ щем платит; кои ѿ кѹда щет доити та щет рещи, № 105.
то ,
к о н с е к у т и в н о: кто се покисит та приложит ..., то такови имат приѫти велико зло, № 3, 18 и пр.
нѫ ,
а д в е р з а т и в н о: не грабѣте их, их нѫ взимаите вамѫ правѫ, № 4; ме не дръжи, нѫ ме
прїѫл, а вие не слѹшате, нѫ где да
татъ и хѹсар ѹ вас прибега, № 6; да не да богъ да плѣнѧ, нѫ щѫ слѹжит, № 12; нѫ да сѫ едина землѣ, № 15; не щем оставит, нѫ щем измѫстит, № 21; а ино не щет бит, нѫ да си наидет длъжника, № 23.
че (чѣ), ча ,
к а у з а л н о и д е к л а р а т и в н о: знаете, чѣ
прѣложил; нѹ защо сте чюле, чѣ идѫ; да ви не
жал, чѣ господство ми не щѫ оставит, № 34; вие да не ходите, чѣ кого наидѫ, чѣ ходит ..., № 35; да знаете, че додохѫ та ми казахѫ, че Алдѣ
ѹмрѣл; имам надеждѫ, чѣ немат кто да ми стоит напрѣд, № 36; добрѣ знаете, чѣ
рѣч господина кесарѣ, № 50; да ме поможете, че ми е голота нага; ере н
добре, ча не сѹ виновати наши людїе, № 69; да верѹете, ча сѹ наши рѣчи истинни, № 90; вие знаете, ча сѹ некои татие, № 70; ако ли видиш, ча неможеш ...; добре смъ разѹмел, ча те е извадил бог ..., ча те
ѹзел Батръ Щефан, № 83.
145
занъ ( = за-не),
к а у з а л н о: а вие го цѣлуваите, занъ по-много не щете го видѣт, № 54.
оти (гръц. произхожд.),
к а у з а л н о и д е к л а р а т и в н о: да знаете, оти тыіaзи граждѣны ... ; да нѣ
, оти нѣ е была никоги, № 19; понеже ако бих знал, оти щѫ ѹмрѣ. № 29; добрѣ зпаете, оти
Алде отишъл ѹ тѹрци, не оти за ваше добро, нъ за ваше злȍ, № 30; оти да знаете, че нь опѹстихѫ, № 31; даите помощъ, оти хощѹ поити, № 30; оти аще их не дасте, да знаете, оти щѫ ѹчинит размирицѫ, № 38; да знаете, оти ..., № 41, 51, 59; писал ви съм, оти мѹ
длъжен, № 42; да не ищѫт по-много, оти азъ не щѫ оставит, № 62; да видит, оти ми
неволѣ, № 67; та
рекѫл, оти мѹ съм дльжен; а Нѣг вели, оти мѹ съм длъжен, № 105.
како, како-да ,
1. ф и н а л н о и к о н с е к у т и в н о: ѹзимам на дѹшю, како (фин.) да сѹ ѿ царства ми съблюдени, како (конс.) сами да видите, № 1; се ѹхватише, како да дадѫт, № 27; а он насилова, како да доидет на вас; а азъ надох/(падох?), како да га наѹчи богь; а он се изговори, како да доидет, № 96; того ради ви пишет господство ми, како да мѹ платите, № 41; и такози направих, како да платим азь; и такози ѹтъкмихмо, како да ходѫт ваши люде, № 64;
— 2. д е к л а р а т и в н о: и рекоше, како ино да нѣст, № 27; добрѣ знаете, како ви смь до нинѣ азь защитил, № 29; да разѹмѣете, како азь си оставих дѣца, № 37; и ми каза, како го вие тѣрате, № 40; ми рече, како сѫм обещал, № 85; и ево се заклинаю, како щет бит такои, № 97; да се закле, како ако ми
богь ..., № 115.
іако, іако-да ,
ф и н а л н о и к о н с е к у т и в н о: просихѫ, іако да им поновим, іако да даваѫт, № 3, 16; и такози ви орисѹет, іако да сѧ сте варѹвале, № 4: азь сѧ мѫчѣ, іако да погасѧ огнь, № 13: прилѣпих се ѡ вас, іако да мои сираци имаѫт мило ѿ вас, № 37; дават господство ми, іако що им
сътворило господство ми, да им сѧ ѹзимат, № 2; и на кого ме остави, іако да ми бѫдет въ неволи помощник, № 12; обѣщават сѧ, іако вражмашѹ тѣх да
..., № 15.
ако, ’ко, іaко ,
у с л о в н о: и коматѣ сѹкнѣна, ако вѫзимаѫт рѣзани калцѣ, № 4; да мѹ дасте чловѣка, ако сте мѹ приіaтели, № 11; ако го дасте, по-добрѣ, № 27; и ко ми излезет нови дѹкати, азь ви щѫ дат ѹзнат, № 48; а мене, іaко ми поможе богь, № 51: оти, ако би нещо бантѹвате, да
на вашѹ дѹшѹ, № 117.
аще ,
у с л о в н о и к о н ц е с и в н о: да си ищет длъжника, аще имат, № 3; що им бипозабавил аще и влас един, № 4; аще сте да ми поможете, елате поскоро, № 8.
еги, егда , (вж. у мене Мсб. II, крит. отд. 226),
1. т е м п о р а л н о: и се быст, еги доиде Фелентин, № 3, 28; исписах, егда придеха, № 25;
— 2. ф и н а л н о, заедно съ да : пѹстих ѹ господина кралѣ, да еги ми доидет реч ѿ кралѣ, № 6; и мъчит сѣ, да еги он прѣстъпи свое обещанїе, № 67.
щото ,
м о д а л н о : ѿ га вы си чаи, щото нѣ
былъ законъ.
146
токо ,
а д в е р з а т и в н о, заедно съ нѫ : нѫ токо да нe носите тамо овизи зли пенези, № 33.
ами (турск.-арабск. произхожд.),
а д в е р з а т и в н о – е к с к л а м а т и в н о: ами тако ми тѣла и кръви Христѡсовы, № 56.
макар , (гръц. произх.),
к о н ц е с и в н о: а хто би развалил, макар и само господстви ми, № 20.
бѫди-бѫди ,
д и с ю н к т и в н о – к о н ц е с и в н о: да се кѹпит, бѫди кобила или конь, № 26; бѫди да
кѹпен, бѫди да
комѹ либо милост дадена, № 3.
или-или, либо ,
д и с ю н к т и в н о: или ми дасте, или да се не жалувате, № 6; да сѧ плачѧт родителю господства ми либо господствѹ ми, № 4.
тъкмо ,
е к с к л у з и в н о: никто не погледа тъкмо научи богь Брашовѣне, та послѹшахѫ, № 12; тѣкмо прѣходещи Брашевци да дадѫт, № 18; по-много да им не възмете, тъкмо ѿ кола ..., № 22.
докле-дотолѣ ,
т е м п о р а л н о: докле хоче он — до толѣ и азь.
до где, до хде ,
т е м п о р а л н о: тѹи да стоит, догде се іa с вами състанѫ, № 40; да их не отведѫт, до хде их не искѹпите, № 13.
дори ,
т е м п о р а л н о: дори съм бил помежду вас; дори ме е богь дръжал, № 92.