Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II

Л. Милетичъ

 

Езикътъ на грамотитѣ

 

Нарѣчия и съѭзи.

 

 

I. И въ областьта на нарѣчията се забѣлѣзватъ нѣкои морфологични промѣни, станѫли отъ часть по фонетиченъ пѫть, а отъ часть чрезъ прибавянье нови частици, или изпусканье стари. Азъ отбѣлѣзвамъ тукъ по-обикновенитѣ нарѣчия, особено тия, които иматъ вече новобългарски видъ:  е г и,  № 3, 6, 28;  к о г ы,  № 18, 25;  к ъ г а,  № 67, 80;  с ъ г а,  № 71, 73, 80;  т о г и з и,  № 57;  г д е,  г д е т о,  № 40;  х д е,  № 13;  д о к л е,  д о  т о л ѣ,  № 49;  е д н ѹ щ,  № 90;  н а п о к о и,  № 8, 110;  т ѹ и,  № 40, 93;  т ѹ іa,  № 105;  т ѹ к а,  № 41, 91;  т а м о,  № 99;  с а м о – т а м о,  № 37;  к а к о т о,  № 27, 36;  к а х т о,  № 10, 37;  т а к о и,  № 85;  т ъ к м о,  № 26;  в р ъ х ѹ,  „а що бѫдет връхѹ”, № 16;  т р ѣ б ѣ,  № 59;  д о б р ѣ,  № 30, 83; га ( = къга): „от га  вы се чан”, № 19.

 

II. Думитѣ и изреченията се свързватъ едни съ други чрѣзъ съюзи и относителни мѣстоимения и много нарѣчия за начинъ, мѣсто и врѣме служѫтъ като съѭзи, съ различни значения. Азъ тукъ ще посочѫ отъ езика на грамотитѣ по-интереснитѣ съюзни думи заедно съ тѣхното значение.

 

а  ,

1.  а д в е р з а т и в н о:  да си ищет длъжника, а ѿ права чловѣка да сѧ варѹет, № 3; що нѣст готово, а ви гонѣте послѣд, № 7; елате, а храна ви щет и напокон доит, № 8; вражмашѹ тѣх, да вражмаш и господствѹ ми, а вражмаш ..., № 15; — слѣдъ условно изречение: ако мѹ не би платил, а тои да го теглит, № 5; аще не щете, а вие ми кажете, № 8; аще ли бѫдет нѣкоемѹ криво, а вие пѹстѣте да доидет, № 10; аще кто имат нѣщо длъжно, а он да си наидет тогози чловѣка, № 23; хто люби да кѹпчѹва, а он да ходи слободно, № 27; къда беше тамо, а он се изговори, № 96;

— 2.  к о п у л а т и в но – а д в е р з а т и в н о:  кто сѧ покѹсит та приложит, а не стоит, на що съм ѹтвръдил ..., № 3; нека да доходет, а никомѹ криво да не бѫдет, № 10; — въ началото на изречение: а я давам мою верѹ царевѹ, № 1; а ино нѣст по оризмѹ господства ми, № 2; да не дасте нигде, а оно да ходите, № 20; а нихто права чловѣка да не бантѹет, № 3.

 

 

144

 

да ,

1.  к о п у л а т и в н о – к о н с е к у т и в н о:  да го тѧглит прѣдъ пръгари да ако щет имѣти, № ; пѹстих болѣрина да що ви речет, да го верѹете; да се приближит господин крал да кто ще слъгати, № 12; тука Станчѹл и Татѹл да сѫт ѹзели кони, № 13; имах едного чловѣка, а ваши людїе сѫт излезли да го сѫт ѹбиле, № 29; ви ѹчиних моленіе да оставих да ходит, № 37; тѹзи дошел Сѹрва да  ѹзел добиток, № 45; нь се и още чемерил да е набрал триста деце; доидоше пръгари да ми казаше, № 52;

— 2.  к о п у л а т и в н о – е к с к л а м а т и в н о,  въ началото на изречение: да еги ми доидет реч, № 6; да поскоро, и дениѫ и нощиѫ да спѣшите; да колко можете, спѣшѣте, № 7; да ино да не сторите, № 11; да защо сме стоіaли, № 12; да оставил съм на ваше чловечество, № 59;

— 3.  и м п е р а т и в н о:  сираком господства ми криво да им не бъдет, № 17; да го сте дали све, № 27; да ни дасте, № 58; тогози чловека да го не ищем, № 45;

— 4.  ф и н а л н о:  допустих рѣч до вас, да ми го дасте, № 13; аще сте, да ми поможите, № 8; азъ не щѫ, да их простим, № 32; къда бехѹ да доидѫт, № 96; да ви давам мир, да ходите да се храните, № 78.

 

та ,

к о п у л а т и в н о – к о н с е к у т и в н о:  кто сѧ покѹсит та  приложит, № 3; да сѧ не плачѧт та  да си чѹѫ нѣщо рѣчи, № 4; еги ми доидет реч та  по том. . . . ; мои господин крал та  ме не дръжи, како дръжал Дана, нѫ ме пріѫл та  съм имал надеждѫ, № 6. тѹрци сѫ паднѫли та  идѹ да плѣнѧт, № 7; наѹчи бог Брашовене та  послѹшахѫ та  доидоше, № 12; да си наидет тогози чловѣка та  да мѹ платит, № 23; се сте съблазнили та  сте отишли със Зъгорѣн та  сте ходили . . . ; а он ми говори за вас та  да ви давам мир, № 78; що ходет та  им хлеб давате, № 84; сосѹе ми до гръло та  ви говорѹ, № 99; та  ако мѹ бѹдѹ длъжен, он щет доити та  мѹ щем платит; кои ѿ кѹда щет доити та  щет рещи, № 105.

 

то ,

к о н с е к у т и в н о:  кто се покисит та приложит ..., то  такови имат приѫти велико зло, № 3, 18 и пр.

 

нѫ ,

а д в е р з а т и в н о:  не грабѣте их, их нѫ взимаите вамѫ правѫ, № 4; ме не дръжи, нѫ ме прїѫл, а вие не слѹшате, нѫ где да татъ и хѹсар ѹ вас прибега, № 6; да не да богъ да плѣнѧ, нѫ щѫ слѹжит, № 12; нѫ да сѫ едина землѣ, № 15; не щем оставит, нѫ щем измѫстит, № 21; а ино не щет бит, нѫ да си наидет длъжника, № 23.

 

че (чѣ), ча ,

к а у з а л н о  и  д е к л а р а т и в н о:  знаете, чѣ прѣложил; нѹ защо сте чюле, чѣ идѫ; да ви не жал, чѣ господство ми не щѫ оставит, № 34; вие да не ходите, чѣ кого наидѫ, чѣ ходит ..., № 35; да знаете, че додохѫ та ми казахѫ, че Алдѣ ѹмрѣл; имам надеждѫ, чѣ немат кто да ми стоит напрѣд, № 36; добрѣ знаете, чѣ рѣч господина кесарѣ, № 50; да ме поможете, че ми е голота нага; ере н добре, ча не сѹ виновати наши людїе, № 69; да верѹете, ча  сѹ наши рѣчи истинни, № 90; вие знаете, ча сѹ некои татие, № 70; ако ли видиш, ча неможеш ...; добре смъ разѹмел, ча те е извадил бог ..., ча  те ѹзел Батръ Щефан, № 83.

 

 

145

 

занъ  ( = за-не),

к а у з а л н о:  а вие го цѣлуваите, занъ по-много не щете го видѣт, № 54.

 

оти  (гръц. произхожд.),

к а у з а л н о  и  д е к л а р а т и в н о:  да знаете, оти  тыіaзи граждѣны ... ; да нѣ , оти  нѣ е была никоги, № 19; понеже ако бих знал, оти  щѫ ѹмрѣ. № 29; добрѣ зпаете, оти   Алде отишъл ѹ тѹрци, не оти  за ваше добро, нъ за ваше злȍ, № 30; оти  да знаете, че нь опѹстихѫ, № 31; даите помощъ, оти  хощѹ поити, № 30; оти  аще их не дасте, да знаете, оти  щѫ ѹчинит размирицѫ, № 38; да знаете, оти ..., № 41, 51, 59; писал ви съм, оти  мѹ длъжен, № 42; да не ищѫт по-много, оти  азъ не щѫ оставит, № 62; да видит, оти  ми неволѣ, № 67; та рекѫл, оти  мѹ съм дльжен; а Нѣг вели, оти  мѹ съм длъжен, № 105.

 

како, како-да ,

1.  ф и н а л н о  и  к о н с е к у т и в н о:  ѹзимам на дѹшю, како (фин.) да сѹ ѿ царства ми съблюдени, како (конс.) сами да видите, № 1; се ѹхватише, како да дадѫт, № 27; а он насилова, како да доидет на вас; а азъ надох/(падох?), како да га наѹчи богь; а он се изговори, како да доидет, № 96; того ради ви пишет господство ми, како да мѹ платите, № 41; и такози направих, како да платим азь; и такози ѹтъкмихмо, како да ходѫт ваши люде, № 64;

— 2.  д е к л а р а т и в н о:  и рекоше, како ино да нѣст, № 27; добрѣ знаете, како ви смь до нинѣ азь защитил, № 29; да разѹмѣете, како азь си оставих дѣца, № 37; и ми каза, како го вие тѣрате, № 40; ми рече, како сѫм обещал, № 85; и ево се заклинаю, како щет бит такои, № 97; да се закле, како ако ми богь ..., № 115.

 

іако, іако-да ,

ф и н а л н о  и  к о н с е к у т и в н о:  просихѫ, іако да им поновим, іако да даваѫт, № 3, 16; и такози ви орисѹет, іако да сѧ сте варѹвале, № 4: азь сѧ мѫчѣ, іако да погасѧ огнь, № 13: прилѣпих се ѡ вас, іако да мои сираци имаѫт мило ѿ вас, № 37; дават господство ми, іако що им сътворило господство ми, да им сѧ ѹзимат, № 2; и на кого ме остави, іако да ми бѫдет въ неволи помощник, № 12; обѣщават сѧ, іако вражмашѹ тѣх да ..., № 15.

 

ако, ’ко, іaко ,

у с л о в н о:  и коматѣ сѹкнѣна, ако вѫзимаѫт рѣзани калцѣ, № 4; да мѹ дасте чловѣка, ако сте мѹ приіaтели, № 11; ако го дасте, по-добрѣ, № 27; и ко ми излезет нови дѹкати, азь ви щѫ дат ѹзнат, № 48; а мене, іaко ми поможе богь, № 51: оти, ако би нещо бантѹвате, да на вашѹ дѹшѹ, № 117.

 

аще ,

у с л о в н о  и  к о н ц е с и в н о:  да си ищет длъжника, аще имат, № 3; що им бипозабавил аще и влас един, № 4; аще сте да ми поможете, елате поскоро, № 8.

 

еги, егда , (вж. у мене Мсб. II, крит. отд. 226),

1.  т е м п о р а л н о:  и се быст, еги доиде Фелентин, № 3, 28; исписах, егда придеха, № 25;

— 2.  ф и н а л н о,  заедно съ да :  пѹстих ѹ господина кралѣ, да еги ми доидет реч ѿ кралѣ, № 6; и мъчит сѣ, да еги он прѣстъпи свое обещанїе, № 67.

 

щото ,

м о д а л н о :  ѿ га вы си чаи, щото нѣ былъ законъ.

 

 

146

 

токо ,

а д в е р з а т и в н о,  заедно съ нѫ :  нѫ токо да нe носите тамо овизи зли пенези, № 33.

 

ами  (турск.-арабск. произхожд.),

а д в е р з а т и в н о – е к с к л а м а т и в н о:  ами тако ми тѣла и кръви Христѡсовы, № 56.

 

макар , (гръц. произх.),

к о н ц е с и в н о:  а хто би развалил, макар и само господстви ми, № 20.

 

бѫди-бѫди ,

д и с ю н к т и в н о – к о н ц е с и в н о:  да се кѹпит, бѫди кобила или конь, № 26; бѫди да кѹпен, бѫди да комѹ либо милост дадена, № 3.

 

или-или, либо ,

д и с ю н к т и в н о:  или ми дасте, или да се не жалувате, № 6; да сѧ плачѧт родителю господства ми либо господствѹ ми, № 4.

 

тъкмо ,

е к с к л у з и в н о:  никто не погледа тъкмо научи богь Брашовѣне, та послѹшахѫ, № 12; тѣкмо прѣходещи Брашевци да дадѫт, № 18; по-много да им не възмете, тъкмо ѿ кола ..., № 22.

 

докле-дотолѣ ,

т е м п о р а л н о:  докле хоче он — до толѣ и азь.

 

до где, до хде ,

т е м п о р а л н о:  тѹи да стоит, догде се іa с вами състанѫ, № 40; да их не отведѫт, до хде их не искѹпите, № 13.

 

дори ,

т е м п о р а л н о:  дори съм бил помежду вас; дори ме е богь дръжал, № 92.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]