Грамотитѣ
В. Данъ III (51-53) — Жупанъ Албулъ (54-56) — Жупанъ Гергеласъ (57) — Станчулъ, вистияръ (58) — Койко, логоѳетъ (59) — Жупанъ Войко (60) — (Полов. на XV в.) (61)
Данъ III (1439–1442 и 1446–1452)
51 (№ 8) ― 52 (№ 11) ― 53 (№ 12)
Жупанъ Албулъ (първ. полов. на XV вѣкъ)
54 (№ 463) ― 55 (№ 468) ― 56 (№ 510)
Жупанъ Гергеласъ (полов. на XV. в.)
Станчулъ, вистияръ (полов. на XV. в.)
Койко, логоѳетъ (полов. на XV. в.)
Жупанъ Войко (полов. на XV. в.)
(Полов. на XV в.)
51 (№ 8).
Данъ III (1439–1442 и 1446–1452).
† Іѡ Дан воивода фѵртеш и господинь въсе земле ѵгровлахїско, пише господствѵ ми любовное поклонение прїносим чесна и въселюбезна херетизма до лица земли жѵдецѵ ф Брашьв и прьгарем, іaко моим родителем и добрим прїателем. Да знаете, ѡти ме пѵстил краль и сви ѡбади, и даль ми е господинь ми краль землѵ Арьдсекомѵ и Брьса и Сакѵи, да идеть с мене, да си ѵзьмемь землѹ. Молѵ и прошѵ господство ви, да ми сте родители и прїатели, и знаете ви добре, како ви е биль мое родител Дан воивода добрь, а мене, іaко ми поможе богь, а ви чѵ бити и по-добрь. Прошѵ господство ни, да ви наѵчи богь да ме поможете от що имате прїлежь, или орьжіем или рѹтища, че ми е голота нага, и що знаете от Дракуле, а ви ми кажете. И богь да ѹмножит лѣт(а) господство ви.
Іѡ Дан воевода, милостїѧ божїѧ господарь.
52 (№ 11).
† Іѡ Дан воивода, господинь всеи зомле ѹгровлахско. Що ме пѹсти Матеашъ крал и доидох ѹ Бръсе земло, и доиде сѹдець и пръгари ѿ Брашов и людие стари ѿ земле Бръсе, що сѹ плкали и срьце ѿ кръви да сѹ плакали намъ. И акѹ е ѹчинил Дракѹле, нашъ вражъмаш, како ѡн е дръжал верѹ съсъ господинь нашегѡ крала. Ѡнь се прѣдал тѹрьцем. Този работа ѹчинил истина га ѹчен(?) ѿ Дракѹле. Сви кѹньци ѿ Брашова (и) ѿ земле Брьсе да сѹ пошли ѹ миръ на влашкѹ землѹ, ти лѹдие ѹхватил ѡнъ сви; ѿ тих людие ѹзел добитокъ и съ добитьком тех люди не може се наситити: и тези люди ѹхвати та их постави на ражнь м҃а҃. Не би мѹ доста сьсъ ти люди, нь се и ѡще чемерил, да е набрал триста деце ѿ Брашова и ѿ земле Брьсѣ, що сѹ бил(и) ѹ Тръговище и по све тръгове по влашкои земле, а по них сьбра, едни постави на ражнь, а други ѹ ѡгнь. И сви людие, що сѹ бил(и) ѡть Брашовь, а ѡнъ е звалъ ѹкрадом. И доидоше пръгари ѿ Брашовъ да ми казаше ѿ тие люди, ча иматъ добитокъ ѹ Брашовь кѹпьци ѿ влашкои земле, а пръгари заприхъ ти добитокь, та ме сѹ молил(и) мене, да имь давамь наѹкѹ. А кьга е чѹль и разѹмел господствѹ ми, а сем добрѣ казовал съсъ моими болери, па сьм рекьл мою реч прьгарем, да ѹзимать ти добитокъ, да си платеть
69
добитокъ людем и мрътъвимъ, а ти добитокъ да се не платить никьга
ѿ влашькои земле. Кѹплѹ, що е кѹпьцем ѿ влашьке земле, да се не плати никьга ѿ
Брашова. Писа априла
д(е)нь.
† Іѡ Дань воевода и пр.
53 (№ 12).
† Іѡан Дань воевода, сина Дана вели́каго воеводина, и ѿ госпождѫ Дана воевода мнóго здрáвїе и поклонéнїе прїіaтелимь нáшимь Брáашовѣномь, шолтѹзоу и въсѣмь пръгáремь Брашовскымъ. Сего ради просимо ви, да вы̀ наѹчи богъ, въспомѣните слѹжбѫ Дана воеводинѣ, нашего родителѣ и господина, еже е служиль христїаном. Да наѹчи вас богъ, да ни поможите съ келчигѡм нинѣ, въ наше ѡскѫдное врѣме, ѡти хотемо пакы̀ послати ваши люди до кесарѣ кралѣ, да не имамо келчигъ. Аще ни можете помагати, мы̀ такожде щемь служити вашемѹ милости, аще намъ богь поможеть. И да вы̀ имамо великаȁ милость.
(Нѣма никакъвъ подписъ).
54 (№ 463).
Жупанъ Албулъ (първ. полов. на XV вѣкъ).
† Пръгарем въсѣмъ брашевским.
† Ѡ жѹпана Албѹла мнѡго здравие и поклонение братиам моимъ
пръгарем Брашевским въсѣмъ, великим же и малимъ. И тѹзи ви давам ѹ знаание: за
тѡг(о)зи воеводѫ è, що го сте поставиле тѹка, Дракѹлѧ. Комѹ
драгь ѿ васъ, а
вие го цѣлѹваите, занъ по-мнѡг(о) не щете го видѣт, понеже сѫ надѣѫ на бога, кам
идет, да се не повратит. А азь, колико сьм ѹчинил зарадї вас добро, вие ми харъ
не имате, нѫ богь знаетъ и ѡн да вѣрѹетъ. Тѣм ради, како сте поставиле рѣчъ въ
един ден и ѹтъкмиле, а вие стоите на тѡм, и ѡслободѣте, да ходит пѫт слободно.
Кто що любит, да доносет и желѣзо и мѣд и въсѣкѫ кѹпиѫ, и комѹ що
длъжно, да
си възимат слободно. Нѫ сираци людї, кои се ѹлагаѫт да доходѧт, кто съ що может,
по Праховѣ или по Телѣжѫн, а вие их дома им плѣнѹете и бантѹете, да не доходѧт.
Тѣмъ ради, ако ви
волѣ и хтѣние, да стоите на рѣч, азь да знам; ако ли сте
ѹхватиле дрѹгѫ дѹмѫ, а ние да знамо, како щемо ѹчинит. И богь ви ѡвеселит.
55 (№ 468).
† Моим братіам Брашовѣном.
† Ѡ жѹпана Албѹл(а) моим братїамъ пръгарем ѿ Брашев, много
здравїе и поклоненїе. И такози ви говорим: азь смъ ваш брат въсегда, варе ѡ що
ми възтрѣбѹвате. И такози да ѹчините, како Влад да ходит въсегда слободен, да
на въсѣко врѣме кѡн мен(е) ваш чл(овѣ)къ, да не липсат ѿ зде, и щом знаѫ, да ви
кажѫ. И веселит (ви) богь.
70
56 (№ 510).
† Пръгарем ѿ Брашев.
† Ѡ жѹпана Албѹла пръгарем Брашевским любезнаа херетисаниіa. И такози вы̀ говорим. Какъвъ чл(овѣ)къ бих бил азе, еже поставих рѣчъ с вами и клѧхъ сѧ, и пакъ бих помислил, да ви плѣним. Вѣ бога имам и дѹшѫ имам, ами тако ми тѣла и кръви Христѡсовы̀, и тако ми дѹшѫ ми, и да ѹмрѫ въ православнои вѣрѣ христіaнъскои, ни един злъ помислъ нѣстъ на вас; ами елате слободно и ни единѫ ениѫ да не имате, понеже любим да сте наши братиіa, какото сте били и прѣжде. И богъ ви ѡвеселит. Писа сѧ априлиіa в҃.
57 (№ 486).
Жупанъ Гергеласъ (полов. на XV. в.)
† Паргарѡм всѣмь ѹ Брашѡв.
† Възлюбленним моим и братїамь, паргарѡм Брашовскиим въсѣм и
сѫдцѹ, жѹпань Іакѡв. Братіа моа, знаете ви̏ добрѣ, како смо бесѣдовале ми съ
вами ѹ Тръговище и прѣд жѹпана, вие сте ѹзеле на ваша главѫ, да доде Гергево
слѹга, да мѹ даваме все. Даль смь слѹга моа Мартин с вами и смь дал съ слѹга ми
Мартина ҂а҃ флорини, да плати наем, а ѡн доде съ вами да ми пѹсти д҃ї мажа ѿ мѣд
тъкмо и пол и в҃ товара ѿ желѣза и а҃ ѿ оцел и нѣщо ѡвес. Питаль смь наемникы за
Мартина и Ханеша, где
Мартин, казахъ
ми ѡни̏: ѡста Мартин, да доде съ дрѹги товар. И ми поръчи съ Ханеш: ако
хтѣнїе ти, пѹсти ми съ Ханеш дрѹги дѹкати, понеже
зде и ѡщь мѣд, да
іa
кѹпѣ. Пѹстих съ Ханеша ı҃ хілиад. флор. и
маж восък, и смь казал Ханешѹ: азь сези добитьк давам на твоа ръкѫ, да чини как
знаеш, а Мартин що има готово, да доде спѣхѡм къ мнѣ. И смь дал съ Ханеша мои
слѹга, да доде ѹ Брашѡв, да ми кѹпи платно, желѣзѡ, ѡцел и ѡщь едно̏ дрѹго, що
ми е потрѣбно, съ дрѹгиа дѹкати. И ми доде слѹга моа, да ми е кѹпилъ, що мѹ смь
казал ѿ все, да стѡитъ ѹ Ханешова къщъ Ченѹшар. Додохь да се̏ заметох, да доде
м о м к о т Дабѣжа, слѹга жѹпана Радѹла, и доде къ мнѣ, а що
кѹпил, а ѡн(о) стоит ѹ къщъ Ханешова и н(и)нѣ Ченѹшарѣ ѹ Рѫкътор, ѿ що мѹ
нинѣ и мѣхашь. Стоит и този ı҃ хілиад. флор,
маж восък, що мѹ смъ дал азь ѿ рькъ си, и на слѹга ми Мартин, що
казал, що мѹ
бил длъжен з҃ хил. и
, и
инако нѣ(ст). И ви молѧ, ако сте мо(и) братїа, да не имамо по-много рѣчи. Ако не
ще да доде слѹга ми и да ми събере добитък, а ви̏ да ви наѹчи богь, да го
свѣжете (и) да ми пѹстите. А Ханеша да го стиснете, да ми дава добитѫк; да ми
допѹстите и то̏, макарь много
макар мало. И да не имам по-много рѣч. И смь писал вам, да не кажете ѹтрѣ или в
дрѹги д(е)нь: нѣ ни си писал, да не знамо ми̏ ѡ тѡм. Понеже добитьк воиводин не
щет загинѫти, понеже толко мѹ
71
кьснѣніе дори подъ азь (?) воевода, да чен (?) си ще иска свое да
го ѹзе, тогизи да се не злосръдите, понеже зло
мое срдце. И богь съ вами.
† Ѽ жѹпана Гергѣлас.
58 (№ 523).
Станчулъ, вистияръ (полов. на XV. в.)
† Пръгарем ѿ Брашов.
† Много здравїе и поклоненїе родителем нашим, пръгарѡм ѿ Брашов,
ѿ Станчѹла, вистїѧрѣ, и Костандина. Тѫзи
дошълъ брат ми Костандина за наш
добытѡк, що ни
ѹ Сѹрва, и съ книгѫ воиводинѹ, а вы мѹ не стѣ далы, а нѫ сте
искалы мартѹрїѫ. Тог(о) ради ми смо мартѹрисалы прѣд Ханѫша и прѣд пръгари ѿ
Тръговища. И жена Сѹрвина мартѹриса сама, и Галесь, како сте реклы, мартѹриса.
Того ради добытѡк да ни дасте, кто вы к н и г ѫ в ѫ донес(е). Аще ли ни не
дате, можете продати власкѫ землѫ, а наше не щет загинѫт. Нас не вѣрѹете, а
Сѹрвѹ вѣрѹете. И богъ (ви) веселит.
59 (№ 526).
Койко, логоѳетъ (полов. на XV. в.)
Моимъ стариим братиіaмъ, жѹдецѹ Брашевскѹмѹ Шѹли Гергю и въсѣмъ
пръгарем вашем менши брат, лѡгоѳет Коика, любезное херетисание. И такози да
знаете, ѡти въ голѣмъ грижъ мѧ ѹнесосте, нъ съ помощиѫ божиѫ завръших ви работѫ,
какото сте любили. Нѫ ми
жѣлъ на вас. Заради и по-пръво вѣрѹвах Ханѫ и
вашег(о) кантиларишѣ Линардѫ та им дадѡх книгѫ, и рекохѫ да ми донесътъ въсе, що
мое. и чѫк тъ да ми принесѹ, а тие приидохѫ и не принесохѫ ми нищо. И паки
приидохѫ, и сторихь имь дрѹгѫ книгѫ, какото
била ваша волѣ. Да ѡставил съмъ
на ваше чл(овѣ)ч(ес)тво и прѣложил съмъ на Ханѫ и на кантѹлариша, та ви щет
казати, а вие сторѣте, како
трѣбѣ. И богъ ви ѡвеселит.
60 (№ 530).
Жупанъ Войко (полов. на XV. в.)
† Моим братїамъ, пръгаремъ Брашевским.
† Ѡ жѹпана Воика мнѡго здранїе и покло(нение) моим милимъ
братїамъ, пръгарем Брашевски(м). Моа братїе, вїе дѡбрѣ знаете, како ви съмъ
бил прїіaтел
ѹ врѣме господина ми Дана воивѡд, и вашъ съмъ брат бил и ѡще хокѹ бити. А вїе
добрѣ знаете, како ми е врѣме сѡсало, тѡг(о) ради ви молимъ, ако ви щет богь
наѹчити, помозете ме сь еднѡм шѹбѡм ѿ постава, а ако богь поможе господинѹ ми
Влад воивѡд, а ми кемъ за еднѡ двѣ платити или три.
72
61 (№ 400).
(Полов. на XV в.)
† Шолтѹзом и пръгарем Брашова.
† Ѿ шолтѹза и пръгаре ѿ Васлѹіa поклоненїе нашим приіaтелем,
шолтѹзом и пръгаремъ и въсѣмъ старшим ѿ Брашова. И по сем кажем вы за работъ
Петровѫ, а вы имъ есте сторили закон, да додет Петръ до нас, да как знамы, та̏зи
да вы кажем. Того ради Томос и Барта клѧхѫ прѣд нами ѡба два̏ на своѫ дѹшѫ и на
свое кр(ъ)щенїе, ѡти Петръ прѣд ними сѧ ѡтметнѫ ѿ тѣхзи флѹринѣ;
бил дроуг
Антонѹ. Того ради, как смы знали, тази вы смы писали. А инак не знам.