Ромънскитѣ думи в тефтера
Ромънскитѣ думи въ тефтера, които поради голѣмото си количество особено биѭтъ въ очи покрай българскитѣ, заслужватъ, да се обърне върху имъ по-голѣмо внимание, понеже тѣ сѫ важни свидѣтели отъ оня асимилационенъ културенъ процесъ между българския и ромънския елементъ, който е траялъ нѣколко вѣка и който се е завършилъ съ пълна побѣда на подирния. Въ този паметникъ наистина се срѣщатъ думи и отъ други чужди езици, ала тия думи сѫ повече такива, които първомъ сѫ прѣминѫли въ ромънския езикъ, както нпр. маджарската дума nadrág. ром. nădrágĭ. Нѣкои отъ чуждитѣ думи, употрѣбени въ нашия тефтеръ, между които и думи по форма ромънски, като нпр. ѹчишоре, ешиторе, не се срѣщатъ сега въ ромънския езикъ; поне азъ не ги намѣрихъ
43
въ словаритѣ на Лаурияна [1] и Чихака, [2] нито въ малкия словаръ на Шайшяну. [3] Тѣзи думи сѫ: лишник, чефти (?), чедич (?), ѹчишоре, ешиторе, мѹткал (туткал?), мѹт (?), дълочи, ревеников (?), перимеџи, фѹшке, кѵчимѵ(?) зале, склею, текѵш, зиг. (?), за аче (?), мечит. [4]
Отъ това обстоятелство може да се заключи, че тѣзи думи сѫ били провинциализми, които съ врѣме изчезнѫли отъ езика. Но и безъ тѣхъ, другитѣ думи, на които потеклото и значението тукъ указвамъ, сѫ достатъчни, за да си прѣдставимъ състоянието на българския езикъ въ Ромъния въ края на XV. в.:
амнарю, ром. amnár (лат. manuarium), кремъкъ, igniarius, briquet, Feuerstahl: „за един амнарю радї огънь”.
бел,
ром. belŭ, βέλος (Laur. Dict.), франц. bêle, прѫчка, тояга. Може да е и въ
свръзка съ ром. belĭ овца (?): „бел за копани”; „за опаш бел, що
за копание”.
богасѵ, ром. bogazie (турска дума), богасия, (памучно платно), пол. bagazya, мадж. bagazia, фр. boucassin.
брачинар, ром. bracinar, поясъ, гащи, срав. стб. брачина (Miklosich, Etym. Wörterb.), cingulum bracarum, ceinture d’une culotte, Hosenriemen: „тафтъ за кѵчимѵ (?) и за брачинар”; „за шитие брачинар”.
вериџи, ромън. множ. форма отъ verigă, бълг. верига: „за вериџи на ешиторе (?)”; „и вериџи на камарѵ”.
виг, мадж. vég, парче, край: „за чатма половино от виг”.
гѹра, ром. gură, герданъ, collier, лат. gula.
гѹлер, ром. gúler, мадж. gallér, яка, collet.
ебънчи, тур. япунджа, бълг. япундже.
камара, ром. camára, стая, кѫща, лат. camera, Kammer, Soeisekammer.
къпестрѵ, ром. căpestru, юларъ, licon, bridon, лат. capistrum, Halfter-Trense.
кавад, ром. cavata (отъ cavare), легенъ, labrum, alveus, cupa, Becken, Waschbecken: „за един кавад, що сѵ ѵмил”.
кефе, мадж. kefe, четка.
кеѡтори, ром. chiotore вмѣсто chiautore отъ clavatore (глаг. clavare), закачалка, верижка, fibula, uncinus, liguia, Schnalle.
кинаварю, ром. chinavár, циноберъ, отъ гръц. κιννάβαρι: „за кинаварю радї камърѵ”.
1. А. Т. Laurianu şi J. C. Massimu, Dictionariulu limbei romane, dupo insarcinarea data de societatea academica romana, elaboratu ca proiectu de — Tom. I. 1873. II. 1876. Bucuresci.
— Glossariu care coprinde vorbele d’in limba romana straine prin originea sau form’a loru. 1876., Bucuresci.
2. A. de Cihac, Dictionnaire d’étymologie daco-romane. Éléments latins, comparés avec les autres langues romanes, Franfort s/M. 1870.
— Dictionnaire d’étymologie daco-romane. Éléments slaves, magyars, turcs, grecs-moderne et albanais. Francfurt s/M. 1879.
3. Lazar Şaineanu, Dicţionar romàno-german. Bucureştĭ. 1889.
4. Възможно е, нѣкои отъ тия думи да сѫ неточно написани въ тефтера. Отбѣлѣзанитѣ съ въпросителенъ знакъ сѫ именно тѣзи, за които се съмнявамъ, че сѫ прѣдадени въ истинксата имъ форма.
44
косор, ѿ (мн. ч.), ром. соѕог, коса, сръпъ, староб. косоръ.
ковре (мн. ч.), кивърѵ, ром covoru, килимъ, черга, tapes (Laur.: „forma corrupta din coperiu”): „за едно кивьрѵ мал за воивод”, „за в҃ ковре”.
корда, ром. coardă, отъ лат. chorda (ит. corda, фр. corde), канапъ, вѫже, жица: „за кордѵ”.
махрамѵ, ром. mahrámă, máramă (турска дума), кърпа, mouchoir.
мангръ, т. д. мангъръ, пара.
мертик, мертич, ром. mertic, отъ мадж. mérték мѣрка, мѣра, порция: „за ѕ҃ мертик”; „пак мертич”.
мѵнакаш, мадж. munka, работа, направа: „за мѵнакаш радї гѹлер момци”.
мѵнѵше, ром. mănuşă отъ лат. manus, рѫчка: „дрѵг котел със мѵнѵше.”
надраџи, ром. nădrágĭ, отъ мадж. nadrág, гащи, панталони.
настрап, ром. năstrápă, чаша, стовна, Becher, Kanne: „за един текѵш (?) за настрап; за едно настрап.”
папламѵ, ром. paplomă, páplămă, мадж. paplan, отъ гърц. πάπλωμα, покривка, юрганъ.
пашмаци, пашмаџи, отъ турск. башмакъ, рус., малорус. башмакъ, чехълъ, обуща.
петавра, петарва, ром. petauru, отъ лат. petaurum, (вж. Laurianu, Dictionnaire), скеля, рус. подмостокъ, Baugerüst.
пирое, ром. piron, отъ гърц. περάω, πείρω, пиронъ, голѣмъ клинецъ.
пентени, ром. pinten отъ стб. пѧтьно, махмузъ (вж. Miklosich, Etym. Worterb.): „за пентени ѿ мед.”
сандалос, р. sandaliu, гърц. σανδάλιον, ит. sandale, фр. sandale, чехли, папуци.
свито, ром. sfită, svită отъ стб. свита, дреха, сукно.
скъндѵр, ми. ч. скъндгри, ром. scăndură, отъ лат. scandula, дъска.
стинги (мн. ч.), ром. stínghiu, stinghie, нѣм. Stange, греда, прѣчка.
таистре (мн. ч.), ром. traistă, taistră, отъ мадж. tarisnya (Cihac, Dict. II 418), дисаги, торба.
тапшан, ром. tapşán, висока, равнина, равнище, Hochebene.
тафтъ, ром. taftă, памученъ платъ за астаръ, Taffet.
тестемел, ром. testemel (турс. дума), кърпа, забрадникъ.
торт, ром. tors, лат. tortus, tortum, фр. tort — верига, телъ, вѫже, corde tardue: „дрѵг котел със торт.”
тръмбиташ(и), ром. trimbiţaş, отъ стб. трѫба, трѫбачъ.
фѵрѵ, ром. fir (?), лат. filium, ф. fil, конецъ.
фота, ром. fótă, турс. дум, фута, платъ за фъстанъ, étoffe rayée.
хасас,
ром. hăţáş, конь впрегатенъ, cheval de volée: „за един хасас, що не
помозил.”
цеселъ, ром. ţesálă, cesálă, отъ бълг. чесало.
цинте, ром. ţintă отъ стб. цѧта, пиронче, pointe, petit clou: „за цинте радї тръпез. жлъте;” „за цинте ... на прозорец.”
цингъторе, ром. cingětoáre (отъ лат, cingere), поясъ: „за є҃ чингътори радї момци.”
цъцъни, ром. ţiţină, резе, Angel: „цъцъни на прозорец.”