Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II

Л. Милетичъ

 

Брашовки „тефтер” от 1508-1509 г. 

 

 

За подкрѣпа на горнитѣ съображения, а именно че и въ голѣма часть отъ влашкитѣ болярски сѣмейства българскиятъ езикъ е живѣлъ още въ началото на XVI. вѣкъ, азъ ще приведѫ единъ важенъ документъ, който намѣрихъ въ брашовската градска архива. То е единъ „тефтеръ”, въ който неизвѣстно лице е вписвало прѣзъ 1508. и 1509. год. отъ 21. Августъ до 4. Май разходитѣ за разни покупки, станѫли за сѣмейството на нѣкой боляринъ — войвода, който ще да е живѣлъ въ Влашко. Гдѣ сѫ ставали тия покупки, не се казва. Най-голѣмата

 

 

31

 

важность на тоя документъ състои въ езика: той е български езикъ, и то въ онова състояние, въ което го прѣдставятъ влахо-българскитѣ грамота отъ края на XV. в. нататъкъ. Очевидно е отъ многото ромънски названия на прѣдметитѣ както и отъ неправилнитѣ форми на езика, че този подирниятъ е билъ подъ силно влияние на ромънския. Поромънваньето е било наполовинъ завършено. И заглавието показва това, а именно на корицата: „Катастихи, що сем кѹпил  с к ѹ л е”, и началото отъ вѫтрѣ: „Акататастих радї потребно ѹ кѹке  с к ѹ л и щ е,  месеца Августа к д(е)нь” („Акататастих радї потребно ѹ кѹке  с к ѹ л и щ е,  месеца Августа к д(е)нь”). Писательтъ слѣдователно е употрѣбявалъ въ своя „български” езикъ, на който е водилъ тефтерътъ, не думата „съсѫдъ” или „покѫщнина” а ром. дум. sculă (отъ новогърц. произхожд.), и то въ множ. ч. форма „скуле” и въ събир. „скулище”. Жално е, че бѣлѣжкитѣ сѫ правени съвсѣмъ на кратко, като сѫ скратено написани повечето думи, именно съ титли и букви надъ линията. Подирнитѣ азъ печатамъ въ линията, но инакъ оставямъ всичко, както е въ оригинала. По отбѣлѣженитѣ покупки може да се заключи, че се е правила нѣкаква сграда, кѫща. Господарьтъ на кѫщата е ималъ конье, а сѫщо така е ималъ подъ своя власть и въорѫжени момци. Самъ той е билъ войвода, а имало е и други войводи. Войводата се е казвалъ Милошъ. Първомъ се споменува това име въ смѣтката отъ 22. Септ. „що бил  М и л о ш  длъжен на Никито ас(при) ѕ҃”. Въ тая бѣлѣжка е важно не само славянското име Милошъ, но и българскиятъ дателенъ падежъ съ „на”. Сѫщиятъ Милошъ се нарича войвода въ смѣтката отъ 23. Ноември: „За дѹламѵ Милош войвода ас(при) д҃”. Покрай Милошъ се споменува още „Драганъ” и още едно име, „Имешъ”. На едно друго мѣсто и този „Имешъ” се нарича войвода: „чизме и пашмаци Имеш войвода” (Април. 5). Драган е билъ навѣрно отъ сѣмейството на Милоша, защото слѣдъ горната бѣлѣжка за Милошевата „долама” слѣдва: „пак едно дѹламѵ, що cѵ кръпили коже  Д р а г а н о в”, и слѣдъ това (26. Ноември): „за пашмаци Милош, Имеш и  Д р а г а н”. Подъ 3. Дек. пакъ се споменува „Милошъ войвода”, а именно, че за него било купено „свито” за надраџи”; надраџи е маджарска дума и значи гащи (панталони). Веднага слѣдва бѣлѣжка: „свито за надраџ(и) Драган”, а подиръ туй „пак свито надраџи  м о м ц и  лак(ти) е҃ пол.” На 5. Апр. били купени за войводата дълги пашмаци „п о – с л а б и”, и „за  Д р а г а н а  чизме  п о – с л а б е”. На 7. Декември се изразходвали пари „за коже под дѵлами  м о м ц и  ѕ҃” и „за дѵлама  в о й в о д а  зашитие кож.” За тия момци, които, както се се види, сѫ били 6 души, още нѣколко пѫти се споменува, а именно подъ 22. Декем. „за е҃ чингътори  р а д ї  м о м ц и”;  Мартъ 5: „за кърпит папѹч.  м о м ц е м ѵ” (ѵ = ъ). Не трѣба да доказвамъ, колко е характеристична тукъ българската дателна форма  м о м ц е м ъ,  образувана по аналогия, както сѫ и днешнитѣ родопски, напр. „сиромасеам”. Още веднѫжъ се срѣща формата „момцемъ”: „и пак момцему папѹч. з҃ зиг(ии) по вї аспр.” (Април. 5). Прѣди туй, 20. Мартъ: „мѹнкаш ради гѹлер момци”. Види се ясно, че тукъ се говори за наемници

 

 

32

 

момци, въорѫжени. На 28. Апр. е билъ купенъ „тежкѵ бѵздѵган”. Забѣлѣзанъ е разходъ „за ѹзда” и „за подкование кони”; често пѫти и за „рѹкавице”. Чини ми се, че тукъ трѣба да се подразбиратъ бойни нарѫквици. На 4 Януари е билъ купенъ „е д и н ъ  л ъ к ъ” за войводата, а на 26 Януари сѫ купени „с т р е л и”; на 20 Януари били купели 4  н а д ж а к а  („наџек”). Отбѣлѣзанъ е разходъ и за поправка на „н о ж н и ц и” на войводата (26. Януари). Турци сѫ идвали тамъ, гдѣто сѫ живѣли тия войводи, защото е забѣлѣзано на едно мѣсто: „пак некои тѹрци ради цветие” (? Апр. 12). Иа друго мѣсто се казва твърдѣ неясно: „за  к а д и е  (?)  къга сем стоя(л) съ реиз” (Реизъ?) За кой  к а д и я  и гдѣ, не могѫ да кажѫ нищо положително. Че сѣмейството е било православно, вижда се отъ това, че е билъ купенъ „иконостасъ”, и сетнѣ че е било дадено нѣколко аспри на попа, когато „на богоявление” дошелъ „съ кръстѵ” заедно съ „други граматиг”. На друго мѣсто (24. Дек.) се дало 20 аспро на „поп Михал”, който ги поискалъ („проси”), за да покрие черквата. Важна е думата  к ъ н п а н е  („кѵнпъне”) заради остатъка отъ носово произношение (Вж. 12 Февр.)

 

Мѫчно е да се каже засега нѣщо по-положително за лицата, които се споменуватъ въ тефтера. Тѣзи лица трѣба да сѫ имали нѣкакви сношения съ града Брашовъ. Какъ е попаднѫлъ този тефтеръ въ Брашовската градска архива, не могѫ да се досѣтѭ. Въ градскитѣ документи, обнародвани въ „Quellen”, не намѣрихъ да се споменува името Милошъ. Напротивъ името Драганъ се споменува нѣколко пѫти, и то се отнася къмъ разни лица [1]. Най-подходенъ би билъ единъ „боляринъ Драганъ”, на когото за свадбата му сѫ били дадени подаръци отъ страна на града, на 1522. г, срав. „item domino iudici pro uno pepulo ad nuptias  D r a g a n i  boyaronis dono dato, fl. 3” (I. 452); „Item  D r a g a n e n  ad nuptias suas doiio datum uInas 12  1/2 pannum Perichksmer fl. 7 asp. 3 1/2” (495). Това е всичко, което се казва за този Драганъ, и, разбира се, не се знае, до колко можемъ да го доведемъ въ свръзка съ споменѫтия Драганъ отъ тефтера. Но и първата цѣль не ми е тукъ, да издирѭ, кои именно сѫ били тѣзи личности, а главно е да се установи, че въ Влашко е имало болярски сѣмейства, които и въ началото на XVI. в. още сѫ запазвали както въ собственитѣ си имена, така и въ домашния си, тъй да кажемъ, интименъ езикъ, своятъ първоначаленъ славянско-български характеръ. Като вземемъ въ внимание множеството български имена на лица отъ Влашко, които се споменуватъ както въ досега извѣстнитѣ влахо-български грамоти, така и въ други исторични книги, между които и въ споменѫтото Брашовско издание „Quellen”, можемъ смѣло да кажемъ, че числото на такива български видни сѣмейства въ Влашко е било твърдѣ голѣмо. Че и сѣмействата на най-старитѣ влашки владѣтели и войводи сѫ били проникнѫти отъ български духъ, е твърдѣ приемливо. Поне за сѣмействата на Мирча Велики и на неговитѣ първи наслѣдници не може да има съмнѣние, че сѫ имали преимуществено славянски характеръ.

 

 

1. Въ т. I. с. 9. Dragan de Bucurest, c. 9; Dragan de Girgicz 49; Dragan de Sutschava 53.

 

 

33

 

А подобно впечатлѣние правѭтъ и писмата на Владъ II. и изобщо на войводитѣ отъ XV. в. — Тия писма сѫ често пѫти толкова интимни, че не може да се помисли, да сѫ ги писали писари, безъ личното участие на тоя, подъ чието име сѫ излѣзли. Стига само да обърнѫ тукъ вниманието на читателя върху прѣвулгарната и прѣтривиалната псувня, която изказва разгнѣвениятъ Александъръ II, Мирчовъ синъ, въ грам. № 12, за да се убѣди въ казанитѣ мои съображения. Намѣреннятъ тефтеръ всѣкакъ е твърдѣ важенъ документъ, който е отъ естество да фърли несъмнѣнна свѣтлина върху този въпросъ.

 

Тукъ го публикувамъ изцѣло въ точенъ прѣписъ:

 

 

въ лѣт. ҂з҃ѕ҃ı҃ (7010 = 1508) † катастих що сем кѹпил скѹле.

________

Акатастих радї потребно ѹ кѹке скѹлище м(е)с(е)ца аѵгѵста к҃ д(е)нь

За пирое ѿ желез. в҃
един момкѵ, що е пазел един кон, ѵ пѵт чизме, к҃
За петавре г҃.
за в҃ таистре и҃
за в҃ кола дръво н҃и҃
За кова ревеников ї
За корит ї
За захар в҃ї

   

† месеца аѵг. к҃з день.

ечимен к҃ кил. по ѕ҃ кило рк҃
за хамалък
скъндѵри за ѡдръ и за столове ки҃
за хамалъкѵ г҃
за един лишникѵ в҃ı
за в҃ фота д҃ї
за г҃ лак. платно г҃
за гребени в҃
за конци а҃

 

† месеца сип. а҃ за камаръ

секъндури ѿ лико м҃
пак петавра в҃
† за кѵе в҃
† за хамълък г҃
† за вериџи в҃
† за цъцъни д҃
за кинаварю радї камърѵ в҃
цинте и вериџи и цъцъни на прозорец г҃ї
пак мали цинте на прозорец в҃

 

 

34

 

и вериџи на камар в҃
за кѵе ѿ петавра г҃
за пирое

 

† месеца сип. г҃ день.

за кола сено по п҃ кола у҃
и пак в҃ кола по и҃д един кола р҃и
пак един хасас, що не помозил в҃
пак древоделци и҃

 

† месеца сип. день.

за едно вило радї сено и҃
за едно тесло ѕ҃
за фирѵ мѵткал в҃ радї гѵре н҃ї

 

† месеца сип. ѕ҃ день.

за ноже велики на кѹхние иї
за попрѵг ѿ ремелнк изгор седло ї
за седїмѵ катанъцї к҃ѕ
за едно стеклѵ г҃
пак дрѵго стеклѵ а҃
за един бел за копание а҃
за един свредел а҃

 

† месеца сип. ї день.

за един тестемел на иконостас в҃ї
пак дрѹг тестемел Милош ҃ı
пак друг тестемел ѕ҃
и пак и чедич и пашмаџи к҃и драгма
за един амнарю радї ѡгнъ а҃
за един стол, що сѹ направил със кожа к҃

 

† месеца сип. в҃ї день.

един налбантѹ, зарадї що рѫжил на ѡчи един кон    
† за учишоре в҃
† за вериџи на ешиторе а҃

 

† месеца сип. к҃в день.

† за ечимен един мѵт р҃к
за хамалък
за един гѹрѵ в҃
за некои билие в҃
† що бил Милош длъжен на Никито ѕ҃
за мастило а҃

 

 

35

 

месеца ѡк. з҃ день.

за в҃ кола дръво ҂с҃д҃
за цесела и кефе г҃
за хартие в҃

 

месеца ѡк. з҃ї день.

† една баба, що пазила Радѹл к҃
† за ечимен ї кил. ѯ
за хамалък г҃

 

месеца ѡк. к҃ѕ҃ день.

за един мотик. ї
за едно рогожино д҃

 

месеца ѡк. к҃и. день.

† за ечимень а҃ кил. з҃

 

месеца ѡк. к҃ день.

† за ечимен ї кил. ѯг҃
за хамалъкѵ г҃

 

месеца ноеврие д҃ї день.

за ечимень ї кил. съ хамалък. ѯѕ҃

 

месеца ное. к҃г҃ день.

† за дѹламѵ Милош воивода
за астарю и свило
пак едно дѵламѵ що сѵ кръпили коже Драганов. ї

 

месеца ноеври к҃ѕ҃ день.

за поткование кони иї

 

месеца ноеври л҃ день.

† за ечимен кил. и҃ по ѕ҃ т҃
и за хамалък ı҃
за пашмаџи Милош. Имеш., и Драган чизме м
за момци папѵцї зиг. н҃
за подкование з
за г҃ паиван ѕ҃
за хаване ı҃
за един стрѵг н҃

 

 

36

 

месеца дик. г҃ день.

† свито за надраџ. Милош воивода л҃
свито за надраџ. Драган л҃
пак свито надраџи момци лак. пол. р҃ї
за платно радї надраџи дї
за шитие л҃в
за чорапи з҃ зиг. з҃

 

месеца дек. з҃ день.

† за коже под дѵлами момци ѕ҃ сї
† дѵлама воивода за шитие кож. пак д҃

 

месеца дик. ї день.

† за дръво в҃ кола ѯд

 

месеца дик. г҃ї день.

† за г҃ къпестри ҃ї
за дълочи г҃
за едно махрамѵ вї
за лою зарадї свеки к҃в

 

месеца дик. иї день радї синисияк (синисиіак) (?).

† за к҃д скъндѵри н҃д
за ѕ҃ мертик к҃а
за хамълъкѵ ѕ҃
за пирое ї
пак мертич и҃ в҃ї
пак скъндѵри ѕ҃ вї
за косорове з҃ї
за хамалък д҃
пак мертич ѕ҃
пак скъндѵри ѕ҃ ѕ҃
и за петавра ı҃
за хамалъкъ г҃
пак за кѵе ка
за карамид. и҃
за хамалъкъ ѕ

 

месеца дик. иї день.

за ѯ петавра велики ї

 

месеца дик. к҃ день.

† за гѵре воивода за шитие к҃и

 

 

37

 

месеца дик. к҃в день.

за едно котел велик р҃г
пак дрѵг котел със покров м҃в
дрѵг котел със тортъ к҃ѕ
дрѵг котел със мѵнѵше ѕ҃ї
за в҃ тапсие кѕ
за един ибрик к҃г
за едно настрап к҃и
за пиростие
за хамалък а҃
за един фанарю ѕ҃
за едно папламѵ п҃в
за коже радї воивода сч҃з
за чингътори радї момци п҃
за кошѵли г҃
за стинги г҃
зааче (?) в҃
за конци в҃
за кесотори ѿ свило а҃
за застеги в҃
за тамиян (тамиіан) в҃
за цъцъни на кѵке а
за кѵе в҃

 

месеца дик. к҃д день.

атлаз д҃ї лакт. по с҃п аспри чин. ҂грл
за богасиѵ к҃
за тафтъ к
за бамбук д
за свило д҃
за застеги и҃
за кеѡтори а҃
за шитие м҃
за перимеџи г҃

 

день рождество х(ристо)вѵ месеца дик. к҃ день.

за свеки д
проси попѵ Михал да иокри(е)т црквѵ к҃
пак придош. тръмбиташ. л҃
за бѵт (?) в҃

 

месеца дик. ки҃ день.

тафтъ за кѵчимѵ и за брачинар в҃ї
за платно д

 

 

38

 

за спило в
за бамбѵк л҃
за шитие брачинар ѕ҃
за едно клѵч а҃
за в҃ кѵчимѵ ї

 

месеца ген. а҃ день.

за в҃ сви(н)я (сви(н)іа р҃ли
за един прас. ҃ї

 

месеца ген. д҃ день.

за покров седло ѡт згоро сч҃
за един лъкѵ воивод з҃ї
за пръстин л

 

день б(о)гоявление (б(о)гоіавление) месеца ген. ѕ҃ день.

поп прииде съ к(ръ)стѵ и съ дрѵги граматиг. л҃
за еди́н кавад, що сѵ ѵмил ҃ї

 

месеца ген. ı҃ день.

за един поклони. ѕ҃

 

месеца ген. ї день.

за еди текѵш за настрап/(настран?) ѕ҃

 

месеца ген. к҃ день.

за д҃ наџек. л҃ѕ
топоръще за секире а҃
за г҃ таистре
за грънец ѕ҃
за гащи момци зиг. нѕ҃
за в҃ ебънчи
за тисие д
за дѵламѵ воивод. шит. кож. д
за кѵе ѡт петавра г҃

 

месеца ген. к҃. день.

за пентени ѡт мед к҃ї
за позлатение к҃
пак за сребро рн҃и
и пак за злат. м҃
за зале ѡт здола а҃

 

 

39

 

за ремелик а҃
за масторие ни҃

 

месеца ген. кѕ҃ день.

за един чол. и кошѵле и перин. н҃
за стрели и҃
що сѵ направил ножници воивод в҃

 

месеца ген. л҃ день.

за четир мертик зарад цветие д҃ї
пак г҃ї мертик рад. кѵи. ѕ҃ї
за петавра
за кѵе г҃

 

месеца ф(евруариіа) в҃ день.

на кадие, къга сем стоіа съ реиз и҃
за грънец пак за дрѵг. работ. з҃
за един сви(н)ю и҃з҃
за един прас. и҃

 

месеца ф. день.

за ечимен д мѵт съ хамалък ї
за хартие г҃
за кова на кѵи. в҃
и за покров пак на кѵи.
за сърма д҃

 

месеца ф. ı҃ день.

за едно кил. брашно к҃
за н҃ ик. дръво ѯи҃
за един иконостас и҃

 

месеца ф. к҃ї день.

за един тестемел воивод ї
за дрѹг тестемел и҃
за едно кивърѵ мал за воивод. г҃ї
за конец в҃
за склею а҃
за кѵниъне к҃
за сапѵн ки҃

 

 

40

 

месеца ф. к҃ день.

† зарадї кѵке на мечит кѕ҃
за в҃ скъндѵри радї трапез. ла҃
за мертиче и҃
за хамалък г҃
един зидар ї

 

месеца марта а҃ день.

за едно месел около трапез. ки҃
за в҃ фота ка҃
за в҃ къпестрѵ ї
за ѡпаш бел, що за копани а҃
за цинте радї тръпез. жлъте к҃
за кѵе ѡт железо радї тръпез.
пак едно скъдѹр радї тръпез. д҃
за восък радї тръпезѵ д

 

месеца марта день.

за в҃ ковре рч
за в҃ рогожине з҃
за един свредел г҃
що сѵ направили стрѹг а҃
за кръпит папѹч.  м о м ц е м ѵ г҃

 

месеца марта и҃ день.

за в҃ кандил. г҃
за въже в҃
за тамиіан лит. а҃ и҃
за бѹреци в҃

 

месеца марта к҃ день.

за клещи ѡт железо
за рѵкавице ѡт богасиѵ бел. ї

 

месеца марта к҃з день.

за споит типсии и котел з҃ї

 

месеца априлие г҃ день.

за чатма половино ѡт един виг. ҂а
за кофтерие д҃ї ла(к)т. по ѯ аспри чин. ѽм
за богасиѵ под дѵламѵ л҃
за чефти а҃ ла(к)т. к҃

 

 

41

 

за свило
за бамбѵк д҃
застеги сребрънї позлатени ѯ
застеги свилени г҃
за шитие и
за свито лз҃ ла(к)т. по мз҃ ҂ал
и пак свито ѕ҃ ла(к)т. по н҃ т
за астар со҃
за кофтерие радї гѵлер и сенџиф и҃
за мѵнокаш радї гѵлер момци тк҃
за конци к҃
за застеги иї
и за шитие сѯ

 

месеца априле день.

чизме и пашмаци Имеш воивода л҃и
и пак едно зиг. чизме к л҃
и пак з҃ зиг. чизме по к ро҃
и пак момцемѵ папѵч. з҃ зиг. по в҃ї ид
и пак воивод дѵги пашмаги по-слабї кї
и пак Имеш г
и пак Драган чизме по-слабе к
за подкование и҃ї

 

месеца апр. вї день.

за в҃ перине радї ѵшиет
на а҃ гѵрѵ радї фѵшке
за конец в҃
а за един тестемел къ въсе време на рѵк.
и пак ѵ велик д(е)нь поп зарадї свеки и за прич(е)с н҃
и за мангръ радї б҃ на црк(в)ѵ г҃
пак некои тѹрци радї цветие в҃
и пак понед. къд. теглит на вод.
шарѵ и сандалос радї трапез. ї
за едно дѵламѵ векат ѡбръних съ дрѵг лиц. к҃
пак свитѡ радї рѵкавиц си дѵлам и҃ прѹнов.

 

месеца апр. ї день.

за дръво ик. по к
за гаитан радї ѵшит к҃

 

месеца апр. ки҃ день.

за кефе и на цеселъ д
за тешкѵ бѵздѵган л҃

 

 

42

 

за един кънъстрѵ ѕ҃ї
за зале в҃ зиг. ѕ҃ї
за три паиван. ѕ҃

 

месеца апр. кв҃ день.

за един богасиѵ ѯи҃
за дрѵг богасиѵ д
за свило радї конец ѕ҃
за застеги и за шитие ли҃
за рѵкавице в҃
за богасиѵ слага (?) д
за цветие ї
за кошѵле кон. вї

 

месеца апр. к҃ день.

за дръво ѕ҃. ик л
за един чѵбръ г
за надраџи воивода ѕї
за поткование кони г҃ї
в҃ зидари що е направил. тапшан вї

 

месеца маю в҃ день.

за кордѵ ҂втма

 

месеца маю д день.

за ѵзди р
за злато р҃ї
за сребро в҃ї
за масторие о҃

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]