Мадаро-могилското плато

 

 

Karel Škorpil (Varna)

 

 

 

Byzantinoslavica (Praha), IV, 1, 1932

 

Сканове в .pdf формат (7.2 Мб) любезно предоставени от Асен Чилингиров

 

    Уводъ

География

 

Паметници

1. Предисторични паметници

2. Могили

3. Каменни групи (девташларъ)

    Паметници сечени въ скални блокове:

4. Панички (Schalensteine)

5. Жертвени камъки (шарапъ-таши)

6. Изкуствени пещери въ скалнитѣ стени  (А. Килийки — В. Пещери)

7. Постройки

    - Светилища (Северната група светилища; 2. Южната група светилища; Светилищa нa югъ отъ пещерата; Каменни постройки; Постройки съ друго значение)

    - Крепости

    - Селищa

8. Релйефътъ

9. Надписътъ

Le plateau de Madaro-Moguila (Résumé)

 


 

Обр. 1. Мадаро-Могилското плато

Обр. 2. Мадарски ѫгълъ

Обр. 3. Гробища съ надгробни камъки, въ видъ на кръстове и на баби, до с. Калугерица

Обр. 4. Надгробенъ камъкъ, въ видъ на баба, до с. Калугерица

 

Обр. 6. Жертвенникъ надъ лѣвия брегъ на Мадарския потокъ

Обр. 7. Жертвеникъ до голѣмата пещера

 

Обр. 9. Жертвеникъ въ Мадарскитѣ лозя

Обр. 10. Знакъ въ видъ на змия

Обр. 11. Жертвенъ камъкъ до Кирикъ

Обр. 12. Мадарскиятъ ѫгълъ съ пещерата (фотография отъ 1898 г.)

Обр. 13. Южната група на севернитѣ светилища съ голѣмата пукнатина и блока Кьошковетѣ

Обр. 14. Първата и втората група отъ южнитѣ светилища и Орловитѣ гнезда

Обр. 15. Скалата «Булото» надъ с. Кюлевча съ пещеритѣ

Обр. 16. Кьошковетѣ, жертвенъ камъкъ надъ извора и часть отъ пещерата

Обр. 17. Планъ на Долнитѣ Кьошкове

Обр. 18. Планъ на Горнитѣ Кьошкове

Обр. 19. Килия въ Даулъ-ташъ

Обр. 20. Пенча Пещера въ Калугерскитѣ скали

Обр. 21. Входъ въ гробницата Кирикъ

Обр. 22. Първото от севернитѣ светилища (основни греди)

Обр. 23. Долното светилище въ първата група на севернитѣ светилища. Стѫпала (южна) за горното светилище (на дѣсно)

Обр. 24. Светилице въ южната група на севернитѣ севтилища. Легла на гредитѣ

Обр. 25. Контуритѣ на светилището до Кьошковетѣ отъ северната имъ страна

Обр. 26. Пещерата подъ Кьошковетѣ и излазъ къмъ тѣхъ

Обр. 27. Голѣмата южна пукнатина въ скалитѣ отъ страна на голѣмата пещера

Обр. 28. Нишата подъ голѣмата пукнатина до голѣмата пещера

Обр. 281. Излазъ къмъ Орловитѣ гнезда въ първата група на южнитѣ светилища

Обр. 29. Блокътъ подъ първата група на южнитѣ светилища, съ остатъци на отдѣлно светилище

Обр. 30. Мънастирище до блока Ставро подъ Калпаклѫ-ташъ съ релйефенъ кръстъ

Обр. 31. Блокътъ «Кулата» въ сегашното положение

Обр. 32. Планъ на светилището «Кулата»

Обр. 33. Долното светилище до Кулата

Обр. 341. Надрасканитѣ рисунки отъ Мадара

Обр. 342. Надрасканитѣ рисунки отъ Мадара

Обр. 35. Крепость Мадара-Градътъ

Обр. 36. Горниятъ крепостенъ зидъ отъ външната страна въ голѣмата пещера. Пъстрата стена въ пещерата

Обр. 37. Горниятъ крепостенъ зидъ отъ вѫтрешната страна въ голѣмата пещера. Остатъци на светилището въ пещерата (въ скалната стена отзадъ)

Обр. 38. Долниятъ крепостенъ зидъ и постройкитѣ до него подъ голѣмата пещера

Обр. 39. Отдѣление съ кюповетѣ до долния крепостенъ зидъ подъ пещера

Обр. 40. Мадарскиять релйефъ съ надписъ (фотография отъ 1989 г.)

Обр. 41. Мадарската скална стена съ релйефа (фотография отъ 1898 г.)

Обр. 42. Мадарскиятъ релйефъ и надписъ. Споредь копията на К. Шкорпилъ отъ 1924 г.

Обр. 431. Мадарскиятъ релйефъ

Обр. 432. Богъ-конникъ върху монетитѣ на гр. Одессосъ

Обр. 433. Конникъ отъ съкровището отъ Nagy Szent Miklós

Обр. 441 (?). Νотъ дѣсно (Копията на К. Шкорпилъ презъ 1924 г.)

Обр. 441. Мадарскиятъ надписъ: горниятъ надписъ отъ лѣво (Копията на К. Шкорпилъ презъ 1924 г.)

Обр. 442. Мадарскиятъ надписъ: горниятъ надписъ отъ дѣсно (Копията на К. Шкорпилъ презъ 1924 г.)

Обр. 442. Мадарскиятъ надписъ: долниятъ надписъ (Копията на К. Шкорпилъ презъ 1924 г.)

Обр. 442. Мадарскиятъ надписъ: долниятъ надписъ (Копията на К. Шкорпилъ презъ 1924 г.)

Обр. 45. Профили на дупкитѣ за греди подъ Мадарския релйефъ

 

    УВОДЪ.

 

Въ Черноморската область на Балканский полуостровъ се срещатъ остатъци на разни култури. Остатъци отъ найстаритѣ култури се срещатъ до сега само като случайни находки; къмъ последнитѣ принадлежатъ предисторични работилници и селища, предисторични могили (наречени по турски Ясѫ-тепе), [1] мегалитни паметници и могилища [2] и надколнитѣ постройки край дветѣ Девненски езера.

 

Първиятъ исторически народъ въ Черноморската область, сѫ били тракийцитѣ и то на северъ отъ Балкана—Гети, въ южната часть и въ крайдунавската равнина до р. Янтра — племето Кробизи, a въ северната часть — Теризи. Найважниятъ центъръ на тракогетитѣ въ тия страни е билъ градъ Dausdava (Δάουσδαυα). Триглодититѣ въ Малка Скития (Добруджа) не сѫ били особено племе, но названието имъ ce дължи само на особенъ видъ на тѣхнитѣ жилища въ скални пещери на северъ отъ носа Калиакра. [3] Скититѣ проникватъ на югъ отъ Дунава въ IV в. пр. Хр.

 

На югъ отъ Балкана между градоветѣ Perinthus и Apollonia (Созополъ) сѫ живѣли Asti (Ἀσταί), които ce простирали до гр. Kabyle (до гр. Сливенъ); кралското имъ седалище е билъ гр. Bizye (Виза), a единъ отъ главнитѣ центрове съ светилища въ гр. Малко Тьрново. [4]

 

Въ VII в. пр. Хр. ce започва гърцката колонизация по Черноморския брѣгъ за търговски вързки съ мѣстното население, която е донесла ионийско-атическа култура и съ това нови елементи въ първобитната тракийска култура. Главнитѣ гръцки колонии на «лѣвия брѣгъ на Понта» (τὰ ἀριστερὰ τοῦ Πόντον), на северъ отъ Балкана сѫ били: Odessos (Варна), Dinnysopolis (Балчикъ), Callatis (Мангалия), Tomis (Кюстенджа) и Istros (до с. Каранасуфъ въ северна Добруджа); a на югъ отъ Балкана: Mesembria, Anchialos, Apollonia in Ponto (Созополъ) и Salmydessus (Мидия). Кулминацията на развоя на колониитѣ, които представляватъ нови културни центрове, ce пада въ V-ти в. пр. Хр.

 

Първитѣ опити за завладяване тия страни отъ римлянитѣ ce почватъ

 

 

1. «Могили», Х.К. Шкорпилъ, Пловдивъ 1898, стр. 80—109; «Доисторическія памятники Болгаріи». Г. Шкорпилъ, Одесса 1896.

 

2. Издание на Нар. музей, София 1925. К. Шкорпилъ, «Мегалитни паметници и могилища».

 

3. «Сѣвероисточна България», К. и Х. Шкорпилъ. Сборникъ на Министерството на Народното просвѣщение. Кн. VII, стр. 49—79.

 

4. «Светилища и паметници съ изображение на конници», Кар. Шкорпилъ. Издание Народенъ Музей, София, стр. 65—75.

 

 

86

 

въ I в. пр. Xp. (75 г. пр. Xp. C. Scribonius Curio; 72 г. пр. Xp. Marcus Lucullus; 29 г. пр. Xp. M. Licinius Crassus). За първия управитель на Мизия ce сочи Caecina Severus (6 г. сл. Xp.). Мизия e била организирана, като часть на империята, заедно съ други части на Балканския полуостровъ, отъ имп. Тиберия (14 г. сл. Xp.), a като самостоятелна провинциия — отъ имп. Клавдия (44 г. сл. Хр.). Провинцията Тракия е образувана въ 46 г. сл. Хр. Границата между дветѣ провинции Moesia и Thracia не е била постоянна и тя е преминавала и на северъ отъ Балкана. [5]

 

Отъ римското завладяване вникватъ елементи на новата култура на полуострова, но тя поздраво ce е загнездила само край новата стратегическа Дунавска линия, чрезъ римскитѣ легиони (XI въ Durustorum, I въ Novae и V въ Oescus) и, то, отъ времето на имп. Веспасиана (67—79 сл. Хр.). Главнитѣ военни центрове на римлянитѣ въ Черноморскитѣ страни сѫ били Marcianopolis (Рѣка Девна) на северъ, a Colonia Flavia Deultensium (до c. Яйкезли) на югъ отъ Балкана.

 

Въ римско време Черноморската область е останала повечето подъ влияние на по-старитѣ култури. Епиграфическитѣ паметници въ тая область, съ изключение на официалнитѣ надписи, сѫ преимуществено гръцки; и надписитѣ отъ времето на първото Българско царство сѫ сѫщо на гръцки.

 

Освенъ тритѣ погоре означени култури сѫ прониквали въ Черноморската область и други по-далечни култури чрезъ временното завладяване (келтийска) или чрезъ търговскитѣ сношения (малоазийска, египетска, сирийска).

 

Християнството ce е загнездило въ Черноморската область още въ първитѣ столѣтия на християнската ера; [6] голѣмиятъ развой на християнството ce датира отъ имп. Константинъ Вел. (началото IV в. сл. Хр.), когато по цѣлата Черноморска область, особено по крайбрѣжието, сѫ поникнали великолепни мънастири и църкви.

 

Съ идването на българитѣ, християнството претърпѣло поражение и църквитѣ му сѫ били унищожавани, но възкръсна отново съ покръстването на царь Борисъ Михаила.

 

Въ VI и VII вѣкове ce внасятъ въ Черноморската область нови култури отъ Славянитѣ и отъ Българитѣ, които ce затвърдяватъ съ образуването на новата българо-славянска държава въ 679 г. сл. Хр. съ центъръ въ столица Плиска (Абоба), която въ времето на Симеона е била пренесена въ крспостьта на р. Туца (Тича), основана въ 821 г. отъ Омортага подъ името Велики Преславъ.

 

 

5. «Абоба-Плиска». Томъ X. Извѣстія русскаго археологическаго института въ Константинополѣ, София 1905, стр. 469—470.

 

6. Въ гр. Одессосъ (Варна) е билъ първи епископъ Амплий (58 г. сл. Xp.), a втори Карпъ (59 г. сл. Хр.).

 

 

87

 

География.

 

Шуменското поле ce пада по срѣдата на източната часть на северна България и е еднакво отдалечено отъ Дунава, Черно море и южнитѣ склонове на Балкана. Въ източната страна на полето ce вдава въ него северозападниятъ ѫгълъ, найвисоката часть на Провадийската планина, подъ общо название Мадаро-Могилското плато (обр. I).

 

Обр. 1. Мадаро-Могилското плато.

 

 

Съ дола на р. Радолъ, притокъ на Могилската рѣчка, платото е раздѣлено на две части: западна — Мадарското плато (до 435 м. надморска височина), и източна — Могилското плато (395 м.). Дветѣ части сѫ свързани съ тѣсна седловина между долинитѣ Радолъ и Дълбокъ, гдето Мадарското плато ce свързва и съ западния клонъ на Провадийската планина.

 

Могилското плато е ограничено съ стръмнинитѣ, които ce падатъ отъ

 

 

88

 

северната страна къмъ Вѣнчанското дефиле, a отъ южната страна, дола Дълбогъ отдѣля платото отъ северния клонъ на Провадийската планина — Съртоветѣ.

 

Мадарското плато ce снишава отъ западъ къмъ изтокъ, гдето е разцепено съ Могилската рѣчка и притока ѝ Поречъ на три гребена: северниятъ Могилски (Мухла дузу), на края си съ висока естествена могила (Мухла-тепе), срѣдниятъ Градишки (Градище дузу) и южниятъ Смиле.

 

Мадарското плато ce пада съ отвесни скални стени къмъ Абобското поле и затова е недостѫпно отъ тия страни. Стенитѣ ce почватъ до с. Кюлевча и въ видъ на една дѫга, изпѫкнала къмъ западъ, завиватъ къмъ изворитѣ на Мадарската рѣчка (Дермекъ-дере) и отъ тѣхъ отново завиватъ къмъ с. Калугерица и отъ тамъ въ почти права линия до с. Каспичанъ.

 

Найинтересно мѣсто въ тѣзи скали е скалниятъ ѫгъль надь Мадарскитѣ извори, който съ изобилие на вода и съ възможностьта на лесна отбрана е привличалъ човѣка отъ първото му появявяне въ тия страни. Въ този ѫгълъ ce явяватъ остатъци на предисторически човѣкъ отъ началото на второто хилядолѣтие пр. Хр. и остатъци отъ културитѣ на всички народи, които сѫ ce изреждали въ североизточната часть на Балканския полуостровъ (обр. 2).

 

Скалниятъ ѫгьлъ съ своята величественость, ограниченъ съ до 100 метра високи скални стени, съ своята таинственость прави впечатление на едно огромно естествено светилище (обр. 12), което впечатление ce постепено усилва съ доближаване къмъ дъното на ѫгъла, гдето въ видъ на голѣма театрална сцена, ce намира пещера отворена къмъ западъ, 86 м. широка, незначително стѣснена до двата ѝ края, 23 м. дълбока и до 50 м. висока, съ кубеобразно закривена скална стена (обр. 2—А). Къмъ пещерата, наречена Градъ-алтѫ (Подъ града), водятъ пѫтища край скалнитѣ стени, отъ дветѣ ѝ страни (обр. 8).

 

Надъ северния край на пещерата е устието на скално долче Чукура, отъ което, въ време на проливни дъждове, пада великилепенъ водопадъ върху единъ плосъкъ блокъ въ пещерата; водопадътъ възбуждалъ религиознитѣ чувства още на найстаритѣ жители въ тия страни.

 

Подъ почти хоризонталната площадка въ пещерата има стръменъ склонъ, който въ северната си половина е затрупанъ съ скални блокове, подъ които на три мѣста извира Мадарската рѣчка, съ редь воденици и тепавици, сега унищожени.

 

Вследствие на ерозия, скалнитѣ стени ce разрушаватъ и въ стенитѣ на югъ отъ пещерата ce образуватъ разни фантастични форми (Калпакъ-таши, Кадели, Кѫжели, Калавиръ-ташъ и др.); [7] скалната стена на северъ отъ пещерата, до 400 м. дължина, е еднообразна и почти равна, a само

 

 

7. Обр. 12, 14, 15, 30.

 

---------------

 

Обр. 2. Мадарски ѫгълъ

 

 

89

 

съ вертикални вдлъбнатини е раздѣлена на отвесни блокове, отгоре на по малки блокчета (oбp. 12); въ северната стена, въ южната ѝ половина има две естествени пукнатини — едната отъ страна на пещерата (обр. 27), a другата препречва диагонално единъ отъ отвеснитѣ блокове (обр. 13); дветѣ пукнатини ce срещатъ, a отцепватъ единь пластъ отъ скалния масивъ, и сѫ били използувани за изкачване и върху платото.

 

До южния край до севернитѣ скали, близо до пещерата е залепенъ самостоятеленъ пирамидаленъ блокъ, нареченъ Кьошковетѣ (обр. 13, 16) и на него кореспондира подобенъ блокъ близо до южния край на пещерата въ южнитѣ скали (обр. 8).

 

 

Паметници.

 

Въ Мадаро-Могилското плато ce явяватъ разнообразни паметници отъ разни времена. До сега сѫ констатирани паметници предисторични, отъ не напълно опредѣлена до сега култура, тракийски, гръцки, римски, византийски, български отъ времето на дветѣ царства и турски.

 

 

I. ПРЕДИСТОРИЧНИ ПАМЕТНИЦИ

 

Предисторични селища до сега сѫ констатирани въ Мадарския ѫгълъ и подъ естествената могила надъ с. Могила.

 

Предисторичнитѣ изследования въ Мадарския ѫгълъ сѫ направени отъ Раф. Поповъ, презъ 1902/3, 1909 г. [8] и продължени презъ време на разкопкктѣ на Народния Музей 1924 г. [9]

 

Въ найдолнитѣ пластове ce откриватъ предмети отъ втората каменна епоха и, то, наймного подъ Мадарския изворъ, отъ дветѣ страни на рѣчката (обр. 2). Мѣстото представлява единъ видъ предисторична работилница; кремъкъ за обработване е билъ изкопаванъ въ Делиорманъ, въ околностьта на с. Крива рѣка (Ири-дере), въ мѣстностьта Чакмаклъкъ, въ видъ на буци. Друга работилница на кремачни издѣлия е била въ с. Гьозелдже-аланъ (Делиорманъ, Разградско). [10]

 

Предисторични могили, каквито ce срещатъ до извори въ околнитѣ страни, въ района на Мадаро Могилското плато нѣма.

 

 

8. Известия Археол. Др-ство, кн. III, стр. 90—107.

 

9. Презъ 1898 г. правихъ сондажи до Мадарския изворъ (Абоба-Плиска, стр. 25).

 

10. «Могили» (Пловдивъ 1898, стр. 85—87); Абоба-Плиска, (стр. 25).

 

 

90

 

 

II. МОГИЛИ.

 

Обикновени могили, въ района на Мадарско-Могилското плато, сѫ рѣдки.

 

На найвисоката точка на Мадарското плато (кота 435 м.) се намиратъ две могили, отъ които голѣмата «Съртъ-юкъ» е до 8 м. висока и диаметъръ 40 м.; значението на могилата не е известно, защото не е била достатъчно разкопана (отъ Шуменския гарнизонъ).

 

Въ Делиорманъ до с. Мумджиларъ ce намира найголѣмата могила въ тия страни (201 м. надморето), [11] която по своето положение и широкъ изгледъ отговаря на Съртъ-юкъ. Въздушната линия между дветѣ могили е 60 Км. Военнитѣ власти, предполагайки, че—дветѣ могили принадлежатъ къмъ една и сѫща съобщителна линия, предприели нощни опити съ ракети, които обаче излѣзоха несполучливи, защото на линията между дветѣ могили ce изпречва едно възвишение на западъ до с. Гюргенлие, на височина 488 м. Ако дветѣ могили сѫ принадлежали къмъ една съобщителна линия, трѣба да е била използувана и могилата на възвишението западна Стана надъ с. Довруклу, съ надморска височна 480 м., като съединителна станция между дветѣ могили. Предполагамъ, обаче, че и тритѣ могили сѫ гробни. [12]

 

Отъ могилата Съртъ-юкъ е една отъ найширокитѣ гледки въ източна България.

 

Освенъ Съртъ-юкъ има само нѣколко могилки на западъ надъ с. Мадара, гдето е билъ разположенъ рускиятъ лагеръ презъ 1829 г.

 

 

III. КАМЕННИ ГРУПИ (ДЕВТАШЛАРЪ).

 

Каменни групи, наречени девташларъ, [13] въ района на Мадаро-Могилско плато, нѣма.

 

За група прости камъки, въ една ливада надъ Мадарската рѣка, на североизтокъ отъ с. Калугерица, до скалистия проломъ Куру-канара (Сухата скала), неможе да ce каже, да-ли е остатькъ на прабългарски девташларъ (обр. 1).

 

 

11. Абоба-Плиска, стр. 553. Табл. CVII, ф. 1, 2.

 

12. Мнението си за гробницата на Омортага въ Мумджиларската могила, основано върху четението на надписа въ В. Търново отъ Т. Успенски (Абоба-Плиска, 552), измѣнихъ въ полза на гробницата Демиръ-боба-теке («Въ защита на бълг. народна старина», Варна 1924).

 

13. Абоба-Плиска. Глава XVII, Табл. LXX—LXXIII; правилни и неправилни; последнитѣ до с. Абоба (Везиръ тепе) и до с. Ендже.

 

---------------

 

Обр. 3. Гробища съ надгробни камъки, въ видъ на кръстове и на баби, до с. Калугерица.

 

Обр. 4. Надгробенъ камъкъ, въ видъ на баба, до с. Калугерица

 

 

91

 

До с. Ендже, въ една могила сѫ били намѣрени две статуи, наречени «Каменни баби», [14] които ce съхраняватъ въ Шуменския музей. Подобни две статуи, въ видъ на плочи сѫ намѣрени и въ Варненско (с. Мънастиръ и с. Аладънъ), които се съхраняватъ въ Варненския музей, и една статуа ce намира въ развалинитѣ на крепостьта Стана-Калеси до с. Гъоджедже. [15]

 

Предполагамъ, че и надгробнитѣ камъни въ групитѣ на неправилнитѣ девташлари въ Абоба и Ендже, въ видъ на заоблени камъни, сѫ единъ видъ на недовършени каменни баби безъ детайли.

 

Въ района на Мадаро-Могилското плато такива камъни до сега не сѫ намѣрени.

 

Въ старитѣ гробища до с. Калугерица ce намиратъ голѣми каменни кръстове и между тѣхъ и два особени надгробни камъни ви видъ на непълни кръстове, отгоре закрѫглени (диам. 0.55 м.) и върху тѣхъ съ прости черти сѫ издълбани части на човѣшко лице (обр. 3, 4). [16] Такива камъни, въ видъ на пълни кръстове ce срешатъ и по течението на Русенски Ломъ; горнитѣ рамене на кръста сѫ закрѫглени (женски надгробни камъни) или полигонални (мѫжки) и върху тѣхъ съ прости черти сѫ части на човѣшко лице въ закрѫглени рамки или само украшения на женска глава. [17]

 

Предполагамъ, че подобни надгробни камъни представляватъ единъ видъ баби, приети отъ християнството.

 

 

ПАМЕТНИЦИ СЕЧЕНИ ВЪ СКАЛНИ БЛОКОВЕ.

 

IV. ПАНИЧКИ (Schalensteine).

 

Подобни паметници рѣдко се срещатъ въ България. Въ Мадаро-Могилското плато до сега е известень само единъ такъвъ паметникъ, който е издълбанъ въ единъ скалистъ виступъ, стърчащъ надъ Могилскитѣ лозя, на северъ подъ естествената могила «Мухла тепе» (обр. 1); паметникъть ce състои отъ три поголѣми и 8 малки вдлъбнатини; поголѣмитѣ сѫ съединени съ каналчета сѫ периферията на блока (обр. 5).

 

Найинтересниятъ паметникъ отъ този родъ се намира до с. Ахаръ-кьой, въ единъ уединенъ скаленъ блокъ. [18]

 

Тѣзи паметници едни смѣтатъ за предисторични, а други пъкъ ги числятъ къмъ мегалитната ера.

 

 

14. Известия на бълг. арх. институтъ, кн. V., стр. 109, обр. 106.

 

15. Абоба-Плиска, стр. 385.

 

16. Абоба-Плиска, стр. 402, Табл. LXXXI, обр. 3, A.

 

17. Описъ на старинитѣ по течението на рѣка Русенски Ломъ, София 1914. К. Шкорпилъ, стр. 169—171, фиг. 145—147, 150; 142, 148.

 

18. «Светилища и паметници по течението на рѣка Русенски Ломъ», К. Шкорпилъ, стр. 86, фиг. 113.

 

 

92

 

 

V. ЖЕРТВЕНИ КАМЪКИ (Шарапъ-таши.)

 

По склоноветѣ подъ скалнитѣ стени на Мадарското плато ce срещатъ разхвърлени и паднали скалисти блокове, въ които сѫ издълбани жертвени камъки въ разни форми, известни подъ името «Шарапъ таши» (винени камъки). Подобни издълбатини срещаме често въ Черноморската

 

Обр. 6. Жертвенникъ надъ лѣвия брегъ на Мадарския потокъ.

 

 

область и, то, отъ дветѣ страни на Балкана. Едни отъ тѣхъ — въ Странджа планина, Сакаръ планина и Източнитѣ Родопи — принадлежатъ къмъ мегалитни паметници. [19]

 

До Мадарското плато до сега сѫ известни:

 

1. Надъ дѣсния скалистъ брѣгъ на Мадарския потокъ въ единъ блокъ, 6 м. дълъгъ, 1,7 м. широкъ и до 2,2 м. високъ, продълговатъ въ направление къмъ Мадарския релиефъ е издълбанъ жертвеникъ и, то, по срѣдата, на найвисокото мѣсто на блока, правоѫгълно корито за по малки жертви и предъ него отъ източната страна достѫпъ къмъ коритото (Абоба Плиска, стр. 399. Табл. LXXXI, фиг. 1, 2). Жертвеникътъ е вече напълно унищоженъ (обр. 2—1).

 

2, 3. Надъ горния жертвеникъ, по склона къмъ Мадарския релйефъ е имало два, почти еднообразни жертвеннка въ подвижни самостоятелни блокчета, забити въ земята съ котлообразна вдлъбнатина, съ диам.

 

 

19. «Мегалитни паметници и могилища», К. Шкорпилъ, издание на Нар. Музей, София 1925; Г. Боневъ, Сборникъ Мин. Просв. XVIII, 1901, 659—703.

 

 

93

 

ок. 0,4 м , a дълбочина 0,35 м. (Абоба-Плиска, стр. 399. Табл. LXXXI, ф. 3 и LXXXH, ф. 1). Вториятъ жертвеникъ е блокче върху почти квадратна основа (1,6 X 1,3 м.), раздѣленъ диагонално на две части; западната часть (0,5 м. вис.) е служила за стѫпало за жреца, a източната — (1,2 м. вис.) съ котлообразна вдлъбнатина за жертва (обр. 2—2 и 3).

 

4-6. По склоноветѣ надъ лѣвия брѣгъ на Мадарския потокъ ce намиратъ самостоятелни три плоски блокове съ плитки жертвеници отъ

 

Обр. 7. Жертвеникъ до голѣмата пещера.

 

 

правоѫгълна форма (обр. 2—4, 5, 6). Върху западния плосъкъ наклоненъ блокъ има двоенъ жертвеникъ, състоящъ ce отъ голѣмо плитко корито (1,6 X 0,9 м.) съ единъ улукъ, и другъ (0,55 X 0,6 м.) отъ два реда улучета (обр. 6).

 

По склоноветѣ къмъ с. Кюлевча е имало още нѣколко жертвеника, почти напълни изтрити.

 

 

7. Найинтересниятъ жертвеникъ е изсеченъ въ единъ продълговатъ скаленъ блокъ предъ пещерата, найгорниятъ въ групата блокове, струпани надъ самия Мадарски изворъ (обр. 2—7). Блокътъ е 7 м. дълъгъ, горе до 2,5 м. широкъ и до 6 м. високъ. Въ горната плоскость на блока е изсечена продълговата площадка ок. 1,25 м. широка, отворена къмъ противната страна на пещерата, ограничена съ наклонени стени отъ югъ и западъ, до 1,4 м. високи; до западния си край, гдето е стаялъ жрецъ, площадката е незначително разширена. Надъ разширената часть на площадката сѫ запазени остатъци на една вдлъбнатина (корито) до 3 м. дълга. Жрецътъ е билъ обърнатъ къмъ пещерата и къмъ великолепния водопадъ, който, въ време на проливни дъждове, пада отъ устието на сухото долче Градъ — чукура, отъ платото надъ пещерата.

 

До външния край на площадката има редъ крѫгли дупки за вертикални колове, вѣроятно, за ограда, a до източния ѝ край остатъкъ отъ стѫпала за изкачване (обр. 7). Северната стена на блока е била обработена, a до западния ѝ край е изсечено продълговато долапче, види ce, за влагане плоча (обр. 5, 12, 16).

 

 

94

 

Въ групата блокове подъ жертвеника има разни издълбатини и изкуствена обработка за дървени конструкции.

 

Неможе да има съмнение, че жертвеникътъ има връзка съ извора и съ водопада.

 

8. Предъ входа на малката пещера срещу жертвеника, на югъ подъ Кьошковетѣ, има крѫгла вдлъбнатнна съ диам. 0,86 м. и 0,44 м. дълбока, може би жертвеникъ.

 

Обр. 9. Жертвеникъ въ Мадарскитѣ лозя.

 

Обр. 10. Знакъ въ видъ на змия.

 

 

9—11. Подъ строеното Светилище «Кулата», надъ Мадарскитѣ лозя, въ скални блокове е имало три жертвеника. Найголѣмиятъ въ видъ на корито съ два улука (2,05 X 1,20 м.) до 0,63 м. дълбочина за голѣми жертви (Абоба-Плиска, стр. 399. Табл. LXXXI, ф. 4, LXXXII, ф. 2). Вториятъ жертвеникъ по малъкъ (1,4 X 1,06 м.) съ единъ улукъ (табл. LXXXI, ф. 7), a третиятъ още помалъкъ (обр. 2—8, 9, 10).

 

12, 13. Въ Мадарскитѣ лозя има два жертвеника отъ които първиятъ е почти унищоженъ, a вториятъ е издълбанъ въ единъ блокъ 1,2 м. високъ, 5 м. дълъгъ и до 2,0 м. широкъ съ две корита, едното правоѫгълно (0,53 X 1,2 м., дълбочина 0,36 м.), напречно къмъ блока, a второто овално (0,7 X 0,5 м., 0,25 м. дълбоко) (обр. 9).

 

 

95

 

Нa северъ отъ Мадарскитѣ лозя въ единъ плосъкъ блокъ е изсеченъ знакъ (0,65 м. дълъгъ) въ видъ на змия, спирално завита, съ вдигната глава (обр. 10).

 

14. Подъ скалитѣ надъ с. Калугерица и къмъ с. Каспичанъ има жертвеници:

 

На западъ отъ гробницата Кирика въ видъ на корито (2,15 м.) съ

 

Обр. 11. Жертвенъ камъкъ до Кирикъ.

 

 

крѫгла вдлъбнатина (Абоба-Плиска, стр. 400. Табл, LXXXI, ф. 10). Въ тия мѣста е имало още други 6 жертвеника, повечето разрушени или унищожени.

 

15. На изтокъ отъ Кирика, подъ самата скална стена, е добре запазенъ единъ жертвеникъ въ видъ на корито (1,72 м. дълго край стената, 1,2 м. широко) отпредъ съ една стена, 0,58 м. висока и 0,35 м. дебела, отвьнъ равна и 1,25 м. надъ земята, за свободенъ достѫпъ за жреца (обр. 11).

 

 

96

 

16—18. Въ Каспичанскитѣ лозя има остатъци на нѣколко жертвеника въ видъ на корита; два отъ тѣхъ ce намиратъ единъ до другъ (Абоба-Плиска, стр. 400. Табл. LXXXI, ф. 9); при другъ жертвеникъ има три каналчета (Абоба-Плиска, стр. 400. Табл. LXXXI, ф. 11).

 

 

VI. ИЗКУСТВЕНИ ПЕЩЕРИ ВЪ СКАЛНИТѢ СТЕНИ.

 

Въ скалнитѣ стени на Мадаро-Могилското плато ce намиратъ изкуствени пешери, главно въ два вида: килийки и пещери.

 

А. Килийки.

 

Особенъ видъ пещери, единствени въ източната часть на Балканския полуостровъ, сѫ изкуствени издълбатини, въ видъ на призматически или заоблени килии, който сѫ сечени въ хоризонтални редове въ горната половина на скалнитѣ стени, отъ дветѣ страни на Мадарския ѫгълъ, които днесъ сѫ почти недостѫпни. Срещатъ ce и уединени килии или групи до 3 стаички.

 

Главнитѣ редове килии сѫ следнитѣ:

 

1. «Одаитѣ» — въ северната скална стена на Мадарския ѫгълъ, [20] въ единъ хоризонталенъ редъ на височина 60 м. надъ подножнето ѝ, съ повече отъ 30 килии. Южниятъ край на реда е откъртенъ въ поново време (обр. 12).

 

Достѫпъ къмъ Одаитѣ е имало чрезъ северната пукнатина въ скалнитѣ стени, на която е имало дървени конструкции съ стълби и съ стѫпала. До долния край на пукнатината, по външнитѣ стени, има редове хоризонтални и вертикални дулки за подпирание греди, за конструкция за изкачване (обр. 13).

 

Вѫтре въ скалата ce съединяватъ дветѣ скални пукнатини. Възможно е, да ce е слизало и отъ долчето върху платото — Градъ чукура — къмъ Одаитѣ по тѣсна пѫтека и дървена галерия до южния имъ срутенъ край (обр. 27). Въ реда на килийкитѣ има едни отдѣлни килийки запазени и други, които съ дървени преградни стени сѫ били отдѣлени по между си; има и прекратяване на килийкитѣ.

 

Килийкитѣ сѫ били съединени помежду си съ една тѣсна скална пѫтека (0,2—0,5 м.), сечена отъ предъ килийкитѣ, край цѣлата дължина на реда. Входътъ сеченъ въ преградната скална стена, между две съсѣдни килийки, е запазенъ само на две мѣста — първиятъ въ реда на югъ отъ пукнатината, а втотиятъ на северъ; входоветѣ сѫ тѣсни

 

 

20. Абоба-Плиска, стр. 396.

 

---------------

 

Обр. 12. Мадарскиятъ ѫгълъ съ пещерата (фотография отъ 1898 г.).

 

---------------

 

Обр. 13. Южната група на севернитѣ светилища съ голѣмата пукнатина и блока Кьошковетѣ.

 

 

97

 

за свободно минаване на единъ човѣкъ и по-низки отъ килийкитѣ, отгоре равни или заоблени.

 

Формата на килийкитѣ е призматическа съ заоблени ръбове или фурно-образна и, то, отъ разни величини, 1,7—6,0 м. дължина, до 3 м. дълбочина и до 2,0 м. височина, съ равни или заоблени тавани, нѣкои стѣснени къмъ тавана. Гробни корита въ килиитѣ нѣма; само въ една килия, до южния край, има скални пейки край дветѣ противоположни стени.

 

Килиитѣ навънъ сѫ отворени и отгоре на външнитѣ имъ стени личатъ хоризонтални, a рѣдко и вертикални улуци за закрепване на външнитѣ дървени стени.

 

Килиитѣ сѫ били сечени и въ завоитѣ на скалната пѫтека, въ вдлъбнатинитѣ, които отдѣлятъ отвеснитѣ скални блокове.

 

Само на едно мѣсто, на северъ до пукнатината, има две добре запазени килийки надъ долния редь, къмъ които е водила дървена пѫтека отъ страна на съседната вдлъбнатина въ скалата, отъ която сѫ запазени само дупки.

 

Въ севернитѣ скални стени се срещатъ и уединени килийки, по една отъ дветѣ страни на Мадарския релйефъ, а една до върха на пирамидалния блокъ Кьошковетѣ, плитко работена, вѣроятно, попълнена съ дървени стени, върху площадката на върха на блока.

 

Въ найгорния пласть на скалитѣ, надъ севернитѣ килийки на Одаитѣ, ce намира недостѫпна пещера Тарапана и до нея изгладена стена, наречена Хромелъ.

 

Въ южнитѣ скални стени има килийки:

 

2. Орловитѣ гнезда, които сѫ недостѫпни, въ единъ скаленъ ѫгълъ. Въ реда има 7 килийки, които сѫ свързани съ една скална пѫтека край тѣхъ. Южната килийка въ реда е била раздѣлена съ дървени преградни стени на три отдѣления. Подъ реда съ килийкитѣ има три отдѣлни килийки една върху друга, a други шесть не въ единъ редъ (обр. 12, 14).

 

3. «Долапитѣ» сѫ въ недостѫпенъ двоенъ редъ на югъ, до скалната група Калпаклѫ-ташъ.

 

Въ долния редъ има три уединени килийки, а между тѣхъ редъ отъ около 10 килии, повечето отдѣлени съ дървени стени, отъ които сѫ запазени дупки за закрепване и, отгоре улуци за външнитѣ стени, предъ които е имало скална пѫтека. Въ горния редъ ce виждатъ две дълги килии, които сѫ били раздѣлени съ дървени стени на нѣколко отдѣления; въ сѫщия редъ има входове въ естествени пещерки, които служатъ за гнезда на орли.

 

В. Пещери.

 

Въ района на Мадарско-Могилского плато не ce срещатъ изкуствени пещерни колонии, каквито ce намиратъ на разни мѣста въ североизточната

 

 

98

 

часть на Балканския полуостровъ, [21] види се затова, че скалниятъ материалъ е мѫченъ за обработване.

 

1. Въ Кюлевченскитѣ скали ce намиратъ изкуствени недостѫпни пещери въ скалната стена «Булото» (обр. 15).

 

2. Между с. Кюлевча и Мадарския ѫгълъ ce намиратъ две малки пещери

 

Обр. 17. Планъ на Долнитѣ Кьошкове.

 

 

въ скалнитѣ пукнатини съ изкуствена обработка, приспособени за килии. [22]

 

Въ Мадарския ѫгълъ сѫ сечени пещери въ пирамидалния блокъ, който, споредъ тѣхъ, е нареченъ Кьошковетѣ и то, въ два етажа — Горни и Долни Кьошкове [23] (обр. 13, 13, 16) (обр. 3—В).

 

3. Долнитѣ Кьошкове (обр. 17).

 

Пещерата ce състои само отъ една, почти правоѫгълна стая (килия) (А), до 3,4 м. дълга, 3,05 м. широка и 2,4 м. висока. Излазътъ къмъ

 

 

21. Крайморски колонии (Сборникъ VII, 49—83); Шакендийска колониа и въ Провадийска планина (VIII, 1—31; Абоба-Плиска, Глава XVIII); по рѣката Русенски Ломъ. («Описъ на старинитѣ по течението на рѣка Русенски Лом», София 1914, Глава VI.)

 

22. Абоба-Плиска, стр. 393.

 

23. Абоба-Плиска, Табл. LXXVII.

 

 

---------------

 

Обр. 14. Първата и втората група отъ южнитѣ светилища и Орловитѣ гнезда.

 

Обр. 15. Скалата «Булото» надъ с. Кюлевча съ пещеритѣ.

 

---------------

 

Обр. 16. Кьошковетѣ, жертвенъ камъкъ надъ извора и часть отъ пещерата.

 

 

99

 

пещерата е билъ отъ страна на голѣмата пещера, по единъ пѫть съ сега изтрити стѫпала, чрезъ входъ (I) 2,2 м. широкъ, който е затрупанъ отъ падналитѣ блокове и е билъ първоначално закритъ съ дървена стена. Пещерата е отворена къмъ югозападъ, почти по цѣлата ѝ ширина въ видъ на прозорецъ 0,35 м. надъ пода (II).

 

До източния край на северната стена има входъ въ едно коридорче

 

Обр. 18. Планъ на Горнитѣ Кьошкове.

 

 

100

 

(0,7 м. широко Х 1,9 м. високо), въ закривена лини (4 м.) къмъ външната стена на блока (III), гдето е разширено (до 1,25 м.) съ изходъ (IV). До двата края на коридорчeто, та и на две мѣста вѫтре е имало дървени врата, отъ който сѫ запазени само подпорни улуци. Отъ изхода (IV) на коридорчeто, по стенитѣ на блока сѫ запазени дупки за дървена конструкция за излаза къмъ северното отдѣление на Горнитѣ Кьошкове.

 

Обр. 19. Килия въ Даулъ-ташъ.

 

 

4. Горнитѣ Кьошкове (обр. 18).

 

Излазътъ къмъ пещерата, отъ страна на голѣмата пещера, е билъ чрезъ разцепнината (до 2,5 м. широка) между пирамидалния блокъ и главната скална стена (А). Подътъ въ разцепнината предъ пещерата е отъ напукани паднали блокове. Входътъ въ пещерата (В) по цѣлата ѝ ширина (I) (1,95 м. високъ) е неправиленъ и около него отъ страна на разцепнината сѫ запазени дупки и улуци за дървена конструкция въ нея; срещу входа има разрушена ниша надъ пода 0,5 м. и 1,95 м. висока (II). Самата пещера е 2,5 м. широка, 3,3 м. дълга и до 2 м. висока и напълно пробива пирамидалния блокъ. Въ пещерата, въ подлъжнитѣ ѝ стели има по една ниша. Въ северната стена нишата (III) е 1,07 м. висока, съ една коритообразна вдлъбнатина въ видъ на гробъ 1,05 м, дълга, 0,47 м. дълбока, която се стѣснява къмъ източния ѝ край (отъ 0,54 м. до 0,28 м.) и до широкия си край е закрѫглена; отъ пещерата е била отдѣлена съ

 

 

101

 

едно стѫпало, сега изтрито. Дали тази ниша съ гроба е едновременна съ пещерата, или отъ после прибавена, неможе да ce опредѣли.

 

Въ южната стена има неправилна ниша (IV) и край стената въ пода корито (1,12 X 0,7 м.) съ неравно дъно (V).

 

Една вдлъбнатина, въ видъ на гробъ, е сечена на границата между пещерата и външната разцепнина, прекѫсната съ една пукнатина (VI).

 

Обр. 20. Пенча Пещера въ Калугерскитѣ скали.

 

 

Пo стенитѣ на пещерата има дупки и улуци за вѫтрешна дървена конструкция. Пещерата е отворена къмъ западъ, въ видъ на врата (0,75 м. шир.), отгоре разширена (VII) до 1,78 м. Отъ вратата ce слиза по една тѣсна пѫтека въ съседното отдѣление, което е до 2,7 м. дълго и до 1,4 м. дълбоко и навънъ сега напълно отворено; въ пода на това отдѣление сѫ сечени три легла за хоризонтални, навънъ нависнали греди, които ясно свидетелствуватъ, че отдѣлението е било разширено съ дървена пристройка (VIII) надвиснала навънъ. Тѣсна пѫтека води къмъ третото недостѫпно отдѣление, чрезъ което пещерата е била съединена съ Долнитѣ Кьошкове, а, вѣроятно, и съ килийката на върха на пирамидалния блокъ.

 

5. Въ единъ отдѣленъ блокь «Дауль-ташъ» [24] (обр. 2), недалеко подъ Мадарския релйефъ, е разширена изкуствено пукнатина, въ видъ на неправилна килия, както сѫ погоре описани подъ № 3 (обр. 19).

 

6. На югъ отъ с. Калугерица, надъ входа на кѫсо боазче Саръ-деликъ, ce намира неправилна естествена пещера Пенча пещера (обр. 20), която

 

 

24. Абоба-Плиска, стр. 398.

 

 

102

 

служи за излазъ къмъ изкуствени недостъпни пещери въ скалните стени на западъ отъ боазчето, наречени «Мънастиръ». Въ естествената пещера личи изкуствена обработка по стенитѣ и ce намиратъ два гроба. Гробътъ (I) ce стѣснява къмъ краката (1,7 м. дължина, до 0,42 м. ширина и 0,35 м. дълбочнна), съ особена закрѫглена издълбатина за главата. [25] Гробътъ (II) (2,4 м. дълъгъ, до 0,6 м. широкъ и 0,8 м. дълбокъ), отгоре е съ первазъ за влагане покривна плоча и подъ него сечени улуци за напречни подпорни греди.

 

7. На източния край на скалната стена Узунъ-елеме, на югоизтокъ надъ с. Калугерица, въ единъ скаленъ ѫгълъ е изсечена скална гробница, [26] известна подъ името «Кирикъ» или «Кирика», споредъ мънастира, развалинитѣ на който ce намиратъ подъ гробницата. Интересни сѫ кръстоветѣ, изсечени надъ гробоветѣ и отвънъ надъ входа [27] (обр. 21).

 

Въ сѫщия скаленъ ѫгълъ е изсеченъ скаленъ гробъ, съ плитко легло закрѫглено до главата, който е билъ закритъ отъ каменна плоча. [28]

 

8. Въ Мухленското плато ce намиратъ изкуствени цещери до източния му край, подъ платото на крепостьта Гюре-бахче-кале. Въ пещерата въ пода сѫ изсечени гробове, а по стенитѣ ce виждатъ остатъци на фрески. [29]

 

9. Въ долината Дълбокъ ce намира мѣстностьта «Мънастиръ» и една изкуствена пещера съ гробъ, [30] и едни естествени пещери отъ цилиндрическа форма съ хоризонтална ось, наречени «Варелитѣ» съ следи на изкуствена обработка.

 

 

VII. ПОСТРОЙКИ.

 

Въ района на Мадаро-Могилското плато ce срещатъ два вида постройки — дървени и каменни. Дървени постройки пакъ има два вида: самостоятелни, каквито сѫ били почти всичкитѣ до сега известни тракийски светилища въ североизточна часть на Балканския полуостровъ, [31] а втори, които сѫ залепени до скалнитѣ стени. Отъ първитѣ ce намиратъ

 

 

25. Подобна форма на гробъ въ пещерата Св. Георги до гр. Провадия. (Абоба-Плиска, стр. 423, Табл. LXXXVII, ф. 2.)

 

26. Абоба-Плиска, стр. 397, Табл. LXXIX, ф. 1, 2; LXXX, ф. 2, 3.

 

27. Абоба-Плиска, Табл. LXXX, ф. 2 c, d, c и ф. 3.

 

28. Абоба-Плиска, стр. 398, Табл. LXXXXI, ф. 4; LХХVIII ф. V.

 

29. Абоба-Плиска, стр. 388, Табл. LXXIV, ф. 3, 4; LXXV, ф. 1.

 

30. Абоба-Плиска, стр. 390, Табл. LXXV, ф. 2.

 

31. Светилища и паметници съ изображение на конници, София 1927. Ново открити въ последно време сѫ: до с. Караачъ-Софуларъ, с. Мънастиръ, с. Ески Арнаутларъ, с. Кадѫкьой, с. Асълъ-Бейли въ Провадийска околия; на в. Маринъ-Тепе до с. Долни Чифликъ, въ каменитѣ групи Декилиташларъ до с. Гебедже, до с. Аладънъ въ Варненска околия; до с. Кълново, до с. Драгоево, до с. Хасаново въ Преславска околия.

 

---------------

 

Обр. 21. Входъ въ гробницата Кирикъ.

 

Обр. 23. Долното светилище въ първата група на севернитѣ светилища. Стѫпала (южна) за горното светилище (на дѣсно).

 

 

103

 

само разхвърлени плочки съ релйефи, а отъ другитѣ сѫ останали въ скалнитѣ стени дупки и улуци за греди отъ дървена постройка, хоризонтални легла за подови греди и долапчета за влагане плочки съ релйефи.

 

Постройкитѣ, съ малки изключения, сѫ имали религиозно значение — езически светилища и християнски църкви.

 

Светилища.

 

Самостоятелни светилища дървени е имало върху естествената могила надъ с. Могила (Мухла-тепе) и на склона на югъ надъ с. Могила, въ която сѫ намѣрени плочки съ релйефи. [32]

 

Светилища залепени до скални стени се намиратъ въ Мадарския ѫгълъ, отъ дветѣ страни на голѣмата пещера (Градъ-алтѫ) и въ самата пещера.

 

Интересно е, че килийки въ редове, и по отдѣлно ce намиратъ само надъ светилища до подножието на скалнитѣ стени, отъ което е ясно, че тѣ иматъ тѣсна връзка съ тѣхъ и непредставляватъ гробници, както ce предполагало до сега.

 

Светилища на северъ отъ пещератаа сѫ въ две групи, разположени отъ дветѣ страни на голѣмата пукнатина въ скалната стена (сбр. 12).

 

Редъ килийкитѣ Одаитѣ ce намиратъ надъ дветѣ групи светилища.

 

1. Северната група светилища (обр. 2—D) ce намира на югъ отъ Мадарския релйефъ, върху натрупани блокове до подножието на скалната стена (обр. 12).

 

Центърътъ на тази група — главното светилище — е било построено върху изравнена площадка на найвисокото мѣсто въ южната половина на натрупанитѣ блокове.

 

Върху площадката сѫ запазени изсечени легла на хоризонтални греди, перпенднкулярно къмъ скалната стена, която е отдѣлена отъ площадката съ скална разцепнина. Леглата сѫ успоредни по между си, на разтояние 1,1—1,5 м., сѫ 0,3 м. широки и до 0,24 м. дълбоки и грижливо сечени и сѫ запазени до 4 м. дължина; гредитѣ, при източния имъ край сѫ били закрепени въ особени издълбатини въ скалната стена, които сѫ правоѫгълни, отгоре дѫгообразни, 0,32—0,33 м. широки, 0,28 м. високи и до 0,2 м. дълбоки. До сега сѫ запазени три легла и петь издълбатини; гредитѣ сѫ били подълги (до 6 м.) и при надвисналия край, подпрѣни съ вертикални греди, закрепени въ дупки подъ площадката (обр. 22).

 

Напречниятъ разрѣзъ на светилището е очертанъ въ скалната стена съ улуци за влагане вертикални и хоризонтални греди за външнитѣ

 

 

32. Сега въ Шуменски Музей. Релйефъ на Зевса и Хера.

 

 

104

 

дървени стени и за тавана; споредъ разрѣза светилището е било до 6 м. широко, край скалната стена, ок. 5,5 м. високо и до 6 м. дълго; покривътъ му е билъ седлообразенъ.

 

Отъ дветѣ страни на централното светилище и подъ него до външнитѣ стени на натрупанитѣ блокове е имало други постройки и пристройки; отъ северната страна е имало редъ пристройки залепени до

 

Обр. 22. Първото от севернитѣ светилища (основни греди).

 

 

скалната стена на длъжина до 18 м., отъ които сѫ запазени само дупки и улуци и нѣколко долапчета; предъ пристройкитѣ е имало площадка на по низко ниво отъ централното светилище, оградена съ блокове съ изкуствена обработка, съ излазъ, съ остатъци на стѫпала, до северозападния ѝ ѫгълъ.

 

Другъ излазъ къмъ централното светилище, е имало отъ западната му страна, отъ подножието между два блока (2,3 м. ширина), въ които сѫ запазени дупки въ наклонени линии за дървени стѫпала; трети излазъ е имало отъ южна страна съ дървена конструкция и остатъци на скални стѫпала (обр. 23).

 

До подножието, до западната стена на блоковетѣ, е имало долни постройки въ групата, може би, друго второстепенно светилище, съ разни улуци, вертикални и двойни — наведени (за покривъ и за отвеждане вода), дупки и долапчета за влагане плочки (обр. 23).

 

2. Южната група светилища (обр. 12, 13, 14; обр. 2—Е) ce намира между скалната пукнатина и северния край на главната пещера. Центърътъ на тази група образува скалниятъ пирамидаленъ блокъ — Кьошковетѣ. Изкуственитѣ пещери въ блока и килийкитѣ Одаитѣ сѫ нераздѣлима часть отъ групата светилища.

 

Главното централно дървено светилище е било залепено до подножието

 

---------------

 

Обр. 24. Светилице въ южната група на севернитѣ севтилища. Легла на гредитѣ.

 

Обр. 26. Пещерата подъ Кьошковетѣ и излазъ къмъ тѣхъ.

 

 

105

 

на блока и строено по сѫщия начинъ, както централното светилище въ северната група. Отъ светилището сѫ запазени 7 легла за подовитѣ греди (обр. 24) сечени въ отдѣленъ блокъ, отцепенъ отъ скалната стена съ една разцепнина (1,6 м. широка); запазенитѣ легла сѫ до 2 м. дълги, на разтояние 0,75—1,15 м., иматъ ширина 0,3 м. a дълбочина 0,15 м. Гредитѣ пакъ сѫ били вложени въ особени, правоѫгълни, отгоре

 

Обр. 25. Контуритѣ на светилището до Кьошковетѣ отъ северната имъ страна.

 

 

дѫгообразни дупки въ скалната стела (0,5 м. високи, 0,3 м. широки и до 0,25 м. дълбоки) и сѫ били положени и върху разцепнината и сѫ имали дължина не помалка отъ 4,2 м. Споредъ това светилището е било край скалната стена ок. 8 м. дълго и издадено навънъ повече отъ 4.5 м. Подъ светилището е имало пристройки залепени до външната стена на блока съ леглата.

 

Отъ светилището е имало, вѣроятно, съобщение съ дървена конструкция, къмъ изхода на коридорчето на пещерата Долния Кьошкъ, и отъ тамъ и до Горния Кьошкъ и до върха на пирамидалния блокъ, съ което Кьошковетѣ ce представляватъ като части на долното дървено светилище.

 

Отъ дветѣ страни на блока Кьошковетѣ сѫ били пристройки и постройки, залепени до скалнитѣ стени на северъ до северната (обр. 13), a на югъ до южната голѣми скални пукнатини.

 

На северъ, въ ѫгъла между блока Кьошковетѣ и главната скална стена, е имало второ светилище. Отъ светилището сѫ запазени контури въ видъ на хоризонтални и вертикални, а отгоре стрехообразни улуци въ главната скална стена; споредъ контуритѣ светилището е било

 

 

106

 

двуетажно; 4,45 м. широко край скалата; долниятъ етажъ до 3,7 м. а горниятъ до 2,5 м. високъ; заднитѣ стени въ двата етажа сѫ вдлъбнати, може би, за влагане плочи. На дѣсно отъ контурата има подпорни дупки въ хоризонталенъ и наклоненъ редъ за дървена конструкция за изкачване въ горния етажъ (обр. 13, 25).

 

Трето светилище въ южната група образува малката пещера «Маара»,

 

Обр. 28. Нишата подъ голѣмата пукнатина до голѣмата пещера.

 

 

собствено скална пукнатини на югъ подъ Кьошковетѣ (обр. 26); пещерата има неправилна продълговата форма, до 20 м. дълбока и ок. 8 м. висока, съ входъ ок. 6 м. широкъ. По стенитѣ на пещерата има многобройни дупки за дървени конструкции, a въ източната ѝ стена две ниши. Дървени конструкции е имало и отвънъ, отъ дветѣ страни на входа, особено къмъ входа на главната пещера Градъ-алтѫ, и, то, до височина 10 м., до устието на голѣмата пукнатина, чрезъ която е имало и излазъ отъ изворитѣ къмъ крепостьта Градътъ, върху платото надъ скалнитѣ стени (обр. 27).

 

Четвърто светилище ce намира въ скалния ѫгълъ до голѣмата пукнатина, закрито съ паднали блокове; отъ светилщцето е запазена само една ниша, отвънъ 2,1 м. широка, до 1,2 м. дълбока, отгоре закрѫглена до 2,65 м. висока, отгоре съ дупки за покривни греди предъ нишата. Нишата е върху едно ниво съ 0,89 м. надъ външното ниво, въ видъ на

 

---------------

 

Обр. 29. Блокътъ подъ първата група на южнитѣ светилища, съ остатъци на отдѣлно светилище.

 

Обр. 31. Блокътъ «Кулата» въ сегашното положение.

 

 

107

 

олтарна часть; въ нишата е изсечена полукрѫгла пейка съ диаметъръ 0,85 м. (0,35 м. висока) (обр. 28).

 

Срещу светилището, надъ Мадарскитѣ извори, ce намира голѣмиятъ жертвеникъ въ самостоятеленъ блокъ (жертвенитѣ камъки № 7).

 

 

Светилищa нa югъ отъ пещерата.

 

Въ голѣмата пещера и въ скалнитѣ стени на югозападъ отъ нея ce намиратъ три групи дървени светилища. Скалнитѣ стени тукъ иматъ фантастични образувания, които сѫ били по привликателни за религозни настроения, отколкото севернитѣ еднообразни скални стени, обаче сѫ били съ непоблагоприятно изложение, къмъ северозападъ.

 

3. За центъръ на първата група светилища (обр. 2—К) е служилъ скалниятъ блокъ подпрѣнъ, до главната скална стена, до южния край на пещерата, който отговаря на срещу положения блокъ Кьошковетѣ (обр. 8); двата блока сѫ изпречени предъ пещерата, като нейна гигантска стража (обр. 12). До въpxa на блока има две плитки килийки една върху друга, които сѫ били попълнени съ дървени стени, които сѫ били положени върху площадката на върха на блока (обр. 8).

 

Главнитѣ дървени постройки на светилището сѫ били въ южната половина на самата голѣма пещера. Въ северната половина на пещерата ce просмуква вода, съ което ce образува единъ пъстъръ поясъ отъ нови образувания, покритъ съ мехове и лишеи въ видъ на кожа на пардалъ; до северния край на пъстрата стена има капава чушма (Судамлаянъ), която до днесъ служи за церене отъ треска.

 

Отъ светилището сѫ запазени редове дупки и въ два етажа и долапчета за влачане плочки (обр. 37).

 

Подъ пирамидалния блокъ е проходъ, a отъ дветѣ му страни, особено отъ южната, има дупки и улуци за дървена конструкция за изкачване до килийкитѣ на върха на блока.

 

Дървени постройки е имало и отъ дветѣ страни на блока, на югъ, до скалната пукнатина съ водопадъ въ дъждовно време. До пукнатината и въ стенитѣ ѝ има редове дупки на три етажа, за конструкция за изкачване къмъ «Орловитѣ гнезда» и нѣколко ниши (обр. 281); подъ пукнатината е намѣренъ мраморенъ стълбъ.

 

Подъ групата светилища, въ единъ самостоятеленъ блокъ (съ новъ паметникъ), до единъ изворъ, до стената му обърната къмъ извора, е имало светилище; въ подолната часть на блока има една фурнообразна ниша (0,94 X 0,95 м.), до 0.68 м. дълбока, a предъ нея, въ едно скално ѫгълче, е била построена дървена килийка 1,9 м. широка и 1,75 м. висока съ дървена постройка на около (обр. 29).

 

Между дветѣ крепостни стени въ главната пещера ce намиратъ зидани

 

 

108

 

постройки, цельта на които е неопредѣлена (обр. 8) отъ разни времена.

 

4. Втората група светилища ce намира около едно скално ѫгълче въ видъ на ниша (Малката ниша), до скалнитѣ групи Кѫжелитѣ; въ нишата има изкуствена обработка по стенитѣ ѝ, и, вѣроятно, е имало дървенъ подъ, a въ задната ѝ стена (6,7 м. широка), има остатъци на плитка вдлъбнатина (0,65 м.) 2,4 м. широка и около 3,5 м. висока.

 

Въ групата Кѫжелитѣ ce намиратъ площадки, между съборени блокове, сьединени съ скални коридорчета, които сѫ били съ дървени врати (обр. 14).

 

5. Третата група светилища ce е намирала до група направени блокове Малъкъ Калпаклѫ-ташъ. Къмъ тая група сѫ принадлежали, вѣроятно, килийкитѣ «Долапчета», които ce намиратъ между дветѣ последни групи светилища, гдето има сравнително малко пристройки залепени до скалитѣ (обр. 30).

 

Около група естествени блокове Калпаклията, до найвисокото мѣсто на подножието на скалнитѣ стени, остатъцитѣ отъ постройки почти изчезватъ. Подъ групата блокове, по склона на скалитѣ въ отдѣлни самостоятелни блокове, сѫ издълбани три долапчета за влагане плочки; до тия блокове излизатъ фрагменти на амфори. Близо до Калпаклията е имало скална пѫтека за платото надъ скалнитѣ, наречена Циганска пѫтека.

 

Между Калпаклията и с. Кюлевча ce намиратъ остатъци на пристройки подъ недостѫпната пещера съ дървенъ кръстъ и други въ самостоятелнитѣ блокове по склона (Кюлевчански Даулъ-ташъ).

 

До новитѣ каменоломи до с. Кюлевча ce намира една естествена пещера, до 30 м. дълбока, повечето срутена; до входа (8 м. широкъ и ок. 6 м. високъ) има дупки за дървена преградна стена.

 

За Мадарскитѣ скали и пещеритѣ има предание, че въ тѣхъ сѫ живѣели «Кара-баши» (черноглавци), голѣми хора (жидове, латини, елени, калугери). Споредъ друго предание изкуствени скални работи сѫ правени отъ змѣйове, които живѣли въ скалнитѣ дупки, ходили въ с. Кюлевча, водили селски хора и сѫ били сѫ опашки.

 

Латинскитѣ хора сѫ били безсмъртни и сѫ умирали само като ce заплитали въ капини и паднали. Самодиви сѫ играли съ млади момци, които отъ умора падали мъртви.

 

            Каменни постройки.

 

Зидени постройки светилища въ Мадарско-Могилското плато до сега сѫ открити две.

 

1. На северъ отъ Мадарския релйефъ (280 м.), (обр. 2—1) върху една площадка 100 м. подъ скалнитѣ стени, ce е издигалъ единъ скаленъ

 

---------------

 

Обр. 27. Голѣмата южна пукнатина въ скалитѣ отъ страна на голѣмата пещера.

 

Обр. 30. Мънастирище до блока Ставро подъ Калпаклѫ-ташъ съ релйефенъ кръстъ.

 

---------------

 

Обр. 281. Излазъ къмъ Орловитѣ гнезда въ първата група на южнитѣ светилища.

 

 

109

 

блокъ, въ видъ на неправиленъ стълбъ, съ диаметъръ около 10 м. и на височина ок. 7 м. надъ площадката нареченъ «Кулата», [33] който е билъ унищоженъ отъ каменари следъ 1900 г. Горната повърхность на блока е била изгладена и въ нея е имало квадратни и крѫгли дупки (0,3 м.) за дървени постройки. Възможно е, блокътъ да е служилъ за жертвеникъ (обр. 31 въ сегашнато положение).

 

До блока, отъ дветѣ му страни, северната (горната) и южната (долната) бѣха открити развалини на постройки — светилища (обр. 32).

 

Около източната половина на самия блокъ (I) е билъ построенъ зидъ въ дѫгообразна форма съ външень диаметъръ 6 м., на дебелина 1,15 ч., който ce допира до дветѣ постройки; въ срѣдата на зида имало простъ входъ (1,15 м.); между блока и зида, отъ северъ има тѣсно мѣсто, което е било постлано съ квадратни тухли (0,32 м.) и въ него е имало дървенъ излазъ върху блока (II).

 

Предъ входа е имало пѫть (2,5 м. широкъ) закрепенъ отъ страни съ зидове (0,5 м.) къмъ източната часть на светилището (III). Дѫгообразниятъ зидъ е строень отъ полуобработени камъни, рѣдки съ тухли (обр. 31).

 

Остатъци на горното светилище (A) сѫ открити презъ 1924—25 год. Светилището има правоѫгълна форма, продължена къмъ северь, отвѣтре 14,8 м. дълго и 5,8 м. широко (стени 0,95 м. дебели). Въ подлъжнитѣ стени има по три широки (2,2 м.) отвори. Предъ светилището отъ източна страна е имало, вѣроятно, дървена галерия, 2,8 м. ширина, отъ която сѫ запазени подпорни дупки за греди, a предъ галериятя — открити плоски блокове и остатъци на постройки. [34]

 

Отъ западна страна на светилището е имало три тераси и, то, 4,5 (VI), 3,5 и 12 м. широки, на които подпорнитѣ зидове сѫ почти напълно унищожени. Светилището е строено отъ камъкъ, a редко отъ тухли (0,46 м.), фугитѣ сѫ широко замазани съ праховъ хоросанъ. Развалинитѣ на светилището (до 1,5 м. високи) сѫ били покрити съ насипъ до 4 м. високъ, отдолу отъ набитъ хоросанъ (до 1 м.). До югозападния ѫгълъ отъ вънъ е билъ построенъ подпорянъ пиластъръ, отъ дѣлани камъки и редове тухли (VIII).

 

Долното светилище (С), което е било залепено до блока, е правоѫгълно, отвѫтре 6 м. дълго и 4,25 м. широко (стенитѣ 0,8 м.) и строено по слабо отъ горното светилище. Входътъ е билъ отъ южната страна (IV) и после пробитъ входъ и въ източната стена (0,8 м.) (V). Въ източната стена, близо до северния ѝ край, е имало малка полукрѫгла ниша

 

 

33. Подобенъ блокъ има и въ Шуменската планина въ Троишкия боасъ, нареченъ Мамилъ-ташъ или Моминъ камъкъ (Абоба-Плиска, стр. 432, Табл. XCIV, ф. 1). Върху площадката на Кулата, въ турско време сѫ тургали месо за да хранятъ орли.

 

34. Ив. Велковъ, «Мадара», стр. 20.

 

---------------

 

Обр. 32. Планъ на светилището «Кулата».

 

---------------

 

Обр. 33. Долното светилище до Кулата.

 

Обр. 35. Крепость Мадара-Градътъ.

 

 

111

 

(диам. 0,45 м.), въ която е съзидана четирочленна база съ квадратна плинта (VII). Въ северната стена на светилището (IX), върху една зидена основа, е положенъ блокъ 2,5 м. дълъгъ и 0.8 м. високъ отгоре съ остатъци на полукрѫгла ниша (диам. 0,35 м.) (обр. 33).

 

Подътъ е постланъ съ плочи (повечето квадратни стр. 0,55 м. и правоѫгълни (0,55 X 0,3 м.), сложени въ правилни редове въ две посоки; северната частъ (на ширина 1,05 м.) е била постлана съ мраморни плочи, отъ които сѫ намѣрени само фрагменти.

 

Подъ пода сѫ намѣрени още две постари настилки; базата, съзидана въ нишата, е била на нивото на най-долната настилка.

 

2. Развалини на зидено светилище се намиратъ между с. с. Нова Костеня рѣка (Дерекьой), Марковча и Кюлевча, на склона на възвишението Куртъ гьолджикъ, до чушмата Башъ-чушме, до развалинитѣ на черкезкото село Кемекчи дере.

 

Светилището е било построено върху зидена тераса и отъ него сѫ запазени само разхвърлени строителни материали; намѣренъ е тукъ единъ акантовъ капителъ съ диам. 0,26 м., плочки отъ настилката (правоѫгълни и ромбически). Въ турско време тукъ е намѣренъ гробъ, покритъ съ плоча съ надписъ, отъ който единъ фрагментъ е билъ пренесенъ въ Шуменъ (сега въ Народ. Музей № 1408). Надписътъ [35] е дорийски и произлиза отъ 100 год. пр. Хр. Въ него ce споменуватъ гр. Kallatis (Мангалия) и светилището въ Apollonia (Созополъ), a е билъ пренесенъ тукъ отъ друго мѣсто. Въ светилището е намѣрена и мраморна плоча (0,55 Х 0.55 м.) съ релйефъ на жертвоприношение: [36] шестостененъ олтаръ, а предъ него жрецьтъ, въ лѣвата си рѫка държи паница, a съ дѣсната рѫка сипе въ свещения огънь ечмикъ (?); задъ жреца стои бикъ сѫ жертвенъ широкъ поясъ, приготвенъ за жертва; надъ бика е осмочленна розета съ изтритъ надписъ, [37] a подъ релиефа надписъ

 

 

......... μου ὁ καὶ παπίας οἰκοδ[ομήσας καὶ καθιερώσ]ας τ]πν, τόπον Διὶ

            ὑψ[ίστω, τούτου δὲ τὸ τέταρ]τον μρος ἐστὶν Διοσκ[όρων.

 

отъ около I в. сл. Хр.

 

Въ надписа ce говори за храма, който е билъ съграденъ на «Всeвишния Зевсъ».

 

Съмнително е, да-ли релйефътъ произлиза първоначално отъ самото светилище.

 

При разкопкитѣ до с. Мадара е намѣренъ фрагментъ на мраморна

 

 

35. АЕМ. X. 197—200 (Jireček-Szanto); Одессосъ-Варна № 89; Ant. Denkm. № 94; Jahres hefte Wien, Beiblatt XI, 105.

 

36. Ant. Denkm. № 133, фиг. 34, 35; Сборникъ XVIII, стр. 768, фиг. 45.

 

37. θεοῖς συννάοις.

 

 

112

 

плоча отъ сѫщия видъ, съ остатъци на релйефа (долни части на две стоящи фигури и отдолу надписъ:

 

ΙΜΗΣΑΣΤΟΝΓΥ

Σ ΩΕΥΧΗΝΙΙ

 

въ който, въ втори редъ Διί ὑψι]σ[τ]ω ευχην пакъ се споменува «Всевишниятъ Зевсъ».

 

По формата и писмото дветѣ плочи произлизатъ отъ единъ и сѫщъ паметникъ. Понеже развалинитѣ до Кемикчи дере неотговарятъ на голѣмо светилище, може да ce предположи, че храмътъ на бога Зевса е билъ съграденъ въ Мадарския ѫгълъ, отъ поменатия въ първия надписъ Папиасъ (Παπίας).

 

Двата релйефа, особено първиятъ, представляватъ нагледно, какъ сѫ били извършвани жъртвоприношенията въ Мадарскитѣ светилища.

 

Възможно е, че остатъцитѣ на светилището «Кулата» принадлежатъ на храма на бога Зевса, a че обичаятъ, да хранятъ орлитѣ е свързанъ съ култа на този богъ.

 

Светилища въ могили ce срещатъ и въ източна България: крѫглото светилище въ Анхиалската могила (Сборникъ на Министерство, Кн. IV., стр. 112, ф. 33, 34), която смѣтахме за фамилиарна гробница; осмоѫгълно светилище въ двора на окрѫжното управление въ гр. Варна; светилището до гр. Кюстенджа («Могили», стр. 51, ф. 12; «Die christlichen Altenthümer der Dobrudscha», Netzhammer, Bukarest 1913, стр. 79, ф. 13), обърнато на параклисъ.

 

Християнскитѣ паметници не ce отличаватъ съ своята величественость, нито съ своитѣ детайли.

 

1. Отъ предибългарско време сѫ били открити остатъци на една базилика. [38] По плана си тя принадлежи къмъ подобни постройки въ североизточната часть на Балканския полуостровъ.

 

Явно е, че базиликата е била съборена отъ българитѣ, както виждаме въ крайбрѣжието, гдето при постройкитѣ на противодесантовитѣ укрепления срещу византийцитѣ, презъ времето на Испериха, сѫ били съборени църквитѣ на Джанаваръ-тепе и Пиринчъ-тепе до гр. Варна и базиликата до устието на Фандѫклийската рѣка.

 

2. На северъ отъ Мадарския релйефъ, въ едно скално ѫгълче, сѫ намѣрени основи на малка църква съ гробове. Въ единъ гробъ сѫ намѣрени два скелета, a отгоре въ скаленъ блокъ кръстъ и изтритъ надписъ [39] (обр. 2—II).

 

3. Отъ времето на второто Българско царство произлизатъ християнски постройки, въ които ce среща разноцвѣтна керамика отъ XIV.

 

 

38. Ив. Велковъ, «Мадара», стр. 22, планъ стр. 23. (Обр. 2, III.)

 

39. Абоба-Плиска, Табл. LXXVIII, ф. VII и XCVII, ф. 13.

 

 

113

 

вѣки, известна до сега отъ Преславъ, Провадия и Варна, но ненамерена въ Плиска. Отъ Ив. Велковъ сѫ открити две такиви църкви, въ едната отъ които е намѣрень прабългарски надписъ съ името на бога Тангра, [40] върху една колона.

 

4. Единъ мънастиръ е имало до пѫтя отъ Мадарския ѫгълъ въ с. Кюлевча, въ мѣстностьта Ставро подъ Калпаклѫ-ташъ. Тукъ въ единъ скаленъ блокъ е изсеченъ релйефенъ кръстъ въ вдлъбната рамка (1,13 м. висока, 0,9 м. широка) (обр. 30).

 

5. Въ Мадарската крепость «Градътъ» е открита малка църква, които Н. Мавродиновъ датира още отъ първото българско царство [41] (обр. 2—V).

 

Подъ скалната гробница Кирикъ, ce намиратъ развалини на мънастиръ, съ остатъци на църква до 20 м. дълга и 15 м. широка, построена отъ плоски квадри (0,7 Х 0,5 м.) и тухли. Споредъ преданието е билъ мънастиръ Св. Кирикъ.

 

Постройки съ друго значение.

 

1. Върху развалинитѣ на византийската базилика подъ Мадарския релйефъ е била издигната нова постройка съ характерна кладка [42] отъ втората българска — Омортаговата — епоха (обр. 2—III).

 

За какво е служила постройката трѣбва да решатъ рѫководителитѣ на разкопкитѣ; по плана прилича на палатови постройки въ Плиска и Преславъ.

 

2. Въ мѣстностьта Клисе-ери, надъ с. Мадара, сѫ открити остатъци на римска вила, отъ III.—IV. в. сл. Хр. [43] Въ турско време тукъ сѫ намѣрени две мраморни статуи; [44] оттукъ произлиза и една римска тухла на XI. легионъ. [45]

 

3. Отъ римско време произлиза и басейна за вода (3,5 X 3,5 м.) [46] (обр. 2—IV).

 

Въ Мадарския ѫгълъ, подъ извора, сѫ открити презъ 1887 г. остатъци на малка постройка и въ нея мраморна статуйка безъ глава, 0,2 м. висока. [47]

 

 

40. «Канъ Персианъ (?) бѣше тукъ и принесе жертва на бога Тангра» (Българска Мислъ, стр. 667, Бешевлиевъ; Ив. Велковъ, «Мадара», стр. 26).

 

41. Еднокорабната и кръстовидната църква по българскитѣ земи до края на XIV. в. (София 1931, стр. 9, обр. 5, 6).

 

42. Абоба-Плиска, Табл. ХХХIII, ф. 50; България 1000 години, стр. 222.

 

43. Ив. Велковъ, «Мадара», стр. 26.

 

44. Абоба-Плиска, стр. 27.

 

45. (Legionis XI C(laudiae) p(iae) f(idelis).

 

46. «Мадара», Ив. Велковъ, стр. 26.

 

47. Абоба-Плиска, стр. 27, фиг. 4.

 

 

114

 

5. Въ лозята източно до с. Кюлевча, въ мѣстностьта наречена Сарай (Дворецъ), ce намиратъ развалини на постройки.

 

Върху строителнитѣ материали ce срещатъ и особени каменарски знаци, каквито сѫ извѣстни отъ Плиска, [48] а рѣдко отъ Преславъ; [49] като особенъ новъ знакъ се явява счупения кръстъ (Hakenkreuz).

 

Обр. 341. Надрасканитѣ рисунки отъ Мадара.

 

Обр. 342. Надрасканитѣ рисунки отъ Мадара.

 

 

48. Абоба-Плиска, Глава VII, фиг. 41, Табл. XLIX.

 

49. България 1000 години. Табл. XLVIII, ф. 2.

 

 

115

 

Върху тухлитѣ, които не сѫ мѣстни, ce срещатъ, на рѣдко печати (на XI. легионъ, Annia, Sarm., Dionisis, Marcia), известни отъ Плиска.

 

Отъ българско време се срещатъ и разни надраскани рисунки, каквито сѫ намѣрени и въ Плиска; [50] тукъ даваме две такива рисунки (обр. 34,1, 2), отъ който едната напомва оргиитѣ въ женската колония.

 

 

Крепости.

 

Въ Мадарско-Могилското плато ce намиратъ развалини на три крепости:

 

1. На източния край на Могилското плато ce намиратъ развалини на крепостьта «Гюребaxчe-калe». [51]

 

2. На източния край на ръта Градище [51а] дузу въ Мадарското плато, надъ с. Могила е крепостьта «Градище» или «Стража». На подножието на крепостьта, до с. Могила, намѣренъ е билъ фрагменгь на стълбъ съ надписъ отъ Омортага. [52]

 

3. Надъ Мадарския ѫгълъ, върху платото, до южния край на севернитѣ скални стени, между стенитѣ и скалното долче Градъ-чукура, върху единъ теренъ наклоненъ къмъ югъ, се намиратъ развалини на крепостьта «Градътъ» [53] (обр. 2—N, обр. 35).

 

Крепостьта е открита при разкопкитѣ правени отъ Народния Музей. [54] Формата на крепостьта е триѫгълникъ съ неравни страни, съ найголѣма дължина 175 м. надъ скалнитѣ стени и найголѣма ширина 100 м. край североизточната страна, която е била найздраво укрепена и въ която е била главната порта, пазена съ две петоѫгълни кули, [55] a отвѫтре съ особено входно отдѣление. Малка порта е имало между главната порта и скалнитѣ стени и две въ югоизточната стена къмъ долчето Градъ-чукура. На три мѣста има стълби за платформата на крепостнитѣ стени. До североизточния ѫгълъ на крепостьта е имало голѣма правоѫгълна наблюдателна кула.

 

Постройкитѣ въ крепостьта сѫ били дървени съ изключение на малката църква и две правоѫгълни здания.

 

Крепостьта е имала съобщение съ Мадарския изворъ за снабдяване съ вода и съ укреплението въ голѣмата пещера. Отъ главната порта е водилъ пѫть по платото къмъ Калугерскитѣ скали и е слизалъ къмъ

 

 

50. Абоба-Плиска, Глава IX, Табл. LIV, LV.

 

51. Абоба-Плиска, стр. 388, Табл. LXXIV, ф. 3, 4.

 

51a. Абоба-Плиска, стр. 392, Табл. LXXVI, ф. 1.

 

52. Абоба-Плиска, стр. 192, № 7, ф. 40. Табл. XLIII, 7.

 

53. Абоба-Плиска, стр. 391. Табл. LXXVI, ф. 2; LXXVII, ф. 1.

 

54. Ив. Велковъ, «Мадара», стр. 27, планъ, стр. 28.

 

55. Абоба-Плиска, Табл. LXXVI, ф. 2, III. Сѫщата форма въ Плиска, (Табл. V.)

 

 

116

 

пѫтя Кечи-йолъ, съ скалистия проходь Чифтъ баджа (въ стенитѣ на който има славянски надписи), [56] къмъ Плиска.

 

4. Голѣмата пещера Градъ-алтѫ (Подъ града) е била укрепена съ две крепостни стени, които препречвали скалния ѫгълъ; горната стена е на разтояние 23 м. отъ задната стена на пещерата, a долната на разтояние 40 м. отъ горната (обр. 2—А; обр. 8).

 

До северния край на горната стена ce намира скаленъ плосъкъ блокъ, върху който има крѫгли дупки, види ce, за дървено продължение на стената до северния вход на пещерата. Крепостната стена е строена на външното лице съ квадри, и е запазена на дължина 11,5 м., пречупва ce и сочи къмъ южния входъ на пещерата (70 м.), сега почти напълно унищожена. Първоначално стената е вървѣла въ една права линия и при нова реконструкция, направена съ другъ строежъ, е била пречупена (обр. 36, 37).

 

Зидътъ отъ квадри 1,6 м. дебелъ е построенъ въ основата съ ломенъ камъкъ; квадритѣ сѫ слагани на длъжъ (0,6—1,1 м.) и на ширъ (0,24—0,38 м.) безъ особено правило и, то, само на външното лице (обр. 36); вѫтрешното лице е строено отъ простъ камъкъ, a до него сѫ построени полупиластри (обр. 37). Въ стената е запазенъ единъ входъ (1,2 м. широкъ), стѣсненъ отвънъ (на 0,97 м.) върху праговъ квадръ.

 

Новата реконструкция на стената е строена отъ прости полуобдялани камъки (обр. 36).

 

При долната крепостна стена, на ниво 18 м. подъ нивото на горната стена, ce забелязватъ нѣколко реконструкции, защото е била положена въ единъ влаженъ теренъ. Стената е била двойна на разтояние 6,8 м.; външната стена (2,7 м. дебела) е напълно унищожена, a вѫтрешната (2,15 м.) е запазена въ последната си реконструкция, при която, вмѣсто тухлени редове за изравнение на пластоветѣ, сѫ употрѣбени дървени скари. Скаритѣ ce състоятъ отъ подлъжни греди, влагани по лицето въ особени легла и напречни, които ce крепятъ върху подлъжнитѣ, и сѫ влагани въ напречни легла отъ бѣлъ твърдъ хоросанъ и отогоре изливани съ пласть отъ същия хоросанъ. Зидътъ между дървенитѣ скари е строенъ отъ ненапълно правилни квадри, върху които ce срещатъ каменарски знаци известни отъ Плиска (обр. 38).

 

Между дветѣ части на двойната стена е имало постройки отъ по-стария строежъ, при които ce виждатъ тухлени пластове отъ 4 реда квадратни жълти тухли (0,3 м.) и ce среща хоросанъ съ парчета тухли (обр. 39).

 

Въ постройкитѣ, между дветѣ крепостни стени и между двойната долна крепостна стена, ce намиратъ уединено или въ редове кюпове (обр. 39).

 

 

56. Абоба-Плиска, Табл. XCVII, ф. 7, 10, 11.

 

---------------

 

Обр. 36. Горниятъ крепостенъ зидъ отъ външната страна въ голѣмата пещера. Пъстрата стена въ пещерата.

 

Обр. 37. Горниятъ крепостенъ зидъ отъ вѫтрешната страна въ голѣмата пещера. Остатъци на светилището въ пещерата (въ скалната стена отзадъ).

 

---------------

 

Обр. 38. Долниятъ крепостенъ зидъ и постройкитѣ до него подъ голѣмата пещера.

 

Обр. 39. Отдѣление съ кюповетѣ до долния крепостенъ зидъ подъ пещера.

 

 

117

 

 

Селищa. [57]

 

1. Найголѣмото селище ce намира по склоноветѣ на скалнитѣ стени отъ с. Кюлевча (и на изтокъ отъ него) до Мадарския ѫгълъ и продължава къмъ с. Калугерица, въ сърдцето на което ce намира светото мѣсто на тракийцитѣ.

 

Монетитѣ, които ce намиратъ въ това и въ другитѣ селища, почватъ отъ IV. в. пр. Хр. и продължаватъ до турско време.

 

2. Селището въ Могилскитѣ лози, между с. с. Каспичанъ и Могила. Въ селището е била намѣрена мраморна плочка съ релйефъ на конникъ съ рогъ изобилие (cornu copiae), отдолу съ олтаръ и борба на куче и дива свиня. [58]

 

3. Селището до с. Кюлевча, въ мѣстностьта Братовецъ съ монети на Александъръ Велики и римски (Odessos, Deultum).

 

4. Върху Мадарскито плато има селища въ мѣстностьта Черенча (кюпове и византийски монети) и на североизтокъ отъ могилата Съртъ-юкъ.

 

 

VIII. РЕЛЙЕФЪТЪ.

 

Найпрочутиятъ до сега паметникъ въ Мадарския ѫгълъ е релйефътъ на конникъ, който е издълбанъ върху една отъ отвеснитѣ части на ceверната скална стена, на северъ отъ светилищата (обр. 2—М), известенъ y околното население подъ името «Бейгиръ» или «Атъ» (жребецъ) и научно «Мадарскиятъ релйефъ». [59] Релйефътъ е издълбанъ въ горната часть на двойна хоризонтална вдлъбнатина (дипла), образувана отъ ерозия въ грубъ зърнистъ пѣсечникъ (обр. 40, найстарата фотография 41, 42).

 

Релйефътъ е на височина 23 м. отъ подножието на скалната стена, върху една плоскость, при долния си край до 4,8 м. широка и до 3,4 м. висока.

 

Релйефътъ представлява конникъ, крачащъ на дѣсно и е издълбанъ въ два реда: горниятъ — конникътъ, a въ долния — две животни — на лѣво кучето, a на дѣсно лъвътъ. Конникътъ е до 3,1 м. широкъ и 2,8 м. високъ.

 

Релйефътъ на конника е значително изпѫкналъ (0,1—0,34 м.), задниятъ дѣсенъ кракъ на коня е почти пластиченъ и край контуритѣ на релйефа личатъ тънки изгладени поясчета.

 

 

57. Абоба-Плиска, стр. 25—29.

 

58. Абоба-Плиска, стр. 26, ф. I. Великъ-богъ-конникъ. Въ Paulis Realenzyklopädie, Kazarow Μέγας Θεὸς погрешно отъ Шуменъ.

 

59. Споредъ него и поляната върху найвисокото мѣсто на платото ce нарича Атъ-аланъ, което, споредъ преданието има вързка съ релйефа.

 

 

118

 

Яздецътъ е съ силно тѣлосложение, съ широки гърди, отъ срѣденъ ръстъ. Горната му часть, особено главата му, която е обърната повечето напредъ, е много повредена и върху нея неличатъ никакви детайли. Покривката на главата на яздеца неможе да ce опредѣли съ положителность, но съ голѣма вѣроятность може да се каже, че това е богата коса, стигающа до шията. Почти сѫщата коса виждаме на релйефа на богъ-конникъ отъ с. Аладѫнъ (Варненски Музей, инв. III, № 932). Върху главата на скалнитѣ релйефи отъ с. Зекерия има шлемъ. [60]

 

Върху монетитѣ на бога-конникъ на гр. Одессосъ има особена шапка (kausia), или е безъ покривка съ дълга коса. Върху плочка съ релйефа отъ Ески Джумая, Великиятъ богъ е изобразенъ брадатъ съ дълга коса.

 

Яздецътъ е облеченъ съ дълга дреха, покриваща тѣлото му до колѣне; гърдитѣ сѫ много повредени и неможе даже, да ce опредѣли да-ли сѫ били покрити или сѫ били голи, както виждаме върху тракийскитѣ релйефи на Зевса и върху релйефа на брадатъ и съ дълга коса мѫжъ отъ гр. Варна; [61] дрехата, покриваща долната часть на тѣлото, виси свободно отзадъ на долу и е набръчкана. Сѫщата дреха виждаме и върху статуйки и релйефи на тракийски конници a особено върху монетитѣ на гр. Одессосъ съ бога-конникъ (обр. 432).

 

Долната часть на краката на конника е отчупена.

 

Дѣсната рѫка на яздеца стѣга поводитѣ на коня, съ което главата на коня гледа напредъ.

 

Лѣвата рѫка на яздеца е сложена върху шията на коня и държи единъ предметъ издигнатъ надъ конската грива. Предметътъ е сравнително малъкъ и отъ него личатъ само изпѫкнали контури въ четироѫгълна форма. Споредъ досегашнитѣ мнения това е чаша. Богъ-конникъ на гр. Одессосъ върху монетитѣ на града държи въ лѣвата си рѫка рогъ на изобилле, който липсва върху монетитѣ отъ по-ново време, но ce явява и другъ малъкъ неясенъ предметъ (монети въ Варненския музей).

 

Въ релйефа отъ с. Аладънъ (Варненски Музей, инв. III, № 932) — брадатъ конникъ, облеченъ въ дълга препоясана дреха, въ дѣсната си, нагоре вдигната рѫка, държи рогъ. Въ ново откритата плоча отъ гр. Варна (Варненски Музей, инв. III, № 1016), конникътъ облеченъ въ дълга дреха, въ дѣсната си, на долу спустната рѫка, държи сравнително малъкъ рогъ, отгоре въ сѫщата почти форма, и въ сѫщата сравнително величина, както е при Мадарския релйефъ. Тракийскиятъ богъ-конникъ (Θεὸς Σόζον) отъ Мала Азия държи въ дѣсната си рѫка кривакъ. [62] Чаша въ рѫката на конника ce явява и при Скититѣ въ III—IV в. пр. Хр. [63]

 

 

60. Г. Баласчевъ, «Трако римскитѣ светилища», стр. 36; АЕМ, XIX, стр. 45.

 

61. Paulis Realenzyklopädie, Μέγας Θεὸς Ὀδησιτῶν, Kazarow.

 

62. Баласчевъ, стр. 35.

 

63. Хр. Миятевъ, «Мадарскиятъ Конникъ», Изв. Соф. Инст. V, стр. 112, ф. 107.

 

------------------

 

Обр. 40. Мадарскиять релйефъ съ надписъ. (фотография отъ 1989 г.).

 

 

119

 

Задъ главата на яздеца, особено върху фотографията отъ 1898 г. (обр. 40) и подъ коня се виждатъ части на едно дълго копие, отгоре разширено. Конници съ дълго копие се срещатъ и върху монети на гр. Одессосъ (Pick, №№ 2248, 2269).

 

Г. КАЦАРОВЪ [64] говори за късо копие, на края съ конска опашка; конската опашка е служила като тържественъ знакъ, но таково копие за хвърляне е противъ законитѣ на хвърляне и на лова.

 

Коньтъ е жребецъ сѫ силно тѣлосложение, мускулестъ; главата му е обърната почти напълно напредъ, ушитѣ сѫ нащръкнали и гривата е кѫса. Жребецътъ върви на дѣсно съ особенъ изкуственъ ходъ, при който двата дѣсни крака сѫ закрепени и двата лѣви крака едновременно сѫ въ движение, подвигнати, особено предния кракъ, значително нагоре. На подобенъ изкуственъ ходъ, нареченъ «рахванъ» (едноходка), учатъ до днесъ млади коне, защото е бързъ и неуморява нито коня, нито яздеца. [65]

 

Този вървежъ «рахванъ» виждаме при всички крачащи тракийски конници и монети съ конници. Ha релйефа върху каната отъ съкровището отъ Nagy Szent Miklós, [66] който се посочва като доказателство за българския произходъ на Мадарския релйефъ, конникътъ има естественъ ходъ (разноходка); подобно и чудовището съ човѣшка глава върху сѫщата кана.

 

За сравнение: обр. 431 Мадарски конникъ, обр. 432 конникъ върху монетитѣ на Одессосъ и обр. 433 конникъ върху каната отъ съкровището.

 

Опашката на жребеца, вследствие на грубия материалъ, не е работена съ рѣзки, но съ изпѫкнали поясчета, но не е и плетена, както предполага Хр. МИЯТЕВЪ; [67] по сѫщата причина и по сѫщия начинъ е работена и гривата на лъва.

 

Отъ приборитѣ на коня има широкъ подопашникъ, седло и юзда.

 

Върху подолното ниво подъ конника сѫ изобразени дветѣ животни — кучето и лъвътъ.

 

Кучето, сравнително съ лъва, е голѣмо и едро, съ разширени гърди и дълги крака, изобразено въ скокъ на дѣсно, преднитѣ му крака, съ едри ногти, сѫ вдигнати и едвамъ стигатъ до копитото на жребеца. Кучето е степна хрътка (Canis familiaris grajus), каквито се срещатъ вече върху египетскитѣ паметници. Главата на кучето е продълговата и заострена, муцуната е отворена съ изплезналъ, на долу висящъ езикъ и ушитѣ легнали назадъ; опашката на края е завита нагоре.

 

 

64. «Скалниятъ релйефъ при Мадара» въ Мадарскиятъ релйефъ, (стр. 34).

 

65. При учение вързватъ двата лѣви (или дѣсни) крака на коня съ особено дебело вѫже, дълго колкото е разтоянието на преднитѣ и задни крака, съ особени петелки, съ което принуждаватъ коня да изкрачва едновременно съ лѣвитѣ или съ дѣснитѣ крака.

 

66. Баласчевъ, «Минало» II, кн. 5, 6, стр. 106, 108.

 

67. Мадарскиятъ конникъ, стр. 94.

 

 

120

 

Кучето ce явява и въ релйефа на Великия богъ. [68]

 

Лъвътъ извива подъ преднитѣ крака на жребеца отъ дѣсно на лѣво. Лъвътъ е сравнително малъкъ, затова и мѣстното население говори и за дива котка. Лъвътъ е згушенъ, съ снишени крака съ разтворени ногти и задната му часть е незначително издигната и е приготвенъ за скокъ отъ скалната стена. Главата му е широка съ богата наежена грива, наведена на долу къмъ пропастьта и обърната почти напредъ. Гривата му е подобре запазена до горния край и отчасти на дѣсно и е работена по сѫщия начинъ, както опашката на жребеца, поради грубата основа.

 

Опашката на лъва, на края е подебела и е вирната нагоре, почти до повдигнатия преденъ кракъ на жребеца. Лъвътъ е въ пълна живость и

 

 

Обр. 431. Мадарскиятъ релйефъ.

Обр. 432. Богъ-конникъ върху монетитѣ на гр. Одессосъ.

Обр. 433. Конникъ отъ съкровището отъ Nagy Szent Miklós.

 

 

68. Kazarow, Μέγας Θεὸς Ὀδησιτῶν.

 

---------------

 

Обр. 41. Мадарската скална стена съ релйефа (фотография отъ 1898 г.).

 

---------------

 

Обр. 42. Мадарскиятъ релйефъ и надписъ. Споредь копията на К. Шкорпилъ отъ 1924 г.

 

 

121

 

неможе да ce говори за убитъ, промушенъ, раненъ или свитъ въ агония лъвъ, което найясно личи отъ вирнатата нагоре опашка. [69] Нѣма въ релйефа и рѫка, която го що току убива съ хвърленото отъ яздача и забито въ гърба му кѫсо копие. [70]

 

Въ до сега известнитѣ релйефи, ловецътъ убива лъва въ явна борба, което липсва напълно при Мадарския конникъ, който крачи тържествено.

 

За да подкрепи Кр. Миятевъ своето твърдение за мъртъвъ лъвъ е измислилъ даже нѣкакваси двупланость за релйефа и самъ говори за необикновенъ на времето опитъ, който ce стреми да представи на една отвесна скала лежащъ на едната си страна лъвъ. [70]

 

Въ ловджийскитѣ сцени на тракийски конници, като помощници на ловеца ce явяватъ — куче, лъвъ и змия (Варненски Музей, инв. III, № 468), [71] които нападатъ друго животно или само придружаватъ конника; [72] въ Мадарския ѫгълъ е намѣрена плочка, въ която лъвътъ напада бика; [73] а до с. Кюлевча, въ мѣстностьта Дараачъ-баиръ, плочка съ лъвъ на дѣсно и олтаръ подъ конника; [74] въ Черноморскитѣ крайбрѣжни страни въ релйефи на конници често ce среща лъвъ, като помощннкъ на конника. [75]

 

Лъвътъ въ подобно положение, както при Мадарския релйефъ, се среща при статуйката на конника отъ с. Мутафларъ (Изв. Инст. V, стр. 86, ф. 99) и върху една монета на гр. Никополъ [до с. Никюпъ (Pick № 1987, Табл. XIX, 21)].

 

Въ Мадарския релйефъ ce явява, вѣроятно, лъвътъ, като символъ на силата.

 

Всички изследователя на Мадарския релйефъ ce съгласяватъ, че той е художествено произведение отъ вещъ скулпторъ, изобразено съ живость и реалность.

 

Релйефътъ неможе да бѫде продуктъ на българско икуство, което, споредъ Кр. Миятевъ, ужъ внезапно възникнало презъ IX вѣкъ. [76] При всички до сега направена разкопки въ Плиска и Преславъ не е намѣрено нито едно подобно произведение, нито степени, които трѣбвало би да предшествуватъ таково високо изкуство. Всички архитектурни произведения

 

 

69. Ливингстоне разправя: «Ненадейно забелязвахъ къвъ върху една скала, скритъ задъ храсталъка и два пѫти му гръмнахъ. «Ударенъ» извикаха другаритѣ, но азъ като видѣхъ опашката на лъва всигната забранихъ имъ, да се доближатъ, следъ което лъвътъ се хвърлу върху мене.»

 

70. Миятевъ, «Мадарскиятъ конникъ», стр. 100.

 

71. «Светилища и изображение на конници», стр. 33, № 66.

 

72. При статуйката отъ Кабаюкъ, кучето напада лъва (Абоба-Плиска, Табл. ХСVIII, ф. 5).

 

73. Кацаровъ, Мадарскиятъ конникъ, обр. 12.

 

74. Изв. Археол. дружество VII, стр. 113.

 

75. К. Шкорпилъ, Светилища и изображение на конници.

 

76. Мадарскиятъ конникъ, 105.

 

 

122

 

отъ IX вѣкь въ Плиска и Преславъ не сѫ оригинални и сѫ заимствувани отъ постари постройки.

 

Изкуството въ старобългарското съкровище отъ Nagy-Szent-Miklós [77] отъ IX вѣкъ ce отличава въ всѣко отношение отъ изкуството при Мадарския релйефъ; подобно и релйефътъ при Никтъ-и-Рустемъ (Персия).

 

Че Българитѣ сѫ използували стари паметници за своитѣ надписи показва отново Хамбарлийския паметникъ съ старогръцки надписъ, [78] който е билъ употребенъ за прабългарскитѣ надписи отъ Омортага и Маламира (Byzantinoslavica III/2, ШКОРПИЛЪ и П. НИКОВЪ).

 

Отъ описаниятя на релйефа е ясно, че произхода на Мадарския релйефь, трѣба да търсимъ въ първитѣ исторически времена, като произведение на единъ високо културенъ народъ, чиито художествени паметници сѫ разпърстнати въ североизточната часть на Балканския полуостровъ. Това сѫ тракогетитѣ, a до Мадара трѣба да ce търси тѣхната света земя. [79] Едно отъ главнитѣ божества на тракийцитѣ въ тия страни е билъ Великиятъ богъ (Μέγας θεὸς) съ тракийско име Δερζέλας, богъ на подземието. [80] Култътъ на този богъ не е билъ само въ Одессосъ, защото плочкитѣ съ неговъ образъ ce явяватъ на разни мѣста: плочка отъ Ески Джумая (Изв. Нар. Музей I, № 228, стр. 178); отъ селището между с. с. Каспичанъ и Могила (Абоба-Плиска, стр. 26, ф. 1); отъ с. Аладъкъ (Варненски музей, инв. III, № 932); статуйка отъ с. Мутафларъ (Изв. Инст. V, 86, ф. 90); Плочка отъ Варна (инв. III, № 1016).

 

Великиятъ богъ е изобразенъ върху монетитѣ на гр. Одессосъ, начиная отъ IV в. пр. Хр., въ три типа: лежащъ богъ, богъ-конникъ (отъ III в. пр. Хр,) и стоящъ богъ. Като богъ-конникъ ce среща и върху императорскитѣ монети на крайбрѣжнитѣ градове (Odessos, Kallatis, Tomis, Istros).

 

Богъ-конникъ върху автономнитѣ монети на гр. Одессосъ [81] е изобразенъ крачащъ на дѣсно съ рахванъ (едноходецъ), облеченъ въ дълга до колѣне дреха нависнала и набърчкана отзадъ, държащъ въ дѣсна рѫка поводитѣ на коня, съ които стяга главата на коня, съ което тя е обърната отъ части напредъ, а въ лѣвата рѫка съ рогъ на изобилие или другъ неясенъ предметъ (обр. 432).

 

Г. КАЦАРОВЪ говори за сливане на тракийския герой съ елинския Великъ богъ на Одессосъ, чрезъ влияние на околнитѣ Траки. [82]

 

 

77. Баласчевъ, Минало II, 5, 6, стр. 100.

 

78. Byzantinoslavica III, 2.

 

79. Г. Баласчевъ, «Трaко-римскитѣ светилища», стр. 34.

 

80. Kazarow, Μέγας θεὸς Ὀδησιτῶν (Paulis Realenzyklopädie; Salać-Škorpil. »Nekolik archeol. památek«, 26-30.

 

81. »Die antiken Münzen von Dacien und Moesien» Pick-Regling, №№ 2177-2225; Монети въ нумизматическата сбирка на Варненския музей.

 

82. Kazarow, Μέγας θεὸς Ὀδησιτῶν.

 

 

123

 

Тракийското име на Великия-богъ Δερξέλας се среща и въ списъцитѣ на сфебитѣ отъ гр. Одессосъ и, то, отъ 215 г. [83] и 238 г. [84] сл. Хр. Въ честь на Великия богъ Дерзелась сѫ били устроени въ гр. Одессосъ, въ време на имп. Гордиана, игри наречени „Δαρζάλεια", съ цель да подкрепятъ умирающата стара вѣра противъ разпространяването на християнството въ крайбрѣжнитѣ страни. За тѣзи игри сѫ били сечени въ гр. Одессосъ особени монети. [85]

 

Великиятъ богъ, не като богъ-конникъ, ce среща наймного върху монетитѣ на Одессосъ; върху монетитѣ на Маркианополъ не се среща Великиятъ богъ.

 

Отъ гореказаното дохождаме до заключение, че въ Мадарския ѫгълъ, едно отъ главнитѣ светилища, е било и светилището на Великия богъ и, че, Мадарскиятъ релйефъ е образъ на този богъ.

 

При новитѣ разчиствания на развалинитѣ на Плиска, до източната порта на вѫтрешната крепость, е билъ намѣренъ фрагментъ на мраморна плоча съ остатъкъ на единъ конски кракъ отъ голѣмъ релйефъ; не е изключено, че и това е часть на релйефа на Великия богъ-конникъ, да произлиза отъ Мадара, и е билъ пренесенъ въ Плиска още при постройката на вѫтрешната крепость (следъ 811 г. сл. Хр.).

 

По горе споменахъ за храма на Всевишния Зевсъ въ Мадарския ѫгълъ.

 

Едно отъ главнитѣ тракийски светилища въ Мадарския ѫгълъ е било Нимфеумъ (Nymphaeum), каквито е имало на много мѣста въ източна България и споменъ за които сѫществува до днесъ въ аязми. Светилището е било надъ самитѣ извори, отъ дветѣ страни на Кьошковетѣ, и къмъ него принадлежи и група блокове надъ извора съ жертвенъ камъкъ. Къмъ Нимфеума ce отнаса и релйефътъ на Херкулеса, намѣренъ подъ изворитѣ. [86] Херкулесъ е изобразенъ голъ, лежащъ върху лъвска кожа и е обслужванъ и отъ една нимфа; на лѣво е плочка съ три нимфи; надъ релйефа латински надписъ Herculis Invicto; Филовъ датира плочката отъ II ст. сл. Хр. За светилището се отнася и единъ надписъ намѣренъ до извора.

 

Нимфитѣ сѫ били здравословни дружества и до днесъ става сборъ до изворитѣ на Св. Марина (споменъ на Нимфеумъ) и на Св. Георги (споменъ на бога-конникъ).

 

Последнитѣ останки на нимфитѣ сѫ ce запазили въ женската колония въ с. Мадара. За колонията има едно сведение отъ 1826 г.

 

 

83. Salać-Škorpil. »Nekolik archeol. památek z východního Bulharska«, стр. 26—30 (Варненски музей, инв. III, № 348).

 

84. Kalinka, »Antike Denkmäler in Bulgarien«, № 114.

 

85. Pick, №№ 2370—2372, 2368, 2369.

 

86. Б. Филовъ, Известия на Соф. Археол. Др-ство II, стр. 8.

 

 

124

 

(«Résumé géographique de la Grèce et de la Turquie d'Europe» par G. A. M., стр. 408—410) публикувани отъ Л. Милетичъ «Амазонкитѣ въ с. Мадара» въ в. «Миръ» (21. X. 1925 г.). Животътъ и гостоприемсгвото въ този женски градъ на женитѣ Амазонки, като, че е билъ продължение на старитѣ тракийски обичаи.

 

Въ пещерата е намѣрена мраморна плочка съ релйефъ на Диониса съ пантера до краката му. [87] Не е изключено, едно отъ светилищата да е било на този богъ. Култътъ на бога е билъ много разпространенъ въ източна България, гдето и гр. Dionysopulis (Балчикъ) носи негово име. [88]

 

 

IX. НАДПИСЪТЪ.

 

Отъ дветѣ страни на релйефа, и то, на лѣво върху ок. 1 квадр. м., и на дѣсно върху ок. 4 кв. м., a особено подъ релйефа, между двата реда издълбатини, върху една плоскость 7 м. дълга и 2,2 м. висока (15 кв. м), е издълбанъ надписъ съ букви 0,007—0,01 м. високи.

 

Още при първия погледъ ce вижда, че надписътъ нѣма никаква връзка съ релйефа и че той е писанъ и между краката на коня и подъ дѣсния заденъ му кракъ.

 

При първитѣ ни публикации на надписа [89] ce изказа мнение, че надписътъ е по-новъ отъ релйефа. К. ИРЕЧЕКЪ смѣта релйефа отъ тракийско време. [90]

 

Въ «Anzeiger der Akademie der Wissenschaften» Wien 1898 (стр. 27) се пише: «Изображението на Шкорпилъ дава за първъ пѫть подробенъ образъ на цѣлия паметникъ». Λ. ПРОТИЧЪ («Мадарскиятъ конникъ» София 1925, стр. 6), директоръ на Народния Музей въ София, пише: «Шкорпилъ хвърли такава ярка светлина върху Мадарския релйефъ, че ce откри широка перспектива за работа на ученитѣ».

 

Г. КАЦАРОВЪ, Г. ФЕХЕРЪ [91] и Кр. МИЯТЕВЪ [92] смѣтатъ надписа и релйефа за едновременни, макаръ че последниятъ признава, че надписътъ нѣма никакво вѫтрешно отношение къмъ релйефа. [93]

 

Буквитѣ въ надписа сѫ били измазани съ сивочервеникаво, на мѣста зеленикаво вещество (циментъ), за да ce предпазатъ отъ разрушение

 

 

87. Известия на Соф. Археол. Др-ство III, стр. 104, ф. 82.

 

88. Отечеството на бога е била Тракия и неговото име е свързано и близо до култа на нимфитѣ.

 

89. AEM, XIX, 2, стр. 248; Одессосъ-Варна, 11.

 

90. Cesty po Bulharsku, стр. 638; Пѫтувания, стр. 889.

 

91. Мадарскиятъ конникъ.

 

92. Известия на Софийския Институтъ V, стр. 91.

 

93. Пакъ тамъ, стр. 92.

 

 

125

 

отъ атмосфернитѣ влияния; съ подобно вещество е билъ измазанъ и релйефътъ. Това обстоятелство служи на Кр. Миятевъ за явно доказателство на едновременостьта на надписа съ релйефа. [94] Това обаче може да служи за едновременностъ на надписа съ реставрация на релйефа, когато той е билъ използуванъ за български паметникъ; естествено е, че въ