Български приказки и вярвания (СбНУ, кн. IX)

Кузман Шапкарев

 

XVII. ОТ ВРАЦА

 

Разказани от П. Данова, из същий град

 

237. Бòжята прòмисал

238. Грèшната женà

239. Цàрските дъщери

240. Изпъденото момчè и самодѝвата

 

237

БОЖЯТА ПРОМИСАЛ

 

Имаше една бèдна женà и мъжò ѝ. Тѝе бèха мнòгу сиромàси. Мъжò ѝ òдеше на планинàта, та нòсеше дървà, а женàта òдеше, та прòсеше и рàнеа сèдъм децà. Мъжò ѝ от сиромашлък умрè. Остàна женàта бòлна и децàта въ̀шки ще да ги изедъ̀т.

 

Минà бòг, та ги видè, като се мъ̀чат седъмтè децà и женàта,

 

382

 

 

та пратѝ Арàнгела и му рече: «Одѝ, Арàнгеле, та спасѝ тàя душà!» Ангело, като отѝде да зèме душàта на женàта, като видèа децàта, изпищèа: «Арàнгеле, тѝ ни зè бащà ни, дек ни нòсеше дървà да ни грèе; ѝдеш сегà да ни зèмеш и мàкя ни, дек ни рàни!» И òн се сожалѝ и отмѝна.

 

Замѝна бòг, та видè бèдната, че се мъ̀чеше и го попѝта: «Ангеле, òти не спасѝ òнаа бèдна душà?» А òн казà: «Като прийдòх, като изпищèа децàта, се сожалѝх, та не зèх душàта на женàта.» Бòг му казà: «Иди, в морèто ѝма едѝн бèл голèм кàмик, та го раздвòй и вѝж щò ще излèзе!» И ангело отидè и раздвоѝ кàмико и видè, че излèзе едѝн голèм чъ̀рв. Тогава му казà гòспод: «Кòй ранѝ чъ̀рво във кàмико?» Ангело му казà: «Тѝ, гòсподи.» — «Затовà идѝ, та спасѝ бèдната душà!»

 

И ангело зè душàта на бèдната женà. Тогàва децàта ги зèа у най-богàтите къщи и ги изглèдаа.

 

 

238

ГРЕШНАТА ЖЕНА

 

Имаше една мнòгу грèшница женà — нѝкому нѝщо не дàвала. Имàла еднò детè бозàнче; òно умрèло. Като умрèло детèто, бѝло в рàй и пèло. И пòсле умрèла и мàкя му и отишлà в тъмàта. Детèто се затрѝло от рàйо и отишлò на вратàта на пекòлите и плакàло. Като минà гòспод из рàйо и пита àнгелите: «Къдè е тòз слàвей, дèк тòлку хỳбаво пèеше?» Едѝн àнгел от серафѝмите му казàл: «Тòй отидè в тъмàта, че умрè мàкя му, па е грèшна; и онò плàче да я̀ вѝде.» Гòспод им казà: «Нèма ли нèщо да е дàла на сиромàх, да се фàне за нèго, та да я̀ изкàраме?» Ангело рече: «Не знàм, да я пѝтаме.» Отидè ангело, я̀ извикà от тъмàта, та ̀ попѝта: «Не си ли дарувала прòсяк?» — «Не съ̀м.» — «Не сѝ ли поòдила бòлни?» — «Не съ̀м.» — «Не сѝ ли превъ̀рзала рàни?» — «Не съ̀м. Хъа, еднò кàлно лỳково перò дàла съм на едѝн прòсяк.»

 

— Фанѝ се за лỳковото перò да излèзеш из тъмата — рèкъл ангело.

 

Пойдè грèшната по лỳковото перò да излèзе из пекòло. Фанà се дрỳга грèшна за нèа да излèзе и онà. «Недèй се лòви за мене, мà! Тѝ да си дàла лỳково перò, та да излèзеш из пекòло!» —

 

383

 

 

Прекъснà се лỳковото перò, та излезè дрỳгата грèшница, а тàя, префалèната с лỳковото перò, останà си в тъмàта.

 

 

239

ЦАРСКИТЕ ДЪЩЕРИ

 

Имаше едѝн цàр две дъщерьѝ. Пъ̀рвата когà се роди, цàро насàди у сарàйо еднà я̀бълка и едѝн тръндàфиль, и едѝн нàр (калѝнка); и втòрата когà се родѝ, бащà ѝ напрàви едѝн манастѝр в еднà горà. И когà дойдòха трѝте женѝ, орѝсниците, да урѝсат пъ̀рвата му дъщеря̀, пъ̀рвата орѝсница казà: «Да умòрим детèто и да изсỳшим насàдените фидàни.» Втòрата казà: «Недèйте да я умòрим, а да ѝ харѝжим дъ̀лги днѝ и гòдини.» Трèтата казà: «Да òди кỳрва със сèдъм вèри и когà òди и със бащà си, тогàва да ỳмре и фидàните да изсàхнат!» И такà остàна урѝсана.

 

Чувà се, очувà се цàрската дъщеря и станà на осъмнàйсе гòдини. Засàка è едѝн цàрски сѝн. Сънѝл му се едѝн сън, та отѝшел, попѝтал филосòфите: «Да зèма ли тàа цàрска дъщеря̀?» И филосòфите му кàзале: «Чèкай, след трѝ днѝ ще ти кàжим.» И отѝшъл след трѝ дни и òни му кàзале да зèме младàта, а да не зѝма старàта, защòто онà ще òди кỳрва със сèдъм вèри и нàй-после и със бащà си, и тогà ще ỳмре и ще изсàхнат фидàните. Тѝе не рàждале пòвиче от по трѝ зъ̀рна. А òн бѝл влю̀бен в нèя.

 

Тогà зèл младàта и напрàвиле свàтба. На вèчерта, когà да спъ̀т младожèнико и невèстата, казàла пò-старата сестрà на пò-младата: «Дàй ми, сèстро, бỳлото, да влèзна при зèто.» И тя̀ ѝ дàла бỳлото, та влèла при зèто. И го попитàла: «Защò не зè пò-старата ми сестрà, но зè мèне?» Зèто ѝ казàл: «Нè е твòа рàбота!» — «Кажѝ ми, —повтòрила онà, — че ще се убѝйъ!» Пàк ѝ казà: «Нè е твòа рàбота!» И онà изтèгли нòж да се убòде. Тогà òн ѝ казàл: «Чèкай, ще ти кàжа!»

 

Тогà òн ѝ казàл: «Я се влюбѝх в сестрà ти, но сънйх едѝн съ̀н: сънѝх два гълъ̀ба, които станъ̀ха пòсле на дзвèрове. Отидòх, та попитàх филосòфите дали да à зèма или не? Онѝ казàха ми да почèкам трѝ дни. След трѝ дни одѝх пàк. Онѝ ми казàха да зèма пò-младата, а нè пò-старата, защòто младàта ще бъде честѝта, а старàта ще хòди кỳрва със сèдъм вèри, а нàй-после и с бащà си; тогà ще ỳмре и ще изсъ̀хнът тритè дъ̀рвя.» Като ѝ казàл товà и онà излèла, а влèла сестрà ѝ — същата невèста.

 

384

 

 

Баща ѝ на дрỳгио дèн отишèл на манастѝро, що го правѝл за младàта си дъщеря, да вѝди манастѝро и да му подарѝ нèщо. А на местòто свòе оставѝл пò-старата си дъщеря̀. Онà свикàла войскàта и сбрàла нарòдо в сарàйо. Викнàла тройца от слугѝте и им заповèдала: едѝн да отсечè я̀бълката, едѝн да изкопàе тръндàфильо и едѝн да изкопàе нàро. Онѝ, като се бòеле от цàро, кàзале: «Не щèме». Тя̀ им заповèдала, та едѝн отсèкъл я̀бълката, другѝо изкопàл тръндàфильо и другѝо нàро. Онà си изписàла истòрията, паднàла от стòло и умрèла.

 

Ка дошъл бащà и от манастѝро, я̀ завàрил мъ̀ртва. Прочèл е истòрията и я̀ копàят. Онѝ е тỳрят в грòбо, грòбо се събѝра. Бащà ѝ попѝта филосòфите. Филосòфите казàа: «Чèкай нѝ трѝ дни, ще ти кàжим.» След трѝ дни казàле му: «Да я̀ прескòчат сèдем вèри, а нàй-после и тѝзе, тогàва ще я̀ зèми земя̀та.»

 

Прескòчиа я̀ сèдъм вèри и прескòчи я̀ бащà ѝ, тогà я̀ закопàа и я̀ зè земята.

 

 

240

ИЗПЪДЕНОТО ИЛИ ЗЛАТНОТО МОМЧЕ И САМОДИВАТА  [1]

 

Един човек имал две деца — едно момиче и едно момче. Момчето било заварено, та макя му го много не обичала. Веднаж майка му на момчето рекла мъжу си: «Това дете да го денеш некъде, да го нема тука.» И баща му, от много думи, щел, нещел, ще склони. Тогава макя му зела, та умесила една турта от пепел. Баща му зел туртата и момчето със себе си, вървели, вървели, много вървели и стигнали до една гора. И детето ожеднело за вода и рекло: «Тате, водица!» Баща му рекъл: «Иди, синко, след тая турта. Гдето иде тя, иди и тѝ тамо да пиеш водица.» И изтърколил туртата. Детенцето отишло след туртата. Тя се разтрошила, та не знаяло, къде да иди. И баща му побегнал и си отишъл у дома.

 

Тогава момченцето не можало да намери вода, та се върнало да намери баща си. То само видело, че нема баща му. Зело да плаче и ето, разгеле, отвъд иде един кьорав старец овчар и рекъл: «Ако си женско, върви чуто, невидено; ако си мъшко, ела тука». Това като рекъл, отишъл си в колибата, а момчето по-

 

 

1. Сравни приказки № 116 и др.

 

385

 

 

стояло, постояло и отишло след стареца. Тогава стареца му рекъл: «Синко, иди, та ми паси овцете по билото, ама да не слезеш доле в дола, че има самодиви, та ще ти земът очите». Момчето зело тоягата и свирката си и засвирило една свирня, дека овчарете свират, кога си разкарват овцете на паша. Зело и секирата и отишло с овцете на билото. Като засвирило със свирката и то, боже мили, като излеле ония самодиви, зеле да скачат окол него. И то било разумно — зело свирката, та я изчупило и ударило със секирата една граница, та я разцепило и така фанало една самодива и рекло: «Държт ука да сцепиме това дърво, да направъ от това дърво свирка, да ви свири сичкиа ден». И тя фанала дървото, а той ѝ турил ръката в дървото и ѝ рекъл: «Или кажи къде сте денали на деда очите или сега ща тя прибийъ!» Тя (самодивата) запратила измикярчето си да донесът очите на стареца и то донело едни вълчи очи. Момчето не пустило самодивата, ами зело очите, та ги занело у деда си, турнало му ги. А пък то, пустите очи биле от вълк, та стареца гледал на кървнина и рекъл: «Сине, тиа овце са митиляви, да ги олупаме?» Момчето зело от деда си очите и занел ги. Зел, та стегнал самодивата и рекъл: «Язе забравих да ти кажа по-напред» (тя била големия на самодивите), и ѝ рекъл: «Ти ще ли ми кажеш или ща зема търне и гложе, та ща та запаля!» И самодивата са уплашила, та запратила за очите на деда. Момчето ги зело и ги турнало на стареца. И той си станал човек с очи.

 

Тогава стареца повел момчето, та го завел на един кладенец, дека извирало злато. Топнал го и то станало златно момче. После той го завел в избата. Тамо имало секакви ковчези и стареца рекъл: «Избирай си, сине!» Момчето си избрало един шарен, а пък стареца му рекъл: «Тоя недей зима, ами нà ти тоя». Дал му един вехтар, па му рекъл: «Да идеш да го отвориш на бащината си ливада.» И му казал пъкя, на къде да си върви. И момчето си търгнало. Вървело, що вървело, стигнало на бащината си ливада и като отворило — да ти е драго да гледаш: ония овчаре със овце на белюци, на белюци, биволе, говеда, кози се с пастирете си.

 

Като видел баща му от дома тая сурия добитък на ливадата си, скарал му се и щел да го прибие. Тогава момчето му рекло: «Стой, бре брайно, я съм твой син. Тоа добитък е се наш.» И казал му сè, каква е работата от края до края. После зеле, та скрили пак стоката в ковчега и като стигнале до дома, пак я отвориле и тя напълнила сичкиа двор и немало дека яйце да

 

386

 

 

фърлиш от добитък. Мащехата му, като видела това, тя, от мерак, се люснала като костена жаба.

 

После онова момче, като са отвори на оня търгувлук, зе царската дъщеря, па тамън когато търгнаха от черквата да си идът дома, тия викнъха мене заложник на цара. Като са ядоса, та като ме удари, я излезох, па му рекох: «Да ти упустее сватбата!»

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]