Български приказки и вярвания (СбНУ, кн. IX)

Кузман Шапкарев

 

246

ЦАР ТРАЯН С КОЗИЙ УШИ  [1]

(От Видин; записал Н. П. О. Игнатий Рилский, разказана през м. март на 1878 г. от баба хаджийка Екатерина Цанова)

 

Имало едно врèме един цàр, кòйто имàл кòзий ỳши. И всèкогаш, когàто дохòждали бербèре при нèго да го брѝчат, тòй им поръчал да не казỳват нѝкому, че ѝма кòзи уши. Но кòлкото бербèре и да го бричили, сè не мòгли да се устършат да не кàжат, че цàр Траян кòзи уши имàл. Всèкой, който казỳвал, цàрят го клàл. Нàй-сетне дохòжда при нèго едѝн бербèрин да го брѝче. Цàр Траян му казàл, че ако разкàже, че ѝма кòзи уши, тòй ще го посèче. Бербèринът го бричѝл и си излèзнал. Но тàйната го мъчѝла да я кàже нèкому, а пак той го бѝло сè стрàх. Нàй-сетне, като вишèл, че не мòже да се удържи, тòй отѝшъл вън от градът и изкопàл еднà дỳпка в зèмята и извикàл: «Цàр Траян кòзи уши ѝма.» — Пòсле зарѝл дỳпката. Замѝнало се коджà врèме и из онàя дỳпка изрàснало едно голèмо дърво, коèто, когà го дỳхало вèтрът, всèкогаш говорѝло: «Цàр Траян кòзи уши има.» — «Ето, сѝнко, какво, тàйна не мòже да се скрѝе нѝкогаш» — провѝква се приказвачката.

 

 

1. Сравн. Мин. сб., кн. III, стр. 185.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]