Български прикаски и вѣрования съ прибавление на нѣколко Македоновлашки и Албански

К. А. Шапкаревъ

 

Сборникъ отъ български народни умотворения

Часть втора.

Простонародна българска философия

или

Български народни прикаски, вѣрования, пословици, гатанки, игри и пр.

 

Отдѣлъ I

Български прикаски и вѣрования

съ прибавление на нѣколко

Македоновлашки и Албански

Книга VIII и Книга IX

„Бащино огнище не забравяй,

Стари обичаи не презирай.”

  (Нар. послов.)

„Нòв бунар кòпай,

Во вèтий-от нè-плукай”.

  (Прилепс. послов.)

Събралъ и издава

К. А. Шапкаревъ

 

СОФИЯ.

Печатница на „Либералниѝ Клубъ”

1892 и 1894.

 



 

КУЗМАН ШАПКАРЕВ

СБОРНИК ОТ БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ УМОТВОРЕНИЯ В ЧЕТИРИ ТОМА

 

 

ТОМ ЧЕТВЪРТИ

БЪЛГАРСКИ ПРИКАЗКИ И ВЯРВАНИЯ

 

 

ПОД РЕДАКЦИЯТА НА СТЕФАНА СТОЙКОВА

БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ — СОФИЯ 1973

 

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

ПРОФ. ПЕТЪР ДИНЕКОВ, ПРОФ. СТОЙКО СТОЙКОВ

 


 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

СБОРНИК ОТ БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ УМОТВОРЕНИЯ КНИГА VIII . . . . . . . 9

СБОРНИК ОТ БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ УМОТВОРЕНИЯ КНИГА IX . . . . . . . 293

БЕЛЕЖКИ . . . . . . . 581

СЪКРАЩЕНИЯ . . . . . . . 589

РЕЧНИК . . . . . . . 593

ОБЩА СРАВНИТЕЛНА ТАБЛИЦА НА ПРИКАЗКИТЕ ПО АЗБУЧЕН РЕД . . . . . . . 603

ОГЛАВЛЕНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО В КНИГА VIII И IX ОТ СБОРНИКА . . . . . . . 617

 


 

ОГЛАВЛЕНИЕ

на

съдържанието в книга VIII и IX от сборника [1]

 

ПРИКАЗКИ

 

I. ОТ ДЕБЪРСКО

 

1. Деветте бракя и ламята сестра . . . . . . . 11

2. Лисицата и кьосето . . . . . . . 12

3. Три сèстри и тàтко им — най-малата цàрица . . . . . . . 13

4. Бабата, дедото, пульчето и мачерокот . . . . . . . 14

5. Старче, койньче и цар . . . . . . . 15

6. Царицата и керка йе ламия . . . . . . . 17

7. Хòджа и хàджия или неверно приятелство . . . . . . . 20

8. Троѝцата брàкя и кòсметот . . . . . . . 22

9. Ложливийот юнак . . . . . . . 24

10. Мòж и жèна и тѝквата . . . . . . . 26

11. Лàмия и тройца юнаци . . . . . . . 27

12. Двата брата, майка им, по-малийот — измекяр у попот . . . . . . . 28

13. Юнашчината на царскийот син и на двойцата му другари . . . . . . . 29

14. Овчари и волкоубиецот . . . . . . . 35

15. Простийот човèк и кадията . . . . . . . 35

16. Орманджия и мечка . . . . . . . 36

17. Простотата на стеблевци . . . . . . . 36

 

 

1. Заглавията в съдържанието са запазени така, както ги е дал авторът в първото издание. Те не съвпадат винаги напълно със заглавията в текста — авторът не е спазвал единство. Тук са променени само страниците според настоящото издание. (Бел. ред.)

 

617

 

 

18. Глупавите винари стеблевци . . . . . . . 37

19. Ловач, лисица и св. Никола . . . . . . . 37

20. Тройцата бракя . . . . . . . 38

 

 

II. ОТ ОХРИДСКО

 

21. Обесèното тèле . . . . . . . 39

22. Осмак глàва . . . . . . . 39

23. Обогатенийот òвчар . . . . . . . 40

24. Трѝте дèвойки трудни и цàрот . . . . . . . 40

25. За произхождението на бубàльките . . . . . . . 42

26. Кумòа слама . . . . . . . 43

27. «Сàмо мèсо дòма дòшло» или питòмите жѝвотни и дзверòйте . . . . . . . 43

28. Мàра пепелèшка се чѝнит цàрица . . . . . . . 46

29. Бàйо и мòма . . . . . . . 49

30. Куцотò петле и мачòрокот 50

31. Двà брата, èднийот умен, а другийот недугав, или нечèкано обогатяванье . . . . . . . 52

32. Бърборлѝвата жена и умната баба или «йъзикот коски нèмат, а кòски кършит» . . . . . . . 54

33. Баба и мнука или «Лèноста нòсит глàдос» . . . . . . . 55

34. Лисѝцата и вòлкот или лисѝчината ѝтрос и волчèата глупост . . . . . . . 56

35. Вòлкот създаден от дяолот . . . . . . . 57

36. За зèмява . . . . . . . 58

37. За гърмежот и трескàицата . . . . . . . 58

38. За лѝлякот (прилепът) . . . . . . . 58

39. Хутот (бухалът) . . . . . . . 59

40. За дзвèздата Губѝ-карван . . . . . . . 59

41. За сънцето и месечѝната . . . . . . . 59

42. За бѝйолот . . . . . . . 60

43. За толòсомот . . . . . . . 60

44. За однадвòрите или злите духове . . . . . . . 60

45. За йъдите, самовѝлите и виулѝците . . . . . . . 61

47. Нечестността на една жена . . . . . . . 61

48. Друга приблизителна . . . . . . . 63

49. Неучèнийот поп . . . . . . . 65

50. Чèсната невеста . . . . . . . 66

51. Гòсподи брàни от жèнска бèля . . . . . . . 67

52. Пред да рàзбереш хàрно, нè чини нишчо . . . . . . . 69

53. Двàта брàта или прàйна до крàина . . . . . . . 70

 

618

 

 

54. Свèкор, свèкърва и снàа или крайна простота . . . . . . . 73

55. Друга еднака, мàлу по-инако . . . . . . . 76

56. Друга приблизителна . . . . . . . 77

57. Лицемèрната божевница или жèнска подлос . . . . . . . 79

58. Пияницата жена . . . . . . . 81

59. Двà брата скàрани и мàйка им или «брàт брàта нè ранит, тèжко кòй го нèмат» . . . . . . . 82

60. За клàньето на старите . . . . . . . 84

61. Мèчка и дèте . . . . . . . 86

62. Харамѝята и манастѝрскийот мòмок или «търпение спасèние, ама и търпèнието си има граници» . . . . . . . 86

63. Егюптинот цàр и егюпката цàрица . . . . . . . 88

64. Цàрчето Соломòн и еврèинот . . . . . . . 89

65. Двайцата вèрни приятели или «за хàтър и пèчена кòкошка се яйт» . . . . . . . 91

66. Неученийот пòп или «како шчо ми кàжвит грàот ни годинаава Вèликден ни в година» . . . . . . . 92

67. «Кòй украде сèното, той си ѝма муата на кàпата» . . . . . . . 93

68. Шурбан зèт и невèстата му или «Шурбан пòгача нè яйт» . . . . . . . 93

69. Харамѝите и стàрецот или «от празна пушка двайца се стрàшеет» . . . . . . . 94

70. «Ушче терзията нè фърлил соль во грàот» или къщна неуредност . . . . . . . 95

71. Недосетлѝвийот дървар или «мàгаре вяай, магаре барай» . . . . . . . 97

72. Добродушнийот новопòкърстен и недостòйнийот поп . . . . . . . 98

73. Торбокрàдецот òбесен от хапсàанските си другари со затвòрници сò него злодеи . . . . . . . 99

74. Влàот и врàгот (дяолот) или влàшката хитрос нàдминвит дявòлската . . . . . . . 100

75. Пòпот и харамията . . . . . . . 101

76. Трѝте тàткой насиети (съвети) . . . . . . . 101

77. Жèнските хѝтрости . . . . . . . 104

78. Св. Нàум и мèчката . . . . . . . 105

79. «Комкале, попе, на дупкале» или прòстийот овчар на причèственье . . . . . . . 106

80. Сиромàийот и пòпот . . . . . . . 106

81. Учèнийот сѝн и неучèнийот му тàтко — зелникот . . . . . . . 108

82. Гостолюбецот и гошчаяàните или «Прѝдай, гòсподи» . . . . . . . 109

83. Невѝннийот сèлянин и църквуюшчите се рѝсяни самàрлии . . . . . . . 110

84. Харамѝята и довниците (духовници) или «умереното и нравственото наказание повече действува за поправяние на престъпниците отколкото строгото и телесното» . . . . . . . 111

85. Дèдо гòспод и мàйсторот . . . . . . . 114

 

619

 

 

86. Возгордèнийот пòстник (пустник) и правèднийот водèйнчар — калугерско самооболщение . . . . . . . 114

87. Умот е пàри . . . . . . . 116

88. Ноèчкото òко йе ненаситно . . . . . . . 117

89. Дèдо гòспод и люгето по зèмята . . . . . . . 120

90. Дèдо гòспод в бугарската зèмя . . . . . . . 124

91. Цàрскийот сѝн пòсветен . . . . . . . 126

92. «Не прèзирай нѝкого; презрèното бѝдвит най-достопофално» — Тройца брàтя — кèлешот . . . . . . . 129

93. Спахийскийот сѝн и воскресналийот мъртоец или «милостѝнята дòнесвит гòлеми добрини» . . . . . . . 136

94. Лъжòвнийот юнак . . . . . . . 139

95. Пòпот и измèкярот или «шчо ке стòриш, тòа ке найдиш» . . . . . . . 142

96. Дèвойка, престòрена на юнак (момък) . . . . . . . 147

97. Цàрскийот сѝн и дяолот . . . . . . . 149

98. Лъжòвното здравье . . . . . . . 153

99. Умната дèвойка . . . . . . . 153

100. Лòшата снàа . . . . . . . 156

101. Дървàрчето, мàчето, змѝята и рѝбата или «стори дòбро и на жѝвотните, та не кай се» . . . . . . . 158

102. Зàвистта зàслепвит чòека и до братоубѝйство и искреността и невѝнността всèкога преодолеват или три сестри, най-мàлката — царица . . . . . . . 162

103. Мòма Тентелина и волци . . . . . . . 165

104. Цàрскийот сѝн или праѝната сèкога нàдольвит . . . . . . . 169

105. Лèнго — ленѝвото дèте или доброто со добро се изплашчат . . . . . . . 171

106. Тройца харàмии и млàда невеста или харамията никога не се наслаждават на харамийските си плодове . . . . . . . 174

107. Наръчнѝците или «шчо йе пѝсано, тоа ке бѝдит» . . . . . . . 175

108. Тройца бòрчлии или «чужджина йе бèл образ» . . . . . . . 177

109. Бòжето провидèние или «шчо йе господ, не йе никой» — двайцата пътници . . . . . . . 180

110. Мàйка вдòицаи нейзините двайца сѝной . . . . . . . 185

111. Св. Гьоргѝоа кàйгана скъпа йе . . . . . . . 186

112. Селянинот, Хрѝстос, св. Петр и арханг. Михаил . . . . . . . 187

113. Св. Иля и сèстрите му . . . . . . . 189

114. Една сèстра мегю дèвет брàтя 190

115. Трѝ сестри прèльки, най-мàлата — царица, или «праината и невиността сèкога надвѝват, а злòбата и зависта опропастяват» . . . . . . . 192

116. Мъшчаа и пашчèрица или «шчо мислиш другему, ти дòождат на главата» . . . . . . . 195

 

620

 

 

117. Змеовскийот зèт, шчо нашол пари во ханот . . . . . . . 197

118. Нèвеста, тройцата йе брàтя и свèкорот со свекърва йе или «шчо ке стòриш, тòа ке нàйдиш» . . . . . . . 200

119. Чоекоядецот и дèцата му . . . . . . . 204

120. Пòпот клèветник, лòшата свèкърва и пострадàлата от них мòма — нèвеста; наказание на първите . . . . . . . 207

121. Чèсната жèна и нечèсните трѝ попои — изкусно наказание на последните за нечесността им . . . . . . . 215

122. Еден, шчо не знаел кàков йе страх, — змеòите и самовилите . . . . . . . 219

 

 

III. ОТ КИЧЕВСКО

 

123. Дòброто (àрното) нѝкой пàт нè гинит . . . . . . . 221

124. Прайната йе до крàина, а лошотията не е до вèка . . . . . . . 223

125. Слèпийот цар и син му . . . . . . . 227

126. Дареа керка ламя . . . . . . . 229

127. «Брàт брàта нè ранит, тежко му кой го немат», двата брàта . . . . . . . 231

128. «Чòекот немат вèра (доверие)» или чоèчката непризнателнос . . . . . . . 234

129. «Кàй беф, кàй дойдоф» или сиромàийот гòлак става цàрски зèт и сѝн . . . . . . . 237

130. Умот и рѝзикот или «колку да си касмèтлия, без ум нѝшчо нè чиниш» . . . . . . . 239

131. От рèченото не се избèгуат . . . . . . . 240

132. Кàсметот на чòека пак си е негòв касмет. — Сиромàийот и богàтийот чужденец . . . . . . . 243

133. Лòшата жèна — пò-зла и от лута змѝя . . . . . . . 244

134. Змѝята и грòбот . . . . . . . 246

135. Змѝята и òвчарот или любознàтелната жена и мъж йе . . . . . . . 247

136. Стрѝко и внук . . . . . . . 249

137. Евреин прѝятель или невèрността на една жена . . . . . . . 253

138. Богàтската керка омàжена за àрапот слуга или от реченото нè может да се ѝзбегат . . . . . . . 256

139. Чòекот и àрсланот или «лутата рàна заздравя, а лòшата рèч не се заборàвя» . . . . . . . 257

140. Арсланот и глушецот или «и от най-мàлийот ѝмаме нужда» . . . . . . . 258

141. Гяолот дàскал . . . . . . . 259

142. Скържàвийот цàр и милозлѝвийот цàрски син или «дòброто нѝкой пàт нè гинет» . . . . . . . 260

143. Мързлѝвийот чòек . . . . . . . 262

144. Прòст и цàрски рòд . . . . . . . 263

145. Зàвистта и сѝлата на стрàхот . . . . . . . 264

 

621

 

 

IV. ОТ ПРИЛЕПСКО

 

146. За кучѝнята . . . . . . . 266

147. Пак за кучѝнята . . . . . . . 267

148. Итър Петър . . . . . . . 267

149. Трàйко бèз глава или крàйната прòстота . . . . . . . 273

150. Мàймунот и крàдецот . . . . . . . 273

151. Стàрците — бàба и дèдо, бàба Мàрта и ризикот . . . . . . . 275

152. Цàрската кèрка и рѝзикот . . . . . . . 277

 

 

V. ОТ ВЕЛЕШКО

 

153. Църна арапина, Султàн Мурат и Крале Марко . . . . . . . 280

154. Цàр и трòйцата му сѝнове . . . . . . . 282

155. Изгубената цàрица и изнахожданието ѝ от сина йе . . . . . . . 285

156. Ърсланьот, дзверòвите, живòтните и чòвекот или «чòвекот со умот йе пò-юнак от сѝте жѝвотни и дзвèрови по зèмята» . . . . . . . 289

157. Жàба-дèте . . . . . . . 291

 

 

VI. ОТ БИТОЛСКО

 

158. Врàбчето . . . . . . . 297

159. Стàрец и мечка . . . . . . . 297

160. Кочеджѝята и селàнинот . . . . . . . 298

161. За болен Дòйчина . . . . . . . 299

162. Една чупа, шчо я клàле жѝва в грòб . . . . . . . 300

163. Пирàлката нèвеста — самòвила . . . . . . . 301

164. Чàвка, цàрева нèвеста . . . . . . . 302

165. Сѝн и мàйка — стори дòбро и на живòтните, па не кай се . . . . . . . 302

166. Чупата, шчо се омàжила за умрено мòмче . . . . . . . 303

167. Чупата, шчо сàкал тàтко йе да я зèмит за жена . . . . . . . 305

168. Овчàрчето, змѝята и гòспо . . . . . . . 306

169. Царското пòсмъртче . . . . . . . 307

170. Ленивиот чоек и жена му . . . . . . . 308

171. Двайцата гюпци . . . . . . . 309

172. Страшливецот . . . . . . . 309

173. Тройцата брàкя . . . . . . . 309

174. Правѝната и кривѝната, — двайца брàкя . . . . . . . 311

 

622

 

 

VII. ОТ ЛЕРИНСКО

 

175. Свàтбата на врàбците . . . . . . . 312

176. Лѝсица, мèчка, òрач и лòвач . . . . . . . 312

177. Орач, мèчка и лѝсица . . . . . . . 313

178. Врàбчето и други жѝвотни и стѝхии . . . . . . . 313

179. Дяволо даскал и ученико му . . . . . . . 314

180. Дèвет брàтя и една сèстра . . . . . . . 315

181. Изпаднàлийо търгòвец и дèтето му . . . . . . . 316

182. За цар Костадѝновийо грòб . . . . . . . 319

183. Чоеко и змѝята . . . . . . . 321

184. За сѝновите и флорѝните . . . . . . . 322

185. За чòеко и капидàно . . . . . . . 325

186. За жèната и пѝтачо . . . . . . . 328

187. Мàйка, сѝн и невèста . . . . . . . 328

188. За чоеко и гърнето со пàрите . . . . . . . 329

189. За чупата и дèветте брàкя . . . . . . . 330

190. За глуфчето и пастърмата . . . . . . . 331

 

 

VIII. ОТ КОСТУРСКО

 

191. Цàрот, царѝцата и сѝн му Екпанджирѝе или Пàдриот . . . . . . . 331

192. Змия-чèдо . . . . . . . 333

193. Три косàчи и пòпо . . . . . . . 334

 

 

IX. ОТ ВОДЕНСКО, СЕЛО ДЪРЖИЛОВО

 

194. Човèкот, вòлот, кучето и маймунот или човèчкийот живот . . . . . . . 335

 

 

X. ОТ ГЕВГЕЛИЯ

 

195. Наръчнѝците (орисниците) или писаното . . . . . . . 337

196. Лисѝцата, свинята (бѝшката), мèчката и зàецот . . . . . . . 338

197. Магàрето, брàвот, зàецот, петèлот и пàтката сос вòлците . . . . . . . 338

198. Два брàта сѝраци и дèдо господ . . . . . . . 340

199. Ловàч и самòвила . . . . . . . 341

200. Сиромàх нахòжда парѝ . . . . . . . 341

201. Сиромахийот и богàтската щерка . . . . . . . 342

 

623

 

 

XI. ОТ СОЛУНСКО

 

202. Тѝквата и топòлата . . . . . . . 343

203. Трòйцата брàтя и дèфот . . . . . . . 344

204. Дяволот и ученѝкот му . . . . . . . 346

205. Дèтето и цàрската шчèрка . . . . . . . 347

206. Прòсякот и сиромàхот . . . . . . . 349

 

 

XII. ОТ КУКУШКО

 

207. Пиянѝцата женà . . . . . . . 351

208. Двуица брàте скàрани . . . . . . . 351

209. Мàйка и сѝновето ѝ . . . . . . . 352

210. Ленѝвата женà . . . . . . . 355

211. Друга, еднàква . . . . . . . 355

212. Овчàрката царѝца или «мнòзина филосòфи пàсът говèда» . . . . . . . 356

213. Цàр и дèте или «правината надвѝва» . . . . . . . 357

214. Цàр и умен човèк . . . . . . . 359

215. Момàта и каракòнждолут или «шчо мѝслиш другому, дохòжда ти на главàта» . . . . . . . 360

216. Овчàр, змѝа и лисѝца или «прàви добрò, нàйди злò» . . . . . . . 361

217. Двèте момѝ . . . . . . . 362

218. Цàрот и тàйните му . . . . . . . 363

219. Лъжлѝвото приятелство . . . . . . . 363

220. Терзѝата — лъжлѝв юнàк . . . . . . . 364

 

 

XIII. ОТ ДОЙРАНСКО

 

221. Лъжлѝвийот юнàк . . . . . . . 366

223. Подòбна . . . . . . . 367

224. Ленѝвийот човèк и овчàрот . . . . . . . 368

225. Трѝмата брàтя и дèдо госпòд . . . . . . . 369

226. Сиромàшкото домочадие и И. Христòс сос майкà си . . . . . . . 370

227. Сирàчето детè и живòтните . . . . . . . 370

228. Вампѝрската бàба . . . . . . . 372

 

 

XIV. ОТ ДОЛЯН (Неврокопско)

 

229. Овчàр и змѝя . . . . . . . 373

 

624

 

 

XV. ОТ САМОКОВСКО

 

230. Сиромàхо, щерка му и мащехата на последнята . . . . . . . 374

231. Мащеа и пащèрица; последнята — цàрица . . . . . . . 375

 

 

XVI. ОТ СТ. ЗАГОРА

 

232. Пияницата пòп . . . . . . . 376

233. Красноречивий калугер в Русия . . . . . . . 377

234. Дяволът прия̀тель . . . . . . . 378

235. Несмислèната женà и хитрий ѝ мъж . . . . . . . 380

236. Бързий дограмаджѝя . . . . . . . 381

 

 

XVII. ОТ ВРАЦА

 

237. Бòжята прòмисал . . . . . . . 382

238. Грèшната женà . . . . . . . 383

239. Цàрските дъщери . . . . . . . 384

240. Изпъденото момчè и самодѝвата . . . . . . . 385

 

 

XVIII. ОТ ОРХАНИЙСКО

 

241. Пияницата стàва хекѝмин . . . . . . . 387

242. Човèчката непризнателност или Котарàн бей и цàр Перушлян . . . . . . . 390

243. Тройца брàкя сѝраци, най-малий убѝва хàлите, бѝе се сос кушпиле; другàрите му и царят . . . . . . . 392

244. Цàрский сѝн и дявола другàр . . . . . . . 396

245. Цàрската дъщеря чума или ламя и най-малкий ѝ брàт . . . . . . . 399

 

 

XIX. ОТ ВИДИН

 

246. Цар Траян с козии уши . . . . . . . 404

 

 

XX. ПРИДАТЪК 1-й

 

247. Двàйца хàрамии, стрѝко, и внуки (от Охрид) . . . . . . . 404

248. Дèтето, шчо не знàело стрàх, змеойте и самовѝлите . . . . . . . 410

 

625

 

 

249. Чòекот, що му пòмогна на един друг чоек да си извайт кòлата, що беше му пропàднала в калта (Прил.) . . . . . . . 413

250. Богàтото мòмче со еднò око и попòата керка . . . . . . . 414

251. Женска хитрос (Прил.) . . . . . . . 416

252. Чòекот, що ядел дèсет сòмуни лèб (Прил.) . . . . . . . 420

253. Сиромàийот со òрлето, пòпо и попадията со любòвникот . . . . . . . 421

254. Женско лукавство (Прил.) . . . . . . . 425

255. Кьосето водейничар и хитрото дете (Охрид) . . . . . . . 429

256. Поп мори недоумрелите(Литак., Орх.) . . . . . . . 433

257. Правосъдието и провидение божие (прев.) . . . . . . . 434

258. Змей и ламя (веров. от Скопие) . . . . . . . 435

259. Беднийт старец и децата му (Буков, Искрец) . . . . . . . 436

260. Тримата братя (Буков, Искрец) . . . . . . . 440

261. Умната (?!) жена (Буков, Искрец) . . . . . . . 441

262. Сиромахийт човек, момчето му и дяволот учитель . . . . . . . 442

263. Старецот, синовете му и дъщерка му (Буков, Искрец) . . . . . . . 444

264. Син и баща (дявола приятель) (Буков, Искрец) . . . . . . . 446

265. Син и баща (милостинята) (Буков, Искрец) . . . . . . . 447

266. Иванчо и Марийка (от Мирк., Пирдопс.) . . . . . . . 449

267. Царските деца (от Мирк., Пирдопс.) . . . . . . . 454

268. Момче родено от ябълка (от Мирк., Пирдопс.) . . . . . . . 459

269. Юди (веров. от Скопие) . . . . . . . 466

270. Самовили (веров. от Скопие) . . . . . . . 467

271. Стии (веров. от Скопие) . . . . . . . 468

272. Превземането на Цариград и за тогашнето турско правосъдие (Охрид) . . . . . . . 469

273. Турчин побратим и син пасинок не ти требит и жена доверие немат (Охрид) . . . . . . . 471

274. Момчето и царската керка (Струга) . . . . . . . 473

 

 

XXI. ПРИДАТЪК II-й ВЛАШКИ ПРИКАЗКИ

 

275. Думнидзъу, джонелу шъ с. Михаил (от с. Гопеши) . . . . . . . 480

            Господь, момчето и с. Михаил (превод) . . . . . . . 481

276. Омлу, ци кафтя ндрепту нун . . . . . . . 483

            Човекът, що търсеше праведен кум (превод) . . . . . . . 484

277. Аушли, ци ну фицея фичор ши фичорлу алор, ци фециръ ту аушатику (от Гопеши) . . . . . . . 486

            Старците, що не раждаха чедо, и детето им, що родиха на старость (превод) . . . . . . . 489

 

626

 

 

278. Ун оаспе увреу (от Гопеши) . . . . . . . 491

            Един евреин приятель (превод) . . . . . . . 493

279. Лупул коджабаш (от Гопеши) . . . . . . . 495

            Вълкът кмет (превод) . . . . . . . 497

280. Фичорлу шъ урса (от Крушево) . . . . . . . 499

            Детето и мечката (превод) . . . . . . . 500

281. Пикурарлу шъ Хрищоулу (от Крушово) . . . . . . . 500

            Овчарят и Христос (превод) . . . . . . . 502

 

 

ПРИКАЗКИ НА АЛБАНСКИ ЯЗИК

 

282. Ньъ пляк е ньъ плякъ (от Крушово) . . . . . . . 503

            Един старец и една баба — коза царска невеста (прев.) . . . . . . . 504

283. Ньа пляк е три чупа (от Крушово) . . . . . . . 505

            Един старец и трите му дщерки (превод) . . . . . . . 506

284. Прифти к дищде тъ мере тъбиен нусе . . . . . . . 507

            Попът, що сакаше да земе дщерка си за жена (превод) . . . . . . . 510

285. Костандин та вдекур . . . . . . . 513

            Мъртов Костандин (превод) . . . . . . . 514

286. Хулера ндъ ня фшат . . . . . . . 515

            Холерата (чумата) в едно село (превод Εδυια) . . . . . . . 517

287. Прифтит, прифтиреше еδè харамиин . . . . . . . 518

            Попът, попадията, дъщеря им и харамиите (превод) . . . . . . . 520

 

 

ТУРСКИ

 

288 .  .  .  .  .   . . . . . . . 521

            Лошийт царь и мнимия му министр (превод) . . . . . . . 522

289 .  .  .  .  .   . . . . . . . 523

            Царят и градинарът (превод) . . . . . . . 524

 

 

XXII. ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ стр. 399

 

290. Евреин приятель . . . . . . . 525

291. Чорбаджията . . . . . . . 532

292. Калугерска, за абсолютната истина . . . . . . . 533

 

627

 

 

Прибавление към част 1, кн. I, с. 195 . . . . . . . 535

 

1305. Песен Евреин егумен (от Прилеп) . . . . . . . 535

1306. Песен Мъртовечка (от Прилеп) . . . . . . . 538

Хороводни песни от Садово № 1307, 1308, 1309 . . . . . . . 542

Хороводни песни от Новаково X. Елеска околия № 1310, 1311, 1312 . . . . . . . 544

Две албански песни . . . . . . . 546

Баение за цирма . . . . . . . 546

Стари народни суеверия и обичаи в Скопие (приложение към кн. VII, с. 468) . . . . . . . 547

 

Речник на находящите се влашки и албански думи в прибавените в сборника влашки и албански приказки . . . . . . . 553

 

Още няколко рецензии . . . . . . . 569

 


 

Редактор Светла Гюрова

Художник Стефан Ковачев

Худ. редактор Кирил Гюлеметов

Техн. редактор Любен Петров

Коректор Виолета Рачева

Формат 16/59/84; тираж 3100 екз.;

печатни коли 39,50; издателски коли 32,79;

л. г. VI/32; изд. № 3514;

пор. № 17/1973 год. на издателство «Български писател»;

дадена за набор на 25. X. 1972 год.;

излиза от печат на 30. V. 1973 год.

Цена 2.89 лв.

ДПК «Димитър Благоев» — София

 

[Back to Index]