Български приказки и вярвания (СбНУ, кн. IX)

Кузман Шапкарев

 

XVI. ОТ СТАРА ЗАГОРА

 

Записал Зл. Кангалов, от същий град

 

232. Пияницата пòп

233. Красноречивий калугер в Русия

234. Дяволът прия̀тель

235. Несмислèната женà и хитрий ѝ мъж

236. Бързий дограмаджѝя

 

232

ПИЯНИЦАТА ПОП

 

Èдно врèме имàло еден пòп, който отишал в едно селò да венчае една бỳлка. Като свършѝл обря̀да си, селèните, от òбич към стàреца, всèки го поканѝл да отѝде в нѝх на яд̀енье и пѝянье. И той като уж се искàл да откàже, не искàл, но тий му кàзвали: «Попе, дèдо пòпе, по едно вѝнце да пѝеш.» Той, кòлкото за послèдното, склàнял и тъй продължил на нèколко къ̀щи пѝящец се по мàлко и то за хатъ̀р. Нàй-после се опѝл добрè и почнал пòвече да склàня, къдèто го вѝкнали да пие мàлко, за хатъ̀р, и като си тръгнàл да си хòди, из пъ̀тя пàда от кòня си. Влèкал го кòня му, загубѝл си каломя̀вката и като влèзъл в градà, видèл го владѝката на тъ̀зи дереджà — напѝт като пòп, аргосàл го и му снèл патрехѝля за 6 месеца, което гòркиа поп прикарàл. После, като свършѝл наказàнието си, дошло врèме пак да отѝде

 

376

 

 

в село по рàбота и се отбѝва до един клàденец да си напòй кòнът. Изтеглѝл му една кофа водà и му я̀ дàл напрèде да пие. Конът пил, до когàто му ѝскала душàта и се оставѝл. На туй отгòре на пòпът му дошлò на акъ̀ла, че ѝска покàнванье, за да се напѝе още пòвече и му казàл: «Де, кòнче, — като му посочѝл кòхата, — пий още веднъ̀ж, поне за мой хатъ̀р!» Нъ кòнът нѝкак не послушàл попòвото кàненье и сè вдѝгал главъ̀та си нагòре. Тогàва на пòпа му дошлò на акъ̀ла за нèговата слỳчка, дето пѝл за хатъ̀р и си казàл в себе: «Отсега вече нѝкой път нема да глèдам хатъ̀р нито на бащà си. Виж, аз до кòлко съм се унижѝл, щòта съм станàл и от добѝтъка си пò-долен, и уж съм аз човèк!» И още веднъж пòпа не пил вèче за хатър. Но тòзи пример му дал кòнът, когòто ако да молѝл нèколко пъ̀ти, той не пил за дяду попов хатъ̀р поне една кàпка вода пòвече.

 

 

233

КРАСНОРЕЧИВИЙТ КАЛУГЕР В РУСИЯ

 

Некое време в един руски манастир имало един толкова красноречив проповедник, калугер, щото втори по него време не е имало и който го слушал един път, желаел и втори път да отиде да го чуе, като разправя словото божие. И тъй, от човек на човек, дошло до ушите на царицата за този красноречив калугер и от любопитство и тя пожелала да отиде у тоя манастир и да чуе словото на тоя калугер.

 

И тъй, тя един ден става и отива на манастиря, като по-напреж известила на егумена, че иде на гости в техния манастир. В това време егуменът се разтревожил, като чул това идванье на царицата, за да чуе словото на негова калугер. Но, като знаел, че много обичал да пие, той от страх да не се напие, като доди царицата и да не може да се отсрами пред нея, запретил му, щото два-три дена да не пие вино, като при това постоянно го обикалял и неколко пъти му грабвал бъклицата от ръцете.

 

И тъй, вече пристигнала царицата и сутринта, като дошло време за служенье, той, егумена, не спал, само да варди калугера да не пие нея сутрин и го заварил напреде му с бъклица и са смаял, като го видел и му казал: «А бе ти какво правиш? На царицата слово ще казваш, а ти още вино пиеш! Ставай скоро, че ще ма опозориш пред нея!» И в това време дръпнал от

 

377

 

 

ръцете третята му бъклица, тъй като той две изпил, и го вкарал в черквата.

 

Като се качил на авгоната (амвонът), егумена стоял до него да го поправя, защото го видел, като изпил две-три бъклици вино, да не би да каже некои глупости. И тъй калугерът почнал словото си. Първо захванал да разправя словото за отца и сина и святаго духа. Говорил за отца нещо около три часа, което смаяло народа, що слушал, а дори и царицата, и с нетърпение чакали да каже и за сина и светаго духа. Калугерът подкачил и за сина и казал много. А като свършил за сина, спрел се и си мълчал вече неколко минути, което време царицата чекала с нетърпение да почне и за светаго духа. Тогава егумена го подбутва и му казва: «Казвай и за светаго духа, че с нетърпение царицата чака да чуе за светаго духа.» Но той му отговорил полека, че нема да каже за светаго духа, защото не можал да изпие и третята бъклица, и не можал да каже нищо повече, защото материяла, когото изпил, бил само за отца и сина. «А материяла за светаго духа ти го грабна от ръцете ми и нема да го кажа.» Тогава слезъл от авгоната и не казал нищо вече, колкото и да чакал народа да чуе нещо и за светаго духа. И тъй царицата много се задоволила от словото на казаний калугер, но егумена го стигнало яд, задето му дръпнал третята бъклица от ръцете, щото ако бил я изпил и нея, щел да задоволи много царицата.

 

— Виж, виното — провиква се приказвачът-записвачь — некому акъла зима, а некому акъл дава.

 

Забележка. Същата приказка слушал съм и на гръцки за някой патриаршески проповедник, който проповядвал за трите светители, и види се, повече да е от гръцко произхождение, нежели друго, което и да е.

 

 

234

ДЯВОЛЪТ ПРИЯТЕЛЬ

 

Едно време един дявол намерил един човек сиромах и станал с него много приятель, като му казал, че: «Ти си сиромах много, приятелю, но аз желая да те направа най-богат на този свет, защото, когато дода у вас, много ми правиш чест, макар и да си толкоз сиромах.» (Дявола много често обикалял тоя си-

 

378

 

 

ромах.) Тогава сиромаха му казал: «С какви средства ще можеш да ми помогнеш, защото и ти, гледам, си сиромах като мене и нямаш никакъв капиталь?» Тогава дявола му казал: «Аз нямам пари, ама имам едно изкуство, с което ний двамата можем да бъдем най-богатите на света в малко време, ако ний почнем да работим заедно.» Тогава го попитал сиромаха: «Е, какво ще работим?» Той му казал, че: «Ще ходим по панаирите и дето видим най-много пари и драгоценни неща, ти ще ги зимаш пред очите на стопанина им и той няма да те види, като съм аз с тебе.» Тогава сиромаха, за да се увери, че има такова изкуство дявола, склонил най-напред да отидат на една фурна и да си открадне един хляб пред очите на хлебаря, защото то било малка работа и няма толкоз да го накажат, ако се улови. И сиромаха направил това пред очите на хлебаря и той го не видял. После, като се уверил за сичко, че той има туй изкуство, решил се и на по-големи работи да зима, като пари, скъпи работи и тъй нататък и следвал този занаят неколко време, та станал много богат.

 

Най-после, като секи ден сè у сиромаха дохождал дявола, той му казал един ден: «А бе, приятелю, ти сяка вечер и ден сè у дома, а защо не ма завеждаш да вида вашата къща и аз, каква е?» Тогава дявола го повел да го води в неговата къща на госте. И тъй, вървели, вървели из една гора и стигнали до една пещера и влезли вътре. Сиромаха, като се разгледал в нея, не видял никого други, нито някаква покъщнина, а само една малка чергица, едно шило, остро от двете страни, и един тъпан и друго нищо, и го попитал: «Приятелю, я ми кажи, защо ти служат тъзи чергица, шилото и тъпаня?» Той му отговорил: «Видиш ли тъзи чергица? Тя ми служи за туй: когато крадеш нещо, аз с нея закривям очите на притяжателя и той не може да те види; а туй шило, то пак, когато се карат двама, аз влизам помежду им с шилото в ръка и казвам на единя, като го мушкам с шилото: «Дръж бре, не оставай!», — а на другиа, като го мушкам, му казвам: «Дръж, и ти не оставай долен на другиа» — доде си извадат очите един други, пак аз се смея и кеф си правя, защото това ми е работата.» — «Ами тоя тъпан?» — казал пак сиромаха. «Той ли, — казал дявола, — той ми служи пък за туй, че когато изкарам некой из дора да открадне или убие некого, искам да го накажет или убиет, аз като дръпна черджицата, та го уловят тоз час и го обесат, и тогава аз пък думкам с тъпана да са събират хора, за да гледат, какъв съм аз лриятель с човеците, което ще доди и до твоята глава.»

 

379

 

 

Тогава сиромаха изтръпнал, като го осетил, че това не е приятель, ами дявол и ще го направи, както казва. Затова той захванал да мисли за избегвание оттам и втори пътдасенесреща с него, защото вече се набавил с пари и стока. И тъй, когато дявола излезал да набере дърва у гората, за да направи гозба на приятеля си, той в това време, като си грабнал шапката, търтил да бяга от жилището на дявола и като вървял из гората, дошло му на ума, че този дявол няма да го остави, да го не накаже по никой случай, защото това му било занаята, земал, та си съблякъл горните дрехи и шапката и ги напълнил сшума, а ги обесил на едно дърво: «Дано дявола си помисли, че съм се обесил и да не ма тръси вече.» И сичко това направил той и побягнал в града си.

 

После малко време дявола, като се завърнал от дърва в пещерата и не намерил никого, хукнал да го търси из гората приятеля си и тъй, като тичал, ненадейно видел един човек от далеч обесен на едно дърво. Той се спрял на мястото си и казал с яд: «Ах, бре приятелю, че аз не мислях тука да се обесиш сам, ами на некой панаир, дето има хиляди хора; там да видет приятеля на дявола, какво е изпатил» — и се върнал назад.

 

— От дявола толкоз добро, повече няма — прибавя приказвача. . .

 

 

235

НЕСМИСЛЕНАТА ЖЕНА И ХИТРИА Ѝ МЪЖ

 

В некое време имало некой ботушар (кундураджия), който спечалил доста пари отспестьевание и поискал да се ожени. Се оженил и земал богата дъщеря, която била много разкошна и фудул. И тъй, те като са уженили, неколко време се водили и живеяли добре. Един ден да се случи, щото жена му да отиде на дукяна на мъжа си, който си работял, та го съгледала, че тегли с зъбите си едиц мишин, за да го докара на мярката, та да спечели, да не хаби друг цял мишин. Тя изведнъж му казала: «Бре ти какво правиш? Тоз мръсен мишин защо го теглиш с зъби и ядеш с мене заедно? Мен ми се потърси душата и отсега нататък, ако продължаваш да правиш туй, аз не можа живя с тебе, такъв мръсник!» Тогава мъж ѝ, като хитър, и да не ѝ разваля сърцето, казал ѝ: «Жено, няма вече да тегля с зъби мишина, да не ти е толкоз лошо.» И тя си утишла у дома, а той

 

380

 

 

казал в себе си: «Чакай и аз да ти кажа, как се гнъсиш ти!»

 

Тогава нашия ботушар зел по малко да прибира парите си, които имал в дукяна си и не зимал вече никаква стока за дукяна, а от ден на ден уж се като че изпада, не останало нищо в дукяна му и се показал вече съвсем беден. И най-после се принудил да напусне и дукяна си. И почнал да ходи по улиците, да търси работа, за да прихрани жената си. А той, както казахме по-горе, не е изгубил, но скрил парите си и се правил пред нея, че ги изгубил. И захванал ней да носи в три дни по малко сух хляб, колкото да не умре от глад, а той постоянно си ходил на готвачницата и се хранил с добра гозба, защото парите му не били свършени.

 

Един ден, като видял, че отпаднала от сухо яденье и втри дена един път, той веднаж земал един чист бял хляб и ока месо, и шише вино в ръка и ги занесъл в дома си. Жената, като го видяла, че носи толкова ястие и питие, което от една година време не видяла в него, казала му: «Бре, мъжо, от де спечели днес, та купи толкува ястие?» Той ѝ казал: «Жено, откато се оставих да тегля с зъби мишиня, пропаднах, изгубих всичко и остах вече гладен. То днес, като вървях из улицата, намерих едно парче мишин и го дърпах, теглих с зъби, като го докарах, щото да стане за едни ботуши. Направих ботуши и ги продадох на едного гражданин. И като земах от толкоз парче мишин толкова пари, аз се разпуснах и затова зех това ястие.»

 

Тогава жената, която държал една година време гладна, му казала: «Мъжо, ако е до тегленето на мишин да печелиш, то ако намериш утре друго парче, донес и мене и аз даже да дърпам с зъби, дано секи ден да имаме такова ястие.»

 

И той тогава пак почнал да си работи занаята както първом, но ѝ докарал умът в главата.

 

 

236

БЪРЗИЙТ ДОГРАМАДЖИЯ

 

Едно време в нашенско имало един дуграмаджия, на когото един човек, като му се родило дете, той поръчал да му направи един бишик (люлька). И като пазарил с него, човека му дал и един бешлик за пей и вече го мислил готов бешикя. Като ходил неколко реме да пита, изкарал ли го е, той му отговарял:

 

381

 

 

«Искаш ли хубаво нещо? Търпи, защото хубавото нещо става за дълго време!» И човека вече съндисал да ходи да го иска и се минало вече толкова време, щото детето порасло и немало вече нужда от люлька, и той вече не ходил да я търси.

 

Като се минуват неколко години, детето порасло и станало човек за женени и баща му го оженил. Подир една година му дал господ и нему дете. Той, сина, се принудил да попита баща си за един бишик — няма ли? Защото, като е имал той деца, требва да има такова нещо. На това искание баща му отговорил: «Кога ми се роди ти, аз бех заръчил на един дурмаджия една люлька за тебе. Иди виж, ако я е изкарал, земи я, като му напомниш, че имам и дадено пей един бешлик.»

 

Син му отишъл и като намерил мастора, казал му: «Приятелю, баща ми, кога съм се родил, заръчал на тебе една люлька. Ако е готова, то дàй я, защото и аз сега се нуждая от такава, защото и мене се роди дете.» На това масторът му отговорил: «Аз не съм такъв мастор, като други, параспор, да права каква да е работа, нечиста.» И се разсърдил, за дето му припирал за люльката и му хвърлил бешликя назад, като казал, че такава бърза работа не обичал да работи!

 

 

Забележ. Настоящата приказка, види се, не е от българско произхождение, а повече от турско, тъй като на турски език има пословица, която казва: «Добрата работа в шест месеци се свършва — ишин еиси алтъ айда битирир».

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]