Български приказки и вярвания (СбНУ, кн. IX)

Кузман Шапкарев

 

XI. ОТ СОЛУНСКО

 

(Записал учитель Ал. М. Битраков)

 

202. Тѝквата и топòлата  (Разказана от св. Ивана старий, родом из с. Висока)

203. Трòйцата брàтя и дèфот  (От солунското село Бугариево)

204. Дя̀волот и ученѝкот му

205. Дèтето и цàрската шчèрка  (От солунското с. Градобор)

206. Прòсякот и сиромàхот  (От сол. с. Ново село)

 

202

ТИКВАТА И ТОПОЛАТА

(Разказана от св. Ивана старий, родом из с. Висока)

 

Излèла една тѝква покрай една топòла. Излèла и изрàсла дур на въ̀рхот. Тѝквата питàла топòлата: «От кòлко годѝни си?» Таа кажàла: «От трѝесет годѝни.» Тѝквата ѝ вèле: «Не си

 

343

 

 

нарàснала нѝшчо. Язе, ако рàста трѝесет годѝни като тèбе, ке нарàста дур на нèбето.» Топòлата отговорѝла: «Ама тèбе не ти поминàл агос [1] от главàта.» Тѝквата питàла: «Каквò йе това агос?» Топòлата ѝ вèле: «Ка ки дòйде, ки вѝдиш». Тамàм дòшол агос, фанàла да съ̀хне тѝквата и се оплакувàла на топòлата: «Главàта ме бòли.» Топòлата ѝ вèле: «Не ти речèх, оти агос не ти поминàл на главàта?» И такà тѝквата фанàла от дèн на дèн да съ̀хне и изсъхнàла.

 

 

Това се казва, прибавил приказвачът, когато изминават годините на човека — когато стигне около 70—80 години и фане да го бòли ту едно, ту дрỳго.

 

 

203

ТРИМАТА БРАТЯ И ДЕФОТ  [2]

(От солунското село Бугариево)

 

Еднò врèме имàло троѝца брàтя. Тиа отѝшле да се глàват да жнѝят на един дèф. Тòй сакàл да ’и изèде. Тие, ка чỳле, оти сàка дà ’и изèде, бегàле от нèго. Най-малèчкиот го веля̀ле Яне. Яне отѝшел, се глàвил на едѝн пòп. На пòпот му речèл [3] «Язка ке òдам да си пàлам [4] парѝте от дèфот.» И пà му речèл [3] на пòпот да му напрàве една погàча и да му дàде половѝн òка бубàкь и едѝн калàм бъ̀лхи. Яне отишèл къде бѝл дèфот. Дèфот имàл едѝн хỳбав йоргàн — бѝл сос джингарàшки йоргàнот. Яне отишèл тàм, къд спѝе дèфот и дунàл бъ̀лхите у йоргàнот. И зафатѝле бъ̀лхите да го я̀дат на дèфот. Речèл дèфот на жèнта [5] му да го фъ̀рле йоргàнот вòнка и да му донèсе друг йоргàн. И ка го фърлѝл вòнка йоргàнот, заспàл дèфот. Отѝшъл Яне и напълнѝл джингарàшките с бубàкь и си го земàл йоргàнот, отѝшъл до мèгите, до къдè òдел дèфот. Седнàл тàмо Яне с йорганот и се наручàл от погàчата.

 

И на дзàстрата, ка станàл дèфот, видèл, оти го нèма йоргà-

 

 

1. Агос = мес. август.

 

2. Деф = змех.

 

3. Речèл = рекъл.

 

4. Пàлам = търся, воденска дума.

 

5. Жèнта му = жената му.

 

344

 

 

нот. Я питàл на жèнта му: «Къдè е йоргàнот?» Жèнта му речèла: [1] «Нè го знàм къдè е.» Дèфот речèл: «Яне бèше тò вàа вечер, шчо ми го земà йоргàнот.» Се спушчѝл дèфот да го тръчка на Яне и тѝшъл на мèгите и го видèл на Яне тàмо, шо сèдеше на мèгите и му речèл: «Тѝ, бре Яне, ми го земà йоргàнот?» Дèфот не можѝл да помѝне от мèгите на нàка: [2] ако помѝне, ке ỳмре. Яне му речèл: «Остàви, шо ти го земàх йоргàнот, а ке ти го зèм кòньот!»

 

Яне си отѝшъл. И на ỳтрента вèчер му речèл на пòпут да му напрàве пàк една погàча. Отишèл пак Яне на дèфот на зèмята и на вèчерта отѝшъл на кукята на дèфот и ка спàли, влезèл Яне къде кòньот и го чепнàл на кòньот да го совъ̀рдзе, ка бѝл върдзàн. Кòньот нè стоял, виждàл [3]. Дèфот, ка чỳл оти вѝжда кòньот, я̀ пушчѝл на жèнта му да вѝде, зашчò вѝжда кòньот. Яне се скрѝл под кòшот, шчо го хранѝли на кòньот. Жèнта му видèла сè рèдум, сàм под кòшот не видèла и си отѝшла, и речèла жèнта: «Нèма нѝшчо». Яне го чепнàл на кòньот да го совъ̀рдзе и кòньот зафатѝл пà да вѝжда. Речèл дèфот: «Зашчò вѝжда кòньот пàк? Видè сè рèдум да не е скрѝан Яне?» Речèла жèнта: «Видèх сè рèдум, сàм под кòшот нè видех». И слезèл дèфот да вѝде. Яне се скрѝл пàк под кòшот. Ка отѝшъл дèфот пак къд [4] кòньот и дигнàл кòшот, го найдèл [5] на Яне под кòшот и речèл на жèнта му (на ỳтрето бѝло недèля) да го закòле на Яке и да го напрàве ручòк. Отѝшъл дèфот на цъ̀рквата. Жèнта му земàла да цèпи едио дърво. Яне ѝ рèчел на жèнта: «Пỳшчи ми еднàта ръка да разцèпам я̀з пò-скоро дъ̀рвото». Тà м’ пушчѝла еднàта ръ̀ка. Яне земàл балтѝйта, не на дъ̀рвото, туку на жèнта — à удрѝл и à утепàл. Яне се совъ̀рдзал и го навалѝл вòгинот и à кладèл на жèнта да се вàре. Го земàл кòньот и отѝшъл на мèгята, та седнàл. Дèфот земàл оди [6] цъ̀рквата нèгови приятели да я̀дат от Яне мèсо. Ка дойдèли у дèфот на кỳкята и ка извадѝл дèфот едѝн комàт мèсо, и го познàл мèсто [7], зашчò е от жèнта му; видèл кòньот, шчо го нèма и му кажàл на нèговите приятели, му речèл: «Яне ем жèнта ми я утепà, ем кòньот ми земà!» И се

 

 

1. Речèла = рекла.

 

2. На нàка = на онака, воденски — на натам.

 

3. Виждàл, вѝжда = вискал, виска.

 

4. Къд = къде.

 

5. Найдèл = нашъл.

 

6. Оди = от.

 

7. Место = месото.

 

345

 

 

спушчил дèфот да го тръ̀чка на Яне. Отѝшъл на мèгята и му речèл на Яне: «Тѝ, бре Яне, утепà жèнта и ми земà кòньот?» Яне му речèл: «Остай, що ти утепàх жèнта и ти земàх кòньот, и на тèп [1] ке те зèмам жѝв!»

 

Дèфот си отѝшъл. И от трѝ дèна сèдне Яне си направѝл една брàда и се облечèл о еднѝ дрèпави рỳби. Отѝшъл на зèмята у една гòра, къде òдел дèфот ката дèн да пàла люде, да я̀де. Яне зимàл сос еднà балтѝя да чỳка на еднò дъ̀рво. Дойдèл дèфот и му речèл: «Шчо прàвиш тỳва, бе стàрчо?» Яне му речèл: «Прàям грòб от дъ̀рво. Ми умрè еднò дèте, сàкам да го закòпам.» Дèфот му речèл на Яне: «Нѝм се мъчѝ. 'Яз ке го напрàм пò-скоро.» Дèфот го направѝл грòбот и му речèл Яне: «Стòй, да го измèрам даль е тамъ̀м.» Дèфот му речèл: «Стòй, я̀з да го измèрам. Нѝм се мъчѝ тѝ.» Влезèл дèфот да го измèре и го затворѝл Яне капàкот и го заковàл; го земàл на гъ̀рбот и отѝшъл на мèгите на нàка. И ка поминàл дèфот мèгите, умрèл. «Нà, жив ти го донесех дèфот!» И ка отворѝле капàкот на грòбот и дèфот бèше умрèл.

 

 

204

ДЯВОЛОТ И УЧЕНИКОТ МУ  [2]

 

Еднò врèме еднà бàба имàла еднò дèте. Го земàла бàбта да го нòсе да се ỳчи зъная̀т. Ка се уморѝла, седнàла на един бунàр. Тàм дойдèл едѝн арàпин и речèл на бàбата: «Къдè òдиш, бàбо?» Речèла бàбата: «Ке го нòсм дèтто да се ỳчи заная̀т.» Речèл арàпинот: «Не го дàваш, я̀з да го наỳчм едѝн зъная̀т?» Бàбта речèл: «Да ти го дàдам.» Го земàл арàпинът и речèл: «Да дòйдеш от еднà годѝна сèдне да го зèмиш.» И бàбта си отишлà.

 

Арàпинът го научѝл как е човèк да се чѝне кòнь. Ка дойдèло врèмто да го зèме бàбта, на арàпинът сестрà му му речèла на дèтто: «Да не речèш от’ се научѝ, зере ке те изèде.» Ка дойдèл бàбта да го зèме дèтто и го питàл арàпинът на дèтто: «Се научѝ нèшчо?» Дèтто му речèл: «Не с’ научѝх нѝшчо.» Му речèл арàпинът: «Дѝльми не с’ научѝ, ай òди си.» Го земàла бàбта и си отишлà.

 

 

1. Тèп = теб = тебе.

 

2. Сравни приказка № 141 и др.

 

346

 

 

Ка си отѝшле, дèтто се направѝло едѝн кòнь и го продàдла [1] бàбта за трѝйсет лѝри. Ка стояло у тò, сайбѝйта умрèл. Пàк си отѝшъл къд бàбта и се чинѝл еднà тазѝа (хърт). Ка чỳл то арàпинът, са чинѝл едѝн въ̀лк и дойдèл да го изèде. Дèтто, ка видèл, шчо дойдè арàпинът, се чинѝл едèн уртàл (несъмнено — картал). Арàпинът се чинил едно по-голèмо пѝле и сакàл да го жзèде на уртàлът. Уртàлът се чинѝл прòсо. Зафатѝл пѝльто да го чòпка прòсто. Та уснàло [2] едно зъ̀рно и се чинѝл еднà лисѝца и го изèл на пѝльто.

 

 

205

ДЕТЕТО И ЦАРСКАТА ШЧЕРКА  [3]

(От солунското с. Градобор)

 

Еднò дèте и еднà сèстра зèли едѝн вòл и отѝшле на ормàнот. Като отѝшле тàм, го заклàле на вòлът. Дошлà мèчката и посакàла мèсо. Тѝе му речèли: «Ако ни дàдеш еднò мèче, ки ти дàдеме мèсо.» Мèчката му дадèла еднò мèче и ѝ дàле мèсо. Сèдне дошлà лисѝцата и реклà: «Дàйте ми мèсо.» Йе казàли: «Ако ни дàдеш еднò лисѝче, ке ти дàдеме мèсо.» Онà му дадèла еднò лисѝче и йè дàдели мèсо. Дòшъл и въ̀лкът и òн сакàл мèсо. Они му речèли: «Ако ни дàдеш едно въ̀лче, ки ти дàдеме мèсо». Му дадèле мèсо, а òн му дадèл и на дèтто и на сестрà му по еднò въ̀лче. От нèколку годѝни мèчката (мечето) се чинѝла кòлкуто едѝн бѝвол, въ̀лкът (вълчето) се чинѝло колку едно магàре, а лисѝцата (лисичето) се чинѝла кòлкуто един въ̀лк.

 

Дèтто, като ’и зел кучѝнята (гореречените животни), отѝшле да се шèтат. Зèл я̀ и на сèстра му (си), и като видèли там едѝн конàк голèм, я̀ качѝл на сестрà му гòре и зèл он кучѝнята и отѝшъл да шèта. Като видèл да лèтат едѝн булю̀к чàвки, се по-

 

 

1. Продадла — продадела = продала.

 

2. Уснàло = устанало. Тук цял един слог та се изоставя за съкращение. Подобни съкращения видяхме няколко в бугариевските тези приказки, како: бабта, жента, детто, пильто и др. вместо — бабата, жената, детето, пилето.

 

3. Срав. прик. № 1, 6, 126 и забелезаните там номера. И още, относително последнийт пасаж срав. в същий сборник песн. № 19 и забелезаните там номера.

 

347

 

 

молѝл на бòга: «Гòсподи бòже, вѝйе да ми дàдеш òвце!» И дòр да йè изрèче лакардѝйта, чàвките станàле òвце. Сèдне тòй ’и пасèл òвцете. Тàм, на конàкът, седèл едѝн келèш. Като видèл момàта, йè речèл: «Ка ки дòйди брàт ти, да му рèчеш да ’и остàви тỳка кучѝнята.» Като дòшъл брàт му (ѝ), момàта му кàзала: «Остави тỳка кучѝнята.» Дèтето ѝ речèло: «Зашчò да ’и остàвам? Гòспод ни дàл и òвце.» Сèдне ’и остàвил кучѝнята. Она ’и върдзàла со синджѝри я̀ки — му кладèле на ỳшите бубàкь, за да не му се слỳша.

 

Дèтто пàк отѝшъл къде òвцете. Келèшът отѝшъл къде дèтто и му речèл: «Сèга я̀з на тèбка ки те я̀дам.» Дèтто казàло: «Чèкай да òдъм да се помòлям на бòга да ми прòсти грèховете.» Като отѝшъл на еднò дъ̀рво и викнъ̀л: «Мèчко, въ̀лк, лисѝце! Келèш ме изедè!» Тѝйе, като чỳли, скинàли синджѝрето и отѝшли, та го изедèли на келèшът. Сèдне дèтто пàк рèкло: «Гòсподи бòже, шчо бèха вѝя, пàк да се чѝнит.» Дòр да изрèче лакардѝйта, òвцете станàли чàвки и летнàли.

 

Сèдне дèтто и сестрàта оставѝле конàкът. Въ̀лкът, лисѝцата и мèчката казàле: «Вàа мòма на тèбка ки те я̀де.» Сèдне и на нèя я̀ направѝле, как го направѝле на келèшът. Дèтто си зèл кучѝнята и отѝшъл да шèта. Като се приближѝл до еднà чèшма, видèл еднà мòма, че стòи до чèшмата. Йè казàл на момàта: «Зашчò стòиш тỳка?» А òна му рèкла: «Лàмята катъ дèн я̀де по еднà мòма и за товà и я̀з тỳка стòям, да ме я̀де.» Дèтто йè казàл: «Фòди си сèа тѝ.» Мòмата му рèкла: «Не си òдам, зашчò лàмята ки зàтне чèшмата и не ке ѝма да пѝйме вòда.» Дèтто йе рèкло: «Дѝльму не си òдиш, пòшчи ме сèа тѝ и ка ки дòйде лàмята, кàжи ми.» Като я видèла, че ѝде лàмята, зафатѝла да плàче и му капнàла на дèтто еднà съ̀лдза и станъ̀л. Дèтто йè рèкъл на мèчката, на въ̀лкът и на лисѝцата: «А, да вè вѝдам сèга, шчò пари врèдите?» Като йè фатѝле на лàмята, я изедèли и си отѝшли. Като чỳл цàрът, че йе отепàле лàмята, рèкъл: «Викнàйте го тò, шо я̀ утепàл лàмята!» Като отѝшъл дèтто при цàрът, му казàл: «Язка йъ̀ утепàх.» И цàрът му я̀ дадèл кèрката му и дèтто си отѝшъл.

 

348

 

 

 

206

ПРОСЯКОТ И СИРОМАХОТ  [1]

(От сол. с. Ново село)

 

Еднò врèме имàло едѝн човèк, бѝл сиромàх. До нèго имàло комшии, бѝле мнòгу зенгѝни. Тòй сàкал лèб да я̀дът. Зенгѝнът не му дàвал. На сиромàхът жèната месѝла от пèпел погàча. Дойдèл едѝн прòсяк да прòси. Отѝшел пъ̀рвен на зенгѝните, пѝтал даль ѝма мèсто да лèже. Тѝйе му казàле: Нèма за нàс, не за тèбе.» Пòсле отишèл при сиромàсите и рèкал даль ѝма мèсто да лèже тàм. Тѝйе му казàле: «Йима, ама нèма лèб.» Тòй рèкъл: «Àко нèма.» Тѝйе пàк му рèкле: «Нѝйе месѝхме от пèпел погàча, за да не врèскат дèцата.» Тòй рèкал: «Извадèйте я̀, не йè от пèпел.» Тѝйе йè извадѝле и свèтела кат слъ̀нце.

 

Утрента прòсякот му казàл на сиромàхот: «Ти да òдиш да си пàлаш късмèтот.» Тòй рèкъл: «Нèма лèб, що да я̀дат дèцата.» Прòсякот му рèкъл: «Зèми от вàй мàлце, пòсле òста я̀ на дèцата, тя ке му стѝгне.» Тòй кинисàл да си пàла късмèтот. Комшѝята, като го видèл, и тòй отѝшел со нèго. На зенгѝнинот жèнта му му месѝла погàча и търгнàле да òдат. Като вървèли мàлку, зенгѝнинот рèкъл: «Ми се я̀де, побрàтиме.» Тѝйе седнàле да я̀дат. Зенгѝнинот му го изядèл лèбот. Пàк вървèли, та сиромàот рèкъл: «Ми се я̀де, побрàтиме.» Зенгѝнинот не му дàвал. Сиромàхот казàл: «Èе, ако не ми дàваш, ке си [2] отдèля» — и си [2] отделѝл. И зенгѝнинот си [2] върнàл, а сиромàхот вървèл и стигнàл до еднà гòра. Видèл на гората светèло еднà колѝба. Тòй отѝшел на колѝбата и видèл тàм едѝн кòш и си [2] пикнàл на нèго. Пòсле дòшел едѝн въ̀лк; по въ̀лкот еднà лисѝца; по лисѝцата еднà мèчка, и седнàле. Лисѝцата рèкла на въ̀лкот: «Не ти се я̀де?» Въ̀лкот казàл: «Не ми се я̀де ѝч. Вà ден видèх на òвците едѝн брàв; мòзокта лекỳваше бòлните òвци.» Мèчката казàла на лисѝцата: «А на тèб не ти се я̀де?» Тя̀ казàла: «И на мèн не ми се я̀де. Вчèра видèх пуд еднà плòча пòлна парѝ.» Въ̀лкот на мèчката йè попѝтал: «И на тèб не ти се яде?» — «И на мèн не ми се я̀де. И я̀з вчèра видèх под едѝн тръ̀н пòлно бèше парѝ».

 

Човèкот, шчо бѝл в кòшот, слỳшал, шчо прикàзале и ỳтрен.

 

 

1. Срав. прик. № 186.

 

2. Си = се, възвратно местоим. = ся.

 

349

 

 

та, като си отѝшле тѝе, тòй излèзал от кòшот и отѝшел при овчàрот и го попѝтал: «Кòлко го дàваш вòо брàвот?» Овчàрот кажàл: «Го дàвам еднà тòрба парѝ.» Човèкот отѝшел при плòчата и я̀ подѝгнал и напъ̀лнил една тòрба парѝ. Отѝшел, го зèл брàвот и му сечèл глàвата, а мъ̀ршата я̀ фърлѝл.

 

Човèкот чỳл, че от цàрот кèрката бѝла слèпа и нèма, и отѝшел при цàрот и йѝскал, тòй да я̀ лекỳва. Човèците цàрски (заптѝите) не го остàвале да влèзе и цàрот кàзал: «Зашчò не га остàвате тòй човèк да влèзе?» И тòй пòсле влезèл и я̀ намàжал на кèрката цàрска със мòзокта на брàвот и тя̀ пòсле фатѝла да сборỳва и прогледнàла. Цàрот му кàзал: «Шчò сàкаш сèга?» Човèкот казàл: «Сàкам тринàйсет камѝли и тринàйсет чѝфта врèки.» Цàрот му дал дванàйсет камѝли и дванàйсет чифта врèки и една, товарèна със парѝ. Човèкот отѝшел и товарѝл парѝте, шчо бѝле под плòчата и под тръ̀нот и си отѝшел. Зафàтил да прàве кỳкя и зенгѝнинот рèкал: «Зашчò зафàти да прàвиш кỳкя? Тѝ нèмаш лèб да я̀деш, а нè кỳкя да прàвиш!» Човèкот казàл: «Язка ѝмам сèга пàри.» А зенгѝнинот му казал: «От къд тѝе парѝ?» Сиромàхот му разказàл, кàк извàдил тѝйе парѝ. И зенгѝнинот търгнàл да òде и тòй да си пàла късмèтот. И отѝшел при колѝбата, шо свèтела. Влезèл на колѝбата и пòсле дòшал въ̀лкот; по въ̀лкот дòшла лисѝцата; а по лисѝцата дòшла мèчката, и сèднале. Лисѝцата го попѝтала на въ̀лкот: «Не ти се я̀де?» а той казàл: «Ми се йеде, зашчò брàвот, шчо искàх да го зèма, го зèли.» А мèчката йè попѝтала на лисѝцата: «Не ти се я̀де?» И тàя казàла: «И на мèн ми се я̀де, зашчò когà отѝдох при плòчата, ’и нèмаше парите.» А въ̀лкот попѝтал мèчката: «На тèбка не ти се я̀де?» И тя казàла: «И на мèн ми се я̀де. И я̀з когà отѝдох при тръ̀нот, ’и нèмаше парите.» И си рèкле: «Да нèма нèкой на кòшот, шчо слỳша.» И тѝа видèли на кòшот, го видèли на човèкот и го изя̀дили.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]