Български приказки и вярвания

Кузман Шапкарев

 

РЕЧНИК

на находящите се влашки и албански думи в прибавените в сборника влашки и албански приказки.

 

Б. АЛБАНСКИ

 

Айò — тая

Андàй — вамо, онамо

Анът — страните

Ап — дам

Апò — дали

Апъ — даде

Апъш — дадеш, даваш

Ардур — дошъл

Аръ — орех

Ас — ни, нито

Атà — тие

Атъ — тая

Атьè — тука, тамо

Афръ — близо

Афрòй — приближи

Ахьèрнай — тòга

Ащỳ — така

Аю — той

 

Бàр — сено

Бèр — легни

Бѝ, бѝя — дъщеря

 

560

 

 

(Та) Биèн — дъщерка си

Бѝбъ — гъски

Бѝе — ударяш

Бѝри — син

Блèу — купи

Блèш — купиш

Брèкът — гащите

Брèст — пояс

Брѝньът — роговете

Бỳкъ — хляб

Бур — мъж

Бỳри — мъжът

Бỳтуен — бъчвите

(у) Бъ — се стори, стана

Бънь — чина

Бънеше — се чинеха

Бънте — правеше, правел

Бънъ — се сториха, станаха

Бъньън — чинят, правят

Бъри — стори, направи

Бъш — направиш

 

Вайте, уàте — отиде

Валàй — брат

Вàле — хоро

Вàпъ — хлад, охлада

Вàрк — низа, наниз

Вашитройньън — гледат

Вгèт — найде, нашъл

Вдèкур — умрен, а, о

Вдѝкь — умря, умрял

Вдики — умря

Вдѝкьнъ — умряха

Вèнт — място

Вèр — вино

Вèр ми — тури ми

Вèте, уете — сам, а, о

Виèн — дохожда

Вѝнте — доходи

Вѝньъ — дойде, дойдоха

(му) Виθиш — да се не видиш

Врещъ, внещъ — лозье

Вỳри — тури

Вỳрнъ — туриха

Вълàби — брате

Вълèзрит — братята

 

Гàрт — гроб (виж — уаръ)

(у) Гди — осъмна се, раздени се

Гèлъ — ястие

Гèне — пак

Гèр — догдето

Геркỳнди — до негде

Гèркулъ — мила, миличка

Гèткъ — чуждому

Гѝθ — все

Гѝθъ — всички

Гòйя — уста

Груа — жена

Груа гъньчецъ — лъгах

Гỳр — камен

Гỳрин — каменът

Гъзòнет — си мисли, му се чини

Гю́сма — половина

Гя̀льпър — змия

Гя̀льъ — жив, а, о

 

Дàль — стой, почекай

Дàрда — круша

Дàрка — вечеря

Дасмà — сватба

Дèль — излез

Дèрди — изсипа

Дèрд — изсипа се

Дèръ — врата

Дèт — море

Дèша — саках

Дèще — сакаше

Джвèши — съблече

Ди, дѝт — ден

Диèгъ — да изгори

Диèл — слънце

 

561

 

 

Диèли — слънцето

Дѝнте — знаеше

Дѝьън — знаеха

Дйèм — деца

Дйèмтъ — децата

Дò — ще, щеш

Дòги — изгоря

Дòли — излезе

Дòра — ръка

Дòрън — ръката си

Дòрът — ръцете

Дрèкът — ручег, обед

Дрỳ — дърво

Дỳалнъ — излязоха

Дукаше — мислеше, му се чинеше

Дървèгъ — разбой

Дъргòй — прати

Дъргòнь — прата

Дъфтèймъ — кажи ми

Дъфтèн — кажа

Дъфтèу — каза

Дяль — дете

Дю — две

 

Е — и, го

Еδè — и

Елàръ — миена, къпена

Емъ — майка

(Е)нгали — съживи

Енъ — отидът

Ерда — дойдох

Ерди — дойде

Еръ — миризма

Есàй — нейна

Ец, èцу — иди, отиди

Ецнъ — идете, вървеха

Ещ — мълчи

 

Зèръ — хване, натисне

Зѝй — църн, а, о

Зѝрен — хватиха се, прегрънаха се

Зогь, зòгю — пиле, птица

Зòня — господарка, стопанка

Зòри, зỳри — хвана

Зòт — господар, стопан

Зỳ — хвати

Зỳнъ — хватиха

 

И — му, им, ги и пр.

Ику, хику — избяга, отиде си

Им — мой

Име — моя

Иментỳар (виж ментуар)

Ишъм — бях

Ишнъм — бяхме

Ище — беше

Йòгла, вòгуля — малката

Йòт — твой

Йòте — твоя

 

(ч’) Ка — що има

Кàль — кон

Кàли — конят

Кàм,— имам

Камѝшъ — риза, кошуля

Канденьòр — седнала

Капишòньъ — ухапе

Кàпоши, къпòши — петелът

Кè — ипаш

Кèн — куче

Кèни — кучето

Кèпни — съшиете

(та) Кèт — да има

Кѝел — небо

Кийò — това, тази

Кѝме — влакно

Кирѝнъ — свещта

Киртỳа — карал се, ругал

Кѝще — имаше

Кѝще уàтор — беше дошъл

Кòен — коньи

Кòхъ — време

 

562

 

 

Кòента — конете

Крòй — извор, чешма

Крюет — главата

Крỳпъ — сол

Крỳпуръ — пресолени

Кỳ — къде

Кỳкье — цървено

Кỳмтри — кум

Кунàта — свекърва

Кỳри — кога

Курòръ — венецът

Кỳш — кой

Къмбен — годиш

Къмбèу — годи, годява

Къмбън, къмбът — нозете

Кънгън — песента

Къндòнь — пееще

Кънкъ — е била

Къпòш (виж капошь)

Къпòшрит — петлите

Къркòй — сакай, търси

Къркỳан — искаха, търсиха

Кътỳ — тука

Кътъ — тази

Къщỳнъ — така

Кя̀н — плачеш

Кянте — плачеше

Кяньъ — плачи

Кярнъ — плач

Кя̀фът — вратът

 

Лà — изпра, остави

Лàрг — далеч

Лѝ, лѝр — лен

Лѝри — ленът

Лèт’ — нека

Лòзън — играеха, играят

Лъкỳръ, ликỳръ — кожа

Лю́ле — цвете

Лю́пе — просяк

Лю́фте — войска

Ляй — измий

Ля̀нте — переше

Ля̀ньъ — изпере

Ля̀у — изми ги

Ля̀хен — къпеха се, миеха се

 

Мà — по, повече

Мàδеа — голямата

Малкòнте — кълнеше

Мàръш — земеш

Мàця — котката, мачката

Мбàе — дръж

Мбàнь — държа

Мбèт — остана

Мблèδи — събира

Мблèδъ — събирà

Мбрèндъ — нътре

Мбрèт — цар, царски

Мбръмъ — вечер

Мбръмън — вечерта, вечерно време

Мбỳлет — се затваря

Мбулỳан — погребваха, затваряха

Мбỳлнъ — погребоха, затвориха

Мбют — удави се

Мбюш — налей, напълни

Мвèшни — облечете

Мврàу — уби

Ме — с

Мèа — среднята

Мèль — просо

Ментỳар — замислен

Мèр, мере — вземи

Мèри — взима

Мèрте — да зима, зимаше

Миèл — брашно

Мѝръ, та мѝръ — добра

Мѝсър — пченка, царевица

Мòлъ — ябълко

Мòри — взе, зема

 

563

 

 

Мòс — не, немой, недей, да не

Мòтръ — сестра

Мòтрънъ — сестра си

Мòтрът — сестрите

Мпрàпъ — зад, назад

Мпсой — научи

Мỳа — мене

(у) Мỳарнъ — зеха се

Мỳай — месеци

Мỳн — мога

Мỳнт — можеш

Мфшѝех — скрила се

Мфшѝху — скрий се

Мфшѝхма — скрийме

Мфшѝкур — скрити

Мъ — на, над, ми

Мър — зема

Мъсъпàри — по-напред

 

Нàтъ — нощ

Нàтън — нощен

Нгà — от

Нгрйет — станва

Нгрѝхет — стапал

Ндерòй — посрещна

Ндзòри — изваде

Ндèнь — остана, седе

Ндèйнъ — седоха

Ндрѝкула — кумица

Ндрѝт — свети, лъска

Ндрѝти — светна, лъсна

Ндъ — в, на

Ндъгьòй — чу, разбра

Ндъгьòнте — слушаше, разбираше

Неàпиш — дадеш

Ньèри, ньирѝ — човек

Нèуе — нам

Нèус — нас

Нед зѝри — извади

Ньикỳнди — негде

Ниèт — тръгна

Н’кяснъ — оставете ме

Нỳк — не

Нỳсе — невяста

Ньъ — един, а, о

Нъмур — невиденик

Нъно — майко

Нънтъ — девет

 

Оар, ỳар — гроб

Обòрт — дворът

Одът — одаята, стаята

 

Пà — видя

Пàлъ — кат, такъм

Пàска — имаше

Пасòй — теглила, патила

Пастàй — после, сетне

Пàш — видях

Пердòньъ — лети, хвърка

Перндѝзъ — господу, богу, от господа, бога

Перндѝйъ — господ, бог

Пèтула — питулици

Пèшк — риба

Пѝкъ — капки

Пля̀к — старец, стар

Пля̀ка — старичка, баба

Пò — нъ

Прàгът — прагът

Прàлъзъ — приказка

Прèт — чекà

Прèу — отряза, пресече

Прѝфт — поп, свещеник

Прифтърèшъ — попадия

Прѝшур — развалени, разсипани

П’сè — защо

Псифѝйъ — чакия, ноже

Пỳес — питах

Пỳет — питай

Пỳетет — пита

 

564

 

 

Пунò — работи

Пунòньъ — да работи

Пỳнъ — работа

Пър — за

Първолѝтъ — патѝлата

Пързỳръ — изпъди

Пърмѝрни — пикаете

Пърмỳар — пикала

Пърмỳарен — пикаят

Пърпàръ — напред, по-напред

Пърỳат — реката

Пьèкъм — печеме

Пюθи — целиваше

 

Рà — падна, мажа, ударя

Рàδъ — редът

Рàнъ — паднаха, легнаха

Рѝ — седиш, седи

Рѝмъ — седнем

Рѝн — седите

Рйнте — седеше

Рòбъ — дрехи

Рòбът — дрехите

Рòнет — живее

Рòние — живееха

Рỳай — варди, пази

Рỳанте — вардеше

Рỳаньъ — вардат

Ръмбỳен — грабват, поробват

 

Сè — що, защото, че

Сѝ — като

Сѝелъ — докара, донесе

С’ка — няма

С’кàм — нямам

С’кишим — нямаха

С’кѝште — нямаше

Скълдàси — се къпят

С’мỳнди — не можехме

Сòли — донесе

Съзòня — господарката му (виж: зоньъ)

Съма, йема — майка

Съмъс — майце си

С’ъщъ — не йе

Сюри — вяра

 

Тà, тѝ — да, за да

Тàнъ — страна

Тàтъ — татко

Ташѝ — сега

Те — у, при

Тèатър — други

Тèатърнъ — другите

Тèтъ — осем

Тѝ — ти

Тиèр — преде

Тиèръ — предена

Тѝме — моя

Тѝрни — изпредете

Трѝ — три

Трѝм, трѝми — момък, момъкът; или юнак, юнакът

Тумнòсинь — покадят

Тỳнди — завъртя

Тъ — нея

Тъгѝθ — всичките

Тю — тебе

 

Уанъ — отидоха

Уарет — гробищата

Уаръ — гроб

Уате, вайте — отиде

Уатор — дошол, отишъл

Уδа — път

Уδъс — пътят, на път, пътем

Удòк — изгоря

Уенъ — идете

Уèте, вете — сам, себе

Уèтъзъ — сам

Уй — вода

Уйът — водата

 

565

 

 

Уйте — отива

Умързѝт — омръзнало

Ун, ỳнъ — аз

Уньъ — навел се

Унгрѝт — стана

Унгрѝтъ — станаха

Унгрюс — замръкна

Унѝс — тръгна

Унѝснъ — тръгнаха

 

Фàкет — лицето

{Тъ) Флè — да спя

Флèнъ — спят

Флèръ — да спи

Ф’лèт — говориш

(с’) Флèт — не говориш

Фтỳан — поканиха, викнаха

Фỳрка — хурка

Фшàт — село

Фшèхчъ — скрих се

 

Хàмъ — ядохме, ядем

Хàнъ — ядоха

Хàпет — се отваря

Харамѝи — злодейци

Харѝнъ — стигнаха, наближиха

Хàйъ — изяде

Хèки — остана

Хèкюр — изтеглила, изпатила

Хèщи — мълченье

Хѝньъ — да влязат

Хѝпи — качи се

Хѝпни — качете се

Хѝпнъ — качиха се, да се качат

Хѝри — влезе

Хỳай — чужд

 

Цопàтъ — секира

 

Че, ч* — що

Чѝкъ — малко

Чтъ, чъ — що

 

Шè — видя, гледа

Шèс — продада

Шеч — продадеш

Шèсъ — продаде

Шѝ — виж

Шкой — отиде си

Шкрèтъ — пуст, а, о

Шòкрит — на другарите си

Шòкьът — другарите

Шòхъ — гледаше, видя

Шòхън — видяха, да видят

Шпѝу — хвърли, хвърлиха

Шпỳ — отнесе, отведе

Шпỳен — занесат, отведат

Шпỳри — занесе, заведе, внесе

Шỳм, шумъ — много

Шуплàкъ — плесница

 

Щрòньин — постелете

Щъ — е

Щъмбън — стомните

Щъпѝ — къща (мъ)

Щъпѝ — у дома

 

Ъценъ — вървят, вървеха

Ъщъ — е, е бил, а, о

 

Я — му

Ям — съм

Янъ — са

Япъ — давам

Яти — таткото, бащата

Ящъ — вън

 

566

 

 

δ ГРЪЦКО

 

δà [1] — даде

δàш — дадох

δè — земя

δѝ, δѝа — коза, козата

 

Θà — рече

Θàнъ — рекоха

Θàш — рекох

Θèри — закла

Θèрур — заклани

Θес — вреще

Θѝри — викна, покани

Θòт — казва

Θрѝмет — трошките

Θỳаш — речеш

Θърèсъ, θърет — вика

Θърѝме — трошки

Θъще, θоще — казваше

 

 

1. За произношението на настоящата буква [δ — б. р.] виж в забележката на първата албанска приказка № 282.

 

Заб. Като не строг познавач на албанский язик ще ме извинят г. г. читателите, ако в определението значенията на гореизложените албански речи намерят някои малки неточности.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]