Български приказки и вярвания

Кузман Шапкарев

 

ПРИЛОЖЕНИЕ

към кн. VII от Сборника (стр. 468) за допълнение на обичаите и суеверията в г. Скопие

 

(Записал А. Делев от същий град)

 

 

СТАРИ НАРОДНИ СУЕВЕРИЯ И ОБИЧАИ В Г. СКОПИЕ

I. ЗА ЧЕЛОВЕКА

 

1. Зачатие

2. Непразност (трудност)

3. Рождение

4. Жененье

 

1. ЗАЧАТИЕ

 

а) Въобще вярват хората в Скопье, че което дете се зачене срещу или през празничен или постен ден, то обикновено било се раждало сакато телесно (недъгаво) или пък не можело да бъде щастливо през целия си живот [1], ако не и да му се случи някое телесно нещастие.

 

б) Вярва се тоже, че чедата на родители, които са злоупотребявали с влиянието си и са мъчили сиромасите или са изяли

 

 

1. Не само в Скопье, но и в Охрид и в други още много места низ Македония същето суеверие е в пълна сила.

 

547

 

 

имотът на сиромаси, вдовици и сирачета или на църкви и д. т., биват нещастни през целия си живот, ако не те същите, нъ чедата им непременно. [1]

 

 

2. НЕПРАЗНОСТ (ТРУДНОСТ)

 

а) Вярва се, че ако някоя непразна жена открадне нещо, то детето ѝ ще носи знакът на той предмет на лицето или другаде на тялото си, гдето се е похванъла майка му за първ път след като е извършила кражбата. [2]

 

б) Грях се счита, ако някой срещне непразна жена и да не ѝ поднесе малко от това, което би носел нещо за яденье. Нъ ако нещото, което носи, не се яде, нъ може да привлече вниманието на непразната и да ѝ се поревне, грях се счита, ако той не го скрие от погледите ѝ. [3]

 

 

3. РОЖДЕНИЕ

 

а) В стаята на родителката до 40 деня наред през цяла нощ гори свещ, за да я не хваща имала. [4]

 

б) Щом добие някоя, приятелките ѝ веднага ѝ донасят или изпращат едно кясе постна супа с фиде и обелени и скълцани мигдали и една глава кромид, за да ѝ дойде мляко, а сетне, до 40-й ден, дохождат да я посетят, тъй да се каже официално и ѝ донасят по една голяма чения мафиши, ако се блажи или тиганици, ако е постно време. Тогава поднасят и на детето подаръци и пари.

 

в) На третята вечер от рождението дохождат в къщата на родилката всичките роднини и бабата с разни сладки и ястия. Вечерят там и седят, като се разговарят тихичко, до сред нощ, за да посрещнат трите наречници, които определят бъдъщето на новороденото, Който от присъствуващите е праведен, щел

 

 

1. Същето вярванье съществува в Охрид и в други още места.

 

2. Същето е и в Охрид и другаде (Виж Рожб. Об. и суеверие в Охр., кн. VII).

 

3. Същето е и в Охрид, нъ той обичай или суеверие види се да е повече турски, отколкото български, защото турците го пазят с особена и религиозна точност.

 

4. Съще и всякъде почти по Македония. Имала, хунапи в Охрид (Виж тамже).

 

548

 

 

да може да чуе, какво щели да говорят тогава наречниците, за които впрочем гостите все говорят похвално, за да ги умилостивят.

 

г) До 40-й ден, щом подкачи да се мръква нищо не дават от къщата на родилката в заем на съседите, нито пак остават да дойдат от тези последните да земат огън или да запалят свещ, понеже с това щело да се изгуби млякото на родилката. Тъй съще след мръкванье не остават изпрани пелените на детето да стоят спрострени в двора, понеже с това щело детето да оградиса. [1]

 

д) На родилката и детенцето окачат по едно зърно чесън или йъдри сини мъниста, за да се предпазят от урочасвание.

 

е) На детето през втората и третята му година за първ път земат му коси, т. е. подстригват го, в който случай става цяло тържество с гостбите и веселията му. Кръстникът е, който го подстригва. От тога вече насетне детето се счита, като да влиза в втора възраст и избавено от всичките детски болести.

 

ж) Когато някое дете се разболее от някоя тежка или от вънкашна болест, родителите му го обричат на някой святия, на който има манастир в околността, и то от 12-та или 15-та му година, ако е мъжко, длъжно е щото ежегодно през празника на светията да отива на манастиря и да служи на гостите два-три дни. Някои обричат децата си и на калугерски живот, т. е. когато стане на 17—18 годишна възраст да стане калугер. Ако ли пак детето е момиче, то вместо горните обричания, поднасят подаръци на иконата на светията, като пари, сребрен венец и др. такива.

 

 

4. ЖЕНЕНЬЕ

 

а) В Скопье обичай беше да се женят много млади момичетата още от 13-та си година, а момчетата от 16-та. За срам се счита предложението за женитба да се прави от страна на момичето. Тъй също за срам се счита, щото момчето да дири прика в пари от момичето.

 

В Скопйе няма женитба чрез предварително любенье. [1] Когато някое момче е да се жени и е бендисало (то или родите-

 

 

1. Същето е в Охрид и другаде из Македония. (Виж. Рож. Обич. и суев., кн. VII).

 

549

 

 

лите му) някое момиче, изпраща строиник при родителите му, който стройник обикновено бива вещ по сговарянието. В случай, че сполучи в мисията си, той уведомява момчето или родителите му и тога майката или някоя стара жена от роднините му заедно с друга някоя или и с самия стройник отива да направи посещение в домът на момата, за да я видят по-добре (оглед) и да определят денят, през който да стани нишанът. Нишанът е първата точка от условията за женитбата. Той може да се разтури без никакво упрекание и от обете страни.

 

До преди 40—50 години момчето не е могло да направи посещение в къщата на момичето нито подир нишана, нито през време на годежа, а само еднъж на обед след годежа и то в някой голям празник, и след като предварително изпрати едно живо ягне или мисорок, или една голяма риба, както и разни сладка за годеницата си. Нъ сега не се пази вече това vèto и годеникът може да вижда годеницата си през всякой празник, ако не и по-начесто. До преди 40—50 години обикновено момъкът за пръв път е виждал момата само, когато след годежа е отивал на еднъж на гости у нея, както се каза по-горе, и тога, като му цаливала ръка и ѝ подарявал някоя жълтичка, той е могъл да види, какво съкровище ще да земе, както и родителите момини да оценят по-добре бъдъщий си мил зет. Нъ това свижданье е траяло всичко около 2—3 часа, пълни с тежки и изпитни минути както за момъка, който от срам не е можел нито да яде, нито да говори, така и за момата, която нищо не е могла да направи, за да разбере умът и сърдцето на свойт бъдъщ другар. Наистина, сега в Скопье няма тая строга ограниченост, нъ не зная дали и там свободата в това отношение не ще вече да бъде толкоз голяма, както другаде по цивилизованите места, щото много нещастни сгодени моми да ѝ заплащат с честта си.

 

б) Нишан. Нишанът предшествува годежа 5—10 дни. Той почти винаги се държи в тайна. Всичката негова церемония се състои в това, че 2—3 жени и 1—2 мъже от страна на момъка отиват някоя вечер в домът на момата и занасят ѝ някакъв малък подарък или жълтичка и малко шекери, а в замяна на това получават за момъка една махрама и една китка цвете. Бъдъщата булка целива ръка на гостите. Тогава се определя денят за годежа.

 

 

1. Съще почти е било и в всичките градове на Македония, освен отчасти в Кукуш.

 

550

 

 

в) Годеш (пърстен в Скопье). Годежът всякога става официален, т. е. разгласява се. На него се поканват всичките роднини и някои ближни приятели. Който е заможен, хваща и чалгаджии (свирци). Годежът става обикновено в неделя или праздничен ден и пред обед.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]