Български приказки и вярвания

Кузман Шапкарев

 

XIX. ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ СТР. 399

 

Две приказки от орханийското село Литаково

290. Евреин приятель  (Записал В. Стаменов, доставил Д. Попов)

291. Чорбаджията

292. Калугерска, за абсолютната истина  (По прилепски говор, слушана от Н. В. П. О. архим. Методия Кусев)

Прибавление към част 1, кн. I, с. 195. Песна църковна

1305. Песен Евреин егумен  (От Прилеп, записал М. Цепенков)

1306. Песен Мъртовечка (от Прилеп)  (Мъртовечка, записал същий)

Хороводни песни от Садово № 1307, 1308, 1309  (Слушани на хорото, записал К. Малков)

Хороводни песни от Новаково X. Елеска околия № 1310, 1311, 1312, 1313, 1314, 1314, 1315, 1316  (Слушана от Спасина П. Ангелова и Гана Пеурова)

Две албански песни, № 1317, 1318  (Изпени от З. А. Малков, записал К. А. Малков)

Баение за цирма

 

ДВЕ ПРИКАЗКИ ОТ ОРХАНИЙСКОТО СЕЛО ЛИТАКОВО

(Записал В. Стаменов, доставил Д. Попов, от същото село)

  

290

ЕВРЕИН ПРИЯТЕЛЬ  [1]

 

Едно време имало в едно село един доста беден човек, който за своето си бедно препитание ходил секогаж селски говедар. Жена му на този човек, за да помогне на бедността на своя си стопанин, разваждала кокошки и сабирала яйцата им. Носила ги секой пазар в града, който бил наблизо до техното село. Продавала ги на евреите, земала по неколко пари, купувала си по некои домашни дреболии и си ходила у дома.

 

Евреина, който винаги купувал яйцата от тъзи жена, съзрел в яйцата едно скъпоценно яйце и варкал сè той да купува яйцата от тъзи жена, като ѝ давал по-скъпо за тех и сос предупреждение [2] сè на него да ги продава. Този евреин, след като спечелил доста богатство от тия яйца, турил си на ума да убеди [2] жената да му продаде и кокошката, която снасяла скъпоценните яйца. Жената, при все че била една от простите селянки, но се усещала, че яйцата ѝ се заплащат не с обикновена [3] цена, а с много по-скъпа. Затова не се съгласила [3] да си продаде кокошката. Но все пак да не убедет изобщо сичките жени, че са малко по-плиткоумни, или както ги нарича старата пословица «дългокоси, краткоумни», след като захванал евреина да ѝ обещава огромно [3] количество [3] пари, тя зафанала да се колебае, що да направи. Евреина, заинтересуван [3] за печалба, узнал селото на бедната селянка, което било наблизо до този град. Ходил секи ден у дома ѝ и настоявал [3] да му продаде кокошката, която снасила скъпоценните яйца, докато най-наседне сос много пари успел [3] да убеди глупавата селянка, ако му я продаде совсем, то да я заколат и изедат двамата, а сърдцето и главата, в която са крили скъпоценните неща, да останат у евреина.

 

 

1. Виж № 101, 137, 259 и др.

 

2. Тези речи види ми се да съ нововъведени. К. А. Ш.

 

3. Тези речи види ми се да съ нововъведени. К. А. Ш.

 

525

 

 

И тъй, като заклале кокошката, турнале я да ври. Оставиле двете дечица да вардят и настояват да ври по-скоро кокошката, които не били по-големи от 8—9 годишна възраст. А майка им се оттеглила на една страна с еврейна да си приказват и си попинват от хубавата ракийца, която носил евреина, за да може по-лесно да убеди глупавата селянка, да ѝ земе прехраната от ръцете.

 

През това време, докато тя разговарала навън, децата опекле главата и сърцето на кокошката, без да знаят те, че в тех имало скъпоценни тайни, и изеле, едното главата, а другото сърцето. Евреина и майка им, след като са наприказвале, по-търсиле главата и сърцето на кокошката, но що да видиш — децата изеле тези неща и казале на глупавата си майка.

 

Евреина трогнат [1] от несполуката, захванал да обещава много пари и да убедява глупавата женица да заколат двете дечица и да намерат в стомаха [1] им главата и сърцето на кокошката. А тя, като млада, имало време да си роди други деца и да ги отгледа; а мъжа ѝ като я попита, каде са децата, да каже, че ги намерила в къщи един ден заклани, без да знае от кого.

 

При сговора, когото се сговориле евреина и жената да заколат децата, едното от тех чуло това нещо и обадило на брата си. Затова те са осторожиле и не заспале, а чакале да са мръкне и щом се втемнило, измакнале са двамата, зеле един незнаен пат и патувале по него до утрента. След като са съмнало, те се спреле до един кръстопат, гдето имало един голям камик, да си отпочинат от нощните трудове. Докато почивале тамо, те позаспале малко и двата. След като се събудиле от сан, те виделе, че под главата на едното момче имало 5—6 жълтици, а другото му братче на секо плюване плюло по една жълтица. Те са усетиле, че тъзи голяма дарба е станала от изидането сърцето и главата на кокошката, за която щели да ги заколат и двамата. Освен това, те виделе на камика, гдето седеле близо до него, че имало написано така: «Който иде по левия пат, ще стане везир, а който иде по десйия, ще стане цар.»

 

И така те се сговориха двамата да се разделат, според както било писано в камика, да видат, какво ще излезе от това. И след като се разделиле, патувале дълго време, и това, което отишло по десния пат, видело на едно место, близо до патя, едни овчарчета, че бияле едно кученце и искале да го убият

 

 

1. И тези речи тряба да са нововъведени от записвача.

 

526

 

 

съвършено. Момченцето било милостиво и помолило овчарчета да му продадат кученцето и да го не бият. И така момчето купило кученцето от овчарчетата и го зело с себе си. По-нататака момчето като патувало, видело през патят, че преминувале много мравунци. Момчето са спрело на патя и чакало цел ден, докато се извървеле всичките мравучки. Най-подир бил царят на тия мравучки. Той като попитал момчето, защо стои на патя, то отговорило, че чака да изминат мравучките, да не настапи некоя, и тогава да си отпатува. Царят на мравучките откаснал едно крилце от себе си и го дал на момчето, като му казал да крие добре това крилце и когато се нуждае от некоя голема нужда да нагрее крилцето на оганя и ще му извърши нуждната помощ. И така момчето си продължавало да патува заедно с кученцето, което той спасил от смърт, и като се доближиле до една вода, виделе в водата да се провърва риба като война на дружини, на дружини, големи с големи, малки с малки, и момчето поискало да види и разбере, какво ще излезе от това. Най-подир заминувал царат на рибата и като го видел момчето, че стои до водата, попитал го: «Що чакаш тука?» Момчето отговорило на рибата така: «Аз видех, че минува вашата война (войска) и за да не попреча на патуването ѝ, застанах на край водата, докато мине и после ще прегаза водата и ще си отпатувам, кадето си имам работа.» Царат на рибата, благодарен от това, че не е нагазило момчето през водата да умори некое рибе, откаснал едно перце от себе и го подал на момчето, като му казал да пази добре това перце и когато му се укаже нужда от некаква помощ да нагрее перцето на оганя и ще му прийде помощта на часа. Момчето скрило перото и си продължило да патува.

 

По-нататък момчето намерило близо до патат други едни момчета, че бѝли една котка и искале да я прибият съвършено. Момчето откупило котката и си заминало по патя. Оттука то достигнало в един град голям — в столицата на тъзи държавица. То застанало да живее в края на този град при една бедна бабичка, гдето са навърщало и денем и нощем. Купувало сичко за йедене и пиене, бабичката готвила и му са радвала много, както на хубостта, така и на богатството, което излизало из устата му.

 

И така, като седело момчето в този град неколко годин, направило си много хубави къщя и зафанало тежка търговия. След като дошло на възраст, на 20—22 години, бабата, която му

 

527

 

 

била като майка, почнала да му предлага да утидат на царя на годеж и да му искат момата, която той имал, но момакат са не согласявал, като мислил, че не ще му даде царя момата си. А бабичката настоявала секидневно да го убеждава и му казвала, че царя ще му даде момата, «тъй като в тоя град нема по-красив момак от тебе» — му казвала. И така бабата един ден са упътва право при царя и без много забикалки предложила му мнението си. Царят не отказал на това, но показал много тежки условия, които биле: ако направи момака такива сарае като неговите и насипе това блато, което го имало между сарая и къщята на тоя момак; и да направи един сребрен мост, то ще му даде дъщеря си за жена. Бабата утива при момака и му казва що ѝ казал царя. Момака остал замислен неколко минути, не вече как ще направи сарае като царьовите, а как ще насипе блатното место. Изведнъж му дошло на ума поръчката на мравунский цар, дето му дал едно крилце. Нагреал той това крилце, според както му заръчал царя на мравучките и изведнъж видел пред себе си същия цар, който го попитал: «Що сакаш?» Момчето казало нуждата си и царя на мравучките събрал сичките мравучки на света и вътре в три дни насипале блатистото место, а той събрал майстори и за неколко дни направил сарае също като царьовите. Царя, като видел, че тоя момак има голема божа дарба, дал му дъщеря си за жена. Направиле големи увеселения.

 

След това, като си спале заедно, царската дъщеря видела, че на възглавницата на момака осаминат по няколко жълтици, които излизале низ устата му. Турила си на ум да го изпита, от що има тъзи дарба. Той разправил сичко на жена си, като на съпруга верна, но злобната и лукава жена била с дзадни мисли. Тя си турила на ума да събере билки и корене, да го опои, дано избълва сърцето на кокошката, от което излизале парите, и да си утиде при друг любовник, гдето го имала тайно, когото тя по-аресвала от златния син, както наричала бабата този момак.

 

И така царската дъщеря са постарала, зафанала да събира билки и корене, и при едно снеможвене на мъжа си дала му, та пил една вода уж като за цер и щом изпил тъзи вода, станал полумъртав, блѝвал много, докато най-наседне изблювал и сърцето на кокошката, от което излизало златото. Царьовата дъщеря, щом докачила сърцето, веднага дала заповед на слугите, спрегнале пайтона, уж да утиде на разходка. Оставила

 

528

 

 

мъжа си полумъртав на постелката, а тя утишла близо до морето. Тамо я чакала една лодка, в която влезла и утишла през морето при другия си любовник, а горкия златен син какво направил? Щом са самнало, бабичката утишла при него и що видела горката? Нейния златен син лежи полумъртав, без да има некой при него. И златото престанало да излиза от устата му вече. Бабичката се сетила за станалото и са запретнала, събирала едно-друго, повикала хекиме и след дълго боледувание момака оздравел много хубаво, само че златото немало вече да излиза низ устата му.

 

След това той са упатил да търси, накаде е утишла жена му. Кученцето и котката, които той хранил и биле винаги при него, те биле виделе, накъде утишла жена му и му обадиле, като патувале и те с него. Той минал морето заедно с животните, които водил с себе, скитал се дълго време по планините и питал за жена си. Докато се скитал по балканя, намерил в гората три дървета с рожба, като смокини. Той земал от трите дървя по едно зърно от плода им и като хапнал от първото, той са видел до толкова красен, щото немало на света като него. Хапнал от плода на второто дърво и що да види? — Веднага станал едно животно — магаре. Той са отчаял сосем, но хапнал отплода и на третото дърво и тоя час се видел пак на човек, както си бил и по-преди. И така, дошло му на ума, че това нещо ще му помогне в секи случай.

 

Затова той набрал от тие смокини в една кошница и отправил са към еден град. В този град била и жена му в един хубав сарай и имала многу слугини. Той се упатил около този сарай, станал уж продавач на смокини. Като ходил при тоя сарай и викал с голем глас: «Ха, смокини, ха, смокини!» Една от слугините излезла на портата и след като повикала продавача, попитала го, какви са тези смокини, та не са като другите (обикновените)? И по колко ги дава? Златния син ѝ дал една от тия смокини, които правеле човека многу красен, само и само да привлече господарката да излезе и си купи и тя оттияхубави смокини. Слугината, като са видела толкова красна, веднага утишла при господарката си и ѝ разправила. Господарката ѝ, като видела слугината си толкова красна, веднага изскочила с другите си слугини да си купат и те от тия смокини, та да станат хубави. Продавача, след като им зел много злато, дал им от другите смокини, които правиле човека на магаре. И така той ги накарал да ги изедат от веднъж и ги направил три добри

 

529

 

 

магарици. След това той ги отвел веднага при самарджията, порачал им три нови самаре, обседнал ги хубаво, накупил си едно-друго за по патя и се качил на царската дъщеря — своята жена, та отпатувал на една страна.

 

Оттамо златний син се упатил към тъзи държава, където разбрал, че са намирал брат му и като утишал в нея държава, утишал при брата си, с когото той се разделил преди неколко години в гората, при камика, гдето било писано: «Който иде по правия пат, ще стане цар, а който иде по левия, ще стане везир.»

 

В това време брат му правил големи сарае и имал много работници. Златний син са не казал на брата си, когото той по-знал, а другия не познал байча си. Бая му са условил с него като работник да носи камене с магариците, докато са свърши сградата. Той, златния син, направил добри кошеве и за трите магарици и принасал камене се пълни кошевете, а на царската дъщеря, след като я натоварал безмерно, и качвал ѝ са отгоре самарат, да го носи. А като са доближвал до работниците, другите две магарици стоварал доле на земята, а третята, натоварена и яздешком, я изкачвал чак на четвъртий кат (етаж) върз скелята. И така като продължавал неколко месеца, съгледал го брат му и си мислил, че тоя работник са старае извънмерно, за да получи по-голема плата. Но защо ли пак мъчи третята магарица да изнесе каменете чак на горний етаж? И от съжаление на магарицата повикал тоя работник, брата си, и го питал, зашчо стовара двете магарици на земята, а третята изкарва яздешком по скелята чак на горния етаж? Той заплакал, от милос, и открил на брата си подробно за сичко, що му станало, откак се разделиле. Брат му го помолил да ги помилва и ако са може да ги направи пак, както са биле по-рано. Той са обещал на брата си, че ще ги направи пак, но имало още тегло (наказание) да претърпи царската дъщеря и тогава ще ѝ даде пак човечки образ, както си била от първо. И така на утрента той утишал пак за камене с магарицата. След като натоварил царската дъщеря необикновено, качил ѝ са отгоре и я бил до безобразие. Тя, от многото бой, паднала на колене, плакала горко и изплювала сърцето на кокошката, която бе земала тя от мъжа си с отровителното изкуство. Оттам утишал при брата си, разправил му и после им дал от другите смокини, и станале пак моми, както си биле по-преди. За това добро жена му са кланяла до земята заедно с слугините си.

 

Брат му в това време са сгодил и той и са оженил за една

 

530

 

 

много богата мома, но тя не била лукава като другата. Тя жнвела доста добре с своя си мъж.

 

А царя на оная държава, гдето бил златний син дъщерята, като видел, че нема дъщеря му и зет му, разпитвал и са трудил много време, за да научи, каде са денале те и какво е станало с тех, докато най-наседне се научил, че биле при брата си. Той земал с себе си неколко от големците си и утишал в другата държава, като на госте при свата си и да види, защо зет му бегал от царството му, без да каже некому. И така, като са събрале, почнале на разговор. Зет му разправил за сичко лодробно и за това юнаство на зета си той го наградил доста и щом са завърнале, отстапил му престола и златний син станал цар, но жена си държал под голема строгост.

 

Да се повърнем сега малко и да видим какво стана с майката на момчетата и евреина. Те, като потърсиха децата да ги колат, не можеха да ги намерат и евреина си утишал. Глупавата майчица почнала да мисли, как да лъже пред мъжа си за децата. И като си дошал горкиа говедар, що да види? Децата му нема и двете! Той попитал жена си, каде са децата, а тя му скроила една лъжа, че уж като била некаде си на работа, дошла си и не ги сварила у дома; затова не знае, каде са. Горкиа говедар много време тръсил дечицата си и плакал, но за лудо — нищо не можел да узнае, но сè пак имал шобе на жена си, че тя знае, какво е станало с децата, и като я побийвал днес-утре, най-наседне я потеглил на съд или да каже, каде са се денале децата или ще я махне или убие съсем. Давията от съд на съд утишла чак до царя. Царя, като разглеждал давията, видел, че това са майка му и баща му. И когато щела да се отсъди давията, царя проводил да доде и брат му, за да видат, като как ще се оправдава глупавата им майка. Седнале двамата брата в съдебната стая и като повикале майка си, попитале я пред лицето и на баща си, какво е станало с децата, за които е давията. Тя се настоявала да лъже, че не знае, кaкво е станало с тех. Царя ѝ казал, че ако тя изповеда сичко подробно, ще, я прости без никакво наказание и ще запрети на мъжа ѝ да я не бие вече, като при това казал ѝ, че той като цар сичко знае, що са върши на земята. Горката майка се оплàщила и почнала да изповедва сичко подробно, отначало до конец. А говедара, като слушал истината от жена си, разплакал се горко, а царя и брат му, от милос към своите родители, казале им са, че тие са синовете техни и като ги завел в сараете, веселиле са дълго време и остале да живеят при тех, както са и следвало.

 

531

 

 

 

291

ЧОРБАДЖИЯТА

 

Едно време имало в едно село един чорбаджия, доста богат, но в същото време и доста свиреп и сиромашко-кървопиец. Този чорбаджия, за да прокарва своите прищевки пред турците, смакинал и огольвал сельенете по най-груб начин. Така н. п. той, уж че днес искале турците масло, утре сирене, други ден овни, трети овце, четвърти говеда и т. н. Сичките тези неща той давал на турските забите, на каймакамина, кадията, валията и пр. Сос тези рушвете той вършил севъзможни неща и вадил на сиромасите душата. Горките селяне много пъти утивале да се жалват на забитите, но вместо да намерат улекчение, намирали по-големи мъки и бивале гонени, затваряни, пръскани един по един от страната и те си ходиле, горките, плачешката чак по домовете си. Този чорбаджия живел много години и се заклел, че ще довърши това село совсем. Горките селяне, не им оставало друго спасение, освен да се молат на бога, по-скоро да умре този човек и така да намерат спасение. След неколко години оболел тоа чорбаджия и като видел, че ще да умре, заклел синовете си, като го турнат в гробат, да му вържат едно важе на шията и края на важето да остават вън от гроба. И така синовете му направиле, освен че не знайеле, какво ще се роди от това. Но, като прости, не смейеле да нарушат бащината си клетва. Като турнале баща си в гробат, вързале му на шията една важе, според както ги заклел баща им още на живота си, и края на важето оставиле вън от гроба.

 

На другия ден каймакамина дошал в селото и утишал право у дома на тоя чорбаджия, както често това правил, и щом отседнал коня си, попитал: «Где е моя прийетель.» Синовете му казале, че той умрел. Каймакамина казал: «Това не е истина» — и поискал да го заведат на гроба му. Те го завеле и той, щом видел края на важето, казал с висок глас: «Кераталар, псета, моят приятель не е умрел, а го е удушил некой; те и важето доказва само.» Синовете на чорбаджията му казват, че това е станало по неговата поръчка, но той не искал да знае. Свил целото село, затворил ти и ги глобил 60 хил. гроша. След като си утишал, горките селяне са събрале на съвещание и като се чудиле, колко теглиле от този чòвек, докато бил жив, ами и откак умрел, пал да теглят!

 

532

 

 

И така те се наговориле да го извадат из гроба и го изгорат. Като го извадиле низ гроба, занесле го край селото, турнале го на един букалук и го запалиле. Не щеш ли, за пакост, изведнаж са йевил един буен ветър, грабнал оганя, та в селото и изгорело до свитка.

 

Ето че се изпълнила клетвата на пустия чорбаджия и подир смъртта му.

 

 

Забел. Както явно се види, г. записвачът на тези две приказки не можел или не щел да запази точно народния говор, а волно или неволно смесил го донегде с писмения, което не е дотам съгласно с целта. А пак аз, верен на програмата си, не посмях да го изменявам, освен що направих маловажни някои поправки в редакцията им.

 

 

292

КАЛУГЕРСКА. ЗА АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА. ЕДЕН КАЛУГЕР.

(По прилепски говор, слушана от Н. В. П. О. архим. Методия Кусев)

 

 

Еден чòек сакàеки да си спàсит дỳшата, намислил да се стòрит кàлугер и òтишол во еден светòгорски мàнастир, та тàмо се покалỳгерил. Тòй бѝл мнòгу прàв чоек, отбèгуал от лàгата и мѝлуал вистѝната — нѝкога не лажел, а сèкога кàжуал вистината. Ако чỳял нèкого от калугèрите, шчо биле во манàстирот, да лажит, тòй го изрỳгуал и му вèлел: «Лàжиш, не йе тàка.» Та дори и на егỳменот не мỳ държел хàтар, ами и него го изрỳгуал, кога да го чуял да лàжит. От тòа калугèрите и сàмийот егумен го намрàзили и го изпàдиле от манàстирот.

 

Тогàй правèднийот кàлугер пòшол во дрỳг мàнастир. Хàрно, ама и тàмо ѝстото пàтил, и òт тамо го изпàдиле. Пòшол и во дрỳг, ѝ тамо ѝстото; пòшол во сите манàстири, от сèгдека го изпàдиле. Останàло да одит ушче на èден мàнастир.

 

Пòшол и во тòй мàнастир. Ѝзлегол пред егỳменот и му се изпòведал за сè — како се стòрил кàлугер и како го изпàдиле от сите манàстири, оти мѝлуал вистѝната, а мразел лàгата. Коа чул тàа егуменот, му рèкол: «Е, чедо, тамам, нѝе аслѝ тàкви брàкя милỳаме и такви сàкаме во манàстирот, òстани и тѝ тỳа.»

 

Калỳгерот со рàдос òстанал во манàстирот. Тòй ден бѝло сàбота. Сèдел, шчо сèдел деньта. Се сквечèрило, удриле камбàните за вèчерна. Отишле сите кàлугери в цъ̀рква на вèчерва.

 

533

 

 

Егỳменот застанал на свòйот стòл, от десна страна, а новодòшлѝйот кàлугер зàстанал от лева страна на еден стòл спрàмо егỳменот. Вечèрната се свършила, дошло време да се изречит: «нѝне отпущаеши» и пр. Егỳменот нàчнал: «Нине отпущàеши рабà твоегò, владико, яко вѝдесте òчи моя̀.» Правдолюбивийот кàлугер спрòтива, како чỳл послèдните му рèчи, му ѝзвикал: «Лàжиш, кàй имаши тѝ двè очи (егỳменот бѝл с еднò око), та да го лàжиш гòспода, оти си го вѝдел со двете си очи?»

 

Кога чỳл тòа егỳменот, го ѝзпадил и тòй. «Ето как — прориква се приказвачът, — абсолютната истина нигде не е приета.»

 

 

ПРИБАВЛЕНИЕ към част I, кн. I, стр. 195.

 

ПЕСНА ЦЪРКОВНА

 

1305

ЕВРЕЙН ЕГУМЕН

(От Прилеп, записал М. Цепенков)

 

Фàла бòгу за чỳдо гòлемо,

шчо се стòри во èден мàнастир,

стар евреин èгумен се стòрил.

Непòкърстен в църква тòй ми слỳжел

и пòвелал трѝста калỳгери.

Сèкой мѝслел, оти йе рѝсянин

и сèкой дèсница му цèливал.

Дòшло дèнот за той да ỳмират.

Се сòбрале трѝста калугери

 

10

окòл него, за да се ѝзпростат.

Едèн-други сѝте го прàшале:

Кòго вèкил ним ке òстаи

за èгумен, ним тòй да му бѝдит?

И кàй сака да го закòпаат?

Дали в църква, дали на грòбишча?

Еврèино тòгай прогòорил:

— Ой ви, море трѝста калỳгери,

яз нè сакам да ме закòпате

нито в църква, нито на грòбишча,

 

20

кай шчо ѝма рѝсянин зàкопан.

 

535

 

 

Яз вам клèтва, море, ви òставам:

Да бàрате еврейски грòбишча,

тàмо мèне да ме закòпате,

оти яз сум си, море, евреин

и от еврейска мàйка сум дòян.

Ако бèф яз дòсега èгумен,

ако знàеф рися̀нскио зàкон,

ако знàеф в цъ̀рква яз да пèям,

ако знàеф слỳжба да ви слỳжам,

 

30

от тòа яз нѝшчо не вèруаф,

со зàконот вàш яз се шèгуаф,

пак èврейски зàкон си вèруаф. —

Еее! Фàла богу за чỳдо гòлемо!

Кога чỳле трѝста калỳгери

от стàрио евреин èгумен,

сѝте тѝйе ми се почỳдиле

и зà бради ми се повàтиле,

сѝте в цъ̀рква тийе ми òтишле,

трѝ дни сò ред бòгу се мòлиле,

 

40

за гòспод нѝм грèот да му прòстит,

дека ѝмале евреин èгумен,

со зàконот шèга шчо се бѝел!

Прàтил гòспод ангел от нèбеси,

да му кàжи, оти тòй’ и прòсти.

Еврèино трѝте днѝ се мàчил,

како рѝба в мòре се прèвърнал.

Сѝте грèшки тòй сам си кàжуал,

шчо’и прàел в цъ̀рква, кога слỳгал,

за пò-бърго тòй сàкал да ỳмрит,

 

50

от мàките да се куртỳлиса.

Арно, ама смъ̀ртта го нèйкела

и дỳшата не му я зèмала.

Вѝдел, оти нè можел да ỳмрит

от мàките да се куртỳлиса,

шчо пòмолил трѝста калỳгери

да го въ̀рлат во шѝроко мòре,

да с’ ỳдаи и да куртỳлиса!

Го зèдоа трѝста калỳгери,

го фъ̀рлиа во шѝроко мòре.

 

60

Трѝ дни в мòре евреин шчо стòял,

нèйки мòре нèго да го ỳдайт,

 

536

 

 

и мòрето кàбул не гò чинит.

На трѝте дни мòрето го въ̀рли,

го ѝзвърли на сỳрова зèмя.

Тàмо стòял, бòгме, до трѝ дèна,

ни ỳмира, брàте, ни бѝдуа.

Се пòмоли пàк на калỳгери

да го нèго в зèми закòпаат,

за да ỳмри и да се ѝзбави

 

70

от пỳстата бòлес, шчо я ѝмал.

Се смѝлия трѝста калỳгери,

гò закòпаа до трѝ девет стàжни,

го насѝпаа со тèжкаnа зèмя.

Фàла бòгу за чỳдо гòлемо,

еврèино зèмя не гò примна,

кàбул грòбот, брàте, не гò сторил,

го ѝзвърли до трѝ девет стàжни.

Тàмо лèжал, брàте, ушче трѝ дни,

ни ỳмира, ни пàк ожѝвуат.

 

80

Сѝте грèшки тòй сам си кàжуал,

за да ỳмри и да се ѝзбави

от пỳстите съ̀рдечни бòлèсти.

Пак евреин калỳгери мòлил

да г’ òтнесат н’ èдна разкъ̀рсница,

тàмо нèго сàм да го òстаят,

кòй ке пòминит, нèго да го вѝдит,

да го вѝдит и да го прòколнит,

дèка тòй бѝл нà шега èгумен,

и се шèгуал со вèра рѝсянцка.

 

90

Сè смѝлиле трѝста кàлугери,

го òтнесле н’ èдна разкъ̀рсница.

Кòй, шчо въ̀рвел, сò него се чỳдел.

Мнòгу врèме тàмо тòй си лèжал,

дури дỳша нèму му ѝзлегла.

Орли, врàни снàга му ѝзеле,

вòлци, мèчки кòски му ѝзеле,

прàф и пèпел евреин се стòрил

и грòбина не му остàнало.

Ете, брàте, евреин шчò патил

 

100

дека шèга со вèрата се бѝел.

 

537

 

 

 

1306

(Мъртовечка, от същий град, записал същий)

 

Към кн. I, стр. 341.

 

— Добрò утро, злàтна кèрко,

злàтна кèрко, мòя Вàско!

Стàни, кèрко, да ме вѝдиш,

стàни, съ̀рце, пречèкай ме.

От твòята пỳста кỳкя,

пỳста кỳкя векòита,

без пèнджере и бèз врата,

съ̀рце мàйка, Вàско мòя,

да ме вàтиш тѝ зà рака,

 

10

да ме внèсеш в твòя кỳкя,

твòя кỳкя, пỳста кỳкя,

пỳста кỳкя непòслана,

да те вѝдам, кàй жѝвеиш.

Лèле, лèле, яз сѝрота,

Вàска мèне не мè слуша!

Ой ти, Вàско, мѝла кèрко!

Ой ти, Вàско, не мè слушаш,

оти, Вàско, не стàнуаш,

мàйка тѝ да си я прèчекаш

 

20

и в кỳкя тѝ да я внèсиш?

Дали, кèрко, ме зàпизми,

оти òвде те дòнесоф?

Ти се мòлам, мѝло кèрче,

нàдай ỳо, послỳшай ме,

шчо ке ми ти мàйка кàжи:

Сòн сòнуаф яз нòкеска,

ти дò мене ми спѝеше,

до мòя дèсна пàзуа

и мèне тѝ ми вèлеше:

 

30

— Мàйко, мàйко, милà майко,

яз сум сèга оздрàвено,

съ̀рце, мàйче, не мè боли,

нàдвор, мàйче, не мè тера.

Утре рàно яз ке стàнам

И нà даскал ке си òдам

 

538

 

 

Да си ỳчам урòците. [1]

И дрỳго тѝ ми вèлеше,

ами, кèрко, забòрайф!

Лèле, Вàско, мѝла кèрко,

 

40

кога, кèрко, се рàзбудиф,

тѝ дò мене не мѝ беше,

како нà сон, шчо те вѝдоф!

Лèли тòгай се рàзплакаф

и на тàтка ти му кàжаф

за сòно, шчо ми те вѝдоф.

И тàтка ти го рàзплакаф,

стàна нѝз кукя да шèтат,

тàнки пъ̀рсти да си къ̀ршит,

дрòбни сòлдзи да си рòнит

 

50

и зà тебе да те жàлат!

Шчо си вѝде твòйо тàтко

твòйте кнѝги на пòлица,

тòй ’и зèде и цèлива,

и со сòлдзи ’и пòрона.

Ми ’и дàде да ’и скрѝям

или я̀з да ’и рàздаам

по сирòмашки девòйчиня,

пà ниф тѝйе да си пèят,

да си пèят, да си ỳчат,

 

60

бог дà прости да си рèчат!

Вàско, кèрко, слàдко чèдо,

дрỳго нèшчо ке ти кàжам,

ама пъ̀рво ке те мòлам,

атар да не ти òстанит,

дèка рỳвото ти сòбраф,

в една бòфча си го въ̀рзаф,

пỳсто рỳво невèстинско,

и го сгòтвиф да го дàам

по твòите мѝли дрỳжки,

 

70

за тѝйе да си го нòсат

и бог да прòсти да ти рèчат!

Ти се молам, мило чедо,

я кàжи ми дали сàкаш,

рỳото да ти го рàздам,

 

 

1. Тази реч е нововедение.

 

530

 

 

дали, керко, да го дъ̀ржам

вмèсто тèбе да го глèдам

и сò него да с’ рàдувам,

тàжни пèсни да му пèям

и со сòлдзи да орòсам?

 

80

Лèле, сòлдзи, съ̀рце мàйке,

съ̀рце, мàйке, слàдка Вàско!

Кàко яз ке те прèжалам,

дека тѝ èдна ми бèше

помегю̀ твòй до трѝ бракя!

Мнòгу гàлена ми бèше

от сѝте во кỳкя, шчо смè,

кай шчо спѝеш, те глèдафме!

Ами сèга, сладка Вàско,

кой тè гледат, кой тè галит

 

90

тỳка в студèната зèмя,

нà тебе шчо йе въ̀рлена?

Кàко трàиш, мѝло чèдо,

кàко крèпиш тòлку зèмя,

тòлку зèмя и тèжина?

Кàжи, кèрко, даль ти йе мàка,

за да вѝкнам твòйте брàкя

да ти поòтпразнат зèмя,

за да не ми ти йе тèжко;

за пò-лесно да ѝзлезиш

 

100

от пỳстиот гроб, шчо лèжиш,

и дòма да те òтнесам,

тàтка ти да развèселам,

брàкя ти да разрàдувам;

и мàйка ти да òтмениш,

кỳкята да разрàдуваш,

кỳкята да ми сỳредиш;

дветè поли да зàсучиш

и нѝз куки да ми прỳсаш,

рàмни двòрье да си смèтиш,

 

110

слàдки пèсни да ми пèиш,

како нàпре шчо пèеше,

сèкой, кой ми те слỳшаше,

дека вèсело пèеше,

сèкой тèбе те вàлеше.

Вàско, Вàско, мѝло кèрче,

 

540

 

 

жѝти тèбе, порѝзай ме,

стàни, кèрко, èл прѝ мене!

Лèле, лèле, я̀з сѝрота,

Вàска нèйки да м’ пòриза!

 

120

Лèле, бòже, до гòспода!

Ой тѝ, бòже, мѝли бòже,

ти се мòлам, послỳшай ме,

мèне грèшна и прèгрешна!

Нèшчо, бòже, ке те мòлам

за мòйта мѝла кèрка,

мѝла кèрка Василѝкя!

Клà я, бòже, в рàй бòжий

при твòите сѝте ангели,

пèсни сò ниф да си пèит,

 

130

дека ми йе песнàрия,

песнàрия, севдàлия

на пèсните от бỳкварот,

шчо си ’и пèеше мòя Вàска!

Аман, бòже, ти се мòлам,

зèми ме и мèне тàмо

и яз при Вàска да си бѝдам,

за тỳка яз да не жàлам,

да не жàлам, да не плàчам

и тèбе да ти, бòже, грèшам,

 

140

дèка Вàска яз я̀ нèмам!

Лèле, лèлеу яз сѝрота,

лèле, Вàско, слàдко чèдо,

лèле, чèдо, ѝзгор мàйке!

Стàни, Вàско, изпрàти ме,

оти дòма яз ке òдам.

Ако, кèрко, ти нè идиш,

барем нèшчо нарàчай ми,

пòнада да ти дòнесам,

 

150

кòра дали да ти мèсам,

дали чòрба да ти свàрам,

за вèчер да ти дòнесам,

да вèчераш и тѝ, слàдка,

слàдка Вàске, ѝзгор мàйке?

От пỳстатà лòша бòлес,

лòша бòлес сърдешница,

шчо те младо да ѝзеде

 

541

 

 

и во грòбот ми те клàде,

во тèмница да ми лèжиш!

Слỳшай, Вàско, мила кèрко,

 

160

еве, свèкя ти зàпалиф,

во тèмница да не лèжиш,

кога, слàдка, ке вèчераш.

Лèле, лèлеу яз сѝрота,

Си òстанаф яз бèз кèрка,

 

165

За да кỳкам дур до века! —

 

 


(към кн. VI, стр. 768)

 

ХОРОВОДНИ ПЕСНИ ОТ с. САДОВО

(Слушани на хорото, записал К. Малков)

 

1307

 

Рàдо ле (2)

Рàдо ле, бяла, хỳбава, (2)

хỳбава, (2)

нящо ще да та попитам,

 

5

попитам, (2)

право да си ми казала [1],

казала:

що си толкози бялинка,

бялинка,

 

10

бялинка, още цървенка,

цървенка?

От бога ли си бялинка,

бялинка,

бялинка, още цъ̀рвенка,

 

5

цъ̀рвенка?

— Байчо ле,

байчо ле, бато Иване,

Иване,

нали ма питаш, да кажа,

 

20

да кажа,

щò съм толкози бялинка,

бялинка,

бялинка, още цървенка,

цървенка:

 

5

не съм от бога бялинка,

бялинка,

нито от бога цъ̀рвенка,

цъ̀рвенка.

Кога бях

 

30

кога бях малко детенце,

детенце,

имала майка мащеха,

мащеха,

тя ма на пътя фъ̀рлила,

 

5

фъ̀рлила.

Минъла була хỳбава,

хỳбава,

тя ме от пътя зèмала,

зèмала.

 

40

С прясно ма мляко дòила

 

 

1. Заб. Всекой стих се повтаря.

 

542

 

 

доила,

с рỳйно ма вино поила, поила.

За то съм толкоз бялинка

 

5

бялинка,

бялинка, още цъ̀рвенка

цъ̀рвенка.

От млякото съм бялинка,

бялинка,

от виното съм цъ̀рвенка

51 цъ̀рвенка.

 

 

1308

 

Бỳлне ле мѝло и дрàго,

и дрàго! (а)

Я ѝди, кàжи дèвер си,

дèвер си,

 

5

да ми не трòпа чардàци,

чардаци,

да ми не вдига прахове,

прàхове,

да ми не прàши вистанче,

 

10

вистанче,

че мама парѝ давàла,

давала,

на нòви пазàр, панаир,

 

14

панаѝр. (б)

 

 

а) Всекой стих се повтаря.

б) По-нататък се повтарят същите стихове с това само изменение, че се казва вместо вистанче — герданче, коланче и пр.

 

 

1309

 

Кърши люля̀ка, джанъм,

достум, бяла Туйдору,

църна-ми-ока капчица!

 

Като кършѝла, паднъла. . .

остум, бяла Туйдору,

църна-ми-ока капчица.

 

Косата ѝ се закача, джанъм,

достум, бяла Туйдору,

църна-ми-ока капчица.

 

10

Викна люля̀ка да плаче,

джанъм, достум, бяла Туйдору,

църна-ми-ока капчица.

 

Няма ли нѝйде бащина,

джанъм,

достум, бяла Туйдорку,

църна-ми-ока капчица,

 

бащина рода, майчина,

джанъм,

достум, бяла Туйдору,

Църна-ми-ока капчица,

 

косата да ми откачи,

джанъм,

достум, бяла Туйдору,

 

21

църна-ми-ока капчица?

 

__   __   __   __   __   __

 

543

 

 

 

От село Новаково, X. Елеска околия, записал същий, слушана от Спасина П. Ангелова и Гана Пеурова.

 

1310

 

— Трано, моме Трано,

не ходи по двори,

не плети се ситно,

ситно на редои.

Не мами ми сина,

сина Костадина! —

 

— Бабо, мила бабо!

Хем ще да го мама,

хем ще да го взема.

Хлебец ще ти давам горела корица,

 

12

недопекла средица.

 

 

1311

 

Добро, гюзел Добро,

аз си тебе галя,

галя и драгувам,

ти от мене бягаш.

Знаеш ли, помниш ли,

кога си те претекох

долу под полето,

росното ливаде,

в тесното сокаче

 

10

та та си цалувах

на бялото лице,

между черните очи,

между тънки вежди?

Кога у дома отидох,

майка ти ма пита:

— Дòбро, гюзел Добро,

шчо си побледела

и очи променила? —

— Мале, мила мале,

 

20

снощи съм ходила

на студен, бистър кладенец,

на студена вода,

та че ма пресрещнаа

чичови биволе,

уйчови йолове,

та ма се сбодале. —

— Добро, гюзел Добро,

лъжи, кого лъжиш,

мене немой лъжи, майка не се лъже,

и майка е била

 

32

като тебе, мома! —

 

 

1312

 

Бял ветър духа,

планина бѝе,

снегове топи.

Три реки течехъ,

три бильки носът:

пъ̀рвата билька

за пъ̀рво либе;

втората билька

за второ либе;

третата билька

 

11

за трèтьо либе.

 

544

 

 

 

1313

 

— Оти, либе, не дохадяш

ката вечер на седянка,

на седянка, на попрелка? —

 

 — Че как мога аз да дода,

аз съм селско измекярче,

хем аз паса селски конье,

 

7

селски конье и камили! —

 

 

1314

 

Русе ле, малка моме,

що се зеленееш

долу под селото,

в росното ливаде?

 

 

1315

 

— Янке ле, мари хубава,

кога с тебе се венчахме,

немахме нищо, никакво.

Даде ни господ, Янке ле,

иманье и хубавина,

ала ни господ не даде

от сърце чедо да видим!

Дали е, Янке, от бога или е,

Янке, от люди? —

 

10

— Любе ле, любе Стояне,

нито е, любе, от бога,

нито е, любе, от люди,

ами е, любе, от мама.

Кога бях ази мънинка,

даде ми дете да държа,

ази си дете не държах,

та ма е мама проклела:

— Янке ле, мари хубава,

 

19

камак за дете да държиш! —

 

 

1316

 

Разболел се е чужд юнак,

чужд юнак, от чужда земя.

Немало кой да го прегледа.

Нашло се е едно пиленце,

пиленце, църно гарванче,

юнака да си прегледа —

с уста му йода даваше,

 

8

с крилца му сенка пазеше.

 

545

 

 

 

ДВЕ АЛБАНСКИ ПЕСНИ

Изпени от З. А. Малков, записал К. А. Малков

 

 

1317

Ах се щ’ èрди вàхти,

тъ Θỳаш ньи хèръ,

се курбàн ту бъ̀вшъ,

йор бан-диθ имьèръ.

 

А сè чрà тъ бòра

се щъ зỳ фолèна,

па сè тъ ла зòйки

тъ па ньи зèръ,

се курбàн ту бъвшъ пр.

 

А сè тѝ ндъ мòт

нъ вѝен ньи хèръ

се курбан ту бъвшъ и пр.

 

Сè с’ на лèнъ зòня,

тъ тъ флèмъ.

Се курбàн ту бъвшъ,

йор бан-дѝе имьеръ.

 

 

1318

 

Сè ку я̀нъ нисур, дйот мòтрат,

еδè до тйо èнъ, то дйо мòтрат сè ч’нъ трèтнъ,

тъ дйо салтамàрка ндъ ньи дйт и трèнъ

   ндъ ньи дѝт и чвèшнъ;

Еδè тъ дйо мòтрат се ч’ нъ трèтнъ.

Нь’èра мèра ракѝна, теа͡тръ мер фильджàнъ,

тъ дйо мòтрат сè ч’нъ трèтнъ.

Нь èра мèр горѝцат, теа͡тръ мангалèна,

тъ дйо мòтрат се ч’ нъ трèтнъ.

 

 

БАЕНЬЕ ЗА ЦИРМА

 

Цирма или церма е оток на ръката или на ногата, който става от неизвестна причина. В Охрид вярват, че тая болест се цери само, ако трудна жена прескочи болната ръка или нога, сложена на прагът на някоя врата. Нъ в Орхание я церят с баенье, както следва:

 

1) която бае за церма, трябва да е близнала или близнила — да родила близначета;

 

2) като с пръстите на дясната си ръка похване страждущата

 

546

 

 

от церма част и я потрѝйва, и като от време на време подухва на нея, изрича следующите изречения:

 

— Цèрма Юрма на бична.

Чувàле ги три овчàри —

един кьор, един глỳх, един нем.

Кьòрийо не видèл, глухийо не чул,

немийо не хоратѝл.

Дòшла Церма, побегнàла. . —

 

След като изрече тези изречения, стъпва с краката си на цермосаната част до три пъти и като до три пъти попита страждущата личност: «Щеш ли носиш цермата или ще носиш близнета?» — и до три пъти я прескоква. А страждущата отговаря: «Ще носа блѝзнета, а не ща да носа цèрмата.» И след това вярват, че цермата заминува.

 

А пак на церенье усат казват: «Кòпиле нòсам, усат нè носам.»

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]