Български приказки и вярвания

Кузман Шапкарев

 

ПРИДАТЪК II. ПРИКАЗКИ НА ДРУГИ ЯЗИЦИ ОТ МАКЕДОНИЯ

 

ТУРСКИ ПРИКАЗКИ

 

(Написал и превел С. Джансъзов)

 

288. .  .  .  .  .

            Лошийт царь и мнимия му министр (превод)

289. .  .  .  .  .

            Царят и градинарът (превод)

 

288

 

Патишахъ̀н-бири джюлусу-идàн-сонгра хèр-гюн везирлеринѝ дивандà хузурунà чагъръ̀б: «Бен аалѝм ми им, залѝм ми им?» дею суал итмегè адет ейледѝ-иди. Везирлердèн аалѝм сън да деенлерѝ, залѝм Сън да деенлери, «катль един», дею емир-у-фермàн ейлèр-иди.

 

Везирлèр бу газеб патишахъ̀н харекети иден бююк хавф-у-истирабдà дючар олмушлàр, àнджак чаарè ео куду. Мукалѝт херифин-бири Вукеля̀ меджилисинъ̀н ич-тимаиндè хазър булунỳб. Вукеляè хитабèн: «Бенѝ бир везѝр идин, бèн бу газèб патишахѝн суалинè джеваб вирѝръм.»

 

Везирлèр бунà разѝ олỳб, кендулеринè бѝр кат везир елбѝ сейресмиè гийдебѝб, кендилеринѝ везир иттилèр. Иртесѝ-гюн дивани хумаюндà селям иджра олунаджагъ̀-халде, бил джỳмле вузеранъ̀н хазър булундукларъ анде, мукалѝт-херифѝ патишахъ̀н суаллеринè джевàб вирмèк юзерè. Везирлèр илеридè какмъшлàр. Патишàх алейким-селям-дèн сонгра: «Хèй, везири муалисемирлерѝм, Бèн, аалѝм му им, заалѝм му им?» деѝ суа-

 

521

 

 

линдè. Везир къяфетиндè-олан мукалѝт хериф илериè чцкỳп, затѝ шаханее махсус-олан таменаѝ иджрà иттиктèн-соѝгра: «Шефкетлю патишахъ̀м! Сèн не аалѝм сън, не заалѝм сън; бизим гюнах-ларъмъ̀з чòк олдугундàн, хàк теаля̀ хазретлерѝ сенѝн-гиби бир газèб ве дженабèт херифѝ, бизѝ тербиè итмèк-и-чун, ярътмѝшдър.»

 

Сюледи ги юзерине, патишах: «Аферин, ки сèн везирè люете хак сън,» демиш.

 

 

ПРЕВОД

 

ЛОШИЙТ ЦАР И МНИМИЙ МУ МИНИСТЪР

 

След като се въцарил един император, направил обичай всеки ден да свиква министрите си в салона пред себе си и да ги пита: «Аз учен ли съм, мъчител ли съм?» От министрите който кажеше учен си, и който кажеше: мъчител си, заповядваше да го убият.

 

От отношенията на този гняв-цар министрите били пропаднали в голям страх и трепет, обаче цяр нямало. Смешен един човек се явява в заседанието на министерския съвет и отправен към министрите: «Направете мен един министър и аз давам отговор на този гняв-цар» им рекъл.

 

Министрите склонили за това; облекли го в едни официални министерски дрехи и го направили министър. На седмий ден, когато ставало поздравлението царско в императорский салон, в минутата, когато всички министри присъствуваха, за да отговори на царските запитвания, министрите бутнали напред смешния човек. Царят след приеманието на поздравлението: «Славни ми министри, аз учен ли съм, мъчител ли съм?» Като каза и попита. Смешнийт човек в министерски дрехи излезе напред и като извърши приличното поздравление на царя: «Светлейши ми царю! ти нито си учен, нито си мъчител, но защото нашите грехове са много, справедливий бог е създал като тебе един гняв и лош человек, за да ни накаже.»

 

Като изказал това на царя, той рекъл: «Браво, ти си достоен за министър.»

 

522

 

 

289

 

Патишахън бири гайет чок чичеклере мейли вермиш, длери ахарден бир чичек гетиртмиш ве юзерине гайет чок мирак коймуш. Бу чичеги незарет итмек юзре махсус бир багчиван коймуш имиш. Багчиван дайма патишаха чичегин халине даир хабер вермеге меджбур иди. Бир гюн чичек парлак олду гу халде солмага башламъш олдугуну геордюкте, аджаба бу сол масъ неден илери гелмиш олдугуну багчиванъ тефекюр идеркен бир кеор-сичан бунун кеокюню едигини нглаюб гидит патишаха хали кейфиети англатърмъш. Патишах буна джевабен «аллахтан булур» дею сейлемиш. Олдугуну георюндже, багчиван теаджюбте калъп деонюп гитмищер. Бираз вакът гечтиктен сонра багчиван багченън ичинде гезерек гюнеш каршисънда иланън бири серилип уймуш олдугуну геормюш мезкюр кеорсичан ер алтънда казаркен иланъ рахатсъз брактъгъ ичин газебе гелерек мейданана чикмасънъ дикат иле бакариди. Кеор-сичанъ геордюкте газебе гелиб ъсърмъш ве о да куйругуну итъп гебермиш. Чабук халде багчиван патишаха гидип хали кейфиети англат-търмъш. Фекатъ патишах бетекрар о да аллахтан булур, сейлемиш; ве багчиван ине ишине гитмищир. И не бираз вакът гечтиктен сонра багчиван дър ишиме девам и дейор бир гюн багчеи казаркен гюнеш каршисънда иланън серилип ятмъш олдунугу геормемегле казмаиле илана труп ики парчее кесмищир. Ине патишаха илан иле олмуш вукаатъ англаттърмъш. «Сенда алахтан булурсун» деймищир. Багчиван шажип орадан ишине гитмищир. Ве кенди ишиме гюджю иле чок заман мешкул олду гюну халде, бир гюн патишах багчивàнъ хузуруна джелп ве газеиле катлине себеп булуп, багчиванън катлине емру-ферман буюрмуш. Хах, нехах джелатлар багчиванъ катл нтмек юзре махал мехсусине геотюрюп катл идеджеклере андесон нефасте патишаха бир сеоз сюйлемек юзре патишахтенъистизан иттирме сюйле, пек гюзел гетирин сеойлесин деимиш. Багчивань хузуру латишахие гетирдиклеринде, патишаха хитабен «сен да аллах-тан булурсун» деимиш. Патишах бунун сеилемисини ишиттик-те, багчиванъ ахвъ идип койвермиш ве «Хер шей ерини булду анджак не олду и се бизим чичее олду да бизим чичек куруду» деймищир.

 

523

 

 

 

ПРЕВОД

 

Един цар имаше много наклонност към цветята. Той донесъл едно цвете от друга страна и много любопитствоваше върху него. За да нагледва това цвете той турнал нарочно градинар. Този градинар беше длъжен всякога да долага за положението на цветето. Един ден, догдето цветето успявало, градинаря видял, че започнало да повяхнова и като мислил градинаря от що ли е това повяхнование, разумял, че една къртица му подядвала кореня и отишъл, та казал на царя. Царя в отговор на това му казал: «От бога ще го намери.» Градинарът се почудил и се върнал, та отишъл по работата си.

 

Като минало малко време, градинарът като ходил низ градината, един ден видял, че една змия се простряла и спи срещу слънцето. Казаната къртица, като ровила под змията, обезпокоила змията, за това тя се разгневила и с внимание гледала веднага къртицата да излезе на яве. Щом я видяла, разгневена, охапала я и къртицата метнала опашката и умряла. Градинарът побързал, отишъл при царя и му разправил. Царят обаче повторително казал, че и тя ще го намери от бога, и градинарът си отишъл пак на работата.

 

Като се минало пак малко време и градинарът следвал работата си, един ден, като копаел градината и като не видял, че змията била простряна и лежела срещу слънцето, ударил с копачката на змията и я пресекъл на две парчета. Отишъл пак при царя и му разправил случванието с змията. «И ти ще го намериш от бога», му казал. Градинарът се сбъркал и отишъл на работата си.

 

Когато доста време се занимавал със своята работа и грижа, един ден повикал царят при себе си градинаря и с гняв намерил причина за убиванието му и заповядал да го убият. Ще не ще, джелатите земат градинаря, отвели го на особено място, за убиванье и, когато щели да го убият, поискал да каже на царя последня една дума. Като попитали царя, «твърде добре, казал, доведете го да си каже». Когато закарали градинаря пред царя, той в лицето на царя казал: «И ти ще го намериш от бога.» Царят останал смаян от това казвание, упростил градинаря, пустил го и му казал: «Всичко си намери мястото, но щото стана, стана на нашето цвете, че изсъхна.»

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]