Български приказки и вярвания (СбНУ, кн. IX)

Кузман Шапкарев

 

XVIII. ОТ ОРХАНИЕ

 

241. Пияницата стàва хекѝмин  (От Ст. Мицов)

242. Човèчката непризнателност или Котарàн бей и цàр Перушлян  (От същото място, разказал Ташо Цеков)

243. Тройца брàкя сѝраци, най-малий убѝва хàлите, бѝе се сос кушпиле; другàрите му и царят  (Разказана от същий)

244. Цàрский сѝн и дявола другàр  (От орханийско село Литаково, доставил Д. Попов)

245. Цàрската дъщеря чума или ламя и най-малкий ѝ брàт  (От същето място и от същий записвач)

 

241

ПИЯНИЦА СТАВА ХЕКИМИН

(От Ст. Мицов)

 

Едно време в една столица имало един човек, който бил много пиянец, така щото с пиянството си изпил сички си имот и дошел до такова бедно положение, щото жена му просила, та хранила своите деца.

 

В тази столица царът бил болен от такава болест, щото никой не можал да го излекува, и колко екиме дохождали да го ликуват, се ги убивал, че не можли да го излекуват. Жената на пиянеца не знаяла вече, що да прави и се принудила да погуби мажа си и то по такъв начин: като знаяла, че царя убивал, колку екиме дохождали да го лекуват, та намислила да излезе по главните улици и да обяви своя маж за екимин, та дано го повика царя и него, та като не може да му помогне, а той да го убие, както другите екиме. И ето жената един ден излиза по улиците и викала: «Моя маж екимин, моя маж екимин», докато се чуло у царя, че имало в столицата един нов екимин и царя го повикал. Пияницата отишал. Царя го попитал: «Мож ли ма изликува?» Той казал: «Мога.» Но пияницата знаял, че царя бил болен от мерак на една хубавица, която я е имал на кадро на стената си в стаята и щом поглеждал царя кадрото на хубавицата, разболевал се. Затова му казал: «Царю, я ща та излекувам, ама да изхвърлиш сичките кадра, които са в стаята ти и щом остане гола стаята, Вия ще оздравеете.» Царя на минута заповедал да са изнесат сичките украшения из стаята и остал сам в голата стая. След една неделя царя оздравел. Наградил

 

387

 

 

новия екимин с цели товари злато, като заповедал и да му направат сарае, и го признал вече за първ екимин в неговото царство и обявил по другите царства, че в неговото царство има главен екимин.

 

В същата столица заболела от глава жената на един от първите царски големци. Повикали екимина, а той, като не знаял, как да ѝ помогне, отишел в болницата, та попитал слугите (помощници, фершели), кой е най-стар и най-учен помежду тех. Тия му посочиле един. Екимена му казал: «Яла с мене» — като му загговедал, че всичко ще държи в тайно и да ходи заман (винаги) с него, и колко спечелят, да делят братски. И така отишли при болната жена. Екимена накарал да прегледа жената и помощника му я прегледал и казал на екимена, че страда от глава и требва да пие такова и такова лекарство (илач). Екимено накарал помощника си да ѝ донесе нужните илачи и помощника донесъл илачи и жената оздравела, така щото мажа ѝ, царскиа големец, остал доста благодарен от екимена, че е излекувал жената му, без да помисли, че помощника я е излекувал. И така тоя екимин станал екимин над екимете.

 

Ето че на този цар се разболел, също от мерак за един пръстен, брат му, който бил също цар в друго царство. И като чул за пречутий екимен, пратил на брата си да му изпрати главния екимин да го излекува; инак щел да умре. И така, по заповед, екимина се отправил заедно с помощника си за в другото царство да лекува царя. Като стигнале в онова царство, представил се екимина пред царя. Царя му рекъл: «Я страдам от такава и такава болест. Искам да ме излекуваш, инак ще бъдеш убит!» Екимина, като не знаял, как да му помогне, рекал на царя: «Ща та излекувам, ама да ми дадеш мувлет 40 дена и да цаниш 40 слуги, и секи слуга сека вечер да ми донаса по едно печено агне и вино от три години. Когато донесе четиридесетия слуга агнето, ако не оздравееш, тогава ме уби.» (С това екимена искал да посветува 40 дена при царя, че после макар че ще го убиет). Царя, като имал готови слуги 40 души, заповедал им да извършат исканията на екимина. И слугите почнале да печат агънцата и да ги носат секи един слуга по едно агне на ден. (Старите слуги биле 40 души). И първи слуга като занел агнето, екимина искал да каже на помощника си: «Останаха 39 още». (С това екимина рекал на помощника, че още 39 дена ще бъдат живи, а после ще мрът). Но слугата, като шубелия, че съ биле тийе откраднале пръстена, от който пръстен страдал царя, та

 

388

 

 

се сепнал и рекал в себе си: «Макя, дали ма позна екимина, че пръстена е у нас, та ми рече, че остаят още 39 души да упознава още — другарите ми?» И отишал, че известил на другарите си. Другите сички слуги един по един са изредиле и екимина се си думал по един ексикь. И кога на читрийсетия ден донесал главатара на слугите агнето, екимина рекъл на помощника си: «Е, свърши се вече!» Слугата, като шубелия, че пръстена бил у него, уплашил се и рекъл: «Ето, пръстена е у назе, че ниа го откраднахме. Но ща Ви сàмола да нине изказвате!» Екимена казал: «А бе, я зная, че е у вазе, ами ви гледах сехира да вида, какво ще правите. Но не бойте са.» Екимина се зарадвал и рекал на помощника си: «Не бой се, още нема да се мре!» И зел пръстена, та го вързова на шията на миника царев, под косата, без да се види, който се ходил с екимина, докато той седел тамо. Отива при царя и му казва: «Царю, я изнамерих, от що си болен. Вия сте болни от мерак на един пръстен, който сте изгубиле. Но тоя пръстен го е глътнал миника Ви. Затова да убия миника, да извада пръстена и щом видите пръстена, ще оздравеете.» Царя му казал: «На мене са повече свиди за миника, отколкото за пръстена. Затова не може да се убие, а ако мож с изкуство го извади». — «Хубаво, — казал екимена — само ще ми дадете изин да пронижа един заден крак на миника, отдето ща извада пръстена.» И царя му дал изин за това. Екимина зема миника, отива настрана, уж му чел, магии му правил, прорезал крака на миника, отвързал пръстена от шията му и отишал при царя: «Ето, царю, пръстена, извадих го от задния крак на миника.» И царя, щом видел пръстеня, оздравел. Царя, зарадван от това, не знаял вече с какво повече да го награди екимина. Заповедал да избият сичките други магесници и екиме.

 

Не щеш ли си, кога дошло ред до един магесник да го убиват, отишал при царя и рекал: «Царю, я ща са призная за по-долен и нека бида обит, но позволете на новия екимен да излезем на високата кула и я да остава на пакя доле един чувал вързан с едно нещо вътре, и ако познае отгоре, какво е в чувала, тогава ме убите.» Царя позволил това. Екимете отишле на високата кула. Магесника зел един човал, турил в него една лисица, вързал на човала устата и го оставил на пакя, и се качил и той на кулата. Сега екимина, като не знаял, какво е в човала, огрижал са много, че ще вече да мре. Той се разхождал и рекал на помощника си: «Е, много би добре до сега много; ами що щеше лисица на пазар?» И щом издумал това, сичките хора, що

 

389

 

 

били там на сихир, се изсмеяле и изплескале с раце, че е познал, че е било в човала лесица. (Той не е познал, а случайно така си рекал, що щеше лисица на пазар. Но тиа мислиле, че е познал. Затова изплескале така, щото и в това екимина спечелил). Царя още повече го наградил и заповедал вече да го изпратат със чест и с войска дори до другото царство.

 

Сега екимина вече тръгнал за в родний си град и мислил, че за напреж не знае вече, как да лаже, та се пресетил да учи жена си да направат пак некоя шмекерия като първната. Той отишал си дома. Царя го срещнал с войска и повече го признал за първ екимин. Той повиква свойта жена при себе си и ѝ казал така: «Жено, я лагах и така и така, ама лажите са вече свършиха. Ами я ща да ида да прата помощника си из града и ще се върна в толко и толко часа. А па ти да запалиш сарайо, па да ревеш и да викаш: «Тичайте, изгореха ни екимете! Тичайте, изгореха ни екимете!» И така той отишал из града, а таа запалила кащата си. Скубала си косата и викала: «Олеле, изгореха ни екимете!» Ето че и екимина иде. И той викал: «Олеле, изгореха ни екимете!»

 

 

Царя чул това и рекал на екимина: «Не грижай са. Тебе вече не треба да си екимин: ти нали излекува мене. На ти други сараи, па се не бой».

 

И така първия пияница станал първ екимин.

 

 

242

ЧОВЕЧЕСКАТА НЕПРИЗНАТЕЛНОСТ

ИЛИ

КОТАРАН БЕЙ И ЦАР ПЕРУШЛЯН

(От същото място, разказал Ташо Цеков)

 

Двàма брàкя бѝле зèле да се дèлят. Имàле са един котарàк. Котарàко казàл на едѝна от брàкята: «Тѝ мèне сàмо зèми, дрỳго нè искай». Откато го земàл сàмо котарàко, отишлè да живèят на воденѝцата. Тàм седèле двè гòдин. Котарàко му носѝл пѝлета на господàра си и го ранѝл. Пòсле котарàка казàл: «Да отѝда да зèма дъщèрката на нèкой цàр за цàр Перушляна (така котарàко наричал господàра си)». Котарàко отѝшел при нèкой цàр и не сакàл дъщèрка му, а му посàкал крѝната да мè-

 

390

 

 

ри цàр Перушлян парѝте си. Зел крѝната и пòсле, като му я върнàл, питàл го: «Щèш ли да ми дадèш дъщèрката си за цàр Перушляна?» Тòй я дàл, но казàл: «Да я обнйжите от главàта до кракàта свè сос злàто.» Котарàн бей (така бѝло ѝмето на котарàко) през ношта откраднàл от сарàфите нàнизи со джълтѝци, та обнѝзали цàрската дъщèрка от главàта до кракàта сè сос жълтѝци. Пòсле цàря казàл: «Дойдèте сос свàтове да си я земèте.» Котарàн бей и цар Перушлян търгнàле да отѝдът за невèстата. Отишлè до едѝн мòст. Котарàн бей казал на зèтя, цàр Перушляна: «Тѝ седѝ тỳка под мòста, язе да отѝда да ти донèса дрèхи.» Котарàн бей отѝва при цàря умѝслен. Пѝта го цàря: «Защò си такà умѝслен?» — «Как да нè сам умѝслен — кàзва му Котарàн бей, — като ни срèснаха хайдỳци, бастѝсаха ни, соблèкоха зèтя гòл голищàк, та èто го, сам го оставѝл тàм под мòста и дойдòх да зèма дрèхи». — «Хàй да ѝдем — казàл цàря — да зèмеме дрèхи». Отишле, зèле дрèхи и му занèсле, и цàр Перушлян се облèкол и тъ̀ргнале за невèстата. Котарàн бей казàл му: «Като отѝдеш за невèстата да не се пооглèдваш и да не се стрèсваш». Като отишлè тàм, цàр Перушлян се поогледàл в дрèхите си и се стреснàл. Сапикасàл дедà му, цàря, и повикàл Котарàн бей да го пѝта: «Защо се зèта стрèсна?» Котарàн бей отговàря: «Като изгинà тòлку нарòд и соблèкоха и нèго, както знàеш, и тие дрехи като не му ѝдат като нèговите». Дедà му, цàря, пỳща нèколко пòлкове [1] войнà да занèсат невèстата, сос нѝх зàедно и зèтя сос Котарàн бей да отѝдат у домà си. Котарàн бей казàл: «Яз ще въ̀рвя напрèд да пригòтва за свàдбата». Отѝде во планѝната, намерѝ тàм едѝн палàт, дèка живèале хàли (змèове). Казàл Котарàн бей на хàлите: «Скòро бèгайте, оти тѝе вòйски и тѝе бàнди, дèка сà, ѝдат да ви лòват!» Избèгале хàлите, а Котарàн бей приготвѝл я̀стия за свàтбата, па отидè, срещнà свàтбата и я заведè на планѝната, вов палàто.

 

Като живея Котарàн бей трѝ мèсеца, откато направѝа свàдбата, разболèл са и са престорѝл, че умрèл. Казàла на цàр Перушлян женà му: «Цàре, умрè Котарàн бей». Тòй отговорѝл: «Ако умрèл, земѝ го за опàшката, та фърлѝ го на бунѝщето». Фанàле Котарàн бея и го фърлѝле на бунѝщето. Пòсле Котарàн бей се соживѝл и се върнàл, та казàл на цàр Перушляна: «Тѝ — казàл — не позна моето добрò: яз двè гòдин те ранйх и цàрска дъщèрка ти зèх и те обогѝх! Излèз оттỳка да идеш на воденѝцата,

 

 

1. Тази речь непременно е нововъведена.

 

391

 

 

дèка те ранѝх сос пѝлета!» Тогàва се примòлила женà му и му казàла: «Остàви ни, за мòй хатъ̀р, та кога ỳмреш, ще те закопàем при огнѝщето». И когàто умрèл, женàта го закопàла вов огнѝщето, край òганя.

 

От товà останъло, кòтките да лèжат сè при òганя и пепелтà в огнѝщето.

 

 

243

ТРОЙЦА БРАТЯ СИРАЦИ, НАЙ-МАЛИЙ УБИВА ХАЛИТЕ, БИЕ СЕ С КУШ ПИЛЕ, ДРУГАРИТЕ МУ И ЦАРЬОТ

(Разказана от същий)

 

Трѝма брàкя сѝраци търгнàле да ѝдат за у едѝн грàд. Ако отѝдат през джадèто, ще отѝдат за дèвет днѝ. Ако мѝнат през планинàта, ще да ѝдат за трѝ дни. Имàло нèщо в планинàта, кòйто мине през нèя, ще го ядè. Казàл мàлкия: «Да мѝнем през планинàта, па ако ни изедè нèщо, нèка ни изедè, ще се куртулѝшаме, и такà сме сиромàси и сирàци».

 

Като отишлè през планинàта, замъ̀ркнале пъ̀рвата вèчер. Наклàле тàмо òган да спъ̀т: двàмата легнàле да спъ̀т, а мàлкия ще да ги варди. Ноштà дошлà една хàла (змех), за да ги изедè. Рипнàл мàлкия, който ги вардѝл, та сосèкал хàлата. Отрезàл ѝ ушѝте, та ги зèл у нèго си и зарѝл кървтà да не узнàят дрỳгите му брàкя.

 

Търгнàле втòрия дèн пàк през планинàта и пà отѝват. Замъ̀ркнале втòрата вèчер пàк и пàк мàлкия брàт остàнал да ги вàрди. Дошлè тогѝва двè хàли и двèте ги сосèкал, а кървтà пърснàла и угàсила огàня. Послỳшал тòй на кадè ще лàвне кỳче, та ега има тàм òган да отѝде да зèме. Лавнàло кỳче на една стрàна и тòй отѝшал, егà намèри оган да зèме, та пàк да запàли.

 

Като отивàл, срещнàл Вечèрницата. Зèл, та я вързàл за едно дъ̀рво. Намèрил една колѝба и в колѝбата, дèвет хàли. При деветтè хàли, три момѝ хубави. Тàм имàло и дèвет тòвари с пари. Прибѝл тòй деветтè хàли, изрèзал им ушѝте и пàк ги зèл у нèго си. Върнал сетогà при брàкята си, изпущил Вечèрницата, наклàл огàня при брàкята си. Съмнàло се трèтия дèн и отишлè в градà.

 

Прочỳло се до цàра, че еди кòи си момчета минàле са през планинàта и си дошлè в градà жѝви. Викàл ги цàра и ги попи-

 

392

 

 

тàл: «Като минàхте през планинàта, не видòхте ли нèщо?» Казàле старѝя и стрèдния: «Не сме виждàле нѝщо». Когà мàлкия: «Яз какви видòх!» — изтрèсал пред цàра ушѝте на хàлите и казàл: «Пъ̀рвата нòщ прибѝх еднà, а втòрата единàесет». Пѝтал го цàря: «Каквò ѝскаш бакшѝш?» Казàл му: «Искам ти дèвет катъ̀ри. Каде пребѝх деветтè хàли, тàмо ѝма трѝ момѝ и дèвет тòвари парѝ. Ще зèма момѝта и ще натовàра парѝте.» Цàра дàл му дèвет катъ̀ра и тòй отива, зѝма момѝте и натовàрва парѝте.

 

Като замъ̀ркнале пъ̀рвата нòщ у планинàта и наклàле огàня, дошлò им Куш пиле. Когà зарантà търгнàле да си отѝват, Куш пиле не ги пỳща да си отѝда: товà момчè, дека прибѝло хàлите и зèло момѝте, ѝска да се бѝе сос нèго. Казàло му момчèто: «Каквò ѝскаш от мèн?» Казàло Куш пиле: «Ще са бѝя сос тèбе!» Момчèто казàло на брàкята си: «Хàйде, брàкя, вѝе да си вървѝте; старàта момà за старйо брàт, стрèдната за стрèднио, а мàлката да остàвите за мèне и трѝ тòвари парѝ. Яз след три гòдини ще си дòйда». Зафàнале да са бѝят — днèска са бѝят, ношèска на еднò местò лèжат. Билè са три гòдин. Като подбрàло четвòртата, момчèто пѝта Куш пиле, защо са бѝе сос нèго? Казало Куш пиле: «Прибѝ ми 12 брàкя, зè ми парѝте и зе трѝ сестрѝ мòи.» Той казà: «Като не сам зная̀л, че са бѝле твой брàкя и сестрѝ, прибѝх брàкя ти и зèх сестрѝте ти. Каквò добрò ѝскаш да ти нàправа, та да се не бѝем?» Тòа казàло: «Еди на кòй цàр дъщерка му да ми я зèмеш за женà, та да те отпỳща».

 

Зарантà станàло момчèто и отишлò при цàра да ѝска дъ̀щерка му. Вървѝл първио дèн и намерѝл дèвет дỳши, каде òрат, а други върви по нѝх, лàпа бỳците и вѝка: «Глàден сам». Казàло е момчèто: «И товà е нèщо — от дèвет рàла бỳците лàпа и вѝка: глàден сам.» А тòй казàл: «И това е нèщо — дека се бѝе сос Куш пиле три гòдин. Яз да сам и трѝ дни не мòга». Момчèто казàло: «Àз сам.» Тогà тòй казàл: «И яз ще да ѝда с тèбе» — и му станàл другàр.

 

Като вървèле, вървèле, намèриле едѝн, къде вàрдел една корѝя 70 гòдин, да сèче еднà тоя̀га. «Къдè — кàзва им — отѝвате?» Момчето отговорѝло: «Отѝваме за цàрска дъщèрка да зѝмаме». Той казàл: «И я ще ви стàна другàр». Тѝе казàле: «Можеш, но с какво ще ни помòгнеш?» Той казàл: «Язе ще отсèча от корѝята еднà тоя̀га, та ако дòйде зòрд, язе ще ви помàгам с тоя̀гата.»

 

Като вървèле, вървèле, намèриле едѝн, че стàпва от тàа могѝла на дрỳгата. Казàло момчèто: «И товà е нèщо, дек стàпва от тàя могѝла на онàя». Той казàл: «И това е нèщо, дèк се бѝе с

 

393

 

 

Куш пиле три гòдин. Язе не мòга ни трѝ днѝ.» Момчèто казàло: «Яз сам». А тòй казàл: «И язе ща ѝда с тèбе». И им станàл другàр.

 

Като вървèле, по-натàм намèриле едѝн, че изпѝва водàта от морèто и пà я повръ̀ща, и той им станàл другàр и тръгнàле.

 

Тогѝва, като са сбрàле, напрàвиле совèт, когò ще провòдат да кàже на цàра, че дохòждат за дъщèрка му и казàле да провòдат òня, що стàпва от тàа могѝла на онàя. Провòдиле го. Тòй казàл на цàра: «Ѝдеме за дъщèрка ти на годèж». Цàра не отговорѝл дрỳго, а пустѝл войнàта насрèща да избие годежàрите. Тогѝва тòо с голèмата тоя̀га посòчил тоя̀гата и войнàта не смèяла да се удàри сос тèх.

 

Отишлè тѝе при цàра и казàле му: «Ѝскаме ти дъщèрката.» Той казàл: «Ще да ви я дàм, но кòй мòже да изедè три фỳрни хлеб». Тòа, дèка лàпал от деветтèх рàла бỳците, казàл: «Дàй, цàру, хлèба.» Като престàвиле му хлèба, той го изя̀л и казàл«Дàйте ми още дèвет фỳрни хлèб да си доя̀да. Дàй, кàзва, дъщèрка си.»

 

Цàра казàл: «Ще ви я дàм, но кой ще прескòчи дèвет колà тъ̀рне». Тогѝва тòа, що стàпял от тàа могѝла на дрỳгата, казàл: «Дàйте тъ̀рнето». Като му престàвиле тъ̀рнето, той ги прескòчил и казàл: «Дàй, цàре, дъщèрка си.»

 

Тòй казал: «Ще престàва една бàчва с вѝно, кой ще я изпѝе, ще дàм дъщèрка си». Тогѝва тòа, що изпѝвал морèто, казàл: «Дàйте бàчовата». Като му предстàвиле бàчвата с вино, изпѝл я и казàл: «Дàй сèга дъщèрка си».

 

Цàра казàл: «Ще я дàм, но да напàля една фỳрня да гòри три днѝ и три нòщи, та вѝе да спѝте в нèа». Фỳрнята горè три днѝ и три нòщи, и тѝе отишлè да спàт в нèа. Тогѝва тòо, що изпѝл бàчвата с винòто, повърнàл винòто вов фỳрнята и я изгасил и тѝе влèле и спàле в нèа. На утринтà цàра пратил слугата си да види дали са изгорèле или са жѝви, и видèл, че бѝле жѝви и спàле.

 

Престàвиле се при цàра и тòй немàл какво да прàви и дал дъщèрка си. Като земàле цàрската дъщèрка, търгнàле си. Тогѝва сèкой си останàл на местòто си, кой къде си бѝл от напрèде. Кòй дèка останàл, а момчèто казàло на невèстата: «Язе не те зѝмам за мèне си, а за Куш пиле. Но тѝзе да изпѝташ, дèка му са сърцàта. Яз ще дòйда пак да ми кàжеш.»

 

Тòй като отишèл втòри пат, таа му казàла, ето каде имàло мерà; у мерàта има глигàн; у нèго са сърцàта му. Тогѝва тòй станàл, та отишèл в тàа мерà, ценѝл са у нèкой си чорбаджѝя

 

394

 

 

за овчàр. Пустѝл овцѝте и чорбаджѝя му отѝва да го заведè и да му кàже до дèка е сънъра, да не пỳща овцѝте къде глигàня. Като си отишèл чорбаджѝя му у домà и òня пустѝл овцѝте вов сънъ̀ра на глигàня. Глигàня излèзал да са бѝят. Бѝя са тòя дèн и вечертà сèдне у домà си отишèл овчàра, а глигàня останàл си у мерàта. Втòрия дèн пустѝл овцѝте и пà зафанàа да са бѝят. Като са бѝя до пладне, глигàня казàл: «Защò нèма гьòль да се накàлям?» Момчето казàло: «Защò нèма мòя чорбаджѝя да ми донесè едно бàрде ракѝя и една прèсна погàча, да изпѝя ракѝята и да изèм погàчата?» Не можèха пàк да са надвѝят.

 

Трèтия дèн като пущѝ овцѝте, чорбаджѝя му го питàл: «Къде пỳщаш овцѝте да пасàт?» Тòй казàл: «Пỳщам ги вов мерàта». — «Нè ли те, кàзва, стрàх от глигàня?» Тòй кàзва: «Ако ми е стрàх, да дойдеш, да глèдаш». Чорбаджѝя му отишèл да глèда и скрѝл се вов едѝн търня̀к, да глèда каквò ще прàви момчèто. Тѝйе са фанàле пàк сос глигàня да са бѝят. Като са бѝле, глигàня пàк казàл: «Като нèма едѝн гьòль да са накàля, та да те дѝгна, да те фъ̀рля, та ще се пръ̀снеш трòха по трòха!» Момчèто казàло: «Оти не знае мòйо чорбаджия да ми донесè прèсна погàча и бàрде ракѝя, та да те дѝгна, да те фъ̀рля, да те ỳдара дèвет лàкте в зèмя?» Чорбаджѝя му, като чỳл, стàва, отѝва, та занесè прèсна погàча и бàрде ракѝя. Като изпѝло момчèто ракѝята, изедè и тỳртата, дѝга глигàня и удàра го вов зèмята. Глигàня се пръснàл и от нèго излèзал петèл. Зѝма той, изтỳмби петèла и зимà деветтèх сърцà. Пòсле казàл на чорбаджѝя си: «Пỳстите стòката тỳка, на мерàта, не бòйте са».

 

Станàл той, отѝва да дѝри Куш пиле и цàрската дъщèрка. Като намѝра цàрската дъщèрка, пѝта я: «Къдè е Куш пиле?» Тя му казàла: «Тỳка е. Бòлен лежѝ, стàва едѝн мèсец». Тогѝва Куш пиле излèло и му кàзва: «Защò ме довъ̀рши?» Тòй му казàл: «Довършйх те, защо кога си сакàл цàрската дъщèрка, защò не ми казà напрèди, ами са бѝ соз мèне три гòдин?» — «Аз кàзва, не сам знàял, че си бѝл пò-силен от мèне, та затовà са бѝх». Тòй разрèзва сърцàта и Куш пиле умрèло.

 

Като умрèло Куш пиле, тòй зѝма цàрската дъщèрка, та я завèжда на цàра надѝре. Оттàм стàва, та отѝва у домà си. Намерил тогѝва двàмата си брàкя: «Дàйте ми, — кàзва — трѝте кòнье с парѝте и дайте ми момàта, които парѝ зех от хàлите, и тѝе момѝ, дека бèа тритè, хàли бèа». Дàле му трите товàра парѝ и едната момà.

 

395

 

 

 

244

ЦАРСКИЙ СИН И ДЯВОЛА ДРУГАР  [1]

(От орханийско село Литаково, доставил Д. Попов)

 

Едно време един цар като патувал, отишел в едно село и тамо останал да преспи в една каща. И то са случило, същата нощ са намерило малко дете (са родило).

 

После царат зел детето и казал: «Това дете е мой касмет». И заповедал на родителите му да гледат детето и им оставил пари за до 15 години да го хранат. Дал им едно писмо и една сабля, защо той нема да го познае детето инак, но щом види саблята, той ще се сети. И им заповедал, кога тръгне детето да иде при него, писмото да не дава никому да го гледа. После царат си отишел.

 

Момчето свършило петнадесетте години. Един ден момчето се разплакало и майка му го попитала: «Защо плачеш, синко?» А то отговорило: «Защо ми са смеят другите момчета, че сме сиромаси». А майка му рекла: «Ела, синко, при мене да ти дам едно писмо, да видиш, какво ти пише.» И момчето, като зело писмото и като го прочело, зарадвало са много и рекло: «Мамо, я имам и една сабля тука. Дай ми я и я ща с’ида при баща си.» И майка му дала му саблята и то тръгнало да иде при цара.

 

Като вървело в патя, стигнал го един човек, а той бил дявола, но са преправил на човек. Като вървеле в патя, ожеднеле за вода и намериле един излак, но немало кутел, со що да пият. А дявола му рекол: «Дръж тоя седжим да влезна я да пия, и после ща спусна язе тебе да пиеш». Момчето го послушало и спуснало другарат си, та са напил той и излезнал. Като спуснал момчето долу, му рекал: «Ще ли ми дадеш писмото, дека го носиш, и саблята мене? Ако ли не щеш, нема да та вада оттука. И да са закълнеш, че нема да казваш никому, да речеш: «Да умра и като са сожива, тогава да кажа.» И я ща та вода сос мене, но ти ще ми бъдеш чирак, а я ща са кажа, че сам царевия син».

 

И момчето немало какво да прави, дало саблята и писмото и са обещало с клетва, както му заповедал той и той го извадил из излака. И отишле при цара. Царат, като видел саблята, вед-

 

 

1. Срав. пр. № 97, 213 и др.

 

396

 

 

нага са сетил и го приемнал като син негов и го попитал: «Какво е това момче с тебе?» А той отговорил, че му е слуга.

 

И после царат го попитал: «Е, сега, синко, коя царева дащерка ще искаш да ти я земем?» А той му казал: «Друга не искам, само Доня гьозелийкята.» А царат си помислил и му рекал: «Е, синко, много царски синове са одиле да я сакат, но тя ги е погубвала». А сина му рекал: «Моя слуга може да иде да я годи». И цара му рекал: «Тука има една ламя; и ако може да издеби да иде в нейната градина, да набере цвеке секакво, той ще годи и Доня гьозелийкя». А сина му рекал: «Моя слуга ще свърши това.» (А той какво си мислил? — само да изгуби момчето). И го проводиле. Но момчето, като излело до края на града и зело да плаче, и то го срещнал един старец и го попитал: «Оти плачеш?» А момчетому казало, че го запращат при ламята. А старецо му рекал: «Иди, земи два товаре вино и два ракия и като идеш при чешмата на ламята, спри водата и сипи виното и ракията да са напие ламята». И той като направил това и ламята, щом дошла и се напила, рекла: «Кой ми направи това добро?» И момчето са обадило и рекло: «Я.» А ламята му рекла: «Ако си ти, какво добро искаш да ти направа я?» А то рекло: «Друго ти не искам нищо, само да ма пуснеш в градината да си набера малкова цвеке». Тя го вовела в градината и му набрала от сичките цветя, та натоварила и двата коне. Но като минал през града, сичките са почудиле, как е издебил ламята. А царат, като го видел, много са зарадвал, но сина му са наскърбил, защо не са изгубило момчето.

 

И после царат сабрал сватовете да идат за момата, но им заповедал, какво рече момчето да го слушат. Като вървеле по пътя, момчето видело през пътя минувале много мравунци и една мравучка рекла е: «Да знаят тия сватове да почекат, доде минем да ни не потапчат, какво добро ще ни направат!» И момчето чуло, и други никой не чул, и рекло на дружината си: «Спрете са тука. Докато ви не реча я, нема да тръгате!» И тия са спреле и седеле тамо три дни, а мравучките като изминале, една отишла при момчето и му рекла: «Какво добро искаш от нас, като спре сватовете, та ни не погазиха?» А момчето рекло: «Не искам нищо». А мравучката му рекла: «На ти това перце и кога ти дотребваме, напечи го на оганя и ния ще дойдеме». И си отишла. И тия пак си тръгнале по патят. Но като връвеле, едни орли стояле на едно место. И един орел рекал: «Е, да знаят тия сватове да заколат неколко коне да ни гостат, какво добро

 

397

 

 

ще ни сторат!» И момчето разбрало и рекло на сватовете: «Заколете десет коне и ги оставете тука!» И тия заклале и ги оставиле, та си заминале. Орлите като са наяле, един орел стигнал при момчето и му рекал: «Какво добро искаш от нас, като ни нагости?» Момчето отговорило: «Не искам нищо; видох, че сте гладни». Ореля откаснал едно перо от него си и му го дал и му рекал: «Земи това и кога ти дотребвам, напечи го, я ща та немера, дека си». И си отишел.

 

Тия като връвеле, стигнале до морето, а морето като валновало, изфърлило много риба на сухо, но още била жива. Една риба рекла: «Да знаят тия сватове да ни оберат, да ни фрълят в морето, какво добро ще ни направат!» А момчето разбрало и заповедало, та собрале рибата и я нафръгале в морето. Една риба се спрела на края и рекла на момчето: «Какво добро искаш от нас, като ни повърна живота?» И то рекло: «Не искам нищо». И тя му рекла: «На ти тая люспа от мене и кога ти дотребвам, ела край морето и я извади, я ща та намера.»

 

Оттамо тия отишле при Доня гьозелийкята. Тя ги посрещнала и тия ѝ казале, че идат за нея. Тя ги попитала: «Кой ви е годежара?» А тия показале момчето. Тя го завела в една одая и му измешала един шиник просо, един жито, един ечемик, един ръж и му рекла: «Нощеска, ако не пребереш, кое какво е, башка по башка, утре ще ти зема главата». И го затворила тамо. То са оплашило и закачило да плаче. Па се сетило за мравучките. Извадило крилцето и го напекло на оганя. И една токо дошла при него и рекла: «Какво искаш?» Той рекал: «Искам това да разлачите башка по башка.» Тя му рекла: «Без гайле да си.» Като се наточиле и закачиле да го разлачват, и за един сахат го свършиле. Най-дзадната рекла: «Я за то доходих.» И сутрента момата, като видела, са позасмеяла и му рекла: «Искам до утре да ми намериш едно шише жива вода. Ако не, ща ти зема главата». И той са замислил и са сетил за ореля. И като извадил перото и го напекал, ореля дошел и го попитал: «Какво искаш?» Момчето му рекло: «Момата ми иска едно шише жива вода. Ако не намера, ще ма погуби.» А ореля му рекал: «Бади спокоен, я ща ти донеса». И му донесал. И той я дал на момата. Тя я зела и си извадила пръстено от малкия пръст на десната рака и как стояла на диваната, го фърлила в морето и му рекла: «Иди и ако ми не намериш пръстеня, ща ти зема главата.» И той заплакал и отишел край морето и стои таму, па са сетил за рибата и извадил люспата, и рибата тоз час са явила на

 

398

 

 

края и му рекла: «Какво искаш?» А момчето отговорило, че момата фрълила пръстеня си в морето и му рекла, ако го не намери, ще го погуби. Рибата рекла: «Бади спокоен: моите деца играят на дното в морето с него.» И са врънала, та му го донела и той го занесал на момата и тя са почудила.

 

Тръгнала вече с них. Но като патувале, оня който са наричал, че е царевия син, заповедал на джелатете да погубат момчето, кога доде. И кога дошло, погубиле го и го насекле на части, го туриле в един чувал и го заровиле в земи. Но като стигнале в царевия двор и зеле да ги венчават, момата рекла: «Царю, я нема да се венчая с този, но искам с този, който ме годева. Знаеш ли за то, че не е този твой син, но е този, който ма годева?» И тогива царат попитал: «Дека е момчето?» И тия му казале, че сина му заповедал, та го погубиле. И момата рекла: «Искам тука на парчета да ми го донесете, да го вида. Ако не, с една дума ще ви погуба царщината!» И царат се стреснал от тия думи и заповедал да идат да донесат частите на момчето, и ги донесле. Момата, като ги видела, заплаката и зела частите и ги саставила, коя от дека си е, па извадила шишето сос живата вода и като го полела, тоз часмомчето се саживило и изказало сичко, което му направил другарат, понеже [1] беше го заклел да умре и са саживи, и тогива да каже.

 

Царат, като чул тия думи, веднага заповедал и намазале лукавият с катран и го запалиле, та горел, а момчето венчале за Доня гьозелийкята.

 

 

245

ЦАРСКАТА ДЪЩЕРЯ ЧУМА ИЛИ ЛАМЯ И НАЙ-МАЛКИЙ И БРАТ  [2]

(От същето място и от същий записвач)

 

Едно време на един цар му са родило дете (момиче) и щом са родило детето, същата нощ измреле на цара сичките коне, що имал. На вторият ден цара купил други толкова, а първият син на цара отишел да варди конете, но и тия умреле, а той не видел нищо. На третият ден царат купил пак толкова коне. Вторият син царски отишел да ги варди, но и той нищо не видел, а

 

 

1. Тази дума, види се, е нововъведена.

 

2. Срав. прик. № 1 и пр.

 

399

 

 

конете пак изумреле. Четвъртият ден царат купил пак коне. Най-малкият син на цара пожелал да иде той да варди конете и царат го пуснал. Той отишел в оборат при конете и легнал в яслите, но си турил под главата тръне, че като задреме и трънето ще го бодне, че да не може да са успи.

 

Като седел, в полунощ му са видело нещо като пиле на прозореца и той като махнал сос саблята и то избегнало. Но той като погледнал в яслите и намерил един пръст от малко дете и шава. Той го зел, но конете останале живи.

 

На утрента царат са зарадвал много, че останале конете живи, а момчето отишло при майка си и майка му рекла: «Сине, чекай да вида, какво прави детето, че не е са сабуждало от нощеска». Като го извадила из люлкята и го разповила, като погледнала и рекла: «Сине, я ла, ка нема на детето малкият пръст от десната рака?» И то рекло: «Мамо, я като вардех нощеска конете, намерих един манечак пръст». И го извадил. Щом го принесал до раката на детето и той тоз час се лепнал на раката на детето и не са познавал, че е бил отсичан. И тия са оплашиле и виделе, че това дете е било чумата и то е морило конете. И се сговориле с майка си да бегат оттамо и да не казват никому. Но рекла царицата на сина си: «Сине, иди, открадни от баща си само чесния кръст и саблята с лукавия камик». То отишло и откраднало саблята и чесния кръст и бегале с майка си, а детето оставиле в люльката заспало.

 

Като отишле на едно место, там намериле един палат. И като влеле в палата, намериле четиресет змеюве. Змеювете като ги виделе, пуснале са на тех, но той като извадил саблята, та ги изгубил. Само един са скрил в герана, а той го не видел. Тамо оставил майка си да седи, а той отишел по лов. Но пак намерил един палат. На този палат портите до толкова биле тежки, щото четиресет души змеюве отварале ги и ги затварале. Той като зел кръста в рака и саблята, и портите са отвориле сами. Като влезал ватре, намерил една мома, че светела от убоста си като слънцето. Тя била Доня гюзелийкя. И тя го разпитала: «От какво ти е толкова силата, че тези порти ги отвараха и затвараха четиресет души змеюве?» Той казал: «От саблята и кръста. Я избих тия змеюве тамо и оставих майка си да живее».

 

Вов това време, кога е бил той при момата, змея излезал при майка му. Но като бил много убавец, майка му го харесала и искале да са земат, но не смейеле от сина си. Змея рекал: «Ти, ако искаш да са земем, ти са направи на болна и кажи на сина

 

400

 

 

си: «Сине, присани ми са да идеш в балканя. Тамо има расланчета манечки, да ми донесеш едно да го вида, я ща оздравея.» И расланя ще го изеде и ния ще са земем.» И тя склонила да изгуби сина си, та да са земат сас змея. Сина ѝ като си дошел и намерил майка си, че лежи, той я попитал: «Защо лежиш, мале?» Тя му казала: «Болна сам, сине. Но ми са присани да идеш в балканя, да ми донесеш едно расланче живо да го вида, я ща оздравея.» И той отишел при момата и ѝ казал каквото рекла майка му. Тя го попитала: «Колко змеюве приби?» Той казал: «39 змеюве.» И тя видела, че един е останал и той я научил майка му да са прави на болна, но си замлъчала и му рекла: «Земи моя кон и като идеш тамо, ти земи сичките расланчета; че ако земеш едно, расланя ще та стигне и ще та изеде и ще си го земе. Но ти земи сичките и като та наближи майка им, ти остави едно и па бегай. Тя ще иде да го остави на гнездото и па ще та стигне. Ти тога остави и другото. И така ще можеш да донесеш едно тука.» И царския син зел нейния кон и отишал и намерил четири расланчета, но майка им немало. Той ги зел сичките и побегнал. Но тя, като дошла и видела, че ги нема, се пуснала по него. Той, като чул, че пищи, оставил едно на патя. Расланя го зел и го занел на местото си и па го стигнал, додето царския син едвам избегал с едно и отишел право при момата. Но, като са отрошил, легнал да спи. Момата зимала расланчето, та го скрила и му дала едно котре също като него, та го занел на майка си. Тя го видела, но уж не можела да оздравее. И змея я научил да каже, че имало на едно место самодивски любеници, да иде да ѝ донесе една, тя ще оздравее; а то било само да го покасат самодивите. И той отишел при момата и ѝ казал. Тя му рекла: «Земи моят кон и иди. Но като връвиш в патя, тия ща та молат тоя оттука, оня оттам, но ти да не посегаш и да си млъчиш, че ща та покасат. А гледай, дека са спре коня, ти са наведи между ушите му, откъсни една любеница и са връни, но надиря да са не обращаш.» И той свръшил така и са върнал при момата, и пак легнал да спи. Момата зимала, та променила любеницата и дала друга, също такава, та я занел на майка си. Но тя казала: «Синко, присани ми са, че има на едно место жива вода. Да идеш да ми донесеш.» И той отишел при момата и ѝ казал. Тя му рекла: «Земи моя крилат кон и иди. Живата вода е между две планини и планините са затварет и разтварет. Щом като са разтворат, ти са спусни, гребни от водата и бегай. Планините, ако притиснат на коня некой крак или дру-

 

401

 

 

го нещо, ти го отсечи; и щом са разтворат, то ще си дойде па на местото.» И той зел крилатият кон и като отишал, са спуснал. Но като да излезе, планините фанале коня за опашката и той я отсекал. Щом са разтвориле пак, тя си дошла на местото. Той дошел при момата и легнал да спи. А тя зимала, та променила водата и му дала друга вода, та я занел на майка си, Тя, като го видела, са почудила, как не са го притиснали планините. И той са врънал при момата, а змеят излезал при майка му и ѝ рекал: «Каква сила има твоя син, та при расланя оди, при самодивите оди и при живата вода оди? Защо, който иде тамо, никога не са враща жив.» Тя му рекла: «Неговата сила е от сабята и от чесния кръст.» И змея ѝ рекал: «От как така, ти кажи: «Сине, прксани ми са да ми дадеш сабята и кръста, малко да ги подръжа у мен, я ща оздравея.» Сина ѝ, като седел при момата, рекал: «Чекай да ида да вида, какво направи майка ми.» И като отишал, и я намерил, че лежи. Той я попитал: «Още ли, мамо, не си оздравела?» —«Още не сам, сине. Но да видиш — нощеска ми са присани, че да ми дадеш саблята и кръста да ги подръжа малко у мене, я ща да оздравея.» И той, без да иде да каже на момата или да помисли, извадил саблята и кръста, та ѝ ги дава — знае като на майка рождена, че е верна. А тя, щом ги зела на раката си, веднага извикала змеят. И той излел из излака и тя му дала саблята и кръста. И змеят сасекал сина ѝ на части и го туриле в един човал, го качиле на коня му, па го изпадиле из портата. Но конят си отишел право при портите на момата, па изцвилил и момата, като излела, па го видела, че е сасечен, заплакала и му зела частите, та ги саставила. Па извадила самодивската любеница и я разрезала, като полела частите му и тия са саставиле. И му сипала от живата вода в устата и той са саживил.

 

Като станал, рекал: «Бейи, много сам спал!» А момата му рекла: «Ами камо ти саблята и кръста?» А той тогива са сетил, че майка му и змея са го погубвале. А момата тогива му казала, че и расланчето тука е. И той закачил да го рани и то порасло. А момата му рекла: «Остави са, недей се бръсна и стрига до една година, па се направи на поп, та оди да расиш и иди и тамо. Майка ти не ще та познае, но ща та накарат да ги венчаваш. И тогива ще си докачиш саблята и кръста.» Той са оставил и не са бръснал до една година, и после се направил на поп и отишел у них, уж да раси. Тия, като го виделе: «Ах, добре че дойде, дедо попе. Тамам ще ни венчаеш, че не сме венчани.» Той ре-

 

402

 

 

кал: «Бива да ви венчая, синко.» Извадил книгата и зел уж да чете, па рекал: «Е, синко, не пада се да ви венчая, защо имате нещо чуждо у вас.» И тия мислиле, какво ще да е, па са сетиле за саблята на сина си и рекле: «Имаме, дедо попе, една сабля и кръст на сина си. Па той умре и тия останаха у нас.» Той им рекал: «Добре, синко; вия ми ги дайте да са у мене, додето ви венчая и после ще ви си ги дам.» И тия му ги дале. Той, щом ги зел, извадил саблята и рекал: «Ти ми беше майка едно време и я бех ти син. Но тебе ти стана по-добар змея, та са сговорихте и ма погубихте. Но сега зла смрът ще приемнете от мене!» И ги погубил. Па са врънал при Доня гюзелийкята.

 

После ѝ рекал: «Е, я става толкова време, откакто сам избегнал от нашия град, а сега ща отида. Тебе оставам тука кръста и саблята и расланя. И тизе да ги гледаш — на саблята като капне една капка кръв, то ма е намерило лоше; като капне третата капка кръв, прихожда до смрът — ти тога ги дай на расланя, той ще ма намери, дето сам.» И отишел в техният си град. Но що да види? — Нищо живо: освен от едни мишки, сичкото било пущиняк. Като влезал в една стая, ето че дошла сестра му — чумата и му рекла: «Е, брайно, доде ли ми на рацете: сега ща та изем!» И тога капнало една капка кръв от саблята. И му дала една тамбура: «На, дрънкай тамбората, — му рекла, — додето си понаточа забите.» И той зел тамбората, а чумата влела в другата стая. А една мишка излела и рекла: «Бее, свирчо, защо стоиш, та не бегаш? Дай мене тамбората да я дрънкам, а ти бегай!» И той я дал на мишката и бегал. А мишката си превлаче опашката и тамбората дрънка. А чумата, като чуе тамбората, мисли, че е брат ѝ. Като излела, видела, че мишката дрънка, а него нема. Мишката са скрила и тога капнало още една капка кръв от саблята му. Чумата отишла по дирята на брата си. Брат ѝ са качил на едно дръво в полето и тя го намерила и му рекла: «Брайно, не ли ти казвам, че нема да са скриеш от мене?» И покачила са на дръвото, и тога капнала третата капка от саблята кръв. И тогива момата ги пуснала, а царският син извикал: «Сабля и кръст, и раслан, дека сте да дойдете!» Тамам чумата го наближила и расланя дошел. Едно дохожданье и я фанал. И той си зел саблята и кръста. А чумата му рекла: «Брайно, да остане едно влакно от мене, па ща та умора. Но, ако искаш да са кортолишеш от мене, ти ма занес, дека ври катраня да ма туриш, ако искаш да се кортолишеш.» И той я занел, па са върнал при Дуня гюзелийкята и са оженил за нея.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]