Български приказки и вярвания (СбНУ, кн. VIII)

Кузман Шапкарев

 

II. ОТ ОХРИД

 

г) Разказана от пок. Ник. Рогузаров

 

98. Лъжòвното здравье

99. Умната дèвойка  (Разказана от същийт)

 

98

ЛЪЖЛИВОТО ЗДРАВЬЕ

г) «Разказана от пок. Ник. Рогузаров

 

Èдного го опѝтале: «Кàко сте дòма?»

 

— Свè здрао, свè живо смè, — отгòорил тòй,— а сàмо кỳчката ни лèжит на герàмиди бòлна.

 

— Ами от шчò йе бòлна? — повтòриле му.

 

— От я̀денье коски от мъ̀ската ни, — отгòорил тòй, — йе зàлетна една кòска во гъ̀рлото, та от тòа лèжит бòлна!

 

— Дàли ви псòйса мъ̀ската? От шчо?

 

— Псòйса, — рèкол, — носèешчем кàменя за грòбот от мàйка, се нàби от камèнята, та от тòа псòйса!

 

— Дали и мàйка ви ỳмре? От шчò?

 

— Умре; от жàльба за тàтка!

 

— Ами и тàтко ви ỳмре? От шчò?

 

— Умре от жàльба за брàта ми!

 

— Зашчо? Дали и брàт ти ỳмре?

 

— Умре и тòй на чỳжджина!

 

И тàка свѝте во кỳкята бѝле свè здрао, свè живо (!), а нѝкой жѝв не òстанал!

 

 

99

УМНАТА ДÈВОЙКА

(Разказана от същийт)

 

Èден ỳмен стàрец си ѝмал саде еден сѝн. Кога дòшло врèме да го òженит, гледàешчем и знаèешчем мòмите от сèто сèло, си вèлел оту нè можел мегю нѝми да нàйт нèвеста спроти сѝна си и спрòти себе, ỳмна и рàзумна, та нàмислил да бàрат от дрỳго село.

 

И така, кога нàмислил вèке да го свъ̀ршит сѝна си, стàрецот òшол во дрỳго едно сèло, да вѝдит една дèвойка, шчо бѝла мнòгу пофàлена за мòшне ỳмна и рàзумна. Тòй òшол во сèлото и клю̀кнал на момѝната врàта. Девòйката сàма му отвòрила и го покàнила да пòелит да влèзит. Тàя ѝмала тàтко, мàйка, дèдо и бàба, ама тòга нѝкой òт ними нè бил дòма, свèкой бѝл по на нèкоя рàбота, а само майка йè бѝла тỳка, сгнèтена во нèкое кьòшенце, си рабòтала нèшчо, — къ̀рпела кòшули (рѝзи).

 

153

 

 

Стàрецот, коа дòшол да я̀ вѝдит мòмата и да я̀ ѝзкусит да ли йе дòстойна да бѝдит нèвеста за сѝна му, от како, спрòти àдетот, я̀ пòздравил со «добрò утро», бил пòканен òт неа да влèзит и да сèднит мàлу дòма йè. Тòй влèгол, сèднал и фàтил да се разгòорвит сò неа:

 

— Имаш тàтко? — я òпитал стàрецот девòйката

 

— Имам — му отгòорила тàя.

 

— Къде йе? — пòвторил тòй.

 

— На водèйнца, хòйде да сòмелит брàшно — рèкла дèвойката.

 

— Бъ̀ргу ке си дòйт, или ке се зàбайт? — òпитал пак стàрецот.

 

— Ако тъ̀рнит по по-кỳсийот (по-краткийт) път, — рèкла дèвойката, — ке се позàбайт, а ако зèмит по по-дòлгийот и по далèчнийот, ке си дòйт пò-бъргу!

 

Стàрецот нѝшчо нè разбрал от последнийот мòмин òтговор, а пàк фàтил да à òпитвит:

 

— Имаш дèдо?

 

— Имам — отгòорила девòйката.

 

— Къ̀де йе?

 

— Нà нива.

 

— Шчò чинит нà нива?

 

— Рàсифит (развàля) èден, а прайт два — му рèкла мòмата.

 

Стàрецот и от той òтгоор нѝшчо нè разбрал, а прòдолжил да я̀ òпитвит:

 

— Имаш бàба?

 

— Имам — отгòорила.

 

— Къ̀де йе?

 

— У комшѝяна ни.

 

— Шчо чинит тàмо?

 

— Шчо му чѝнит сега, нѝкога дрỳгож не му чѝнила, нито пак ке му чѝнит дрỳгож нèкога — рèкла девòйката.

 

Стàрецот пак нѝшчо нè разбрал и се чỳдел на момѝните отгòори и пак я̀ òпитал:

 

— Имаш мàйка?

 

— Имам — отгòорила мòмата.

 

— Къ̀де е?

 

— Тỳка, дòма — рèкла тая.

 

— Шчò чинит?

 

— От двè стàрички прàйт една млàда — рèкла. . . .

 

154

 

 

И тàка ỳмнийот стàрец, без да рàзберит нèшчо от девойкѝните отгòори, си òтишол зàчуден и зàмислен, велèешчем си сàм сò себе: «Оваа дèвойка или многу ỳмна ке да йè, или мнòгу бèзумна.

 

Со тàкво мѝсленье стàрецот се стрèтил со нèкой свòй прѝятел, та му рàзказал и му се изпòведал за неразбираньето момѝните отгòори и му се пòмолил да му’и ексѝгисат (изтълкува), ако мòжит,

 

Прия̀тельот, вджàшен от момѝната хѝтрос и ỳмшчина, шчо глèдал во нейзѝните отгòори, рèкол на стàреца: «Каква пò-умна дèвойка òт неа бàраш? Таа бѝла най-хитрата и най-ỳмната от свѝте мòми на свèтов! И èво ти шчо кàжвеет нейзѝните отгòори, шчо си нè можел да ’и рàзбериш, слушай:

 

а) Тая ти рèкла, оти тàтко йè ке дòйдел от водèйнца пò- бургу, ако пòминел по по-далèчнийот път, а ке се зàбаел, ако пòминел по по-кỳсийот, ево зашчо:

 

По-кỳсите пътишча свèкога бѝдвеет тèсни, крѝви и стръ̀мни — кòзии пътишча, а по-далèчните, по-дòлдзите, сèкога се дрỳмишча шѝроки, прàви и рàмни, та ако тàтко йè со кòлата пò-минел по нèкой кòзий път, можит да му се прèвратит кòлата или и да му се скъ̀ршит, та тòга, дури да я̀ ѝзпраит, дури да я̀ пòпрайт, разбѝрат се, оти ке се зàбаит. А ако пòминит по шѝрокийот, прàвийот и рàмнийот пъ̀т, нèмат да му се стòрит нѝшчо зло, та, ако и да йе пъ̀тот пò-долг и по-дàлечен, тòй пак ке си дòйт пò-бургу.

 

б) Девòйката за дèда си ти рèкла, оти той нà нива расѝпвел èден, а прàел два, и прàо ѝмала, зашчо:

 

Дèдо йè нà нива зàградвел еден прèлез, шчо отвòриле гоя̀дата, та влèгвеле во нѝвата. Мòмата мѝслела, оту гоя̀дата, шчо се наỳчиле да влèгвеет во нѝвата, кога ке вѝдеет прèлезот зàграден, ке отвòреет двà дрỳдзи прèлеза, нòви, èден, под фèтвийот, а дрỳги над фетвийот прелез, едни ке влèгвеет от пòд него, а дрỳдзи, от нàд него, та тàка, на место èден тийе, гоядата, ке отвò: реет два прèлеза. Ето затоа ти рèкла оти дедо йè рàсифел еден (прèлез), а прàел два прèлеза.

 

в) Тая за бàба си ти рèкла оти на комшѝята му чѝнела тòа, шчо ни му стòрила нèкогаж, нито пак ке му стòрит нèкога дрỳгож. Ево шчо сàкала да ти кажит со тòа:

 

Комшѝята им бил ỳмрел, тà бàба йè му затвòрала òчите — му чѝнела тòа, шчо нѝкой път до тòга не му стòрила, нито пак ке му сторит другѝ път от сега.

 

155

 

 

г) Най-седне за майка си ти рèкла девòйката, оти от двè стàрички прàела една млàда. — Таа къ̀рпела кòшули — от две фèтви прàела една нòва — наглàвяла!»

 

Тога вèке стàрецот благòдарен от умшчѝната девòйкина си ошол дòма рàдосен и потем нèкой дèн я̀ свършил за сина си.

  

[Previous] [Next]

[Back to Index]