Български приказки и вярвания (СбНУ, кн. VIII)

Кузман Шапкарев

 

II. СЪЩЕ ОТ ОХРИД

 

б) Слушани от покойнаго ми татка през 1855—1861 година

 

35. Вòлкот създаден от дяолот

36. За зèмява

37. За гърмежот и трескàицата

38. За лѝлякот (прилепът)

39. Хутот (бухалът)

40. За дзвèздата Губѝ-карван

41. За сънцето и месечѝната

42. За бѝйолот

43. За толòсомот

44. За однадвòрите или злите духове

45. За йъдите, самовѝлите и виулѝците

47. Нечестността на една жена

48. Друга приблизителна

49. Неучèнийот поп

50. Чèсната невеста

51. Гòсподи брàни от жèнска бèля

52. Пред да рàзбереш хàрно, нè чини нишчо

 

35

ВОЛКОТ СЪЗДАДЕН ОТ ДЯОЛОТ

 

Кога Гòспод създаал свèтов и чòекот дяолот му се пòфалил, оти и той можел да съ̀здайт чòек. По боже посàквенье дяолот създал èдно създàние; ама тòа нè било чòек, а вòлк; го съ̀здал тỳку бèздушен; душа нè можел да му дàйт, та се чỳдел како да г’òживит и го òпитал господа: «Ами сèа да му дàам дỳша?» Гòспод му рèкол: «Тòа йè лèсна рàбота; дòста йе само да му рèчиш: «Стàни, изèди ме!» и на чàсот тòй ке òживит.» Дяолот по божето поỳчвенье рèкол на бездỳшнийот вòлк: «Стàни, изèди ме!» Вòлкот на чàсот се стòрил со дỳша, — òживел, стàнал и се спỳшчил връз създàтеля си дяолатого, за да го ѝзейт. Дяòлот се ỳплашил и, от страх да не го ѝзейт, за да òткинит, се фъ̀рлил во блѝжната тàмо рèка: ама одвàй шчо прѝвтасал да влèзит во реката само со èдната си нòга, вòлкот го грàбнал за дрỳгата и му я ѝзел, та тàка дя̀олот останал со една нога. От тòа и ден дèнеска остàнало да вèлиме за дяолот «Еднонòгийот» или «Кỳцийот»; от

 

57

 

 

тòа и со изречèнието: «ѝзел го вòлкот», разбѝраме дяолàтого; от тòа ѝстийот се вѝкат и «Подвòднийот или «Вòднийот».

 

 

36

ЗА ЗЕМЯВА

 

Прòстите лю̀ге вèрвеет оти зèмява стòела пòдпрена на рогòйте на èден бѝйол, та кога бѝйолот да си зàнишал глàата, тòга се чѝнело землетресèние, — се трèсело зèмя.

 

 

37

ЗА ГЪРМЕЖОТ И ТРЕСКАЙЦАТА

 

Кога да гъ̀рмит, прòстите лю̀ге вèрвеет, оти Св. Илья со огнèната си кòла тъ̀рчал по ламѝята да à òперит, за да не го я̀йт берѝкетот. А трескавѝцата (рòфята) била Свети Ильйòите ỳстрели, шчо падѝнале на зèмята како нажèжени кàменя. Ними’и вѝкеет «убѝени кàменя» и сò ними напѝвеет паднàтите от високо и набѝени по мèхот (кòремот) или гръ̀дите дèца.

 

 

38

ЗА ЛИЛЯКОТ (ПРИЛЕПОТ)

 

Лѝлякот, вèрвеет, оти първо бѝл съ̀здаден глỳшец. А кòга во èдна цъ̀рква ѝзел нафòрата (хлябът на приношението), прѝдобил крѝлья, за да лèтат по вòздухот. Ама гòспод, за да го мъ̀чит за грèот, шчо стòрил, му òтмел гледàньето во дèня, а му го òстаил за нòшя и го прòколнал да жѝвеит свè во пỳсти и стàри япии (сгради). Затòа òттога и дòсеа лиля̀ците живèйет во фèтви и пỳсти цъ̀ркви.

 

58

 

 

 

39

ЗА ХУТОТ (БУХОТ)

 

Хỳтот, вèлеет, нѝкога не сè грижел за рàна; зашчо по божя пòеля кàта ден рèдовно му дòйдвело сàмо òт себе по èдно рàбче за яденье. От тòа остàнала и пословѝцата: «му дòйде ка на хỳтот.»

 

 

40

ЗА ДЗВЕЗДАТА ГУБИ КАРВАН

 

Една цървенѝкава дзвèзда (туку речи Марс), шчо ỳгревят пред пòлношч, я вѝкеет Губѝ карван; зашчо изгỳбила нèкоож цèл èден кàрван, èво кàко:

 

Кираджйите от кàрванот стàнале мòшне рàно, за да си тоàреет и да си тъ̀ргнеет пъ̀тот и коа я вѝделе таà дзвезда, им се стòрило, оти била Денѝцата дòста извѝшена на небото и оти мнòгу се забàиле, та со бъ̀рзина тòариле кòньите и си тъ̀рнале пътот. А чỳнки тàя дзвèзда нè била денѝцата, шчо ỳгревят нà утро, мàлу пред разденвèньето, а дрỳга шчо угревят, туку-рèчи, ỳшче òт вечер, тѝйе се измàмиле, изгỳбиле пътот, изгỳбиле се и тѝйе зàедно со кàрванот по незнàени и по пỳсти мèста. От тòа вèлеет, остàнало името на тàя дзвèзда и дòсеа «Губѝ карван.»

 

 

41

ЗА СЛЪНЦЕТО И МЕСЕЧИНАТА

 

Съ̀нцето и месечѝната, прòстите лю̀ге вèрвеет, оти сè нèкои върхчоèчески нèшча со чòечки òбрази и ѝшчафи (прищевки), пъ̀рвото мъжко, а втòрата жèнско. Тѝйе бѝле нèкога тòкмо (равни) по светлѝната и си свèтеле: съ̀нцето дèня, а месечѝната нòшя. Еднож месечѝната се подголèмила, — се подкрèнала пред съ̀нцето и му се пофàлила, оти нейзѝната свèтлина бѝла по-гòлема и по-силна отколку шчò негòата; зашчо тàя свèтела нòшя, та нòшта я напрàала дèн. Съ̀нцето се гѝбнало от месечѝните фàльби, се налютило, та йè плèснало по лѝцето и йè залèлило èдна лèпешка, крàвечко лàйно. Оттога вèке месечѝната си

 

59

 

 

загỳбила пъ̀рвата свèтлина, та сèга тàка мàлу свèтит, како премрèжена, ко шчо я глèдаме нѝе и до дèнеска.

 

 

42

ЗА БИЙОЛОТ

 

Бѝйолот, вèлеет, тòлку мнòгу мòжел да тъ̀рчат, шчо нѝкое жѝвотно не мòжело да го втàсат со тъ̀рчанье, ама той нè търчал тòлку мнòгу, кòлку шчо мòжел да тъ̀рчат, зашчо му бѝло стрàх да не би от голèмата нèгоа тèжина, да прòпаднит зèмята под нòдзете му.

 

 

43

ЗА ТОЛОСОМОТ

 

Прòстийот нàрод вèрвит, оти толòсомот бил нèкакво невидимо жѝвотно со по-гòлеми от чоèчески сѝли. Тòа се покàжвело сàмо во нòшя и живèело во фèтви и мнòгу стàри япии (сгради), а пòйке во стàри църкви. Во Охрид и сèга ѝмат èдна църква, — Чèлница, во коя шчо, вèлеет, ѝмало тòлосом. Заради тòа во тàа църква и дèнеска ни дèца кършчàвеет, нито младòженци венчàвеет; зашчо вèрвеет, оти нито кършчавàните вò неа дèца, нито венчавàните младòженци ке трàеле, — зашчо бѝла толосòмлия.

 

Дрỳдзи пак вèлеет, оти и во секоя кукя ѝмало тòлосом, — вàрдач на кỳкята. А той бил èден смòк, шчо го вѝкеет «домашар» или «дòмакин.» Зà него вèлеет ỳшче, оти бѝло грèота да г’òперит чòек, та за тòа и мнòгу се вàрдеет да не г’òперит нèкой.

 

Забележка: Този смок, види се, е мишоядната змия, която с изтреблението на мишките принася полза в къщата, дето би живяла.

 

 

44

ЗА ОТНАДВОРИТЕ ИЛИ ЗЛИТЕ ДУХОИ

 

Под стреа или под дрèо, нàй-пойке под òреф прòстите лю̀ге не се мòчеет и не спийèет, за да не нагàзеет на отнадвòрите (во

 

60

 

 

Кукуш вонкашливите) — на злѝте дỳхои, кои шчо’и дèлеет на еврèйски, тỳрски и р злѝйсянски. Първите’и мѝслеет за нàй-лоши и най-пàкосни.

 

Вèрвеет ушче, оти отнадвòрите живèеле пòйке по такв злѝй места — под стрèите и дрèвята; и тамо кой би им изпòганил мèстото, — живелишчето — со мòчанье или сòфрата коа да вèчерале, нà него се нафъ̀рляле и му нанèсвеле най-лоши и нàй-тежки бòлести, а пòйке месèчната бòлес (епилепция), шчо я вѝкеет «прифàшчанье или падѝнанье òтнадвора». Тòа го вèлеет «нагàзвенье на отнадвòрите» или, како шчо’и вѝкеет, за да не’и налютеет, а да’и помѝткеет, «да сè бèли цървени!»

 

А за оздрàвянье от тàквите лошѝ бòлести по ỳката на гаталѝците се мѝйеет по сèкакви лекòити вòдье, водèнички, рàзорски и дрỳдзи.

 

 

45

ЗА ЙЪДИТЕ, САМОВИЛИТЕ И ВИУЛИЦИТЕ

 

У нас шчò нешчо сè юдите, не знàйеет, а сàмо во ỳстите на стàрите жèни по нèкогаж се слỳшат рèчта «йъда» и «клада»; така за нèкоя гòлема и снъ̀жна жèна вèлеет: «како нèкоя йъда или клàда».

 

А за самовѝлите вèрвеет да сè нèкакви жèнски невѝдими дỳхои со върхчоèчески сѝли, нèкакви бòжества. Зà ними кàжвеет, оту ношя, — на пòлнош, во глуà доба, свѝреле свèкакви свѝрби и ѝграле оро; хем се мъ̀чеет нèкой да дòкажеет, оти сàми со свòите ỳши’и слỳшале.

 

Тàка виулѝците бѝле бòжества на ветрòите. И тие нòшя свѝреле. Кога да се стòрит нèкоя вèтрушка (вихрушка), вèлеет: се тèрале самовѝлите или виулиците.

 

 

[[ № 46 е пропуснат ]]

 

 

47

НЕЧЕСТНОСТТА НА ЕДНА ЖЕНА

 

Едно врèме си бѝле èден мъж и жèна. Тѝйе си ѝмале и нèколку дèчина. Жèната нè била тòлку от чèсните — мъж йе нè йе бил на кейфот. Мнòдзина нèгой приятели му вèлеле: «Жèна ти не

 

61

 

 

вървит по прàвийот път!» А и сам той вèке я пòдразбрал и, за да я рàзберит пò-арно се ỳсборвал со пòпот и со свòите приятели да ỳмрит òтнафул.

 

Той се пòболил отнафул и òтнафул ỳмрел. А жèна му на мèсто да жàлят и да плàчит, оту изгỳбила стопàна си, тàя со рàдос си се разѝграла òро, а, кòлку за òчи, откỳпила една другà жена да го тъ̀жит. Откупèната тъ̀жалька, зашчо не йè било жаль за чуж мъж, нè знàела ни кàко да го плàчит, нито како да го тъ̀жит и да му рèдит, та я òпитвела жèна му: «Како да го тъ̀жам, мори сèстрице?» — «Тъ̀жи го дè, како ке го тъ̀жиш», отгòорила жèната на умрèнийот и си тъ̀ргала òрото. Тъжàльката фàтила да го тъ̀жит, како шчо знàела: «Брàче, брàче, кило граф те плàче! Ръ̀катка вòлна и кòра слàнина!» — сàнки тòлку, кòлку шчо йè плàтила жèна му, за да го тъ̀жит. Той свè слỳшал и глèал, тỳку си мàлчел.

 

За да го крèнеет мъртоèцот пò-бургу и да го закòпеет, та и пò-бургу да се куртỳлисат от него, жèна му ỳшче во лазоросвèньето бèше му клàла во гръ̀дите под лàзорот èден куп смрàд, за да се смъ̀рдит пò-бургу. Го тъ̀жила, шчо го потъ̀жила тъжàльката и жèна му ѝзлегла во стрèд село, та колку шчо я глас дъ̀ржело, извѝкала: «Сèляни! Елате, кренѝте го, закопайте го мъ̀жа ми, оту се смъ̀рди вèке!»

 

Ех, дòшле селяните и пòпот, го крèнале и го òтнесле в църков да гоз акòпеет гьоà; тая, госпòд знайт, не ни òшла со мъртòецот в църков, а со рàдос изтъ̀рчала нà пазар, та си кỳпила èдно новò гърне и сò него вèчерта пийеешчем си вѝно, се весèлила со дечѝната и ѝм вèлела: «Напитè ми се, сѝнчина, сèга со новò гърне, дò пъта со нòв татко!» На тѝйе рèчи нèйзини мъж йè се пòказал со глàата от врàтата. Дечѝната го вѝделе и йè рèкле мàйце си: «Майкоо! Èно го татко!» А тàя мислèешчем, оти мъж йè стàнал вòпер (грòбник), им вѝкнала: «Мàлчите, пѝпер му в нòс, глàмна му в гъз!» —како шчо вèлеет, кога да вѝдеет нèкой вòпер. Тàка многỳ пъти повтòриле дèцата и мàйка им, до кога нàй-седне не дòтраял вèке мъж йè, влèгол нътре, йа грàбнал жèна си зà пърцаг, та я ѝзбил колку и како шчо си го сàкала и я ѝзтерал сòсем.

 

62

 

 

 

48

ДРУГА ПРИБЛИЖИТЕЛНА

 

На една жèна не йè бил по кèйфот мъж йè, та си бàрала и дрỳдзи приятели, ама от мъ̀жа си не мòжела да си рàботат како шчо сàкала, да си 'и нòсит дòма слòбодно. За тòа намѝслила да се пòмолит бòгу да йè го òслепит мъжот, за да бѝдит слòбодна òт него. И тàка фàтила да òйт в цъ̀рков от рàно кàта ден да се мòлит бòгу да йè го òслепит.

 

Мъ̀ж йè гледàешчем я да òйт кàта ден и отрàно в цъ̀рков, се чỳдел: «Шчо òлку бòжевна се стòрила жèна му?» Нàй-сетне си рèкол: «Я хай д' òда и яз в цъ̀рков да вѝда шчо чинит тàмо жèна ми кàта ден отрàно?» И тàка той èдна ỳтрина стàнал по-рано от жèна си и скрѝшем, без да йè кàжит нèйзе къй кè òйт, òтишол в цъ̀рков и се скрѝл в àлтар.

 

Не помѝнъло многу, етò ти я и жèна му, — се застòала прèд алтар, фàтила да се къ̀рстит дур òт земя̀ и со сè сърце да се мòлит бòгу, велèешчем: «Господи, ослепѝ ми го мъ̀жа ми! Гòсподи, ослепѝ ми го мъ̀жа ми!» Мъ̀ж йè нътре в àлтар слỳшал и мàлчел, а най-после на трèтьото нèйзино изговòрвенье йè се отзвал со дèбел стàрски глас, гьòа òт бога да ѝдел глàсот, и йè рèкол: «Ке ти г’ òслепам, ке ти г’ òслепам, ке ти г’ òслепам! Само тѝ да зàколиш ялоатà крава, да му мèсвиш кàта ден по èдна подпàана пòгача и да му дàаш иèдна кàрта вѝно! Тàка да го рàниш до чèтересет дни, та яз ке ти г’ òслепам!»

 

Тàя, кога чỳла тàков òтгоор от бòга, со гòлема рàдос си òшла дòма. Коа си дòшол мъж йè, му рèкла: «Мъ̀жу, хай да à закòлиме ялоанà крава; чумỳ ни йе, шчò файде ѝмаме òт неа? Ето тòлку врèме я рàниме, нèмат ỳшче да òстанит стèлна; шчо да à дъ̀ржиме и да à рàниме по пỳстина? Да à закòлиме да си я изèйме!» — «Хàрно, йè рèкол мъж йè, да à закòлиме;» и я зàклале.

 

Жèната, рàдосна, мèсила èдна подпàана пòгача, сгòтвила от кравèчкото мèсо, му кỳпила и èдна кàрта вѝно, та му сставила и го нагòстила мъ̀жа си. Тàка тàя го гошчàала до четèресет днѝ на ред. Мъж йè, гошчавàешчем се нèколку дни на ред, фàтил да се чѝйнит òтнафул гьоа нè глеал, — тỳка се сòпинал от малèчки нèшча, тỳка нè знаел къй дà стъпит, тука пак пàдинал, и дрỳдзи тàкви гьозбайджѝлоци прàел. А тàя му вèлела: «Шчо така, мъ̀жу, како нèкой слеп чѝниш?» А той пак йè отгòорвел: «Не ми сè гляат, мори жèно!» А пак тàа òтнафул: «У-у шчо ме

 

63

 

 

нàшло, мъжу, нè сборви тàка!» Тàка мъж йè òт ден нà ден све пòйке òслепвèл гьòа. Коа дòшол четересèтийот ден, сòсем вèке òслепел!

 

Жèна му тòга мèсто не я созèмало от рàдос. Го клàла мъжа си на кътот да си сèйт, му дàала да яйт во пàйнче и тàмо да си лèжит, а тàя, слòбодна вèке, оту мъж йè òслепел и му се нè глеат, фàтила без нѝкой зàзор да си ’и нòсит приятèлите. Една вèчер коа еден от нѝми йè дòшол и си лèгнал да си спѝят сò неа, како со своя жена, ослепèнийот мъж стàнал на пòлнош, кога тѝе си спѝяле, го зàклал любòвникот, без да ỳзнайт тàя, и пак си лèгнал на къ̀тот, къй шчо бèше лèжал и пò-напред, како да нè знайт нишчо, — «ни лук ял, ни лук мѝрисал».

 

Нèкое врèме кон ранскà доба се разбỳдила жèната и кога вѝдела? — чỳдо почỳдено, — любòвникот йè зàклан, — се пòтресла и фàтила да му вѝкат мъжу си: «Мъ̀жу море, я стàни шчо ѝ òва душòгубье, шчо се стòрило во кỳкява?!» Мъж йè прèсторен не сàмо како слèп вèке, ами и како глỳх, одвàй йè се отзвал: «Хàа?! . . . какò?». . . — «А море, душòгубье, ослепèнику! шчо вака се стòри ти како слеп, така и глух?» Пак той йèотгоòрил: «Хàа? . . . Шчо вèлиш? ...» — «Море, душòгубье, тỳку стàни да го спàстриме нèкако,» му вѝкала жèната.

 

Тòга мъжот стàнал нèкако слèпички гьòа и се усбòрвале со жèна си кàко да го спàстреет заклàнийот нèйзин любовник, — се усбòрвеле да го зашѝйеет во едно врèшче и да го фъ̀рлеет в рèка со сè врешче. Е, го зàшиле во врèшче и сèдне мъжот йè вèлит жèне си: «Жèно! зèми го тѝ, крèни го на рамо и нòси го, оту мèне не ми се гляат, а яз от òтзади ке ти крèпам, да ти йе пò-лесно. Жèната го крèнала врèшчето нà рамо и тъ̀рнале да òдеет нà река, мъж йè от òтзади гьоа йè крèпел, за да не йè тежит мнòгу. А на мèсто да йè крèпит, той от òтзàди одèешчем пò неа, дури òшле до рèката, пòлека, пòлека го зàшил врèшчето за рутѝшчата нèйзини, та кога дòшле на върф мòстот, я òпитал: «Жено! ỳшче не дòйдофме на мòстот?» — «Дòйдофме,» му отгòорила жèна му. — «Хъ, сèга бỳхни го,» йè рèкол той и тàа го отврàтила врèшчето, за да го фъ̀рлит в рèка. А, зашчо бèше сошѝяно зà неа, зàедно сò него пàднала во рèката и тàа сàма и се удàйла.

 

Тàка той кỳтър мъж òткинал от нечèсната си жèна.

 

64

 

 

 

49

НЕУЧЕНИЙОТ ПОП

 

Едно врèме во èдно сèло ѝмало èден поп сòсем нèучен. Той нè знаел ни да пèйт (да чете), ни да къ̀ршчаат дèца, ни да вèнчаат младòженци, нито пак да òтпевят мъ̀ртовци. Кога пèел в цъ̀рков, той, за да не го слỳшеет како кè пèйт, люгето ’и ѝзтервел нàдвор от църквата, дури да ѝзпеит. Еднож му дòнесле да къ̀рстит èдно дèте. Пòпот го зел дèтето да го къ̀ршчаат и го ѝзкъпил со гòрешча вренà вода. Дèтето се попàрило и в ръ̀цете на пòпот му мъ̀рцнало и ỳмрело. Пòпот, коо го вѝдел оти ỳмрело, го зàфърлил во стрèд църква и им рèкол на тѝйе, шчо беа му го дòнесле: «На вѝ го овà дете, шчо сте ми го дòнесле, вàкво недонòсено, недорòдено; òва нèчинит; донесѝте ми дрỳго; ваквѝ деца нèйкюм да ми нòсите дрỳгож!»

 

Селяните се чỳделе сò него шчо да чѝнеет, а пòйке, зашчо кòга пèел в цъ̀рков ’и ѝзтервел от цъ̀рква нàдвор. Едножка èден сèлянин рèкол на дрỳдзите: «Стòйте: яз ке г’òбидам, ке вѝдам шчò чинит и ке рàзберам какò пèйт в църков.» Той ỳмрел отнафул и селяните го òтнесле в цъ̀рков, за да го òтпейт, та сèдне гьоа да го закòпеет. Попот зел кадълнѝцата и кнѝгата да го пèйт, а пò-напред сѝте сèляни ’и ѝзтерал нàдвор. Кога попот фàтил да мъ̀рморит нèшчо-нѝшчо, умрèнийот òтнафул сèлянин нè можèл да дòтърпит и да се дòдържит да се не нàсмейт. Той се нàсмеал вò себе и, смèешчем се, пòдмърднал нèкако со снъ̀гата или со ръ̀ката. Коо го вѝдел, оту мъ̀рднал, на пòпот му се стòрило да не стàнал вòпер, та зàвъртил èднож со кадълнѝцата и, пàаф пò глаа го ỳдрил и тука го òстайл нà место.

 

Сèдне ѝзлегол нàдвор и им се рàзвикал на селяните: «Шчо вàка недоỳмрени люге ми нòсите да пèам, бре сèляни, яз да се мъ̀чам да ’и доỳмирам? Ено, чòекон, шчо сте ми го дòнесле, нè беше дòумрен.» — «Ами го дòумре, попе?» го опѝтале селяните. — «Ке го дòумрам, ами ич го òстаам тàка недòумрен?» им отгòорил попот. — «Хъ! сèга свършифме рàбота,» си помѝслиле селяните.

 

И тàка, умрèнийот òтнафул сèлянин попот сторил èден зàхмет, та го дòумрел навѝстина и си го закòпале! Ето ти пòп, èто ти стòка, се провиква приказвàчът.

 

65

 

 

 

50

ЧÈСНАТА НÈВЕСТА  [1]

 

Èдно врèме си бѝле еден мъж и жèна. Тѝе си ѝмале сàмо èден сѝн. Коа им пòрастил сѝнот и дòшол на врèме за жèненье, го свъ̀ршиле за èдна дèвойка и го ожèнале. Невèстата му бѝла мòшне àрна, чèсна, ỳмна, рàботна и прокòпцана, ама нѝкако не сбòрвела, — свè си мàлчела. Зèтот, тàтко му и мàйка му мнòгу си я любеле, зашчо во свè бѝла àрна, а сàмо мнòгу жàляле, зашчо не им сбòрвела и я мѝслеле да не би да йè нèма.

 

Помѝнале гòдина, две, дỳри и три гòдини, я чèкале да прогòорит, туку тая нѝкога не прогòорвела, — во три години нѝкако сбòр от ỳстата си тàя не извàйла. Най-седне си рèкле: «Како ке чѝниме нѝе вàка со нема нèвеста?» И намѝслиле да зèмат дрỳга. Го свъ̀ршиле сѝна си за дрỳга дèвойка и го ожèниле втòри път. Нòвата нèвеста я дòнесле и я клàле в кьòше да гỳвейт. Коа стàвиле сòфра, та да вечèреет, пъ̀рвата нèвеста со ỳгарок бòрина им свèтела, како шчо йе àдет по сèлата да свèтеет невèстите со бòрина в ръ̀ка, кога вечèреет домашнитè люге, а нòвата гувèела в кьòше. Светеèшчем нèмата нèвеста, йè дòгорел угàрок от бòрина, та ке йе изгòреле пърстите, а тàя пàк не вèлела нѝщо, не прогòорвела, нито пак зèмала дрỳги ỳгарок, а чèкала да йè дàдеет. Тòга нòвата нèвеста се òтзвалаот кьоше и рèкла: сА мòри, нèма нèмачко! ако си нèма нèмачка, не си и слèпа слèпачка, да видиш оту ти догòрела борѝната и ке ти изгòреет пъ̀рстите, та да òйш да зèмиш дрỳга бòрина?!»

 

Дури тога нèмата до тòга нèвеста отвòрила ỳста, прогòорила и йе рèкла: «Брè, брè! Яз нè сум ни нèма нèмачка, ни слèпа слèпачка; туку три гòдини не сум прогоòрила, зашчо сум чѝнила чèс èдна гòдина свèкру си, èдна свекърве си и èдна стопàну си; а тѝ, трѝ дни ỳшче не си стòрила, от кога си дòшла во кỳкява и тòй час òт кьоше се òтзва и прогòори!»

 

Коа чỳле кукинитè люге, мàйка и тàтко, оту нèмата до тòга нèвеста им прогòорила, мнòгу се зарàдвале и тòй час му кàзале и зетòтому. Той тòга со рàдос си я зел пак нèа за стòпанка свòя, а нòвата безстрамница я зèл òт кьоше, та я вратил нàзад у мàйка йè.

 

 

1. Със същето съдържание има и песен, виж. Бр. Милад., п. № 16.

 

66

 

 

 

51

«ГОСПОДИ, БРАНИ ОТ ЖЕНСКА БЕЛЯ!»

 

Си бѝле èден мъж и жèна. Жèната многỳ пъти го ỳчела мъжа си: «Мъ̀жу, мỳ вèлела, коа да се къ̀рстиш (кога да се мòлиш бòгу), да вèлиш по èднож и: «Гòсподи, брани от жèнска бèля!» Той нè сакал да я слушат, а йè вèлел: «А, шчо ти настѝнала глàата! Зашчо да вèлям тàка? Шчо мòйт да чѝнит жèната?» А тàя пак му вèлела: «Яз шчо ти вèлям, коа да се кърстиш, да вèлиш по èднож и: «Гòсподи, брàни от жèнска бèля!» — «Море àйде тѝи! — да сум рèчел; а зашчò?» йè отгòорвел мъжот. — «Ех, àрно, рèкла му тàя нàй-седне, ке вѝдиш и ти каквà йе тàя жèнска бèля!»

 

Една ỳтрина си стàнале; жèната го изпрàтила мъ̀жа си на рàбота, — на òранье, а тая òшла чàршия и кỳпила нèколку рѝби; дòшла дòма, та èдни от рѝбите ’и сгòтвила во тàва, а дрỳдзите ’и зàвила во скỳтникот и òшла нà нива къй мъ̀жа си да го вѝдит шчò чинит и да му òтнесит рỳчек. Коа òшла нà нива, мъ̀ж йè си òрал. Тàа му рèкла: «Сèдни мàлу, мъ̀жу, да си поѝзчиниш и да си рỳчаш, а яз ке ти пòорам!» Мъж йе си сèднал да си рỳчат, а жèна му зèла плỳгот и òрала дỳри рỳчал той. Орàешчем тàя разфъ̀рлила по брàздите рѝбите, шчо бèше ’и дòнесла завѝяни во скỳтникот си, а коа приблѝжило вèке врèмето да стàнит мъж йè от рỳчегот, се навèдила, зèла èдна рѝба и му извѝкала: «Я вѝди, мъжу, шчо си нàйдоф! — Èдна рѝба.» Орàешчем пак пò тамо зèла дрỳга и пак му вѝкнала: «Я, пак си нàйдоф ушч èдна!» Тàка стòрила со свѝте рѝби, та дỳри ’и сòбрала. Мък йè се чỳдел и йè вèлел: «Кàко тàка, мòри жèно? Яз тòлку òранье òраф, нè найдоф ни èдна рѝба, а ти кàко тàка да нàйш тòлку рѝби?» Кàко да бѝло, бѝло, а тòй ’и вѝдел вèке рѝбите со òчите си и зàвервал.

 

Потèм мàлу врèме жèната му рèкла на мъжа си: «Яз вèке, мъ̀жу, ке си òдам дòма!» — «Оди си, йè рèкол мъж йè, и да ’и сгòтвиш рѝбите за вèчера.» Жèната си òшла дòма, а вечèрата си я ѝмала гòтоа ỳшче от рàното, тỳку бèше я скрѝла.

 

Вèчерта коа дòшол мъж йè от òранье ỳморен, йè пòелял да стàвит сòфрата, за да вечèреет. Тàа стàвила сòфрата сàмо со лèб и сòль, а тàвата со рѝбите не я стàвила, нито пак му кàзала мъ̀жу си оту ѝмало гòтоа тàва со рѝби. «Дòнеси да вечèраме,» йè рèкол той. — «Èто, вèчерай,» му отгòорила жèната. — «Шчо

 

67

 

 

да вèчерам, пòвторил той, сàмо лèб и сòль?» «Шчо си дòнесол, му повтòрила тàя, та шчо сàкаш дрỳго да ти дòнесам да вèчераш?» — «Мори, камо рѝбите, шчо ти наръчаф да ’и сготвѝш?» — «Какви рѝби? му вèлит тàя, какви рѝби бàраш да ти сум сгòтвела?»

 

И тàка вèчерта се разкàрале мегю сèбе, та ке се избѝяле. Той йè вèлел: «Мори, кàмо рѝбите, шчо ’и нàйде нà нива?» А тàя пак вѝкала: «Да вѝдит гòспод! . . . ке ме òперит мъ̀ж ми! Къй се чуло и вѝдело, рѝби да се нàйделе во нѝва?» Комшѝите, кога чỳле врèвата и викòйте жèнини, дотъ̀рчале да вѝдеет шчо йè и да ’и помѝреет. Жèната и прèд ними вѝкала: «Да вѝдит гòспод! . . . Ке ме òперит мъ̀ж ми!» А мъ̀ж йè йè вèлел: «Нèмой така, мори, нèвикай, стрàмота йе, нè викай, оту ке те òперам!» Ама тàя све си вѝкала и на комшѝите им вèлела: «Аман, вѝе и гòспод! Овòй чоек сàкат да ме òперит! Мѝ сàкат вèчера рѝби, шчо сум нàшла нà нива? Видѝте го чòекон си изгубил ỳмот!» А той, сѝромах, им кàжвел како шчо било вистѝната и им вèлел: «А бре, брàтя, дèнеска, бидèешчем си яз на òранье, дòйде òвая, ми дòнесе рỳчег и, дỳри яз рỳчаф, тая ми пòора, а орàешчем во брàздите нàйде три-чèтири рѝби. Тѝйе рѝби йè нàръчаф да ’и сгòтвит за вèчера; вèс ден сум рàботал, сега ми се яйт, сàкам да вèчерам!» На тѝе сбòрой пàк жèната извѝкала: «Аман! Овòй чоек се спàлай, се поỳлай! Къ̀й се наòжджале рѝби во нѝва?»

 

Нàй-седне от кàко ’и поупòлтиле, комшийте сàкале вèке да си òдеет сèкой дòма. А жèната им се мòлела да чѝнеет нèкое чàре, да не би да я òперит мъж йè, от кàко ке си òделе тѝйе. «Нà ви, им рèкла, èдно йъ̀же, въ̀рзйте го за дѝрегон да не ме òперит нòшеска, коа ке бѝдиме сàми, та тàка òйте си!» Комшѝите зèле йъ̀жето, го вързале за дѝрегот, та си òшле! Тòй, кỳтрийот мъж, въ̀рзан зà дирек, вѝкал, пѝшчел, се мòлел да го сотрèшеет, ама нѝкой го не пòслушвел, зашчо сèкой го ѝмал за ỳлав!

 

Стòал, шчо стòал вързан, вѝкал, пѝшчел, нàй-седне вѝдел нèвидел, оту нèмат другò чаре, фàтил вèке да йè се молит жèне си да го сòтрешит и йè вèлел: «Аман, мори жèно! Шчо ке чѝнам, как ке чинам яз вàка?» — «Шчо сàкаш чини,» му отгòорила тàя. «Яаа! Коа ти вèлеф яз: «Мъжу, коа да се кърстиш да вèлиш по èднож и: «Гòсподи, брàни от жèнска бèля» ти не сàкаше да ме пòчуяш! Хъъ! сèга тъ̀ргай от жèнска бèля!»

 

От кàко го подъ̀ржала ỳшче мàлу така вързан зà дирек, сèдне го сотрèсала и му рèкла: «Хъ̀а! Ке вèрвиш ушч èднож

 

68

 

 

жèнска бèля?» — «Хе, мори жèно! Навѝстина, гòспод да брàнит от жèнска бèля!»

 

По тòа после стàвила тàвата со рѝбите, шчо бèше сгòтвила ỳшче от рàното и си вечèрале разкажвèешчем му тàя кàко му напрàила, за да го ỳверит, оту навѝстина жèната мòжит да му дòнесит мъжу си гòлеми бèли, без да йе той нѝкако крѝв.

 

 

52

«ПРЕД ДА РАЗБЕРИШ АРНО, НЕ ЧИНИ НИШЧО»

 

Èден мъ̀ж и жèна си бѝле нà гости. Тàмо ѝмало и дрỳдзи гòсти; им стàвиле да вечèреет, на еднийòт кът мъ̀жите, а на дрỳгийот жените, така шчò èдните со дрỳдзите бѝле карши кàршия (среща-среща). Вечерàешчем, на èден мъ̀ж, шчо бил спроти речèната жена, му дошла прòдзевка, да се прòдзеват, а пò него се продзèвала и жèнава. Мъж йе я вѝдел и си пòмислил вò себе, — му се стòрило оту òваа, шчо се продзеват пò него, мòжит да си чѝнеет мегю̀ себе нèкой ѝшарет (а нè било чỳдно и да бѝло тоа навѝстина), та нàмислил да я òбесит жèна си, а нèйзе нѝшчо не йè рекол. По вечèрата стàнале да си òдеет дòма си и си òшле.

 

Утрѝната йè рèкол: «Хàйде, жèно, стàни, промèни се, нарỳжай се ỳбоо, ке те нòсам у мàйка ти нà гости». А мàйка йè била во другò село. Жèната, без да знàйт нѝшчо от тòа, шчо си мѝслел мъж йè, стàнала и со рàдос се промèнила, се нарỳжала, оту ке òйт у мàйка си нà гости. Тъ̀рнале да òдеет, гьоа у мàйка йè, òдиле, шчо òдиле, дòшле до èдна кòрия. Тòй, мъж йè, се òтбил от пъ̀тот и влèгол низ òрманот, та се пỳлел òт дрео на дрео — òди дò èдно дрèо, застòй се, гледай го, гледай го, пак òди на дрỳго; тòй глèдал на коè дрео да я òбесит жèна си; ама нѝкойе не го бендѝсвело. Тога на жèната како да йè притèкнало, шчò мѝслел тòй, та му рèкла: «Ух, шчо вàка, море мъ̀жу, òдиш òт дрео нà дрео, како продзèвката, шчо òйт òт чоек нà чоек?»

 

— «Како, мори жèно, йе отгòорил, како одела продзèвката òт чоек на чоек?» — «Тàка, повтòрила жèната, кога да се прòдзеват нèкой, тога и дрỳгему му ѝдит да се прòдзеват. Та тàка и тѝ, како нèа, òдиш òт дрео нà дрео!»

 

— «Тѝх! мори жèно, йè рèкол тòга мъ̀ж йè, шчо ке те зèмеф нà душа! Яз сàкаф да те òбесам, зашчо снòшчи те видоф да се

 

69

 

 

прòдзеваш, кога се продзèваше òнсица! [1] Яз сум нè знаел, оту продзèвката òдела òт чоек нà чоек!» И тàка жèната откѝнала от бесѝлото.

 

 

1. Онсица — едикой си.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]