Български приказки и вярвания (СбНУ, кн. IX)

Кузман Шапкарев

 

X. ОТ ГЕВГЕЛИЯ

(Записал П. Ачев, учител, родом от гр. Прилеп)

  

195. Наръчнѝците (орисниците) или писаното

196. Лисѝцата, свинята (бѝшката), мèчката и зàецот

197. Магàрето, брàвот, зàецот, петèлот и пàтката сос вòлците

198. Два брàта сѝраци и дèдо господ

199. Ловàч и самòвила

200. Сиромàх нахòжда парѝ

201. Сиромахийот и богàтската щерка

 

195

НАРЪЧНИЦИТЕ (ОРИСНИЦИТЕ) ИЛИ «ПИСАНОТО»

 

Еднò врèме едѝн мòмък чуждѝнец дошèл и пренощувàл ув една чỳжда къ̀ща. Във къ̀щата, къде що пренощувàло момчèто, бѝла им се рòдила мòмичка от прèди три дèна. Тàа вèчер дошлà бàбата зàедно сос нèкои дрỳги жèни, за да го залю̀ля новородèното дèтенце. [1] Ноштà чужденчèто момчè чỳло оти наръчнѝците наръчувàли мàлката мòмичка за нèго — да бѝде нèгова невèста. А момчèто, от стрàх да не се изпъ̀лни тàя наръчба и нàйстина, станàло от рàно и, немàеки тỳка нѝкой, à зèл момѝчката, à отнесèл на двòрот [2] и à забодèл на едѝн кòл на плèтот, та си избегàл. Мàйката на момѝчката, когàà побъркàла ув къ̀щи и не можèла да à нàйде, излезèла въ̀нка на двòрот да à бъ̀рка. А щò да вѝде? — Момѝчката набòдена на кòл, на върх плèтот, и тò на фнòго лòшо мèсто! Мàйка ѝ à зèла, и по мàлко врèме оздравèла. После фнòгу врèме, от като момѝчката порастèла и станàла голèма момà за мъжèйне, погодѝло се (случило се), та à армасàли пà за òна ѝсто момчè, що бèше à набодèл на кòлот, без да знàе ни тòй, ни майкà ѝ или бащà ѝ на момàта.

 

Нèкое врèме, от като са земàли вече, разговорувàеки се мъ̀ж и женà, женàта казàла на мъжòт си, кàк нèкога, когà òна бѝла мàлка, на трèтиот вèчер по ражданието ѝ душèл удомà им нèкой чуждѝнец и пренощувàл у нѝх; а на утрѝната, когà òн си отѝшал, момѝчката га нашлѝ набòдена на едѝн кòл на върз плèтот, и тàка майкà ѝ à нàшла, à извадѝла от кòлот и напòкун пàк оздравèла. Мъжòт ѝ тогà си наумѝл, щò и направѝл тòй, когà òна бѝла мàлка и заверувàл вèче, оти от «речèното или писàното» не може да се отбèгне.

 

 

1. Виж Рожб. обич. в Гевгелия, кн. VII.

 

2. По други: в плàнина.

 

337

 

 

 

196

ЛИСИЦАТА, БИШКАТА (СВИНЯТА), МЕЧКАТА И ЗАЕЦОТ

 

Мèчката, бѝшката и заèцот сèкога ѝ се смèяли на лисѝцата и дèка да à стретèли ѝ викàли: «Лѝндро, Лѝндро!» А лисѝцата им веля̀ла: «Нѝмо ми се смèйте, оти ако го зèмам смърчòк челеби [1], ке вѝдите и вѝе!» Тѝе пà сè такà ѝ викàли. Най-напòкун лисѝцата, от мъ̀ка, видèла, превидèла, го зèла за мъ̀ж смърчòк челеби и кинисàла да òде на гòсте ув нѝх. Ка доближѝла до къ̀щата на троѝцата, мачорòкот или смърчòк челеби зèл да се надỳве и да вѝка: «Мя̀у, мя̀у!» А мèчката сос двойцата си другàре избегàли от стрàх и се скрѝли. Мèчката се качѝла на едно дъ̀рво, зàецот се скрѝл ув дъ̀рмата (у храсталъка), а бѝшката се зарѝла ув лѝстето. Смърчòк-челеби, ка се ная̀л от готòвата гòзба, излезèл да се прошèте и ка драскàл ув лѝстето, à закачѝл бѝшката за ỳхото. «Квѝ, квѝ» — зèла да вѝка бѝшката и от стрàх умрèла. Оттàм смърчòк-челеби отишèл при дъ̀рвото и зèл да дрàска по нèго, а ка драскàл, мèчката от стрàх да не се кàче, паднàла от дъ̀рвото, та се убѝла. А па зàецот, ка видèл мèчката умрèла, изскочѝл от дъ̀рмата и избегàл по горàта. Сос товà лисѝцата им наделѝла.

 

 

197

МАГАРЕТО, БРАВЪТ, ЗАЕЦОТ, ПЕТЕЛОТ И ПАТКАТА СОС ВОЛЦИТЕ  [2]

 

Нèкое, наỳчено на воденѝцата, магàре едѝн дèн, ка се отпущѝло от домà, бегàло на воденѝцата. На пъ̀тьот го стретèл петèлот и го питàл: «Дèка такà, Самарѝна?» — «На гòсте ке òдам, Калпаклѝна» — отговорѝло му магàрето. «Зèмаш ли ме и мèне?» — повторѝл петèлот. «Èла» — рèкло магàрето.

 

Търгнàли да òдат двойцата, а на пъ̀тьот’й стретèл брàвот и ги питàл: «Дèка такà, Самарѝна и Калпаклина?» — «На гòсте, Роглѝна» — му отговорили тѝе. «Да ѝдам ли и я̀зе?» — попитàл брàвот. «Иди» — му рекли тѝе.

 

 

1. По други: «мачорок спаиа, баш челебиа.»

 

2. Виж прик. № 27.

 

338

 

 

Търгнàли и тройцата зàедно, а на пъ̀тьот ’и стретèл зàецот и ги питàл: «Дèка такà, Самарѝна, Калпаклѝна и Роглѝна?» — «На гòсте, Ушлѝна», — му отговорѝли. «Да ѝдам ли и я̀зе?» — «Иди» — му отговорѝли.

 

Търгнàли четворѝцата, а на пъ̀тьот ги стретèла пàпята и ги питàла: «Дèка такà, Самарѝна, Калпаклѝна, Роглѝна и Ушлѝна?» — «На гòсте, Лопатàрке,» — ѝ отговорѝли. «Да ѝдам и я̀зе?» —«Иди» — ѝ реклѝ.

 

Търгнàли сѝте зàедно. А ка вървèли, нашлѝ еднà въ̀лчка кòжа и à метнàли на гъ̀рбот на Самарѝна. Вървèли и дошлѝ ув еднà пуста воденѝца. Забесѝли кòжата на вратàта и влèзли ув нъ̀тре. Около стрèд нòкь дошлѝ фнòго вълци и ги пречекàли свòите гòсте сос «Добрè дошлѝ.» По мàлце врèме вълците зафанàли да пèят свòята пèсна: «Само месо дома дошло, само месо дома дошло!» А пà гòстето им изпеяли: «Излèзте на врàтата, да вѝдите, щò има.» Едѝн от въ̀лците станàл да вѝди, щò има на врàтата и ка à видèл кòжата, избегàл и не се повърнàл вèче. По нèго дрỳг и по нèго дрỳг, избегàли сѝте, а сàмо едѝн останàл по-назàд. Тогàй станàл Роглѝна да вѝди, щò се чинѝа вълците. А ка сакàл да прѝзни (вм. да прѝзри) от врàтата, à закачил сос рогòвете, та òна се затворѝла. Ка се затворѝла врàтата, сѝте се изплашѝли и зèли да тъ̀рчкат низ воденѝцата. Брàвот от стрàх от вòлкот се бỳткал ув нèго, а въ̀лкот си мѝслил, оти Роглѝна сàка да го пробòде. Зàецот, и тòй от стрàх, кърстòсвал воденѝцата. Магàрето рикàло, а на въ̀лкот му се чинѝло, оти вѝка: «Сбирàйте се, сèляни, да го обèсиме!» Петèлот летнал на грèдите и къркадъ̀кал, а на въ̀лкот му се чинѝло, оти вѝка: «Дàйте òртомата да го обèсиме!»

 

А пàпята викàла: «Квàк, квàк, квàк!» На въ̀лкот му се чинѝло, оти’и мòли дрỳгите да го остàват и им вèле: «Брàк, брàк, брàк.»

 

Най-напокун врàтата нèкако се отворѝла и въ̀лкот избегàл. Дружѝната, ка го нашлѝ, го питувàли кàк поминàл? Он се плакàл от сѝте: казàл, шо викàло магàрето и петèлот, а от пàпята се благодарѝл, защо го откинàла со: «Брàк, квàк.»

 

339

 

 

 

198

ДВА БРАТА СИРАЦИ И ДЕДО ГОСПОД  [1]

 

Еднò врèме двòица брàтя без тàтко и без мàйка кинисàли да ѝдат да печèлят. На пъ̀тьот дèдо гòспод им се чинѝл на стàр дèдо и ги питàл, дèка ке ѝдат? А òни му отговорѝли: «Ке ѝдеме да се глàвиме.» Дедо гòспод им рèкол: «Ай да ѝдеме заедно.» И ка одѝли по пъ̀тьот, по-малèчкио видèл фнòго чàвки, къде летили и рèкол: «Да бèа вѝя чàвки òвци, ке остàнех тỳка, ке си ги пàсех и не ке ѝдех по-далèчку за пèчалба.» Дèдо гòспод заповедàл на чàвките да се чѝнат òвци и по-малèчкио останàл да ги пàсе, а со по-голèмио, ка одѝли òще, дошли ув еднò сèло. Ув сèлото имàло панаѝр, та и двойцата отишлѝ ув еднà къ̀ща на гòсте. Ув тàя къща имàло еднà ỳбава момà. Дèдото гà аресàл и му рèкал на домакѝнот: «Ако рòди на дзàстра лозàта, що е на двòро, грòзде, ке ми я̀ дàдете момàта на другàро?» — «Ви я̀ дàваме» — отговорѝл домакѝнот. На дзàстрата, ка станàли, видèли грòзде и домакѝно му гà дал момàта.

 

По врèме пòсле пà гòспод се чинѝл човèк. Отѝшал къде по-мàлкио, при òвците, и му посакàл еднò я̀гне да му закòле, да го нагòсте. А дèтето му рèкло: «А, за тèб сум ги гледàл.» Гòспод, ка видèл, оти дèтето не му дàве ни едно я̀гне, заповедàл на òвците да се чѝнат па чàвки и сѝте излетàли.

 

От тàмка гòспод отѝшол при по-гулèмио. Невèстата на по-гулèмио, небидèеки тỳка мъжò ѝ, го пречекàла, бакнàла му ръ̀ка и ка си дошèл мъжò ѝ от орàне, му кажàла, оти им дошèл гòст. Вечерòт го загледàли гòстот, оти на ръ̀цето имàл рàни и го питàли, от щò му сà рàните? А òн им рèкол: «Ако го напрàвите дèтето, що го ѝмате, курбàн и да ми ги позòлите ръ̀цете со пèпелта, ке ми оздравèат.» Они, ка подсетѝли, оти трèба да е òн гòспод, го фърлѝли дèтето ув фурната да се изпèче. А ка отишлѝ да го вѝдат дали изгорèло, го видèли дèтето жѝво: си читàло кнѝга ув фỳрната. Пà по мàлу врèме отишлѝ — дèтето си пишувàло, а дури да се въ̀рнат домà, дèда го немàло. А когà по-гледàли, нашлѝ нòшвите си пòлни со чѝст хлèб, кòшовете пòлни сос брàшно и жѝто, а въ̀гленето им се чинѝли парѝ.

 

 

1. Срав. приказка № 89 и забелезаните там номера.

 

340

 

 

 

199

ЛОВАЧ И САМОВИЛА

 

Нèкой човèк на еднà тỳмба закопувàл сèкой дèн паѝда (стъпица), за да лòви дивя̀ч. Нòке от тàмка вървèли самовѝлите и най-малèчката от нѝф му à изпушчувàла паѝдата. Еднà вèчер човèкот отишèл да глèда, кòй му à изпушчỳва паѝдата. Скрѝйен бидèеки, поминàли самовѝлите и малèчката отѝшла да му à изпỳшче. Ка видèла по-голèмата самовѝла, ѝ реклà: «Да знàе човèко да напрàве òбрач от смòква и да го клàде спроти Бъ̀дник, да се фàтиш и да ти зèме кàпата, ти йесѝр (рòб) да му бѝдиш до, вèк.» А малèчката рèкла: «От дèка ке му тèкне?»

 

Човèкот, ка чỳл, отишèл, направѝл от смòква еднà паѝда и à клàл спроти Бъ̀дник на товà мèсто. Ка отишèл на дзàстрата, глèда фàтен во паѝдата едѝн съ̀дник и му вèле на човèко: «Ела, ме пỳщи, бè!» А човèко се спушчѝл, зèл му кàпата и му удрѝл едѝн дòбър кьотèг, та му се стòрил съ̀дникот рòб — уловèнио съ̀дник бѝл малèчката самовѝла.

 

Ка му се чинѝла рòб, сè му носѝла на човèко. Едѝн дèн му рèкла: «Ке ме пỳщиш, да ти кàжам дèка ѝма едѝн казàн пари?» А òн ѝ рèкъл: «Бѝве!» И такà отишлѝ двоѝцата и му кажàла парѝте, а му рèкла да закòле пешѝн човèк за курбàн, па пòсле да ги изкòпа. А човèко ѝ рèкъл: «Тèбе имàеки те, не бъ̀ркам дрỳгего.» И à заклàл, та откòпал парите.

 

 

200

СИРОМАХ НАХОЖДА ПАРЍ

 

Нèкой сиромàх човèк, кога да немàл парѝ, се займувал от едѝн богàт и со товà фнòгу се забурджѝл. По врèме богàтио си посакàл парѝте назàд. Сиромàхио, ка немàл парѝ да му плàти, отѝшел ув цъ̀ркви да се мòли на бòга. Гòспод му се явѝл на соно и му рèкал: «Иди, разкòпай во твòята нѝва и ке нàйдеш парѝ, за да се плàтиш». На утрèшнио дèн сиромàхот отѝшел на нѝвата, заклàл курбàн една кокòшка, според трàгата от кокòшката, шчо я̀ нашел. Пòсле изкопàл инашèл парѝ без брòй. Си изплатѝл бòрджовете и се сторѝл фнòго богàт.

 

341

 

 

 

201

СИРОМАХИЙТ И БОГАТСКАТА ЩЕРКА

 

Еднò врèме имàло едèн богàт човèк со еднà шчèрка, а комшѝята му бѝл сосèм сиромàх.

 

Шчеркàта на богàтийо сè едно му веля̀ла на тàтка си, оти нàшийо комшѝя йе сиромàх сàмо от женàта. И ка му веля̀ла шчеркà му сè едно, оти нàшийо комшѝя от женàта йе сиромàх, тòа станàл, та му à оставѝл женàта на сиромàхийо комшѝя, а му à дàл за жена свòята шчèрка без нѝшчо, за да вѝди дали сиромàхийо сèга ке се обогàти. И ка à дàл момàта на сиромàхийо комшѝя, тѝйе немàле со шчò да се преранỳват, та момàта си извадила от ỳшите обèчките и му ги дàла на мъ̀жа си да ги продàде на пазàрот. Он отишèл на пазàро и ги продàл, да рèчеме, за петстòтини грòша. Ка си кинисàл да си ѝде со парѝте домà, на пъ̀тьо му изпаднàл [1] èден стар човèк и му вèле: «Продàвам èден лàф за 500 грòша. Кòй ке го кỳпи и кой не ке го кỳпи, пишман ке бѝде.» Човèко му ги дàл парѝте, петстòтини грòша, на стàрецо, а стàрецо му казàл òвай лàф: «Сèкой сам се аресàл.» Го купѝл лàфо и си отѝшол дòма без парѝ.

 

Женàта му видèла, невидèла, си дадèла гердàно да го продàде, за да преживеят. Тòй отишèл па на пазàро и го продàл гердàно за 500 грòша. На пъ̀тьо, ка се връшчàл, па му изпаднàл стàрецо и му вèле: «Продàвам еден лàф. Кòй ке го кỳпи и кòй не ке го кỳпи, пишмàн ке бѝди». Човèко па си ги дàл и тѝйе 500 грòша, стàрецо му речèл: «На мъ̀тна вòда да не въ̀рвиш!» От тàмка човèко си отишèл дòма па без парѝ.

 

Трèтийо път изкарàла женàта му пръ̀стено алтънлѝя и го дàла на мъжа си да го продàде. Тòй го продàл на пазàро, си зèмàл парѝте и си кинѝсал да си ѝде у дома. На пъ̀то па го стретèл стàрецо и му вèле: «Продàвам еден лàф. Кòй ке го кỳпи и кòй не ке го кỳпи, пишмàн ке бѝди.» Човèко и сегà си ги дàл 500-те грòша, а дèдото му речèл: [2] «Сабар (търпение) да си чѝниш!» И ка видèл, оти и сегà нèма, шчо да отнèсе домà, човèко бегàл на дрỳго мèсто — отѝшел на чуждѝна.

 

Тàмка работѝл дèсет годѝни и ка му текнàло за дòма, купѝл èдна калѝнка и à пушчѝл сос нèкого дома. Ка à скапàла [3] женàта му да вѝди, каквà йе, калѝнката бѝла пълна сос бисер и се за-

 

 

1. Изпаднàл = излягъл

 

2. Речèл = рекъл.

 

3. Скапàла = скършила, счупила.

 

342

 

 

радувàла фнòго. От нèкоя годѝна пòсле па купѝл за нèкоя àспра èден чалъ̀н (глюж, полено) борѝна и го пратѝл дòма. Жèната зèла да го цèпе и глèда увнъ̀тре три джеваѝра. Пушчѝла два джеваѝра и бисèро на пазàро, ги продàла и земàла фнòгу парѝ. Ка видèла тòлку фнòго парѝ, зафатѝла да си прàве един висòк конàк и на мъжò си му пушчѝла да си дòйде.

 

Мъжò ѝ, ка земàл такòв хабèр, кинисàл да си ѝде. На пъ̀то му се припѝло вода и тòй влезèл ув едѝн бунàр да се напѝе. А па сèкой, кой влèвел ув тòй бунàр, не излèвал вèке. У бунàро, ка достигнàл до водата, му изпаднàле три мòми самовѝли от водата. Двете бѝле бèли, èдната — грỳба, цъ̀рна. Мòмите му реклѝ: «Кàжи, кòя йе по-хỳбава от нàска?» Нèму тогà му текнàло лàфо от стàрецо и им речèл: «Сèкой сàм се аресàл.» От товà им се чинѝл кèфо на сѝте три момѝ. Му à зèле торбата и му à напълнѝле со джеваѝри.

 

Изпаднàл от бунàро и търгнàл па да си ѝде по пъ̀то. На пъ̀то стретèл èдна рèка мъ̀тна. Карвàно се удавѝл, а човèко не влезèл во реката — според лàфо на стàрецо изчекàл да претèче и измѝне сѝлата. Пòсле си поминàл и тòй.

 

От тàмка си отишèл у домà. Кога глèда конàци и зèл да се качỳва гòре. А ка се изкачѝл дури гòре, глèда до женàта му èдно момчè сèде и си речèл: «Ах, женàта ми ѝма любòвник!» И зèл пỳшката да го утèпа. А шчò-туку намерѝл на момчèто, му дошèл на ỳмо трèтио лàф, кỳпен от стàрецо: «Сàбар да си чѝниш!» и се запрèл, та такà не го утепàл синò си, шчо бèше се чинѝл тòлку голèм, дури бил тàтко му на чуждѝна.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]