Български приказки и вярвания

Кузман Шапкарев

 

БЕЛЕЖКИ

 

Това издание на «Сборник от български народни умотворения» на К. А. Шапкарев е предназначено за широк кръг читатели. По тази причина в неговата графика и в неговия правописса направени промени, които го приближават до нормите на сегашната българска правописна система и го правят по-достъпно. Тези промени обаче не засягат фонетичните и граматичните особености както на речта на автора, така и на фолклорните текстове и може да се каже, че е запазен напълно езикът на оригиналния текст.

 

*

 

Във фолклорните текстове, които отразяват особености на различни източни и западни български говори, са направени следните промени:

 

1. Буквата ѫ във’ всички случаи е заменена с буква ъ, напр. ъ̀ржит вм. ѫ̀ржит, ръ̀ка вм. рѫ̀ка, съде вм. сѫде, дърво вм. дѫ̀рво, съ̀лза вм. сѫ̀лза, бỳлкъ вм. бỳлкѫ, белъ вм. бèлѫ, мъ вм. мѫ, ѝдъ вм. ѝдѫ, останъ вм. останѫ, стàнът вм. стàнѫт и пр.

 

2. Буквата ѭ е заменена със съчетание йъ, напр. йъ̀зик вм. ѭ̀зик, йъ̀же вм. ѭже, пѝйът вм. пѝѭт, сèйът вм. сеѭт и др.

 

3. Съчетанията ьа, іа и са заменени с буква я, напр. дèня вм. дèньа, мàйкя вм. мàйкьа, кòшуля вм. кòшульа, кòня вм. кòньа, вѝляет вм. вѝльает и др.г; третя вм. третіа, сабя вм. сабіа, тàя вм. таіа, òдая вм. òдаіа, грèят вм. греіат и др.; я вм. , ядове вм. адове, пòяса вм. поаса, пияа вм. пиа и др.; но Мàриа вм. Маріа, сиротиа вм. сиротиіа, змиа вм. зміа и др.

 

4. Съчетанията ьіа и ья са заменени с я, напр. сабля вм. сабльіа, недèля вм. недèльіа, поляни вм. польіани, челяк вм. чельіак, ѝляди вм. ильіади, белязѝи вм. бельязѝи и др.

 

583

 

 

5. Съчетанието ьу е заменено с буква ю, напр. лю̀ба вм. льỳба, мегю вм. мегьỳ, кюшèта вм. кьушèта, Гю̀ро вм. Гьỳро и др.

 

7. Съчетанията ье и ьи след буквите к, г са заменени само с буквите е и и, защото в такова положение съгласните к и г винаги са само меки и не е необходимо да се отбелязва тази тяхна мекост, напр. кèрка вм. кьèрка, скèле вм. скьèле, шѝроки вм. ширòкьи, сèки вм. сèкьи, Гюргелина вм. Гьургьелина, гѝди вм. гьѝди, загѝнал вм. загьѝнал и др.

 

9. Съчетанията іе и ьіе в началото на дума и след съгласна са заменени със съчетание йе, а след съгласна със съчетание ье, напр. йенѝчери вм. іенѝчери, йèдат вм. іèдат, мòйето вм. мòіето, пèйеше вм. пèіеше, зèмьени вм. зèмьіени, раздьелиме вм. раздіелиме, лòзье вм. лòзіе, пòлье вм. пòліе и др.

 

8. Буквите за беззвучните съгласни к, п, с, т, ф и др. пред беззвучна съгласна и в края на думата са заменени с буквите за съответните звучни съгласни според морфологичния правописен принцип, напр. втòра вм. фтòра, вчèра вм. фчèра, мъ̀жко вм. мѫ̀шко, рòбче вм. рòпче, прѝказка вм. прѝкаска, лов вм. лоф, нèгов вм. нèгоф, в сèлата вм. ф сèлата, в чàршиа вм. ф чàршиа и др.

 

9. Буквите за звучните съгласни д, з и др. пред звучна съгласна са заменени с буквите за съответните беззвучни съгласни съгласно морфологичния правописен принцип, напр. сбѝле вм. збѝле, сбор вм. збор, свàтба вм. свàдба, отведè вм. одведè, с дỳша вм. з дỳша, с гърчето вм. з’ грчето, от гòра вм. од гòра, от вòда вм. од вòда и пр.

 

10. Буквата ф след беззвучна съгласна к, с, т, ц, ч и др. е заменена с буква в, напр. каквѝ вм. какфѝ, цъ̀рквата вм. цѫ̀ркфата, свàтовето вм. сфàтовето, свалѝ вм. сфали, клèтва вм. клèтфа, отвòри вм. отфòри, цвèке вм. цфèкье, бàчва вм. бàчфа и др.

 

11. Премахнат е апострофът като знак за изпаднал звук, напр. двòрои вм. дворо’и, излèле вм. изле’ле, àтър вм. ’атѫр, се вм. ’се, рàнам вм. ’ранам, ỳбава вм. ’убава, в зъ̀ндан вм. в’ зѫндан и др. В едносрични думи, за да бъде по-ясен текстът, той обаче е запазен, напр. ке т’ нòсиме вм. кье т’ носиме, да н’ ме поминова, дàль с’ имàло, нèче д’ ѝде и др.

 

13. Членното окончание се пише слято със съответната дума, напр. часът вм. часъ-тъ, цàрьот вм. царь-от, кỳкява вм. кукьа-ва, ръ̀цете вм. рѫце-те и др.

 

584

 

 

13. Махната е съединителната чертица при предлози, сложни имена и географски названия, напр. по море вм. по-море, по себе вм. по-себе, Лало бей вм. Лало-бей, Петър бан вм. Петѫръ-Банъ, Света гора вм. Сфета-гора, светогорский вм. сфето-горский и др.

 

15. Дадени са отделно, свързани със съединителна чертица, частиците за степени за сравнение, напр. по-малък вм. помалѫк, по-здрав вм. поздраф, най-ближен, най-баш, вм. найбаш и др.

 

17. Дадени са отделно някои частици и кратките форми на личното местоименне, напр. не рече вм. нерече, не дава вм. недава,   гиди вм. дейгьиди, отведете ме вм. отведетеме и др.

 

*

 

В текста на автора, който е на книжовен български език, освен посочените промени са направени и следните:

 

1. Махнати са буквите ъ и ь в края на думата след съгласна, напр. брат вм. братъ, Тодор вм. Тодоръ, убит вм. убитъ, мъж вм. мѫжь, милост вм. милость, смърт вм. смѫрть, орач вм. орачь и др.

 

3. Буквата ѫ в коренна сричка е заменена с буква ъ, напр. пътем вм. пѫтемъ, тъга вм. тѫга, сън вм. сѫнъ, етърва вм. етѫрва, сърбин вм. сѫрбинъ и др. В глаголните окончания за 1 лице, един. число и 3 лице, множ. число, сегашно време, и в глаголната наставка -нѫ- обаче вместо буква ѫ е дадена буква а, напр. вида вм. видѫ, носа вм. носѫ, бъда вм. бѫдѫ, са вм. сѫ, видат вм. видѫтъ, найдат вм. найдѫтъ, станали вм. станѫли, трогнаха вм. трогнѫхѫ и др.

 

5. Буквата ѭ в глаголните окончания за 1 лице, ед. число и 3 лице, множ. число, сегашно време е заменена с буква я, напр. пощадя вм. пощадѭ, търся вм. тѫрсѭ, търсят вм. тѫрсѭтъ и др.

 

4. Буквата ѣ е заменена с буквите е и я според нормите на българския книжовен език, напр. отдел вм. отдѣлъ, песни вм. пѣсни, всеки вм. всѣки, човешки вм. човѣшки, другаде вм. другадѣ, всяка вм. всѣка, изцяло вм. исцѣло, мястото вм. мѣстото, някои вм. нѣкои и др.

 

6. Буквата ь в средата на думата е заменена с буква ъ, напр. държи вм. дьржи, първа вм. пьрва, твърде вм. твьрдѣ и др.

 

8. В редица случаи двойни букви са заменени с единични, напр. елини вм. еллини, русалии вм. руссалии и др.

 

7. Главни букви се пишат по нормите на сегашния правопис, напр. турчин вм. Турчинъ, татарче вм. Татарче, и др.

 

9. Внесени са уточнявания в пунктоацията.

 

585

 

 

В четвъртия том бихме искали да обърнем внимание на читателите още върху следното:

 

На стр. 7, абзац трети, К. Шапкарев говори за намерението си да събере и обнародва в бъдеще по-голям брой аромънски («македоно-влашки») и албански приказки. Той не е успял да изпълни това свое намерение, докато е бил жив. Едва през 1926 г., вече след смъртта му, в Сборник за народни умотворения, т. 36, са обнародвани още 5 аромънски и 6 албански приказки, събрани от него.

 

На стр. 8, абз. втори, К. Шапкарев говори за включени в сборника му пословици и гатанки. Тези жанрове от своята сбирка обаче той не е успял да обнародва. Те са отпечатани едва през 1926 г. в СбНУ, т. 36 — 1156 пословици и пословични изрази и 480 гатанки. Речникът, за който също споменава по-долу в предговора си, изобщо не е бил обнародван.

 

На стр. 61 в номерацията на приказките в първото издание е пропуснат № 46 — след № 45 следва № 47. Оставяме този пропуск непоправен, за да не се промени номерацията на приказките по-нататък.

 

На стр. 89 номерът на приказката «Царчето Соломон и евреинот» погрешно е написан в първото издание 51 вместо 64.

 

На стр. 100 в бележка под линия се цитират номерата на три пословици, но както вече се съобщи по-горе, пословиците не са могли да бъдат включени от К. Шапкарев в сборника, а по-късно са били отпечатани в СбНУ, т. 36, в друг ред.

 

На стр. 130, приказка № 92, р. 11 отгоре, в изречейието «. . .се почудиле и останале како сграгорени» «сграгорени» навярно е печатна грешка. По всяка вероятност думата е смраморени.

 

На стр. 164, приказка № 102, р. 12 отдолу, в изречението «. . .кукята си све со църна свила я иззавиле» в първото издание стои вместо свила «сфита», навярно печатна грешка.

 

На стр. 179, приказка № 108, в забележка под линия К. Шапкарев отправя читателите към речника си, който, както вече се спомена, не е бил обнародван.

 

На стр. 201, приказка № 118, р. 20 отдолу, «ошол» в първото издание е «ò’ош», навярно печатна грешка.

 

На стр. 226, приказка № 124, в забележка под линия К. Шапкарев отправя отново читателите към речника си, който обаче не е успял да обнародва.

 

На стр. 226, същата приказка, р. 15 отгоре, «садот за църпенье» в първото издание е «за църненье», печатна грешка.

 

586

 

 

На стр. 248, приказка № 135, р. 3, р. 5 и р. 10 отдолу, «дайте го той котел», «еден котел, пòлн сò млеко», «еден котел со млеко» и на стр. 249, р. 2 отгоре, «по едно котле млеко» — в първото издание навсякъде вместо котел и котле стои кобел и кобле, навярно печатна грешка.

 

На стр. 273, приказка № 149, на места личното име Трайко е дадено в първото издание съкратено Тр. Тук навсякъде е изписана цялата дума.

 

На стр. 312, приказка № 176, р. 3 отдолу, в изречението «мечката рèкла на орачо» в първото издание вместо «мечката» стои «малката», навярно печатна грешка.

 

На стр. 318, приказка № 181, на няколко места стои думата «кочища» вм. кучища. Оставена е, както е в първото издание.

 

На стр. 366 заглавието на раздел XIII «От Дойранско» в първото издание е «От Дорянско», както впрочем Шапкарев го пише навсякъде.

 

На стр. 378—380, приказка № 232, думи като няма, хляб, видял и др. в първото издание са предадени по следния начин: неа͡ма, хлеа͡б, видеа͡л и пр. В това издание те се предават с я. Същите поправки са направени при подобни думи и в приказките № 234, 235, 236, 237 и 238, както и в приказки № 266, 267 и 268, тъй като записите са от области, в които тези думи се произнасят с я.

 

На стр. 381, приказка № 236, в първото издание в заглавието след първата дума в скоби е поставен въпросителен и удивителен знак: «Бързийт (?!) дограмаджія», също както и на стр. 450. в заглавието на приказка № 261 «Умна (!?) та жена».

 

На стр. 434, приказка № 257, р. 4 отдолу, в изречението «От друга страна гледам, че люде злодейци живеят охолно и богато» думата гледам в първото издание е гледал, навярно печатна грешка, както се вижда от смисъла на текста.

 

На стр. 480 и по-нататък при предаването на текстовете на аромънските и албанските приказки графиката е опростена по същите принципи, приети за всички текстове в сборника, без да се внасят каквито и да било промени в самия език. Съчетанието еа, употребявано от Шапкарев при арумънските и албанските текстове в първото издание, тук е предадено в арумънските текстове навсякъде с я, а в албанските — с еа, когато е под ударение, и с я, когато е без ударение. В текстовете на албански език К. Шапкарев употребява за определен звук гръцката буква δ. По технически причини в това издание навсякъде тя е заменена условно с д.

 

На стр. 533, приказка №292 «Калугерска. За абсолютната исти-

 

587

 

 

на. Еден калугер» — в първото издание е пропуснат номерът пред заглавието.

 

На стр. 538, песен № 1306, стих 8, в първото издание вм. Васко стои Вассо. Тук е поправено Васко, както е навсякъде по-нататък в тъжачката.

 

На стр. 542 и по-нататък в текста на песните № 1307—1316 в първото издание думите бял, бяла, бяло, бягат, седянка, бях и пр. са написани по следния начин: беал, беала, беало, беагат, седеанка, беах и пр. Тук те се предават с я, тъй като записите са от области, гдето тези думи се произнасят якаво.

 

На стр. 544, песен № 1310, стих 4, в първото издание стои изразът «ситно на Радей», който явно е погрешно отпечатан. Тук е поправено: «ситно на редои», което отговаря на смисъла, т. е. мома Трана да не се плете ситно на редове. В първото издание при същата песен е допусната и друга грешка, която тук е поправена: стих 7 «Бабо, мила бабо!» по недоглеждане е отишъл на края на песента и е станал стих 12.

 

На стр. 544, песен 1311, стих 6 в първото издание — «кога Света претека» е навярно погрешно отпечатан вместо «кога си те претекох», както се вижда от смисъла на текста. Тук е поправен.

 

[Back]