Вартоломеевската нощь въ Солунъ и героичната защита на българската дружина

 

Събралъ Z.

 

Издание Иванъ Лѣсичковъ

Шуменъ 1913

 

 

Сканове в .pdf формат (2.9 Мб) от www.bulgari-istoria-2010.com

 

    Уводъ  (3)

1. Гръцката подлость  (5)

2. Погрома на българитѣ въ Солунъ (писмо отъ очевидецъ-българинъ въ Солунъ, в. „Миръ")  (8)

3. Солунската трагедия („Le Temps")  (10)

4. Единъ срѣщу двадесеть  (12)

5. Вартоломеевската нощь въ Солунъ  (18)

6. Страшната нощна битка въ Солунъ („Giornale del Matino")  (21)

7. На другия день слѣдъ трагедията („Le journal")  (22)

8. Протеста на българското правителство  (24)

 

Уводъ.

 

Както е извѣстно, гърцитѣ се установиха въ Солунъ като y дома си. Славния начинъ, по който тѣ „прѣвзеха“ Солунъ, е извѣстенъ на цѣлия свѣтъ, за да има нужда да го описваме. Българскитѣ войски бѣха натиснали отъ изтокъ турскитѣ, a отъ западъ „хитритѣ“ гърци се натовариха въ треноветѣ, съ които тържествено влѣзоха, като „побѣдители“, въ Солунъ. Такива лесни „побѣди“ едва ли нѣкога е имало.

 

Гърцитѣ влѣзоха въ Солунъ и почнаха тамъ да хазяйничатъ. Управлението на града тѣ поеха въ своитѣ рѫцѣ.

 

Въ Солунъ влѣзе заедно съ гърцитѣ и една българска дивизия, която накара турцитѣ да поискатъ „доброволно" да се прѣдадатъ и то на гърцитѣ, които бѣха много още далечъ и ако не бѣха треноветѣ, съ които се домъкнаха до града, тѣ щѣха да дойдатъ по-късно. Но влизанего съ треноветѣ и то „побѣдоносно“ въ единъ неприятелски градъ въ врѣме на война е изобрѣтение на потомцитѣ на Леонида и тѣ могатъ прѣспокойно да патентиратъ това си изобретение. Българската дивизия квартирува въ Солунъ нѣколко мѣсеца, докато най послѣ тя по заповѣдь напусна града. Въ него бѣ оставена само една дружина български войници.

 

Но „храбритѣ“ гърци, които можаха да „прѣвзематъ" единъ градъ като Солунъ, не можеха да бѫдатъ спокойни при присѫтствието на една българска дружина въ своята срѣда. — Кой знае какво ли мисли

 

 

4

 

тая дружина, си казваха гърцитѣ. Трѣбва да се избавимъ отъ нея.

 

И за тази цѣль тѣ извършиха едно злодѣяние,, което постави нови клончета въ тѣхния „лавровъ" вѣнецъ, който тѣ си свиха на „бойното поле“. Защото, знае се, че гърцитѣ печелятъ „лаври“ само когато сѫ по 50 души срѣщу 1. Инъкъ, тѣ съ тренове влизатъ „побѣдоносно" въ „неприятелскитѣ редове“.

 

И тъй, гърцитѣ на 17 юний 1913 г. прѣдприеха една недостойна и долня хайка противъ една шепа свои неприятели, като ги обградиха съ 20—30 пѫти по-многочислена войска. И се почна едно безумие, едно унищожение на хора въ срѣдата на единъ съ всемирна извѣстность градъ, за да изпъкне още веднъжъ недосѣгаемата „цивилизация“ и „хуманность" до която сѫ се добрали синоветѣ на Елада.

 

И защо бѣ тая кървава баня, защо бѣ туй диво и безсмислено избиване на хора! Бѫдащиятъ изторикъ ще запише, че въ 20 вѣкъ е извършено едно человѣкоядие въ единъ центъръ, обитаванъ отъ „хуманнитѣ“ европейци. Той ще се погнуси отъ него и ще заклейми съ печата на позора неговитѣ автори и виновници. Гръцката подлость.

 

 

5

 

 

I. Гръцката подлость.

 

На 17 юний въ 1 ч. и 40 м. слѣдъ обѣдъ началникътъ на гръцкитѣ войски изпратилъ до командира на българската дружина въ Солунъ слѣдното писмо.

 

„Солунъ, 17/30 юни 1913 год. Тъй като българската армия е отворила враждебни дѣйствия срѣщу нашата войска, имамъ честь да ви помоля да напустнете гр. Солунъ въ едночасовъ срокъ, начиная отъ приемането на настоящето. Орѫжията на вашата войска да бѫдатъ прѣдадени на отреденитѣ за тази цѣль офицери; вашитѣ офицери могатъ да си задържатъ сабитѣ. Войската ви ще бѫде откарана съ специаленъ влакъ до нашитѣ прѣдни постове и за тѣхната безопасность ще бѫдатъ взети мѣрки. Слѣдъ изтичанието на горѣспоменатия срокъ ще бѫда принуденъ, за голѣмо мое съжаление, да дамъ заповѣдь, щото вашитѣ войски да бѫдатъ смѣтани и третирани като неприятелски. Благоволете да приемете увѣрение въ отличнитѣ ми почитания: генералъ (под.) Константинъ Каралисъ“.

 

 

Гръцкиятъ ултиматумъ бѣше публикуванъ въ 7 ч. и 30 минути. Веднага улицитѣ се заеха отъ гръцки патраули, които спираха и обезорѫжаваха всѣки срѣщнатъ български войникъ.

 

Френскиятъ консулъ г. Жосеминъ, се противопостави енергично и поиска срокътъ на ултиматума да бѫде продълженъ вмѣсто до 5 и пол. ч. до 6 и пол. Очаквайки тоя срокъ, гръцкитѣ войски окупираха всички улици, a така сѫщо заеха и таванитѣ на нѣкои околни кѫщи.

 

Гръцката главна квартира и щаба на българския гарнизонъ сѫ на площада „Хамидие“. Тѣхнитѣ

 

 

6

 

часови сѫ на единъ метърь единъ отъ други и се гледатъ като озлобени кучета, отъ врѣме на врѣме се чуватъ гърмежи и се виждатъ конвоиранитѣ разорѫжени български войници, обградени отъ четири страни съ гръцки байонети.

 

Часъть е ужасно мѫчителенъ, защото изглежда, че българитѣ мѣматъ намѣрение да се прѣдадатъ.

 

Какво ще стане?

 

Надѣсно отъ улица „Хамидие", върху кулата, гърцитѣ инсталиратъ четири митральози; други сѫ поставени върху кулата „св. Георги". Вижда се едно усилено движение прѣзъ врѣмето, когато френския консулъ конферираше надълго съ комендата на българския гарнизонъ, майоръ Лазаровь, за да го съвѣтва да избѣгне лошитѣ случки и да се прѣдаде.

 

Въ 6 и половина часа се свършваше срокътъ, издѣйствуванъ отъ френския консулъ. Незабавно гръцкитѣ отряди получиха заповѣдь да обградятъ кѫщитѣ заети отъ българскитѣ войници. Българскитѣ часови напустнаха постоветѣ си и се прибраха въ зданията, за да взематъ участие въ отбраната имъ. Мисията на френския консулъ не бѣше успѣла. Българскиятъ комендантъ не бѣше приелъ гръцкиятъ ултиматумъ и думата бѣше дадена на орѫжието.

 

Между това разнесе се слуха, че едно сражение се е започнало вече между гърци и българи въ Вардарската улица, кѫдѣто живѣятъ 40 български доброволци, които оказали едно горещо съпротивление на първитѣ, употрѣбявайки даже бомби. Трѣбвало е да се размѣнятъ по-вече отъ 400 изстрѣла, безъ да се смѣтатъ атакитѣ по ножъ отъ гръцка страна, за да се покорятъ българитѣ.

 

На площадъ „Хамидие" гърцитѣ събираха своитѣ войски, a единъ гръцки офицеръ даде три пѫти заповѣдъ на българитѣ да се прѣдадатъ. Точно въ 8 часа се чу единъ камбаненъ звънъ, слѣдь което започна едно ужасно сражение.

 

Митральозитѣ и пушкитѣ на гърцитѣ обстрѣлваха зданията на българитѣ, които отъ своята страна отговаряха съ сѫщата енергия, отъ всички дупки и

 

 

7

 

даже отъ тавана. Цѣлата улица е въ огънь, пращението е адско и гърмежитѣ се увеличаватъ съ напрѣдването на нощьта.

 

Какво става въ тия кѫщи заети отъ българитѣ и какво ще стане съ тѣхъ? Това се питаше съ скръбь всѣки и всѣки получаваше убѣждението, че българитѣ сѫ рѣшени да се биятъ до смърть.

 

Въ 8 и половина часа гърцитѣ поставиха нѣколко полски орѫдия по тротоара срѣщу зданията заети отъ българитѣ. Въ мрака на едно звѣздно небе започна канонадата, която причини веднага голѣми колони пламъкъ отъ вѫтрѣшностьта на обстрѣлванитѣ здания. Слѣдъ това единъ гръцки офицеръ прѣустанови огъня и поднови заповѣдьта си къмъ българитѣ за прѣдаване. На тази заповѣдь единъ български офицеръ попита:

 

— Какви сѫ условията?

 

Гръцкиятъ офицеръ отговори:

 

— Никакви условия; сложете си орѫжието и излѣзте.

 

— Не, отговори българскиятъ офицеръ, ние ще излѣземъ утрѣ.

 

Сражението се поднови.

 

Стѣнитѣ се разкъртватъ и българитѣ се бранятъ задъ стѣнитѣ на близкитѣ кѫщи, до които сѫ се добрали.

 

Сражението се продължи така до 9 и половина часа, когато българитѣ, изнемогвали отъ множествоте на неприятеля, трѣбваше да се прѣдадатъ. Тѣ излизаха единъ по единъ; веднага хващани и обграждани отъ евзонитѣ и критскитѣ джандарми.

 

Майоръ Лазаровъ, седемь офицери и 1208 души войници бѣха натоварени на единъ нараходъ за да бѫдатъ отведени неизвѣстно дѣ.

 

 

8

 

 

II. Погрома на българитѣ въ Солунъ.

 

Слѣдниятъ разказъ е писмо отъ очевидецъ—българинъ въ Солунъ, печатанъ въ в. „Миръ".

 

 

Въ понедѣлникь сутриньта, освѣнъ нѣкои гръцки сѣмейства, никой не подозираше това, което имаше да става него день. На нѣкои мѣста, обаче, около Солунъ, още зараньта били убити отдѣлни български войници, отиващи по нѣкаква работа. На обѣдъ замина г. Хесапчиевъ. Къмъ 1 часътъ войски заеха улицитѣ около кѫщитѣ на бълг. войници. Полицията прѣустанови движението и заповѣда да се затвори чаршията. Въ 2 часа почна сражението въ Грандъ хотелъ при бълг. поща, гдѣто имаше само 5—6 бьлг. войника. Въ 4 часа почна залавянето на офицеритѣ, живущи въ частни квартири. На капитанъ Н. Ивановъ залавянето стана така: още въ 2 часа блокираха кѫщата гръцки войници, готови за бой. Въ 4 ч. влѣзна гръцки офицеръ съ 6 войника и 2 критянина и му каза на френски: „Моля, елате само за 10 минути въ нашата казарма“ (тя е недалече отъ кѫщата). Той отговорилъ: „Азъ трѣбва сега да съмъ при моитѣ войници“. — Не, азъ имамъ заповѣдь и вие да дойдете y насъ“. Ивановъ снелъ револвера и шашката и тръгналъ. Въ 6 часа тъкмо (официално се казва въ 7 ч.) се почна ужасна прѣстрѣлка въ града съ митральози и топове, разбира се, гръцки. Всичко живо се изпокри и разплака. Общата канонада непрѣкѫснато продължи до 6 ч. безъ десеть минути сутриньта. Послѣднята бомба се чу тъкмо до 8 ч. сутриньта. Отдѣлни пушечни гърмежи продължиха до 10 1/2 часа, но градскиятъ шумъ не даваше да се чуватъ по-послѣ. Най-силна бѣше, почти отчаена, топовната и бомбена канонада отъ 1 до

 

 

9

 

3 ч. прѣзъ нощьта. Зданията, въ които бѣха българскитѣ войски, особено онова на командантството, сѫ изцѣло продупчени отъ топоветѣ. Цѣла нощь събираха ранени и убити и тутакси миеха улицитѣ отъ кръвьта. Въ вторникъ публиката разглеждаше плахо и озъртайки мѣстата. Поврѣдено е и болничното здание на бълг. Червенъ кръсть. Прѣзъ цѣлия този день изпоарестуваха много българи, почти всички, които можаха да уловятъ. Плачъ е по българскитѣ кѫщи до олелия. Около митрополията, гимназията всички мѫже сѫ изловени. Войскитѣ се заканватъ на женитѣ. Една жена съ 5 дѣчица излѣзла да търси мѫжа си, ето трети день не се е върнала. Двѣ гимназистки въ Грандъ хотелъ били заклани. Ареститѣ продължаватъ усилено до днесъ. Хващатъ всички българи и тутакси ги изпращатъ съ параходи.

 

Още въ вторникъ сутриньта съ параходъ изпратиха въ Гърция: о. Евлогия, управляващъ българската митрополия, Д-ръ Лазаровъ, 7 офицери начело съ майоръ Лазаровъ и много войници. Свещеницитѣ и дяконътъ отъ митрололияга сѫ арестувани и неизвѣстно дѣ сѫ. Въ срѣда оплѣниха всичко отъ двореца и митрополията, отдѣто натовариха много коля. Митрополията, слѣдъ като задигнали касата, архивата и мебелитѣ, оставили я затворена. Още вторникъ разграбиха всичко отъ всички български училища, които стоятъ сега пусти и затворени. Въ срѣда воденето на 10-на българи за парахода причини ужасна паника въ града —всички дюкяни моментално бидоха затворени и хората изпокрити.

 

Г-жа д-ръ Иванова прѣзъ ужасната оная нощь поискала закрила y австрийския консулъ, но ѝ била отказана, сѫщото и y английския ѝ съсѣдъ консулъ. Най-послѣ руския консулъ я взе y дома си. Шпиони кръстосватъ улицитѣ и не оставятъ нито единъ българинъ да се мѣрне нѣкѫдѣ. Отъ три дена насамъ е блокирана кукушката махала и не пускатъ вѫтрѣ нито хлѣбаринъ. Що става тамъ? — Единъ Богь за сега знае. Чува се, че арестували и много жени. Гръцкиятъ краль пристигна въ вторникъ рано сутриньта, когато канонадата бѣше въ своя разгаръ. Той сега е на бойното поле и самъ телеграфира за успѣхитѣ на

 

 

10

 

гръцката армия въ тукашния официозъ „La liberté“. Денѣ и нощѣ непрѣстанно отъ вторникъ насамъ носятъ ранени войници. Всички гръцки училища обърнаха на болници.

 

Всички български учители, неуспѣли да избѣгатъ или да се скриятъ, сѫ арестувани и изпратени въ Гърция. Арестуватъ отъ вчера насамъ и учителкитѣ. Никой отъ консулитѣ до сега не се застѫпи за българитѣ. A това е ужасно, защото тѣ виждатъ, тѣ всичко знаятъ. A нещастнитѣ затворници, които сѫ съ хиляди!.... По-голѣма злоба до днесъ не съмъ виждалъ. И y турцитѣ бѣхъ затварянъ, но това което видѣхъ и прѣживѣхъ отъ гърцитѣ е хиляди пѫти по-ужасно. У тѣхъ нѣма милость! И cè съ измама и хитрость.

 

До късно въ вторникъ нѣколко убити български войници, между които единъ офицеръ бѣха оставени не вдигнати отъ мѣстото, дѣто бѣха убити, за да ги гледа публиката.

 

 

III. Солунската трагедия.

 

Въ френския вѣстникъ „Le Temps" се появи долното описание на солунската трагедия.

 

„Това събитие, което прѣживѣваме, ще бѫде записано въ историята, тъй като се касае за едно четиречасово сражение, което стана въ сърцето на единъ сто петдесеть хиляденъ градъ.

 

Слѣдъ прѣвземането на Гевгели отъ българитѣ и скѫсването на гръцко-сръбската връзка при тоя градъ, гръцкия комендантъ изиска, щото българския баталионъ, квартирующъ въ Солунъ, да не стои повече въ града. Българския генералъ Хесапчиевъ, който тукъ играе ролята на български дипломатически агентъ, можа да тръгне, a българскитѣ войници имаха прѣдложение да заминатъ безъ орѫжието. Българитѣ не

 

 

11

 

се подчиниха. Веднага бѣха взети мѣрки отъ гърцитѣ; улицитѣ бѣха заградени отъ гръцки войски и всички случайно минаващи български войници бѣха арестувани. Въ резултатъ на това се произведе голѣма паника между разнородното солунско население. Трима български войници бѣха убити до гарата на линията Солунъ—Цариградъ.

 

Главнитѣ български сили бѣха разположени на лѣво, наблизо до квартирата на гръцкия генераленъ щабъ. Цѣла една махала бѣше окупирана отъ българитѣ, численостьта на които възлизаше на 600—700 души. Въ 6 и половина часътъ гръцки парламентьоръ бѣ пратенъ при българитѣ съ покана да се прѣдадатъ. На тази покана българитѣ заявили, че тѣ ще се защищаватъ до край, и че ще излѣзатъ отъ жилищата си само мъртви, ако потрѣбва. Въ 7 и половина часътъ единъ гръцки парламентьоръ извика отъ улицата на българитѣ, че е врѣме вече да се прѣдадатъ или умратъ. Слѣдъ една минута, една силна трескавица се разнесе: всички гръцки войници започнаха да стрѣлятъ картечницитѣ поставени на връха на Бѣлата Кула и върху покривитѣ на околнитѣ кѫщи усилено дѣйствуваха. Българитѣ се защищаваха добрѣ и стрѣляха усилено отъ прозорцитѣ на своята казарма. Прѣзъ това врѣме, когато стрѣлбата бѣ най-усилена двама български войници се качиха на покрива на казармата си и отъ тамъ хвърляха бомби. Тази усилена стрѣлба продължи цѣлъ часъ, обаче, за българитѣ тя бѣ безврѣдна, тъй като стѣнитѣ на българската казарма бѣха доста дебели. Прочее, врѣме бѣше да заговарятъ топоветѣ. Българитѣ наново бѣха поканени да се прѣдадатъ. Тѣ отказаха.

 

Въ 8 и половина часа вечерьта едно тежко бучение се разнесе. Това бѣ първия топовенъ вистрѣлъ. Българитѣ се съпротивляваха още. Нападението продължаваше, като въ едно истинско сражение. Най-послѣ къмъ 9 часа вечерьта първата кѫща се прѣдаде: Петдесеть български войници бѣха заловени, цѣли опушени отъ барутния димъ. Въ сѫщото врѣме друго сражение стана при Грандъ Хотелъ, кѫдѣто слѣдъ едночасовъ бой българитѣ най-послѣ се прѣдадоха.

 

 

12

 

Единъ български пость се съпротивлява чакъ до 6 ч. сутриньта на другия день. Въ училището „Тареки", кѫдѣто 500 български войници квартируваха издигнаха бѣло знаме и командира Лазаровъ съ още четирима български офицери прѣговарятъ за прѣдаването.

 

Общо число на българскитѣ плѣници възлизатъ на 1200 души войници, които бѣха изпратени въ Пирей. Споредъ свѣдѣния отъ гръцки източникъ тази кървава солунска нощь струва на гърцитѣ 170 убити и ранени, a на българитѣ 80 души убити и ранени. Освѣнъ това гърцитѣ сѫ арестували и голѣмъ брой македонски доброволци и комити.

 

 

IV. Единъ срѣщу двадесеть.

 

Гърцитѣ, които пожелали да спечелятъ свѣтли лаври, извършиха едно злодѣяние на 17 юний съ Солунъ. Това бѣ единъ погромъ надъ шепа българи. Печалната слава, която гърцитѣ придобиха, ще краси тѣхнатѣ опереточни „побѣди“, на които тѣ излѣзоха майсторитѣ въ Балканскага война.

 

Оставената въ Солунъ отъ българитѣ една пѣхотна дружина, подъ началството на майоръ Лазаровъ, създаваше не малко безпокойства на гърцитѣ. Срѣщу тая дружина гърцитѣ бѣха оставили въ самия градъ Солунъ цѣла една дивизия, когато останалитѣ тѣхни войски още отдавна сѫ разпратени на бивакъ по околнитѣ стратегически мѣста, които гърцитѣ окупираха слѣдъ като рилската българска дивизия замина за Булаиръ. И въ послѣдно врѣме, колкото отношенията между българи и гърци ставаха по-натѣгнати, толкова и намиращитѣ се тукъ български войски се обкрѫжаваха отъ все по-силни гръцки части.

 

 

13

 

Гръцкитѣ военни власти се опасяваха твърдѣ много да не би тая българска дружина, подпомогната отъ солунското българско население да извика мятежъ въ самия градъ въ моментитѣ, прѣдшествуващи обявяването на войната и отвлече голѣми гръцки сили; въ Солунъ, толкова необходими на гърцитѣ, които и безъ това се чувствуватъ немощни прѣдъ българскитѣ сили. Неумѣстнитѣ опасения на гърцитѣ, че българското солунско население е въорѫжено и очаква само да му се подаде сигналъ за борба, извикаха и послѣдния страшенъ тероръ надъ него. И за да изплашатъ това население, a сѫщо така да освободятъ рѫцѣтѣ на оставената въ  Солунъ дивизия, гърцитѣ рѣшиха да свършатъ най напрѣдъ съ българската дружина.

 

Българскитѣ войски заемаха около 20 здания по булеварда „Хамидие", като почнете отъ Беязъ Куле, до самитѣ гръцки гробища. Тамъ се намира българското коменданство, слѣдъ това българската поща, по нататъкъ, отъ лѣва страна на булеварда, българска казарма и друга пакъ такава. На срѣщната страна на булеварда, нѣколко стотинъ крачки по-далечъ: голѣма военна болница и едно турско училище, сѫщо така окупирани отъ българитѣ. Срѣщу гробищата, дѣто и завършватъ сградитѣ заети отъ българската дружина се намира втората голѣма българска болница.

 

Цѣлиятъ кварталъ „Хамидие“ още отъ прѣди нѣколко дни е опраздненъ отъ своитѣ мирни жители и всички кѫщи, разположени срѣщу ония, завзети отъ българитѣ се изпълнятъ отъ гръцка пѣхота. Слагатъ се и митральози. Цѣла гръцка дивизия е тукъ, по булевардъ „Хамидие“, a сѫщо така дадена е заповѣдь на близки до Солунъ войски да бѫдатъ готови и потеглятъ за града при първа заповѣдь.

 

Български войници се намиратъ и въ църквата „Св. София“. Всички близки до нея жилища сѫщо така се блокиратъ отъ гръцка пѣхота, a цѣла една дружина е настанена въ църквата „Св. Димитъръ", защото въ нейнитѣ близки околности се намирали квартиритѣ на български офицери.

 

 

14

 

Шепата български войници виждаха всички тия приготовления и съ стоическо хладнокръвие очакваха момента, когато ще бѫдатъ нападнати. И тѣ отъ своя страна взимаха мѣрки, укрѣпвайки зданията, които имъ служеха за жилище, съ каквото може. Иматъ приготвена и храна и вода за една по-дълга обсада.

 

Цѣлото чуждестранно население въ Солунъ съ настръхнали коси очаква страшния моментъ, когато българитѣ ще бѫдатъ нападнати. Колкото и да знае храбростьта на българитѣ, то все още не вѣрва, че шепата герои ще се осмѣли да се противопостави на гръцкитѣ маси, толкова повече, че българитѣ сѫ лишени отъ артилерия, когато гърцитѣ сѫ оставили въ Солунъ нѣколко батареи за бомбардиране заетитѣ отъ българитѣ сгради.

 

Отъ 15 того всички улици въ които квартируватъ български войници и офицери сѫ изолирани. Тѣхнитѣ входове и изходи сѫ заети отъ силни гръцки пѣхотни и кавалерийски отдѣления, които не пропущать да мине отъ тукъ никаква кола, никакъвъ минувачъ. Страхуватъ се гърцитѣ да не имъ се притекатъ на помощь българи отъ граса.

 

Българската дружина е все още спокойна. Офицеритѣ сѫ при своитѣ войници. Не се отдѣлятъ, не напущатъ своитѣ квартири, защото въ всѣки ѫгълъ на улицитѣ дебнатъ силни гръцки отдѣления, получили заповѣдь да арестуватъ всѣки български войникъ, който се появи.

 

Но ето настѫпва и величествения моментъ. Гърцитѣ получаватъ съобщения за започнатитѣ сражения около Струма и къмъ Мощияно и Лефтери. Постигнатитѣ отъ тѣхъ тамъ неуспѣхи ги озлобяватъ, толкова повече че споредъ полученитѣ съобщения сѫ дали голѣми жертви, и тѣ рѣшаватъ да свършатъ съ българската дружина.

 

Съобщенията между отдѣлнитѣ домове, заети отъ български войници сѫ прѣкѫснати. Всѣка кѫща е отдѣлна крѣпость, съ отдѣлни защитници и отдѣлно началство. Гърцитѣ все още се надѣватъ, че всичко ще се свърши благополучно и че българитѣ въ послѣдния моментъ, виждайки се поставени въ невъзможность да се бранятъ, ще сложатъ орѫжието.

 

 

15

 

Още отъ сутриньта се забѣлѣзва едно особено движение между гръцкитѣ войски въ тия квартали. Пристига и артилерия, която се настанява на позиции срѣщу заетитѣ отъ българитѣ кѫщи.

 

Къмъ обѣдъ гърцитѣ изпращатъ въ българското команданство парламентьоръ съ покана, българскитѣ войски да прѣдадатъ орѫжието си.

 

Изпратения парламентьоръ се връща съ отрицателенъ отговоръ.

 

Гърцитѣ все още се колебаятъ.

 

Пращатъ тѣ и втори и трети пѫть,—все сѫщия отговоръ. Ударватъ го на молби, изтъквайки невъзможностьта на българитѣ, нито да се съпротивляватъ, нито да се спасятъ.

 

Винаги отговорътъ е единъ и сѫщъ, съ една и сѫща категоричносгь:

 

— Нѣма да се прѣдадемъ. Дайте ни свободенъ пѫть.

 

Така изминава врѣмето въ напраздни прѣговори до петь часа послѣ обѣдъ.

 

Градътъ е въ тревога. Всѣки знае вече, че само нѣколко момента го дѣлятъ отъ едно страшно сражение. Малко сѫ българитѣ, наистина, твърдѣ малко, само шепа хора, но все вдъхватъ страхъ..

 

Но ето.

 

Едно гръцко отдѣление съ най голѣма прѣдпазливость почва да се промъква къмъ българското команданство. .  .

 

Единъ вистрѣлъ.

 

Откѫдѣ се даде, неизвѣстно.

 

Това е сигналъ за една страшна борба, която продължи прѣзъ цѣлата нощь.

 

Слѣдъ вистрѣла—залпъ. Гръцката пѣхота, залегнала, почва да обстрѣлва съ ураганенъ огънь българското команданство.

 

Една друга гръцка рота е заела съсѣдното на българското, гръцко команданство и отъ тамъ обстрѣлва съ вихровъ огънь укрѣпѣнитѣ въ сградата и залегнали въ нейния дворъ, на добри позиции, български войници.

 

 

16

 

Биятъ се вече по цѣлия булевардъ. Срѣщу всички сгради, заети отъ български войници, се сипе дъждъ отъ кyршyми, сaмитѣ тѣ на куршума отвръщатъ съ куршумъ. Едно рѣдко по своята ожесточеность сражение, въ което защитницитѣ нѣматъ нито най-малкия шансъ за успѣхъ, нито за спасение, но които въпрѣки това се защищаватъ съ рѣдка самоотверженость.

 

Ново Термопили, въ което потомцитѣ на Леонида играятъ безславната роль на Ксерксовитѣ пълчища.

 

Ето, понася се и пѣсеньта на картечницитѣ. Съ такива сѫ въорѫжени и двѣтѣ страни.

 

Далечъ, по цѣлия градъ, загърнатъ сега въ пелената на нощьта, се носи екота на стрѣлбата.

 

Нѣма солунчанинъ, който да е дрѣмналъ прѣзъ тая нощь, и който да може да я забрави.

 

Ето гърцитѣ правятъ вече отчаяни опити да завземать съ пристѫпъ страшнитѣ български подслони. Това имъ костува само излишни жертви. Нѣколко хвърлени умѣло отъ българска страна бомби, обръщатъ въ бѣгство нападателитѣ. Всѣ пакъ безъ успѣхъ оставатъ и тѣхнитѣ опити да подпалятъ прибѣжищата на българитѣ, като по такъвъ начинъ ги принудятъ да се прѣдадатъ.

 

Всичко е напраздно. Безуспѣшни оставатъ положенитѣ отъ гърцитѣ усилия да сломятъ упорития отпоръ на храбрецитѣ.

 

И тогава прибѣгнаха до послѣдното срѣдство.

 

Гръмъ продира нощьта, Артилерията започна да дѣйствува. Наближава момента, когато всѣка по-нататашна съпротива ще стане невъзможна, когато гордитѣ българи ще сложатъ орѫжието.

 

Борбата е невъзможна, но тя продължава. Рушатъ се една слѣдъ друга сградитѣ, задъ чиито стѣни намѣрили бѣха закрила българскитѣ соколи, безсилна е пушката срѣщу мощното дѣйствие на всеразрушаващитѣ снаряди, но все пакъ се биятъ.

 

Цѣли дванадесеть часа да отстоявашъ срѣщу единъ двадесеть пѫти по-силенъ противникъ, поставенъ въ едно положение на абсолютня безнадежность, — това никой не очакваше.

 

 

17

 

Часьтъ е петь сутриньта.

 

Първитѣ отблѣсъци на зората привѣтствуватъ послѣднитѣ усилия на защитницитѣ, които не могатъ повече да се борять.

 

Гърцитѣ тържествуватъ. Неописуема е тѣхната радость. Като че ли сѫ сломили не една дружина, a ядрото на неприятелската армия. Бьлгарскиятъ флагъ се сваля на всѣкѫдѣ и вмѣсто него се издига гръцки.

 

Само надъ църквата „Св. София“, сега прѣкръстена отъ българитѣ „Св. Кирилъ и Методи“, още се вѣе български трикольоръ.

 

Единъ часъ по късно, когато усилията на гърцитѣ се насочиха тамъ, сломена бѣ и тукъ българската съпротива. Околнитѣ сгради заети отъ български войници, които проявиха чудеса отъ храбрость, сѫ развалини. Всичко е изпробито отъ куршуми и снаряди. Очудва се човѣкъ, какъ ония, които сѫ били вѫтрѣ сѫ могли да се съпротивляватъ при такава обстановка,

 

Нѣма вече гърмежи. Само улицитѣ сѫ задръстени и заглушени отъ шума на гръцкитѣ пълчища, които правятъ абсолютно невъзможно минаването.

 

На групи българскитѣ войници обградени отъ два пѫти по-многочисленъ конвой се изкарватъ отъ сградитѣ, които станаха гробница на мнозина тѣхни другари и още веднага ги изпращатъ на пристанището.

 

Прашни отъ разрушенията на гранатитѣ, изцапани, мнозина покрити съ кръвь, тѣ не сѫ побѣденитѣ, a побѣдители — тѣ гордо крачатъ между двѣтѣ колони съ щикове на пушкитѣ си гръцки войници.

 

На пристанището чака параходъ. Тамъ амбаркиратъ българскитѣ герои и още вчера парахода потегли за Пирей. Гърцитѣ сѫ любители на зрѣлища и главната квартира бърза да зарадва столичното население.

 

Санитарни отряди започнаха да прибиратъ труповетѣ.

 

 

18

 

 

V. Вартоломеевската нощь въ Солунъ.

 

Нощьта на 17 юний срѣщу 18 е истинска вартоломеевска нощь надъ българитѣ въ Солунъ. Проява на варварщината, тя ще бѫде едно вѣчно позорно петно за гърцитѣ, които въ своя подълъ страхъ я устроиха.

 

Тази сутринъ тукъ бѣше всичко спокойно. Къмъ обѣдъ се узна че гарата Tonctíon е била окупирана отъ гръцки войници, които убили двама български часови, които се възпротивили на гръцкото завладяване. Всѣкидневниятъ животъ обаче си течеше обикновено. Слѣдъ обѣдъ бѣхъ въ кѫщи; около 5 часа само излѣзохъ изъ града. Тъкмо прѣзъ това врѣме електрическия трамвай прѣкѫсна циркулацията си и всичкитѣ му кола бѣха изпратени въ депото. Забѣлѣзаха се критски патраули, но бѣше невъзможно да заговоря съ тѣхъ. Въ града имаше една малка суматоха и нищо повече.

 

По всички ѫгли на улицитѣ имаше войници съ байонети и топове. Всички мостове бѣха окупирани. Прѣдъ кралската резиденция имаше една цѣла рота. Тя се раздѣляше на по малки групи. Срѣщнахъ единъ приятель. — „Не знаете ли?—попита ме—българитѣ сѫ принудени да прѣдадатъ орѫжията си прѣди 6 часа. Това ще прѣдизвика нѣщо. Генералъ Хесапчиевъ напусна града по обѣдъ".

 

Отидохме въ българското консулство. Българскитѣ чиновници стояха спокойни на пѫтната врата, на около 10 метра отъ която стояха гръцки войници.

 

Очитѣ на българитѣ се обръщаха къмъ тѣхъ, като очитѣ на младъ вълкъ и като не ли искаха да кажатъ; „елате де!" Въ вѫтрѣшностьта на консулатото прѣзъ единъ прозорецъ се виждаха български войници играещи на карти.

 

 

19

 

Прѣзъ това врѣме битката въ града се бѣше вече започнала. Въ Солунъ имаше около 900—1000 д. български войници. Тѣ сѫ квартирували въ кѫщи, разположени въ разни части на града. Една часть отъ тѣхъ се намира въ българския кварталъ въ „Св. София“, една голѣма часть около булеваръ „Хамидие“, a останалата часть вънъ отъ града въ Кампаня. Тѣхнитѣ кѫщи сѫ солидно построени и тѣ можаха да устояватъ дълго врѣме срѣщу стрѣлбата на пѣхотата и митральозитѣ.

 

Никой не прѣдпологаше, че българитѣ ще прѣдадатъ своитѣ орѫжия безъ да се биятъ.

 

Отъ нѣколко дни се говорѣше, че българската войска е засилена съ комити. Прѣди една седмица тукъ се мълвеше за слѣднитѣ думи казани отъ генералъ Ивановъ прѣдъ офицеритѣ отъ българския баталионъ: „Гопода, азъ ви поздравлявамъ, вие ще има да изпълните една славна роля"!

 

Въ Вардарската улица близо до Грандъ хотелъ, кѫдѣто се намираше сѫщо така единъ български полкъ, сражението се започна къмъ 5 часа слѣдъ обѣдъ. Защитницитѣ стрѣляха отъ покривитѣ. Прѣзъ прозорцитѣ хвърляха бомби. Хиляди гърмежи се чуха и слѣдъ това тишината настана. Една ужасна паника настана. Една ужасна паника обхвана цѣлото население. Улицитѣ запустѣха. Всички се изпокриха въ кѫщитѣ.

 

Тогава нѣколко кѫщи съ български войници въ булевардъ „Хамидие“ бѣха поканени да се прѣдадатъ. Тѣ не се прѣдадоха.

 

Сражението тукъ бѣше дълго. Отъ височинитѣ на Беазъ куле огъньтъ на гръцкитѣ митральози разкъртваше фасадитѣ на зданията.

 

Но когато гърцитѣ се впущаха да прѣвзематъ зданията, тѣ биваха покосявани отъ българскитѣ митральози. Отъ пукането на митральозитѣ се различаваха ясно пушечнитѣ гърмежи и тукъ-тамѣ лѣпежитѣ на зданията падаха. Това продължи съ часове.

 

Въ 8 часа бѣше забранено да се излиза по yлицитѣ. Най-сетнѣ докараха и артилерия. Гранатитѣ не закъснѣха да прѣвърнатъ зданията въ руини, срѣдъ които българитѣ продължаваха да се защищаватъ дo послѣдньо издихание.

 

 

20

 

Дойде нощьта, една нощь, спокойна и звѣздна. Но дълго врѣме слѣдъ полунощь се чуваха още шумъть на кавалерията, буботенето на артилерията и експлозията на бомбитѣ, показващи новата фаза въ която влизаше балканската война.

 

Въ 6 часътъ сутриньта боятъ се свърши. Въ 8 часътъ трамвая тръгна. Може да се каже, че загубитѣ и поврѣдитѣ не сѫ толкова значителни, колкото можеше да се прѣдполагатъ слѣдъ едно ожесточено дванадесеть часово сражение. Въ Кампания българското консулство, въ кѫщата на генералъ Хесапчиевъ, българитѣ се прѣдадоха безъ бой — постове въ една или половинъ дружина войници. По булеварда„ Хамидие“ заеманитѣ отъ българитѣ кѫщи сѫ надупчени отъ куршуми; за една кѫща дотрѣбва артилерия; слѣдъ голѣмя загуби останалитѣ българи се прѣдадоха. Въ кѫщитѣ, въ двороветѣ се виждаха още мъртви. „Св. София“, старата византийска църква, не е пострадала. Само единъ куршумъ бѣ проникналъ вѫтрѣ и минарето бѣ закачено отъ нѣколко снаряда. Напротивъ — въ срѣщната кѫща, дѣто се намираше щабътъ на българитѣ, борбата бѣше ужасна. Най-посдѣ артилерията срути една стѣна, слѣдъ което останалитѣ живи се прѣдадоха.

 

Когато обаче, прѣминахъ прѣзъ Вардарската улица и отидохъ въ българския кварталъ, срѣщнахъ единъ отрядъ плѣнени българи, повечето отъ които бѣха ранени. Българитѣ се бориха като лъвове, до послѣдна капка кръвъ, скрити въ едно турско училище и една здрава кѫща, малко по горѣ отъ Димитринската черква. Тукъ имено бѣше тѣхната най-силна позиция.

 

Борбата продължава цѣла нощь. Българитѣ си служеха най-вече съ рѫчни бомби. Улицата бѣше тѣсна, та не позволяваше на гърцит да се доближатъ много до тѣхъ. Въ 2 ч. прѣзъ нощьта артилерията можа да обсгрѣлва двѣтѣ кѫщи на Еди куле и почти ги разруши. И тогава гърцитѣ успѣха.

 

Не далечъ въ една стара кѫща бѣха музикантитѣ на баталиона, на брой 39 души. Тѣ имаха при себе си само своитѣ пушки и се сражаваха цѣлата нощь. Отъ покривитѣ на околнитѣ кѫщи гърцитѣ

 

 

21

 

непрѣстанно стрѣляха но българитѣ  не се прѣдаваха. Часътъ стана 5. Само нѣколко души живѣеха още. Чухме ги да извикатъ още нѣколко пѫти „ура“, и какъ тѣ се окуражаваха: „Куражъ, братя, куражъ“! и най-послѣ всичко замрѣ и когато гърцитѣ се втурнаха въ кѫщи, никой не имъ се протипостави, защото, може би, никой не бѣ останалъ живъ.

 

Съвсѣмъ не поврѣдени останаха българската гимназия и дѣвическото училище. Споредъ както ми се съобщи отъ българска страна, българитѣ войници сѫ били твърдо увѣрени, че още въ 5 ч. ще имъ дойдатъ на помощь български войски отъ Лангаза. И ето съ какво се обѣснява тѣхното отчаяно, но геройско противене. Не се знае точно още какви сѫ загубитѣ отъ двѣтѣ страни. Навѣрно тѣ сѫ съ стотици. Плѣнени сѫ 8 български офицери, които веднага бѣха покачени на единъ параходъ, заедно съ войницитѣ имъ. Редътъ въ града прѣзъ нощьта бѣше много добъръ. Арестуванията на българитѣ продължаватъ. Днесъ прѣди обѣдъ краль Константинъ пристигна. Сѫщо пристигна отъ Пирей единъ болниченъ параходъ.

 

 

VI. Страшната нощна битка въ Солунъ.

 

Кореспондента на италиянския вѣстникъ „Giornale del Matino" e изпратилъ слѣдното описание за нощното грозно злодѣяние.

 

„Когато излѣзохъ на улицата, нощната битка бѣше въ разгара си. Три здания на ул. „Хамидие", около които се води битката, сѫ на много мѣста надупкани извънредно много отъ митральознитѣ куршуми. На първата българска казарма, която е близо до гръцката главна квартира, има широки дупки отъ по около 75 см. отъ гранатитѣ на топоветѣ. Лицето и

 

 

22

 

вѫтрѣшностьта на казармата сѫ съвсѣмъ разрушени. Друго едно здание заплашва да се сгромоляса — до толкова много е било обстрѣлвано отъ гранатитѣ.

 

Въ джамията „cв. София" постоянно влизатъ хора. Джамията е здрава. Скѫпоцѣннитѣ мозайки по куполитѣ сѫ останали неповрѣдени отъ гръцкитѣ гранати. Гръцки войници и офицери влизатъ въ джамията, обърната отскоро въ православна черква, кръстятъ се и палятъ свѣщи прѣдъ иконитѣ на свѣтицитѣ. На куполитѣ на старата джамия и на минарето се развяватъ гръцки знамена. Даже и на двѣтѣ частни турски болници сѫ издигнати грѣцки знамена.

 

Въ двора на болницата има много волове и коне, избити прѣзъ врѣме на сражението.

 

Когато борбата се завърши, една гръцка дивизия съ развѣто знаме слѣзе и излѣзе отъ квартала „Вардаръ". Тя бѣше поздравявана отъ гръцкото население, a войницитѣ пѣяха героични войнишки пѣсни.

 

Споредъ вѣстникъ „Liberté" органъ на гръцката главна квартира, въ сраженията сѫ убити 53 войника и 27 граждани българи, a ранени сѫ около 200 души. Гърцитѣ сѫ дали 10 убити и 15 ранени. — Всичкитѣ плѣнени българи сѫ: 1207 войника, 24 началствуващи лица и 80 граждани-българи — всички изпратени съ параходъ неизвѣстно дѣ.

 

 

VII. На другия день слѣдъ трагедията.

 

Долното описание на геройската съпротива на българската дружина противъ гръцкитѣ издѣвателства надъ нея заемаме отъ „Le journal". Туй описание е изпратено до вѣстника отъ неговия кореспондентъ.

 

Тази сутринъ царува тишина. Малко по-малко всички български постове се прѣдаватъ. Послѣдни бѣха отъ училището „Тареки", дѣто имаше петстотинъ български войника.

 

 

23

 

Въ 6 ч. 30 м. сутриньта командантътъ на гарнизона, капитанъ Лазаровъ и четирма офицери заедно съ него вдигнаха бѣло знаме и се прѣдадоха на едно съ войницитѣ си като плѣнници. Съпротивлението бѣше продължило прѣзъ цѣлата нощь. То бѣше героично, защото топоветѣ и митральозитѣ не прѣстанаха нито за моментъ. Ожесточени сражения станаха около Св. Димитръ. Св. София, която бѣше въ рѫцѣтѣ на българитѣ, и бѣше отнета „на ножъ“, за да не пострада, като произведение на древното изкуство. Хиляда и двѣстѣ българи бѣха плѣнени и натоварени на параходи готови да тръгнатъ за Пирей. Убититѣ се прѣсмѣтать на 90, отъ българска страна и около 10 отъ гръцка.

 

Порядъкътъ бѣше подържанъ прѣзъ цѣлото врѣме, прѣзъ което траяха сраженията. Населението остана спокойно.

 

Кѫщитѣ, въ които се бранѣха българитѣ, прѣдставляватъ една ужасна гледка. Азъ посѣтихъ нѣкои отъ тѣхъ.

 

Стѣнитѣ имъ сѫ напълно разкъртени отъ куршумитѣ, a топоветѣ сѫ отворили голѣми отверстия въ тѣхъ.

 

Въ училището „Тареки“ бѣше намѣренъ много хлѣбъ, което показва, че българитѣ сѫ били рѣшени да се биятъ дълги дни.

 

Упорството на българитѣ бѣше прѣвъзходно и безнадежно, защото тѣ не можаха да хранятъ надежди за устояване срѣщу своитѣ обсадители. Естествено, жестътъ е величественъ. Прѣди заминаването си генералъ Хесапчиевъ каза на своитѣ хора, че тѣ всички сѫ осѫдени на явна смърть, но че ония, които искатъ да излѣзътъ отъ града ще трѣбва да смѣнятъ своя полкъ. Всички, обаче, останаха.

 

Макаръ че гърмежитѣ на пушкитѣ, митральозитѣ и топоветѣ не прѣстанаха прѣзъ цѣлата нощь, тая зарань населението взлѣзе спокойно по улицитѣ, което показва колко много е навикнало то на вълненията.

 

 

24

 

 

VIII. Протеста на българското правителство.

 

Българското правителство протестира прѣдъ гръцкото за злодѣянието, което извърши надъ българската дружина въ Солунъ. Ето и самия текстъ на протеста на българското правителство, както той бѣ прѣдаденъ официялно въ пресата.

 

Българското правителство е разпоредило да се връчи въ Атина енергиченъ протесть противъ безпрецедентното въ историята постѫпване спрямо солунския български гарнизонъ, обезорѫженъ брутално отъ гърцитѣ, безъ прѣдупрѣждаване на българското войсково началство и безъ да е била дадена на войската възможность да поиска наставления. Общеизвѣстно е, че българската войска бѣше влѣзла въ Солунъ още при падането на града и квартируваше тамъ по заповѣдъ отъ генералния щабъ и по силата на едно съглашение между двѣтѣ съюзни правителства.

 

Прѣзъ врѣме на обезорѫжаването имало убити и ранени голѣмо число български войници; останалитѣ живи сѫ заточени въ Гърция.

 

Вслѣдствие на туй вѣроломно и нечувано покушение, България иска слѣднитѣ удовлетворения:

 

1) Да се освободятъ веднага насилствено откаранитѣ въ Гърция наши войници, като имъ се повърне орѫжието.

 

2) Да се възвърне първоначалното положение, като се допустне настаняването на наши войски въ Солунъ, споредъ сѫществуващето съглашение.

 

3) Да се повърнатъ всички имущества и помѣщения, които сѫ били въ владѣние на нашитѣ войски въ Солунъ.

 

4) Да се даде обезщетение на пострадалитѣ.

 

5) Да се издигне българското знаме въ Солунъ съ подобающитѣ почести.

 

 

        Събралъ Z.

 

[Back to Index]