Оттоманската конституція, провъзгласена на 7 зилхидже 1293 (11/23 Декемврій 1876)
Въ печатницата на Вѣстникъ Хакикатъ Цариградъ 1876
Сканове (1.5 Мб) от Николай Янев |
1. За Оттоманската имперія (чл. 1-7)
2. За общенародното право на оттоманитѣ (чл. 8-26)
3. За министрытѣ (чл. 27-38)
4. За общественнытѣ служители (чл. 39-41)
5. За Главното събраніе (чл. 42-59)
6. За Сената (чл. 60-64)
7. За Камарата на Прѣдставителитѣ (чл. 65-80)
8. За сѫдебната власть (чл. 81-91)
9. За Высокото сѫдовище (чл. 92-95)
10. За финансытѣ (чл. 96-107)
11. За управленіето на областытѣ (чл. 108-112)
12. Разны распорежданія (чл. 113-119)
ХАТЪ
На Негово Императорско Величество Султана, за провъзгласеніето на Оттоманската Конституція.
Славный ми Везирьо Митхатъ Паша!
Могуществото на нашата Имперія са намираше преди време западнѫло; външнытѣ въпросы не бѣхѫ причина на това, нъ отклоненіето отъ правыя пѫть въ управлението на вѫтрѣшнытѣ работы, и сврьскытѣ които обвьрзуватъ довѣріето на подданницытѣ къмъ властьта са бѣхѫ разслабили.
За това, Августѣйшыйтъ ми Баща, покойныйтъ Султанъ-Абдуд-Меджидъ бѣше провъзгласилъ, като начало за реформы, танзимата който оздравяваше съобразно съ священнытѣ предписанія на Шеріята, живота, имота и честьта на всичкы.
По спасителнытѣ слѣдствія на Танзимата Дьржавата е могла до сега да са удьржи въ пѫтя на здравината и ный смы сполучили да основемъ и да провъзгласимъ днесь тая Конституция, която е слѣдствіе на свободно исказанытѣ мысли и мнѣнія.
Длъженъ сьмь, въ тоя благополученъ день да поменѫ, съ едно съвсѣмъ особно благоговѣніе, за памѣтьта и за желаніето на Августѣйшыя Ми Баща, който е былъ сматренъ праведно за прѣродитель на Имперіята.
Не са съмнѣвамъ че той самъ бы възобновилъ конституціоналната епоха въ която ще влѣземъ днесь ако времето и основаніето на Тензимата быхѫ были свойственны на потребытѣ на Нашытѣ врѣмена, нъ Провидѣніето е было запазило за Нашето царуваніе грыжята да испълни това благополучно преобразованіе което е вьрховното поръчителство за благоденствіето на нашытѣ народы. Благодарѭ на Бога за гдѣто сьмь можиль да станъ орѫдіе на това.
Очевидно бѣше че началото на Нашето Правителство бѣше достигнѫло да стане несъвмѣстно съ послѣдователнытѣ измѣненія които бѣхѫ введены въ вѫтрѣшното ни управленіе и съ
. . .
КОНСТИТУЦІЯ
ПРОВЪЗГЛАСЕНА
на 7 зилхидже (11/23 декемврія 1876).
ЗА ОТТОМАНСКАТА ИМПЕРІЯ.
Членъ 1-ый.
Оттоманската Имперія обнема днешнытѣ страны и притѣжанія и привилигированытѣ области.
Тя образува едно цѣло нераздѣлимо, отъ което никоя часть неможе никога да са отцѣпи по каквато и да е причина.
Членъ 2-ый.
Цариградъ е столицата на Оттоманската Имперія.
Тоя градъ не притѣжава, по исключеніе отъ друзытѣ градове на имперіята, никоя привилегія, никоя нему собственна свободность отъ повинности.
Членъ 3-ый.
Высоката Оттоманска господарность която съединява въ лицето на Владѣтеля высшыя Калифатъ на Ислямизма, принадлежи на старшыя отъ князоветѣ на Османската династія, съобразно съ правилата установлены изъ древле.
8
Членъ 4-ый.
Негово Величество Султанътъ е, споредъ титлата си на вьрховенъ Калифъ, покровитель на мусулманската религія.
Той е Владетель и ПАДИШАХЪ на сичкытѣ Оттоманы;
Членъ 5-ый.
Негово Величество Султанътъ е безотговоренъ; Неговото лице е свещенно.
Членъ 6-ый.
Свободата на членоветѣ на Императорската Оттоманска династія, тѣхнытѣ личны имущества, движимы и недвижимы, тѣхното жалованіе презъ сичкыя имъ животъ, сѫ подъ всеобща гаранція.
Членъ 7-ый.
Негово Величество Султанътъ себи въ числото на своитѣ владѣтелны права слѣдующытѣ преимущества:
Той именува и престава Министрытѣ; раздава степенытѣ, службытѣ и знаковетѣ на орденытѣ си; той дава инвеститурата на началницытѣ на привилигированытѣ области, въ формытѣ опредѣлены отъ привилегіитѣ, които имъ сѫ устѫпены; той сѣче монетата : неговото име са поменува въ джаміитѣ въ публичнытѣ молитвы: той заключа трактаты сь силытѣ: той объевява война, и той прави миръ: той управляла сухопѫтнытѣ и морскы войскы, и заповѣда военнытѣ движенія; той заповѣда испълненіето на предписаніята на Шеріята (Свещенныи законъ) и на законытѣ ; той прави правилницытѣ на общенародното управленіе; той отлага или измѣнува наказаніята произнесены отъ криминалнытѣ сѫдовища; той свиква и продължава Главното Събраніе; той распуща, ако сѫди за нуждно, Камарата на представителитѣ, като заповѣда да са приступи до ново избираніе на представители.
ЗА ОБЩЕНАРОДНОТО ПРАВО НА ОТТОМАНИТѢ.
Членъ 8-ый.
Сичкытѣ поданницы на имперіята безъ различие са наричатъ Оттоманы, каквато религія и да исповѣдатъ.
9
Качеството на Оттоманинь са придобива и загубва споредъ опредѣленытѣ отъ закона случаи.
Членъ 9-ый.
Сичкытѣ Оттоманы са ползоватъ отъ лична свобода, съ условіе да не докачатъ свободата на другиго.
Членъ 10-ый.
Личната свобода е безусловно ненасилвана.
Никой и подъ никакъвъ предлогъ неможе да са подложи на каквото да е наказаніе, освѣнь въ опредѣленытѣ отъ закона случаи и споредъ начинытѣ които той предписва.
Членъ 11-ый.
Исламизмътъ е религіята на Дьржавата.
При сичкото пазеніе на този принципъ, Дьржавата покровителствова свободното извършваніе на сичкытѣ богослуженія припознаты въ Имперіята и поддържа религіознытѣ привилегіи даруваны на разнытѣ общины, съ условие да не става докаченіе на общественныя редъ и на добрытѣ нравы.
Членъ 12-ый.
Печатъть е свободенъ въ предѣлытѣ начертаны отъ закона.
Членъ 13-ый.
Оттоманытѣ иматъ преимуществото да образуватъ търговскы, промышленны и земледѣлческы общества, въ предѣлытѣ означены отъ законытѣ, и отъ правилата.
Членъ 14-ый.
Едно или по-много лица отъ оттоманска подданность иматъ право да представятъ прошенія на надлежното началство за престѫпванія на законытѣ или, на постановленіята, извьршены или въ лична тѣхна повреда, или въ повреда на общественныя интересъ:
10
могатъ тоже да отправѭтъ, въ видъ на исканія, подписаны прошенія до Оттоманското Главно Събраніе за да са оплачатъ отъ поведеніето на чиновницытѣ на Дьржавата.
Членъ 15-ый.
Ученіето е свободно.
Сѣкый Оттоманинъ тоже да дава публичны или частны уроцы съ условіе да са съобразява съ законытѣ.
Членъ 16-ый.
Сичкытѣ училища са намѣрватъ подъ надзора на Дьржавата.
Ще са размысли за средства сгодны за еднообразіето и уредата на ученіето давано на сичкытѣ Оттоманы: но нема да става докаченіе на религіозното ученіе на разнытѣ общины.
Членъ 17-ый.
Сичкытѣ Оттоманы сѫ равны предъ закона.
Тѣ иматъ сѫщытѣ права и сѫщытѣ обязанности къмъ мѣстото, освѣнъ тѣзи които са относятъ до религіята.
Членъ 18-ый.
Пріеманіето на публичны службы има за условіе знаяньето на турскыя езыкъ, който е оффиціалныйтъ езыкъ на Дьржавата.
Членъ 19-ый.
Сичкытѣ Оттоманы бывать пріеты на служба споредъ дарованіята, достоинството и способностьта си.
Членъ 20-ый.
Опредѣленьето и расхвьрляньето на даноцытѣ става съгласно съ нарочитытѣ законы и постановленія, съразмѣрно съ имота на сѣкый податный.
Членъ 21-ый.
Движимото и недвижимото притежаніе, правилно доказано, е оздравено.
11
Никое отчужденіе отъ недвижимъ имотъ не може да стане освѣнъ по причина на обща полза, достаточно доказана, и срѣщо предварително заплащанье, съгласно съ закона, на цѣната на отчуждаемыя недвижимъ имотъ.
Членъ 22-ый.
Домъть е ненасилованъ.
Началството не може да влѣзе силомъ въ дома на когото и да е, освѣнъ въ опредѣленытѣ отъ закона случаи.
Членъ 23-ый.
Никой неможе да бѫде насиленъ да предстане предъ друго сѫдовище освѣнъ предъ надлежното сѫдовище споредъ закона на сѫдопроизводството който ще са обнародва.
Членъ 24-ый.
Конфискаціята на имотитѣ, ангаріята и джеремето (насилственната глоба) сѫ запретены.
Отъ туй распорежданье са исключяватъ даноцытѣ които са зематъ законно въ военно време, и мѣркытѣ изнудены отъ военното положеніе.
Членъ 25-ый.
Никакво количество пары не може да са земе подъ видъ на данокъ, или такса, или подъ каквото друго име и да е, освѣнъ въ силата на единъ законъ.
Членъ 26-ый.
Мѫкытѣ и испытваніята съ мѫкы, подъ какъвъто образъ и да сѫ, сѫ съвьршенно и безусловно запретены.
ЗА МИНИСТРЫТѢ.
Членъ 27-ый.
Негово Величество Султанътъ облича въ достойнството на Великый
12
Везирь и на Шейх-юл-Ислямъ, лицата, които высокото му довѣріе мысли за добро да призове на тѣзи достойнства.
Наименованіеото на другытѣ министры става чрезъ императорско ираде (заповедь).
Членъ 28-ый.
Министерскыйть Съвѣтъ са събира подъ председателството на Великыя Везирь.
Принадлежностите на Министьрскыя Съвѣтъ обнематъ сичкытѣ важны дѣла вѫтрѣшны или външны на Дьржавата.
Които отъ неговытѣ рѣшенія потрѣба да са поднесѫътъ на подтвьрденіето на Негово Величество Султана, тѣ ставатъ испълнены чрезъ императорско ираде.
Членъ 29-ый.
Сѣкый началникъ на едно министьрско отдѣленіе управлява, въ предѣлытѣ на своитѣ принадлежности, дѣлата които са подъ вѣдомството до неговото отдѣленіе.
За тѣзи които излѣзватъ отъ тѣзи предѣлы, той са относя до Великыя Везирь.
Великыйтъ Везирь зема потребнытѣ мѣркы за рапортытѣ които му са отправены отъ начялницытѣ на разнытѣ отдѣленія или като гы представя, ако е нуждно, на Министьрскыя Съвѣтъ и послѣ гы поднася на императорското подтвьрдѣніе, или въ противенъ случай, като рѣшава той самъ, или като гы поднася на рѣшеніето на Негово Величество Султана.
Особенъ единъ правилникъ ще опредѣли разнытѣ тѣзи категоріи отъ дѣла за сѣко министърско отдѣленіе.
Членъ 30-ый.
Министрытѣ сѫ отговорны за дѣлата и за дѣйствіята на своето правленіе.
Членъ 31-ый.
Ако единъ или по-много членове отъ Камарата на Представителитѣ поискатъ да представѭтъ жалба противъ единъ министъръ споредъ отговорностьта му и за работы които Камарата има право да знае, исканіето въ което са съдьржа жалбата са
13
подава на предсѣдателя, който я препроважда, въ три дни, на писалището натоварено въ силата на вѫтрешныя правилникъ да испытва жалбытѣ и да рѣшава ако е умѣстно да я предложи на разискваніята на Камарата.
Рѣшеніето на писалището са зема по вышегласіе слѣдь като са земѭтъ потребнытѣ свѣдѣнія и са дадѫтъ изесненія отъ тегленыя министъръ.
Ако писалището е на мнѣніе да подложи жялбата на Камарата, рапортътъ който съдьржа туй решеніе са прочита въ публично засѣданіе, и Камарата слѣдь като чуе изесненіята на тегленыя министъръ призованъ да са намѣри на заседаніето, или на негова пълномощенъ, гласоподава по вышегласіе на двѣтѣ трети на присѫтствующытѣ членове върху заключеніята на раппорта.
Въ случая на пріеманьето на тѣзи заключенія, единъ адрессъ въ който са иска да са тури подъ сѫдъ тегленыйтъ министъръ, са препроважда на Великыя Везырь, който го подлага на потвърденіето на Негово Величество Султана, и препроважданьето му предъ Върховното Сѫдовище става чрезъ императорско ираде.
Членъ 32-ый
Единъ нарочите законъ ще опредѣли сѫдопроизводството което ще са слѣдова при сѫденьето на Министрытѣ.
Членъ 33-ый.
Не сѫществува никоя разлика между министрытѣ и частнытѣ лица, колкото са касае до частны сѫдбы, и вънъ отъ тѣхнытѣ службы.
Таквызи сѫдбы са относятъ на обыкновенната юридикція.
Членъ 34-ый.
Министрътъ на когото подлаганьето подъ сѫдъ са е произнесло отъ обвинителната Камара на Вьрховното Сѫдовище, быва преставенъ отъ длъжноститѣ си дори до когато са отърве отъ обвиненіето подигнѫто противъ него.
14
Членъ 35-ый.
Въ случай на отхвьрляньето, чрезъ причинно гласоподаванье на Камарата на Представителитѣ, на едно закононачьртаніе за пріеманьето на което Министрътъ мысли че е длъженъ да постоянствова, Негово Величество Султанътъ заповѣда, въ силата на Своитѣ владѣтелскы права, или измѣненіeто на Министерството, или распущаньето на Камарата на основаніе на ново избраніе на представителитѣ въ опредѣленныя отъ закона срокъ.
Членъ 36-ый.
Въ случай на нужда които не тьрпи отлаганье, ако Главното Събраніe не е свикано, Министерството може да направи распорежданія въ видъ да предопази Дьржавата отъ опасность, или да оздрави общенародната безопасность.
Тѣзи распорежданія, подтвьрдены чрезъ императорско ираде, иматъ привременно сила на законъ, ако не сѫ противны на Конституціята.
Тѣ трѣба да са подложатъ на Главното Събраніе щомъ то са събере.
Членъ 37-ый.
Сѣкый министръ има право да присѫствова въ засѣданіята на Сената, и на Камарата на Представителитѣ, или да са представя въ тѣхъ чрезъ едного отъ по-горнытѣ чиновницы на своето отдѣленіe.
Той има право да говори преди сѣкый другый членъ на Камарата, който е былъ поискалъ думата.
Членъ 38-ый.
Когато по слѣдствие на едно рѣшеніе зето по вышегласіе, единъ министръ е призованъ да доде въ Камарата на Представителитѣ за да достави изъесненія, той е длъженъ да отговаря на отправенытѣ нему пытанія или като ся еви лично, или като опълномощи единъ по-горенъ чиновникъ отъ Отдѣленіето си.
При сичко туй, той има право да отложи отговора си, ако го мысли нуждно, като поема отговорностьта на туй отлаганье.
15
ЗА ОБЩЕСТВЕННЫТѢ СЛУЖИТЕЛИ.
Членъ 39-ый.
Сичкытѣ опредѣленія на разнытѣ общественны службы ще ставатъ съгласно съ правилницытѣ които ще означѫть условіята на достойнството и на способностьта изискваны за пріеманьето на дьржавнытѣ службы.
Сѣкый чиновникъ опредѣленъ по тѣзи условія неможе да бѫде престанѫтъ или промѣненъ:
Ако не са докаже че неговото поведеніе оправдава законно преставаньето му;
Ако не е далъ оставката си, или еще ако неговото преставанье не е рѣшено отъ Правителството като необходимо.
Чиновницытѣ които быхѫ се показали добро поведеніе и честность, тъй и онѣзи на които преставаньето е было рѣшено отъ Правителството като необходимо, ще иматъ право или на провъзведеніе, или на пенсія, или на жалованіе въ привременното имъ преставанье, съгласно съ распорежданіята, които ще са опредѣлѭть отъ единъ нарочитъ правилникъ.
Членъ 40-ый.
Принадлежноститѣ на разлычнитѣ службы ще са опредѣлѭть чрезъ нарочиты правилницы.
Сѣкый чиновникъ е отговоренъ въ предѣлытѣ на своитѣ принадлежности.
Членъ 41-ый.
Сѣкый чиновникъ е длъженъ да почита по-горнія си ; но послушаніето са длъжи на заповѣдитѣ дадены въ предѣлытѣ предписаны отъ закона.
За дѣла противны на закона, извиненіето че са е покорилъ на по-горнія си не може да отърве отъ отговорностъ чиновника който гы е извьршилъ.
16
ЗА ГЛАВНОТО СЪБРАНІЕ.
Членъ 42-ый.
Главното Събраніе са съставя отъ двѣ Камары: Камарата на Велможытѣ или Сената и Камарата на Представителитѣ.
Членъ 43-ый.
Двѣтѣ Камары ся събиратъ на пьрвый Ноемврій всякоя година: тѣ са отварятъ чрезъ императорско ираде.
Затваряньето назначено за пьрвый идущый Мартъ, става тоже по силата на императорско ираде.
Ни една отъ двѣтѣ Камары не може да са събере въ друго време освѣнъ во времето когато заседава и другата Камара.
Членъ 44-ый.
Негово Величество Султанътъ може, споредъ какъто изискуватъ обстоятелствата, да заповѣда отваряніето на Камарытѣ прѣди уреченото време, да скрати или да продължи времето на засѣданіята.
Членъ 45-ый.
Тържественното отваряніе става въ присѫтствіето на Негово Величество Султана, было лично, было прѣдставенъ отъ Великыя Везирь и въ присѫтствіето на министрытѣ и на членоветѣ на двѣтѣ Камары.
По отваряніето са прочита едно императорско слово което излага вѫтрѣшното положеніе на Имперіята и състоянието на външнытѣ ѝ сношенія презъ теченіето на миналата година, и което указва мѣркытѣ на които приманіето за слѣдующата година са сѫди за нуждно.
Членъ 46-ый.
Всичкытѣ членове на Главното Събраніе даватъ клетва за да бѫдѫть вѣрны на Негово Величество Султана и на отечеството, да пазятъ конституціята, да испълняватъ посланіето което имъ е
17
повѣрено и да са въздьржѫтъ отъ всякакво дѣло противно на тыя длъжности.
Закълнаваніето става, за новытѣ членове, при отваряніето на засѣданіята, въ присѫтствіето на Великыя Везырь, и подиръ отваряніето, въ присѫтствіето на тѣхнытѣ прѣдсѣдатели, и въ публично засѣданіе на Камарата отъ която правятъ часть.
Членъ 47-ый.
Членоветѣ на Главното Събраніе сѫ свободны въ излаганіето на мненіята си и въ гласоподаваніята си.
Никой отъ тѣхъ не може да е свьрзанъ чрѣзъ наставленія или обѣщанія, нито повліянъ чрѣзъ заплашванія.
Той не може да бѫде прѣслѣдуванъ за мнѣніята или гласоподаваніята които е далъ во времето на разискуваніята на Камарата отъ която прави часть, освѣнъ ако е прѣстѫпилъ вътрѣшныя правилникъ на тая Камара, въ който случай, предписанытѣ въ него правилникъ распорежданія му са приспособяватъ.
Членъ 48-ый.
Всякой членъ отъ Главното Събраніе, който, по безусловното вышегласіе на двѣтѣ трети оть Камарата отъ която прави часть, са обвини въ прѣдателство, въ домогваніе да наруши Конституціята, или въ грабителство, или който законно е былъ наказанъ на затворъ, или на заточеніе, пада отъ сенаторского си или представителско качество.
Сѫденьето и приспособеніето на наказаніето принадлежѫть на надлежното сѫдовище.
Членъ 49-ый.
Всякой членъ отъ Главното Събраніе гласоподава лично.
Той има право да ся въздържи въ времето на гласоподаваніе-то.
Членъ 50-ый.
Никой не може да бѫде въ сѫщото време членъ и на двѣтѣ Камары.
18
Членъ 51-ый.
Никое разискуваніе не може да стане, въ едната или въ другата Камара, освѣнъ ако половината и още единъ отъ членоветѣ ѝ ся намѣрѭтъ събраны.
Вънъ отъ случаитѣ въ които са изискува вышегласіето на двѣтѣ трети, всякое рѣшеніе ся взима по безусловното вышегласіе на присѫтствующытѣ членове.
Въ случай на равногласіе, гласътъ на прѣдсѣдателя наддѣлява.
Членъ 52-ый.
Всякое прошеніе относително за частны интересы, подадено на едната или на другата Камара, са отхвърля ако отъ прѣдирваніята за които то дава поводъ са докаже че тѫжителятъ не ся е отнесълъ испьрво до общенароднытѣ чиновницы до които прошеніето ся отнася или до началството отъ което зависятъ тыя чиновницы.
Членъ 53-ый.
Иниціятивата за прѣдложеніето на единъ законъ или за измѣненіето на единъ сѫществующъ законъ принадлежи на Министърството.
Сената и Камарата на Прѣдставителитѣ могѫтъ тоже да поискать единъ новъ законъ или измѣненіето на единъ сѫществующъ законъ за прѣдмѣты които сѫ въ тѣхнытѣ принадлежности.
Въ послѣдныя тоя случай, прошеніето ся поднася отъ Великыя Везирь на Негово Величество Султана и ако трѣбува, Дьржавныя Съвѣтъ быва натоваренъ, чрѣзъ едно Императорско Ираде, да приготви закононачьртаніето което е прѣдмѣтъ на прѣдложеніето, споредъ свѣденіята и разясненіята които ще даде надлѣжното отдѣленіе.
Членъ 54-ый.
Закононачьртаніята които изработва Дьржавныя Съвѣтъ, са поднасятъ пьрво на Камарата на Прѣдставителитѣ, а послѣ на Сената.
Тыя закононачьртанія имать сила на законъ само когато, слѣдъ като ся пріемѫтъ и отъ двѣтѣ Камары, тѣ ся подтвьрдятъ чрезъ Императорско Ираде.
19
Всяко закононачьртаніе конечно отхвърлено отъ едната отъ двѣтѣ Камары, не може да ся поднесе на ново разискуванье въ продълженіе на същыя засѣдателенъ періодъ.
Членъ 55-ый.
Не са глѣда за пріето онова закононачьртаніе за което не са е гласоподавало послѣдственно отъ Камарата на Прѣдставителитѣ и отъ Сената, по вышегласіе, и членъ по членъ, и ако цѣлото закононачьртаніе не е намерило вышегласіе въ всякоя отъ двѣтѣ Камары.
Членъ 56-ый.
Съ исключеніе на Министрытѣ, на тѣхнытѣ пълномощны и на повыканытѣ съ нарочно призованіе чиновницы, никой не може да са введе въ едната или въ другата Камара, нито да са допусне да направи нѣкакво съобщеніе, въ свое собственно име или като прѣдставникъ на единъ сборъ отъ лица.
Членъ 57-ый.
Разискуваніята на Камарытѣ ставатъ на турскый языкъ.
Закононачьртаніята са раздавать напечатаны прѣди опрѣдѣленыя за разискуваніето имъ день.
Членъ 58-ый.
Гласоподаването става: по извыкваніе по име; чрѣзъ знакове на външны изъевленія, или чрѣзъ тайно жребенье.
Гласоподаваніето съ тайно жребеніе е подчинено на едно рѣшеніе на Камарата зето по вышегласіето на присѫтствующытѣ членове.
Членъ 59-ый.
Вѫтрѣшната полиція на сѣка Камара са извьршва отъ прѣдсъдателя ѝ.
20
ЗА СЕНАТА.
Членъ 60-ый.
Предсѣдательть и членоветѣ на Сената быватъ наименованы направо отъ Негово Величество Султана.
Числото на Сенаторытѣ не може да надмине третята часть на членоветѣ на Камарата на Представителитѣ.
Членъ 61-ый.
За да може нѣкой да бѫде наименованъ Сенаторъ, трѣба:
Да са е показалъ чрѣзъ дѣлата си, достоенъ за общенародно довѣріе или да е принесълъ отличны заслугы на Дьржавата;
Да е най-малко на четыредесять-годишенъ възрастъ.
Членъ 62-ый.
Сенаторытѣ быватъ наименованы пожизненно.
Сенаторското достоинство може да са даде на лица които привременно не сѫ на служба, нъ които сѫ испълнявали службы като министры, главны управители (валіи), команданты на военны тѣла, казаскери, посланницы или пълномощны министры, патріарсы, хахамбашіи, дивизіонны генералы на сухопътна и морска войска и, въобще, на лица които съединяватъ въ себе си изискванытѣ условія.
Членоветѣ отъ Сената, като са повыкатъ, по тѣхно исканіе на другы службы, изгубватъ сенаторското си качество.
Членъ 63-ый.
Едно количество отъ десять хиляди гроша са опредѣля за мѣсечна заплата на Сенатора.
Сенаторътъ който пріема отъ хазната нѣкоя каква да е заплата, има право само за да му са допълни количеството ако то е по-долу отъ десять хиляды гроша.
Ако туй количество е равно на Сенаторовата заплата или ако е по-горне отъ нея, той ще слѣдува да го пріема на пълно.
21
Членъ 64-ый.
Сенатътъ разглѣдва закононачьртаніята или проектытѣ за бюджета които му са препращатъ отъ Камарата на Представителитѣ.
Ако въ разглѣдуваніето на едно закононачьртаніе Сената открые нѣкое распорѣжданіе противно на владѣтелнытѣ права на Негово Величество Султана, на свободата, на Конституціята, на землената целость на Имперіята, на вътрѣшната безопасность на страната, на защитата на отечеството или на добрытѣ нравы, той го отхвърля конечно чрѣзъ едно гласоподаваніе съ объесненіе на причинытѣ, или го провожда назадъ, съдружено съ забѣлѣжваніята си, на Камарата на Прѣдставителитѣ, като поиска да са поправи или измени въ смысъла на тѣзи забѣлѣжванія.
Пріетите отъ Сената закононачьртанія носѭтъ одобреніето му и са прѣпращатъ на Великыя Везирь.
Сенатътъ разглѣдува прошеніята които му са прѣдставятъ; той прѣпраща на Великыя Везирь онѣзи отъ прошеніята които мысли че заслужватъ такова прѣпращаніе, като гы съдружява съ забѣлѣжваніята си.
ЗА КАМАРАТА НА ПРѢДСТАВИТЕЛИТѢ.
Членъ 65-ый.
Числото на Прѣдставителитѣ са опрѣдѣля за по единъ Прѣдставитель на петдесять хиляды душы отъ мѫжкый полъ, които принадлѣжать на Оттоманска народность.
Членъ 66-ый.
Избираніето става съ тайно жребеніе. Начинътъ за избираніето ще са нареди съ единъ особенъ законъ.
Членъ 67-ый.
Посланіето на Представителя е несъвмѣстно съ общенароднытѣ службы, съ исключеніе само на Министрытѣ.
22
Всякой другъ общенароденъ чиновникъ, избранъ за Представитель, е свободенъ да пріеме или да откаже, нъ ако пріеме, трѣба да напусне службата си.
Членъ 68-ый
За Представители не могѫтъ да бѫдѫтъ избраны:
1° Оныя които не принадлѣжѫть на Оттоманска народность;
2° Онѣзи които, въ силата на особныя въ дѣйствіе правилникъ са ползоватъ отъ прѣимуществата привязаны на иностранната служба която испълняватъ;
3° Онѣзи които незнаѭтъ турскы;
4° Онѣзи които не са прѣминѫли тридесять годины възрасть;
5° Онѣзи които са намиратъ на работа при нѣкого;
6° Невъзстановенытѣ несъстоятелни длъжницы:
7° Онѣзи които явно сѫ паднѫли отъ почеть поради поведеніето си;
8° Онѣзи които сѫ подпаднѫли подъ сѫдебно запрѣщеніе, до когато това запрѣщеніе не са дигне;
9° Онѣзи които не са ползуватъ отъ гражданскытѣ си права;
10° Онези които претендиратъ че надлѣжѫтъ на чуждестранна поданность.
Подиръ като са измине пьрвыйтъ періодъ отъ четыри годины, едно отъ условіята за да са избере нѣкой за Прѣдставитель ще бѫде да знае да чете турскы и, колкото е възможно, да пише на този языкъ.
Членъ 69-ый.
Главнытѣ избиранія на Прѣдставителитѣ ставатъ въ сѣкы четыри годины.
Посланіето на всѣкой Прѣдставитель трае само четыри годины; нъ той може да са избере изново.
Членъ 70-ый.
Главныте избиранія начнуватъ, най-кѫсно, четыри месеца преди пьрвый Ноемврія, който е опредѣлената дата за събираніето на Камарата.
Членъ 71-ый.
Всѣкой членъ отъ Камарата на Прѣдставителитѣ прѣдставлява
23
всеобщностьта на Отоманытѣ, а не исключително окрѫжіето което го е наименовало.
Членъ 72-ый.
Избирателитѣ са длъжны да избирать Прѣдставителитѣ си изъ между жителитѣ на областьта на която надлѣжѭть.
Членъ 73-ый.
Въ случай на распущаньето на Камарѫтѫ чрѣзъ Царско ираде, главныте избиранія трѣба да начнѫтъ въ потребното време за да може Камарата да са събере изново, най-кѫсно, въ шестытѣ месеца отъ датата на распущаньето ѝ.
Членъ 74-ый.
Въ случай на смьрть, на сѫдебно запрещеніе, на продължено отсѫтствіе, на изгубванье на прѣдставителското качество, происходяще отъ осѫжданье или отъ пріеманьето на общенародна служба, пристѫпва са на замѣстеньето прѣдставителево съобразно съ прѣдписаніята на избирателныя законъ, и въ единъ срокъ такъвъ щото да може новыйтъ Представитель да испълня посланіето си, най-кѫсно, въ слѣдующето годишно засѣданіе.
Членъ 75-ый.
Посланіето на Прѣдставителитѣ избираны за да замѣстятъ едно праздно место, трае само до ближнытѣ главны избиранія.
Членъ 76-ый.
На всякой Представитель ще са плаща отъ хазната двадесеть хиляды гроша за всякое годишно засѣданіе, както и пѫтнытѣ му разноскы за отиванье и врьщанье.
Цифрата на тыя разноскы ще са опрѣдѣли съобразно съ распорежданіята на правилника който управлява пѫтныте обезтщетенія които са плащатъ на общественныте дьржявны чиновницы и ще са смѣта по основа на петь хиляди гроша мѣсечна заплата.
Членъ 77-ый.
Предсѣдательтъ и двамата подпредсѣдатели на Камарата на
24
Прѣдставителитѣ бывать избраны, отъ Негово Величество Султана, изъ между деветима кандидаты избраны отъ Камарата, по вышегласіе, отъ които трима за прѣдсѣдателството, трима за пьрвото подпрѣдсѣдателство и трима за второто подпрѣдсѣдателство.
Прѣдсѣдательтъ и подпрѣдсѣдателитѣ бывать наименованы съ Царско ираде.
Членъ 78-ый.
Засѣданіята на Камарата на Прѣдставителитѣ сѫ публичны.
Камарата обаче може да са събере въ тайно събраніе ако това са прѣдложи отъ Министрытѣ, или отъ Прѣдсѣдателя или отъ петнадесять членове и ако това прѣдложеніе са жреби въ тайно събраніе.
Членъ 79-ый.
Никой Представитель презъ траяніето на засѣданіята не може да бѫде запрѣнъ или прѣслѣдуванъ, съ исключеніе когато са улови въ самото извьршваніе на едно прѣстѫпленіе, освѣнъ чрезъ едно рѣшеніе изразено отъ вышегласіето на Камарата което да позволява преслѣдваніето.
Членъ 80-ый.
Камарата на Прѣдставителитѣ разискува закононачьртаніята които ѝ са поднесены.
Тя пріима, поправя или отхвьрля распорежданіята относително до финанціитѣ или до Конституціята.
Тя испытва подробно главнытѣ разноскы на Дьржявата които са съдьржяватъ въ закона на бюджета, и опрѣдѣля количеството имъ заедно съ Министрытѣ.
Тя опрѣдѣля еще, съгласно съ Министрытѣ, вида, количеството и начина на разхвьрляньето и на събираньето на доходыте които сѫ опрѣдѣлены да посрѣщнѫтъ разноскитѣ.
25
ЗА СѪДЕБНАТА ВЛАСТЬ.
Членъ 81-ый.
Наименованытѣ сѫдницы съобразно съ особныя законъ за тоя прѣдмѣтъ и снабдены съ единъ бератъ сѫ неизмѣнимы: нъ те могѫтъ да си дадѫтъ оставката.
Провъзведеніето на сѫдницытѣ въ іерархическыя редъ, прѣмѣстваніето имъ, туряньето имъ подъ пенсія, сваляніето имъ въ случай на сѫдебно осѫжданіе, подлѣжѫть на распорежданіята на сѫщыя законъ.
Този законъ опрѣдѣля изискванытѣ условія и качества за извьршваніето на сѫдовническата служба или на другытѣ служби отъ сѫдовныя редъ.
Членъ 82-ый.
Засѣданіята на всичкитѣ сѫдовища сѫ публични.
Обнародваніята на сѫденіята са позволява.
Обаче, въ назначенытѣ отъ закона случаи, сѫдовището може да дьржи засѣданіето си тайно.
Членъ 83-ый.
Всякое лице, за интереса на защитата си, може да употреби прѣдъ сѫдовището дозволенытѣ отъ закона срѣдства.
Членъ 84-ый.
Никое сѫдовище не може да са откаже, подъ каквато и да е причина, да сѫди една работа която е отъ неговата надлѣжность.
То не може нито да спре или отложи сѫденіето, подиръ като е започенѫло да испытва или изучва работата, освѣнъ ако тѫжителятъ са отрѣче отъ тѫженіето си.
При сичко туй, за наказателенъ прѣдмѣтъ, общенародното дѣйствіе слѣдува да става съобразно съ закона, и въ случай даже ако тѫжителя са е отрѣкълъ.
Членъ 85-ый.
Всякоя работа са сѫди отъ сѫдовището на което тя е надлѣжна.
26
Сѫдбытѣ между частны лица и Дьржавата сѫ отъ надлѣжностьта на редовнытѣ сѫдовища.
Членъ 86-ый.
Въ сѫдовищата не може да са извършва никакво намисаніе.
Членъ 87-ый.
Работытѣ които са отнасятъ до Шеріята, са сѫдѭтъ отъ сѫдовищата на Шеріята; сѫденьето на гражданскытѣ работи принадлежи на гражданскытѣ сѫдовища.
Членъ 88-ый.
Разнытѣ категоріи на сѫдовищата, надлѣжностьта имъ, принадлѣжноститѣ имъ и заплатитѣ на сѫдницытѣ са нареждатъ отъ законытѣ.
Членъ 89-ый.
Освѣнъ рѣдовнытѣ сѫдовища, не могѫтъ да са съставѭтъ подъ каквото и да е наименованіе извънредны Сѫдовища, нито комисіи за да сѫдѭтъ нѣкои особны работы.
Обаче третейскыйтъ сѫдъ и наименованіето на мювеліи сѫ позволены споредъ опредѣленытѣ отъ закона формалности.
Членъ 90-ый.
Никой сѫдникъ не може заедно съ своята си служба да има и друга заплащана отъ Дьржавата.
Членъ 91-ый.
Ще са установѭтъ царскы прокуроры за да извьршуватъ общенародното дѣйствіе.
Тѣхнытѣ принадлежности и іерархіята имъ ще са опредѣлѭтъ отъ закона.
27
ЗА ВЫСОКОТО СѪДОВИЩЕ.
Членъ 92-ый.
Высокото сѫдовище е съставено отъ тридесеть членове, отъ които десеть Сенаторы, десеть дьржавны съвѣтницы и десеть члена избраны изъ между прѣдсѣдателитѣ и членоветѣ на Касаціонното сѫдовище и на апелативното.
Всичкытѣ членове са опрѣдѣлять съ жребеніе.
Высокото сѫдовище са свиква когато потрѣба, чрѣзъ царско Ираде и са събира въ палата на Сената.
Неговытѣ принадлежности сѫ да сѫди:
Министрытѣ;
Прѣсѣдателя и членоветѣ на Касаціонното сѫдовище;
И всичкытѣ другы лица обвинены въ оскърбление на Величеството или на покушеніе противъ безопасностьта на Дьржавата.
Членъ 93-ый.
Высокото Сѫдовище са съставя отъ два Съвѣта: обвинителныя Съвѣтъ и сѫдителныя.
Обвинителныйтъ Съвѣтъ быва съставенъ отъ деветь члена опрѣдѣлены съ жребеніе изъ между членоветѣ на Высокото Сѫдовище, отъ които тримата сѫ Сенаторы, трима Дьржавны Съвѣтницы и три члена отъ Касаціонното Сѫдовище или отъ Апелативното Сѫдовище.
Членъ 94-ый.
Препращаніето при Сѫдителныя Съвѣтъ са произнася отъ Обвинителныя Съвѣтъ, по вышегласіето на двѣтѣ треты на членоветѣ му.
Членоветѣ които принадлѣжѫтъ на Обвинителныя Съвѣтъ не могатъ да земѫтъ участіе въ разменуваніята на Сѫдителныя Съвѣтъ.
Членъ 95-ый.
Сѫдителныя Съвѣтъ са съставя отъ двадесеть и единъ членъ
28
отъ които седемь Сенаторы, седемь Дьржавны Съвѣтницы и седемь члена отъ Касаціонното Сѫдовище или отъ Апелативното.
Той сѫди по вышегласіето на двѣтѣ треты на членоветѣ си и съобразно на дѣйствующытѣ законы, сѫдбытѣ които му са прѣпращатъ отъ Обвинителныя Съвѣтъ.
Рѣшеніята му не подлежать ни на Апелація, нито на Касація.
ЗА ФИНАНСЫТѢ.
Членъ 96-ый.
Никакъвъ данъка, за въ полза на Дьржавата не може да са установи, нито расхвьрля, нито събира освѣнъ въ силата на единъ законъ.
Членъ 97-ый.
Бюджетътъ е законъть който съдържа прѣдвиденытѣ доходы и разноскы на Дьржавата.
Данъцытѣ въ полза на Дьржавата са управять отъ този законъ колкото за постановеніето имъ, за расхвьрляніето имъ и за прибираніето имъ.
Членъ 98-ый.
Разискваньето и гласоподаваніето на закона на бюджета отъ Главното Събраніе става членъ по членъ.
Присъединенытѣ таблицы които съдържатъ подробноститѣ на доходытѣ и на разноскытѣ, сѫ разделены иа отдѣленія, главы и членове, съобразно съ опрѣдѣленыя отъ правилницытѣ образецъ.
За тѣзи таблицы са гласоподава на главы.
Членъ 99-ый.
Закононачьртаніето на бюджета са поднася на Камарата на Прѣдставителитѣ тосъ часъ подиръ отваряніето на засѣданіята, за да стане възможно туреніето му въ дѣйствіе отъ начало на финансіялната година на която са отнася.
29
Членъ 100-ый.
Никаква разноска вънъ отъ бюджета не може да са направи съ дьржявнытѣ доходы освѣнъ по силата на единъ законъ.
Членъ 101-ый.
Въ случай на крайна нужда причинена отъ извънредны обстояства; министрытѣ могѫтъ, въ отсѫтствіето на Главното Събраніе, да изнамѣрѭтъ, чрезъ императорско ираде, нужднытѣ средства и да направѭть разноскы непрѣдвидены отъ бюджета, съ условіе да явѭтъ за тѣхъ на Главното Събраніе чрѣзъ едно закононачьртаніе, въ началото на най-ближното му събраніе.
Членъ 102-ый.
Бюджетъть са опредѣля съ гласоподаваніе за една година; той има законна сила само за годината на която са отнася.
Обаче, ако по слѣдствіе на извънредны обстоятелства, Камарата на Прѣдставителитѣ са случи распуснѫта прѣди гласоподаваньето за бюджета, министрытѣ могѫтъ, чрѣзъ едно рѣшеніе зѣто по силата на едно императорско ираде, да приспособѭть бюджета на минѫлата година до ближното отваряніе на засѣданіята, безъ да може привременното приспособеніе на тоя бюджеть да надмине срока на една година.
Членъ 103-ый.
Законъть за конечното нарежданіе на бюджета указва на кое количество са въскачуватъ осѫщественнытѣ доходы и направенытѣ плащанія отъ доходытѣ и разноскытѣ на годината на която тоя законъ са отнася.
Образътъ му и раздѣленіята му трѣба да сѫ сѫщытѣ каквыто сѫ образа и раздѣленіята на бюджета.
Членъ 104-ый.
Закононачьртаніето за конечното нарежданіе е поднесено на Камарата на Прѣставителитѣ, най-кѫсно, въ единъ срокъ отъ четыри годины, отъ края на годината на която той ся отнася.
30
Членъ 105-ый.
Ще са установи единъ Съвѣтъ за Сметкытѣ, натоваренъ да испытува действіята на смѣтководителитѣ на финансытѣ, какъто и годишнитѣ смѣткы съставены отъ разнытѣ министьрскы отделенія.
Съвѣтътъ за Смѣткитѣ ще отправя всякоя година на Камарата на Прѣдставителитѣ едно нарочно изложеніе което да съдьржа слѣдствіето на дѣлата му, съдружено съ забѣлѣжваніята му.
На края на всякое тримѣсячіе, той ще прѣдставя на Негово Величество Султана, посрѣдствомъ Великыя Везирь, едно изложеніе върху финанціялното положеніе.
Членъ 106-ый.
Съветътъ на Сметкытѣ ще са съставя отъ дванадесеть непромѣнимы членове, наименованы чрѣзъ императорско ираде.
Никой отъ тѣхъ не може да са прѣстане безъ да са удобри чрѣзъ едно вышегласно рѣшеніе на Камарата на Прѣдставителитѣ объесненото предложеніе на прѣставаніето му.
Членъ 107-ый.
Изисканытѣ условія и качества за членоветѣ на Съвѣта на Смѣткытѣ, подробноститѣ на принадлѣжностите имъ, приспособяемытѣ правила за въ случай на оставка, на замѣстяніе, на провъзведенье на чинъ и на полаганье подъ пенсія, какъто и образуваніето на писалищата на Съвѣта, ще са опрѣдѣлѭтъ чрѣзъ единъ особитъ законъ.
ЗА УПРАВЛЕНІЕТО НА ОБЛАСТЫТѢ.
Членъ 108-ый.
Управленіето на областитѣ ще има за основа началото на разсрѣдоточеніето.
Подробноститѣ на това распорѣжданіе ще са опредѣлѭть съ единъ законъ.
31
Членъ 109-ый.
Единъ особитъ законъ ще нареди вьрху по широкы основы избираніето на управителнытѣ Съвѣты на Областитѣ (Вилаеты) на Окрѫжіята (Санджацы) и на Кантоните (Казитѣ), какъто и избираньето на Главныя Съвѣтъ който са събира всякоя година въ сѣдалището на всякоя область.
Членъ 110-ый.
Принадлѣжноститѣ на Главныя областенъ Съвѣтъ ще са опрѣдѣлять отъ сѫщыя особитъ законъ и ще обнематъ :
Правото да разискуватъ върху прѣдметы отъ общенародна полза, каквито сѫ установеніето на пѫтища и другы съобщителны срѣдства, нарежданіето на Кассытѣ за земледѣлческый кредитъ, развытіето на промышленностьта, на тьрговіята и на земледѣліето, и распространеніето на общенародното просвѣщеніе;
Правото за оплакуваніе при надлѣжнытѣ началства за да добыѭтъ поправяньето на сторенытѣ дѣла или дѣйствія противу законытѣ и правилницытѣ, было въ расхвьрленіето или прибираніето на данъцытѣ, было въ другъ нѣкой прѣдмѣтъ.
Членъ 111-ый.
Ще има въ всякоя Кааза по единъ съвѣтъ за всякоя отъ различнытѣ общины. Тоя съвѣтъ ще има да контролирува :
1-о Управленіето на доходытѣ на недвижимытѣ имоты или на вакувскытѣ посвященія, на които особытото назначеніе е опредѣлено отъ нарочнытѣ расположенія на посветителитѣ, или отъ обычая.
2-о Употребеніето на фондоветѣ или на имотытѣ, които сѫ назначены чрѣзъ завѣщаніе за человѣколюбивы или благодѣтелны дѣла;
3-о Упрвленіето на сыраческытѣ фондове, съобразно съ особитыя правилникъ който управлява тоя прѣдмѣтъ.
Всякой Съвѣтъ ще са съставя отъ членове избраны отъ общината която прѣдставя, съобразно съ особитытѣ правилницы които ще са поставѭтъ.
Тѣзи съвѣты ще са подъ вѣдомството на мѣстнытѣ началства и на главнытѣ областны съвѣты.
32
Членъ 112-ый.
Общинскытѣ (мунисипалны) работы ще са управляватъ въ Цариградъ и въ Областиты, отъ общинскы Съвѣты, избраны.
Нарежданіето на общинскытѣ съвѣты, тѣхнытѣ принадлѣжности и начина за избираніето на членоветѣ имъ ще са опрѣдѣлѭть съ особитъ законъ.
РАЗНЫ РАСПОРЕЖДАНІЯ.
Членъ 113-ый.
Въ случай ако са забѣлѣжѫтъ дѣла или знакове такыва които да давать да са предвиждатъ размирія нѣйдѣ по земята на Имперіята, Императорското Правителство има право да гы провъзгласи въ обсадно положеніе.
Слѣдствіята отъ обсадното положеніе състоѭтъ въ привременното спираніе на гражданскыте законы.
Начинътъ на управленіето на страныте които са подложѫтъ на управленіето на обсадното положеніе ще са нареди съ особитъ законъ.
На Негово Величество Султана принадлѣжи исключителната власть да испѫжда изъ земята на Имперіята оныя които, по следствіе на достовѣрны, отъ полиціята събраны свѣдѣнія, са припознаѭтъ за нарушители на безопасностьта на Дьржавата.
Членъ 114-ый.
Пьрвоначялното ученіе ще е задължително за всичкытѣ Оттоманы.
Подробноститѣ на приспособеніето му ще са опрѣдѣлѭтъ чрѣзъ особитъ законъ.
Членъ 115-ый.
Никое распорежданіе на Конституціята не може, подъ какъвъто и да е предлогъ да са спре или изостави.
33
Членъ 116-ый.
Въ случай на законно позната нужда, Канституціята може да са измѣни въ нѣкои отъ распорежданіята си. Това измѣненіе е подчинено на слѣдующытѣ условія:
Всякое предложеніе за измѣненіе прѣдложено было отъ министьрството, было отъ едната или отъ другата Камара, треба да са пиднесе испьрво на разискуваніята на Камарата на Прѣдставителитѣ.
Ако прѣдложеніето е удобрено по вышегласіето на двѣтѣ треты отъ членоветѣ на тая Камара, то ще са прѣпрати на Сената.
Въ случай ако и Сената подобно пріемеше прѣдложеното измѣненіе по вышегласіето на двѣтѣ треты отъ Сенаторытѣ, то ще са поднесе на Негово Величество Султана за подтвьрденіе.
Ако са потвьрди съ Императорско ираде то ще има сила на законъ.
Всякое распорежданіе на Конституцията, което става прѣдмѣтъ на едно прѣдложеніе за измѣненіе, слѣдува да има сила до когато прѣдложеніето, подиръ като са разиска въ Камарыте, са потвьрди отъ Императорско ираде.
Членъ 117-ый.
Тълкованіето на законытѣ принадлѣжи :
На Касаціонното сѫдовище, за гражданскытѣ и наказателнытѣ законы;
На Дьржавныя Съвѣтъ, за управителнытѣ законы;
И на Сената за распорежданіята на Конституціята.
Членъ 118-ый.
Всичкытѣ распорежданія на законытѣ, на правилницыте, на обычаитѣ които сѫ по настоящему въ дѣйствіе, ще слѣдватъ да са приспособяватъ, до когато не бѫдѫтъ измѣнены или уничтожены чрѣзъ законы или правилницы.
Членъ 119-ый.
Привременнытѣ наставленія отъ 10 Шевалъ 1293 (16/28 Октомврія 1876), относително за Главнното Събраніе, ще прѣстанѫтъ да иматъ слѣдствіето си отъ като са затвори пьрвогодишното засѣданіе.