ПРЕДГОВОР
Идеята за Кирило-Методиевска енциклопедия възникна в Секцията по българска литература до Освобождението при Института за литература в Българската академия на науките във връзка с нарасналия интерес към старобългарската литература и култура. През 60-те години бяха тържествено чествувани няколко забележителни годишнини: 1100-годишнината на славянската писменост (1963), 1050-годишнината от смъртта на Климент Охридски (1966), 1100-годишнината от смъртта на Константин-Кирил Философ (1969). През 70-те години бяха уредени няколко научни конференции, посветени на книжовните средища в Плиска, Преслав, Охрид и Велико Търново, започна подготовката за чествуването на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Интересът към старобългарската култура се прояви и в обнародването на съчинения на старобългарски писатели, на многобройни трудове и изследвания, посветени на историята, литературата, езика, изкуството и културата на българския народ през епохата на Средновековието. В центъра на всички тези чествувания, научни конференции, изследвания стои делото на великите български и славянски просветители братя Кирил и Методий.
На всички е известно, че България е класическата страна на славянската култура. Първите славянски писмени паметници са написани на български (т.е. старобългарски) език; старобългарската писменост се разпространява широко сред другите славянски народи. Особено важно значение има пристигането на Кирило-Методиевите ученици в България след смъртта на Методий в 885 г. Охридският архиепископ Теофилакт разказва подробно за голямата радост и високите почести, с които учениците са били приети от ръководителите на българската държава. С тяхна помощ и с усилията на млади български книжовници, подготвени във Византия, се създават просветни книжовни средища в Плиска, Преслав и Охрид, които осигуряват разцвета на българската литература и култура през IX и X век.
Дълг на българската наука бе да подготви енциклопедия, посветена на делото на Кирил и Методий и на неговите традиции, разгледани в цялата им широта.
Кирило-Методиевото дело не може да бъде отделено от цялостното развитие на българската култура през IX и X в. Затова в енциклопедията се засягат всички области на обществения и културния живот: писмо, език, история, литература, археология, изобразително изкуство, архитектура, приложни изкуства, музика, историография на Кирило-Методиевото дело, извори, кирило-методиевски традиции в България и славянския свят от IX в. до днес, библиография.
Кирило-Методиевската енциклопедия има научен характер; статиите са написани върху основата на научни издирвания и научен материал; използувана е огромна библиография. Важно място във всяка статия заема библиографията, на която редакцията обърна особено внимание. Енциклопедията отразява опита на световната, славянската и българската наука. Надяваме се, че тя ще подпомогне по-нататъшното проучване на делото на Кирил и Методий и на старобългарската култура. Заедно с това тя ще бъде достъпна и за по-широки читателски среди, на които ще дава богати научни знания.
6
Словникът на Кирило-Методиевската енциклопедия съдържа около хиляда заглавия (заедно с препратките). Той бе изработен от Л. Грашева, Е. Дограмаджиева, Кл. Иванова, Ст. Кожухаров и Св. Николова. Взети бяха пред вид съществуващите кирило-методиевски библиографии, всички основни съчинения на славистиката в тази област, както и голям брой публикации по частни въпроси. Положиха се усилия библиографските данни да бъдат пълни и точни, при все че се срещнаха големи трудности, почти преодолени с командировки в някои от европейските научни библиотеки.
В енциклопедията се дава широко място на статии за учени, работили в областта на Кирило-Методиевото дело. Безспорно тук влизат учени, които са посветили по-специално усилията си за разработване на кирило-методиевската проблематика. Съставителите се стремяха да обхванат по-широк кръг лица, но поради огромността на материала възможни са отделни пропуски. Тук също бяха срещнати големи затруднения, защото не навсякъде се разполагаше с достатъчно биографични и библиографски данни. В статиите се разглеждат главно трудове, посветени на кирило-методиевската тематика.
Кирило-Методиевската енциклопедия е колективен труд на български учени от няколко сродни научни области. Основната работа бе извършена в Секцията по българска литература до Освобождението при Института за литература. Статиите са написани от най-добрите специалисти от научните институти на Българската академия на науките (Институт за литература, Институт за български език, Институт за история, Археологически институт, Кирило-Методиевски научен център, Институт по балканистика, Институт по изкуствознание, Институт по музикознание), Софийския университет „Климент Охридски“, Търновския университет „Кирил и Методий“, Археографската комисия при Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София, Духовната академия в София и др.
КАК ДА СЕ ИЗПОЛЗУВА ЕНЦИКЛОПЕДИЯТА
Заглавията се дават по азбучен ред. Когато имаме заглавие от няколко думи (напр. „Беседа против богомилите“), то се подрежда по буквата на първата дума. Когато се състои от прилагателно и съществително, заглавието се подрежда по буквата на прилагателното („Изборно евангелие“, „Зографско евангелие“). Изключение е направено при прилагателното „кирило-методиевски“, където се търси различителен белег в съществителното („Библиографии кирило-методиевски“).
Всички заглавия имат ударение.
Когато се повтаря в текста на статията, заглавието се отбелязва с първата буква (Борис — Б).
Имената на лица — български и чужди — се изписват според приетата практика в българския правопис. В биографичните статии чуждите имена се дават в скоби на езика и правописа на страната, откъдето произхожда лицето, според приетата от лицето форма. След заглавията могат да се дадат в скоби варианти: Ростислав (Растица), като при всички подобни случаи се правят и препратки.
Данните в биографичните статии се дават по възможност в нов и стар стил: това важи и за датите на историческите събития.
Широко се използуват два вида препратки: а) в скоби се поставя заглавието на статията, към която се препраща; б) думата, към която се препраща, се набира с курсив.
7
Цитатите в текста не се превеждат c изключение на някои особени случаи. Цитираните заглавия в текста на статиите са дадени предимно на езика на оригинала.
В енциклопедията се срещат библиографски посочвания от три вида:
а) Библиографски бележки в текста на статията; те се дават в опростен вид, без пълни данни;
б) Библиография върху проблемите на статията; тя е на оригиналния език с пълно посочване на библиографските данни. Библиографията се подрежда хронологически.
в) Библиография върху делото на отделни учени в биографичните статии; тя също се подрежда хронологически. Разделена е на две части: съчинения на лицето и литература за него. За съжаление тази библиография невинаги е достатъчна поради липса на извори.
В библиографските данни се въвеждат съкращения, особено на източниците; съкращенията са посочени на отделно място.
Декември 1981 г.