Глава 5. ИСПЕРИХ И КРАЛИ МАРКО
ПЕСЕНТА ЗА КРАЛИ МАРКО. Една народна песен, която възпроизвежда мотива за подхвърленото дете, е посветена на Крали Марко. Мотивът е развит по следния начин. Жената на Вълкашин, Ефросина, ражда момче. По обичая събитието се празнува на третата вечер. Домът е пълен с гости, които ядат и пият за здравето на детето. Но празникът свършва. Виното е натиснало очите на всички. Само Вълкашин не може да заспи. Вече е полунощ. Това е времето, когато трябва да дойдат трите нареченици, които никой не може да види или да чуе, за да определят съдбата на детето. Вълкашин ги вижда и чува думите им. Думите на третата нареченица предричат бъдещето на детето. То ще стане голям юнак и ще строши костите на баща си. Вълкашин е уплашен. Радостта му е убита. Детето ще му донесе нещастие.
Си го зеде Марко малечково
и го кладе во една кошница,
кошницата с смола намачкана,
та го фърли по бела Вардара,
да г’удави да се куртулиса
от що рекла трета нареченица.
Вардар тече и Марко си носи,
кошницата покрай брегот плива,
мали Марко во кошница вика.
Що го дочу младоно овчарче
и си рипна край брегот да види,
що е тоа, що толкоа пищи.
Кога виде дете во кошница,
84
на овчарче лели жал му падна,
се наведе и кошница фати.
Си го крена на две бели раце,
го отнесе дома на майка си,
да го гледа и да го изгледа.
Така Марко израства в къщата на овчаря. Когато пораснал вече голям, осиновителите му го дали да пасе чардата телци на селото, в което живеели. Но Марко се отнесъл небрежно към задълженията си. Той оставил на третия ден още телците да се избият помежду си. Баща му, възмутен от постъпката му, го изпъжда от къщи със следните думи:
Ти да беше дете айрлия,
не ке беше по река пущено
от татко ти и от твойта майка
да се давиш по белиот Вардар,
от Вардарот син ми да те вади
И во дома той да ми те земи
. . . . . . . . . . . . . . . . . .
Ай от тука! Каде сакаш оди!
Вардар тебе нека татко ти е
и Вардарот майка нека ти е!
И така вече интригата на песента е завързана. Крали Марко е отраснал достатъчно, за да може да си изкарва хляба сам; той е отново изоставен на произвола на съдбата. Той вече е на път да стане дете юнак, т.е. юнак от второ поколение, да странства по планини и гори и да търси приключения. Но изведнъж певецът, съставил тази песен, ни изправя пред едно неочаквано описание на изгонения юнак. Това описание не е на млад юнак, т.е. на юнак, когото само наричат дете, а е на истинско дете като дете Малечково или дете Голомеше. Едно сравнение между описанието на Крали Марко в нашата песен и на дете Голомеше най-лесно ще ни убеди в това.
Крали Марко
Се устремил Марко и побегнал
си отишъл покрай бели Вардар
и си седнал на белата песок,
85
во песокта кукя си изкопал
и останал тамо да живеит.
Дете Голомеше
Ка отиде покрай слано море,
отсреща му — дете голо, босо,
гологлаво, дете Голомеше,
до мишките в песок запретано
и си игра со дребни камчиня.
Така в нашата песен, след като певецът взема мерки да даде възможност на детето да възмъжее, отново го връща в детската му възраст. Очевидно той е направил една интерполация в песента, като е забравил да изхвърли от нея местата, които ѝ противоречат. Защото първоначално Крали Марко не бил представен като младите юнаци, които само се наричат деца, а като детето-юнак от типа на дете Голомеше — истинско дете-юнак. Че това е наистина така, виждаме от по-нататъшното съдържание на двете песни. В тях е вмъкнат един много популярен мотив в народните песни — сватбата. Заженва се един юнак, но няма по-млад девер и търси някой, който може да му стане такъв. В едната песен намира край Вардар Марко, в другата дете Голомеше. По-нататък действието и в двете песни се развива по един и същ начин, както се развива впрочем и в много други народни песни. Сватовете отиват за невестата. Те пътуват дълго, вземат я и се връщат. Но по пътя се явява в едната песен Църна Арапина, в другата Люта зверетина, които искат да вземат невестата. Сватовете се уплашват и избягват и остава само по-младият девер да се бори със страшния неприятел. И Крали Марко, и дете Голомеше побеждават и се връщат с невестата и с даровете у дома, в къщата на младоженеца. Там бият под ред сватовете, като почват с кума. На сватбата, на която Марко е девер, кум е баща му — Вълкашин. Крали Марко го набива и така се изпълнява предсказанието на трите нареченици. Баща и син се познават и заживяват отново заедно.
Всички, които са се докоснали до тази песен, щом виждат дете, поставено в кошничка и пуснато в реката,
86
веднага го свързват с библейската легенда за Моисей. Всъщност, ако става дума за прилика, мотивът за подхвърленото дете тук е разработен много по-близо до легендата за подхвърлянето на Кир или Парис, където има сън на Астиаг или на Хекуба, който напомня видението на Вълкашин. При това съставителят на песента, който има дарбата да създава необикновени сюжети, тук си е послужил с предсказание за трите нареченици, които не стоят в никаква връзка с библейската легенда. Имало ли е всъщност нещо, което да създаде подобна връзка у народния певец между епизода с детето Моисей и с детето Крали Марко. Епизодът със сватбата трябва да се изостави настрана. Тя се вмъква в песните, защото сватбата е случай, по който се събират много хора. А там, където се съберат повече хора и при това пийнали, скандалите са обикновено явление. Но в цялостното развитие на мотива за подхвърленото дете, в песента за Крали Марко той е разработен по друг и неочакван начин. Докато главното лице в библейския епизод е майката, при случая с Марко главното действащо лице е бащата. Кошничката не плава между тръстиките край Нил, а по водите на буйния Вардар. Всъщност между песента и библейския разказ има много малко допирни точки. Крали Марко, един незначителен владетел в Западна Македония, турски васал в Прилеп, популярен с веселия си нрав, е известен с двубоите си, с любовните си и кръчмарски истории. Харесван от народа, той бил превърнат от епоса, не само българския, но и от сръбския и албанския, във важен епически герой. Той е представен като непобедим юнак в най-различни сюжети, някои подобни на сюжетите, свързани с други юнаци, създадени специално за него. Самите песни за Крали Марко, както всички епически песни, са се пели на трапезата. Даровитите им съставители представят юнаците в най-различни приключения. Певецът, който е създал нашата песен, е явно любител на необикновени и редки мотиви. Той умее да сглобява майсторски стари и открива нови.
В уводния мотив за пущане на Крали Марко в кошничка по Вардар той вплита още един мотив — предска-
87
занието. Видяхме, че то съществува в разгледаните легенди или има свой еквивалент. В нашата песен то е направено от трите нареченици.
ТРИТЕ НАРЕЧЕНИЦИ. Предсказанието в разглежданата народна песен е свързано с наречениците, известни в източна България като орисници. В двете имена на тези странни митологически същества откриваме два глагола с едно и също значение. Единият от тях е чисто български — „наричам” в нюанса му на „предопределям”. Другият е заемка от гръцки „орисвам” със същото значение. Според народните вярвания наречениците са три жени. Те са сестри, които са на различна възраст. Те са се подслонили в християнската религия на нашия народ, без да са свързани с християнството. Народът си ги представя в услуга на Бога, като Божи пратенички, които определят съдбата на детето. Но всъщност ги вижда по-скоро като неизбежни тъмни сили. Те са невидими, но въпреки това на много жени-родилки, в полудрямка всреднощ те са се явили. Дори се разказва, че някои майки чули прокобите им. Страхът от тях е бил толкова голям, че винаги при раждане, на третата вечер се оставяла зад вратата трапеза с храна, за да не би, като дойдат наречениците, да се разсърдят и да определят лоша съдба на детето, защото не им е поднесена храната. Точно в полунощ те застават над главата на новороденото и една след друга му предсказват съдбата. И това, което му обрекат, е неотменимо.
Наречениците през целия живот на човека следят за изпълнението на предопределеното от тях.
Също както Вълкашин видял трите нареченици и чул предсказанието им, те се явяват и на други хора. В една песен, а такива има много, една жена описва тяхното посещение.
Когато съм се родила,
дошли са дома, Димитре
три жени, три орисници.
Първата дума, орисва:
— Хайде да я вземеме.
88
Втората дума, орисва:
— Хайде да я оставим,
да расне и да порасне,
да стане мома голяма,
мома голяма да вземем,
майка ѝ да разплачем,
майка ѝ още баща ѝ.
Третата дума, орисва:
— Хайде да я оставим,
да расне и да порасне,
да стане мома голяма,
да стане, да се ожени —
булка под було ще вземем,
две майки ще си разплачем.
Току така издума Калудка
и със душа се раздели.
Така те се явяват два пъти в живота на човека — при раждането и при смъртта. Тези тайнствени тъмни сили са богини не само на предопределението, но и на смъртта. Никога те не орисват добро. Само Господ може да отмени предопределеното от тях. Ако идването на наречениците завари детето обречено и на други нещастия от други сили, те също така остават неотменими. Затова, каквото се прави, трябва да се направи преди идването на трите нареченици. Народът вярва, че онези деца, които са родени през Поганите дни, между Коледа и Богоявление, са изложени на опасността да бъдат залюбени от змейове и змеици. Така целият им живот се превръща в едно нещастие. За да не стане това, през нощта срещу Бъдни вечер три жени се качват на покрива на къщата, в която се е родило или ще се роди бебето, и носят със себе ей всичко необходимо, за да изпредат, изтъкат и ушият ризичка от тъканта за новороденото. Ако тя му бъде облечена преди третата вечер, то става недосегаемо от змейовете и змеиците. При това всичко трябва да стане при комина на къщата, който играе много важна роля във всички поверия.
Във връзка с този обичай има песен, в която една мома упреква майка си:
89
Казват ми, мамо, думат ми,
че си ме, мале, родила
на Васил, на Бъдни вечер,
па като си ме родила
не си ми, мале, ушила
ушила, мале, ризичка.
Затуй ме, мале, днес любят
четиринадесет змейове.
Всъщност трите нареченици или орисници са трите мойри в древната езическа гръцка религия. У римляните те се наричат парки. В древността съществува поверието, че тези три митологически същества предопределят съдбата на човека, било като изпридат нишка, било като изтъкават тъканта на живота на всеки човек. Вярват, че едната изтегля нишката на живота, другата я изприда, а третата определя смъртта му, като отрязва с ножица нишката. И в древността те се свързват с предопределението на съдбата на детето и думата мойра означава съдба. Гърците са свързвали мойрите с богинята на раждането И летия. И в това отношение орисниците и мойрите си приличат. Следователно тук имаме едно типично наследяване на вярвания от завареното от славяните по-старо население, у което тези вярвания са съществували. Трите вещици в Макбет на Шекспир не са нищо друго, освен друг аспект на трите мойри и той ги свързва с богинята на смъртта — Хеката.
Вярването в наречениците в България е най-слабо проявено в по-северните български земи, зад Балкана, а най-силно в Македония и Тракия. Макар да се срещат в народните песни, но те се явяват рядко. Предсказанието на трите орисници в песента за Крали Марко, както и мотивът за подхвърленото дете, с което това предсказание е свързано, показва по-широк кръгозор на народния певец, който е съставил песента и има склонност към онези митологически образи, които са проникнали у нас от завареното старо тракийско население.
МОТИВЪТ ЗА ПОДХВЪРЛЕНОТО ДЕТЕ В ПРИКАЗКИТЕ. Крали Марко е последната историческа личност, която се нарежда между тези големи образи, с които е
90
свързан мотивът за подхвърленото дете. Този мотив се среща и в народните приказки, макар и рядко, но не е свързан с определен владетел. Една приказка от Кюстендилско има следния сюжет: един цар събрал в столицата си всички хубави моми, за да си избере жена. Три моми, които седели вечерта вкъщи, се разговаряли помежду си. Те били сестри и мечтаели какво ще направят, ако изборът на царя падне върху тях. Едната щяла да направи толкова голям хляб, че да нахрани цялата войска. Другата щяла да изтъче толкова дълга тъкан, че да облече цялата войска. Най-малката мечтаела да роди на царя две деца: момче, по-красиво от слънцето, и момиче по-хубаво от месеца. Царят, който случайно подслушал разговора, харесал третата мома и се оженил за нея. Той взел в двореца и сестрите ѝ. Едната трябвало да се грижи за прехраната на войската, а другата за облеклото ѝ. След известно време избухнала война и тя откъснала за дълго царя от семейството му. В това време царицата родила две деца. На челото на момчето греело слънце, а на момичето светел месец. Двете сестри обаче завидели на майката, взели децата, турили ги в един сандък и ги пуснали в морето. На мястото на децата те поставили куче и котка. Царят, когато се върнал, наредил да затворят жена му. В това време капитанът на един кораб намерил децата, прибрал ги, отгледал ги и когато умрял, им оставил богатството си. Те напуснали тогава страната, в която отрасли, и попаднали близо до двореца на баща си. Лелите им обаче открили децата и направили разни опити да ги убият. Те си послужили с една магьосница. След много епизоди царят открил истината и прибрал жена си и децата си.
Друга подобна приказка знаем от влашкото село Търново в Битолско. Съдържанието ѝ е същото. Само омразата на двете сестри е мотивирана по-добре. Царят се оженил най-напред за най-голямата, но тя не изпълнила обещанието си — не направила хляб, с който да изхрани цялата войска. Тогава царят я напуснал и се оженил за втората, която също не изтъкала обещаната тъкан. Накрая царят се оженил за третата и когато отишъл на война, тя родила близначета: момче и момиче.
91
По-нататък подменянето на децата става по същия начин, както в предишната приказка, но децата били изхвърлени в гората, където една кошута ги отхранила. Когато пораснали, момчето започнало да ходи на лов и срещнало баща си в гората. Бащата разказал вкъщи за срещата си и двете сестри на изпъдената му жена се досетили, че децата са останали живи. Най-после след множество перипетии децата и майка им се прибрали при бащата.
Тези приказки са известни в много варианти на български от разни краища, всичките в южните български земи. Мотивът за подхвърлените деца следователно е широко разпространен в народните песни и приказки, но докато в разгледаната по-горе песен той се отнася до определена историческа личност — Крали Марко, в приказките се говори за един условен цар. Децата на царя са също условни и обикновено нямат име. Причината за подхвърлянето на децата е завистта на сестрите. Тук няма никакво предсказание и децата не представляват опасност за родителите.
Изглежда, че този мотив е известен с почти същите особености и в руските народни приказки. Една такава приказка е обработена художествено от Пушкин в поемата му за цар Салтан. Там неговият син,княз Гвидон е подхвърлен в бъчва в морето заедно с майка си поради завистта на сестрите и. Началото на приказката с обещанието на сестрите по нищо не се отличава от нашите. Едната сестра иска да нахрани целия свят, другата да облече целия свят, а третата да роди хубаво дете. И тук завистта на сестрите е причина за нещастието на царицата и сина ѝ. След това следват перипетии, които се развиват по друг начин.
И в българските, и в руската приказка децата растат бързо и стават големи. Те са под покровителството на някаква добра сила, която не се споменава, но която всъщност ги довежда до щастливия край.
КРАЛИ МАРКО И ИСПОР ЦАР. Основният мотив в тези приказки не е така ясно изразен, както в песента за Крали Марко и в преданията за царете — исторически
92
личности. Крали Марко в песента не е юнак като дете Дукадинче или Секула детенце. Крали Марко тук е приравнен с юнаците-деца като дете Голомеше или дете Малечково. Мотивът за подхвърленото дете, което носи опасност, е преработен в българските и руските приказки в подобен мотив за неизвестния цар и неименуваните деца, които са винаги две, както двамата близнаци Ромул и Рем. Но нека най-напред видим на каква основа изниква легендата за Исперих.
При всички легенди за исторически личности се явява едно предсказание или един негов еквивалент, които предопределят съдбата на детето. Подобно нещо наблюдаваме и при апокрифната летопис. Бог е предопределил тук едно много сложно положение, което отговаря на историческата личност. Той е наредил на пророк Исай да покаже пътя на третата част от българите на запад, да докара българите на цар Слав в Карвунската хора и на фона на тези предопределени събития се явява детето Испор, което три години се носи по вълните на някаква река или на някакво море. Именно това детеюнак, прибрано и отгледано, е предопределено да насели Карвунската хора с българи, като ги доведе на отвъдната страна на Дунав. Очевидно е, че съставителят на апокрифа не е създал сам този мотив. Той го е намерил готов във фолклора. Съставителите на апокрифите никога не са самостоятелни. Те работят своята религиозна проза по същия начин, по който работят и народните певци — с готови съществуващи мотиви. Колкото и оригинален да изглежда съставителят на нашата „Апокрифна летопис”, той е намерил всичко, за което пише, наготово. Слушал е един разказ за Исперих или дори много разкази и ги е преработил. Лишен обаче от усет за народни приказки, предания и песни, той е пропуснал най-интересното — причината за пущането на детето Испор във водата, по която се носело три години. Във всички разкази за исторически личности, които като деца са били подхвърлени, това се извършва в царско семейство и въпросът е колкото за съдбата на семейството, толкова и за съдбата на царството, която е поставена в зависимост от смъртта или спасяването на децата. Със-
93
тавителят на апокрифа, напълно в духа на голямата епоха, която представлява първото българско царство, е изоставил семейния елемент и е подчертал политическия. Очевидно, че по някакъв начин разделянето на царството на Кубрат е свързано с подхвърлянето на детето Испор, както пък неговото спасяване довежда до създаването на българската държава на юг от Дунав, основаването на Плиска, издигането на Великия презид и създаването на български Дръстър.
Песента за Крали Марко има точно противоположно развитие. При нея е изчезнал напълно политическият елемент и са извадени на преден план семейните причини. И това е напълно в духа на епохата, когато една по една малките християнски държавици стават плячка на турците, а сюжетът се използва за една трапезна песен в чест на един обикнат юнак, който е играл ограничена и съвсем незначителна политическа роля. Докато героят на апокрифа — Испор цар изважда от пепелищата на едно опустошено царство, пропаднало от несъгласията и може би завистта между братята, една нова държава с българите кумани и българите на цар Слав, юнакът от народната песен за Крали Марко спасява невестата на Хрелю. Няма съмнение обаче в едно — че мотивът за подхвърленото дете-юнак е съществувал в българския фолклор дълго и че корените му се губят в бурната епоха на първото българско царство, когато на сцената се е появило първото дете-юнак, подхвърлено и отгледано по чудо, за да спаси страната си — детето Испор.