Медното гумно

Иван Венедиков

 

 

ЧАСТ I. ПРИКАЗНОТО ЦАРСТВО

 

Глава 1. НАЙ-СТАРИЯТ ДОКУМЕНТ

Именникът на българските князе

„Грешките” в Именника

Неизвестният владетел в Именника

Годината именшегор

Несъответствието между данните за управлението на Безмер, Тервел и Телец

Исперих

Безмер

Кубрат

Значението на Именника

Приложение - Именникът на българските князе

 

ИМЕННИКЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ КНЯЗЕ. Този странен ръкопис е списък на първите дванадесет български владетели, изброени в хронологически ред. След всеки княз е даден родът му, годините на управление с датата на стъпването на престола. Известен е в три преписа в руска редакция, направени между XV и XVIII в. в един сборник на т.нар. Римски и Елински летописец. Съдържанието е съвсем кратко. Текстът му в превод на новобългарски гласи:

 

Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем.

 

Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем.

 

Гостун-наместникът, 2 години. Родът му Ерми, а годината му дохс твирем.

 

Курт държа 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.

 

Безмер — 3 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.

 

Тези 5 князе държаха княжеската власт отвъд Дунав 515 години с „остриганите глави”. И след това дойде отсам Дунав Исперих княз. Също е и досега.

 

Исперих княз — 61 години. Родът му Дуло, а годината му верени алем.

 

Тервел — 21 години. Родът му Дуло, а годината му текучитем твирем... 28 години. Родът му Дуло, а годината му дванш ехтем.

 

16

 

 

Севар — 15 години. Родът му Дуло, а годината му тох илтом.

 

Кормисош —17 години. Родът му Вокил, а годината му шегор твирем. Този княз измени Дуловия род, сиреч Вихтун.

 

Винех — 7 години. Родът му Укил, а годината му шегор алем.

 

Телец — 3 години. Родът му Угаин, а годината му сомор алтем. И той бе заради другиго.

 

Умор — 40 дни. Родът, му Укил, а годината му дилом тутом.

 

 

Датите в Именника са дадени по прабългарското леточисление. А то се е изграждало върху годината от дванадесет месеца, които са означавани с числителните редни на тюркския език на прабългарите. От тях са запазени следните:

 

I алем

III вечем

IV тутом

V бехти

VI алтом(-ем)

IX твирем

 

Годините обаче се означават с имена на животни. Те образуват един цикъл от 12 години. Когато цикълът се свърши, той се повтаря за следващите 12 години и т.н. В този си вид българското леточисление е нагласено за къси периоди. От имената на годините са запазени само девет. Ето ги по реда в цикъла.

 

I сомор мишка

II шегор вол

III верени тигър

IV дванш заек

V ...... дракон

VI дилом змия

VII ....... кон

VIII текучитем овен

IX ....... маймуна

X тох кокошка

XI етх куче

XII дохс свиня

 

Годините в календарите на много средноазиатски народи също са носели имена на животни (така наречения цикъл на дванадесетте животни), но се дават на съответния език. В този си вид българският календар напомня гръкоримския, при който също се използват цикли — по индиктиони. И този календар, за да се използва за по-дълги периоди, за цели епохи, е трябвало да има та-

 

17

 

 

кива допълнителни дати, при които да се вижда колко цикли са се изминали. Това се вижда и от Именника, където е даден броят на годините, които всеки владетел е управлявал. Така например със сомор се означава I-та, XIII-та, XXV-та, XXXVII-та и всяка година, която е с 12 години по-голяма. С шегор II-та, XIV-та, XXVI-та и т.н.

 

Първите двама владетели в нашия Именник са легендарни. Това се вижда съвсем ясно от големия брой години, които им се приписват: на Авитохол — 300, на Ирник — 150. Изследвачите виждат в тях двамата — Атила и сина му Хернак. Употребеното за Атила име Авитохол има своето обяснение. Причината се крие в това, че всъщност името, под което познаваме този хунски владетел, е негов прякор. Латинското „ата” или гръцкото „атте” значат „баща”. Тази дума отговаря на нашето „отец” и на името на фригийския бог Атис, богът-баща. От латинското „ата” е образувано умалителното Атила, означаващо „Бащица”. Интересно е, че и у османските турци думата „ата” в значение на „баща” съществува и така е образувано името на Ататюрк — Баща на турците. Изглежда, че всред своите поданици и между тях всред българите хунският вожд е бил известен с истинското си име Авитохол. Главната причина обаче да се мисли, че Авитохол е Атила, е съвпадението на името на приемника му Ирник с името на обичния син на Атила Ернак или Хернак.

 

Няма по-странен документ в нашата история от Именника на българските князе. Изпълнен с много противоречия и неразбрани или неразбираеми изрази, той се разделя на две части, които ясно се отличават една от друга. Първата е посветена на времето, когато още българите са на левия бряг на Дунав. Двамата най-стари владетели са предадени като приказни герои. Страшният Атила е живял 300 години, а Ирник — 150. След името на Авитохол — Атила, и след това на Ирник ясно е казано, че са живели това невероятно количество години. Веднага след това идва наместникът Гостун, който не е от техния род — Дуло, а от рода Ерми. След това идва един доста странен израз: „Курт държа 60 години.” Поставен след 2-годишното наместничество на Гостун,

 

18

 

 

този израз се тълкува у всички като „царува 60 години”, макар че, ако човек се замисли, може да го изтълкува и в смисъл „живя” 60 години. Към тази мисъл ни насочва и това, което се казва след формулата за неговия приемник Безмер, когато се прави едно обобщение за петимата владетели преди Исперих: „Тези петима князе държаха княжение (князуване, княжеска власт) 515 години с „остриганите глави”. Вижда се, че глаголът държа, от който е образувано нашето днешно „държава”, се нуждае от допълнение „княжение”, за да означава „управляваха”. Употребеното при Курт „държа 60 години” има допълнение „60-те години” и може да се тълкува и като „живя”.

 

Разбира се, тълкуването на този израз като „управлява” буди съмнение не толкова с начина, по който е изразено това, колкото с дългото управление на Кубрат. Между византийските императори и, като не броим Исперих, между българските царе нито един не може да се похвали с толкова дълго управление. Само няколко от владетелите са продължили да живеят след възкачването си на престола над 50 години, и то като са надминали половината век с 2—3 години. Но нито един не е прехвърлил 55-те години от възкачването си на престола. Още по-съмнително изглежда това при Исперих, който е прехвърлил 61 година. При това той е отделен от царуването на баща си с управлението на Безмер в продължение на 3 години и е син на баща, който е бил владетел 60 години. А това значи, че Исперих е взел властта много млад, преживял е 3 години под властта на Безмер преди това и следователно е умрял 64 години след баща си. Ако приемем, че той е станал български владетел например на 20 години, той ще е умрял на 84-годишна възраст и ще се е родил през времето, когато неговият баща вече е наближил или прехвърлил 60-те години. От друга страна, трябва да имаме пред вид, че и друг от синовете на Кубрат — Кубер се отличава с подобно дълголетие. Ако за Исперих можем да предполагаме, че е умрял в 701 г., за Кубер ние се научаваме от надписите около Мадарския конник, че в 705 г. той е бил още жив и че неговият племенник, българският владетел Тервел,

 

19

 

 

го кани да вземе участие в експедицията по връщането на император Юстиниян II на трона му. Следователно и той ще се е родил, когато Кубрат навършил 60 години.

 

Това дълголетие на Кубрат и неговите синове е правило впечатление на изследвачите. Златарски и други изследвачи са се опитали да намалят годините им. Той приема, за съжаление без никакво основание, че Безмер е брат на Исперих, известен под името Баян, който бил владетел едновременно с Исперих. Така съкращава поне 3 години между Кубрат и Исперих. Освен това Златарски приема, че българите са си служели с лунни месеци и години, а лунната година е с 11 дена по-къса от слънчевата. Това дава възможност на Златарски да намали годините на Исперих от 61 на 59, а тези на Курт от 60 на 58. Така между вземането на престола от Курт и смъртта на Исперих той брои вместо дадените в Именника 124 години — 117. Дори и да приемем обаче тази поправка, бройт на годините на бащата и сина си остава необикновено голям. Това все по-настоятелно води към мисълта, че броят на годините, дадени след имената на двамата владетели, е вероятно брой на годините, които те са преживели, също както при Авитохол и Ирник. При това ясно е, че годините на Авитохол и Ирник не могат да се събират с годините на управлението на Гостун и Безмер, без от тях да се отделят годините, в които те не са били още владетели — детските им години. И същата грешка се прави в Именника и при Курт и Исперих, ако е дадена и при тях възрастта им. Начинът на работа на нашия анонимен съставител на Именника е по-скоро на един разказвач на легенди в тази си част, отколкото на един изследвач. По манталитет авторът на това произведение се доближава до разказвачите на апокрифи.

 

 

ГРЕШКИТЕ” В ИМЕННИКА. Този манталитет на съставителя на Именника се хвърля в очи още по-ясно, ако изчислим годините на отделните владетели, от един владетел до неговия приемник и ги съпоставим с числените данни. Най-точни са фактически измислените години на Авитохол — 300 и на Ирник — 150. Годините на Авито-

 

20

 

 

хол — 300 обхващат 25 цикъла от по 12 години и затова почват и свършват с една и съща дата — дилом (VI) твирем (IX). 150-те години на Ирник се състоят от 12 цикли по 12 години и още 6, т.е. 144 + 6 = 150. Затова към последната година от цикъла — дохс — дванадесетата, практически това става, като се вземат 12 цикли, които почват с дилом (шестата година от цикъла) и към тях се добавят недостигащите до 150 години. И понеже 12 цикли по 12 години е 144 години, към тях трябва да се добавят още 6 години, т.е. до дохс (XII) твирем (IX), за да получим 150 години. Всъщност принципът на означаване на датите е при всеки владетел да се дават само годината и месецът при поемане на властта. Между тях по числото на годините трябва да търсим броя на целите цикли и като извадим от числото на годините им остатъка, ще получим колко години над тези цикли има.

 

В действителност първите трудности идват още при Гостун. Гостун взел властта в дохс (XII) твирем (IX), а от него я получил Курт през шегор (II) вечем (III). От годината, в която взел престола — XII в IX месец, Гостун е управлявал само 3 месеца. Той е управлявал през цялата следваща година — първата от цикъла, т.е. сомор и е стигнал до III-ия месец на II-та година (шегор вечем). С други думи, Гостун е управлявал 1 г. и 6 месеца, макар че в Именника пише 2 години, очевидно защото числото е дадено закръглено. Следователно в някои отношения даденото в цикловите години е по-точно от числото. Но шегор вечем е всъщност годината, в която е взел властта Курт. Ето как е даден в Именника периодът, в който управляват Гостун, Курт и Безмер до възкачването на Исперих:

 

 

 И така от II-та година от цикъла — шегор до същата го-

 

21

 

 

дина се означават всички числа, кратни на 12, в случая 60 — годините на Кубрат. И това е правилно. Но пак при малките години на Безмер се срещат трудности. Той се възкачил в шегор (II) вечем (III) и управлявал до верени (III), и то до месец алем (I). Следователно според данните на циклите той е царувал само 9 месеца.

 

Нека да видим тогава как са дадени всички данни и дали и другаде има такива несъответствия, като, разбира се, изоставим фантастичните владетели. Ще почнем с Гостун.

 

 

В тази таблица след имената на владетелите са дадени числата на годините, които са управлявали, а след цикловите години са изчислени годините според самите циклови години. Веднага се хвърля в очи, че при повечето владетели едните не съответстват на другите. При това там, където разликата е малка, може да се обясни със закръгляне приблизително. Това може да стане в случаите, когато разликата е една или най-много две години. Но има случаи, при които тя е повече от 5 години, какъвто е този с управлението на Исперих, Кормисош и Винех. Очевидно е, че при управлението на Исперих, където годините и без това, както видяхме по-горе, са повече от едно нормално царуване — 61, в цикловите години се явява още по-голямо число — 65, та и още 8 месеца, което прави почти 66 години. И същото се наблюдава и при годините на Безмер, при който, както споменахме, цикловите години са пък много по-малко. Всъщ-

 

22

 

 

ност принципът на даването на годините на управление става чрез даване на първата година на всеки владетел, годината, в която той е взел престола. Затова и всеки един владетел се свързва с определено число години, в които той е държал властта. Само възкачването му е определено с месец, докато оттам нататък се броят кръгли години. Разбира се, понеже следващият владетел също поема властта в определена година и определен месец, може да се изчисли абсолютно точно до месец колко години е управлявал всеки от тях.

 

 

НЕИЗВЕСТНИЯТ ВЛАДЕТЕЛ В ИМЕННИКА. Една от типичните грешки в именника, върху която се смята, че няма спор, е станала с годините на Тервел. Цялата формула, която ги определя, е дадена след името му и след това е повторена с други данни. Ето как изглежда това място в Именника:

 

Исперих княз — 61 години. Родът му Дуло, а годината му верени (III) алем (II).

 

Тервел — 21 години. Родът му Дуло, а годината му текучитем (VIII) твирем (IX).

 

... — 28 години. Родът му Дуло, а годината му дванш (IV) етхем (XII)?

 

Повтарянето на двете формули с различни числени и циклови данни се обяснява по най-простия начин. Имало е още един владетел от рода Дуло, чието име преписвачът е изпуснал, поради което всички публикации върху Именника говорят за един неизвестен владетел. Но това обяснение е невъзможно, защото, ако съберем годините на Телец 3, убит в 764 г., прибавим към тях 7 години на Винех, 17 на Кормисош, 15 на Севар и 21 на Тервел, ще получим 63 години. Тогава смъртта на Исперих идва в 701 г. Прибавим ли обаче и 28-те години на неизвестния владетел, получаваме 91. И ако извадим това число от 764, ще получим смъртта на основателя на българската държава — Исперих 673 г., т.е. 8 години преди възникването ѝ. А 681 г. е единствената сигурна дата за Исперих. За всички изследвачи е ясно, че подобно отместване е невъзможно. Затова те не се огранича-

 

23

 

 

ват само с допускането на тази грешка в именника. Виждайки, че с вмъкването на още един владетел от рода Дуло Исперих ще трябва да се постави между 653 и 673 г. вместо 681 и 701 г., те допущат вече и други грешки в самата формула. С други думи, започват да нагласяват данните на Именника, давайки на този владетел вместо годините, които са посочени, по-малък брой години, само 6. Фактически това значи, че по такъв начин се приема и формулата като погрешна. А тя не е сбъркана, тъй като разстоянието между годините текучитем и дванш е наистина 21 години, а между годината, дадена като първа на Исперих верени и първата година от първата формула при Тервел текучитем е също 28 години, както е казано в Именника. Следователно данните са точни и се контролират. Ето една таблица с годините на Исперих. По нея могат да се отброят точно от всеки читател годините, които са разпрострени в 6 последователни цикъла по 12 години, като са дадени имената и може да се види в коя година според Именника Исперих е сменен от Тервел:

 

 

Ако приемем първата формула, цикличните данни ще дадат като царуване на Исперих до възкачването на Тер-

 

24

 

 

вел 66 години, ако обаче приемем втората формула, от годината верени до годината дванш има точно 61 години. Следователно датата на възкачването на Тервел е дадена във втората формула. В такъв случай е много ясно защо е направена грешката. Името на Тервел вместо да бъде поставено пред формулата 28 години... дванш ехтем, механически е било прехвърлено при първата формула. На съставителя на Именника обаче не е било ясно къде да постави първата формула, защото е видял, че и при Исперих има формула и в такъв случай при Исперих ще има две формули. Само че докато при Тервел двете формулите са необходими, ако приемем, че формулата, дадена при Исперих с 61 години, означава възрастта му, при него е необходимо да се даде и друга формула, означаваща управлението му, което, както видяхме, ако се постави в продължение на 61 години, е много дълго.

 

И така Тервел не е царувал 21 години и не е поел властта в текучитем твирем, а 28 години и е поел властта в годината дванш ехтем, т.е. в четвъртата година от цикъла. В такъв случай ясно е, че грешката с преместването на името на Тервел е станала, понеже и двете формули, дадени при името на Тервел, са пресметнати от възкачването на Тервел, като Исперих е взел властта в текучитем твирем, т.е. 21 години преди възкачването на Тервел и се е родил 61 години преди възкачването му. Следователно Именникът трябваше да има следния вид:

 

Исперих 61 години. Родът му Дуло, а годината му верени алем.

 

Исперих 21 години. Родът му Дуло, а годината му текучитем твирем.

 

Тервел 28 години. Родът му Дуло, а годината му дванш ехтем.

 

С други думи, трябва да се измести името на Тервел вместо пред първата формула, където е сега, пред втората. Шестте години, които Златарски дава на неизвестния владетел, са взети от годините на Тервел, които са 28, а не 21.

 

25

 

 

За да бъде точно определено времето на възкачването на Тервел, трябва да кажем няколко думи и за името на месеца — ехтем, в който той е взел властта. За да може да се закръгли възрастта на Исперих на 61 години, месецът ехтем трябва да е един от последните месеци на годината, десети, единадесети или дванадесети. Ако обясним това числително редно като дванадесет, то може да се състои от тюркското „ики” или „ек” — две, съединено с иранското „де” или „те” — десет. В такъв случай ехтем ще означава дванадесет. И така Тервел сигурно е взел властта в XII месец на годината дванш.

 

 

ГОДИНАТА ИМЕНШЕГОР. Както видяхме, в Именника има още една голяма грешка, според която годините на Кормисош вместо 17 и на Винех вместо 7 са по 11 и няколко месеца. Тази грешка е много лесно отстранима, ако се използва текстът на Именника такъв, какъвто е. В Именника след споменаването на рода на владетеля винаги се дава годината на възкачването му. Редките случаи, когато се правят някакви други бележки, идват след тази година, дадена по прабългарското леточислене. Във формулата за Винех, след името на рода Укил следва името на годината и месеца, в който е взел властта, като формулата е съвсем ясна имѧшегоралемь. Това значи, че годината е именшегор. Въпреки това, понеже втората част на това име съвпада с годината шегор, почти всички изследвачи упорито отказват да приемат четенето на Прицак, според което „имен” не трябва да се дели от „шегор” и е име на една друга година — VII, която във всички сходни календари е годината на коня. Следователно „именшегор” ще значи жребец. Че това наистина е така, се вижда от двете таблици.

 

 

 

26

 

 

Приеме ли се, че именшегор е различна година от шегор и че е седмата в цикъла, годините на Кормисош и Винех излизат точно.

 

 

Несъответствието между данните за управлението на Безмер, Тервел и Телец. Ще почнем с Телец, където положението е най-ясно. Според Именника Телец е управлявал 3 години, като взел властта в сомор алтем. Ето как може да се представи в таблица всяка година от царуването на Телец до приемника му според Именника.

 

 

Или всичко не влизат в годините на Телец 1 година и 10 месеца. Ето какво разказват за това време изворите, Теофан пише: „Българите, като се разбунтували, убили Телец заедно с неговите войводи и поставили Сабин, който бил зет на техния някогашен господар Кормесий... Станал бунт. Сабин избягал в крепостта Месембрия и преминал към императора. А българите си поставили друг господар на име Паган.” Никифор, който дава повече подробности за Сабин, описва бягството на Сабин и изтъква, че след отиването на Сабин във Византия той оставил властта на Умор, когото българите свалили и поставили на негово място Токту. Друг български хан — Паган, избягал по същото време във Византия. Ясно е, че съставителят на Именника от тези лица, които изпълват времето между Умор и Телец, признава

 

27

 

 

за български владетел само Умор, който управлявал само 40 дена. По този начин според него България остава без владетел след тригодишното царуване на Телец в продължение на година и десет месеца. Не е ясно защо е станало така. Във всеки случай съставителят на Именника знае, че след Телец и преди Умор е минало време, но очевидно, било защото няма данни, било защото смята за незаконно взели властта Сабин и Паган, не говори за тях.

 

По същия начин съставителят е постъпил и при царуването на Тервел. Тервел взел властта в дванадесетия месец на 692 г. и управлявал 28 години, т.е. до 720 г., но Севар взема властта година и 6 месеца по-късно, в годината тох, и то в шестия ѝ месец алтом вместо текучитем. Но Теофан съобщава, че византийският император Теодосий, управлявал от края на 715 г. до 25 март 717 г., сключил договор с Кормесий (т.е. Кормисош, който царува, както видяхме, по-късно от 738 до 755 г.), като му направил големи отстъпки. Това е станало по повод опита на Тервел да върне на престола сваления византийски император Артемий. Сведения за тези събития са дадени и в много повредения за съжаление надпис на Мадарския конник, в който очевидно се съобщава за този договор и там се споменава Кормесий. Във всеки случай в 719 г. Тервел е споменат за последен път именно по повод на събитията около връщането на Артемий според Никифор. Според сведенията на надписите от Мадара така, както са изтълкувани у Бешевлиев, Кормисош е главно действащо лице в последните години от царуването на Тервел: при сключването на договора от 716 г., при помощта, която българите дали в 719 г. на Лъв III (717—741), но владетел е въпреки всичко Тервел. Следователно ние можем да очакваме това положение на Кормисош да е завършило с опит за обсебване на властта през 721 и 722 г., когато тя трябвало да премине в ръцете на Севар, но не е минала. Така би могъл да се обясни един скок в Именника от година и половина между Тервел и Севар.

 

Третият подобен случай е най-старият — с Безмер. Според Именника Безмер управлявал 3 години и взел

 

28

 

 

властта в шегор (II) вечем (III). След него идва Исперих. Ако приемем, че верени алем е датата на възкачването му на престола, царуването му ще излезе непълни девет месеца. Ако обаче приемем, че текучитем твирем е датата на възкачването на престола на Исперих, ще можем да вместим цялото царуване на Безмер и още 3 години ще останат незаети от никой владетел. Това се вижда от следната таблица.

 

 

И така от тези 6 години Безмер е управлявал само 3. Явно останалите 3 години и 6 месеца е времето, когато българите са се разселили и не са организирали държавата си. Виждаме, че между двете положения, при първото, ако Исперих е взел властта през годината верени, Безмер не е управлявал 3 години, а само 9 месеца. В такъв случай Безмер е взел властта в 666 г. и е управлявал до 669 г. След това е имало един скок, в който Именникът не дава владетел, и от 672 г. почва управлението на Исперих. Този скок очевидно е времето на преселването на българите от земите край Меотида в Малка Скития и Долна Мизия.

 

 

ИСПЕРИХ. Единственото сведение, което имаме за Исперих след преминаването на Дунав, е на Никифор и гласи: „Между това те (българите), след като се укрепили и се усилили, започнали да опустошават селата и градовете на Тракия. Императорът пък (Константин IV — 668—685 г.), като гледал това, принудил се да сключи договор с тях при условие да плаща данък.” Всъщност картината на управлението на Исперих до

 

29

 

 

сключването на договора с Византия в 681 г. е ясна. Българите окупират Малка Скития и Долна Мизия, установяват властта си в градовете в нея и вероятно през следващите години до 681 продължават нападенията на юг. В 681 г. Константин Погонат сключва договор с тях и повече не чуваме нищо за Исперих.

 

Ако следваме това тълкуване на Именника, от него могат да се извлекат следните дати:

 

Исперих е роден в 631 г., т.е. 1 година след връщането на Курт от Цариград. По това време Курт е бил на 24 навършени години и е карал 25-ата. По време на царуването на Безмер Исперих е бил на 35 години, при смъртта му на 38, при възкачването си на престола на 41 години в 672 г. В 681 г. той е бил на 50 години и умрял в самия край на 692 г., отстъпвайки престола на Тервел. Така ние получаваме нови дати за царуването на Исперих и на приемника му Тервел.

 

 

БЕЗМЕР. Непознатият на византийските хронисти приемник на Курт, Безмер, управлявал 3 години от 666 до 669 г. Въпросът за неговата личност е поставен хипотетично от Златарски. В него известният наш изследвач иска да види, за съжаление без никакви основания, един от синовете на Кубрат — Баян. При това Златарски приема, че този Безмер е царувал едновременно с Исперих. Това не може да се извлече от данните на Именника. Едно указание за личността му дава сведението на Йоан Екзарх: „У българите князете стават според техния род, синът на мястото на бащата, братът на мястото на брата. И у хазарите чуваме, че е също така.” Възможно е, също както при смъртта на Крум, един от братята на Кубрат да е взел властта.

 

 

КУБРАТ. Данните, които Именникът дава за Кубрат, са малко, но те, съгласувани с византийските хронисти, прилягат добре и очертават живота му. Кубрат е роден в 606 г. Ако покоряването на българите от аварите е станало между 620 и 625 г., Кубрат в това време е бил между 14 и 19-годишен. Вероятно по това време той е избягал с чичо си Орган в Цариград. Той останал в Цариг-

 

30

 

 

рад, където преживял голямата обсада на столицата, в която участвали и българите като аварски поданици. Това станало в 626 г. Гостун, който управлявал една година и половина, от 628 до 630, ръководил като наместник борбата срещу аварите до връщането на Курт в 630 г., когато той, 24-годишен, поел ръководството на държавата. По този повод Никифор пише под 632 г.: „По същото време господарят на уногундурите, Кубрат, племенник на Орган, въстанал срещу хагана на аварите. Той се отнесъл много зле с войската, която била оставена от него, и я изгонил от своята земя. Отправил пратеници при Ираклий и сключил с него мир, който те запазили до края на живота си, защото той (Ираклий) му изпратил подаръци и го почел с достойнството патриций.”

 

По повод на един проект да се даде властта след смъртта на Ираклий в 641 г. на децата от втората му жена — Мартина, Йоан Никиуски пише: „Когато жителите на Цариград получили тази новина, те казали, че автор на този проект е Кетрадес (Кубрат), крал на Мутанес (хуните), братанец на Орган. Този човек беше кръстен още в детството си и приет в недрата на християнството в Цариград и бе израсъл при императорския двор.” Златарски привежда едно сведение на Никифор за покръстването на един владетел на хуните в 619 г. Ако то се отнесе към Курт, тогава Курт е бил на 13 години. При това този владетел е бил придружен от своите архонти (т.е. боляри) и копиеносци и техните жени. И той бил удостоен със званието патриций. Императорът го изпратил с дарове. Ако това е наистина Кубрат, той ще е останал в Цариград цели 13 години. Двете сведения могат да се съгласуват. Първата част от управлението на Кубрат протекла през царуването на Ираклий до смъртта на този император в 641 г.

 

След Ираклий византийският престол бил зает от Констанс II (641—668). Хронистите наричат този император Константин. През последните 7 години от царуването си Констанс II напуснал столицата и до края на живота си живял в Гърция и Сицилия. За него Теофан пише: „През годините на Константин, който управлявал на Запад, Кробат, господарят на казната България и на

 

31

 

 

котрагите, завършил живота си.” Същото повтаря и Никифор: „Във времето на Константин, който умрял на Запад, някой си на име Кубрат, господар на тези племена, когато умрял, оставил петима сина...” Кубрат е умрял всъщност в 666 г. във времето на въпросния Констанс II, и то точно в края на царуването му, когато този император бил на Запад и умрял две години след Кубрат.

 

 

ЗНАЧЕНИЕТО НА ИМЕННИКА. Интересно е, че в действителност върху Именника на българските князе почти не е работено. В предишната част на тази глава беше дадено едно ново обяснение на данните от него, при което се премахват повечето от вътрешните му противоречия, макар и някои да остават. Ако се приемат направените тук тълкувания, Именникът се превръща в един изключително важен исторически извор, обхващащ събития от 606 до 766 г., т.е. за повече от 160 години. И най-доброто доказателство, че предложената тук хронология на събитията и на Именника е вярна, се крие в обстоятелството, че тя отговаря на сведенията на хронистите. Според Златарски управлението на Гостун трябва да се постави в 582—584 г., а на Кубрат оттогава до 642 или 643 г. Ясно е в такъв случай, че Кубрат не може да отговаря на този български принц, който израснал с децата на Ираклий (и бил явно по-млад от него), който в 619 г. се покръстил в двора на Ираклий и от който Златарски, е направил един владетел с едно поколение по-стар от Ираклий вместо връстник на децата от втория му брак.

 

Значението на Именника е, че ни дава възможност да установим цяла редица подробности от живота на българската държава в най-ранната ѝ епоха и че тези подробности са влезли фактически в изворното богатство на българската история като един домашен извор. Но този домашен извор не гледа с безразличие на историческите събития. Всички моменти, в които ханската власт е в критично положение, моменти на борби в държавата, са тихомълком отминати. Именникът е съставен очевидно по материали, които са се пазели в двореца в Плиска и са събирани от владетелската канцела-

 

32

 

 

рия. Не може да има съмнение обаче, че Именникът е съставен на старобългарски по времето на Борис или в началото на царуването на Симеон, когато вече легендата за царувалия 300 години Авитохол и 150 години Ирник е могла да се присъедини към реалните факти за Гостун, Курт, Безмер и Исперих. Съставителят на Именника е изхвърлил преданието за разделянето на държавата” между синовете на Кубрат, изхвърлил е може би и известни машинации на Кормисош, който се е опитал да вземе властта след смъртта на Тервел, изхвърлил е и настанилите се с византийска помощ Сабин и Паган,може би защото не е намерил документи за тях, а може би и защото не е искал да ги постави. Но както и да гледаме на него, сигурно е едно — той принадлежи към поколението на онези големи писатели като Черноризец Храбър, Йоан Екзарх и др., у които църковните проблеми са свързани с политическите. Но той застъпва едно схващане, едни идеи, които очевидно ни показват друга част от българското общество, не толкова предана на християнските царе или по-право на техните християнски идеи, която поглежда с едно око към запретеното езическо минало. Тя се грижи да запази за поколенията имената на онези големи личности, които са създали българската държава. Въпреки конспективния характер на Именника, той представлява първото съчинение на българин върху българската история и съставен много внимателно, дава възможност да се направят различни тълкувания. Настоящото тълкуване се различава значително от досегашните. Ето в какво се състои разликата:

 

 

33

 

 

Седмата година в цикъла се нарича вероятно именшегор и дванадесетият месец в годината е ехтем като числително редно, означаващо XII.

 

Приложение към Именника е една таблица, в която са подредени година по година данните и по която може да се контролира всичко, казано в тази глава.

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ — ИМЕННИКЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ КНЯЗЕ

 

 

34

 

 

 

35

 

 

 

36

 

 

 

37

 

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]