История на Охридската архиепископия-патриаршия

Tом 2. Отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.)

Иванъ Снѣгаровъ

 

Прибавки

 

 

Стр. 8, p. 1 отдоле, следъ № 631: П. А. Сырку, Очерки изъ исторіи литературныхъ сношеній болгаръ и сербовъ въ XIV—XVII вѣковь, житіе св. Николая Софійскаго, стр. 27, 43.

 

Стр. 17, р. 10, предъ дум. заемалъ: ако не се смѣта управлението му отъ с/врий 1601 — мартъ 1602 г. наредъ съ Симеона Мовила, той е.

 

Стр. 29, p. 1 отгоре, следъ думата вѣкъ: и презъ първата половина на XVI в.

 

Стр. 29, къмъ заб. 1: Епископи за Скопие били назначени отъ папата въ 1518, 1522, 1524, 1554 г. (Н. И. Милевъ, Католишката пропаганда въ България презъ XVII в., София, 1914 г., стр. 152).

 

Стр. 30, заб. 4, предъ цифрата II; годъ и следъ нея: С. Петербургъ, 1894.

 

Стр. 34, къмъ заб. 3: Споредъ една приписка, Ив. Кастриоти е умрѣлъ на 2. май 1437 г. (Љ. Стoјановић, цит. сб., I, № 270), споредъ друга — на 9 май, четвъртъкъ с. г. (ibid., № 271).

 

Стр. 42, къмъ заб. 1: Въ единъ слав. рѫкописъ е отбелязано, че въ 1466 г. Есе бегъ е влѣзълъ въ Дебъръ и царь Мехмедъ бегъ (султанътъ?) — въ дебърската земя срещу Скендеръ бега, поробилъ , извършилъ сѣчь на 9 май 1516 г. (?) (проф. Б. Цоневъ, Описъ на рѫкоп. и старопеч. книги на Нар. библиотека, София, стр. 122).

 

Стр. 44, заб. 6: Съвременникътъ Димитъръ Кантакузинъ казва, че тоя султанъ се отличавалъ съ голѣмо остроумие, не се предавалъ на лакомство, развратъ и леность (Рилски панигирикъ отъ 1479 г., житие на св. Ив. Рилски, л. фка).

 

Стр. 45, къмъ заб. 6: Дим. Кантакузинъ пише за царуването на Мухамеда II:

 

Стр. 53, р. 9 отгоре, следъ думата Овче поле: Поради турскитѣ насилия свещеникъ Стефанъ отъ софийскoто с. Пенковци се преселилъ съ жена си въ София. [5. В. Јагић, Іош нешто ο животу светога Ђурћа кратовца, въ Гласник, XL, стр. 125.]

 

 

Стр. 55, къмъ заб. 5: Матей Граматикъ тъй характеризира своето време:

 

 

608

 

Стр. 65, къмъ заб. 3: Иларионъ, еп. горњокарловачки, цит. сп., бр, 24, стр. 373.

 

Стр. 83, къмъ заб. 3: Не се знае точниятъ брой на охридскитѣ архиепископи презъ второто 50-лѣтие на XVII в. Въ Цариградъ презъ тоя промежутъкъ се смѣнили 34 патриарси (смѣтамъ всѣко патриаршествуване на едно и сѫщо лице) (вж. Γεδεών, Πατρ. πίνακες, стр. 576—611; срв. Gelzer, der Patr. v. Achr., S. 147), a въ продължение на 77 години (1623—1700) — 50 патр. (Γεδεών, цит. съч., стр., 550—611; срв. Παπαρρηγοπούλου, V, стр. 499; Φιλ. Βαφείόου Ἐκκλ. ἱστορία, III, ч, 1, стр. 26).

 

Стр. 114, заб. 4, следъ думата Партения: IV.

 

Стр. 121, р. 5 отгоре, следъ думата Западъ: Въ формалния изборъ на Иеремия за пелагонийски митрополитъ сѫ участвували двама митрополити отъ Царигр. диоцезъ: смирненскиятъ Макарий и христополскиятъ Дионисий. [1]

 

С. стр., р. 14 отдоле, следъ думитѣ и др.: По поводъ на това, че синайскиятъ архиепископъ Анaния не е искалъ да признава върховната власть на иерусалимския патриархъ и се смѣталъ за трети автокефаленъ архиепископъ (следъ кипърския и охридския), царигр. патриархъ Методий съ послание отъ м. юлий 1668 г. е разяснилъ на синайското братство, че синайскиятъ архиепископъ не е автокефаленъ, както кипърскиягь и охридскиятъ, понеже последнитѣ имать подъ свое ведомство митрополити и епископи, подписватъ индиктъ (καὶ ἰνδικτιῶνα ὑπογράφουσι) и се наричатъ не ὑπέρτιμοι, а μακαριώτατοι. [2]

 

Стр. 141, заб. 2, следъ цифрата 1745: или 1746.

 

Стр. 146, къмъ заб. 6 на стр. 45. Трѣбва да се отбележи, че въ Цариградъ ще да сѫ живѣели доста охридчани, та тѣ сѫ имали въ Балатъ своя енорийска църква, „Архистратигъ Михаилъ”, наричана още „ἐκκλησία τοῦ ἁγίου Νικολάου τῶν Ὀχριδιανῶν” (царигр сп. Ὀρϑοδοξία, м. мартъ, 1931 г. № 63, стр. 179, 180).

 

Стр. 166, къмъ заб. 4: Кратовското население било освободено отъ данъци (К. Иречекъ, Княж. България, II, стр. 568).

 

Стр. 175, заб. 1, р. 7 отдоле, следъ дум. епископия: Тя се явява такъва въ 1532 г. (вж. Gelzer, Der wiederaugef. Κ. d. hl. KI., S. 82, № 1).

 

Стр. 176, къмъ заб. 5: Сисанийската епархия вече е сѫществувала къмъ 1578 г.) (съобщение на Герлахъ, Период. сп., Срѣдецъ, VI, стp. 44).

 

С. стр., р. 16 отгоре, да бѫде: подъ Охридъ). [3]

 

Стр. 178, къмъ заб. 7: Въ 1652 г. тази епархия още била епископия (срв. ibid., 1900, № 41, стр. 454).

 

Стр. 183, къмъ заб. 2: Архиеп. Матей се споменава и въ единъ служебникъ на Слѣпченския манастирь (Архим. Aнтонинъ, Поѣздка въ Румелію, стр. 292, № 8).

 

 

1. Revue des études Grecques, IV, 1891, p. 187.

 

2. Γερασ. Γ. Μαζαράκη Κεφαλλῆνος, Συμβολὴ εἰς τὴν ἱστορίαν τῆς ἐν Αἰγύπτῳ Ὀρϑοδόξου ἐκκλησίας въ александр. сп. Ἐκκλησιαστικὸς φάρος, т. XXX, априлъ-юний, 1931 г., стр. 210—212. Това послание било подписано и отъ архиереи на български епархии: дрьстърски Макарий, пловдивски Гавриилъ, мелнишки Захария, месемврийски Дамаскинъ, видински Лаврентий, ловчански Иоилъ, червенски Иосифъ; сѫщо и отъ 10 чиновници въ Царигр. патриаршия.

 

3. Срв. Муравьевъ, II, стр. 129.

 

 

609

 

Стр. 195, къмъ заб. 2: Ст. Димитријевић, Одношаји пећских патpијсраха с Русијом у XVII веку, въ Глас Српске краљ. акад., LVIII, др. р., стр. 227.

 

Стр. 197, предъ Харитона: Симеонъ се споменава въ 1633 г. като насърдчитель за построяване църквата на Спилейския манастирь въ Гребенската епархия. [1]

 

Стр. 199, предъ Пафнутия: Гавриилъ около 1655 г. е изпратилъ писмо на графъ Славата, министъръ на германския императоръ Фердинандъ III. [2]

 

Стр. 200, заб. 2, р. 26 отдоле, следъ цифр. 34: Въ допълнителнитѣ си бележки той допуска условно, че Зосима е умрѣлъ въ 1670 г.

 

Стр. 203, къмъ заб. 2. Препорѫч. писмо на алекс. патр. Партений било написано на 11. мартъ 1680 г. въ Букурещъ, въ манастиря на Михаила войвода. Гер. Мазараки го намѣрилъ въ рѫкописенъ кодексъ съ надписъ „Ἀναστασίου Ἀρχιεπισκόπου Σινᾶ“, л. 132 и го издава изцѣло (безъ надписа и подписа на патриарха) въ Ἐκκλ. φάρος, цит. т., стр. 229—231) Между извадката, дадена отъ Пападопуло-Керамевсъ (срв. тукъ, стр. 114 заб. 4), и това писмо има незначителни различия (въ писмото на алекс. патр. Партений нѣма изразитѣ: ὁ τὸ παρὸν τροφῶν δηλονότι καὶ ἐνδυμάτων, ἃτε ἐκεῖϑεν ἐξερχόμενος, а въ извадката стои: ἀπὸ τῶν πρὸ τούτου вм. ἀπὸ τῶν χρεῶν τῶν πρὸ τούτου; καὶ συνδρομὴν τῶν φιλευσεβῶν вм. καὶ συνδρομὴν ὑμῶν τῶν φιλευσεβῶν). Недоумение буди още обстоятелството че царигр. патр. Партений IV не е билъ на царигр. престолъ въ 1680 г. когато била дадена на бившия охр. архиеп. Мелетий грамотата, часть отъ която е издалъ Пападопуло-Керамевсъ и която той е намѣрилъ между рѫкописитѣ на Иерусал. патриаршия (л. 51) въ кодекса на Самуила Капасули, ливийски митрополитъ и после александрийски патриархъ (вж. Ἱεροσολ. βιβλιοϑήκη, I, стр. 440).

 

Стр. 209, къмъ заб. 11: Θεολογία, т. IX, януарий и мартъ, 1931 г., стр. 60.

 

Стр. 210, авл. архиереи, предъ Лаврентия: Григорий се споменава като епископъ въ слѣпченския поменикъ между архиереит, следъ архиеп. Прохора. [3]

 

Стр. 214, бѣлгр. м-ти, предъ Максима: Теофанъ се споменава въ 1509 г. [4]

 

 

1. Архим. Aнтонинъ, Изъ Румеліи, С. Петербургъ, 1886 г., стр. 186, заб. 1. Въ една пергаментна книга на сѫщия манастирь има недатирана бележка на охр. архиеп. Акакий:

(ibid., стр. 191, заб. 4). Сѫдейки по тази неграмотна бележка, може да се допусне, че Акакий е действувалъ въ турско време, може би, не по-рано отъ XVI в.

 

2. М. Дриновъ е намѣрилъ това писмо въ Чехия (Историч. прегледъ на Бълг. църква отъ самото ѝ начало до днесъ, стр. 125, заб. 1; Съчинения на сѫщия, II, стр. 112, заб. 1).

 

3. Архим. Aнтонинъ, Поѣздка въ Румелію, стр. 300.

 

4. Споменик, XXXIX, стр. 17, №№ 1 и 2; стр. 19—20, №№ 7, 8, 9.

 

 

610

 

С. стр., къмъ велешкитѣ епископи, предъ Иосифа: Герасимъ е споменатъ въ слѣпченския поменикъ. [1]

 

Стр. 215, къмъ вел. епископи, предъ Давида: Макарий се споменава въ 1722 г. [2]

 

С. стр., къмъ воденскитѣ архиереи, предъ Харитона: Патия се споменава въ слѣпч. поменикъ между епископитѣ. [3]

 

Стр. 217, къмъ заб. 11: Срв. idem, Der wiederaufgef. Κ d. hl. Kl., S. 96, № 31, гдето датата 1653 г. ще да е печатна грѣшка вм. 1753 г.

 

Стр. 220, р. 13 отгоре, следъ цифр. 1698 г.: и 1706 г. [4]

 

Стр. 228, № 14, следъ цифр. 1748 г. : , 1750 г. [5]

 

Стр. 229, № 10, следъ дум. патриархъ: (20. юний 1688—1710).

 

С. стр., къмъ заб. 12: Цит. ст. на Мазараки въ Ἐκκλ. φάρος, цит. т., стр. 253. Споредъ биографията на патр. Герасима II, написана въ 1785 г. отъ александр. патриархъ Герасимъ III, той билъ родомъ отъ Критъ, наричанъ билъ Паладасъ, училъ се въ Венеция, билъ учителъ въ Костуръ и после тамошенъ „архиерей въ днитѣ на Манолаки костурчанина”. Герасимъ е написалъ слова за Христовото въплощение на народенъ езикъ, тесаракостарий и др. Мазараки предполага, че следъ като напускалъ алекс. престолъ, Герасимъ е отишълъ въ Св. Гора (цит. сп., т. 31, 1931 г., стр. 411—414, 449—451). Самъ Герасимъ, като алекс. патриархъ, е отбелязалъ въ I. кодексъ на браковетѣ (въ Aлекс. патриаршия), че, по изборъ въ Цариградъ въ храма „Св. Георгий” на 20. юний 1688 г., той билъ премѣстенъ отъ костурската катедра (ἀπο τοῦ Θρόνου Καστορίας τῆς κατὰ τὸ Ἀχριδῶν κλίμα) на алекс. престолъ (ibid., т. 30, 1931 г., стр. 253). За управление на одринската епархия не споменаватъ нито той, нито биографията му. Въ известнитѣ охридски актове отъ XVII и XVIII в. не се споменава костурски митрополитъ Герасимъ. Въ 1688 г. такъвъ билъ Давидъ. Може би, Герасимъ е заелъ кост. катедра презъ промежутъка, когато Давидъ билъ отстраненъ. Ако е вѣрно съобщението на Кесария Дапонте, то трѣбва да се мисли, че следъ като Давидъ си възвърналъ кост. катедра, Герасимъ билъ управляващъ одринската епархия, като запазилъ титлата си костурски митрополитъ. Не ми е известно, дали има нѣщо общо съ него иером. Герасимъ отъ Критъ, сѫщо учитель въ Костуръ, който билъ низвергнатъ въ 1668 г. (вж. тукъ, гл. V, Религиознонравствено състояние презъ XVII и XVIII в.).

 

Стр. 235, къмъ морозв. (крат.) епископи, предъ Никифора: Матей се явява около 1515 г. [6]; следъ Никифора: Сосипатъръ се споменава въ слѣпченския поменикъ [7].

 

 

1. Архим. Антининъ, pag. cit.

 

2. Ε. Карановъ, Паметници отъ Кратово, въ Мсбну, XIII, стр. 366; проф. Б. Цонев, Опис. на слав. ръкописи в Соф. Нар. библиотека, II, стр. 181.

 

3. Архим. Aнтонинъ, pag. cit.

 

4. Љ. Стојановић, цит. сб., V, № 7330.

 

5. Θεολογία, т. IX, ян.-мартъ, 1931 г., стр. 55. Вж. и Gelzer, Der wiederaufgef. Κ. d. hl. Κl., S. 96, № 3.

 

6. Љ. Стојановић, цит. сб., IV. стр. 42, № 6210.

 

7. Архим. Aнтонинъ, pag. cit.

 

 

611

 

Стр. 239, къмъ пелаг. архиереи, предъ Григория: Митрофанъ билъ избранъ на 15 октомврий 1679 г. [1]

 

Стр. 249, за скопския митр. Матей: Той ще да е билъ тъждественъ съ скопския „архиепископъ” Матей, починалъ на 11. януарий 1428 г. [2]

 

Стр. 250, къмъ заб. 3: Името му е предадено на гръцки Κλημέντιος, вѣроятно, отъ народната форма Климентия, образувана подъ влияние на гръцката род. форма Κλήμεντος (срв. Споменик, XXXIX, стр. 21, № 12: писмо изпратено отъ артския и сръбски деспотъ Карло Палеологъ до руския великъ князъ ; Γ. Вайгандъ, Българскитѣ собствени имена, София, 1926 г., стр. 38).

 

С. стр., въ началото на заб. 7; Šafarik, Památky, стр. 612—4:

 

Стр. 260, р. 15 отгоре, следъ дум. игумени: Софийската околность била пълна съ манастири, гдето се подвизавали много монаси. [3]

 

Стр. 268, р. 6 отгоре, следъ дум. за него: Споредъ свидетелството на Матея Граматика, тогава въ София се извършвали всенощни бдения [4] и изобщо благочестието е цъвтѣло. [5]

 

Стр. 273, къмъ заб. 5: Въ житието стои вь храмѣ светые моученице Мариѥ, ако само издательтъ вѣрно е прочелъ названието на храма. Софийска църква „Св. Марина” се споменава въ 1578 г. (съобщ. на Герлаха, Период. сп., Срѣдецъ, VII, стр. 119).

 

Стр. 275, р. 8 отгоре, следъ дум. въ магията: и гадателството. [6]

 

С. стр., р. 17 отгоре, следъ дум. причащение: „Повече сѫ — казва житиеписецътъ на Св. Георгий Софийски — ония, които слушатъ и проповѣдватъ, но дѣла не вършатъ”. [7]

 

Стр. 276, р. 20 отгоре, следъ дум. паство: Архиеп. Рафаилъ казва, че споредъ обичая всѣка година е посещавалъ подведомственитѣ си епископи и ставропигиални манастири. [8]

 

 

1. Срв. тукъ, стр. 220.

 

2. Љ. Стојановић, цит. сб., IV, № 6123. Въ недатирана бележка въ рѫкописъ отъ XIV в. се споменава скопски „архиепископъ” Мирославъ (ibid., II. № 4615).

 

3. Сырку, житie св. Николая Софійскаго, стр. 44.

 

4. Житie св. Николая Софійскаго, стр. 46. Въ надвечерието на Спасовдень по обичай стари и млади, мѫже и жени се стичали (ibid., стр. 83).

 

5. ibid , стр. 44.

 

6. Попъ Славковото сборниче отъ XV—XVI в., подвързано въ Велесъ, съдържа отдѣлъ Гръмовникъ (предсказания споредъ предметитѣ, на които падне гръмъ, и споредъ трепването на човѣшкитѣ части) (Е. Карановъ, Паметници отъ Кратово, въ Мсбну, XIII, стр. 267; проф. Б. Цонев, Опис. на слав. ръкописи в Соф. Нар. библ., II, стр. 179).

 

7. Гласник, XL, стр. 130. Вж. и стр. 127 за неспазване поститѣ отъ пѫтницитѣ (игумени, монаси, свещеници, миряни).

 

8. Δελικάνη, Πατρ. ἐγγρ., III, стр. 809,№ 1513:

 

 

612

 

Стр. 285, p. 8 отгоре, предъ дум. и великиятъ: попъ Славко въ Велесъ или Велешко (1722 г.). Къмъ заб. 3:; Опис на слав. ръкописи в Соф. нар. библ., кн. II, стр. 181.

 

Стр. 286, къмъ заб. 4: Приписката има дата 7038 ( = 1530) г., обаче по езикъ тя е по-скоро отъ XVIII в. При това въ 1530 г. е действувалъ не архиеп. Иоасафъ, а Прохоръ. Затова смѣтамъ, че датата трѣбва да се чете 7238 () ( = 1730 г.), когато, наистина, се явява архиеп. Иоасафъ. Попъ Танаско е пропустналъ цифрата с ( = 200), освенъ ако я виждалъ въ часть отъ спиралната извивка на долния край на първата цифра з. — Въ рѫкописа азъ чета  ı̅ ε̅ (15) гроша вм. к̅ (20), както е въ изданието на проф. Цоневъ.

 

С. стр., къмъ заб. 10: По всѣка вѣроятность, тогава се извършвало богослужението на славянски и въ битолскитѣ манастири Буковски и Христофоръ. Въ 1865 г. архим. Aнтонинъ е намѣрилъ въ първия 5 слав. богослужебни книги (рѫкописни четвероевангелие, прологъ, 2 минея, една отъ които отъ XVI—XVII в. и октоихъ, напечатанъ въ Грачаница въ 1539 г.), въ втория — сборникъ отъ похвални слава или Метафрастъ отъ XVII в, (Поѣздка въ Румелію, стр 358—360, 353—364).

 

Стр. 289, къмъ заб. 4: Der wiederaufgef. Κ. d. hl. Kl., S. 91, № 18.

 

Стр. 298, p. 6 отгоре, следъ дум. манастири: И Костуръ, както Охридъ, билъ украсенъ съ много църкви. [1]

 

Стр. 304, къмъ заб. 10. Въ сѫщия документъ се казва, че е имало недоразумения между нѣколко вакъвски села (Витекуки, Бобощица и др.) и гр. Мосхополе, поради което тѣ сѫ изпратили въ Цариградъ свои хора, за да издействуватъ отдѣлно гражданско управлание.

 

Стр. 309, р. 3 отгоре, следъ дум. Марко Ипекски: игуменътъ на Слѣпч. манастирь Серафимъ. [2]

 

Стр. 311, къмъ заб. 9 предъ дум. Љ. Стојановић: А. Поповъ, Опиcaнie рукописей и каталогъ книгъ церковной печати библютеки А. И. Хлудова, стр. 137, № 65. Следъ цифр. № 637: Срв. Ἀ. Παπαδοπούλου Κεραμέως, Ἱεροσολ. βιβλιοϑήκη, I, стр. 299 (№ 3203), 353 (№ 2792), 355 (№ 2811).

 

Стр. 317, къмъ заб. 11: Архим. Aнтонинъ е видѣлъ Неофитови слова въ рѫкописния сборникъ отъ проповѣди въ Спилейския манастирь (Гребенско) (Изъ Румеліи, стр. 193).

 

Стр. 319, р. 16 отгоре, следъ дум. Трохало: Около сѫщата година той е преписалъ псалтирь въ храма „Св. Никола” въ мѣстото Воинегъ. [3]

 

С. стр. къмъ заб. 4: Споредъ Аврелияна, дякъ Димитъръ е превелъ „законника” (Бълг. сбирка, год. XIX, кн 3, стр. 178), което не е вѣрно. Самъ Димитъръ казва, че законникътъ билъ преведенъ на , сир. старобълг. ез. сръбска редакция, и че архиеп. Доротей му предложилъ да го препише (, Љ. Стojaновић, цит. сб., I, стр. 99).

 

 

1. Споредъ архим. Aнтонина, 70 църкви сѫ цъвтѣли нѣкoга въ тѣснитѣ предѣли на тоя градъ (Изъ Румеліи, стр. 145).

 

2. Срв. Љ. Стојановић, цит. сб., I, № 538.

 

3. Љ. Стојановић, цит. сб., IV, стр. 42, № 6210.

 

 

613

 

Стр. 322, къмъ заб. 5 на стр. 321: Не се знае, дали сѫ били роднини писательтъ Дим. Кантакузинъ и Тома Кантакузинъ, за когото въ единъ лѣтописъ на Осоговския манастирь се казва, че е умрѣлъ на 25. юний 1463 г. (Йорд. Ивановъ, Бълг. старини изъ Македония, II изд., стр. 150).

 

Стр. 331 и 332: Дякъ Никола е преписалъ въ 1488 г. богосл. книга (псалтирь, часословъ) въ с. Петница. [1]

 

Никандъръ, преписалъ четвероевангелие въ 1494 г. въ „храма” (ман.?) Св. Богородица въ пустинята Белае, по порѫка на стареца Евтимий. Вѣроятно, сѫщиятъ въ 1503 г. е преписалъ слова на св. отци.

 

Андрей Русинъ отъ гр. Сянокъ е преписалъ въ 1513 г. тълкувание на апостола (протлькь апостолскыи) въ Сланкаменъ, по порѫка на тамошния протопопъ Гюргъ, въ времето на бѣлгр. митрополитъ Максимъ, бившъ срѣмски деспотъ.

 

Монаситѣ Висарионъ и Венедиктъ сѫ преписали книга въ 1516 г.

 

Пресв. Костадинъ отъ Ипекъ е преписалъ осмогласникъ въ 1520 г. въ мѣстото Щинкари при епископа Теодосий.

 

Евстратий (таха = бързописецъ), вѣроятно, родомъ сърбинъ [2], е преписалъ въ 1520 г. синаксаръ. [3]

 

Стр. 335, къмъ заб. 5: Мѣстото въ Горажда, гдето се печатали книги, е наречено отъ печатаря храмъ (Св. Георгий), но щомъ е живѣлъ тамъ иеромонахъ, тая църква е имала характеръ и на манастирь. Въ крушевския поменикъ Горажда се нарича манастирь (40. листъ) и мѣсто, сир. селище (84. л.) (вж. у Ст. Новаковић, Србски поменици XV—XVIII в., въ Гласник, XLII, стр. 130).

 

Стр. 378, къмъ заб. 5: въ единъ синоденъ актъ, съставенъ въ Костуръ на 20.XII.1653 г., се споменава дикеофилаксъ (вж. тукъ, притурки, № XXVII).

 

Стр. 431, къмъ заб. 8, следъ дум. земли: Манастирьтъ ималъ монаси.

 

Стр. 433, р. 12 отгоре, следъ дум. монаси: Презъ всеобщата война сѫ изгорѣли негови здания, запазила се само източната часть отъ тѣхъ. Въ 1926 г. игуменъ е станалъ Миронъ, който се заелъ да поправи манастиря. [4]

 

 

1. Въ Народна енциклопедија на проф. Ст. Станојевић (II књ., стр. 608) се посочва село съ това име въ Ст. Сърбия, при р. Лешница, прит. на р. Лимъ.

 

2. Като говори за владѣнията на султанъ Селима, той споменава отъ балканскитѣ земи само Цариградъ, сръбската земя, Връхбосна и Подунавье.

 

3. За всичкитѣ у Љ. Стојановић, цит. сб., IV, №№ 6178, 6187, 6197, 6207, 6211, 6218, 6219.

 

4. Монах Емилијан, Манастир Св. Богородица у Преспи, въ Гласник Српске правосл. патријаршије, 1931 г. бр. 4., стр. 61—62.

 

 

614

 

Стр. 465, къмъ скопскитѣ м-ри: 18) Св. Иванъ Предтеча. Въ 1641 г. неговиятъ игуменъ иером. Пахомий е отишълъ въ Русия заедно съ скопския митр. Симеонъ, [1] а въ 1688 г. манастирьтъ билъ опустошенъ отъ турскитѣ войски и игуменътъ му Петроний съ дякона Иосифъ сѫ заминали въ Малорусия. [2] Не ми е известно, дали той е тъждественъ съ ман. св. Иванъ (№ 10).

 

Стр. 504, къмъ заб. 1: (Трифуновъ, Спбан, III, стр. 29).

 

 

1. Ст. Димитријевић, цит. сп., LVIII, стр. 228—229.

 

2. ibid., стр. 156.

 

[Previous]

[Back to Index]