История на Охридската архиепископия-патриаршия

Tом 2. Отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.)

Иванъ Снѣгаровъ

 

Предговоръ

 

 

Драгоцененъ плодъ на величественото дърво, посадено отъ св. Климента Охридски въ Македония, е Охридската архиепископия-патриаршия. Склоненъ съмъ да мисля, че Бълг. църква не би запазила своята независимость следъ падането на България подъ Византия въ 1018 г., ако тя е имала за свой центъръ не Охридъ, а другъ градъ. Тукъ тя е намѣрила канонично основание за своето сѫществувание въ светото дѣло на българския първоепископъ и апостолъ — Климента. Голѣмо щастие е било за българския народъ, че автокефалната Българска църква се е затвърдила въ Охридъ: каквито промѣни и да е претърпѣла тя, тѣ сѫ били само външни, механични, а не органични. Презъ цѣлия си почти 800.годишенъ животъ Охридската архиепископия е била ревностна пазителка на духа на св. Климента Охридски, когото тя е смѣтала за свой основатель. Тази църква е вдълбочавала въ душата на българския народъ сияйния образъ на богомѫдрия първоучитель. Важна историческа последица отъ тая нейна дейность бѣ това, че отъ всички български земи Македония, макаръ и много повече робувала, остана съ най-будно национално съзнание, благодарение на което тя стана люлка на българското възраждание.

 

Охридската архиепископия-патриаршия е приличала на другитѣ неславянски православни църкви въ турската империя съ своята почить къмъ гръцкия езикъ, обаче се е отличавала отъ тѣхъ съ своята голѣма междубалканска съединителна мощь и народностна търпимость. Тя е съединявала и помирявала балканскитѣ народи не чрезъ господство на единъ надъ другъ, не чрезъ сливане или поглъщане на единъ отъ другъ, къмъ което се е явявало тежнение въ Цариградската и другитѣ източни патриаршии, а чрезъ взаимоуважение и равноценность на всичкитѣ ѝ подведомствени народи, като е оставяла да се развива тѣхниятъ

 

 

VI

 

етниченъ животъ върху една обща опорна точка — свещения Охридъ. Чрезъ своитѣ архиепископи Доротей и Прохоръ тя се е помѫчила да включи въ тая духовна федерация и сърбитѣ, обаче, движени отъ тѣсногръдъ национализъмъ, тѣ осуетили тоя нейнъ възвишенъ стремежъ, като близо следъ 100-годишенъ съвмѣстенъ животъ се отдѣлили отъ нея и ѝ отнели нѣколко чисто български епархии.

 

Историята на Охридската църква е история на осемвѣковна духовна независимость, бихъ казалъ на духовна суверенность на Македония. Политическата власть въ тая земя била турска, но духовната е принадлежала на самата нея въ лицето на народната ѝ църква, която е обхващала по-голѣмата часть отъ тази земя и чието паство е съставлявало грамадното мнозинство въ нея, както е и днесъ. Охридската архиепископия-патриаршия е притежавала законодателна, изпълнителна и сѫдебногражданска власть. Тя е имала нравственъ авторитетъ, предъ който се прекланяли (съ рѣдки изключения) всички нейни членове, защото тѣ сѫ вѣрвали, че тя е пѫтьтъ, който ги води и къмъ земно благополучие, и къмъ най-важното — небесно, идеалнο сѫществувание. За българи, албанци и власи Охридската архиепископия е била любима духовна майка, каквато гърцитѣ сѫ считали Царигр. патриаршия. Не мога да не скърбя, че днесъ македонскитѣ власи въ Добруджа разпространяватъ омраза къмъ българския народъ — къмъ този изворъ, отъ който много вѣкове тѣхниятъ родъ е черпилъ благодатни сили; къмъ народа на св. Климента, въ когото тѣхнитѣ дѣди и прадѣди сѫ виждали ангелъ-пазитель на всички балкански православни народи.

 

Автономистичниятъ духъ на Македония не е нοвъ, а е рожба на нейния исторически животъ. Той билъ развиванъ отъ автокефалната Охридска църква. Историята на последната ни уврява, 1) че Македония има право и е способна и за политическа самостойность тъй, както е могла да сѫществува 8 вѣка като независима духовна организация; 2) че, както въ старо време е била основа за духовно обединение на балканскитѣ народи, тъй и сега тя може да се превърне отъ ябълка на междубалкански раздори въ звено на общобалканско братство.

 

 

VII

 

Това велико историческо значение на Охридската църква ме потикна да напиша нейната история. Въ издадената отъ мене презъ 1924 г. „История на Охридската архиепископия, I. томъ” се излага нейниятъ животъ отъ учредяването ѝ до завладяването на Балк. полуостровъ отъ турцитѣ, а въ тази книга — отъ падането ѝ подъ турска власть до нейното унищожение. Постарахъ се да събера, колкото ми бѣ възможно, повече сведения. Съзнавамъ, че има непълноти, но историческото сьчинение прилича на страда, която следъ време, въ зависимость отъ материалитѣ, може да се разшири и уголѣми съ нови етажи. Мисля, че и съ тоя ми трудъ се хвърля доста свѣтлина върху тая народна Българска църква, чиято законна наследница се яви Бълг. екзархия и частно върху духовно-културната роля на гр. Охридъ, който В. Григоровичъ (1845 г.) е смѣталъ за най-тъменъ пунктъ въ цѣлата история на южнитѣ славяни, но отъ чието разкриване е очаквалъ важни пояснения за историята на просвѣтата на славянитѣ (Очеркъ путеш. по Европ. Турціи, II изд., стр. 97).

 

Сърдечно благодаря на Македонския наученъ институтъ, който, по предложение на своя председатель, многоуважаемия г. проф. Л. Милетичъ, реши да издаде тази книга, която иначе, може би, още много години нѣмаше да излѣзе на бѣлъ свѣтъ. Съ фотогр. снимки отъ костурскитѣ документи ме снабдиха професоритѣ отъ Атинския университетъ г. г. Керамопулосъ и Кугеасъ и моятъ колега ред. доцентъ г. Бешевлиевъ, а съ клише на размѣненитѣ между Стефанъ Велики и Доротея Охридски писма — г. Н. Трайковъ. Изказвамъ имъ искрена благодарность. Гръцката цифра 900 предавамъ съ други букви, понеже въ печатницата нѣмаше съответнитѣ знаци. По сѫщата причина и нѣкои слав. букви не сѫ предадени точно. Изобщо обаче смѣтамъ за свой дългъ да благодаря на работницитѣ въ печатницата на г. П. Глушковъ и особено на фактора г. Р. Младеновъ за внимателното имъ отнасяне къмъ моитѣ твърде тежки коректури. Моля читателя да вземе предъ видъ моитъ поправки и прибавки, посочени въ края на съчинението ми.

 

Авторътъ.

 

София, 25. декемврий 1931 г.

 

[Next]

[Back to Index]