4. Продължение Борбата въ Източна Румелия
Писма отъ М. Д. Балабановъ, П. Каравеловъ и П. Р. Славейковъ.
Свърши се благополучно мисията ми, описана въ статията ми Побългаряването на Източна Румелия. Свърши се тя, и подиръ едно кратко прѣстояване въ Букурещъ, дѣто за пръвь пѫть се запознахъ съ покойния Евлоги Георгиевъ, азъ, на 30 юни 1879, пристигнахъ съ другар-си Д-ръ Янколовъ въ Софии. Тукъ едва що бѣ пристигналъ новоизбраниятъ Князь на България, Александръ I. И всичкото внимание на политическитѣ крѫгове бѣ погълнато отъ прѣдстоящето сьставяне на първото българско министерство. Либерално ли трѣбваше да бѫде то или консервативно? Дълго говорихме ние по тоя въпросъ съ покойния Д-ръ К. Стоиловъ, който бѣ тогава секретарь на Князь Александра и който, по негова порѫка, бѣ дошълъ да се съвѣтва и съ мене. Азъ бѣхъ противъ повѣряването властьта само на консерваторитѣ. И Князьтъ искренно желаеше да състави едно смѣсено министерство. Затова три пѫти бѣ поканилъ г. Д. Цанковъ, а единъ пѫть и г. П. Каравеловъ. Но г. Цанковъ отказа да влѣзе въ кабинета съ г. Д. Грековъ, а г. Каравеловъ отговори, че приемва, ако или г. Цанковъ, или г. Хр. Стояновъ и П. Р. Славейковъ, влѣзатъ въ кабинета. И тъй като Князьтъ бѣ вече обѣщалъ на г. Грекова портфейла на правосѫдието, условията на лидеритѣ на либералната партия не се приеха. Въпросътъ се окончателно рѣши на 5 юли. Него день се назначи чистоконсервативниятъ кабинетъ на г. Т. Бурмовъ, съ г. г. Балабановъ, Начовичъ, Грековъ и Паренсовъ като министри на външнитѣ работи, на финанситѣ, на правосѫдието и на войната. Оставаше празденъ портфейльтъ на народното просвѣщение. И първиятъ, комуто се прѣдложи той отъ г. Балабановъ, бѣхъ азъ. Изненаданъ отъ поканата за единъ постъ, за който не се чувствувахъ подготвенъ, прѣдвиждайки, че новото министерство не ще
116
има мнозинство при новитѣ избори за Народното Събрание, азъ отказахъ. Съгласихъ се обаче да приема друга длъжность и тръгнахъ за Пловдивъ за да вида домашнитѣ, отъ които бѣхъ се отдѣлилъ цѣли петь мѣсеца. И бѣхъ се съгласилъ да остана въ София, защото, първо азъ не криехъ, че всичкитѣ ни грижи трѣбваше тогава да бѫдатъ посветени на доброто уреждане на княжеството и защото, второ, всичкитѣ приятели, които тамъ срѣщнахъ — Генералъ Грессеръ, г. г. Давидовъ, Дриновъ, Начовичъ, Грековъ и пр. — ме съвѣтваха да не отивамъ въ Източна Румелия. Г. Грековъ ми каза още въ началото, че Генералъ Грессеръ ме бѣ прѣдложилъ на Князь Александръ за поста на министра на вѫтрѣшнитѣ работи. Но прѣдложение за тоя портфейлъ менѣ не се направи прѣди съставянето на кабинета, а слѣдъ съставянето му, както казахъ вече, другъ постъ не ми се прѣдложи освѣнъ оня на министъръ на просвѣтата.
Въ Пловдивъ стигнахъ на 9 юли. И веднага тамошни приятели настояха да приема директорска служба и остана тамъ. Обѣщалъ въ София, ъзъ не можахъ да приема това прѣдложение. Отъ София обаче забавиха да ми направятъ нѣкое конкретно прѣдложение. Едва кѫдѣ края на августъ азъ получихъ слѣдното писмо отъ г. М. К. Балабановъ:
„София, 29 августъ 1879.
„Драгий ми Господине Ив. Ев. Гешовъ,
„Г-нъ Стоиловъ ви е приказвалъ, какво мисляхъ за васъ когато прѣди 4 недѣли бѣхъ ви телеграфиралъ подиръ единь разговоръ съ нѣкои си отъ моитѣ събратия. Види се, че вий сте били на друго мнѣние. Както и да е, ако сте рѣшени да додете тука, сега за васъ мѣсто може да се намѣри. Вий може да бѫдете, ако не министръ, защото самъ види се, че не щете да имате главоболие, то членъ въ касацията, или агентъ въ Букурещъ подиръ малко врѣме, или и секретарь въ нѣкое министерство съ 8.000 франка плата за сега. Ако, прочее, сте свободни до сега и сте се рѣшили да оставите Източна Румелия, то нѣма освѣнъ да ми обадите за това, па, ако искате, да станете да додете и вѣрвамъ, че сé нѣщо ще да стане.
„Сѣмейството ми е всичко добрѣ и Ви поздравлява вседомовно заедно съ баща, майка, съпруга, дѣца и дѣчурлига. Сѫщо ви поздравлява и вашиятъ
М. Д. Балабановъ”.
117
Додѣто пристигне това писмо, прилтелитѣ въ Пловдивъ бѣха убѣдили новия източно-румелийски Генералъ-Губернаторъ, Алеко Богориди, да сондира Високата Порта за моето назначение като директоръ на правосѫднето. Портата отказа да одобои това назначение. Тоя отказъ тъй възмути приятелитѣ и мене, че ние рѣшихме да се не прѣселвамъ въ София, за да остана въ Пловдивъ за да продължимъ борбата противъ турското правителство. Азъ се съгласихъ съ Хр. Г. Дановъ да поема отново главното редакторство на в. Марица и взехъ да се готва за независима отъ директорската длъжность дѣйность въ Областното Събрание и изходящия отъ него Постояненъ Комитетъ. Кѫдѣ края на октомври азъ бѣхъ вече прѣдседатель на тоя Комитетъ. И скоро тъй властно се засили у мене желанието да вида довършено дѣлото на побългаряването на Източна Румелия и тъй обикнахъ моята двойна дѣйность — вѣстникарска и законодателна — че отказахъ повторна покана отъ Княжеството за да приема министерски постъ, покана, която тоя пѫть ми се направи отъ г. г. Петка Каравеловъ и П. Р. Славейковъ. Ето тѣхното писмо, което ми донесе въ Пловдивъ г. Ив. Славейковъ.
„Бай Гешевъ,
„Простете ме, че така на кратко ще Ви пиша, защото имамъ толкова работа, щото немога да втасамъ. Когато пѫтувахъ по България, азъ се срѣщнахъ съ Д. Янкулова, който ми говореше, че Вие съ него мислите, че сичкитѣ усилия на нашитѣ патриоти трѣбва да бѫдатъ направени за да може да бѫде наредено княжеството до колкото е възможно по добрѣ; затова азъ се осмѣлявамъ да се обърна къмъ Васъ и да Ви моля да приемете единъ министерски портефелъ въ княжеството, защото едвамъ можемъ да намѣримъ човѣкъ по-добрѣ пригоденъ при сегашнитѣ трудни обстоятелства. Сичката народна партия ще приеме това съ голѣмо възхищение, а азъ съмъ твърдо убѣденъ, че Вие ни несчитате за хора, съ кокто не ще може да се работи въ бѫдащето. За всичко ще прѣговорите съ г. И. Славейковъ.
„Вашъ: Петко Каравеловъ
П. Р. Славейковъ
„София, 1879/12 ноември
Какво бѣ моето участие въ борбата за окончателното побългаряване на автономната область, ще се види отъ статията ми върху Източна Румелия и Избора на Първия и Постояненъ Комитетъ,
118
която се помѣства като послѣдня въ тая книга. За по-нататъшната ми дѣйность въ Южна България говорятъ моитѣ стагии въ в. Марица, който се издава въ Пловдивъ до съединението, говори и моятъ докладъ върху извършеното отъ мене въ 1881—1883, като източно-румелийски директорь на финанситѣ, докладь, обнародванъ въ моитѣ Думи и Дѣла (стр. 1). Назначенъ прѣзъ ноември 1883 за директоръ на Българската Народна Банка, азъ прѣзъ декември сѫщата година напустнахъ Источна Румелия, дойдохъ въ София. Двадесетина мѣсеци подиръ моето прѣмѣстване стана и съединението. И взехъ участие азъ въ борбата за това съединение, ходихъ като делегатъ въ Копенхагенъ и Лондонъ, въ Парижъ и Букурещъ, дѣто подписахъ мира съ Сърбия, подирь войната ни съ нея въ 1885. Моитѣ спомени отъ оная епоха, озаглавени Спомени и Документи изъ Борбата за Съединението (в. Дума, 2—7. септември 1915) тъй скоро се обнародваха, че нѣма нужда да се прѣпечатватъ и тукъ.