Нишкото въстание през 1841 г. и европейската дипломация

Игор Дамянов

 

БИБЛИОГРАФИЯ

 

I. ИЗВОРИ  (а. Архиви; б. Публикувани документи и мемоари; в. Вестници и други периодични издания)

II. ИЗСЛЕДВАНИЯ

 

     I. ИЗВОРИ

 

а. Архиви

 

Архив внешней политики России (АВПР)

— ф. Канцелярия, д. 44, 45, 46, 191, 194.

— ф. Главный архив. V-A2, с. 164, 222, 225, 226.

 

Български исторически архив — Народна библиотека „Кирил и Методий" в София (БИА—НБКМ)

— ф. 1, Б

— ф. 66 (Александър Екзарх)

 

Archives du Ministère des Affaires Etrangères de France (AMAE)

— Angleterre, Correspondance politique, Londres, t. 657, 658.

— Autriche, Correspondance Politique, Vienne, t. 429, 430.

— Grèce, Correspondance politique, Athènes, t. 33.

— Russie. Correspondance politique, St Petersbourg, t. 197.

— Turquie, Correspondance politique, Constantinople, t. 282, 283, 295.

— Turquie, Correspondance politique et consulaire:

     Belgrade, t. 1, 2;

     Bucarest, t. 1;

     Janina, t. 1;

     Jassi, t. 1;

     Salonique, t. 1;

     Smirne, t. 1.

— Série Mémoires et documents, t. 39—60 (Provinces slaves).

 

Public Record Office — Foreigft Office (PRO—FO)

— Embassy and Consular Archives, Turkev, Salonica, 195/176.

— Turkey, 78/364, 78/400, 78/445, 78/696, 78/697.

 

 

б. Публикувани документи и мемоари

 

Документи за българската история, т. 3. Документи из турските държавни архиви (1564—1908 г.), ч. I (1564—1872 г.), C., 1940.

 

Муравьев, Н. Турция и Египет в 1832—1833 годах. Из записок H. Н. Муравьева, т. 4. Русские на Босфоре. М., 1889.

 

Романски, С. Австрийски документи по Нишкото българско въстание от 1841 г. — СбНУ, кн. XXVI. С., 1912.

 

Романски, С. Българите във Влашко и Молдова. Документи, C., 1930.

 

Тодоров, Н. Положението на българския народ под турско робство. Документи и материали. С., 1953 г.

 

Тодорова, М. Подбрани извори за историята на балканските народи XV—XIX век. C., 1977.

 

155

 

 

Цветкова, Б. Френски дипломатически документи за въстаническите движения в Поморавието през 1841 г. — В: Известия на държавните архиви. Т. 13, C., 1967, с. 270—285.

 

Цветкова, В. Турски документи за въстаническото движение в Поморавието през 1841 г. — В: Известия на държавните архиви. T. 14, С., 1968, с. 220—239.

 

Bourne, K. The Foreign Policy of Victorian England, 1830—1902 Oxford, 1970.

 

Hurmuzachi, E. Documente privatoare la istoria Românilor, vol. XVII. București, 1913.

 

 

в. Вестници и други периодични издания

 

Знаме, Народни права. Земеделско знаме, Сербске народне новнне, Српске новине, Видов дан, Световид, Восток, Српски Дневник. Новине читалишта Београда, Albina Româneasca (Jassi), Gazeta Transilvaniei (Brachov), Le Moniteur ottoman, Le Temps.

 

 

     II. ИЗСЛЕДВАНИЯ

 

Aнчев, A. Руската общественост и Българското национално възраждане през 30-те и 40-те години на XIX в. — В: Одринският мир от 1829 г. и балканските народи (поредица „Балкани”, № 5). С., 1981, с. 163—184.

 

Арнаудов, М. Селимински. Живот, дела, идеи. С., 1938.

 

Арнаудов, М. Творци на Българското възраждане. Първи възрожденци. T. 1. С., 1969.

 

Бериндей, Д. Данни за България в румънските периодични издания до 1858 г. — В: Сб. в чест на академик Димитър Косев. Изследвания по случаи 70 години от рождението му. С., 1974.

 

Бoгoров, И. Избрани съчинения. С., 1940.

 

Боев, Р. Още за участието на българи в Кримската война (1853—1856 г.). — Исторически преглед, 1968, № 1.

 

Ботев, Хр. Сърбия и нашето освободително движение. — Знаме, № 13, 4 април 1875 (вж. и Събрани съчинения. Т. 2. С., 1976).

 

Бутковский, Я. Сто лет австрийской политики в Восточном вопросе. Т. 1—2, СПб, 1888.

 

Велики, К. Браилските бунтове. С., 1968.

 

Виноградов, В. Великобритания и Балкани: от Венского конгресса до Кримской войны, .4, 1985.

 

Вучковић, В. Српска криза у источном питањю (1842—1843). Београд, 1957.

 

Гандев, X. Европейски изучавания на България през време на Възраждането. — В: Исторически преглед, 1946—1947, № 2.

 

Генова, Л. Националноосвободителни движения на балканските народи (Втората половина на XVIII в. — 1878 г.). Въоръжена борба. С., 1978.

 

Генчев, Н. Франция в Българското духовно възраждане. С., 1979.

 

Грек, И. Деятельность П. Ганчева по организации второго Браильского выступления (1841—1842). — Исследования по истории стран Юго-Восточной Европе в новое и новейшее время, Кишинев, 1983.

 

Грек, И., И. Забунов. Новые документы о движении бессарабских болгар в поддержку второго Браильского бунта 1842 г. — Известия AH МССР, сер. Об. наук Кишинев, 1974, № 1, с. 65—72.

 

156

 

 

Дамянов, И. Към въпроса за дипломатическите постъпки на българите пред европейските правителства през 40-те години на XIX в — В: Държавностно-политически традиции по българските земи (Материали от Втората национална конференция на младите историци). В. Търново, 1980, c. 157—166.

 

Дамянов, И. Проекти за създаване на независима българска държава през 1828—1829 г. — В: Одринският мир от 1829 г. и балканските народи (Поредица „Балкани”, № 5). С., 1981.

 

Дамянов, И. Австрийските военнополитически кръгове и Нишкото въстание през 1841 г. — Военноисторически сборник, 1982, № 2, с. 145—155.

 

Дамянов, И. Мястото на Нишкото въстание 1841 г. в историята на българското националнореволюционно движение. — Военноисторически сборник 1986, № 5, с. 21—32.

 

Дамянов, С. Франция и българската национална революция. С., 1968.

 

Дамянов, С. Димитър Панов Гинин (Към историята на руско-българската бойна дружба през третата четвърт на XIX в ). — В: В памет на академик Михаил Димитров. Изследвания върху Българското възраждане. С., 1974.

 

Дамянов, С. Александър Екзарх и френската политика по българския въпрос през 40-те години на XIX в. — Векове, 1975, № 1.

 

Дамянов, С. Френската политика на Балканите (1829—1853 г.). С., 1977.

 

Дамянов, С. Русия и Българският въпрос през Възраждането. — В: България и народите на Съветския съюз през вековете (Летопис на дружбата, т. 8). С., 1981, с. 453—488.

 

Данова, Н. Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX в. С., 1980.

 

Димитров, Г. Княжество България в историческо, географическо и етнографско отношение. ч. 1, С., 1894; ч. 2, Пловдив, 1896.

 

Димитров, С. Чифлишкото стопанство през 50-те—70-те години на XIX в. — Исторически преглед, 1955, № 2.

 

Димитров, С. Към въпроса за отменянето на спахийската система в нашите земи. — Исторически преглед, 1956, № 6.

 

Димитров, С. Сърбия и въстаническите движения в Западна България през 30-те—40-те години на XIX в. — Studia Balcanica, т. 2. С., 1970 (Проучвания по случай II конгрес по балканистика).

 

Димитров, С. Въстанието от 1850 г. в България. C., 1972.

 

Дихан, М., Й. Mитев. Ценни документи в Одеския архив за Браилските бунтове 1841—1842 г. — Известия на Института за история при БАН, т. 14—15. С., 1964, с. 455—467.

 

Дойнов, С. Нишкото въстание от 1841 г. — Военноисторически сборник, 1970, 5, с. 44-48.

 

Дойнов, С. Българите и първото сръбско въстание. — Исторически преглед, 1970, № 5.

 

Дойнов, С. Българското националноосвободително движение 1800—1812 г. С., 1979.

 

Доросиев, Л. Французки учени, писатели, публицисти и политици за българския народ. — В: Луи Леже. C., 1925, с. 120—127.

 

Жечев, Н. Българите в Руско-турската война от 1828—1829 г. — В: Одринският мир от 1829 г. и балканските народи (Поредица „Балкани", № 5). С., 1981.

 

Жигарев, С. Русская политика в Восточном вопросе (Ея история в XVI— XIX веках, критическая оценка и будущие задачи), — Историко-юридические очерки. М., 1896.

 

3айончковский, А. Восточная война 1853—1856 гг. T. 1, СПб., 1908.

 

Занетов, Г. Българи на Морава, С., 1914.

 

История на България. T. 1, C., 1961.

 

157

 

 

История на България. Т. 5. С., 1985.

 

Иширков, А. Западните краища на българската земя. Бележки и материали. C., 1915.

 

Иширков, А. Град Враня и Вранско. Културно-географски и исторически бележки. 1918.

 

Йонов, Д. Александър Екзарх. — Минало. II—II, 1909—1910.

 

Киняпина, Н. Внешняя политика России первой половины XIX в. М., 1963.

 

Киняпина, Н. Външната политика на Русия през XIX век. С., 1980.

 

Конобеев, В. Българското националноосвободително движение. Идеология, програма, развитие. 1972,

 

Koсев, Д. Лекции по нова българска история. C., 1951.

 

Koсев, Д. Полски емигранти в Османската империя за политическите настроения на българите през 1848—1849 г. — В: Сб. в чест на проф. д-р Христо Гандев. C., 1985, с. 161—182.

 

Koсев, К. Документи в съветските държавни архиви за Браилския бунт от 1842 г. — В: Г. С. Раковски. Възгледи, дейност и живот, Т. 2. Документални материали. C., 1968. с. 165—199.

 

Kpаев, полковник. Въстанията на българите за освобождение от турско иго (1396—1877 г.). — Задружен труд, 1903, № 10—12.

 

Лавис, Э., A. Pамбо. История XIX века. М., 1938.

 

Липранди, И. Болгария. M., 1877.

 

Mаринов, Д. Политически движения и въстания в Западна България. — В: СбНУ, № 2, С., 1890.

 

Материалы для изучения Болгарии. Ч. 2. Бухарест, 1877.

 

Mилићевић, M. Кральевина Србија. Нови крајеви. Београд, 1884.

 

Mинкова, Л. Переписка болгар с Нилом Александровичем Поповым. — В: Bulgarian Historical Review, 1977, № 1—3.

 

Михайлов, Й. Мисията на Бланки в България. Пловдив. 1906.

 

Hачов, Н. Стефан Богориди. — В: СбБАН, № 24. Клон Историко-филологичен и философско-обществен. С., 1931.

 

Недков, Б. Браилските бунтове 1841—1842 (Турски документи). — В: Сб. в памет на академик Михаил Димитров. Изследвания върху Българското възраждане. С., 1974, с. 697—734.

 

Hиков, П. Възраждане на българския народ. Църковно-национални борби и постижения. С., 1930.

 

Hиякий, В. Заговор болгар на Дунайских княжествах и на юге России в 1841 — 1842 годах. — Научные доклады высшей школы. Исторические науки. М., 1959, № 2, с. 121—140.

 

Hиякий, В. Миссия русского дипломата Кодинца в Болгарни после Нишского восстания 1841 года. — Научные доклады высшей школы. Исторические науки. М., 1961, № 1, с. 146—158.

 

Hовичев, А. История Турции. Т. 2, ч. 1 (1792—1839 гг.). Л., 1968;  Т. 3, ч. 2 (1839—1853 гг.). Л., 1973.

 

Пантев, А. Принципи и методи на английската външна политика. — Векове, 1972, № 3.

 

Пастухов, И. Педагогическите възгледи на Александър Екзарх. — Училищен преглед. 1922, № 5—6.

 

Петров, Б. Биография на Георги Стойков Раковски. C., 1910.

 

Планински, Н. Черти из живота на Александър Екзарх. Сливен, 1884.

 

Попов, Н. Россия и Сербия. Исторической очерк русского покровительства Сербии с 1806 по 1856 гг. М., ч. 2, 1869.

 

Попов, H. Србија и Руссија. Од Кочине краине до св. Андријевске скупштине. Св. 1—4, Београд, 1870.

 

158

 

 

Радев, С. Българите преди един век според един френски дипломат. — Подслон, 1935, № 1.

 

Ровняков, А. В борьбе за свободу Болгарии. Национально-освободительное движение болгарского народа и деятельность Г. Раковского, 30—60-е г. XIX в. Л., 1980.

 

Розен, Г. История Турции от победы реформы в 1826 году до Парижского трактата в 1856 году. Ч. 2, СПб., 1872.

 

Романски, С. Браилски историйки 1841—1843 г. Студии и документи. C., 1915, СбБАН, № 3.

 

Романски, С. Заговорът на Г. С. Раковски (Г. Македон) в Браила през 1842 г. СбБАН. № 14, С., 1920.

 

Романски, С. Въстанически заговор на Васил х. Вълков в Браила през 1843 г. C., 1922, ГСУ, ИФФ, № 18.

 

Сидельников, С. Селянскі повстания в 1841 i 1850 pp. в Болгарии. — Харківский державний педагогически институт. Наукові записки (Исторична серія). T. 15, Киів—Харків, 1954.

 

Сковронек, Й. Михаил Чайковски и българското национално движение (1841—1845 г.). — В: Сб. в чест на академик Димитър Косев. С., 1974.

 

Смоховска-Петрова, В. Михаил Чайковски—Садък паша и Българското възраждане. С., 1973.

 

Cавич, А. Спомени на капитан Вълков Васил Петрович Чардаклиев). С., 1932.

 

Стоилов, А. Отзвуци от миналото. — Отец Паисий. 1928, № 5.

 

Стoјанчевић, В. Милош Обреновић и његова доба. Београд, 1918.

 

Страњаковић, Д. Влада уставобранитеља 1842—1856. Београд, 1932.

 

Tарле, Е. Крымская война. T. I. — В: Соч. Т. 8, М., 1958.

 

Тодоров-Хиндалов, В. Въстания и народни движения в предосвободителна България според новооткрити официални турски документи. С., 1929.

 

Тодоров, Н. Филики етерия и българите. С., 1965.

 

Тодоров, Н., В. Трайков. Гръцкото въстание от 1821—1829 г. и българите. — Исторически преглед, 1971, № 2.

 

Тодорова, М. Англия. Русия и Танзиматът. С., 1980.

 

Tрайков, В. Документи за Г. С. Раковски в български, румънски, гръцки и италиански архиви. — Г. С. Раковски. Възгледи, дейност и живот. Т. 2 (Документални материали). С., 1968.

 

Tрайков, В. Г. С. Раковски и балканските народи. С., 1971.

 

Трайков, В. Георги Стойков Раковски. Биография. С., 1974.

 

Трайков, В. Идеологически течения и програми в националноосвободителните движения на Балканите до 1878 г. С., 1978.

 

Трайков, В., Н. Жечев. Българската емиграция в Румъния — XIV век—1878 г. и участието ѝ в стопанския, обществено-политическия и културния живот на румънския народ. С., 1986.

 

Трайков, Н. Спомените на Васил Вълков. — В: Известия на историческото дружество. Т. 10. С., 1931.

 

Христов, X. Аграрният въпрос в българската национална революция. С., 1976.

 

Ценов, Г. Русия и завоевателните стремежи на сърбите. С., 1915.

 

Чилингиров, С. Поморавия по сръбски свидетелства. Историческо издирване с една карта. С., 1917.

 

Чилингиров, С. Документи за Скопската и Нишката епархия. — В: Македонски преглед, год. XII (1940—1941), № 2, с. 109—124.

 

Чихачев, П. Великие державы и Восточний вопрос. М., 1970.

 

159

 

 

Шабанoв, Ф. Государственньж строй и правовая система Турции в период Танзимата. Баку, 1967.

 

Шарова, К. Български дипломатически акции пред Европа в началото на 40-те години на XIX в. — В: Сб. България и европейските страни през XIX—XX в. С., 1975, с. 27-48.

 

Шapoвa, К. Българският политически център в Париж през 40-те години на XIX в — В: Сб. в чест на академик Христо А. Христов (По случай 60-годишнината му). С., 1976, с. 68—88.

 

Шишманов, И. Александър Стоилович Боев—Екзарх. — Във: В. Свобода. I—II, 1891, бр. 143.

 

 

Anсеl, J. Manuel historique de la Question d’Orient. Paris, 1926.

 

Andеrson, M. The Eastern Question 1774—1923. London, 1966.

 

Antel, S. Tanzimat maarifi. — In: Tanzimat. Yüzüncü y Idönümü münaselbetile. Istanbul, 1940.

 

Вlanqui, J. Voyage en Bulgarie pendant l’année 1841. Paris, 1843.

 

Вlanqui, J. Rapport sur l’état social des populations de la Turquie d’Europe. Paris, 1842.

 

Bolsover, G. Russia and the Eastern Question on 1832—1841. — Bulletin of the Institute of Historical Research, vol, XI. 1933, № 32.

 

Вoué, A. Turquie d’Europe, t. III—IV, Paris, 1840.

 

Cataui, J.-Edm. Histoire des rapports de l’Egypte avec la Sublime Porte du XVIIIe siècle à 1841. Paris, 1919.

 

Cataui, R. et G. Mohamed Aly et l’Europe. Paris, 1950.

 

Cernovodeanu, P. Importanja raportelor consulare englese pentru istoria Principatelor Romăne in perioada regulamentara (1835—1847). — Revista de istorie. București, 1981, № 6.

 

Chapuisat, E. Lettres de J. G. Eynard relatives à la Grèce (1841—1843). Genève, 1917.

 

Charles-Roux, F. Thiere et Méhemtt-Ali. Paris, 1951.

 

Cousinéry, E.-M. Voyage dans la Macédoine. T. 2, Paris, 1831.

 

Damianov, I. Les grandes puissances et la question bulgare après l’insurrection de Nich en 1841. — Actes du Premier colloque d’historiens bulgares et hollandais. Sofia, 1984 (sous presses).

 

Damianov, S. La France et la question bulgare au cours des années 40 du XIXe siècle. Bucarest, 1974 (IIIe congrès international des études balkaniques et sud-est européennes).

 

Djordjević, D. Révolutions nationales des peuples balkaniques (1804—1914). Beograd, 1965.

 

Djordjević, D., St. Fischer-Galati. The Balkan Revolutionary Tradition. Columbia Univ. Press, New York, 1981.

 

Driault, E. La Question d’Orient depuis ses origines jusqu à nos joure, 6e ed Paris, 1914.

 

Driault, E. L’Egipte et l’Europe. La crise de 1839—1841 (Correspondance des consuls de France et instructions du Gouvernement). T. 1—2. Le Caire, 1930—1933.

 

Driault, E., M. Lhéritier. Histoire diplomatique de la Grèce de 1821 à nos joure. T. 2. Paris, 1925.

 

Engelhardt, E. La Turquie et la Tanzimat. T. 1—2, Paris, 1882—1884.

 

Georgescu, V. Conscience nationale et mouvement d’émancipation dans le contexte de la modernisation globale des sociétés sud-est européennes. — Revue des études sud-est européennes (Bucarest), 1979, n° 4, p. 726—730.

 

Guichen, E. La crise d’Orient de 1839—1841 et l’Europe. Paris, 1912.

 

Handеlsman, M. Czartoryski, Nicolas I et la Question du Proche Orient. Paris, 1934.

 

160

 

 

Heidborn, A. Manuel de droit publique et admoinistratif de l’Empire ottoman. T. 1. Vienne—Leipzig, 1908.

 

Lamartine, A. de. Voyage en Orient. T. 2. Paris, 1911.

 

Lеwak, A. Dzieje emigracji polskej w Turcji. 1831—1878. Warszawa, 1935.

 

Lewis, B. The Emergense of Modem Turkey. London, 1961.

 

Pinson, M. Ottoman Bulgaria in the First Tanzimat Period. The Revolte of Nish (1841) and Vidin (1850). — Middle Eastern Studies. Il, 1975, no 2.

 

Pouthas, C. Le mouvement des nationalités en Europe dans la première moitié du XIXe siècle. Cours multipliés, publiés par le „Centre de documentation universitaire". Paris. 1965.

 

Rеgnault, E. Histoire politique et sociale des principautés danubiennes, Paris, 1855.

 

Robert, C. Les Slaves de Turquie, T. 2. Paris, 1844.

 

Rodkey, F. The Turco-Egyptian Question in the Relations of England, France and Russia. 1831—1841. Part I. University of Illinois. Studies in the Social Sciences, vol. XI (Sept.-Dec. 1923), № 3 and 4, Urbana, Illinois, 1942.

 

Šarova, K. Les Bulgars dans la politique balkanique de l’émigration polonaise (1842—1843). — Bulgarian Historical Review, II, 1974. № 3, p. 25—52.

 

Šarova, K. La question nationale bulgare devant l’Europe au coure de la crise d’Orient du début des années 40 du XIX siècle. — Etudes historiques. T. 8, Sofia, 1975, p. 203—236.

 

Skowronek, J. Polityka balkanska Hotelu Lambert (1833—1857). Warszawa, 1976.

 

Tafta, L. Mișcarea de eliberare nationala a popoarelor din Imperiul otoman in prima jumatate a secolului al XlX-lea. — Revista de istorie. București, 1979, № 6.

 

Temperley, H., L. Pinson. Foundations of British Foreign Policy from Pitt (1792) to Salisbury (1902). London, 1970.

 

Temperley, H., L. Pinson. A Century of Diplomatie Blue Books 1814—1914. London, 1966.

 

Vacalopoulos, K. L’économiste français Arthémond de Regny et son rôle dans l’histoire financière de la Grèce (1831—1841). Thessaloniki, 1977.

 

Vaillant, J. La Roumanie. T. 2. Paris, 1844.

 

Vеlichi, C. România și Renașterea bulgara. București, 1980.

 

 

[Previous]

[Back to Index]