I. ОБРАЗИ НА ЕЗИЧЕСКИ ФИЛОСОФИ И ПИСАТЕЛИ В ТРАПЕЗАРИЯТА НА БАЧКОВСКИЯ МАНАСТИР И В ЦЪРКВАТА „РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО” В АРБАНАСИ
Когато към края на XVI век устремът на османското завоевание постепенно стихнал и границите на Османската империя се изместили далеч на запад и на изток, балканските територии се оказали във вътрешността на новата обширна държава. В тях настъпило известно успокоение и дори привидно благосъстояние. Почувствували благоприятната промяна между другите и иноците на някои от големите тукашни обители, а заедно с тях братството на Бачковския манастир. Игумен на обителта през последните години на XVI столетие бил йеромонах и протосингел Даниил, син на някого си Михаил и на Кираца, споменати в един манастирски поменик заедно с Ирина, вероятно негова сестра. Неизвестно точно кога йеромонах Даниил заемал длъжността пловдивски митрополит.В поменика на манастира (1) той е упоменат с почетното звание „ктитор”, ще рече строител и обновител на обителта. Именно по негово време, благодарение на общото икономическо възмогване, започнала оживена строителна дейност за обнова и разширение на вече рухналите манастирски сгради. Тази дейност продължила и след смъртта на игумена Даниил, починал през 1595 г. При неговите приемници Дионисий, Матей, Партений, Неофит и Антоний, споменати в манастирските поменици, освен съграждането на съборната трикорабна църква, било извършено и друго строителство. Построена била, на първо място, обширна трапезария, всред която била разположена голяма мраморна трапеза, на която е трябвало да се хранят както манастирските братя, така и видните посетители на обителта. В единия край на самата трапеза бил издялан дълъг надпис на гръцки език, в който се съобщава, че тя, мраморната трапеза, била направена със средствата на бившия пловдивски митрополит Дамаскин, при игумена Матей, от майстор Никола — произхождащ вероятно от някое от близките селища. Дадена е и годината: 1601, индикт 14-и (2).
Строителството продължило още години наред, през почти цялата първа половина на XVII век. Друг надпис (3), все на гръцки език, изписан на южната страна на трапезарията, ни осведомява за другите строежи, извършени тук по това време. При игумена „господин” Партений бил построен в 1604 г. централният манастирски храм. Думите „из основа” трябва да се тълкуват само в смисъл, че на мястото на старата църква и върху нейните основи била построена сегашната манастирска катедрална църква. Разполагайки очевидно със значителни средства, игумен Партений построил през 1622 г. зимник (κατώγειον), което свидетелствува за обилие от хранителни припаси и други продукти, за чието грижливо съхранение е било нужно такова помещение. Само година по-късно бил построен и намиращият се близо до манастира метох.
9
Ако и съградената в началото на столетието обширна трапезария да не била предназначена за сакрални цели, игумен Партений се постарал да я украси с богата многоцветна живопис. През 1643 г., по негово време, било извършено украсяването на трапезарията със стенопис, средствата за което били дадени от ,.препочтения и пресветъл първенец господин Георги”, който ще да е бил богат жител от тази покрайнина. Като съдим по изяществото на тази полихромна живопис и по добавените надписи на гръцки език, трябва да допуснем, че за създаването на тази пищна украса са били докарани майстори живописци от други области на Балканския полуостров. Те са могли да бъдат дори гърци-художници от Цариград, от Мала Азия или от Солун. За съжалениемалословният съставител на надписа не ни съобщава за това никакви подробности. Свързана непосредствено с готварницата (магерницата) и използувана до 1964 г., манастирската трапезария бе изложена на дим и влажни осаждения, които нанасяха големи повреди. Едва през 1964 г. в нея бяха предприети реставрационни работи и бе забранено нейното използуване като помещение за хранене. При възстановителни преобразования, извършени през 1966 г. чрез отстраняването на допълнителни вътрешни съоръжения, цялото стенно поле, украсено с цветна стенопис, бе разкрито и прочистено (4). Едва сега стана възможно да се прецени интересната стенопис, която покрива стените и свода на трапезарията. Очевидно е, че игумен Партений, който поръчал изпълнението на полихромната стенопис в трапезарията, както и самите художници-изпълнители, чиито имена за съжаление не са достигнали до нас, са имали намерение да създадат в помещението за хранене на братството и на посетителите не обикновена украса. Даровитите и вдъхновени художници покрили стените и свода на трапезарията със стенописи, които се отличават не само с голяма художествена стойност, но и със своята богословско-дидактична насоченост. Задоволено било окото, но и духът бил подтикнат към размисъл.
Без да се анализира тук цялата стенопис на Бачковската трапезария, заслужава да се спрем на два основни сюжета. Като оставим представените образи на Богородица и на отделни светци, нека обърнем поглед към седемте сцени с църковно-историческа живопис: това са изображенията на седемте вселенски събора на Църквата (5). Не всички изображения са добре запазени, но все пак личат множество подробности и отделните сцени лесно могат да бъдат отъждествени. По композиция тези изображения наподобяват подобни сцени в други паметници от български произход, например миниатюрите, които украсяват Ватиканския препис на среднобългарския превод на Манасиевата летопис от 1344/45 г. (6). Разбира
10
се, с оглед на разполагаемото пространство и на по-големите технически възможности тук сцените са разработени с много по-богати подробности. Доста обстоен надпис на гръцки език над всяка сцена дава точно обяснение за нея.
Тази историческа стенопис започва естествено с първия вселенски събор на Църквата, свикан по времето на император Константин Велики (306—337) в малоазийския град Никея през 325 г. На този първи събор били формулирани догмите и каноните на християнската църква. Седнал на седалище наравно с участвуващите в събора митрополити и епископи, император Константин Велики председателствува събранието на християнското духовенство. Зад императора са застанали двама телохранители. Низложен на земята, е представен и еретикът Арий, чието учение е било осъдено от събраните църковни отци. Поставеният над сцената гръцки надпис обяснява, че тук е изобразен първият вселенски църковен събор, свикан по времето на император Константин I Велики. Следва сцената на втория вселенски събор, свикан през царуването на император Теодосий I (378—395) в столицата Цариград през 381 г. Виждат се двама епископи с книги в ръка, а друг владика, застанал вляво от императора, протяга молитвено ръце. Третият вселенски събор в Ефес през 431 г. при император Теодосий II (408—450) е изобразен след това. На този събор бил осъден като еретик цариградският патриарх Несторий (428—431), който между другото проповядвал, че майката Исусова трябвало да бъде назовавана не „Богородица”, а просто „Христородица”.
По времето на император Маркиан (450—457), през 451 г., е бил свикан в Халкедон четвъртият вселенски събор, представен тук на следната сцена. На този събор били осъдени монофизитизмът (учението за едното естество на Христа) и схващанията на низложения цариградски патриарх Несторий. По същата иконографска схема е представен и петият вселенски събор, свикан по времето на император Юстиниан I (527—565) в столицата Цариград в 553 г. На този събор тримата византийски църковници Теодор от Мопсуе-стия, Теодорит Кирски и Ива Едески били обвинени в проповядване на Несториевата ерес и тяхното учение било осъдено.
На следния, шестия, тук изобразен събор било отхвърлено учението на монотелетизма (едната воля на Христа). Този събор се състоял в Цариград през 680—681 г. по времето на император Константин IV (668—685).В средата на сцената, изобразяваща полукръгло пространство, обградено в дъното от две странични правоъгълни сгради, е представен самият император. В тържествена царска дал-матика и скиптър в ръка с богато украсена корона и нимб около главата като светец, той ръководи заседанието на събора. Наляво и
11
надясно от него са седнали четирима висши църковници — епископи, облечени в полиставриони, гологлави и с нимб около главата като светци. Това е опростената схема на църковния събор, свикан тъкмо по времето, когато българският хан Аспарух се явил с войската си към устието на Дунава и започнал да напада във вътрешността на балканските земи. Именно необходимостта да присъствува на заседанията на събора и да ги ръководи възпрепятствувала за известно време императора да вземе военни мерки срещу нападенията на Аспарух и неговите воини. Надписът над сцената гласи, че това е съборът, станал по времето на императора „Константин Погонат (Брадати)”.
На последно място е представен седмият вселенски събор, свикан първоначално през юли 786 г. в столицата Цариград, а по-късно, през май на следната година, пренесен в града Никея. Главната фигура тук е младият император Константин VI (780—797), синът на Лъв IV (775—780). Край младия владетел като негова регентка е изобразена майка му Ирина (797—802), която след неговото ослепяване завзема властта в империята. Константин, млад и без брада, ръководи съборното заседание. Поради липса на място като участници в събора са изобразени само двама епископи.
Кое е внушило идеята да бъдат изобразени тук, където погледът на монасите сее спирал всеки ден, именно седемте вселенски събора, а не серия от други сцени от църковно-историческата живопис? Посредством тези изображения се е представяла нагледно една остра полемична тенденция срещу Западната, католическата църква. След свикания от патриарх Фотий през 879—880 г. църковен събор Източната или Византийската църква не признала определението „вселенски” за никой от свиканите по-късно (след седмия) събори. Цариград не признал това определение за никой от организираните от Западната църква събори. Наистина, на Фераро-Флорентинския събор от 1438—1439 г. взели участие не само представители на Западната, но също така и на Източната църква за сключване на уния, обаче значителна част от източното духовенство отхвърляла решенията на този църковен събор. Така догматическият спор между двете църкви се превърнал специално в спор относно броя на признатите вселенски събори. Това означавало признание или отхвърляне на установени на съборите канонически и догматически правила.
С такава полемична цел още патриарх Фотий, при когото вече се очертавало разделението между Източната и Западната църква, в прочутото свое послание до княз Борис-Михаил от 865—866 г. се постарал в уводния дял да наложи на новопокръстените българи
12
разбирането, че догмите на християнската вяра били формулирани именно на споменатите седем вселенски събора. „Прочее, като мислиш и вярваш така, съгласно с преданието на светата вселенска и апостолска Църква, ти — пише Фотий на българския княз (7) — о, хубаво украшение на моите трудове, приемай още и почитай светите седем вселенски събора, едните като учители, а другите като поборници на благочестието. . .”.
Завладяването на балканските области и на самата Византийска империя от османците съвсем не сложило край на догматическите спорове между Източната и Западната църква. В известно отношение те дори се засилили и пренесли на друга плоскост. При сравнителната малочисленост на завоевателя и нестабилността на неговото господство над тукашните християнски народи, ако дойдела военна помощ от Запада, можела винаги да създаде големи затруднения на турците. Обаче, изхождайки от чисто догматични верски различия, крайните застъпници на православието във Византия — какъвто бил на първо място патриарх Генадий Схоларий (1454—1456, 1462—1463, 1464—1465), който неколкократно напускал поради турско давле-ние патриаршеския престол — упорито отказвали разбирателството със Запада. Османското правителство много добре съзирало изгодата от тези верски разногласия и умело се стараело да ги поддържа и раздухва, и така осуетявало единството между Изтока и Запада и всяко възможно военно сътрудничество.
Така през първите векове на османското владичество в земите на византийското православие полемиката срещу Западната, католическата, църква продължила с всякакви средства: чрез слово, чрез книжнина (8) и чрез произведенията на изкуството. Изразно средство на тази полемика се явявали също и изображенията на седемте вселенски събора, на които именно били установени догматическите и каноническите основи на християнската Църква. Изображенията на седемте събора в трапезарията на Бачковския манастир не представяли прочее единствено произведения на църковно-историческата живопис, но те били и внушително нагледно оръжие за полемика срещу Западната църква с оглед на много по-далечни замисли от чисто политическо естество.
Върху сводовата плоскост на трапезарията е изписан друг иконографски цикъл, който целял да насочи вниманието към библейската история и към езическата древност. Тук е предадено с много богато въображение така назованото „Йесеево дърво”, ще рече родословната таблица на Исус Христос от Йесе, бащата на пророк Давид, през двадесет и осем поколения (9). Еретиците дуалисти от средновековието отричали Стария завет и учението на почти всички старозаветни пророци (10). Като се позовавала на даденото от евангелист Матей
13
Христово родословие (1, 1—17), православната църква нагледно отговаряла на еретиците чрез изобразяването на „Йесеевото дърво”, в което обичайно бивали включвани пророците от Давидовия баща до Яков и Йосиф. По този начин се доказвала пълната приемственост между старозаветното и новозаветното предание. Картината в Бачково обаче е допълнена с образите на дванадесет личности — философи и писатели от античната древност, изобразени като предвестници на Христа. Към всяка изобразена личност е дадено името. На едната страна се четат имената: „Мъдрият Аристофан”, „Мъдрият Одонеристос”, „Мъдрият Диоген”, „Мъдрият Ариклос” „Мъдрият Клеомиан”, „Мъдрият Сократ”. Докато тези изображения са вече отдавна познати, едва при разчистването в 1966 г. бяха разкрити втора серия образи. С определението „мъдрият или „мъдрецът” тук са преставени: Сибила, Платон, Плутарх, Хокиар (?), Аристотел и Гален. Тези образи, създадени през 1623 г., предават в почти естествена величина дванадесет философи и писатели от езическата древност. Техният брой е сякаш някакво загатване за 12-те Христови ученици. Изображенията са напълно условни: отделните лица са представени с богато одеяние на класически мислители, някои с корона на главата като владетели. Всеки един държи било в дясна или лява ръка разгънат свитък, върху който е написано апокрифно пророчество за Христа. Някои от имената принадлежат на много известни исторически личности от древността, други представят изопачени форми на имена, които трудно могат да бъдат отъждествени с положителност.
В редицата вляво, при главата на Йесе, на първо място (от ляво на дясно) е представен като древен „мъдрец” атинският комически писател Аристофан, роден към 444 г., починал към 380 г. пр. н.е. Той е застанал фронтално, с леко извърната надясно глава. Облечен е в дълга одежда, чийто долен край на края на ръкавите завършват с тясна светла ивица с бисери и разноцветни камъни. Носи плащ, около врата — украсена със скъпоценни камъни и бисери ивица. Преметнатият през дясното рамо плащ е прикрепен над лявото рамо, като остава открита прегънатата в лакътя и опряна на гърдите лява ръка. На главата —богато украсена корона. Обут е с обувки, украсени със скъпоценности. В дясната си ръка, леко спусната надолу, Аристофан държи разгънат свитък. Върху свитъка се чете надпис, написан с гръцки букви и на гръцки език: „И ще даде кръщение на покаяние на своя народ, и блажен е онзи, който го послуша” (11). Очевидно това е апокрифно свидетелство за идването на Христа, приписано на древноезическия писател.
На второ място в редицата е изобразен друг древен „мъдрец”, обозначен с името Одонеристос, което име мъчно може да бъде отъждествено.
14
Той също така е застанал фронтално, с леко извърната наляво към Аристофан глава. Неговата дълга одежда е също така украсена със светла ивица, по която има бисери и скъпоценни камъни. Плащът му е преметнат през лявото рамо, а над дясното е прикопчан. Около врата и в долния край на ръкавите — същата украса, както в долния край на одеждата. На главата си носи богато украсена корона. На краката си има обувки, богато украсени със скъпоценни камъни и бисери. Докато Аристофан е с малка, тъмна, леко заострена брада и коса зад ушите, Одонеристос е представен с кръгла подстригана брада, побеляла и с къдрици като буйната, спускаща се над тила бяла коса. Лявата ръка е вдигната високо пред гърдите, показалецът сочи наляво, останалите пръсти са свити. Дясната ръка е спусната надолу и държи разгънат свитък, върху който се чете апокрифен надпис на гръцки език: „Бог е Разум, и Слово, и Дух, и Словото въплотено от Отца, съвършен Человек” (12). На трето място в редицата езически „мъдрепи” е изобразен Диоген, циническият философ, роден към 412 и умрял в 323 г. пр. н.е. Застанал фронтално, той е извърнал глава надясно. Одеждата му завършва в долния край, както на предишните, с украсена с бисери и разноцветни камъни ивица. Наметката, прехвърлена през дясното рамо и прикачена с фибула над лявото, се развява широко зад гърба. Диогек има черна, заострена брада и спускаща се над тила гъста коса. На главата има корона със скъпоценни камъни. Лявата ръка, свита в лакътя, е вдигната нагоре с разтворени пръсти — жест на човек, който говори. В дясната ръка философът държи разгънат свитък, върху който се чете гръцки надпис: „Аз съм в сетните времена и години, когато ще стане. . .” (13). Недовършеното пророчество също има апокрифен характер. Изображението е напълно условно. Докато Диоген циникът живял в бедност и лишения, като за живота му се носели най-невероятни истории, тук той е в пищно одеяние, с величествена корона на главата като владетел. Вдясно от Диоген е застанал друг езически „мъдрец”, чието име се чете от двете страни на раменете му: „Мъдрият Ариклос”. Най-вероятно е, че тук имаме изопачаване на името на прочутия държавник от древността атинянина Перикъл, починал в 429г. пр. н.е., деец с огромни заслуги към Атинската република. Той е застанал фронтално, облечен в червеновинена одежда, напомняща далматиката; тя завършва в долния си край с украсена с многоцветни камъни и бисери позлатена ивица. Същата украса се вижда по позлатената яка, от която отпред се спуска почти до ивицата по долния ръб на одеждата широка позлатена ивица, богато украсена със скъпоценности. Подобен пояс е преметнат през кръста. На главата си носи златна корона, обсипана със скъпоценни камъни. Дясната ръка е вдигната нагоре,
15
показалецът сочи към фигурите от Йесеевото дърво на библейските пророци. Лявата ръка е спусната надолу и в нея той държи разгънат свитък, върху който се чете гръцки апокрифен надпис с пророчество (14): „Рожба от рожба низлязъл, рожба на рожба роден в утробата. . . (?)”. В други изображения на езически философи извън българските земи този надпис се чете върху свитъци, сложени в ръцете на Филон или на мъчноотъждествимия Астакор (15).
Предпоследен в тази редица е представен „мъдрецът” Клеомиан. Това име е очевидно неправилно написано, по всяка вероятност вместо Клеант, което е носел стоическиятфилософ, роден към 300 г. и починал към 220 г. пр. н.е. Той е облечен в светла, без украси одежда, препасана през кръста, която се спуща в широки правилни дипли надолу. Светлорозов плащ е прехвърлен през дясното рамо. Прикачен с фибула над лявото рамо, той се развява зад гърба от двете страни на фигурата. За разлика от другите изобразени личности Клеомиан (Клеант) е обут с червени обуща — като някакъв средновековен владетел. Затова пък той няма никаква корона на главата си. Философът е гологлав, с бяла широка брада и бяла коса, която се спуска до раменете. Лявата ръка е вдигната нагоре, леко свита в лакътя. Застанал е фронтално, но с глава извърната към лявата ръка. Вдигнатата ръка и разперените пръсти внушават образ на оратор. Дясната ръка е спусната надолу и държи свитък. Гръцкият надпис върху него гласи: „Онзи, който е разгънал небето и е утвърдил земята върху нещо нетрайно, ще се роди в последни времена” (16).
Редицата завършва вдясно с изображението на „мъдреца” Сократ. Облечен е във виненочервена одежда, украсена около врата и в долния край със широка златна ивица, по която има вшити разноцветни скъпоценни камъни. На главата си носи златна корона, обсипана със скъпоценни камъни. Има малка руса брада и светла коса, която се спуска над тила му. Лицето му е леко извърнато към предпоследната фигура. Обут е, както и първите четирима, с богато украсени с многоцветни скъпоценни камъни обувки. Лявата му ръка е вдигната нагоре, пръстите са разперени, а дясната е спусната и държи разгънат свитък. На свитъка се чете надпис: „И ще добие плът от еврейска дева и ще бъде разпънат. И блажени са онези, които го послушат. . .” (17).
Като точно съответствие на тези шест образа, на противоположната страна на свода к откъм нозете на спящия Йесе, са изобразени други шест образа на личности от древността. В крайната лява страна, при нозете на Йесе, е даден като някакъв византийски император „мъдрецът” Окиарос. Надписът е над дясното му рамо. Отъждествяването на това име е трудно. Предположението (18),
16
че тук трябва да видим изопачаване на името Омир, колкото и съблазнително на пръв поглед, не почива на положителна основа. Обстоятелството, че надписът, който се чете върху свитъка в ръката на Окиарос, е повторен върху свитъка, който Омир държи на изображението от Арбанаси (19), не е достатъчно за окончателното отъждествяване. Както може да се установи, един и същи надпис се повтаря в свитъци на различни лица. Палеографската общност между имената „Омирос” и „Окиарос” не е сигурен белег за отъждествяването. Тук Окиарис (или Окиар) е изобразен във фронтално положение с леко извърната към следващата фигура глава. Има малка къдрава брада и сравнително къса гъста коса. Облечен е в богато украсена дълга одежда, подобна на далматика: около врата има яка, украсена с бисери и разноцветни скъпоценни камъни, от която надолу се спуска почти до широката, богато украсена ивица по долния ръб на дрехата една извезана със скъпоценни камъни и бисери широка нашивка. През кръста е препасан лорос, преметнат през лакътя на лявата ръка, вдигната нагоре. Палецът е разперен: жест на човек, който говори. Обут е в скъпи владетелски обувки. Спуснатата дясна ръка държи разгънат свитък, върху който има гръцки надпис: „Ще дойде при нас накрай земя цар на света, и плътта ще се покаже без грях” (20).
На второ място идва „мъдрият” Аристотел (384—322 г. пр. н.е.). Главата му е леко извърната към Окиар. Носи богато украсена корона. Брадата му е малка, черна, а косата — гъста и стига до раменете. Облечен е в дълга до краката одежда, която е препасана през кръста — както впрочем при повечето образи — и завършва с богато украсена нашивка. Плащът е наметнат през дясното рамо, анад лявото личи украсена яка. Дясната ръка от лакътя нагоре е вдигната, като философът сочи с палец към фигурите от Йесеевото дърво. Лявата ръка, спусната надолу, държи разгънат свитък, на който се чете гръцки надпис: „В онези дни светлината на светата Троица ще светне над цялото творение” (21).
Следва изображението на прочутия лекар от древността Клавдий Гален, роден в 130, починал към 200 г. от н.е. Гален е известен както със своето лечител ство, така също и с многобройните си съчинения с медицинско и философско съдържание. В преработка някои от тези съчинения са преведени откъслечно на славянски още през средновековието (22). Гален е облечен в дълга одежда, която има богато украсена яка и в долния край широка нашивка. На главата си има малка, богато украсена, наподобяваща шапчица корона. Косата му е бяла и се спуска над тила, а брадата — малка, бяла и къдрава. Лицето му е леко наклонено към следващата фигура, докато тялото е дадено фронтално. Лявата ръка е вдигната от
17
лакътя нагоре, палецът отдалечен от останалите пръсти — в жест на човек, който говори. В дясната ръка, спусната надолу, държи разгънат свитък с надпис на гръцки: „При благочестив цар отново ще видим, о слънце, онази, която е разрушила съществуващия от веки храм” (23). В тези думи, приписани на Гален, се загатва за рождението на Христа от Богородица по времето на „благочестивия” император Август (44 г. пр. н.е. — 14 г. от н.е.); чрез това бива разрушен съществуващият от векове храм на езичеството. Четвъртата фигура в поредицата представя „мъдрата” Сибила. Тъй като липсва по-точно определение към името, не е възможно да се каже, коя от четирите най-известни „прорицателки” от древността е изобразена тук. Сибила е облечена в пищно одеяние на византийска императрица, с далматика, която се спуска почти до земята и покрива краката ѝ. В долния край на одеждата има широка украсена нашивка. Препасана е с богато украсена широка лента, която се кръстосва на гърдите ѝ. Обсипна със скъпоценни камъни широка ивица се спуска отпред. На главата си Сибила носи разкошна корона. Дясната ѝ ръка е вдигната нагоре, с протегнатия палец тя сочи фигурите на Йесеевото дърво. Косата ѝ се развява ниско спусната от двете страни на главата. Представена е фронтално, с поглед напред. Лявата ръка, спусната надолу, държи свитък с дълъг надпис: „Неговият син Христос ще се роди от дева Мария, и аз вярвам в него” (24). Това е почти същият надпис като този, който се чете върху свитъка на енигматичния Зиалигис, изобразен в църквата „Рождество Христово” в Арбанаси (25). Както ще бъде посочено, всред изображенията в арбанашката църква е представен друг образ на Сибила със свитък, върху който се чете съвършено различен надпис (26).
Надясно от Сибила е изобразен млад, голобрад мъж, около лицето на когото има надпис „Мъдрият Платон”. Той е застанал фронтално с отправен напред поглед. На главата си носи по-малка корона. Косата му обгражда лицето. Одеждата, препасана през кръста, се спуска в обилни дипли надолу. Наметнат е с мантия, закопчана на лявото рамо. Дясната ръка е вдигната, с разперен палец, в жест на човек, който говори. Лявата ръка е спусната надолу и държи свитък с надпис: „Бог е съществувал винаги, съществува и ще съществува, като нито има начало, нито ще има край” (27). Така в устата на езическия древногръцки философ Платон (роден в 429/28 г. пр.н.е., умрял в 347 г. пр.н.е.) е вложено прорицание, тълкувано като признание за вечността на християнския бог.
Надясно от философа Платон се вижда възрастен мъж, при когото е поставен надпис: „Мъдрият Плутарх”. Това е гръцкият писател и философ Плутарх (роден към 45 г. от н.е., умрял към 125 г. от н.е.),
18
автор на прочутите „Успоредни животописи”, както и на съчинения, обозначавани с общото наименование „Моралия” (Moralia). Плутарх е застанал фронтално, с вперен напред поглед. Облечен е в дълга царствена одежда, която се спуска надолу в красиви дипли и завършва с украсена широка нашивка. Около врата има тясна яка, от която отпред пред гърдите се спуска ивица, украсена с разноцветни камъни. На главата си носи малка корона, обсипана със скъпоценни камъни. Раздвоената бяла брада стига почти до яката. Изпитото лице на писателя-философ е обградено от малка бяла коса. Дясната ръка е вдигната към гърдите; опънатият показалец загатва за жест на човек, който говори. Лявата ръка, слабо спусната до тялото, държи разгънат нагоре свитък с надпис: „Някога късно ще дойде безначалният” (28). Плутарх е представен също и всред изображенията в арбанашката църква „Рождество Христово”, все като твърде възрастен мъж. Там той държи свитък, върху който е изписан същият гръцки текст, обаче в пълна редакция (29). Художникът от Бачковската трапезария, очевидно поради липса на достатъчно пространство, е изписал само първата част от този надпис.
Предназначението на забележителните изображения в трапезарията на Бачковския манастир — за съжаление, все още неиздадени в тяхната цялост и непълно проучени — е било да се изтъкне нагледно една обща концепция: непреривността между Стария и Новия завет. Двете редици от езически философи и писатели са поставени сякаш в основата на широко разклоненото Йесеево дърво: те като че ли представят негова основа. Изобразените тук „езически мъдреци” носят царствени одежди и всички — с изключение на Клеомиан (стоикът Клеант) — носят корони на главите си. Никой от тях обаче не носи нимб около главата си — чрез което недвусмислено се определя тяхната принадлежност към света на езичеството.
В надписите около главата на отделните личности, както и в свитъците, които те държат в ръце, има доста голям брой грешки, главно в правописанието. Текстовете са писани фонетично, следователно по слух. Това дава основание да се предполага, че художникът (или художниците), който ги е писал, не е познавал достатъчно добге литературния гръцки език. Може да се допусне също, че художникът, който е писал тези текстове,не е бил от гръцки произход и затова не е познавал достатъчно литературния гръцки език, поради което е допуснал доста много грешки в написа на отделни думи. Втората редица изображения на езически мислители и писатели, като предвестници на Христа, се намира в женското отделение на църквата „Рождество Христово” в Арбанаси край Велико Търново (30).
19
Самото място от църковната сграда, на която са изписани тези изображения, поражда известно недоумение. Ако украсителите на тази църковна сграда са желаели да изразят чрез образи концепцията за езическите философи и писатели като предвестници на християнството, то ние бихме очаквали да намерим техните образи другаде, например в самото църковно преддверие. Но и тук, в арбанашката църква, тези изображения са поставени на необичайно място, а именно в женското отделение. Няколко подробности обаче в третирането на сюжета трябва да бъдат изтъкнато. В Арбанаси образите на дванадесетте езически философи и писатели са представени извън разклоненията на Йесеевото дърво, но все пак в тясна връзка с него. И те съставят като че ли някаква основа на самото Йесеево дърво, като са наредени по шестима от двете страни на легналия на ниско ложе библейски пророк Йесе, от чиито ръце излизат разклоненията па това дърво. Обаче за разлика от изображенията в Бачково, образите в църквата от Арбанаси, рисувани няколко десетилетия по-късно — през 1681 г. — носят, всички без изключение, златни нимбове около главите си. Значението на тези нимбове е ясно: те са провъзгласени за светци на християнската църква. Такива нимбове носят всички почитани като светии личности от Стария и Новия завет, които са представени тук. Докато по число те отговарят на изображенията в Бачковската трапезария, тук намираме няколко имена, които са нови и мъчно могат да бъдат уточнени с положителност.
Пръв в редицата вляво от Йесе е изобразен философ, чието име е написано вляво от главата му, все с гръцки букви: Лиситис. Това име няма съответствие всред надписите на познатите другаде изображения на езически мислители и писатели и мъчно може да бъде отъждествено. Може да се предполага, че художникът е открил някъде името на атическия ритор Лизиас (роден в Атина през 458 г. пр.н.е., починал през 378 г.), или пък на питагорейския философ Лизис от IV столетие преди н.е., обаче липсата на успоредици от други подобни изображения поставя под съмнение това отъждествяване. Философът е представен с лице слабо извърнато надясно. Гъстата му коса обгръща лицето. Облечен е в дълга долна одежда, по която са очертани широки гънки. През дясното му рамо е преметнато наметало,което се закопчава над лявото рамо. Лявата ръка е поставена пред гърдите, разгърната в жест на оратор. В дясната ръкадържиспускащсенадолу свитък с гръцки надпис: „Онзи, който е разгънал небето и е поставил земята върху водите, ще се роди после от непорочната Мария” (31). Подобен надпис, с някои различия в текста, намираме в свитъци при изображения от Света гора Атонска (32).
20
Вдясно от Лиситис е изобразен втори философ-езичник, при главата на когото се чете надпис: Астакор. Отъждествяването на това име също създава значителни трудности. Върху изображения от Влашко и Молдава то се среща във форма Аскакуе или Аскакое (33). Изказано е предположение, че може да бъде отъждествено с името на персийския мъдрец Останес или Астанес, или с неоплатоническия философ Аристокритос от III в., ученик на Плотин (203—262) и обвиняван в изповедание на манихейската ерес (34). Главата на философа е леко обърната наляво. Облечен е в дълга долна одежда, на плещите си носи широко наметало, закопчано над лявото рамо. Има гъста и буйна коса, с широк нимб около главата. Лявата ръка е слабо спусната надолу и в нея държи дълъг разгънат свитък с надпис: „Рожба от рожба, низлазяща рожба от рожба. . ., роден, по своя воля, и роден човек, съвършен бог” (35). Надписът вероятно трябва да се допълни: „ в утроба на девица роден”. По своето съдържание надписът загатва именно за низходящата линия в родословието на Христа („рожба от рожба”, като„низлазящ” от пророк Йесе до Дева Мария). Думите „роден човек, съвършен бог” отразяват оживените спорове всред византийското общество относно „двете естества” на Христа (36). Подобен надпис с някои разно-четения се чете върху свитъка, поставен в едно светогорско изображение в ръката на християнския философ от еврейско потекло Филон (ок. 13 г. пр. н.е., починал към 54 г. от н.е.) (37).
На трето място в редицата е изобразен древногръцкият „мъдрец”, законодателят на Атинската република Солон (роден към 639 г. пр. н.е., починал към 559 г. пр. н.е.) Неговото одеяние почти не се различава от одеянието на Лиситис и Астакор. Лицето му е слабо извърнато надясно; има гъста коса и корона на главата, с нимб наоколо. Лявата ръка е поставена пред гърдите, разгъната в жест на благослов. В дясната ръка, която се подава изпод широкото, метнато през рамената и закопчано над лявото рамо наметало, държи свитък с надпис: „И ще добие плът от еврейска девица и ще го назоват опрощение и радост” (38). Подобен надпис, с някои разночетения, се чете върху изображение от Света гора (39). Четвъртата изобразена личност носи име, което също мъчно може да бъде отъждествено: Зиалигис. Лицето му е слабо извърнато наляво. Облеклото му е много по-разкошно в сравнение с облеклото на другите личности от редицата. Облечен е в богато украсена одежда, в долния край на която е поставена широка, украсена ивица. От широката яка се спуска изпъстрен с орнаменти пояс; пояс е препасан и около кръста на философа. Той има гъста и буйна коса и брада. Дясната му ръка е вдигната нагоре, с опънат палец — сякаш сочи разклоненията на Йесеевото дърво и родословието на
21
Христа. Лявата ръка е спусната и държи разгънат свитък с надпис: „Христос ще се роди от дева Мария, и аз вярвам в него” (40). Върху едно изображение от Света гора подобен надпис е поставен в ръката на Елия, отъждествявана предположително с Хипатия от Александрия (ок. 370 г. — ок. 415 г. ) (41).
На пето място в тази редица е поставен древногръцкият философ Питагор (ок. 580—500 г. пр. н.е.) (42), чийто образ се среща и на други места в балканския свят (43). Той е представен като твърде възрастен, с побеляла коса и голяма брада, облечен с дълга одежда, която завършва в долния край с широка украсена ивица. През дясното рамо е наметната мантия, закопчана над лявото рамо. Около главата има широк нимб като християнски светец. Дясната му ръка е спусната надолу и в нея държи свитък с надпис: „Бог е Разум и Слово и Дух, и Слово въплотено от Отца” (44).
На последно място в тази редица е представен атинският философ циник Сократ, чийто образ намираме и в трапезарията на Бачковския манастир. Той е облечен в дълга одежда, част от която е закрита от лежащия Йесе. Главата на Сократ е слабо обърната наляво. Той има гъста черна коса и брада. Лявата му ръка е протегната, с показалеца той сочи фигурите на Йесеевото дърво. Дясната ръка е спусната и в нея той държи разгънат свитък, който се издига над главата на Йесе. Върху свитъка се чете дълъг надпис: „И неговото име ще се прослави, и той ще бъде почитан от всички по цялата вселена” (45).
Надясно от лежащия Йесе са изобразени други шест езически „мъдреци” . На първо място се изправя Омир, с леко извърната надясно глава. Той има гъста черна коса и брада. На главата си носи малка шапка, а наоколо има широк нимб на християнски светец. Облечен е с богато украсена одежда. От яката надолу се спуска отпред дълга ивица; около кръста има пояс, който е прехвърлен през лявата ръка като владетелски лорос. В дясната си ръка държи разгънат свитък с надпис: „Ще дойде при нас късно на земята цар на света и ще се яви без никакъв грях” (46). Всред образите в трапезарията на Бачковския манастир загадъчният Окиарос носи свитък с подобен надпис (47).
Надясно от древногръцкия поет е изобразен философът Аристотел, както в Бачковския манастир, където Окиарос се намира преди него. Той е облечен в дълга одежда, която се спуска с гънки надолу. През дясното рамо е преметната мантия, закопчана над лявото рамо. Главата му е леко извърната вляво; малка корона е поставена на главата. Има дълга брада и обилна побеляла коса. Дясната ръка е поставена пред гърдите, с разгърната напред длан. Лявата ръка е спусната, в нея има разгънат свитък с надпис: „Светлината на
22
светата Троица ще проблесне по цялото творение, и Бог ще унищожи напълно всички ръкотворни идоли” (48).
В средата на редицата е изобразен философът-лечител Клавдий Гален, чийто образ намираме и в Бачковската трапезария. Той е облечен в дълга одежда, която с няколко широки гънки се спуска ниско към нозете и завършва с украсена ивица. Главата е леко наклонена надясно, но погледът гледа напред. Дясната ръка е поставена пред гърдите, с разгънати пръсти и обърната напред длан. Лявата ръка е спусната надолу и държи разгънат свитък с надпис: „И отново ще дойде да съди живите и мъртвите и да даде всекиму според делата му” (49). Заслужава да се припомни, че в изображението в Бачково лечителят Гален държи свитък с надпис, който има съвършено различно съдържание (50). Това различие в надписите още веднъж потвърждава извода, че отъждествяването на изобразените лица не може да бъде основано на надписите, които се намират по съответните свитъци.
На четвърто място в редицата е представен образът на древната прорицателка Сибила, също и тук без никакво по-точно определение. В сравнение с изображението в трапезарията на Бачковския манастир, тук Сибила е представена в много по-скромно одеяние. Облечена е в дълга одежда, която има в долния край широка украсена ивица. През дясното рамо е прехвърлен малък плащ, върху който личат множество орнаменти. Отпред се спуща украсен пояс, от който се вижда само една част. Лицето на Сибила е леко извърнато наляво, погледът ѝ е насочен също вляво. Тя има буйна коса, която се спуска над тила ѝ. На главата си има малка корона. Лявата ръка е вдигната нагоре, с показалец, който сочи нагоре — към образите на Йесеевото дърво. Дясната ръка е спусната надолу и държи разгънат свитък с надпис: „И той ще бъде разпънат от неверни евреи, и блажени са онези, които се вслушват в него; горко на онези, които не го послушат” (51). Нека бъде припомнено, че при образа на Сибила от Бачковския манастир се намира съвършено различен надпис с пророчество за рождението на Христа и изява на вярата в него (52).
Вдясно от Сибила виждаме древногръцкия философ Платон, чийто образ намираме и в трапезарията на Бачковския манастир. Философът е облечен в дълга одежда, която се спуща ниско към нозете. Лицето му е слабо обърнато надясно, но погледът е вперен напред. Той има гъста коса и брада, а на главата си малка шапчица. Лявата ръка е скръстена на гърдите, а в дясната държи разгънат свитък с надпис: „Бог е съществувал винаги, и съществува, и ще съществува, без да има начало и без край” (53). Същият надпис се чете и при изображението на Платон в Бачковския манастир (54).
23
На сетно място в редицата е изобразен ликът на писателя-философ Плутарх, чийто образ намираме и в трапезарията на Бачковския манастир. Той е облечен в дълга одежда, която има широка яка около врата и завършва долу с широка, украсена ивица на полата. Има буйна коса и пищна корона на главата, подобно на някакъв владетел. Лицето е обърнато леко наляво, погледът му също е насочен наляво. Лявата ръка е кръстосана през гърдите, а дясната е спусната надолу и държи свитък с надпис: „Някога късно ще дойде безначалният, син на безначалния (бог), който ще накаже тази много неединна (разкъсана) земя” (55). Точният смисъл на надписа не може да се долови. Очевидно тук трябва да съзрем пророчество за идването на Христа като „безначален Бог”, син на „безначалния Бог (Отец)”, който ще премахне многобожието на езическия свят и ще въдвори единобожието. Всред образите в трапезарията на Бачковския манастир намираме друго изображение на писателя и философ Плутарх, също представен като твърде възрастен мъж. В ръката му е поставен свитък, върху който се чете само началото на надписа, който е на свитъка в арбанашката църква (56).
Проучването на образите от Бачково и Арбанаси позволява да се направят общи изводи и наблюдения. В двете поредици от езически философи и писатели са поставени еднакво число лица — по дванадесет, може би по подобие на 12-те Христови ученици. Нека припомним, че също и основателят на манихейската ерес, Мани (215—276 ), имал като най-близки свои ученици дванадесет души. При съпоставката на двете поредици изображения могат обаче да се установят различия както в редуването на отделните представени лица, така и в подробности: в Бачково са изобразени някои лица, които липсват всред изображенията на Арбанаси, и обратно. Така в трапезарията на Бачково в първата редица са представени: Аристофан, Одонеристос, Диоген, Ариклос, Клеомиан (Клеант) и Сократ. Втората поредица включва изображенията на други шестима философи и писатели езичници: Олиарос, Аристотел, Гален, Сибила, Платон и Плутарх. Всред изображенията на арбанашката църква „Рождество Христово” намираме няколко нови имена. Така в първата редица се виждат образите на Лиситис, Астакор, Солон Зиалигис, Питагор и Сократ. Втората редица съдържа образите на Омир, Аристотел, Гален, Сибила, Платон и Плутарх. Несъмнено е, че двете големи поредици от изображения, разделени помежду си с интервал от около четири десетилетия — 1643 г. в Бачково и 1681 г. в Арбанаси — не следват някакъв общ първообраз. Освен основното различие, което се състои в това, че в Арбанаси всички биват изобразени като светци и съобразно с това, включени в пантеона на християнската църква, могат да се доловят множество
24
различия и в подробностите. Образите в Бачковската трапезария ни представят езическите философи и писатели в царствени одеяния и с корони на главата, като истински владетели от византийско-славянското средновековие. Сравнително по-скромни са изображенията в арбанашката църква. Затова пък тук признанието за святост, чрез изобразяване на нимбове около главата, е свързало още по-тясно тези езически мислители и писатели с Църквата. При настъпилото през края на XVII век, както и през по-сетнешно време, опростяване на културата и образоваността, обикновените молители в църквата очевидно не са имали ясна представа за изобразените личности. Не се знаело несъмнено нищо и за тяхното езичество. Представени с нимбове около главите, те всички се превръщали в християнски светци, на които набожното население се покланяло и към които отправяло молитви. Дори и в ново време при нозете на изобразените езичници се поставяли икони на християнски светци (57) и се вършели моления.
Освен всички други различия трябва да се отбележи различието в текста на надписите на по свитъците, които тези езичници държат в ръцете си. Правилни езиюво, надписите по изображенията в арбанашката църква съдържат доста много грешки в правописа— защото очевидно и те са били писани „фонетично” от лица, които недостатъчно са познавали писмения гръцки език, вследствие на ограничена образованост или поради негръцки произход. Писачът някъде просто не е разбрал текста и е дал неточен препис на своя първообраз. Образите в трапезарията на Бачковския манастир са дело несъмнено на много по-даровити художници, с много по-ясно изразена склонност към светското — тези образи са много „по-облагородени”. С изключение на Плутарх, който има известни аскетични черти, това са образи на светски лица — царе и философи, без следа от средновековния аскетизъм, с „облагороден” лик. Това отличава, общо взето, и образите на другите представени тук личности от Стария и Новия Завет. Включвайки езическите философи и писатели чрез поставяне на светителски нимбове около главите им в броя на християнските светци, художникът от Арбанаси се е постарал да им придаде по-скромен и аскетичен вид. Някои от тях имат наистина облика на християнски аскети или църковни отци, изразът на лицата им е по-строг. Поставени в непосредствена близост, вляво и вдясно от легналия Йесе, в арбанашките изображения те се включени по-тясно в кръга на почитаните от християнската църква светци. Всичко тук говори за засилено тежнение за включване на тези езичници всред предвестниците на християнството.