Възникване и облик на Кюстендилския санджак (XV-XVI век)

Христо Матанов

 

Глава Втора. КЮСТЕНДИЛСКИ САНДЖАК ПРЕЗ XV-XVI ВЕК

 

1. Възникване, административно деление и граници

 

 

Трансформирането на княжеството на Драгаши в османска военно-административна единица, наречена Кюстендилски санджак е толкова очевидно, че се приема без никакво съмнение в съществуващата литература. Очевидно е териториалното припокриване на княжеството и санджака, както и възприемането на название, пряко свързано с доосманската епоха: практика, широко разпространена и добре документирана за всички османски балкански територии през XV и XVI в. [1] В литературата сравнително добре е очертана вътрешно-санджакската административна структура и нейната динамика чрез данни от османските описи от XVI в. Поради недостатъчната изворова база за предишното столетие обаче, много основни проблеми от ранната административна история на санджака са засегнати бегло или посредством повтарящи се словесни клишета. Този факт всъщност отразява недостатъчната ни информираност за самите процеси на прерастване на княжеството в санджак. Достъпният материал за петнадесетото столетие всъщност поставя въпроси и оспорва достоверността на някои битуващи твърдения, но за съжаления предлага ограничени възможности за създаване на стройна и пълна представа за ранното развитие на Кюстендилски санджак. Така ще бъде до момен-

 

 

1. Иванов, Й., Северна Македония, с. 149 сл.; Шабановић, X., Управна подјела југословенски земља под турском владавином до Карловачког мира 1699 г. - Год. друштва историчара Босне и Херцеговине. T. IV, 1952, с. 171-204; Стојановски, А., Административно-териториална поделба на Македонија под османлиската власт до крајот на XVII в. - ГИНИ, T. XVII, кн. 2, 1973. с. 129-145 (Македонија во турското средновековие, с. 35-55); Зиројевић, О., Турско војно уређење у Србији (1459-1683). Београд, 1974, с. 89 сл.; Kiel. M., Kystendil. - In: The Encyclopaedia of Islam, Vol. V, 1986, p. 534-535.

 

94

 

 

та на откриване и включване в научен оборот на описи или фрагменти от описи от първите десетилетия на османската власт в Източна и Североизточна Македония. [2]

 

Обикновено се твърди, че османците създават Кюстендилския санджак веднага след завладяването на княжеството на Драгаши в 1395 г. Доказателство за това се търси в аналогията с други области и в някои очевидни елементи на континуитет между иредосманския и ранноосманския статут на областта. Ал. Стояновски например привежда като аргументи в полза на „светкавичното” прерастване на княжеството в санджак следните факти: съвпадение на териториите, запазване на политико-административния център Велбъжд, възприемане на название, в основата на което стои името на Константин Драгаш. [3] Като възприемаме общия смисъл на някои от тези доказателства, смятаме за възможно да ги конкретизираме, да ги обогатим или частично да ги оспорим.

 

Няма съмнение, че територията на Кюстендилския санджак отразява точно територията на княжеството на Драгаши към лятото на 1395 г. В този случай османската администрация игнорира териториалните размествания, настъпили в „Константиновата земя” след 1402 г. Така например никъде османската административна номенклатура не е съхранила следи от княжеството на кесар Углеша във Враня и Прешево. Този факт е в известно противоречие с практиката от началото на XV в.: тогава територии, подобни на неговата, са били оформяни като отделни нахии с названия, съдържащи имената на властели, сдобили се със самостоятелност след Анкарската битка. Случаят с нахията „Богдан” в санджака Паша е един от многобройните примери в това отношение. [4]

 

 

2. Би трябвало да се очаква, че „Константиновата земя” е описана от османците поне през 40-те години на XV в. и при управлението на султан Мехмед II. От тогава са първите османски описи на територии в Македония, спадащи към санджака Паша.

 

3. Стојановски, А., Административно-територијална поделба..., с. 46-47.

 

4. Богдан е бил владетел на земи северозападно от Солун по същото време, в което и кесар Углеша формира своето княжество във Враня и Прешево. Виж Матанов, Хр., Югозападните български земи, с. 145 сл.

 

95

 

 

Това би могло да означава само едно. Представата за териториалната цялост на „Константиновата земя” е била много силна и тя е била формирана преди разместванията от периода 1402-1413 г. Такава представа не съществува за земите в Солунско или по течението на р. Вардар, където възникват нахии или вилаети, повлияни от ситуацията след Лнкарската битка. Дали „Константиновата земя” веднага след 1402 г. е била истински санджак е друг въпрос. Важното е, че това е област, в която се натъкваме на много силен териториален континуитет между предосманската и ранно-османската епоха. Това обстоятелство пък ни показва, че княжеството на Драгаши, за разлика от някои други владения в Македония и на Балканите е било териториално компактно и превръщането му в санджак е сравнително гладък и безпроблемен процес. „Константиновата земя”, такава, каквато е в края на XIV в., в началото на следващото столетие вече е „Лива-и Кюстендил”.

 

Твърдението, че континуитет съществува по отношение на „столицата” на княжеството и административния център на Кюстендилски санджак (и в двата случая това е Велбъжд - Ълъджа - Кюстендил) почива на една много силна инерция, поставена още от Й. Иванов. Континуитет има по отношение на основните градски и вероятно административни центрове, но досега той се е търсил в неправилна посока. Какво всъщност показват ранните описи на Кюстендилския санджак?

 

Както бе вече изтъкнато при управлението на султан Мурад II османската власт обръща особено внимание не на град Велбъжд, а на градовете Щип, Струмица и Кратово: там са построени първите петъчни джамии, носещи названията „джамии на Мурад Хан”. [5] Нека припомним, че Струмица е градът, където са били издадени повечето от грамотите на Драгаши. С други думи ако става дума за континуитет, то османците са заварили ситуация, при която най-важните ад-

 

 

5. ВВА, TD 167, с. 198, 200-201, 205-206.

 

96

 

 

министративни центрове в княжеството на Драгаши са били градовете Струмица, Кратово и Щип. В тях османската власт изгражда първите значителни култови сгради. Към тях се насочва основния поток на ранните турски колонисти и в тях живеят най-многобройни представители на османската администрация. В османските описи от XV и XVI в. град Велбъжд фигурира с официалното име „Ълъджа” (минерална баня). Доколкото ми е известно комбинираното название „Ълъджа-и Кюстендил” се среща за пръв път в джизие-регистъра от 1490-91 г. [6] и после в опис на ромското население на Балканския полуостров от 1523 г. [7] Вероятният мотив за въвеждането на подобно название е бил градът да се отграничи от няколкото населени места в санджака със същото название, някои от които са имали население почти двойно надвишаващо това в стария Велбъжд и в новата Ълъджа. [8] Ако „подреждането” на материала в османските описи е някакво свидетелство за административна значимост на градовете - центрове на кази, вилаети и нахии, то картината, която те разкриват е следната:

 

В регистъра на доганджиите от Румелия, съставен в 1479-80 г. нахиите в санджака Кюстендил са подредени така: Щип, Струмица, Ълъджа, Враня и Радомир. [9] Джизие-регистърът от 1490-91 г. поставя на първо място вилаета Враня и Прешево, следван от вилаетите Щип, Ногерич и Кратово, и чак тогава идва вилаетът Ълъджа-и Кюстендил. [10] В описите от първите десетилетия на XVI в. град Ълъджа е център на каза и на нахия, но в тях няма указания, че той е санджакски

 

 

6. Турски извори за българската история. Т. VII, с. 47.

 

7. Стојановски, А., Ромите на балканскиот полуостров (врз основа на еден извор од 1523 г.). - 523 г.). - Прилози. Македонска академија на науките и уметностите. T. VII, кн. 1, 1976, с. 33-76 ( Македонија во турското средновековие, с. 154).

 

8. ВВА, TD 74, с. 112.

 

9. Турски извори за българската история. T. I, Съставили и редактирали Б. Цветкова и В. Мутафчиева. С., 1964, с. 173-176.

 

10. Турски извори за българската история. T.VII, с. 31 сл., 34 сл., 50 сл., 90 сл., 126 сл.

 

97

 

 

център. В съкратения опис от 1519 г. нахията Ълъджа не е поставена на първо място. Започва се със султанските хасове в Кратово, а „в „тимарската част” на първо място е отбелязана нахията и казата Щип. [11] В синоптичната част на описа от 1530-31 г. град Ълъджа вече е поставен на първо място, а в подробния опис от 1570 г. градът „води” списъка на административните центрове по един безспорен начин. [12]

 

Изнесените факти показват, че османската администрация възприема от княжеството на Драгаши „объркващото” обстоятелство, че в него е нямало престолен град, а няколко владетелски резиденции. Тъкмо в тях през XV в. е съсредоточена най-голямата активност на османските граждански и военни власти. Безспорно е, че град Ълъджа се издига над останалите градове и става център на санжак през първите десетилетия на XVI в., за да остане такъв през следващите десетилетия и векове. Само привличането на нов материал от XV в.ще реши окончателно въпроса кой от градовете в „Константиновата земя” е бил неин административен център в ранния период на османската власт. За сега аргументите натежават в полза на Щип.

 

За съжаление липсата на пълни ранни османски описи за „Константиновата земя” не ни позволява със сигурност да утвърдим времето, в което Кюстендилският санджак започва да функционира като оформена османска административна единица. Би трябвало да се очаква, че този процес завършва към 40-те години на XV в., когато вилаетите и нахиите в Македония, принадлежащи на санджака Паша, са описани за пръв път като съставни части на въпросния санджак. Известно недоумение обаче буди обстоятелството, че османската документация дълго време упорито нарича областта „Константинова земя” (Кьостендил-или). [13] Странно изглежда и това, че в известния трактат на италианеца Якобо де

 

 

11. ВВА, TD 74, с. 2; 22 сл.

 

12. ВВА, TD 167, с. 191; Турски документи..., T.V, кн. 1, с. 25 сл.

 

13. Hicri 835 tarihli Suret-i defter-i sancak-i Arvanid, s. 35, 92; ТИБИ. Серия XV-XVI в. T. II, c. 19 (1455 r.); c. 37 (60-те години на XVI в.)

 

98

 

 

Промонторио де Кампис „ Governo et Entrate dell Gran Turco” от 1475 r., който обикновено се смята за добър извор за състоянието на Османската империя при управлението на султан Мехмед II, Кюстендилският санджак въобще не е упоменат между „седемнадесетте воеводства” (санджаци). Споменат е „воевода на Вардарието” (Capitano Vardarii) и „воевода на Скопие” (Capitano di Scopia) и с това се изчерпва списъка на воеводствата (санджаците) в географската област Македония. [14] Все пак от всички тези факти не би трябвало да се прави едностранчивия извод, че към 1475 г. Кюстендилският санджак не е съществувал. Сигурно е, че през 1480 г. османските извори за пръв път споменават за санджак бей на „Константиновата земя” и това е бил някой си Аяз бей. [15] „Незабелязан” от изследователите е останал санджакбеят Кемал, който през 1488 г. в присъствието на спахии от санджака Кюстендил подготвя и издава закона за Кратово и за Кратовските рудници. [16] Преди създаването на описите на санджака (подробен и съкратен) в периода 1517-1519 г. имаме сведения за още двама санджакбея на ливата Кюстендил: през 1503 г. се споменава за Мехмед бей, който запазил този пост до 1516 г. и за Хаир бей, който застава начело на санджака през същата година. [17]

 

Данните с които разполагаме убедително показват съществуването на санджака Кюстендил през последните десетилетия на XV в. Що се отнася до по-ранния период, знанията ни за него са непълни, поради което ще трябва да отложим окончателното решаване на въпроса за началното съществуване на санджака до времето, когато в оборот се включат ранните османски описи на областта. И все пак впечат-

 

 

14. Текстът е публикуван в български превод от П. П. Иковски в Известия на ист. дружество в София, кн. IX, 1929, с. 1-44.

 

15. Елезовић, Г., Турски споменици. Т. I, (1348-1520), Београд, 1940, с. 184.

 

16. Akgündüs. A., Osmanlı Kanunnameleri ve hükükü tahlilleri. II. İstanbul, 1990, s. 443.

 

17. Gökbilgin, M-T., XV-XVI inci asırlarda Edirne ve Paşa Livasi vakıflar, mülkler, mukataalar. İstanbul, 1952, s. 482; Tansel, S., Yavuz Sultan Selim. Ankara, 1969, s. 143.

 

99

 

 

лението е, че ако не обособяването, то поне „легализирането” на санджака върви сравнително мудно. Едно от възможните обяснения за това е, че територията му е била достатъчно добре отграничена и „безпроблемна” от административна гледна точка, поради което османската администрация не бързала особено с нейната „легализация” като санджак, включително може би и с нейното описване. Известно е, че описването на дадена област се е смятало за акт на трайното ѝ инкорпориране в пределите на османската държава и в този смисъл „рисковите” и граничните области от типа на санджака Арванид, Видин и Никопол като че ли били описвани най-напред. Известна роля вероятно играе и прословутата консервативност на османската канцелария, която упорито е държала на старите названия и трудно е приемала новите.

 

Всъщност в изворите най-напред се появяват сведения за първите нахии и вилаети в границите на „Константиновата земя”. Още в описа на санджака Арванид от началото на 30-те години на XV в.се появява името на субашията на град Ълъджа Синан бей. [18] Това всъщност е сигурно сведение за съществуването на нахия с център в град Ълъджа.

 

В описа на доганджиите в Румелия от 1479-80 г. също се споменават нахии в „Константиновата земя”, без обаче самото съществуване на санджака да е отбелязано изрично. По реда на подреждането им от самия регистратор това са нахиите Ищип (Щип), Уструмджа (Струмица), Ълъджа, Иврана (Враня) и Урадмур (Радомир). [19] Като се има предвид, че това не е тимарски опис и че той отразява по-скоро териториалното разпределение на доганджийските ханета, а не точно административната структура на Кюстендилски санджак, възможно е списъкът на нахиите в санджака да не е пълен. Сравняването на споменатите в доганджийския опис села с

 

 

18. Hicri 835 tarihli Suret-idefter-isancak-i Arvanid,s. 33, бел. 1: [(Тимарът) е прехвърлен на Синан, субашия на Ълъджа, в средата на месец зилкаде, 842 година в Одрин]; s. 33, бел. 2: [(Тимарът) е прехвърлен на Синан бей, субашия на Ълъджа. Написано в края на месец рамазан, 841 година в Одрин].

 

19. Турски извори за българската история, T. I, 173-177.

 

100

 

 

тези от по-късните тимарски описи обаче ни оставя с друго впечатление. А то е, че към края на 70-те години на XV в. Кюстендилски санджак е бил поделен на петте изброени по-горе нахии, които в края на XV и началото на XVI са допълнително разчленени, за да дадат окончателния облик на вътрешносанджакското административно деление. Така например доганджийските села, които в 1479-80 г. са били в нахията Щип, в периода между 1519-1570 г. са били разпределени в нахиите Щип, Ногерич и Кочани. Тези, които в доганджийския регистър са в нахията Струмица, по-късно влизат в нахиите Мелник, Тиквеш, Боимия, Дойранско езеро. Част от селата пък, включени в нахията Ълъджа през следващото столетие се споменават в нахията Дупница. Единствено нахиите Враня и Радомир като че ли се запазват и по-късно приблизително във вида, в който са съществували през 1479-80 г. На този етап най-правдоподобен изглежда изводът, че в ранните десетилетия на своето съществуване Кюстендилския санджак с бил поделен на пет нахии, споменати в доганджийския регистър от 1479-80 г. Вероятно тези ранни нахии възпроизвеждат предосманското териториално деление на княжеството на Драгаши, в което градове като Щип, Струмица, Велбъжд са безспорни административни центрове. В регистъра на войнуците в „Константиновата земя”, съставен между 1487 и 1490 г. се споменават повече административни единици, отколкото в доганджийския регистър от 1479-80 г. По реда на тяхното подреждане това са нахиите Кочани, Ногерич, Щип, Тиквеш, Мелник, Пиянец, Славище, Малешево, Дойран и Струмица. [20] Ако това са истински нахии, то недоумение буди обстоятелството, че във войнушкия опис административното „разчленяване” е много по-разгърнато, отколкото в тимарския опис от 1519 г. Трудно е да се каже защо е така. Като предварително наблюдение ще изтъкнем, че вероятно става въпрос за териториално ориентиране на регистрацията на войнуците по-скоро по области с географска обособеност.

 

 

20. Стојановски, A., Paja со специални задолженија..., с. 76.

 

101

 

 

отколкото по нахии в истинския смисъл на думата.

 

Джизис регистърът от 1490-91 г. също отразява вътрешното деление на Кюстендилския санджак, но при неговото съставяне регистраторът е възприел друг принцип. Тук административното понятие „нахия” липсва и се използва другото понятие „вилает”. [21] Впрочем това не трябва да ни учудва дотолкова, доколкото и в ранните описи на санджака Паша административните понятия „нахия” и „вилает” съжителстват без да е напълно ясно каква точно разлика е правил между тях османският регистратор. [22] Впрочем приема се, че терминът „вилает” се използва освен в случаите, когато става въпрос за новозавладяна област още и тогава, когато се определят данъчни задължения с по-мащабен географски обхват. [23] В джизие регистъра от 1490-91 г. вилаетите в санджака Кюстендил са групирани в няколко териториални ядра, обединени от общото изчисление на броя на християнските хането и на прихода от джизието. Регистраторът ги е подредил така: вилает Враня заедно с Прешево ( следва рекапитулация на броя на домакинствата, вдовиците, промяната на броя на ханетата и сумата на джизието); вилает Щип, вилает Ногерич, вилает Кратово (рекапитулация); вилает Ълъджа-и Кюстендил, вилает Славище, вилает Куманиче, вилает Горно Краище, вилает Пиянец, вилает Кочани, вилает Дупница, вилает Сирищник, вилает Радомир (рекапитулация); вилает Струмица, вилает Петрич, вилает Малешево, вилает Конче,

 

 

21. С понятието „вилает” османската администрация е обозначавала новозавладяна област. Виж Стојановски, A., Административно-територијалната поделба..., с. 129 (Македонија..., с. 35-40); Зиројевић, О., Турско војно уређење у Србији, c. 89 сл. Джизие регистъра от 1490-91 г. обаче показва, че понятието „вилает” не винаги е имало строго административен смисъл и е можело да означава „област” в най-общия смисъл на думата.

 

22. Виж например Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширен пописен дефтер No 4 (1467-1468 г.). Скопје, 1971. Тук са описани редом вилаетите Прилеп, Велес, Скопие и др. и нахиите Морихово и Кичево.

 

23. Ковачев, P., Опис на Никополския санджак от 80-те години на XV век., С., 1997, с. 40, бел. 21.

 

102

 

 

вилает Тиквеш (рекапитулация). Изолиран в края на джизие-региегьра е описан вилаетът Мелник. [24] Подреждането на вилаетите в Кюстендилския санджак оставя впечатлението, че регистраторът доста отчетливо е разделил санджакската територия на пет обособени области, всяка една от които си има ведущ градски център: Враня и Прешево (северните дялове, център Враня), северозападен дял (ведущ център Щип), североизточен дял (ведущ център Ълъджа), югозападен дял (ведущ център Струмица) и югоизточен дял с център Мелник. Както ще стане ясно от следващите редове, групирането на вилаетите в джизие-регистъра в общи линии съвпада с групирането на нахиите по кази от тимарския опис от 1519 г. Вилаетът Мелник е изолиран от групата на четирите кази, неспоменати изрично по име, тъй като в интересуващия ни период е прехвърлян от една каза в друга. Към 1490-91 г. градът и областта му вероятно принадлежат на казата Струмица, а по-късно са прехвърлени към казата Демир Хисар, както е в описите от 1523 (опис на ромски джемаати в Румелия) и от 1530-31 г.

 

Далеч по-ясна е картината на разпределението на Кюстендилски санджак по нахии в първия запазен тимарски опис от 1519 г. [25] И въпреки това се остава с впечатлението, че османските регистратори дори в началото на XVI в. са проявявали колебание в разпределянето на хасовете, зиаметите, тимарите, вакъфите и мюлковете по нахии. Тази несигурност всъщност е отражение на факта, че структурата на санджака още не е достигнала своята завършеност. В началото на описа, където е отразено неговото съдържание, се споменават четири кази (кадилъци): Щип, Струмица, Ълъджа и Враня. В пределите на тези кази са отбелязани следните нахии:

 

- В каза Щип - нахията Щип и Кочани, и нахията Ногерич.

 

- В казата Струмица - нахията Струмица и Малешево,

 

 

24. Турски извори за българската история, Т. VII, с. 31 сл., 34 сл., 47 сл., 51 сл. с. 126.

 

25. Изложението по този въпрос на Стојановски, А., Административно-територијалната поделба.., с. 46-49 е доста объркано и непълно.

 

103

 

 

Боимия, Конче (една нахия), нахията Тиквеш и Морихово, и нахията Петрич и Мелник.

 

- В казата Ълъджа - нахия Ълъджа и Славище, нахията Пиянец, нахията Дупница, нахията Радомир и нахията Горно Краище и Сирищник.

 

- В казата Враня - нахията Враня и Прешево.

 

В съдържанието на описа не е отбелязана изрично нахията Кратово, която изцяло е спадала към султанския хас, но същинският опис всъщност започва с нея. [26]

 

Още в съдържанието на описа регистраторът е допуснал неточност в разпределението на нашите по кази. От текста на описа става ясно, че част от нахията Горно Краище и Сирищник (всъщност областта Сирищник) не е спадала към казата Ълъджа, а към казата Шехир кьой, която пък е била в границите на Софийски санджак. [27] В хода на самото описване не се спазва точно заявеното в съдържанието разпределение на територията на санджака по нахии. Още в частта за султанските хасове селата са разпределени по-скоро по географски области, отколкото по административни единици. Така например нахията Щип и Кочани е разделена на две (Щип отделно, Кочани отделно). Така е направено и с нахията Горно Краище и Сирищник, с нахията Мелник и Петрич, с нахията Струмица и Малешево и др. Още по-парадоксално е въвеждането на неспоменати в съдържанието названия на нахии. Типичен пример в това отношение е споменаването на нахията Полания (или Дойран гьолю), която иначе не фигурира в съдържанието. Епизодично се появява и загадъчната нахия Порунлу, която, според указанията на описа от 1530-31 г. би трябвало да е разположена около течението на р. Стара река в областта на нахията Конче. [28]

 

 

26. ВВА, TD 74, с. 1.

 

27. Пак там, с. 4.

 

28. Пак там, с. 5; ВВА, TD 167, с. 208. До сега нахията Порунлу се е локализирала неправлино. Според Gökbilgin, M.T., Rumili' de Yürükler, Tatarlar ve Evlad-i Fatihan. İstanbul, 1957, s. 81 Порунлу е вариант на названието на нахията Прилеп (Прилепе). Според Стојановски, A., Неколику прашаньа за јуруците во Кустендилскиот санџак. - В: Македонија во турското средновековие, с. 182, бел. 1, Порунлу се е намирало около Драма. Той всъщност свързва названието с името на селото Берикетлу в Драмска нахия.

 

104

 

 

В частта за тимарите регистраторът практически е разделил споменатата в съдържанието нахия Щип и Кочани на две нахии. Въпреки че в съдържанието Горно Краище и Сирищник се споменават като една нахия, в тимарския опис областта Сирищник е и към Горно Краище, и към нахията Радомир. В някои случаи (това е особено типично за нахията Ълъджа и Славище) описаните села са причислени не към официалната административна единица, а са ориентирани според географско название на дадена област. Например: с. Леска, спада към Каменица (а не към нахията Ълъджа и Славище). [29]

 

Изтъкваме всичко това не за да обвиняваме османските регистратори в неточност, а за да подчертаем, че вътре в границите на Кюстендилски санджак и през XVI в. е в ход динамичен процес на вътрешно преструктуриране, при което е очевидна тенденцията административното деление все повече да се ориентира към по-малки и географски обособени райони. Ако в първите десетилетия от съществуването на санджака административното му деление е по-мащабно, то към края на XV и началото на XVI в. чрез разчленяване на големите ранни нахии се формира окончателния административен облик на Кюстендилски санджак.

 

Впечатлението за административна динамика се засилва от иначе фрагментарните сведения за административното деление на Кюстендилския санджак в описа на ромските дже-маати в Румелия от 1523 г. От него става ясно например, че нахията Мелник между 1519 и 1523 г. е преминала от казата Струмица в казата Демир Хисар. Пак в същия интервал от време възниква казата Кратово, за която не се споменава изрично в описа от 1519 г. [30] Става ясно също така, че е имало

 

 

29. ВВА, TD 74, с. 131. Каменица е област югозападно от гр. Кюстендил. Тя очевидно не е била самостоятелна нахия, но практиката селата в нея да се причисляват не към нахията, а към нея като географска област е засвидетелствана и в джелепкешанския регистър от 1576 г. Виж Турски извори за българската история. Т. III. Съставила и коментирала Б. Цветкова. Под редакцията на Б. Цветкова и А. Разбойников. С., 1972, с. 133.

 

30. Стојановски, А., Ромите на Балканскиот полуостров, с. 146, с. 161.

 

105

 

 

известно колебание в названието на нахиите, което всъщност е било колебание в избора на нахийски центрове. Типичен пример за това е нахията в областта Желигово. През 1490-91 г. областта се споменава като „вилает Куманиче”, през 1519 - като нахия Ногерич (Нагоричино), в 1523 г. като нахия Желигово, а в 1570 г. - пак като нахия Ногерич. Очевидно османската администрация се е колебаела първо в названието на нахията (Желигово, Куманово или Ногерич), както и в избора на нейния център ( Нагоричино или Куманово).

 

Описът от 1530-31 г. потвърждава съществуването на следните кази в санджака Кюстендил: каза Ълъджа, каза Крагово, каза Щип, каза Струмица, каза Враня. Нахията Мелник е отнесена към казата Демир Хисар. [31] Прави впечатление, че в 1530-31 г. казите от санджака са подредени по-различно: начело е поставена не казата Щип, а казата Ълъджа. Този факт е в съзвучие с констатацията, че през XVI в. град Ълъджа (Велбъжд, Кюстендил) окончателно затвърждава ролята си на основен административен център на санджака Кюстендил.

 

Процесът на разчленяване и формиране на повече и по-малки по територия нахии като че ли добива завършен вид в описа от 1570 г. [32] Тази завършеност обаче се отнася само за делението на нахии, защото регистраторите в този случай не дават ясни сведения за делението на санджака на кази. Така например описът започва с казата Ълъджа, в която са включени нахиите Ълъджа, Славите, Пиянец, Дупница, Радомир и Сирищник с Горно Краище. В следващите части се споменава само за още една каза - Враня. Целият останал текст, включително и вакъфската част, е ориентиран изцяло към деление по нахии.

 

В първата свезка на подробния регистър на санджака Кюстендил от 1570 г. са описани нахиите от каза Ълъджа.

 

 

31. ВВА, TD 167, с. 191-210.

 

32. В този смисъл описът от 1550 г., който за съжаление не ни е достъпен, би бил от полза в проследяване на процесите на разчленяване в крайната им фаза.

 

106

 

 

Във втората свезка са описани нахиите Кратово, Щип, Кочани и Ногерич, в третата свезка - нахиите Струмица, Малешево, Конче, Дойранско езеро, Боимия, Тиквеш и Петрич, и в четвърта - нахиите Мелник и Враня. [33]

 

От всички административни единици в Кюстендилския санджак най-стабилна и неизменна остава казата и нахията Враня (или Враня и Прешево). Тя ни предлага и единствения случай в санджака, при който има пълно и трайно съвпадение между територията на казата Враня и на нахията Враня. Описът от 1570 г. показва, че макар и със закъснение и тук е в ход процес на допълнително обособяване на административни области, подобен и дори по-интензивен от този, който превръща нахията Струмица, Малешево, Боимия и Конче в четири отделни нахии в периода 1519-1570 г. И в нахията и казата Враня се започва с уточняване на отделните географски названия, които по-късно се превръщат в нахии. Такива били например самата Вранянска област, Иногоще, Пшиня, Морава, Моравица и Хърковци.

 

Ако сравним вътрешносанджакската административна структура на Кюстендилски санджак с тези на санджаците Видин и Никопол ще се натъкнем на няколко очевидни разлики. Видински и Никополски санджаци са много разчленени на нахии още през XV в. Така например във Видинско има девет нахии, а в Никоиолско - двадесет и две. [34] За сега възможното обяснение на този факт е, че предосманската административна структура на тези две области (респ. на Видинска и Търновска България) е била доста надробена. Обратно, в Кюстендилски санджак (респ. в княжеството на Драгаши) османците заварват по-окрупнено административно деление. Възниква въпросът дали в княжеството (за разлика

 

 

33. Турски документи за историјата на македонскиот народ. T. V, Кн. 1-4. Скопје, 1980-1985.

 

34. Мутафчиева, В., Видин и Видинско през XV-XVI в. - В: Поянич-Лукач, Д., Видин и Видинският санджак през 15-16 век. Под редакцията на В. Мутафчиева и М. Стайкова. С., 1975, с. 34; Ковачев, P., Опис на Никополския санджак..., с. 74 сл.

 

107

 

 

от северните български земи) към края на XIV в. не е било проведено административно преустройство, което окрупнява „жупите” и създава административни единици от типа на т.н. „власти”: явление, документирано за някои западнобалкански области през същия период. И още нещо: ако в северните български земи през XVI в. се наблюдава лека тенденция към окрупняване на нахиите, то в Кюстендилски санджак протича точно обратния процес на тяхното разчленяване.

 

Въпреки констатираните размествания във вътрешноадминистративната структура на Кюстендилски санджак, общата му територия остава стабилна и на практика неизменна поне до 70-те години на XVI в. Тази стабилност се дължи и на териториалната стабилност на княжеството на Драгаши.

 

Както вече бе отбелязано, границите на санджака отразяват сравнително точно границите на княжеството на Драгаши към лятото на 1395 г. Сравняването на податките от османските описи на Кюстендилски санджак със сведенията за териториалния обхват на княжеството от преди 1395 г. позволява окончателно да се реши въпроса върху каква точно територия е управлявал Константин Драгаш преди своята гибел.

 

Съществуването на нахията „Тиквеш и Морихово” в пределите на Кюстендилски санджак потвърждава извода, че Константин Драгаш е владеел части от поречието на р. Черна. Османските описи позволяват да се направи извода, че границата между неговите и владения и владенията на крал Марко е разделяла областта Морихово в посока от север на юг: западната част на областта е била в княжеството на Марко и е описана като отделна нахия в санджака Паша още през 60-те години на XV в. [35] Османските извори категорично отхвърлят възможностга княжеството на Драгаши да е обхващало областта на град Велес: тази област (вилает Кьопрюлю) е съставна част също на санджака Паша. [36] В областта на средното течение на р. Вардар, границата на Кюстендилски сан-

 

 

35. Турски документи..., Скопје, 1971, с. 117-130.

 

36. Пак там, с. 131-194.

 

108

 

 

джак (респ. на княжеството на Драгаши) е минавала някъде около вливането на р. Черна във Вардар, между Щип и Велес, и е вървяла в северозападна посока към южните склонове на Скопска Черна гора. Северозападно от северните склонове на Скопска Черна гора в земите на санджака (княжеството) е влизала областта около долното течение на р. Биначка Морава и всички земи около течението на р. Моравица. Още по на северозапад княжеството и санджака са обхващали целия басейн на р. Южна (Българска Морава), северно от течението на вливащата се в нея р. Върла. [37] Оттам границата е завивала на югоизток, оставяла е областта Знеиолие извън обхвата на санджака (княжеството) [38], минавала е между Перник и Радомир и е достигала до югозападните склонове на планината Витоша. По отношение на областта Знеполис вероятно се натъкваме на единствения случай, при който има разминаване между територията на княжеството на Драгаши и на Кюстендилския санджак. Областта или поне част от нея (вкл. около Погановския манастир), вероятно е принадлежала на Константин Драгаш, но в началото на XV в. е била отстъпена на сръбския деспот Стефан Лазаревич, поради което не е била включена в пределите на Кюстендилски санджак. От областта Радомир в южна посока границата е била географски определена: тя е вървяла по западните склонове на планините Верила, Рила и Пирин. После е заобикаляла областта на град Мелник, оставяйки я в пределите на Кюстендилски санджак и е минавала през Рупелското дефиле между Мелник и Демир Хисар. За разлика от изворите от християнски произход отпреди 1395 г., османските описи показват, че санджакът (княжеството) са обхващали земите не само юж-

 

 

37. Виж картата на топонимите в каза и нахия Враня в Турски документи..., T. V, кн. 4, с. 559.

 

38. Областта Знеполие към началото на XV в. е била в пределите на Моравска Сърбия. Виж Житие на деснот Стефан Лазаревич, с. 180. Съществува теоретичната възможност областта Знеполие, вкл. и Погановския манастир да е била в княжеството на Драгаши, после в земите на воеводата Юсуф, а към 1413 г. да е била отстъпена на деснот Стефан Лазаревич от султан Мехмед I.

 

109

 

 

но от планината Беласица, но и южно от езерото Дойран: съществуването на нахията „Дойранско езеро” в Кюстендилски санджак е убедително доказателство за това. Още по на юг територията на княжеството (санджака) се е простирала до областта на град Боимия, обособена в едноименна нахия. От областта Боимия границата е вървяла на северозапад и е достигала до южните дялове на нахията Тиквеш и Морихово.

 

От казаното дотук може да се направи следното заключение: границите на Кюстендилския санджак, които повтарят с много малки изключения границите на княжеството на Драгаши към 1395 г., затварят територия, която е по-голяма от тази, очертана само от доосманските извори и по-малка от тази, която е очертал И. Иванов в проучването си за Северна Македония. [39] Приблизителният размер на очертаната територия е около 20 000 кв. км. За сравнение ще посочим, че територията на Никополският санджак е била около 36 000 кв. км., а тази на Видинския - около 11 000 кв. км. [40] Посочените цифри дават сравнително точна представа за териториалния обхват на три от най-малко петте предосмански държави, населени с българи.

 

 

39. Иванов, Й., Северна Македония, карта No 2.

 

40. Todorov, N., Velkov. A., Situalion demographique de la Péninsule balkaniqué (fin du XV-c s. — début du XVl-e s.). Sofia, 1988. p. 28.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]