Възникване и облик на Кюстендилския санджак (XV-XVI век)

Христо Матанов

 

I. ПОД СЯНКАТА НА ПОЛУМЕСЕЦА

 

2. Първите османско-мюсюлмански институции

 

 

С разгрома на Муса през лятото на 1413 г. и с възкачването на султан Мехмед I на османския престол, османската държава навлиза в период на стабилизация и подем. Започва периода на истинското имперско строителство, осъществявано отначало в условията на възстановяване на единоначалието, а след 1421 г. - в условията на подновена експанзия. Към третата четвърт на века османската държава се превръща в огромна ислямска империя с амбиции за универсално господство. [71] „Имперското строителство”, макар и изключително успешно като краен резултат, не трябва да се схваща само като идилично възходящо развитие. Това е един доста сложен процес, в който тъкмо през XV в. си дават среща вариантите за изграждане на обществените и икономическите основи на османската им-

 

 

71. Матанов, X., Михнева, P., От Галиполи до Лепанто, с. 150 сл. (второ изд., с. 171 сл.).

 

38

 

 

перска държавност. При управлението на султан Мехмед II Завоевателя (1451-1481 г.) окончателно изкристализира онази структура, във фундамента на която стои условното земевладение под формата на добре известната тимарска система. Тогава е спряно развитието на онези форми на собственост, която някои изследователи определят като „частен сектор”. [72] Окончателната победа на тимарската система не минава без упорита борба на ранната османска аристокрация в защита на нейните понякога огромни мюлкове и вакъфи.

 

Процесът на „имперско строителство” през XV в. протича не само на централно, но и на провинциално ниво. В балканските територии на раждащата се империя с различни темпове и специфика проникват и се налагат османските религиозни, аграрни, военно-аграрни и административни институции. Такъв процес несъмнено протича и в „Константиновата земя”, но поради липса на ранни тимарски описи и на достатъчно количество други османски извори, той не може да бъде схванат в необходимата пълнота и с необходимите подробности. Затова се налага податките от описите от първите десетилетия на XVI в. да бъдат тълкувани с оглед на предишното столетие и в унисон с общоимперските процеси. По-късните описи съдържат фрагментарна информация за времето, в което в „Константиновата земя” - редом с османската администрация, проникват и първите османски форми на собственост. Обнародването и тълкуването на тази информация за сега е единственият възможен начин да се проследи „уплътняването” на османските обществени и аграрни структури в областта в процеса на изграждане на Османската империя.

 

В краткия османски опис за Кюстендилски санджак от 1519 г. точно е фиксирано, че първите владения от типа „неистински мюлк” възникват тук в периода 1413-1421 г. Мюлкът е бил даден

 

 

72. Мутафчиева, В., Аграрните отношения в Османската империя през XV-XVI в. С., 1962, с. 34-35, 167-172; Радушев, Е., Аграрните институции в Османската империя през XVII-XVIII в. С., 1995, с. 188 сл.

 

39

 

 

от султан Мехмед I и е принадлежал на една от неговите дъщери - Илялдъ хатун. [73] Мюлкът се е състоял от три села (Речица, Ржановци и Опай), разположени в нахията Ногерич (Нагоричино, Кумановско). [74] В годините след 1421 г. редом с мюлка на Илялдъ хатун се появяват и мюлкови села на членове на нейното семейство. Става въпрос за още четири села в нахиите Ногерич и Враня (в нахията Враня селата са разположени в областта на Прешево). Те били мюлкова собственост на двамата ѝ сина Мехмед бей и Махмуд бей, и на дъщеря ѝ Айнъ шах хатун. [75] Впрочем тези сведения представляват и малък принос към просопографията на семейството на султан Мехмед I. От тях става ясно, че Илялдъ хатун не е била омъжена за караманския бей Ибрахим, както се предполагаше до сега, а за някой си Ахмед бей. От следващия хронологично кратък тимарски опис на Кюстендилския санджак от 1530-1531 г. проличава, че мюлковете на Илялдъ хатун и на нейните роднини продължавали да съществуват. В него не е отбелязан само мюлкът на Махмуд бей. В този опис мюлковият комплекс е описан в казата Кратово.

 

Този ранен мюлк на членове на османската династия като тип се отнася към т.н. „неистински мюлкове” и възниква в резултат на дарение от страна на султан Мехмед I, а не чрез покупка на мирийска земя, при която страна-продавач да е държавата. [76] Предаването му по наследство и дългото му съществуване показва, че мерките на султан Мехмед II срещу мюлковата собственост не са го засегнали, вероятно защото е ставало въпрос за собственост на близки негови роднини.

 

 

73. За нея виж Çağaiai Uluçay, M., Padişahların kadınları ve kızılan. Ankara, 1992, s. 11-13. Авторът предполага, че Илялдъ хатун е била жена на караманския бей Ибрахим. Това предположение, в светлината на податките от краткия опис на Кюстендилски санджак от 1519 г., ще трябва да се изостави.

 

74. ВВА, TD 74, с. 220.

 

75. Ibidem

 

76. За „истински” и „неистински” мюлкове виж Радушев, Е., Аграрните институции..., с. 176 (с посочената по-стара литература).

 

40

 

 

Нещо повече. При регистрацията на този мюлк съставителите на описите от 1519 и 1530-31 г. се придържат към една доста архаична технология. Съответните пасажи не съдържат - както би трябвало да бъде в „класическия период” - следи от т.н. „темлик-намета”. Както е известно, при описването на мюлковата собственост, възникнала по-късно, са се издавали „темлик-намета”, в които подробно са се описвали границите на имота (т.н. „словесна карта"). В нашия случай характерът на описанието по-скоро ни отвежда към практиката от края на XIV и началото на XV в., когато мюлкове се създават с най-общо споменаване на обекта на собствеността. [77]

 

Прави впечатление, че първият мюлк в „Константиновата земя” възниква не някъде другаде, а в областите Куманово и Прешево (нахиите Ногерич и Враня): там, където без никакво съмнение са се намирали родовите владения на фамилията Драгаши. Изводът просто се налага сам: създава се мюлк чрез султанско дарение, като дарените села са принадлежали към „бащината” на предосманския християнски владетел на областта. С оглед на общото развитие на мюлковата собственост в османската държава през първата половина на XV в., изглежда много вероятно мюлковете в „Константиновата земя” да са били много повече и да са били премахнати при управлението на султан Мехмед II. Ако разполагахме с повече информация то и въпросите, които възникват в тази връзка щяха да получат по-адекватен отговор. А те са: дали и процеса на „усвояване” на отделните християнски територии османците не са отделяли от общия фонд на мирийската земя онези имоти, които са били лична собственост на предосманските християнски владетели? Дали това не е било практика в онези области, където предосманската владетелска собственост е била добре обособена? За да се отговори на въпросите е необходимо освен повече конкретна информация за „Константиновата земя” още и повече проучвания в по-широк балкански контекст.

 

 

77. 3а характера и еволюцията на „темлик-намето” виж Радушев, Е., Аграрните институции..., с. 178.

 

41

 

 

Описите на Кюстендилски санджак от 1519 и 1530/31 г. показват още една странност по отношение на мюлковата собственост. И в двата е отбелязан още един „неистински” мюлк - с. Жабокрът в нахия Ълъджа, собственост на някой си Мамак бей. [78] Странното е, че селото е било дадено като мюлк от султан Мехмед II и че е било предавано по наследство именно като мюлк поне до края на XV в. [79] Едва при третото поколение Мамак-беевци мюлкьт е бил вакъфиран. Оказва се, че въпреки безкомпромисната си политика срещу безусловната собственост султан Мехмед II все пак е нарушавал собствените си постановления. Вероятно въпросният Мамак бей е имал изключителни заслуги към този султан, за да получи тъкмо в периода на най-голямо ограничаване на частната собственост мюлк, който той дори не си направил труда да вакъфира веднага.

 

Сведенията за ранните вакъфи в описите на Кюстендилския санджак потвърждават извода, че първата вълна на налагане на подобни аграрни институции ще трябва да се отнесе към времето на султан Мехмед I, ако не и по-рано. В описа от 1519 г. е отбелязан вакъф на Евренос бей: с. Кърчево в нахия Струмица. В следващия опис от 1530/31 г. този вакъф отново е отбелязан с добавката, че Евренос бей наредил с приходите от него да се четат молитви на тюрбето на баща му Иса бей. [80] Особено интересна и подробна е бележката към описа на вакъфите в Кюстендилски санджак от 1570 г. В нея е казано, че бащата на Евренос бей - Пранги Иса бей - е загинал на регистрираното място и тюрбето му е построено тъкмо там, в с. Кърчово. Вакъфът на Евренос бей, който се състоял от самото село Кърчово, мезрата Цървец и юшурът от селата Конче, Липовик, Радеш, Вращица и Ракитец с общ приход от 6836 акчета, отивал за четене на молитви на тюрбето на Пранги

 

 

78. ВВА, TD 74, с. 220; BBA, TD 167, с. 194

 

79. ВВА, TD 167, с. 194. Тук има обширна бележка, която проследява „историята” на мюлка на Мамак бей от възникването му до подновяването на мюлк-намето през 1526/27 г.

 

80. ВВА, TD 74, с. 220; ВВА, TD 167, с. 197.

 

42

 

 

Иса бей и за изхранване на пътниците, които минавали по пътя. Всъщност към 1570 г. около с. Кърчова имало имарет, издържан с вакъфския приход. [81]

 

Извън всякакво съмнение е фактът, че въпросният Евренос бей („гази Евренос бей”, както е написано в описа от 1530/31 г.) е добре известният османски пълководец, когото изворите споменават в периода между 1334/35 и 1417 г. След една изключително активна и успешна завоевателна „дейност” той прекарва последните години от живота си в Йенидже Вардар. [82] В съществуващата литература не са отбелязани вакъфи на Евренос бей в областта на Струмица. В този смисъл податките от описите на Кюстендилски санджак представляват скромен принос към биографията му и към историята на иначе огромните му вакъфи. Особено любопитна е податката, че вакъфът на Евренос бей в областта на Конче възниква на мястото, където загива баща му Пранги Иса бей. Известно е, че османската историческа традиция свързва името на Евренос бей с някакво загадъчно превземане на град Струмица през 1382 г. [83] Не е известно обаче дали към тази година баща му Пранги Иса бей е бил жив и дали гибелта му би могла да се свърже с въпросните събития около Струмица. Въобще тази фамилия от газии-столетници предизвиква доста главоболия на изследователите. Ясно е все пак, че Евреносбеевци са осъществявали завоевателни походи в Струмишко, при това може би многократно.

 

Известно е, че Евренос бей е един от най-ранните крупни собственици на мюлкове в османската държава. Мюлковият му комплекс е създаден още при управлението на Мурад I към 1388 г. и обхващал толкова земя в Румелия, колкото османският пълководец е можел да си пожелае. [84] Огромният

 

 

81. Турски документи за историјата на македонскиот народ. T. V, кн. 5, Скопје, 1995, с. 91 сл. Днес селото Кърчова не съществува, но между Конче и Радовиш е запазено тюрбето Гази Евренос.

 

82. Babinger, Fr., Ewrenos (Ghazi Ewrenos). - In: The Encyclopaedia of Islam. V. II, fasc. 34. Leiden-London, 1963, p. 720-721.

 

83. По този въпрос виж Матанов, Хр., Княжеството на Драгаши, с. 130 сл.

 

84. Радушев, Е., Аграрните институции..., с. 189.

 

43

 

 

си мюлк гази Евренос бей почти веднага превръща във вакъф. В светлината на всичко, което знаем за княжеството на Драгаши, нищожна е вероятността османският газия да е получил мюлка си в Струмишко преди унищожаването на княжеството в 1395 г. Може би Евренос бей или някои от неговите синове са участвали в налагането на османската власт в южните дялове на „Константиновата земя” след лятото на 1395 г. или пък са действали в областта по време на османските междуособици в началото на XV в. [85] Това са общо взето възможните контакти на Евренос бей с областта около Конче. Най-вероятна изглежда възможността вакъфът му в Струмишко да е възникнал от мюлк, получен в краткия интервал от време между възцаряването на султан Мехмед I и смъртта на османския военачалник към 1417 г.: все пак той и неговите синове са активни привърженици на този османски владетел във времето на междуособиците.

 

Вакъфирането на имоти и приходи в „Константиновата земя” бележи значителен ръст при управлението на султан Мурад II (1421-1451 г.). Това обстоятелство трябва да се свърже с няколко аспекта в развитието на областта като османска провинция. На първо място този процес отговаря на общата тенденция в развитието на аграрния строй в османската държава. Известно е, че тъкмо при управлението на Мурад II започва по-масовото разпространение на тимара [86], като в същото време - по инерция от предишните десетилетия - продължава интензивното разпространение на безусловните форми на собственост. На базата на ранните тимарски описи на Кюстендилския санджак налагането на тимарската система трудно може да се проследи като процес. Единствената възможност е да се разсъждава но аналогия. Както и в съседните области (напр. във вилаетите на Паша

 

 

85. 3нае се например, че към 1410 г. Евренос бей за кратко е бил пленен от Муса и за да се спаси от репресии се преструва на сляп. Виж Imber, C., The Ottoman Empire, p. 67.

 

86. Мутафчиева, В., Аграрните отношения..., с. 34-35, 167-172.

 

44

 

 

санджак във Вардарска Македония [87], във Видинско [88], Никополско [89], Софийско , Самоковско [90] и др.) така и тук около средата на XV в. вече би трябвало да съществува тимарско земевладение.

 

За сметка на липсата на цялостни ранни тимарски описи, тези от началото на XVI в. в „синоптичните” си части дават доста материал за състоянието и еволюцията на вакъфските имоти в Кюстендилски санджак. По-масовото им разпространение във времето на султан Мурад II е свързано със строежа на първите петъчни джамии в по-големите градове. Това може да се схваща и като последица от съществуването на малки, но компактни групи мюсюлманско население в градските центрове. От друга страна строежът на джамии, месчиди и благотворителни ислямски учреждения е очевиден катализатор за увеличаване на това население чрез ислямизация на християни.

 

Най-пълна представа за тези процеси ни дава „синоптичната част” на съкратения регистър от 1530/31 г. При тълкуването на данните от него трябва да се има предвид, че след антивакъфските и антимюлковите мерки на султан Мехмед II, оцеляват само султанските вакъфи и някои от вакъфите на старите газийски фамилии. Картината на вакъфската собственост в областта към първите десетилетия на XVI в. изглежда така:

 

Най-ранният султански вакъф в казата Ълъджа (вакъф на султан Мурад Хан) е бил създаден в с. Богослов (Пънар баша). В описа от 1519 г. вакъфският приход е бил набиран

 

 

87. Турски документи за историјата на македонскиот народ. T. I-IV. Скопје, 1971-1978. Първият неизвестен за сега войнушки опис за Кюстендилски санджак е съставен в 1487-1490 г. Най-ранните тимарски описи за земи в Македония са от 1445 г.

 

88. Боянич-Лукач, Д., Видин и Видински санджак през XV-XVI в. С., 1975.

 

89. Ковачев, P., Опис на Никополския санджак от 80-те години на XV в. С., 1997.

 

90. Турски извори за българската история. Т. II. Съставили и редактирали Н. Тодоров и Б. Недков. С., 1966.

 

45

 

 

от 18 християнски ханета (домакинства) от селото, а според описа от 1530/31 г. „вакъфските ханета” нарастват на 70. [91] В специална бележка е фиксирано основното задължение на селото: да поддържа водопровода, който захранвал две големи чешми в град Ълъджа. Както се вижда, приходът от вакъфа на султан Мурад Хан е предназначен за урбанистични нужди, а не за издръжка на петъчна джамия или друга религиозна институция. Проучванията върху историята на кюстендилските джамии обаче показват, че първите от тях са били строени или при управлението на султан Мурад II, или малко след това. [92] Първата от тях (т.н. джамия на Хаджи Дундар) възниква в 40-50-те години на XV в. и около нея се образува една от ранните мюсюлмански махали в град Ълъджа. [93] Малко по-късно е строена т.нар. „джамия на султан Мехмед” (Мехмед II). Строи я събирачът на харадж Кара Мехмед бин Али, който я подарява на султан Мехмед II поради липса на достатъчно вакъфирани имоти за нейната издръжка. [94] Специален документ е фиксирал начина на нейното финансиране чрез разделяне на разходите между вакъфите към джамията и фиска.

 

В казата Ълъджа освен вакъфа на султан Мурад хан се споменават още:

 

- Вакъф към имарета на Сюлейман бей в Ълъджа, който обхващал с. Багриче и приходи от наеми на парцели в Ълъджа на обща стойност 9880 акчета. Сумата отивала за заплатите на един имам, на един мюезин, на персонала на имарета (готвач, чистач, мияч на съдове) и за закупуване на храни.

 

- Вакъф към имарета и месчида на покойния Халил паша в Ълъджа. Той се състоял от приходите на с. Колач Бейлю и от данъците на няколко семейства маслари.

 

- Вакъф към месчида на Ахмед Факъх, вакъф към месчида

 

 

91. ВВА, TD 74, с. 220; BRA, TD 167, с. 193.

 

92. Kiel, М., Ottoman Kyustendil, p. 154-160.

 

93. Турски документи за историјата на македонскиот народ. T.V, кн. 1. Скопје, 1983, с. 59-60.

 

94. Kiel, M., Ottoman Kystendil, p. 35.

 

46

 

 

на Мурад Челсби и вакъф на вече споменатия събирач на харадж Кара Мехмед бин Али. Общият приход от вакъфски имоти в казаха Ълъджа възлизал на 59701 акчета и в огромната си част е отивал за издръжка на джамии, месчиди и имарети, намиращи се в град Ълъджа (Кюстендил). [95]

 

В каза Кратово описът от 1530/31 г. отбелязва втори вакъф, учреден от султан Мурад II. Неговите приходи отивали за издръжката на „джамията на Мурад хан”. Несъмнено става въпрос за петъчна джамия, около която възниква първата мюсюлманска махала в град Кратово, известна от описа от 1570-1573 г. с названието „Света джамия”. [96] Пак в същата каза като вакъф на Ахмед бей, син на Иса бей, е отбелязано с. Долно Горанци с бележката, че приходът от него отива за четене да 10 джуза в памет на Иса бей в неговата джамия в Скопие. [97] В този случай става дума за нещо доста любопитно. Ахмед бей и Иса бей са представители на известната фамилия на скопските уджбееве, чийто родоначалник е известният Игит паша. Иса бей е син на Исхак бей и внук на Игит паша. Той е бил скопски удж-бей в периода 1439-1463 г. и е основател на петъчна джамия в Скопие, известна като „джамия на Иса бей”. [98] По всичко личи, че вакъфът на Ахмед бей в каза Кратово е основан или по времето на султан Мурад II, или в годините след 1451 г.

 

В каза Кратово срещаме още следните вакъфи [99]: вакъф към месчида на Хаджи Карагьоз, около който е групирана мюсюлманската махала Дерб-хане или Хаджи Карагьоз [100], и вакъф на Мехмед бей, син на Ахмед ага. Общият вакъфски приход в казата възлиза на 17246 акчета, като по-голяма част от него се формира от приходите на 3 села.

 

В казата Щип [101] списъкът на вакьфските имоти отново

 

 

95. ВВА, TD 167, с. 194-195.

 

96. Турски документи .... Т. V, кн. 2. Скопје, 1980, с. 27.

 

97. ВВА, TD 167, с. 198.

 

98. Ѓоргиев, Д., Скопје...., c. 30-32.

 

99. ВВА, TD 167, с. 198.

 

100. Турски документи..., T. V, кн. 2, с. 118.

 

101. ВВА, TD 167, с. 200-201.

 

47

 

 

се оглавява от „вакъф на султан Мурад Хан”, „прикачен” към „джамията на султан Мурад Хан” в Щип. Приходът в размер на 3240 акчета идвал от отчисления от „джизието на неверниците от Щип”. И тук, както и в Кратово, става въпрос за петъчна джамия, построена при управлението на султан Мурад II, около която възниква първата мюсюлманска махала в Щип. [102] За издръжката на същата джамия по-късно били създадени още няколко вакъфа, между които по-важни са тези на мевляна Нуреддин (приходи от дюкяни, воденици, бани, работилници). Част от вакъфа на Нуреддин издържал основаното от него мюсюлманско училище (медресе). Споменава се още вакъф към основното мюсюлманско училище (муалим-хане), основан от Муслихеддин, преводач в султанския двор. Шест от вакъфите в казата Щип издържали месчиди в отделните мюсюлмански махали на града. И в този случай названията на махалите следват имената на учредителите на вакъфите и строителите на месчидите. [103] Вакъфи в Щип създават и двама мустахфъзи от крепостния гарнизон, единият от които (Искендер, син на Абдуллах) очевидно е помюсюлманчен християнин. Общият приход от вакъфите в казата Щип възлизал на 53359 акчета. Общоимперският джизие-регистърът от 1490-1491 г. споменава, че в град Щип има джамия (неназована по име), чийто персонал получавал от държавната хазна по 8 акчета дневна заплата или общо 2880 акчета на година. [104]

 

В казата Струмица [105] е отбелязан „вакъф към джамията на Мурад хан” с приход от 2880 акчета. Несъмнено става въпрос пак за петъчна джамия, строена при управлението на Мурад II и наречена в подробния опис от 1570-1573 г. „Стара

 

 

102. Турски документи..., T. V, кн. 3. Скопје, 1982, с. 49-50.

 

103. Турски документи..., XV, кн. 2. Скопје, 1980, с. 118-122.

 

104. Турски извори за българската история. Т. VII. Съставили и коментирали Ст. Андреев, А. Велков, Е. Грозданова, П. Груевски, Стр. Димитров, М. Калицин, М. Михайлова-Мръвкарова. Под редакцията на Стр. Димитров, Е. Грозданова, Ст. Андреев. С., 1986, с. 35.

 

105. ВВА, TD 167, с. 205.

 

48

 

 

джамия на султан Мурад”. И отново около нея е групирана първата и най-стара мюсюлманска махала в град Струмица. [106] В годините между управлението на султан Мурад II и началото на XVI в. вакъфът на „Старата джамия” набъбва значително чрез вакъфиране на имоти и приходи от страна на местни мюсюлмани. Десет от вакъфите в каза Струмица издържали месчидите в мюсюлманските махали, които, по известната вече схема, носят имената на основателите на вакъфите и строителите на месчидите. Изглежда процесът на възникване на мюсюлмански молитвени домове в град Струмица е особено бурен и той просто „смила” част от християнското наследство на града. Ето и един много показателен пример за това: В описа от 1530/31 r. e споменат „вакъф към месчида Църква” в махалата Фезани бей. Следователно една от струмишките църкви е била превърната в месчид, чийто вакъф, по ирония на съдбата, се е формирал от „джизието на неверниците от нахията Струмица”. Особеното в казата Струмица е и наличие на вакъфи, които издържали няколко завиета, разположени в областта на нахийския център Конче. Общият вакъфски приход от казата възлизал на 16993 акчета. И тук, както във вилаета Щип, според джизие регистъра от 1490-1491 г. персоналът на една от джамиите в град Струмица получавал заплатите си пряко от хазната: по 6 акчета на ден или общо 2160 акчета на година. [107]

 

В нахията Мелник, която към 1530/31 г. спадала към казата Демир Хисар [108], е регистриран само един вакъф към джамията на Чауш Аяз в с. Свети Врач (дн. град Сандански). Той се състоял от приходи от наем на дюкяни, воденици и малко земя. Общият му приход е 4170 акчета. В джизие регистъра от 1490-1491 г. обаче се споменава, че във вилаета Мелник (вероятно в самия град Мелник) има месчид, чийто имам и мюезин

 

 

106. Турски документи...,Т. V, кн. 3. Скопје, 1982, с. 49-50.

 

107. Турски извори за българската история. T VII, с. 52-53.

 

108. ВВА, TD 167, с. 209.

 

49

 

 

получавали от хазната по 1 акче дневна заплата - общо около 720 акчета годишно. [109]

 

В казата Враня (или Враня и Прсшево) не е отбелязан нито един вакъфски имот, нито пък джизис регистърът от 1490-91 г. споменава за плащане на имамски и мюезински заплати от отчисления от джизието. Тук проникването на мюсюлманският елемент става в по-късен период. Решаващото събитие в този смисъл е построяването на джамията на Гедик Ахмед паша, което очевидно става преди смъртта му на 18 януари 1482 г. По-късно, след 1530 г., наследниците на Ахмед паша вакъфират имоти за издръжка на джамията, която вероятно до този момент се е издържала по друг начин. [110] Приема се, че джамията на Гедик Ахмед паша не е строена от основи, а възниква чрез „преустройство” на църквата Св. Петка. Въобще град Враня добива „ориенталски вид” едва към първите десетилетия на XVI в.

 

Подробният тимарски регистър от 1570 г. показва, че в град Радомир, център на едноименна нахия в Кюстендилски санджак, първата джамия е била построена при управлението на султан Мехмед II: тя носи названието „джамия на султан Мехмед Хан”. [111] Към нея няма вакъфирани имоти нито през XV, нито през XVI в., което е обяснимо от гледна точка на отношението на султан Мехмед II към вакъфската собственост. Джамията в Радомир вероятно е пример за това, че подобни постройки през третата четвърт на XV в. са били финансирани от султанската хазна.

 

Общият вакъфски приход в Кюстендилския санджак към 1530/31 г. възлизал на сумата 150469 акчета. Тази сума покривала част от разходите за поддържане на джамии, месчиди, завиета, мюсюлмански училища и имарети. От нея се плащали и заплатите на някои от служителите на култа. Както е известно, а и както бе изтъкнато по-горе, в опреде-

 

 

109. Турски извори за българската история. Т. VII, с. 127.

 

110. Stojanovski, Al., Vranjski kadiluk..., s. 20-21.

 

111. Турски документи за историјата на македонскиот народ.Т. V, кн. I, Скопје, 1983, с. 553.

 

50

 

 

лени случаи не вакъфските приходи, а средства пряко отпуснати от султанската хазна били изразходвани за богоугодни цели, примерно за ремонт на джамии или за плащане на заплатите иа имами и мюсзини. [112] Следователно вакъфските пари не били единствените, чрез които се поддържали мюсюлманските религиозни, образователни и благотворителни институции. Всъщност описите на вакъфските имоти и джизие регистрите дават сведения за начина на финансиране на мюсюлманските религиозни и религиозно-благотворителни институции само тогава, когато става въпрос за вакъфски приходи или за отчисления от джизието на християнската рая. Вероятно има много други случаи, при които само откриването на финансови документи за разходи по строеж и ремонт на джамии и месчиди може да допълни механизма за отпущане на средства за мюсюлманските религиозни институции. Очевидно при това положение познанията ни по този проблем не могат да бъдат пълни.

 

В описа на вакъфите в Кюстендилския санджак от 1570 г. не е дадена общата сума на вакъфските приходи. От пръв поглед личи, че в периода между 1530/31 и 1570 г. вакъфираните имоти и приходите от тях са пораснали значително, а вакъфската собственост се разпространява и в нахиите, в които първоначално е нямало вакъфи (Враня, Мелнишко, Радомирско и др.). [113]

 

Съвършено невпечатляваща е сумата на мюлковите приходи в Кюстендилски санджак към 1530-1531 г.: 27239 акчета. Вакъфските и мюлковите пари са доста скромни, сравнени с приходите на който и да е от големите вакъфирани мюлкови комплекси от по-ранния период. Известно е например, че само Чандарлъ Халил наша в края на четиринадесетото столетие завещава на джамията си в Сяр вакъф от 19 села с приход от около 200 000 акчета: сума, която е по-голяма от общия вакъфски приход в Кюстендилски санджак от началото на XVI в. не само като абсолютна стойност, но и поради инфлацията, която за

 

 

112. Kiel, M., Ottoman Kyustendil.., р.150 sq.

 

113. Турски документи..., T. V, кн. 5, с. 25-140.

 

51

 

 

повече от век обезценява акчето с близо една втора.

 

Като цяло към 1530/31 г. в санджака Кюстендил функционирали 5 петъчни джамии (2 в Ълъджа и по една в Кратово, Щип и Струмица), 25 месчида, 5 имарета, 4 завиета, 2 медресета и 3 муалим-ханета. Преподавателите в медресетата били двама, учениците в тях (талибе) - 19 на брой. Имало още 5 хатиба, 25 имама, 30 мюезина и още 20 други служители в джамиите, месчидите и имаретите.

 

От изнесените данни личи, че през XV в. най-мощно било присъствието на мюсюлманските институции в казата Ълъджа, след това в казата Щип, после в казата Кратово и в казата Струмица. В нахията Мелник всичко се изчерпва с една джамия със сравнително скромен приход и с един месчид, а в казата Враня няма регистрирани нито джамии, нито месчиди, нито каквито и да са мюсюлмански учреждения. Прави впечатление, че основната концентрация на молитвени домове, училища и имарети е в четири големи градски центъра: Ълъджа, Щип, Кратово и Струмица. Разсейването им в селските области е незначително и се изчерпва с трите завиета в нахията Конче. Към 1570 г. картината е значително променена: джамии, месчиди и имарети има в Дупнишко, Вранянско, Мелнишко, Радомирско, Дойранско и др.

 

Отново трябва да се подчертае, че описите от 1519 и от 1530/31 г. отбелязват само онези джамии, месчиди, училища и имарети, които са се издържали от вакъфски приходи. Следователно данните в тях не могат да се смятат за пълни. Почти сигурно е, че месчиди или малки джамии би трябвало да има в град Враня, където съществува крепостен гарнизон, или в издигналият се към края на XV в. град Дупница, където мюсюлманският елемент бил значителен. Издръжката на предполагаемите молитвени домове там се е осъществявало пряко от хазната, а приходите на служителите на култа - от малки по размер тимари, каквито по правило получавали имамите на крепостните гарнизони. [114]

 

 

114. ВВА, TD 74, с. 210-212.

 

52

 

 

И тъй в периода до средата на XV в. протича процес на „уплътняване” на османската власт и на османо-мюсюлманските религиозни, военни и административни институции. При управлението на султан Мехмед I тяхното съществуване е по-скоро символично и се изчерпва със задължителния минимум длъжностни лица и институции, както и с няколко вакъфа и мюлка. Може би вакъфите и мюлковете са били повече, отколкото са отбелязани в по-късните описи на Кюстендилския санджак. Все пак прави впечатление, че ранните вакъфи не издържали джамии и месчиди, а примерно тюрбета, както личи от примера с вакъфа на Евренос бей и тюрбето на баща му Пранги Иса бей. Това може да означава, че разпространението на мюсюлманските институции в областта или още не е започнало, или че то е в самото си начало. През втората четвърт на XV в., както и в другите османски владения на Балканите, успоредно се развиват тимарското и вакъфско-мюлковото земевладение. Създадени са първите султански вакъфи, построени са първите джамии, около които се формират първите мюсюлмански махали в градовете Ълъджа, Щип, Кратово Струмица. При управлението на султан Мехмед II превес получава условното тимарско земевладение. Вълна от вакъфиране на собственост и на приходи, и от създаване на различни мюсюлмански религиозни и религиозно-благотворителни институции се наблюдава през последната четвърт на XV и в първите десетилетия на XVI в. Строят се месчиди, около които в големите градове се създават нови мюсюлмански махали. Възникват медресета, муалим-ханета и имарети. Макар че учениците в мюсюлманските училища не са били многобройни, те все пак създават прослойка от османо-мюсюлманска интелигенция, която не е за пренебрегване предвид не особено големия брой мюсюлмани в санджака като цяло. В градовете Ълъджа, Щип, Струмица и Кратово се концентрират значителен брой османски сановници, които имат възможност да вакъфират собственост и да строят и издържат религиозни и религиозно-благотворителни институции. Чрез системата на девширмето местни хора се издигат до върховете на османската йерархия

 

53

 

 

и правят много за строежа на джамии, имарети и завиета. Като пример в това отношение може да се посочи Халил паша, „пазач на вратите” и бейлербей на Румелия при султан Баязид II, строител на най-важната джамия с имарет в Ълъджа - т.н. „Имарет” джамия. Същият основава и завие в града, което се издържало от четири негови мюлкови села в областта на Димотика, които той вакъфира специално за целта. Към това се прибавят и приходите от банята в Солун, която той построява. Изключителното внимание, което Халил паша обръща на строежа на богоугодни мюсюлмански институции в град Ълъджа, кара изследователите на мислят, че самият той е бил родом от този град. [115]

 

Всичко това отразява процеса на нарастване на мюсюлманското население в градовете на „Константиновата земя: процес, който от описите от началото на XVI в. изпъква в един вече доста напреднал стадии. Тъкмо в градовете (и то изглежда само в големите центрове на кази) с най-интензивни темпове върви процес на ислямизация, която създава в тях сравнително компактни групи мюсюлманско население. В границите на целия санджак обаче християнското население запазва абсолютното си числено надмощие.

 

 

115. Kiel, M., Ottoman Kyustendil.., p.143.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]