Българо-унгарски отношения през Средновековието

Христо Димитров

 

Използвани съкращения  [*]

 

Извори

Историография

Периодика

 

Извори

 

Ангелов, П. Сведения на Псевдо-Сфраннес за българската история. — Векове. 5/3, (1976), 17—22.

 

Английски пътеписи за Балканите (края на XVI — 30-те години на XIX в.). Увод, съст. и ком. M. Н. Тодорова (Чужди пътеписи за Балканите, 7), С., 1987.

 

Бешевлиев, В. Първобългарски надписи. С., 1979.

 

Буркард и Бертpандон де ла Брокиер о Балканском полуострву XIV и XV века. Издао Ст. Новаковић. — Годишнина Николе Чупића, 14, (1894), 1—66.

 

Българската литература и книжнина през XIII век. Под ред. на Ив. Божилов и Ст. Кожухаров. С., 1987.

 

Гагова, Кр. Антонио Бонфини и българската средновековна история. —Минало, 2/3, (1995), 30—37.

 

Гијом Адам. Упатство за патувањето во Светата земја 1332 година (Directorium ad passagium faciendum per Philippum regem Franciae in terram sanctam anno 1332). Текстот според M. Шуфлај и Cт. Новаковић, со превод и предговор од Ј. Белчовски. — В: Споменици, II, 595—620.

 

Гръцки извори за българската история (ГИБИ), II, С., 1958; III, С., 1960; IV, С., 1961; V, С., 1964; VI, С., 1965; VII, С., 1968; VIII, С., 1972; IX/2, С., 1994; X, С., 1980; XI, С., 1983.

 

Гюзелев, В. Баварският географ от IX в. и неговото значение за българската история. — В: Гюзелев. Средновековна България в светлината на нови извори. С., 1981, 68—81.

 

Гюзелев, В. Извори за средновековна история на България (VII—XV в.) в австрийските ръкописни сбирки и архиви. T. I. Български, други славянски и византийски извори. С., 1994.

 

Гюзелев, В. „Клетва и договор на господин Александър, цар на Загора или България, с Венецианската сеньория от 1346 или сключени през 1347 година". — В: Гюзелев. Средновековна България в светлината на нови извори, 156—186.

 

Гюзелев, В. Несебърската местна хроника от XIV—XV в. като извор за историята на Българското черноморско крайбрежие. — В: Гюзелев. Средновековна България в светлината на нови извори, 207—243.

 

Гюзелев, В. Пренасяне на тялото на Св. Теодор Страгилат от Несебър в Цариград (1257) и оттам във Венеция (1267). — В: Гюзелев. Средновековна България в светлината на нови извори, 81—99.

 

 

*. Периодичните издания са цитирани по следния начин: название, том — годишнина / книжка, (година), страница.

 

302

 

 

Гюзелев, В. Творби на двама австрийски поети от XIV в. като извор за българското средновековно минало. — В: Гюзелев. Средновековна България в светлината на нови извори, 99—119.

 

Данило архиепископ. Животи краљева и архиепископи српских. Изд. Ћ. Даничић, Zagreb, 1866 (VR London, 1972).

 

Димитров, Хр., Ил. Илиев. „Унгарската хроника" на Йоан Туроци от XV в. като извор за средновековната история на България. — ИП, 44/6, (1988), 75—88.

 

Димитров, Хр. Унгарски латиноезичии извори за турския нашествия по българските земи през XIV—XV в. — В: Турските нашествия и съдбата на балканските народи, отразени в писмени и литературни паметници от XIV— XVII в. В. Търново, 1992, 84—100.

 

Динић, M. Писмо угарског краља Жигмунда бургундском војводи Филипу. — Матица српска, Зборник за друштвене науке, 13—14, (1956), 93—98.

 

Динић, M. Хроника Сен-Дениског калућера као извор за бојеве на Косову и Ровинама. — Прилога за књижевност, језик, историју и фолклор, 17/1, (1937), 51—66.

 

Дуйчев, Ив. За документите из Ватиканския архив, отнасящи се до българската история (IX—XIV век). — В: Дуйчев. Българско средновековие, 260—288.

 

Дуйчев, Ив. Из старата българска книжнина (СБК), II, С., 1943.

 

Дуйчев, Ив. Преписката на папа Инокентий III с българите. — ГСУ, ИФФ, 38, 1942, 7—77.

 

Дуйчев, Ив. Разказ за „чудото" на великомъченик Георги със сина на Лъв Пафлагонски, пленник у българите. — В: Дуйчев. Българско средновековие, 513—528.

 

Житието на Стефан Лазаревич по Богишичевия препис. — В: Куев, К., Г. Петков. Събрани съчинения на Константин Костенечки. Изследване и текст. С., 1986, 361—429.

 

Жофроа дьо Вилардуен. Завладяването на Константинопол. Превод и бел. Ив. Божилов. С., 1985.

 

Иванов, Й. Български сгарини из Македония. С., 1931 (фотот. изд., 1970).

 

Иванов, Й. Поменници на българските царе и царици. — В: Иванов, Й. Избр. произв., под ред. на Б. Ангелов, С., 1982.

 

Ильинский, Г. А. Грамоты болгарских царей. М., 1911 (VR London, 1970).

 

Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. 3. Пространни жития на Кирил и Методий. С., 1970.

 

Кодов, Хр. Опис на славянските ръкописи в БАН. С., 1969.

 

Коковцов, П. К. Еврейско-хазарская переписка в X веке. Л., 1932.

 

Константин Багрянородный. Об управлении империи. Текст, перевод, комментарий. Под ред. Г. Г. Литаврина, А. П. Новосельцева. М., 1989.

 

Латински извори за българската история (ЛИБИ). I. С., 1958; II, С., 1960; III, С., 1965; IV, С., 1981; V/1 (под печат).

 

Лев Диакон. История. Пер. M. М. Копыленко, ком. М. Я Сюзюмова, С. А. Иванова, отв. ред. Г. Г. Литаврин. М., 1988.

 

Mатковски, А., К. Apучи. Македонија и соседните области во хрониката „Беда-и ул векаи" од Коџа Хусейн (1328—1491). — Историја, 15/2, (1979), 137—176.

 

Мехмед Hешри. Огледало на света. Съст. и превод М. Калицин, С., 1984.

 

Миxаил Пселл. Хронография. Перевод, статья и примеч. Я. Н. Любарского, М., 1978.

 

Начев, В. Български надписи. С., 1994.

 

303

 

 

Haчев, В. Български царски грамоти. С., 1996.

 

Hачев, В., H. Ферманджиев. Писахме да се знае. Приписки и летописи. С., 1984.

 

Немски и австрийски пътеписи за Балканите XV—XVI в. Увод, подбор и коментар M. Йонов (Чужди пътеписи за Балканите, 3), С., 1979.

 

Писание за верските битки на султан Мурад, син на Мехмед хан. Превод от османо-турски, студия и коментар М. Калицин, С., 1992.

 

Повесть временных лет (ПВЛ). Изд. О. В. Творогова, пер. Д. С. Лихачева. — В: Повести древней Руси XI—XII вв. Сост. Н. В. Понырко, Л., 1983.

 

Продолжатель Феофана. Жизнеописание византийских царей. Изд. Я. Н. Любарский. СПб, 1992.

 

Pамон Mунтанер. Хроника (Експедиция на каталонците на Изток). Прев., съст. и автор на увода и показалците Р. Панова. Под лит. ред. на Ст. Савов. Отг. ред. Ив. Божилов. С., 1994.

 

Самият Търновград ще разтръби победите. Средновековни поети за България Съст. В. Гюзелев. С., 1981.

 

Симеон Метафраст и Логофет. Съписание мира от Бытия и летовник собран от различных летописец. Изд. В. Срезневский. СПб, 1905 (reprints: London, 1971; München, 1971).

 

Стара българска литература (СБЛ). 1. Апокрифи. Съст. и ред. Д. Петканова. С., 1982;  2. Ораторска проза. Съст. и ред. Л. Грашева. С., 1982;  3. Исторически съчинения. Съст. и ред. Ив. Божилов. С., 1983;  4. Житиеписни творби. Съст. и ред. Кл. Иванова. С., 1986.

 

Стојановић, Љ. Стари српски записи и натписи. I. Београд, 1902 (фот. изд. 1982).

 

Стојановић, Љ. Стари српски родослови и летописи. Београд—Сремски Карловци, 1927.

 

Томовић, Г. Морфологија Ћириличких натписа на Балкану (Историјски институт. Посебна изд., 16), Београд, 1974.

 

Френски пътеписи за Балканите XV—XVIII в. Съст. и ред. Б. А. Цветкова (Чужди пътеписи за Балканите, 1), С., 1975.

 

Ханс Шилтбергер. Пътепис. Прев. M. Киселинчева, ред. В. Мутафчиева. С., 1971.

 

Xвольсон, Д. А. Известия о хазарах, буртасах, славянах и русских Абу-Али Ахмэда бен Омара ибн-Даста, неизвестного доселе арабского писателя X века по рукописи Британского музея. СПб. 1869.

 

Хроника Георгия Амартола в древнем славянорусском переводе. I: Продолжение хроники Георгия Амартола по Ватиканскому списку № 153. Изд. В. М. Истрин. Петроград, 1920 (Neudruck: Slavische Propyläen, I—II, München, 1972).

 

Цветкова, Б. Хайдутството в българските земи през 15—18 век. 1, С., 1971.

 

Шишић, Ф. Летопис попа Дукљанина. Београд, 1928.

 

 

Agathiae Myrinaei Historiarum libri quinque. Rec. R. Keydel (CFHB, II). Berolini, 1967.

 

Agathias. The Histories. Transl. J. D. Frendo (CFHB, IIA). Berlin—New York, 1975.

 

Alberti Aquensis Historia Hierosolymtiana expeditionis. — Recueil des Historiens des Croisades. Historiens Occidentaux, IV. Paris, 1879, 265—713.

 

Altmann, W. Die Urkunden Kaiser Sigismunds (1410—1437), I—II, Innsbruck, 1896—1900.

 

Anjou-kori Oklevéltár (Documenta res Hingaricas tempore regum Andevagensiuni illustrantia 1301—1387). I. 1301—1305, II. 1306—1310, IV. 1315—1317, VII. 1323, VIII. 1324, XI. 1327. Szerk. Kristó, Gy., Blazovich, L., Erszegi, G., Makk, F., Gézzi, L., Almasi, T. Budapesl-Széged, 1990—1996.

 

304

 

 

Annales Bertiniani. Ed. G. H. Pertz. — MGH, SS, I, 1826, 419—515 (SRG, 1883;  Rau. Ausgewählte Quellen, VI).

 

Annales Fuldenses, Ed. G. H. Pertz. — MGH, SS, I, 337—415 (Ed. Fr. Kurze, H. Haefele. — SRG, 1891;  Rau. Ausgewählte Quellen, VII).

 

Annales Mettenses priores. Ed. В. v. Simson. — MGH, SRG, 1905 (Gombos. Catalogus, I, 156—157).

 

Annales Posonienses. — SRH, I, 119—127.

 

Annalista Saxo, Ed. G. Waitz. — MGH, SS, VI, 1844, 542—777.

 

Anne Comnène. Alexiade. Ed. B. Leib. I—II, Paris, 1967—1968.

 

Anоnimi Descriptio Europae Orientalis. „Imperium Constantinopolitanum, Albania, Serbia, Ruthenia, Ungaria, Polonia, Bohemia" anno MCCCVIII exarata, edidit, praefatione et adnotationibus instruxil Dr Olgierd Gorca, Cracoviae, 1916.

 

Anоnimi (P. Magistri) Gesta Hungarorum. — SRH, I, 13—117.

 

Antonius de Bonfinis. Rerum Ungaricarum Decades. Ed. I. Fogel, B. Ivanyi, L. Juhasz, I—IV, Lipsiae, 1936.

 

Belke, Kl., P. Sоustal. Die Byzantiner und ihre Nachbarn. Die „De administrando imperio" genannte Lehrschift des Kaisers Konstantinos Porphyrogenitos für seinen Sohn Romanos. (BG, 19), Wien, 1995.

 

Веrnоldi Chronicon. Ed. G. H. Pertz. — MGH, SS, V, 1844, 385—467.

 

Bertrandon: Le Voyage d'Outremer de Bertrandon de la Brocquière, premier écuyer tranchant et conseiller de Philippe le Bon, duc de Bourgogne. Publié et annoté par Ch. Schefer (Recueil de voyages et de documents pour servir a l'histoire de la géographie depuis le XIIIc jusqu'a la fin du XVIe siècle). Paris, 1892 (réimpr. 1972).

 

Blasii de Zalka et continuatorum eius Chronica fratrum Minorum de observantia provinciae Boznae et Hungariae. — In: Tоldy. Analecta, I, No XII, 213—315.

 

Воgyay, Th. v., G. Silagi, J. M. Bak. Die heiligen Könige (UG, 1). Graz—Wien—Köln, 1977.

 

Bouciquaut: Livre de faits du bon missire Jean le Maingre, dit Bouciquaul. Ed. Bouchon. Panthéon littéraire, III, Paris, 1852.

 

Der Briefwechsel des Eneas Silvius Piccolomini. Hrsg. von R. Wolkan. I. Briefe aus der Laienzeit (1431—1445). I. Privatbriefe (Fontes Rerum Austriacarum. II. Diplomataria et acta, 61), Wien, 1909.

 

Callendarium historico-christianum medii et novi aevi. Ed. A. J. Weidenbach Regensburg, 1855.

 

Сеssi, R. Deliberazioni del Magiar Consiglio di Venezia. I, Bologna, 1950.

 

Chronica Alberici monachi Trium Fontium. Ed. G. H. Pertz. — MGH, SS, XXIII, 1874, 631—950.

 

Chronici Hungarici compositio saeculi XIV (Chronicon Budense / Chronicon Pictum Vindobonense). — SRH, I, 217—505.

 

The Chronicle of Morea / Τὸ Χρονικόν το Μορέως. Ed. in two parallel texts by J. Schmitt. Grönningen, 1967.

 

Chronicon Dubnicense. — In: Flоrianus, M. Historiae Hungariae fontes domestici, III, Quinqucecclessius, Budapestini, 1884.

 

Chronicon Hugonis monachi Virdunensis et Divionensis et abbatis Flavianiaciensis. Ed. G. H. Pertz. — MGH, SS, VIII, 280—502.

 

Chronicon Knauzianum. — SRH, II, 321—345.

 

Chronicon Monacense. — SRH, 11, 53—86.

 

Chronicon Posoniense. — SRH, II, 7—51.

 

Chronique de Religieux de Saint Denis, contenent le reigne de Charles VI a 1380 de 1422. II. Ed. M. L. Bellaguet, Paris, 1811.

 

Chronique rimée de Philippe Mouskès. Publié par Le Baron de Reiffenberg. II. Bruxelles, 1938.

 

305

 

 

Constantine Porphyrogenilus. De administrando imperio (DAI). Ed. Gy. Moravcsik, R. J. H. Jenkins. Budapest, 1949 (reprint: DOT, 1/CFHB, I, Washington, D. С., 1967).

 

Constantine Porphyrogenitus. De administrando imperio. II. Commentary. Ed. R. J. H. Jenkins, D. Obolensky, F. Dvornik, B. Lewis, Gy. Moravcsik, St. Runciman. London, 1962.

 

Continuatio Claustroneoburgiensis sexta. — MGH, SS, IX, 1851.

 

Critobuli Imbriotae Historiae. Rec. D. R. Reinsch (CFHB, XXII). Berolini et Novi Eboraci, 1983.

 

Cronaca Carrarense. — Rerum Italicarum Scripiores. T. 17, partes 1—6. Citta de Castello, 1909—1912.

 

Crusaders and Conquerers. The Chronicle of Morea. Transl. by H. E. Lurier (Records of Civilisations: Sources and Studies, 69), New York—London, 1964.

 

Darrоuzès, J. Les Regestes des Actes du Patriarcat de Constantinople. Vol. I, Fasc. 5. Les Actes des Patriarches. Paris, 1977.

 

Dеnnis, G. T. Three Byzantine Military Treatises (CFHB, XXV). Washington, D. C., 1985.

 

Documenta historiam Valachorum in Hungaria illustranlia usque ad Annum 1400 p. Christum, curante Em. Lukinich et adjuvante L. Galdi. Ed. A. Fekete-Nagy et L. Makkai. Budapestini, 1941.

 

Documenta Romaniae historica. D. Relaţii intre Ţările Romăne. Vol. 1 (1222—1456), București, 1977.

 

Dölger, Fr. Regesten der Kaiserurkunden des Oströmischen Reiches von 565—1453. II. Regesten von 1025—1204 (Corpus der griechischen Urkunden des Mittelalters und der Neueren Zeit, A/I/2), München—Berlin, 1925.

 

Dörriе, H. Drei Texte der Ungarn und Mongolen. Die Missionreisen des fr. Iulianus ins Ural-Gebiet (1234/5) und nach Russland (1237) und der Bericht des Erzbischofs Peter über die Tataren. — Nachrichten der Akademie der Wissenschaften in Göttingen. I. Philos.-hist. Klasse, 1956, No 6, 125—202.

 

Dоukas. Decliné and Fall of Byzantium to the Ottoman Turks. An Annotated Translation by H. J. Magoulias, Wayne State University, Detroit, 1977.

 

Duсas. Istoria turco-byzantină, ed. crit. de V. Grecu (Scripiores bvzantini, V), București, 1958.

 

Emlеr, J. Regesta diplomatica nec non epistolaria Bohemiae et Moraviae. II. Pragae, 1880.

 

Erszegi, G. Eine neue Quelle zur Geschichte der bulgarischen Beziehungen während der Herrschaft Borils. — BHR, 2, (1975), 92—96.

 

Fejér, G. Codex diplomaticus Hungariae ecclessiasticus ac civilis. Budae, III—XI, Budae, 1829—1844.

 

Fejér, G. Genus, incunabula et virtus Joannis Corvini de Hunyad regni Hungariae Gubernatoris argumentis criticis illustrata. Budae, 1844.

 

Die Gedichte des Michel Beheim. I. Hrsg. von H. Gille und I. Spriewald (Deutsche Texte des Mittelalters hrsg. von Deutsche Akad. der Wissen, zu Berlin, 60), Berlin. 1968.

 

Georges Pachymérès. Relations historiques. I. Livres I—III; II. Livres IV—VI. Ed. A. Pailler, trad. fr. V. Laurent (CFHB, XXIV/l—2), Paris, 1984.

 

Georgii Acropolitae Opera. Rec. A. Heisenberg, Lipsiae, 1903.

 

Georgii Monachi Chronicon. Ed. C. de Boor, Lipsiae, 1904.

 

Georgii Monachi dicti Hamartoli (Continuitatis) Chronicon. Ed. E. Muralt, Petropoli, 1859.

 

Georgii Pachymeris De Michaele ei Andronico Palaeologis libri tredecim. Rec. I. Bekkerus. I—II, Bonnae, 1835.

 

306

 

 

Gеоrgius Stella. Annales Genuenses. — Rerum Italicarum Scriptores. Ed. I. A. Muratori, XVII, Milano, 1730.

 

Giеsе, F. Die altosmanischen anonymen Chroniken. II. Übersetzung (Abhandlungen für die Kunde des Morgenlandes, 17/2), Leipzig, 1925.

 

Giorgio Sfranze. Cronaca. Acura di R. Maisano (CFHB, XXIX). Roma, 1990.

 

Göckenjan, H., J. R. Swееnеy. Der Mongolensturm. Berichte von Angezeugen und Zeitgenossen (UG. 3). Graz—Wien—Köln, 1985.

 

Gоmbоs, A. F. Catalogus fontium historiae Hungariae. I—III, Budapestini, 1937—1938.

 

Gyulaváros oklevéltár (1313—1800). Szerk, Veress E. Budapest, 1938.

 

Harimani Augiensis Chronicon. Ed. G. H. Pertz. — MGH, SS, V. 67—133.

 

Hazai Oklevéltár 1234—1536. Szerk. Nagy. I., Deák, F., Nagy, Gy. Budapest, 1879.

 

Hazai Okmánitár (Codex diplomaticus patrius Hungaricus). IV—VIII, Szerk, Nagy Imre, Budapest, 1867—1891.

 

Historia de expeditione Friderici imperatoris (Ansbertus). Ed. A. Chroust. — MGH, SRG, Nova series, V (Quellen zur Geschichte des Kreuzzuges Kaiser Friedrichs I.), Berlin, 1928, 1—115.

 

Historia peregrinorum. Ed. A. Chroust. — MGH, SS, Nova series, V, 129—152.

 

Hurmuzaki. E., N. Densusianu / Iorga, N. Documente privitore la istoria Românilor. Vol. I, part 1 (1199—1345), București, 1887;  Vol. I, part 2 (1346—1450), 1890;  Vol. III, part 1 (1576—1599), 1880;  Vol. VIII (1376—1650), 1894;  Vol. XII, part 1 (1594—1602), 1903.

 

Hudud al-Alam. „The Regions of the World". A Persian Geography 372 A. H. — 982 A. D. Ed. V. Minorsky, London, 1937.

 

Huillard—Bréhоllеs, M. Examen des chartres de l'église Romaine contenues dans les rouleaux dits rouleaux de Clouny. — In: Notices et extraits des Manuscrits de la Bibliothèque Impériale et autres bibliothèques, XXI, Paris, 1868.

 

Ioannis Cantacuzeni ex-imperatoris historiarum libri IV, Ed. L. Schopeni. I—III, Bonnae, 1828, 1831, 1832.

 

Ioannis Cinami Epitome rerum ab Ioanne et Manuele Comnenis gestarum. Rec. A. Meineke, Bonnae, 1836 (reprint: Athenes, 1992).

 

Ioannis de Utino Brevis narratio de regibus Hungariae. — In: Tоldy. Analecta, 1, 75—86.

 

Ioannis Scylilzae Synopsis Historiarum, editio princeps. Rec. I. Thum (CFHB, V), Berolini et Novi Eboraci, 1973.

 

Ioannis Zonarae Epitome historiarum libri XIII—XVIII. Ed. Th. Buttner—Wobst, Bonnae, 1897.

 

Iordanis De origine actibus Getarum. A cura di F. Ginuta — A. Grillone (Fonti per la storia d'Italia, 117), Roma, 1991.

 

Iоrga, N. Acte şi fragmente en privire la istoria Românilor, III, București, 1897.

 

Iоrga, N. Notes et extraits pour servir a l'histoire des Croisades au XVe siècle. I—III, Paris, 1899—1902.

 

Jean de Wawren. Ancienne chroniques d'Engleterre. II, Paris, 1859.

 

Johannes de Thurocz. Chronica Hungarorum. I. Textus. Ed. E. Galantai et J. Kristo. Budapest, 1985;  II. Commentarii: 1. Ab initiis usque ad annum 1301; 2. Ab anno 1301 usque ad annum 1487. Composuit El. Malyusz, adjuvante J. Kristo. Budapest, 1988 (Bibliotheca scriptorum medii recentisque aevorum. Series nova. VII, VIII, IX).

 

John Kinnamus. Deads of John and Manuel Comnenus. Transl. by Ch. M. Brand, New York, 1976.

 

Kalužniacki, A. Aus der panegyrischen Literatur der Südslaven, Wien, 1901 (VRCS, London, 1971).

 

307

 

 

Karácsonyi, J. A hamis, hibáskeltü és keltezetlen oklevelek jegizéke 1400-ig. Budapest, 1902.

 

Karoly Robert cmlekezete (Caroli Roberti Diplomatarium). Szerk. Gy. Кristó, F. Makk. Budapest, 1988.

 

Кatоna, St. Historia critica regum Hungariae. Ex fide domesticorum et exterorum seriptorum concinnata. VI—VIII, Budae, 1782—1788.

 

Кnauz, F. Monumenta ecclessiae Strigoniensis. I. Strigonii, 1874.

 

Die Königsaaler Geschichts-Quellen. Mit den Zusätzen und der Forsetzung des Domherrn Franz von Prag. Hrsg. von J. Loserth (Fontes Rerum Austriacarum. I. Scriptores, VIII), Wien, 1875.

 

Кritоbulоs. Mehmet II, erobert Konstantinopel. Die ersten Regierungsjahre des Sultans Mehmet Fatih, des Eroberers von Konstantinopel. Das Geschichtswerk des Kritobulos von Imbros. Übersetzt, eingeleitet und erklärt von D. R. Reinsch (BG, 17), Graz—Wien—Köln, 1986.

 

Кubinyi, F. Árpádkori Oklevelek (Codex diplomaticus Arpadianus) 1095—1301, Pest, 1867 (Magyar Történelmi Emlékek, XX).

 

Lampros, Sp. Εἱς στρατηγὸν Κατακαλὼν. — Νέος Ἐλληνομνήμον, 16, (1922), 53—54.

 

Laonici Chalcocandylae Historiarum demonstrationes. Ed. E. Darkó. T. 1 (lib. I—IV). Budapest, 1922; T. II/1 (lib. V—VII). Budapest, 1923;  T. II/2 (lib. VIII— X). Budapest, 1927.

 

Legenda Sancti Gerhardi episcopi. — SRH, II, 461—506.

 

Legenda Sancti Stephani regis. — SRH, II, 363—440.

 

Lemеrle, P. Les plus anciens recueils des Miracles de Saint Démétrius et la pénétration des Slaves dans les Balkans. I. Le texte. Paris, 1979; II. Commentaire. Paris, 1981.

 

Lemerle, P. La Vie ancienne de Saint Athanase l'Athonite composée au début du XIe siècle par Athanase de Lavra. — Le Millénaire du Mont Athos 963—1963. Etudes et Mélangés. 1. Chevetogne, 1963 (Lemerle, P. Le monde de Byzance: Histoire et Institutions, VR CS 86, London, 1978, XXI), p. 74, n. 47.

 

Leonis Diaconi Historiae libri X. Rec. С. В. Hase, Bonnae, 1828.

 

Leonis Gramatici Chronographia. Rec. I. Bekker, Bonnae, 1842.

 

Leonis Philosophy Tactica. — Patrologiae cursus completus, seria graeco-latinae. CVII, Ed. J. P. Migne, Paris, 1863.

 

Leunclavii Historiae Musulmanae turcorum de monumentis ipsorum excriptae libri XVIII. Francofurti, 1591.

 

Liudprandi Antopodosis. Ed. G. H. Pertz. — MGH, SS, III, 276—311.

 

Liudprandi Legatio ad imperátori Constantinopolitanum Nicephorum Phocam. — In: Quellen zur Geschichte der sachsischen Kaiserzeit. Hrsg. von A. Boner, R. Ron, Darmstadt, 1977.

 

Ljubić, S. Listine о odnošajih izmeču Južnoga Slavenstva i Mletačke Republike, IV, (1396—1401); VII, (1412—1420) / Monumenta spectantia historiam Slavorum meridionalum, IV, XII, Zagreb, 1874, 1882.

 

Lodovici Сarbоnis Dialogus de laudibus rebusque gestis R. Mathiae. — In: Toldy. Analecta, I, 165—194.

 

Lоlоs, A. Die dritte und vierte Redaktion des Pseudo-Methodius (Beiträge zur klassischen Philologie, H. 94), Meisenheim am Glan, 1978.

 

Mansi, D. Sacrorum conciliriorum nova et amplissima collectio. XII, Florentiae, 1766 (Nachdruck: Graz, 1961).

 

Manuelis Philae Carmina ex codicibus Escurialensibus. Florentinis, Parisinis et vaticanus. Nunc prima ed. E. Miller, II, Paris, 1855 (rèimpr.: Amsterdam, 1967).

 

308

 

 

Margos, A. Deux sources arméniennes du Xllle siècle concernant certains événements historiques du Second Empire Bulgare. — EB, 2—3, (1965), 295—300.

 

Michaelis Glycae Annales, Rec. I. Bekker, Bonnae, 1836.

 

Michele Psello, Imperatori di Bisanzio (Cronografia), Vol. I (Libri I—VI 75), Introd. di D. del Corno, testo crit. a cura di S. Impellizzeri, comm. di U. Criscuolo, trad. di S. Ronchey, Vicenza di Venezia, 1984.

 

Michelis Attaliatae Historiae. Rec. L Bekker, Bonnae, 1853.

 

Mihai Viteazul in constiinţa europeană. 1. Documente interne, Bucuresţi, 1982.

 

Miklоsiсh, F., J. Müller. Acta et diplomata graeca medii aevi sacra et profana. I. Wien, 1860.

 

Miracula Sancti Georgii. Ed. J. Aufhauser, Lipsiae, 1913.

 

Miracula Sancti Symeonis I, auctore Ebervino. Ed. G. H. Pertz. — MGH, SS, VIII, 209—211.

 

Monumenta spectantia historiam Slavorum meridionalum, IV, Zagrabiae, 1874.

 

Nicéphore Bryennios. Histoire, Ed. P. Gautier (CFHB, IX), Bruxelles, 1975.

 

Nicephori Gregorae Byzantina historia. Ed. L. Schopen, I—II, Ed. I. Bekker, III, Bonnae, 1828—1835.

 

Nicetae Choniatae Historia. Rec. I. A. van Dieten, pars prior: Pracfationem et textum continens (CFHB, XI/q). Berolini et Novi Eboraci, 1975.

 

Niketas Choniates. О City of Byzantium. Annales. Transl. by H. J. Magoulias, Detroit, 1984.

 

Nicolas I. Patriarch of Constantinople. Letters. Ed. R. J. H. Jenkins and L. G. Westerink (DOT, H / CFHB, VI), Washington. D. C., 1973.

 

Odonis de Dеоglio. Liber de Via Sancti Sepulchri. Ed. G. Waitz. — MGH, SS, XXVI, 59—73.

 

Ottokars Österreichische Reimchronik. Hrsg. von J. Seemüller. — MGH. Deutsche Chroniken und andere Geschichtsbücher der Mittelalters, V, Hanover, 1893.

 

Palma, Fr. С. Heraldicae regni Hungariae specimen regia provinciarum, nobiliumque scuta complectens. Vindobonae, 1766.

 

Pеsty, Fr., Т. Оrtvay. Oklevelek Temesvármegye és Temesvár város torténeiéhez. I. 1183—1430, Pozsony, 1896.

 

Petrus Ransanus. Epithoma Rerum Hungaricarum. Curam gerebat P. Kulcsár, Budapest, 1977 (Bibliotheca Scriptorum Medii Recentisque Aevorum, Series nova, II).

 

Petrus de Rewa. Monarchia et Sacra Corona Regni Hungariae. Ed. J. Schwandtner. Vindobonnae, 1746.

 

Procopius Caesariensis Opera omnia. Rec. J. Haury, II, Lipsiae, 1905 (Nachdruck von G. Wirth, Stuttgart, 1963).

 

Psеudo-Phrantzеs. Macarie Melissenos Chronica (1258—1481). — In: Georgios Sphrantzes „Memorii 1401—1477". Ed. V. Grecu (Scriptores byzantini, V). București, 1966.

 

Ramon Muntaner. Cronica. A cura de M. Gusta (Les Millors Obres de la Literatura Catalana), Barcelona, 1984.

 

Rau, R. Ausgewählte Quellen zur deutschen Geschichte des Mittelalters, VI—VII, 1969.

 

Reginonis Chronicon. Ed. G. H. Pertz. — MGH, SS, I, 1826, 537—629 (Ed. Fr. Kurze. — MGH, SRG, 1890;  Rau. Ausgewählte Quellen, VII).

 

I Registri della cancellaria angioina, I—XXIII, Ed. R. Filangieri, Napoli, 1950—1971.

 

Riсhеri Gesta Senoniensis ecclessiae. — MGH, SS, XXV, 249—345.

 

Riоnt, P. Exuvia sacrae Constantinopolitanae. I, Geneviae, 1877.

 

Sathas, C. Ἀνωνύμου Σύνοψις χρονική (Th. Sсutariоta). — Bibliotheca Graeca medii aevi, VII, Paris, 1894.

 

309

 

 

Sсhreiner, P. Die byzantinischen Kleinchroniken. I. Einleitung und Text. II. Historischer Kommentar. III. Teilubersetzungen. Addenda et Corrigenda. Indices (CFHB, XII/1—3), Wien, 1975, 1977, 1979.

 

Scriptores Rerum Hungaricarum (SRH). Ed. Em. Szentpétery. I—II. Budapestini 1937—1938.

 

Sigeberti Gemblaciensis Chronographia. Ed. D. L. C. Bethman. — MGH, SS, VI, 1848, 268—364.

 

Silagi, G., L. Veszprémy. Die „Gesta Hungarorum" des anonymen Notars (UG, 4), Sigmaringen, 1991.

 

Simonis de Keza Gesta Hungarorum. — SRH, I, 131—194.

 

Šišić, F. Nekoliko izprava iz početka XV st. — Starine, 39, (1938), 129—320.

 

Smičiklas, T. Diplomatički zbornik kraljevine Hrvalske, Dalmacije I Slavonije (Codex diplomaticus regni Croatiae, Dalmatiae et Slavoniae), IV—V, Zagreb, 1905—1907; XVIII, 1395—1399. Uredio D. Rendić—Miočević, dopunili I priredili M. Pampalović i suradnici, Zagreb, 1990.

 

Sоfianоu, D. S.

 

Sуmеоn Magister. Rec. I. Bekker, Bonnae, 1838

 

Syroуpulos: Les „Mémoires" du Grand Ecclésiarque de l'Église de Constantinople Silvestre Syropulos sur le Concile de Florence (1438—1439). Ed. V. Laurent, Paris, 1971.

 

Szamosközy István Vegyes följegyzesek (1542—1608). — Szamosközi István történeti maradvanyai, szerk. Szilagyi S., IV (MHHS, XXX), Budapest, 1880.

 

Székely Oklevéltár. I. Szerk, K. Szaby, Budapest, 1872.

 

Szentpétery, I. Az Árpád—házi királyok okleveleinek kritikai jegizéke (Regesta regum stirpis Arpadianae critico-diplomatica), I, 1001—1270, Budapest, 1923; II/1. 1270—1272, Budapest, 1943; II/2—3. 1272—1290, Szerk. Iv. Borsa, Budapest, 1961; II/4. 1290—1301, Szerk. Iv. Borsa, Budapest, 1982.

 

Tafel, L. C., G. M. Thomas, Urkunden zur alteren Handels- und Staatsgeschichte der Republik Venedig mit besonderer Beziehung auf Byzanz und die Levante vom neunten bis zum Anfang des fünfzehnten Jahrhunderts. II. Wien, 1956.

 

Teutsсh, G. D., Fr. Firnhaber. Urkundenbuch zur Geschichte Siebenbürgens. I. Wien, 1857.

 

Thallóсzy, L. Oklévelek a magyar-bulgár összeköttetésk történetehéz (1360—1390). — Történelmi Tár, 1898, 357—368.

 

Thallóсzy, L., A. Aldásy. Magyarország és Szerbia közti összeköttetések oklevéltara, 1198— 1526 / Monumenta Hungariae Historica. Diplomataria, XXXIII, Budapest, 1907.

 

Theiner, A. Vetera Monumenta historica sacrae Hungariae illustranta. I, Romae, 1859.

 

Theophanes Continuitates. Rec. I. Bekker. Bonnae, 1838.

 

Thomas Archidiaconis Spalatenses. Historia Salonitanorum pontificum atque Spalatensium a S. Domino usque ad Rogerium (1266). Ed. Fr. Racki. — Monumenta spectantia historiam Slavorum meridionalum, XXVI, Scriptores, III, Zagrabiae, 1894, 132—178.

 

Tоldy, Fr. Analecta Monumentorum Hungariae historicorum literarorum maximum inedita. T. 1, Pestini, 1862 (ac commentariis, epilogo et indice aneta publiciiuris facienda curavit G. Erszegi, Budapest, 1986).

 

Tzоlakes, E. Th.

 

Vom Hirtenzell zur Hohen Pforte. Frühzeit und Aufstieg des Osmanenreiches nach der Chronik „Denkwürdigkeiten und Zeitlaufe des Hauses Osman" vom Derwisch

 

310

 

 

Ahmed, gennant 'Ašik-Paša-Sohu'. Übersetzt, eingeleitet und erklärt von R. F. Kreutel (OG, 3), Graz—Wien—Koln, 1959.

 

Wеnzel, G. Arpádkori új Okmánitár (Codex diplomaticus Arpadianus continuiatus), III, IV, VI, VII, XI / Magyar Történelmi Emlékek (Monumenta Hungariae historica. Diplomataria), VIII, IX, XI, XII, XX, Budapest, 1862, 1867, 1873.

 

Wеnzel, G. Magyar diplomacziai Emlékek az Anjou-korbol, I. (Monumenta Hungariae Historica Angevina). Budapest, 1874.

 

Wеnzel, G. Okmánytár Ozorai Pipó történetéhez. — Történelmi tár, 1884, 220— 247, 613—627.

 

Wilhelmi Tyrensis archiepiscopi Historia rerum in palribus transmarinis gestarum. — Recueil des Historiens des Croisades, Hist. Occ. I. Paris, 1844 / Guillaume de Tyr. Chronique. Ed. R. В. C. Huygens (Corpus Christianorum, Conl. Mediev., 63). Turnholt, 1986.

 

A Zichi es Vasonkeöi Gróf Zichi-csalad Okmánitára (Coidex diplomaticus domus senioris Comitum Zichi et Vasonkeo). Szerk. Nagy. I., Nagy. Iv., Veghely. D. I. Pesten, 1871.

 

Zimmermann, Fr., С. Wеrnеr. Urkundenbuch zur Geschichte der Deutschen in Siebenbürgen. I. Hermannstadt, 1892.

 

Život Sv. Symeona od krale Štepana. Ed. P. J. Šafarik. — Pamatky drevniho pisemnictvi Jihoslovanuv. Praze, 1851.

 

Zsigmonkori okléveltár, I ( 1387—1399), II/1 (1400—1406), II/2 (1407—1411). Ös. Máyusz Е. Budapest, 1951—1956.

  


 

Историография

 

Анастасијевић, Н. Хипотеза о „Западној” Бугарској. — Гласник Скопског научног друштва, 3/1,(1928), 1 — 12.

 

Ангелов, Д. Борбите на българския народ против османската власт през първата половина на XV в. и походите на Владислав Варненчик. — В: Сö. Варна 1444. С., 1969, 9—54.

 

Ангелов, Д. Българо-византийските отношения през периода 1331—1341 г. от царуването на Иван-Александър (1). — ВИС, 42/1, (1973), 34—53.

 

Ангелов, Д. Българо-византийските отношения при царуването на Иван-Александър. Втори период (1341—1347). — ВИС, 43/1, (1974), 22—50.

 

Ангелов, Д. Българо-византийски отношения при Иван-Александър. Трети период (1347—1352). — ВИС, 45/4, (1976), 19—32.

 

Ангелов, Д.  Българо-византийски отношения при Иван-Александър. Четвърти период (1352—1355). — ВИС, 49/1, (1980), 140—149.

 

Ангелов, Д.  Българо-византийски отношения при Иван-Александър. Пети период (1355—1371 ). — ВИС. 51/3, (1982), 96—113.

 

Ангелов, Д., Б. Чолпанов. Българска военна история през Средновековието (X—XV век). С., 1989 (преизд.: 1994).

 

Ангелов, Д.  Образуване на българската народност. С., 1981.

 

Ангелов, П. Болгаро-сербские политические отношения в годы правления царя Феодора Святослава и короля Стефана Милутина (1300—1321 годы). — ЕВ, 15/4, (1979), 108—117.

 

Ангелов, П. Българо-сръбските политически отношения при царуването на Иван Александър (1331—1371) и Стефан Душан (1331—1355). — ГСУ ИФ, 72, (1978), 95—117.

 

Ангелов, П. България и балканските военни съюзи срещу турския нашественик. — ВИС, 51/4, (1982), 126—139.

 

311

 

 

Андреев, Й. България през втората четвърт на XIV в. (Цар Иван Асен IV — синът на Иван Александър), В. Търново, 1993.

 

Андреев, Й. Отношенията между България и Неаполитанского кралство през втората половина на XIII в. — ИП, 34/4, (1978), 59—74.

 

Антолјак, Ст. Самуиловата држава. Скопје. 1969.

 

Артамонов, M. И. История хазар. Л., 1962.

 

Бешевлиев, В. Първобългари. История. С., 1984.

 

Благоев, Н. П. Делян и неговото въстание в Моравско и Македония против византийците. — МП, 11/2, (1928), 3—12.

 

Божилов, Ив. Анонимът на Хазе. България и Византия на Долни Дунав в края на X в. С., 1979.

 

Божилов, Ив. Асеневци: Renovatio imperii Bulgarorum el Graecorum. — В: Божилов. Седем етюда, № III, 131—215.

 

Божилов, Ив. Белота — български властел от началото на XIII в. — ИПр, 34/1, (1977), 71—81.

 

Божилов, Ив. България във Византийската империя. С., 1995.

 

Божилов, Ив. България и печенезите (896—1018). — ИП, 29/3, (1973), 37—62.

 

Божилов, Ив., Ив. Билярски, Хр. Димитров, Ил. Илиев. Византийските василевси. С., 1997.

 

Божилов, Ив. Към хронологията на българо-унгарската война при цар Симеон (894—896). — ВИС, 40/6, (1971), 20—33.

 

Божилов, Ив., Хр. Димитров. Protobulgarica (Заметки по истории протоболгар до середины IX в.) — Byzbg., 9, (1995), 7—61.

 

Божилов, Йв. Седем етюда по средновековна история. С., 1995.

 

Божилов, Ив. Фамилията на Асеневци (1186—1460). Генеалогия и просопография. С., 1985.

 

Божилов, Ив. Цар Симеон Велики (893—927). Златният век на средновековна България. С., 1983.

 

Бурмов, Ал. История на България през времето на Шишмановци (1323—1396). I. Михаил III Шишман (1323—1330);  II. Иван Стефан (1330—1331). — В: Бурмов, Ал. Избр. произв. I. С., 1968, 222—278.

 

Българо-унгарски културни взаимоотношения. С., 1980.

 

Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Ив. Дуйчев. С., 1980.

 

Василевски, Т. България и Византия IX—XV век. Съст. и ред. Ив. Божилов. С., 1997.

 

Велики, К. Походите на Михаил Витязул на юг от Дунав. — ИП, 29/1, (1973), 63—72.

 

Венедиков, Ив. Първият брак на Гаврил Радомир. — В: Сборник в памет на проф. Ал. Бурмов. С., 1973, 146—152.

 

Византия и средневековый Крым (АДСВ, 26), Барнаул, 1992.

 

Гагова, Кр. Първият кръстоносен поход по Виа милитарис. — Минало, 3/3, (1996), 56—61.

 

Гагова, Кр. Тракия през Средновековието (историческа география). С., 1995.

 

Гошев, Ив. Из сбирките на църковния историко-археологически музей при Св. Синод в София. — ГСУ БФ, XXIII, (1945—1946), 5—34.

 

Грот, К. Я. Моравия и мадьяры с половины IX до начала X века. СПб, 1881.

 

Гюзелев, В. Chronicon Mesembriae (Бележки върху историята на българското Черноморие в перода 1366—1448). — ГСУ ИФ, 66, (1975), 147—193.

 

Гюзелев, В. България и Венеция през първата половина на XIV в. — В: Българско средновековие. Сб. в чест на Ив. Дуйчев, 82—92.

 

312

 

 

Гюзелев, В. България в папската политика на Балканите (1352—1396). — ГСУ Център за славяно-византийски проучвания „Ив. Дуйчев" 86 (5), 1992—1993 (Материали от българо-югославския симпозиум „600 години от битката на Косово поле" — София, 1989), 41—50.

 

Гюзелев, В. Българската държава и Никея в борба срещу Латинската Цариградска империя. — Известия на НИМ, 2, (1978), 7—35.

 

Гюзелев, В. Из историята на България през 1358 и 1365 г. — ИП, 31/3 (1975), 102—110.

 

Гюзелев, В. Николай Кузански за събитията в България през 1454 г. — ИП, 42/1, (1986), 44—50.

 

Гюзелев, В. Нови данни за историята на България и на град Несебър през 1257 г. — Векове, 1/3 (1972), 10—16.

 

Гюзелев, В. Очерк върху историята на град Несебър в периода 1352—1453 г. — ГСУ ФИФ, 64/3, 1, (1973), 55—98.

 

Гюзелев, В. Очерци върху историята на българския Североизток и Черноморието (края на XII—началото на XV век). С., 1995.

 

ДанчеваBасилева, А. България и Латинската империя (1204—1261). С., 1985.

 

Димитров, Хр. Аулите на ранносредновековна България (VII— IX в.). — ИП, 41/2, (1985), 48—65.

 

Димитров, Хр. Болгария и хазары в VII—VIII вв. — BHR, 17/2, (1989), 47—66.

 

Димитров, Хр. Българо-унгарски отношения в края на XII—началото на XIII в. —ИП, 48/11—12, (1992), 3—17.

 

Димитров, Хр. Българо-унгарски отношения (927—1019). — ИП, 50—51/2, (1994—1995), 3—21.

 

Димитров, Хр. Проблеми от политическата история на България през втората половина на XIV в. — ИП, 47/4, (1991), 3—17.

 

Димитров, Хр. Унгария и българските земи под византийска власт през XI—XII в. — ИП, 50—51/3, (1994—1995), 3—18.

 

Динић, M. Однос измећу краља Милутина и Драгутина. — ЗРВИ, 3, (1955), 49—82.

 

Динић, M. Српске земље у средњем веку. Историко-географске студие, прир. С. Ћирковић. Београд, 1978.

 

Динић-Kнежевић, Д. Дубровник и Угарска у средњим веку (Војвоћанска Академија науки и уметности, Филозофски факултет. Институт за историју. Монографија, књ. 28), Нови сад, 1986.

 

Дочев, К. Монети и парично обръщение в Търново XII—XIV в. В. Търново, 1992.

 

Дринов, M. Южные славяне и Византия в X веке. — В: Дpинов, М. Избр. съч., I. Трудове по българска и славянска история. Под ред. на Ив. Дуйчев. С.,  1971, 434—585.

 

Дуйчев, Ив. Българско Средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на средновековна България. С., 1972.

 

Дуйчев, Ив. Връзки между чехи, словаци и българи през Средновековието. — В: Дуйчев. Българско Средновековие, 322—373.

 

Дуйчев, Ив. Международното положение в Европейския югоизток в навечерието на Варненската битка от 1444 г. — В: Сб. Варна 1444, 55—79.

 

Дуйчев, Ив. От Черномен до Косово поле. Към историята на турското завоевание в Тракия през последните десетилетия на XIV век. — В: Дуйчев. Българско Средновековие, 546—587.

 

Дуйчев, Ив. Приноси към историята на Иван Асен II. — В: Дуйчев. Българско Средновековие, 289—321.

 

Дуйчев, Ив. Проучвания върху българското Средновековие (СбБАН, 51/1), С., 1945.

 

313

 

 

Дуйчев, Ив. Проучвания върху средновековната българска история и култура С., 1981.

 

Ћирковић, С. Историја средновековне босанске државе. Београд, 1964.

 

Ћурић, Ив. Сумрак Византије (Време Јована VIII Палеолога) 1392—1448 (Посебна изд. Византолошког института, 17), Београд, 1984.

 

Елекеш, Л. Армията на Хуниади. — В: Сб. Варна 1444, 82—135.

 

Енгел, П. Унгария и турската опасност по времето на Сигизмунд (1387—1437). — ИП, 52/6, (1996), 94—107.

 

Жаворонков, П. И. Никейско-болгарские отношения при Иване II Асене. — В: Византийские очерки. М., 1977, 195—215.

 

Златарски, В. Българо-сръбските политически отношения в миналото. — БИБ, 3/2, (1930), 61—102.

 

Златарски, В. Български въстания и опити за въстания до средата на XIX в. — В: България 1000 г., I, С., 1930, 707—735.

 

Златарски, В. История на българската държава през средните векове. I/1. С., 1918;  I/2, С., 1927;  II, С., 1934;  III, С., 1940 (преизд.: 1994).

 

Златарски, В. Известията за българите в хрониката на Симеон Метафраст и Логотет. — В: Златарски, В. Избр.произв. I. Под ред. на П. Петров. С., 1972, 359—574.

 

Иванов, Г. Кремиковският църковен свещник. — ИАИ, XXVI, (1961), 103—105.

 

Илиев, Г. Сведения за град София през XVI в. — Изв. на семинарите на ИФФ при СУ, 1, (1942), 181—226.

 

Илиев, Н. Относно времето на потушаване на бунта срещу цар Борил във Видин. — Изв. на музеите в Северозападна България, 9, 1984, 86—91.

 

Илиев, H. Шишмановият поход срещу Сърбия през 1292 г. — ИП, 44/11, (1988), 50—59.

 

Илјовски, Р. Византиско-унгарски сојуз во почетокот на XI век против Самуил и неговите наследници. Обид за хронолошко определевување. — ЗРВИ, 29— 30, (1991), 75—99.

 

Иpечек, К. История на българите, с поправки и добавки от самия автор. Под ред. на П. Петров, С., 1978.

 

История на България, 2, С., 1981;  3, С., 1982;  4, С., 1983.

 

История Венгрии. I. Отв. ред. В. П. Шушарин. М., 1970.

 

Историја српског народа. 1. Београд, 1981;  2. Београд, 1982.

 

Йорданов, Ив. Монети и монетно обръщение в България 1081—1261. С., 1984

 

Йорданов, Ив. Монетосеченето на Мичо Асен (1256—1263) във Велики Преслав. — Нум., 15/4, (1981), 21—44.

 

Йончев, Л. Някои въпроси във връзка със Самуиловата държава. — ИП, 21/1, (1965), 29—48.

 

Йончев, Л. О некоторых вопросах болгаро-византийских отношений в период с 1322 по 1324 гг. — ЕН. 10, (1980), 127—140.

 

Йончев, Л. Политически взаимоотношения между България, Сърбия и Византия през XIV в. (1341—1364). — В: Из политическата история на България / ИИИ, 28, (1985), 149—185.

 

Калић, J. Деспот Стефан Лазаревић и Турци (1421—1427). — ИЧ, 29—30, (1982—1983), 7—20.

 

Калић, J. Земун у XII веку. — ЗРВИ, 13, (1971), 27—56.

 

Калић, J. Ниш у средњем веку. — ИЧ, 31, (1984), 5—40.

 

Калић-Mиушковић, J. Београд у средњем веку. Београд, 1967.

 

Капитанфи, И. Византија, Турска и Угарска у последним годинама Царства. — ЗРВИ, 18, (1978), 213—225.

 

314

 

 

Карский, Е. Ф. Славянская кириловская палеография. M., 1979.

 

Кaрышковский, П. О. К истории балканских войн Святослава. — ВВ, 7, (1953), 224—243.

 

Коларов, Хр. Адрианополският мирен договор (1444 г.). — Трудове на ВТУ „Кирил и Методий", 12/3, (1975), 41—74.

 

Коларов, Хр. Антитурските походи от 1443—1444 г. на полско-унгарския крал Владислав Ягело — Варненчик (преглед на изворите). — Трудове на ВПИ „Братя Кирил и Методий" — В. Търново, 6/3, (1970), 45—102.

 

Коларов, Хр. Българо-сръбски отношения при Тертеровци (по сведения от „Животи кралева и архиепископа српских"). — В: България в света от древността до наши дни. I, С., 1979, 213—221.

 

Коледаров, П. Политическа география на средновековната българска държава.  1. C., 1979;  2. С., 1989.

 

Королюк, В. Д. Славяне, влахи, римляне и римские пастухи венгерского „Анонима". — В: Королюк, В. Д. Славяне и восточные романцы в эпоху раннего Средневековья. М., 1985, 186—204.

 

Кришто, Д. Ласло Кан и Трансильвания (Studia historica ASH, 134). Budapest, 1980.

 

Кузев, Ал. Восстание Константина и Фружина. — BHR. 3, (1974), 53—69.

 

Кузев, Ал. Дръстър. — В: Български средновековни градове и крепости. I. Варна, 1981, 177—195.

 

Кузев, Ал. Маршрутът на Владислав III Ягело до Варна. — ИНМВ, 9/24, (1973), 139—151.

 

Лазаров, Ив. Към историята на българо-сръбската война през 1254 г. — ВИС, 57/ 1, (1988), 183—190.

 

Лазаров, Ив. Междуособици в България 1256—1257 г. — ВИС, 53/1, (1984), 145—155.

 

Лазаров, Ив. Управлението на Михаил II Асен и Ирина Комнина (1246—1256). — Векове, 13/2, (1984), 12—19.

 

Ласло, Г. Към историята на синовете на хан Кубрат (Бележки върху тълкуването на изворите за двукратното завоюване на Унгария). — В: Българо-унгарски културни взаимоотношения, 84—90.

 

Литаврин, Г. Г. България и Византия (XI—XII век). С., 1987.

 

Лишев, Стр. Някои данни за феодалните отношения в България през IX в. — ИИБИ, 6, (1956), 426—430.

 

Марковић, П. Одношаји измећу Србије и Угарске (1331—1355), I. — Летопис Матице српске, 221, (1903), 1—26;  II. — Летопис Матице српске, 222, (1903), 16—51.

 

Mатанов, Хр. Кръстоносната идея в първия етап на османското нашествие (1332—1402). — Балканистика, 3, (1989), 5—32.

 

Mатанов, Хр., P. Mихнева. От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и османското нашествие 1354—1571. С., 1988.

 

Матанов, Хр. Регионални особености на християнско-османския двубой във времето на Косовската битка. — В: ГСУ Център за славяно-византийски проучвания „Ив. Дуйчев", 86/5, (1992—1993), 59—70.

 

Михайлов, Ст. Ктиторският портрет в Кремиковската манастирска църква в светлината на българо-румънските културни връзки през XV в. — Археология, 2/3, (1960).

 

Mиxaљчић, P. Крај Српског царства. Београд, 1989.

 

Mоpавчик, Д. Византийские императоры и их послы в г. Буда. — Acta historica ASH, 8/ 3—4, (1961), 239—256 (Moravcsik. Studia byzantina, 341—358).

 

315

 

 

Mоскаленко, А. А. Славяно-венгерские отношения в IX в. и древнерусское население Среднего и Верхнего Дона. — В: Проблемы археологии и древней истории угров. М., 1972, 189—196.

 

Mошин, Вл. Балканската дипломатија и династичките бракови на кралот Милутин. — В: Споменици, II, 89—213.

 

Mошин, Вл. Договорог на крал Урош II Милутин со Карло Валоа од 1308 година за поделбата на Византиска Македонија. — В: Споменици, II, 415—428.

 

Мутафчиев, П. Боженишкият надпис.— В: Мутафчиев. Избр. произв., I. Под ред. на Д. Ангелов. С., 1972, 486—517.

 

Мутафчиев, П. Маджарите и българо-византийските отношения през третата четвърт на X в. — В: Мутафчиев. Избр. произв., II, 441 —477.

 

Мутафчиев, П. Из нашите старопланински манастири. — В: Мутафчиев. Избр. произв., II, 257—440.

 

Мутафчиев, П. История на българския народ (681—1323). Под ред. на В. Гюзелев. С., 1986.

 

Мутафчиев, П. Стари градища и друмове из долините на Стряма и Тополница. — В: Мутафчиев. Избр. произв., I. 286—396.

 

Мутафчиев, П. Старият друм през „Траянови врата". — В: Мутафчиев. Избр. произв., II, 478—606.

 

Мутафчиев, П. Съдбините на средновековния Дръстър. — В: Мутафчиев. Избр. произв., II. 19—103.

 

Hиков, П. Българо-унгарски отношения от 1257 до 1277 г., историко-критично изследване. — СбБАН, 11/7, (1920), 1—200.

 

Hиков, П. Изправки към българската история. — ИИД, 5, (1922), 57—84.

 

Hиков, П. История на Видинското княжество до 1323 г. — ГСУ ИФФ, 18/8, (1922), 1—122.

 

Hиков, П. Към историята на северозападните български земи. — СпБАН, 16, (1918), 43—64.

 

Hиков, П. Съдбата на северозападните български земи през средните векове. — БИБ, 3/1, (1930), 96—153.

 

Hиков, П. Татаро-българските отношения през средните векове с оглед към царуването на Смилеца. — ГСУ ИФФ, 15—16, (1919—1920), 1—95.

 

Hиков, П. Турското завладяване на България и съдбата на последните Шишмановци. — ИИД 7—8, (1928), 41—112.

 

Hиков, П. Цар Борил в светлината на един нов паметник. — СпБАН, 3, (1912), 121—134.

 

Hиколов, Г. H. Венгры в Болгарском царстве в XIII—XIV веках. — In: Byzance et ses voisins. Mélanges a la mémoire de Gyula Moravcsik a l'ocasion du centième anniversaire de sa naisance (Acta Universitatis Szegediensis de Attila József nominatae. Opuscula byzantina, 9), Széged, 1994, 76—81.

 

Николова, Б. Устройство и управление на българската православна църква (IX—XIV век). С., 1997.

 

Hовосельцев, А. П. Хазарское государство и его роль в истории Восточной Европы и Кавказа. М., 1990.

 

Овчаров, H., К. Xаджиев. Новооткрият Висарионов надпис от Велико Търново и събитията в България през 40-те години на XIII век. — Векове, 20/1—2, (1991), 24—27.

 

Огнянова, Ел. Българо-унгарските отношения през вековете, отразени в българските народни песни. — В: Българо-унгарски културни взаимоотношения. 270—291.

 

Павлов, Пл. България, „Златната орда" и куманите. — Векове, 18/2, (1989), 24—33.

 

316

 

 

Павлов, Пл. България и походите на „Златната орда" срещу Византия през XIII—XIV в. (С оглед на политическите събития в Северното Черноморие и Българския Североизток). — В: Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали, Т. 6, В.Търново, 1997, 139—152.

 

Павлов, Пл. Куманите в обществено-политическия живот на средновековна България (1186—началото на XIV в.). — ИП, 36/7, (1990), 16—26.

 

Палаузов, Сп. Ростислав Михайлович, руски самостоятелен княз на Дунава през XIII в. (Ростислав Михайлович, княз на Мачва). [СПб. 1851 ) — В:  Палаузов. Избр. трудове. Под ред. на В. Гюзелев и Хр. Коларов. I. С., 1974, 216—249.

 

Палаузов, Сп. Ян Хунияди (историческа характеристика). — В: Палаузов. Избр. трудове., I, 360—499.

 

Паскалева-Kабадаиева, К. Църквата „Св. Георги" от Кремиковския манастир. С., 1980.

 

Паулер, Г. Българските военни походи на Стефана V. — СбНУНК, 7, (1897), 428—437.

 

Пашуто, В. Т. Внешняя политика Древней Руси. М., 1968.

 

Пенчев, Вл. Опит за уточняване на датировката на монетосеченията на Мицо и Яков Светослав. — Нум., 19/2, (1985), 20—24.

 

Пенчев, Вл. Сребърното монетосечене на цар Георги Тертер (1280—1292). Системата на тегловния и бройния стандарти при сребърните български монетосечения през XIII—XIV в. — Нум., 17/1, (1983), 22—27.

 

Петков, К. България и византийско-неаполитанския конфликт през 1281 г. — ВИС, 60/3, 3—14.

 

Петкова, Ил. Византийският историк Георги Акрополит и проблемите на българската история около средата на XIII в. — Трудове на ВТУ, 18/3, (1980— 1981), 141—171.

 

Петров, П. Възстановяване на българската държава. С., 1985.

 

Петров, П. Въстанието на Константин и фружин. — ИИИ, 9, (1960), 187—211.

 

Петров, П. Към въпроса за освобождаването на Видинска, Белградска и Браничевска област от византийско иго и за присъединяването им към Втората българска държава. — ИП, 13/2, (1957), 84—92.

 

Петров, П. Образуване на българската държава. C., 1981.

 

Петров, П. Хр. Българо-византийските отношения през втората половина на XIII в., отразени в поемата на Мануил Фил „За военните подвизи на известния чутовен протостратор". — ИИБИ, 6, (1956), 545—572.

 

Петров, П. Хр. Фружин и походът до Варна през 1444 г. — В: Сб. Варна 1444, 272—281.

 

Пляков, З. Българо-византийски отношения при Теодор Светослав (1305—1321). — Старобългаристика, 16/1, (1992), 93—108.

 

Поливянни, Д. И. Средновековният български град през XIII—XIV век. Очерци. Прев. И. Илиева. С., 1989.

 

Поповић, М., В. Ивaничевић. Град Браничево у среднем веку. — Старинар, 39,(1988), 125—179.

 

Проблеми на прабългарската история и култура (Втора международна среща по прабългарска археолотия — Шумен, 1986). С., 1989.

 

Радић, Р. Време Јованa V Палеолога (1332—1391), Београд, 1993 (Посебна изд. Византолошког института, 19).

 

Рашев, Р. Старобългарски укрепления на Долния Дунав (VII—XI век). Варна. 1982.

 

Ромашов, С. А. Болгарские племена Северного Причерноморья в V—VII вв. — Archivum Eurasiae medii aevi, 8, (1992—1994), 207—252.

 

317

 

 

Вártha, A. The Hungarian Society in the 9th and 10th Centuries (Studia Historica ASH. 85), Budapest, 1975.

 

Веnкó, L. Zur Geschichte der Ungartums vor der Landnahme im Zusammenhang mit Levedia und Etelköz — Acta linguistica ASH, 34, (1984), 153—198.

 

Веrкi, F.

 

Вiliаrsкy, Iv. Al. The Despots in Medieval Bulgaria. — Byzbg., 9, (1995), 121—162.

 

Воba, I. A Twofold Conquest of Hungary or „Secundus Ingressus". — Ungarn— Jahrbuch, 12, (1982—83/1984), 23—41.

 

Воba, I. Ethnogenesis of the Hungarians and their Settlement in the Danubian Bassin in the Ninth Century. — In: Les questions, 167—171.

 

Воba, I. Die Lage von Moravien nach den mittelalterlichen Quellen aus Bayern. — In: Salzburg und die Slawenmission. Zum 1100. Todestag des hl. Methodius (Beiträge des internationalen Symposiums von 20. bis 22. September 1985 in Salzburg), hrsg von. H. Dopsch, Salzburg, 1986, 59—69.

 

Воba, I. Nomads, Northmen and Slavs. Eastern Europe in the 9th Century (Slavo-Orientalia, 2), The Hague—Wiesbaden, 1967.

 

Воba, I. The Pannonian Onogurs, Khan Krum and the Formation of the Bulgarian and Hungarian Polities. — BHR, II/1, (1983), 73—76.

 

Воgyay, Th. v. Lechfeld — Ende und Anfang. Geschichtliche Hintergrunde, ideeler Inhalt und Folgen der Ungarnzuge, München, 1955.

 

Воgyay, Th. v. Ungarnzuge gegen und für Byzanz: Bemerkungen zu neueren Forschungen. — Ural-Altaische Jahrbucher, 60, (1988), 27—38.

 

Воgyay, Th. v. Stephanus rex. Versuch einer Biographie, Wien, 1976.

 

Воnеv, С. L'église orthodoxe dans les territoires carpato-danubienes et la politique pontificale pendant la première moitié du XIIIe siècle. — EB, 22/4, (1986), 101—108.

 

Воwlus, Ch. R. Die geographische Lage des Mahrischen Reiches anhand frankischer Quellen. — Bohemia, 28, (1987), 1—24.

 

Воwlus, Ch. R. Imre Boba's Reconsiderations of Moravia's Early History and Arnulf of Carinthia Ostpolitik (887—892). — Speculum, 62/3, (1987), 552—574.

 

Воžilov, Iv. One of Omurtag's memorial Inscriptions. — BHR, 1, (1973), 72—76.

 

Воžilov, Iv, Chr. Dimitrov. About the Historical Geography of the Northern Black Sea Coast. — BHR, 13/4, (1985), 50—68.

 

Вrand, Ch. M. Byzantium confronts the West 1180—1204. Harvard. 1968.

 

Вréhiеr, L. Vie et mort de Byzance. Le monde byzantin, I (L'évolution de l'humanité. 32), Paris, 1948.

 

Вrеzеanu, St. „La Bulgarie d'au — de la l'Ister" a la lumiere des sources écrites médiévales. — EB, 20/4, (1984), 124—128.

 

Вrоwning, R. Byzantium and Bulgaria. A comparative study across the early medieval frontier, London, 1975.

 

The Cambridge Medieval History. Vol. IV: The Byzantine Empire, part I : Byzantium and her Neigbours, ed. by J. M. Hussey with ed. ass. of D. M. Nicol and G. Gowan. Cambridge, 1966.

 

Сanкоva-Pеtкоva, G. Griechisch-bulgarische Bündnisse in den Jahren 1235 und 1246. — Byzbg., 3, (1969), 49—67.

 

Сanкоva-Pеtкоva, G., В. Primоv. Dubrovnik, Byzantium and Bulgaria at the end of the 12th Century. — EH, 3, (1966), 79—94.

 

Сave, C. di. L'arrivo degli Ungheresi in Europa е la conquista della patria. Fonti е letteratura critica (Testi, Studi, Strumenti, 10), Spoleto, 1995.

 

320

 

 

Chеynet, J.-Cl. Pouvoir et contestations a Byzance (963—1210). Paris, 1990.

 

Сsuday, E. Die Geschichte der Ungarn. Wien, 1900.

 

Darkó, Е. Byzantinisch-ungarische Beziehungen in den zweiten Hälfte des XIII. Jahrhundens. Mit 2 Tafeln. Weimar, 1933.

 

Deér, J. Le problème du chapitre 38 du De administrando Imperio. — In: Mélanges Henri Grégoire. 4 / Annuaire de l'Institut de philologie et d'histoire orientales et slaves. 12, (1952), 93—121.

 

Diасоnu, P. Les Pethchénègues au Bas-Danube (Bibliotheca Historica Romaniae, 27), Bucarest, 1970.

 

Dimitrov, Chr. Bulgaria and the Magyars at the beginning of the 10th Century. — EB. 22/2, (1986), 61—77.

 

Dimitrov, Chr. Die Magyaren in Makedonien (X.—XII. Jh.). — BHR, 23/3, (1995), 5—11.

 

Dölgеr, Fr. Ungarn in der byzantinischen Reichspolitik. — Archivum Europae centro-orientalis. 8, ( 1942) / Ostmitteleuropaische Biblioihek. 42, 315—342 (Dölger, Fr. Παρασπόρα. 30. Aufsätze zur Geschichte, Kultur und Sprachen des byzantinischen Reiches. Ettal, 1961, 153—177).

 

Dujčеv, Iv. Carlo I d'Angió, gli Slavi meridionali e il Concilio di Lione del 1274. — In: Studi in memoria di P. Adiuto Putignani, Cassano—Bari, 1975, 111—125.

 

Dujčеv, Iv. La conquête turque de la péninsule de Balkans de 1371 a 1389. — EH, (1975), 89—100 (Dujčev. Medioevo, IV/2. No LX).

 

Dujčеv, Iv. Il francescanesimo in Bulgaria nei secoli XIII е XIV. — Miscellanea Francescana, 34/3, (1934), 254—264 (Dujčеv. Medioevo. I. 415—420).

 

Dujčеv, Iv. Medioevo byzantino-slavo. I. Saggi di storia politica e culturale (Studi e testi, 102), Roma, 1965;  III. Altri saggi di storia politica e letteraria (Studi e Testi, 119), Roma, 1971;  IV/1-2 (Studia slavico-byzantina et medievalia europensia, 3), Sofia, 1996.

 

Dujčеv, Iv. I rapporti fra la Calabria e la Bulgaria nel Medioevo. — In: Atti IV Congresso Storico Calabrese. Napoli, 1969, 235—250 (Dujčev, Medioevo, III, 507—521).

 

Dujčеv, Iv. Rapporti fra Venezia e la Bulgaria nel Medioevo. — In: Venezia e il Levante fino al sec. XV, Firenze, 1973, 237—259 (Dujčеv. Medioevo,IV/2, No LII).

 

Dujčеv, Iv. La spedizione catalana in Oriente all'inizio del secolo XIV e di Bulgari. — Anuario de Estudios médiévales 9 (Barcelona. 1974—1979), 425—437 (Dujčеv. Medioevo, IV/2, No LIII).

 

Dunlоp, D. M. The History of the Jewish Khazars. New York. 1967.

 

Dvоrnik, F. Byzantine Missions among the Slavs. SS. Cyril and Methodius. New Brunswick, N.J., 1970.

 

Еggers, M. Das „Grossmährische Reich" — Realität oder Fiktion? Eine Neuinterpretation der Quellen zur Geschichte des mittleren Donauraumes im 9. Jahrhundert (Monographien zur Geschichte des Mittelalters, 40), Stuttgart, 1995.

 

Engel, P. János Hunyadi: The Decisive Years of His Career (1440—1444). — In: From Hunyadi to Rácóczi: War and Society in the Late Medieval and Early Modern Hungary. Ed. by J. M. Bak and В. K. Király. Brooklin—New York, 1982, 103—123.

 

Engel, P. Király hatalom és arisztokrácia viszonya a Zsigmond-korban (1387—1437), Budapest, 1977 (Értekezések a történeti tudományok koréból, 83).

 

Erdéyi, I. Das Altungartum und die Bulgaren in Osteuropa. — In: Turkic-Bulgarian-Hungarian Relations, 137—143.

 

Eskenasy, V. Notes concernant l'histoire du littoral ouest de la Mer Noire: Dobrotich et tes relations avec Génes. — RRH, 1982, № 2.

 

321

 

 

Ethnische und kulturelle Verhaltnisse an der mittleren Donau vom 6. bis 11. Jahrhundert (Symposium Nitra, 6. bis 10. November 1994), hrsg. von D. Bialekova, J. Zabojnik. Bratislava, 1996.

 

Failler, A. Chronologie et composition dans l'Histoire de Georges Pachymère, I. — RHB, 38, (1980), 5—103;  II, REB, 39, (1981), 145—249.

 

Fasoli, G. Le incursioni ungare in Europa nel secolo X (Biblioteca storica sansoni, n. s. 11), Firenze, 1945.

 

Féhеr, G. Bulgarisch-ungarische Beziehungen in den V.—XI. Jahrhunderten. Budapest, 1921.

 

Fеrluga, J. Untersuchungen zur byzantinischen Provinzverwaltung VI.—XIII. Jahrhundert. Gesammelte Aufsatze. Amsterdam, 1992.

 

Fine, J. V. A. The Early Medieval Balkans. A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century. Ann Arbor. Michigan. 1983.

 

Fine, J. V. A. The Late Medieval Balkans. A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor. Michigan. 1987.

 

Fоdоr, I. On the earliest Hungarian-Turkic Contacts. — In: Turkic-Bulgarian-Hungarian Relations, 145—152.

 

Fоdоr, I. On Magyar-Bulgar-Turkic Relations. — In: Chuvash Studies, ed. A. Róna-Tas (Bibliotheca Orientalia Hungarica, 28), Budapest, 1982.

 

Fоlz, R., A. Guillоu, L. Mussеt, D. Sоurdеl. De l'Antiquité au Monde médiéval (Peuples et civilisations, 5), Paris, 1972.

 

Fоnt, M. Ungarn, Bulgarien und das Papstum um die Wende vom 12. zum 13. Jahrhundert. — Hungaro-Slavica, Budapest, 1988, 259—266.

 

Gagоva, Kr. The Third Crusade in Thrace. Toponyms. — EH, 13, (1985), 98—112.

 

Geanokoplos, D. J. Emperor Michael Palaeologus and the West. A Study on Byzantine-Latin Relatioins. Cambridge, Ma., 1959.

 

Gеlсiсh, J., L. Thallóсzy. Raguza és Magyarország összeköttetéseinek oklevéltára / Diplomatarium relationum republicae Ragusanae cum regno Hungariae. Budapest, 1887.

 

Gеmil, T. Mircea l'Ancien face a la politique impériale de Bayezid Ier. — RRH, 25/1—2, (1986), 3—21.

 

Gеmil, T. Românii și Otomanii in secolele XIV—XVI (Biblioteca istorică, 74), București, 1991.

 

Gеоrgiеva, S. The Byzantine Princesses in Bulgaria. — Byzbg., 9, (1995), 163—201.

 

Gill, J. John V Palaeologus at the court of Louis I of Hungary (1366). — Byzsl., 38, (1977), 31—38.

 

Giurеsсu, C. C., D. C. Giurеsсu. Istoria românilor din cele mai vechi timpuri ponă astăzi. Ediţia a doua, revăzută şi adăugită. București. 1975.

 

Gjuzеlеv, V. Beiträge zur Geschichte des Königreiches von Vidin im Jahre 1365. — Sudost-Forschungen, 39, (1980), 1—16 (In: Gjuzеlеv. Forschungen zur Geschichte Bulgariens im Miltelaller / Miscellanea bulgarica, 3, Wien, 1986, 225—240).

 

Gjuzelev, V. La Bulgarie, Venice et l'Empire latin de Constantinople au milieu du XIIIe siccle. — BHR, 2/4, (1975), 38—49 (In: Gjuzelev. Medieval Bulgaria, Byzantine Empire, Black Sea-Venice-Genoa. Villach, 1988, 277—288).

 

Gjuzеlеv, V. Bulgarien und die Balkanhalbinsel in den geographischen Vorstellungen des angelsachsischen Konig Alfred der Grosse (871—901). — Byzbg., 4, (1973), 91—104 (In: Gjuzelev. Forschungen, 161—174).

 

Gjuzеlеv, V. Bulgarien und das Kaiserreich von Nikaia (1204—1261). — JOB, 26, (1977), 143—154 (In: Gjuzelev. Forschungen, 213—224).

 

Gjuzеlеv, V. Bulgarisch-frankische Beziehungen in den ersten Hälfte des IX. Jhs. — Byzbg., 2, (1966), 15—39 (In: Gjuzelev. Forschungen, 135—159).

 

322

 

 

Gjuzelev, V. La guerre bulgaro-hongrois au printemps de 1365 et les documents nouvaux sur la domination hongrois du Royaume de Vidin. — Byzbg., 6. (1980), 153—172 (In: Gjuzelev. Medieval Bulgaria, Byzantine Empire, Black Sea-Venice-Genoa, 231—250).

 

Gjuzelev, V. Das Papsttum und Bulgarien im Mittelalter (9.—14. Jh.). — BHR, 5/1, (1977), 34—58 (In: Gjuzеlеv. Forschungen, 175—199).

 

Gjuzelev, V. Les Protobulgares. Introduction a l'histoire de la Bulgarie d'Asparoukh. Sofia-presse, 1979.

 

Gjuzelev, V. I rapporti bulgaro-genovesi nei secoli XIII—XV. — In: Genova e la Bulgaria nel Medioevo. Genova, 1984, 99—111 (In: Gjuzelev. Medieval Bulgaria, 351—363).

 

Gjuzelev, V. Les relations bulgaro-venetiennes durant la premiere moitié du XlVe siècle. — BHR, 2/4, (1975), 38—49 (In: Gjuzelev. Medieval Bulgaria, 289—321).

 

Göckenjan, H. Hilfsvölker und Grenzwachter in mittelalterlichen Ungarn (Quellen und Studien zur Geschichte der ostlichen Europa, 5), Wiesbaden, 1972.

 

Gоlb, N., О. Pritsak. Khazarian Hebrew Documents of the Tenth Century. Ithaca—London, 1982.

 

Gоlden, P. В. Khazar Studies. An historico-philological Inquiry into the Origins of the Khazars, I (Bibliotheca Orientalia Hungarica, 25/1), Budapest, 1980.

 

Grégоire, H. Le nom et l'origine des Hongrois. — Bvz., 12, (1937), 645—650.

 

Grégоire, H. L'habitat „primitif" des Magyars et les Σαβάρτοι ἄσφαλοι. — Byz., 13, (1938), 269—278.

 

Grumеl, P. La Chronologie (Traté d'études byzantines, I), Paris, 1959.

 

Guilland, R. Byzance et les Balkans sous le régne d'Isaac Ange (1185—1195). — Actes du XIIe Congrès d'études byzantines (Ohrid, 1961), II, Beograd, 1964, 125—137.

 

Gündisсh, G. Siebenbürgen in den Türkenabwehr, 1395—1526. — RRH, 13/3 (1974), 415—443.

 

Györffy, Gy. Adatok a románok XIII. századi történetéhez és a román állam kezdeteihez (Angaben zur Geschichte der Rumänen im 13. Jh. und zu Anfangen des rumänischen Staates), II — Történelmi Szemle, 7/3—4, (1964), 537—568.

 

Györffy, Gy. Arpad. Persönlichkeit und historische Rolle. — Acta antiqua, ASH, 26, (1979), 115—136.

 

Györffy, Gy. Az Árpád-kori Magyarorszag Torténety Földrajza / Geographia Historica Hungariae tempore stirpta Arpadianae. I—III. Budapest. 1963—1989.

 

Györffy, Gy. Zur Geschichte der Eröberung Ochrids durch Basileios II. — In: Actes du XIIe Congrès d'Etudes byzantines (Ochrid, 1961), II, Beograd, 1964, 149—154.

 

Györffy, Gy. Das Güterverzeichnis des griechischen Klosters zu Szávaszentdemeter (Sremska Mitrovica) aus dem 12. Jahrhundert — Studia Slavica, ASH, 5, (1959), 9—74.

 

Györffy, Gy. Konig Stephan der Heilige. Corvina, 1988.

 

Györffy, Gy. Landnahme, Ansiedlung und Streifzüge der Ungarn. — Acta historica, ASH, 31, (1985), 231—270.

 

Györffy, Gy. Die Nordwestgrenze des Byzantinischen Reiches im 11. Jahrhundert und die Ausbildung des „ducalus Sclavoniae". — In: Mélanges offerts a Szabolcs de Vajay. Braga, 1971, 295—313.

 

Györffy, Gy. Le rôle de Byzance dans la converesion des Hongrois. — In: Cultus et cognitio. Studia z dziejyw sredniowieczncj kultury (Homage a A. Gieysztor). Warszawa, 1976, 169—180.

 

Györffy, Gy. Der Ursprung der Szekler. — Ungarischen Jahrbücher, 22/1, (1942), 129—151.

 

Györffy, Gy. Wirtschaft und Geselschaft der Ungarn um die Jahrtausendwende (Studia historica, ASH, 186), Budapest, 1983.

 

323

 

 

Halasi-Kun, T. The Realm of Glad—Gilad, precursor of Ajtony according to some Ottoman Data. — In: Turkic-Bulgarian-Hungarian Relations, 113—118.

 

Hanak, W. K. The Great Moravian Empire: An Argument for a Northern Location. — Medievalia Historica Bohemica, 4, (1995), 7—24.

 

Hесht, W. Die byzantinische Aussenpolitik zur Zeit der letzten Komnenkaiser (1180— 1185), Neustadt/Aisch, 1967.

 

Hercegh, G. Magvarország külpolitikája (The Foreign Policy of Hungary). Budapest, 1987.

 

History of the Crusades, gen. ed. K. M. Setton, I: The first hundred years, ed. M W. Baldwin, Madison—Milwaukee—London, 1969.

 

Hоlban, M. Din cronica relatilor româno-ungare on secolele XIII—XIV (Biblioteca istoricâ, LVII), București, 1981.

 

Hóman, B. Geschichte der ungarischen Mittelalters. I. Berlin, 1940; II. Vom Ende des XII. Jahrhunderts bis zu den Anfangen des Hauses Anjou. Berlin, 1943.

 

Hóman, В. Hungary 1301—1490. — In: The Cambridge Medieval History, VIII, Cambridge, 1938, 587—619.

 

Hоuslеy, N. King Louis the Great of Hungary and the Crusade (1342—1382). — The Slavonic and East European Review, 62, (1984).

 

Hubеr, A. Die Streitigkeiten zwischen König Bela IV. und seinem Sohne Stefan. — In: Hubеr. Studien über die Geschichte Ungarns in Zeitalter der Arpaden, Wien, 1883, 23—37.

 

Hungaro-Turcica. Studies in Honour of Julius Németh. Budapest, 1976.

 

Huxley, G. Steppe-Peoples in Konstantinos Porphyrogennctos. — JOB, 34, (1984), 77—89.

 

Iоrga, N. Histoire des Roumains et de la romanité orientale. I—VIII, Bucarest, 1937—1940.

 

Iоrga, N. Istoria lui Mihai Viteazul. București, 1968.

 

Jireček, K. Geschichte der Serben. II. (1371—1537), Gotha, 1918.

 

Кiеnitz, F. K. Türken und Madjaren. Zu ihrem Herkunfts-, Geschichts- und Bezugsverhaltnis. — Sudosteuropa-Mitteilungen, 25/4, (1985), 24—37.

 

Коsztоlnyik, Z. J. Five Eleven Century Hungarian Kings: Their Policies and Their Relations with Rome (East European Monographies, Boulder, 79), New York, 1981.

 

Коsztоlnyik, Z. J. From Coloman the Learned to Bela III (1095—1196): Hungarian Domestic Policies and Their Impact upon Foreign Affairs (East European Monographies, Boulder, 220), New York, 1987.

 

Кravari, M. Villes et villages en Macédoine occidentale, Paris, 1989.

 

Kristó, Gy. Ajtony and Vidin. — In: Turkic-Bulgarian-Hungarian Relations, 129—135.

 

Kristó, Gy. Az Anjou-kor háborúi (Die Kriege der Anjouzeit). Budapest, 1988.

 

Кristó, Gy. Die Arpadendynastie. Die Geschichte Ungarns von 895 bis 1301. Corvina. 1993.

 

Кristó, Gy. Levedi törzssövetségétöl Szent István államáig (Von Stammesbund Levedias bis zum Staat Stephans des Heiligen), Budapest, 1980.

 

Кumоrovitz, L. B. Buda (és Pest) alakulasanak kezdetei [Die Anfange der Entwicklung zur Haupstadt von Buda (und Pest)]. — Tanulmanyok Budapest mulfjabol, 18, (1974), 7—57.

 

Кumоrovitz, L. В. I. Lajos királyunk 1375. évi havasalföldi hadjárata (és „török") háborúja [La guerre de Valachie (et la guerre „turque") du roi Louis 1er en 1375.] — Századok, 117/5, (1983), 919—982.

 

Кupеlwiеsеr, L. Die Kämpfe Ungarns mit den Osmanen bis zur Schlacht bei Mohács 1526. — Wien—Leipzig, 1895.

 

324

 

 

Kurze Geschichte Siebenbürgens. Budapest, 1990.

 

Кuzev, Al. Zwei Notizen zur historischen Geographie der Dobrudža. 2. Die letzten Grenze des Despotat der Dobrudza. — In: Recherches de géographie historique, I (Studia balcanica, 10, 1975).

 

Laiоu, A. E. Constantinople and the Latins. The Foreign Policy of Andronicus II 1282—1328 (Harvard Historical Studies, 88), Cambridge, Mass., 1972.

 

Langdоn, J. S. The Forgotten Byzantine-Bulgarian Assault and Siege of Constantinople 1235—1236, and the Breakup of „entent cordiale" between John III Ducas Vatatzes and John Asen II as Background to the Genesis of Hohenstaufen-Vatatzes Alliance of 1242. — Byzantina kai Melabyzantina, 4, (1985) / Byzantine Studies in Honour of M. V. Anastos, ed. by S. Vryonis, Jr. Malibu. 1985, 105—135.

 

László, Gy. Les Onoghurs en Europe centrale. — Balcanoslavica, 1, (1972), 113—119.

 

Laurent, V. Ο Βαρδαριοτν ἥτοι Τούρκων. Pérses, Turcs asiatiques ou Turcs hongrois. — В: Сборник в памет на проф. П. Ников (ИБИД, 16—18), С., 1940, 275—289.

 

Les questions fondamentales du peuplement du Bassin des Carpathes du VIIIe au Xe siècles. Budapest, 1972.

 

Ligeti, L. Levedia és Etelköz. — Magyar Nyelv, 81, (1985), 1 —19.

 

Lindarsky, J. Alfred the Great and the Ancien! Geography. — Speculum, 39/3, (1964), 432—446.

 

Liptak, P. Avars and Ancient Hungarians. Budapest, 1983.

 

Lоenertz, R.-J. Notes d'histoire et de chronologie byzantines. I. — REB, 17, (1959), 158—167 (Lоenertz, R.-J. Byzantina et Franco-Graeca (Studi e Testi, 118), Roma, 1970, 421—432.

 

Longnоn, J. L'empire latin de Constantinople et la Principauté de Morée. Paris, 1949.

 

Lounghis, T. C. Les ambassades byzantines en Occident depuis la fondation des états barbares jusqu’ aux Croisades (407—1096). Athenes, 1980.

 

Lüttiсh, R. Die Ungarnzüge in Europa im X. Jahrhundert. Budapest, 1910.

 

Macartney, С. A. The Attack on „Valandar". — Byzantinisch-Neugriechischer Jahrbuch, 1929—1930, 159—170.

 

Macartney, С. A. The Magyars in the Ninth Century. Cambridge. 1930.

 

Macartney, C. A. The Medieval Hungarian Historians. A Critical and Analytical Guide, Cambridge, 1953.

 

Makk, F. The Árpáds and the Comneni. Political Relations between Hungary and Byzantium in the 12th Century. Budapest. 1989.

 

Makk, F. Les relations hungaro-byzantines aux Xe—XIIe siècles. — In: European Intellectual Trends, ed. by F. Glatz. IV (Etudes Historiques Hongroises, publiées a l'ocasion du XIIe Congrès Internatioinal des Sciences Historiques), Budapest, 1990, 11—25.

 

Makk, F. Relations hungaro-byzantines a l'époque de Bêla III. — Acta historica ASH, 31/1—2, (1985), 3—32.

 

Malingоudis, Ph. Die Nachrichten des Niketas Choiniates über die Entstehung des Zweiten Bulgarischen Staates. — Byzantina, 10, (1980), 51—147.

 

Mályusz, El. Kaiser Sigismund in Ungarn 1387—1437. Budapest, 1990.

 

Marczali, H. A Vezérek kora és a királiság megalapítása / А Magyar nemzet története. II, Budapest, 1895 (reprint: 1994).

 

Marсzаli, H. Magyarország története az Árpádok korában ( 1038— 1301 ) / A Magayr nemzet története. III, Budapest, 1896 (reprint: 1995).

 

Marquart, J. Osteuropäische und ostasiatische Streifzüge. Leipzig. 1903 (Nachdruck: Darmstadt, 1961).

 

Mavromatis, L. La fondation de l'Empire serbe. Le kralj Milutin. Thessaloniki. 1978.

 

325

 

 

Miller, W. The Latins in the Levant. A History of the Frankish Greece (1204—1566). London, 1908 (reprint: Cambridge—New York, 1964).

 

Minеa, I. Magyar-bolgár-oláh érintkezés Nagy Lajos alatt. Budapest, 1907.

 

Moravcsik, Gy. Byzantinoturcica. I—II, Berlin, 1958.

 

Moravcsik, Gy. Byzantium and the Magyars. Budapest, 1970.

 

Moravcsik, Gy. Die ungarische Anonymus über die Bulgaren und Griechen. — RESFE, 7/1, (1969), 168—171.

 

Moravcsik, Gy. Les relations entre la Hongrie et Byzance a l'epoque des Croisades. — In: Moravcsik. Studia byzantina. Budapest, 1967, 314—319.

 

Moravcsik, Gy. Zur Geschichte der Onoguren. — In: Mоravсsik. Studia byzantina, 84—118.

 

Musset, L. Les invasions: le second assaut contre l'Europe chrétienne (VIIe—Xie siècles). Paris, 1970 (Nouvelle Clio, 12 bis).

 

Németh, J. La question de l'origine des Sicules. Budapest, 1941 (Ostmitteleuropaische Bibliothek, hrsg. E. Lukinich, 27).

 

Nеrantzi-Varmazi, В. N.

 

Nicol, D. M. Byzantium and Venice. A study in diplomatie and cultural relations. Cambridge etc., 1988.

 

Nicol, D. M. The Despotate of Epiros (I). Oxford, 1957.

 

Nicol, D. M. The Despotate of Epiros 1267—1479 (II). A contribution to the history of Greece in the middle ages. Cambridge—London—New York—New Rochelle— Melbourne—Sidney, 1984.

 

Nicol, D. M. The last centuries of Byzantium 1261—1453. Second edition. Cambridge. 1993 (reprint: 1994).

 

Nicol, D. M. The Fourth Crusade and the Greek and Latin Empires, 1204—1261. — In: The Cambridge Medieval History, IV/1, 275—330 (D. M. Nicol. Byzantium: Its Ecclessiastical History and Relations with the Western World. VR CS London. 1972, No III).

 

Obolensky, D. The Byzantine Commonwealth. Eastern Europe 500—1453. London, 1971.

 

Oikonoimidès, N. Documents et études sur l'institutions de Byzance. VR CS. London, 1976.

 

Oikonomidès, N. Les listes de préseance byzantines des IXe et Xe siècles (Le monde byzantin, 5), Paris, 1972.

 

Oikonomidès, N. Vardariotes — W.l.nd.r. — V.n.nd.r.: Hongrois instalés dans la valle du Vardar en 934. — Südost-Forschungen. 32, (1973), 1—8 (Oikonomidès. Documents et éludes, XXII).

 

Оltеanu, St. State Formations on the Territory of Romania and the Process of their Unification in the Ninth—Fourteenth Centuries (Romanian Knezdoms and Voivoeships). — In: Relations, 249—264.

 

Ostrogorsky, G. Geschichte des byzantinischen Staates (Byzantinisches Handbuch I, 2 / Handbuch des Altertumwissenschafts XII/ 1, 2), München, 1963.

 

Pais, D. Anonymus Gesta Hungarorum. Béla király jegyzojenek könyve a magyarok cselekedeteirol. Budapest, 1977.

 

Papaсоstеa, S. La Valachie et la crise de structure de l'empire ottoman (1402—1413). — RRH, 25/1—2, (1986), 23—33.

 

Pasсu, St. Voievodatul Transilvaniei. I. Cluj, 1971.

 

Pauler, Gy. A Magyar nemzet története az Árpád házi királyok alatt. II. Budapest, 1899 (reprint: 1984).

 

326

 

 

Pesty, Fr. A Szörényi bánság és szoreny vármegye törtenete. I—II. Budapest, 1877.

 

Pеtкоv, К. From Rebels against the Crown to Fideli Nostri Bulgari: the Political Image of the Orthodox Balkans in East Central Europe ( 1354—1572). — EB, 31/1, (1995), 107—125.

 

Petkova, Il. A propos de la politique de la Hongrie dans les Balkans vers le milieu du XIII siècle. — EB, 16/3, (1980), 108—115.

 

Petkova, Il. Nordwestbulgarien in der ungarischen Politik der Balkanhalbinsel in 13. Jahrhundert. — BHR, 11/1, (1983), 57—65.

 

Pljакov, Z. Die Aussenpolitik des Bulgarischen Staates um das Ende des l3. Jhs. (1292—1300). — EH, 12, (1984), 21—36.

 

Pljакov, Z. Die bulgarisch-byzantinische Beziehungen Anfang des 14. Jahrhunderts (1300 bis Mitte 1305). — BHR, 18/3, (1990), 33—45.

 

Pljакov, Z. Le relations bulgaro-byzantines a la fine du XIII siècle (1277—1292). — Byzbg., 8, (1986), 267—286.

 

Pоhl, W. Die Awaren. Ein Steppenvolk in Mitteleuropa 567—822 n. Chr. München, 1988.

 

Pop, I.-A. Romanians and Hungarians from the 9th to the 14th Century. The Genesis of the Transylvanian Medieval State. Cluj—Napoca, 1996.

 

Popoli delle steppe: Unni, Avari, Ungari. T. 1 (Settimane di Studio, 35), Spoleto, 1988.

 

Pritsak, Om. From the Sabirs to the Hungarians. — In: Hungaro-Turcica, 17—30. (Pritsak. Studies, No V).

 

Pritsak, Om. Studies in medieval Eurasian history (VR, CS, 132), London, 1981.

 

Pritsak, Om. The Peéenegs: a case of social and economic transformation. — AEMAe, 1, (1975), 216—217. (Pritsak. Studies. No X).

 

Pritsak, Om. Die bulgarischen Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, 1955.

 

Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit (PLP). Erstellt von Е. Trapp unter Mitarbeit von R.Walther, H.-V. Beyer und S. Kaplaneres, Fasz. 1, Wien, 1976;  Fasz. 8, Wien, 1986;  Addenda und Corrigenda zu Fasz. 1—8, Wien, 1988;  Fasz. 9, Wien, 1989 (Österr. Akad. der Wissen., Veröffentlichen der Kommission für Byzantinistick, I/1, 8, Add. 1—8, 9).

 

Relatoins between the Autochtonous Population and the Migratory Populations on the Territory of Romania, ed. M. Constantinescu, St. Pascu, P. Diaconu. Bucuresţi, 1975.

 

Riley-Smith, J. Les Croisades. Paris, 1990.

 

Ripосhe, J. P. Constantine VII Porphyrogènète et sa politique hongrois au milieau du Xe siècle. — SOF, 36, (1977), 1—8.

 

Rokaj, P. Poslednje godine balkanske politike kralja Žigmunda (1435—1437). — Godišznjak Filozofskog fakulteta u Novom Sadu, 12/1, (1969), 89—109.

 

Róna-Tas, A. Ethnogenese und Staatsgründung. Die türkische Komponente in der Ethnogenese des Ungartums. — In: Studien zur Ethnogenese, II (Abhandlungen der Rheinisch—Westfälische Akademie der Wissenschaften, 78), Dusseldorf, 1988, 107—142.

 

Runсiman, St. A History of the First Bulgarian Empire. London, 1930.

 

Runсiman, St. The Emperor Romanus Lacapenus and his Reign. A Study of Tenth-Century Byzantium. Cambridge, 1929 (reprint: 1963).

 

Runсiman, St. A History of the Crusades. I: The First Crusade and the Foundation of the Kingdom of Jerusalem; II: The Kingdom of Jerusalem and the Frankish East (1100—1187), Cambridge, 1954.

 

Runсiman, St. The Sicilian Vesper. Cambridge, 1958.

 

Rusu, M. The Autochtonous Population and the Hungarians on the Territory of Transylvania in the 9th—11th Centuries. — In: Relations, 201—218.

 

327

 

 

Sеnga, T. Béla királyfi bolgár, halicsi es osztrák hadjárataihoz (Les campagnes de Bulgarie, de Galicie et d'Autriche du prince Bela). — Századok, 122/1—2, (1988), 36—51.

 

Sеtton, К. M. The Papacy and the Levant (1204—1571). Vol. I. The Thirteenth and Fourteenth centuries. Philadelphia, 1976.

 

Silberschmidt, M. Das orientalische Problem zur Zeit der Entstehung des Türkischen Reiches nach venezianischen Quellen. Ein Beitrag zur Geschichte der Beziehungen Venedigs zu Byzanz, Ungarn und Gennua und zum Reiche von Kiptschak (1381—1400), Leipzig—Berlin, 1923.

 

Šišić, F. Vojvoda Hrvoje Vukcić Hrvatinić i njegova doba (1350—1416), Zagreb, 1902.

 

Sоulis, G. The Serbs and Byzantium during the reign of Tsar Stephen Dushan (1331—1355) and his successors. Washington, D. C., 1984.

 

Sоustal, P. Thrakien (Thrake, Rodope und Haimimontos);  TIB, 6, (Österr. Akad. Der Wissen., Phil.-hist. Kl., Denkschriften, 221), Wien, 1991.

 

Stadtmüller, G. Ungarns Balkan Politik im zwölften und dreizehnten Jahrhundert. — In: Festschrift Michael de Ferdinandy, München, 1972, 603—613.

 

Sugar, P. F. Southeastern Europe under Ottoman Rule 1354—1804 (A History of East Central Europe, 5). Seattle, Wash., 1977.

 

Süttеr, B. Die Steiermark in Zeilen des Umbruches. Zum Kampf um die Steiermark im Interregnum und ihre Leistungen nach 1282 zur Rettung des Hauses Habsburg in Österreich. — In: 800 Jahre Steiermark und Österreich 1192—1992. Der Beitrag der Steiermark zur Österreich Grosse. Hrsg. O. Pickl—R. F. Hausmann. Graz, 1992.

 

Swееnеy, J. R. Innocent III, Hungary and the Bulgarian Coronation: A Study in Medieval Papal Diplomacy. — Church History, 42, (1973), 320—334.

 

Szakály, F. Phases of Turco-Hungarian Warfare before the Battle of Mohács (1365—1526). —Acta Orientalia, ASH, 33/1, (1979), 65—111.

 

Székely, Gy. La conquête turco-bulgare et la fondation de l'Etat bulgare. — In: Turkic-Bulgarian-Hungarian relations, 7—32.

 

Szentpétery, Em. Das Banat von Machow. — Ungarische Rundschau, 4, (1915), 872—883.

 

Szоvák, К. „Wer war der anonyme Notar?". Zur Bestimmung der Verfassers der Gesta Hungarorum. — Ungarn-Jahrbuch, 19, (München, 1991/1992), 1—16.

 

Takáсs, S. A. What about Varna? Two accounts of the Battle by Michael Beheim and Paraspondylos Zotikos. — BF, 20, (1994), 247—259.

 

Thallóсzy, L. Nagy Lajos és a bulgár bánság (Ludwig der Grosse und das Banat von Bulgarien). — Századok, 34, (1900), 577—615.

 

Thiriеt, F. La Romanie vénetienne au Moyen Age. La dévelopment et l'exploatation du domaine colonial vénetien (XIIe—XVe siècles). Paris, 1959.

 

Thiriеt, F. Vénise et la ocupation de Ténédos au XIVe siècle. — Mélange d'archéologie et d'histoire, 65, (1953) (Thiriеt, F. Études sur la Romanie greco-vénetienne. VR CS London, 1977, No II), 221—234.

 

Toynbee, A. Constantine Porphyrogenitus and his World. Oxford, 1973.

 

Turkic-Bulgarian-Hungarian Relations (VIth—XIth Centuries) / Studia Turco-Hungarica, 5, Budapest, 1981.

 

Urbansky, A. G. Byzantium and the Danube Frontier. A Study of the Relations between Byzantium, Hungary and the Balkans during the Period of the Comneni. New York, 1968.

 

Váсzi, P. The Byzantine Emperor Constantine Porphyrogenitus and the Saga of the

Hungarian Conquest. — Hungarian Studies, 4, (1988), 129—135.

 

Váсzi, P. Etelköz — die frühere Heimat der Ungarn. — Mitteilungen des Archäologischen Instituts der Ungarischen Akademie der Wissenschaften, 14, (1985), 169—175.

 

328

 

 

Vajay, Sz. de. Der Eintrit des ungarischen Stämmesbundes in den europäische Geschichte (862—933), Mainz, 1968.

 

Vajay, Sz. de. Grossfürst Geysa von Ungarn. Familie und Verwandschaft. — Südost-Forschungen, 21, (1962), 45—101.

 

Varady, L. Revision des Ungarn-Images von Konstantin Porhyrogenitus. Textanalysen und Reinterpretatation zu den Aussagen des Konstantinos Porphyrogenitus über die Politikgeschichte der Ungarn. — BZ, 82, (1989), 22—58.

 

Veres, P. Le rôle des facteurs écologiques et économiques dans la Conquête du Bassin des Carpathes par les Hongrois. — In: Les questions. 213—230.

 

Vernadsky, G. Ancient Russia (A History of Russia, I). New Heaven, 1943.

 

Vernadsky, G., M. de. Ferdinandy. Studien zur ungarischen Frühgeschichte. I. Lebedia; II. Almos. München, 1957 (Südosteuropaische Arbeiten, 47).

 

Wenzеl, G. Ozorai Pípó. Magyar történelmi jellemrajz Zsigmond király korából. — Magyar Akadémiai Értesítő, 3, (1859), 172—243.

 

Wenzеl, G. Roszlislaw galicsiai herczeg, IV. Béla magyar királynak veje (Értekezések a történelmi tudományok köréből, XIII/VIII), Budapest, 1887.

 

Werner, E. Die Geburt einer Grossmacht — die Osmanen (1300—1481). Ein Beitrag zur Genesis des türkischen Feudalismus. Zweite, verbesserte und erweiterte Auflage (Forschungen zur mittelalterlichen Geschichte, 13). Wien—Köln—Graz, 1972.

 

Wertner, M. Boris und Rostislav. Beitrag zur Geschichte der russisch-polnisch-ungarischen Beziehungen. Berlin, 1899.

 

Wertner, M. Glossen zur bulgarischen Zaren-Genealogie. Beitrag zur Kenntniss der ungarisch-bulgarischen Beziehungen. I. — UR, 10, (1890), 809—841; II. — UR, 11, (1891), 17—34.

 

Wertner, M. Ungarns Palatine und Bane im Zeitalter der Arpaden. — UR, 14, (1894), 129—177.

 

Wоlf, R. L. The Latin Empire of Constantinople. — In: A History of the Crusades. II. Madison, Wisconsin, 1969, 187—233 (Wolf, R. L. Studies on the Latin Empire of Constantinople. VR CS, 55, London, 1976, No I).

 

Wоlf, R. L. The „Second Bulgarian Empire". Its Origin and History to 1204. — Speculum. 24/2, (1949), 167—206.

 

Wоlfram, H. Die Geburt Mitteleuropas. Geschichte Österreichs vor seiner Entstehung 378—907, Wien, 1987.

 

Wolfram, H. The Image of Central Europe in Constantine VII Porphyrogenitus. — In: Constantine VII Porphyrogenitus and his Age (Second International Bizantine Conference — Delphi, 22—26 July 1987), Athenes, 1989, 5—14.

 

Wozniak, F. E. Byzantine Policy on the Black Sea or Russian Steppe in the Late 830's. — BS, 11/1, (1975), 56—62.

 

Wоzniak, F. Е. Byzantium, the Pechenegs and Rus': the Limitation of a Great Power's Influence on its Clients in the 10th Century Eurasian Steppe. — Archivum Eurasiae medii aevi, 4, (1984), 299—316.

 

Zaсhariadоu, E. A. Romania and the Turks (с. 1300—c. 1500), VR CS, 211, London, 1985.

 

Zsolnay, V. von. Vereinigungsversuche Südosteuropas im 15.Jahrhundert. Johann von Hunyadi. Francfurt am M.—Koblenz, 1967.

  


 

Периодични издания:

 

ВВ — Византийски временник

ВИС — Военноисторически сборник

ГНМ — Годишник на Народния музей, София

 

ГСУ, БФ, ИФ, ИФФ, ФИФ — Годишник на Софийския университет, Богословски факултет. Исторически факултет, Историко-филологически факултет. Философско-исторически факултет

 

ЖМНПр — Журнал Министерства народного просвещения

ЗРВИ — Зборник радова Византолошког института

ИАИ — Известия на Археологическия институт

ИБАИ — Известия на българския Археологически институт

ИИБИ — Известия на Института за българска история

ИИВИ — Известия на Института за военна история

ИИД — Известия на Историческото дружество

ИИИ — Известия на Института за история

ИОРЯС — Известия Отделения русского языка и словесности

ИП — Исторически преглед

ИЧ — Историйки часопис

МП — Македонски преглед

Нум — Нумизматика

CA — Советская археология

СбБАН — Сборник на БАН

СбНУНК — Сборник за народни умотворения, наука и книжнина

СКА — Српска краљeвска академии

СпБАН — Списание на БАН

 

АЕМАе — Archivum Eurasiae medii aevi

ASEER — The American Slavonic and East-European Review

ASH — Academiae Scientiarum Hungariae

BF — Byzantinische Forschungen

BG — Byzantinische Geschichtsschreiber

BHR — Bulgarian Historical Revue

BS — Byzantine Studies

BZ — Byzantinische Zeitschrift. Köln.

Byz — Byzantion. Bruxelles

Byzbg — Byzantinobulgarica. Sofia

Byzsl — Byzantinoslavica. Praha

CFHB — Corpus Fontium Historiae Byzantinae

CS — Collected Studies

DOT — Dumbarton Oaks Texts

DOP — Dumbarton Oaks Papers

EB — Etudes balkaniques. Sofia

EH — Etudes historiques. Sofia

JÖB — Jahrbuch der österreichischen Byzantinistick. Wien

MGH, SS, SRG — Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, Scriptores Rerum Germanicarum. Hannoverae (Nachdruck: Stuttgart)

OG — Osmanische Geschichtsschreiber

 

330

 

 

REB — Revue des études byzantines. Paris.

RESEE — Revue des études Sud-est européenes. Bucarest

RRH — Revue Roumaine d'histoire. Bucarest

SOF  — Südost-Forschungen. München

TM — Travaux et Mémoires. Paris

UG — Ungarns Geschichtsschreiber

UR — Ungarische Revue. Budapest

VR — Variorum Reprints. London

 

[Previous] [Next] 

[Back to Index]