Населението по долината на Велика Морава

Гаврил Занетовъ

 

9. Алексинечка околия

гр. Алексинецъ, с. Болванъ, Суботинци, Кралево, Мозгово, Ноздрина, Добруевацъ, Елекци, Липовецъ, Пругово, Църна-Бара, Езеро, Пресковна, Хърсовци, Боимиръ, Глоговица 

 

Градъ Алексинецъ. Отъ распитването на стари хора можахъ да разбера че повечето отъ жителитѣ сѫ нови прѣселенци отъ прѣди 50—100 години и то изключително отъ българскитѣ земи: Пиротъ, Соколъ-Баня, Лѣсковецъ, Македония, България. Отъ западнитѣ сръбски земи стари жители почти нѣма. Единъ 80 годишенъ старецъ родомъ отъ Враня, прѣселенъ тука прѣди 50—60 години, съ удоволствие расправя на своя български диалектъ, какъ до послѣдно врѣме сърбитѣ го наричали „бугаринъ”. У други нѣма съзнание на своето българско происхождение, но още помнатъ отъ кои български земи се доселили тѣхнитѣ бащи и дѣди. Изглежда че има малко запазени спомени отъ прѣди 1833 год. Забѣлѣзва се обща неувѣренность за това което ще ни донесе утрешния день и вслѣдствие на това има една наложена въздаржаность въ обясненията за миналото.

 

Село Болванъ въ старо врѣме е било въ началото на клисурата по близо до Морава, гдѣто сега, мѣстностьта се нарича „градъ” — до една воденица. Сега е на 7—8 километра на вѫтрѣ въ планината, по пѫтя за Соколъ-Баня. Понѣже крѣпостьта Болванъ е била на границата на сърбската държава при дохаждането на турцитѣ, излиза че сърбитѣ сѫ владѣли тука само въ долината до подножието на планинитѣ.

 

Въ долината селата сѫ по нови съ смѣсено население и съ повече сърбизми въ говора. Въ планината нарѣчието е запазено съ повече стари български черти. Вълната на изселването слѣдъ дохаждането на турцитѣ е обхванала само селата отъ моравската равнина, която сѣтнѣ била заселена на ново съ по разнообразно население.

 

Въ Болванъ язика до нѣкѫдѣ е посърбенъ, както на всѣкадѣ въ земитѣ подъ сърбско владѣние, но се употрѣбя-

 

 

53

 

ватъ още старитѣ форми: волъ, соль, пладнѣ, дѣлба и пр. Единъ 90 годишенъ старецъ расправя че като служилъ въ сърбската войска, шумадийцитѣ го псували, че не говорилъ като тѣхъ; моравцитѣ били принудени да се мѫчатъ да говорятъ като истинскитѣ сърби. По-старитѣ имена сѫ: Райко, Станко, Младенъ, Георги, Стоядинъ, Анто. По новитѣ Радославъ, Милисавъ.

 

Селата Суботинци и Кралево помни се да сѫ били по малки, първото съ седемъ кѫщи, а второто съ четири. Отъ сѣтнѣ се намножили чрѣзъ доселвание отъ разни источни прѣдѣли, главно отъ Банско, прѣзъ планината, сѣтнѣ отъ Пиротско, Вранско и другадѣ. Въ Суботинци има Анто „бугарина” по происхождение отъ село Дугополе, Соколъ-Банско. Поради страхъ да не подпаднатъ отново подъ сърбитѣ хората сѫ въздържани и не обичатъ да се распространяватъ върху миналото.

 

Въ селото Мозгово населението е било повече смѣсено.

 

Въ селото Ноздрина до Пърчилово били доселенци — вранянци.

 

Въ селото Добруевацъ чуватъ се български думи като баща, членнитѣ форми: да ѣдемъ на мѣсто да ручаме, доходилъ, като го ударишъ; у лозе не смѣе никой да се види”. Старитѣ говорили повече български, но младитѣ привикнали на сърбски. Шумадийцитѣ имъ се присмивали, че говорили „бугарски”. Селото е ново отъ врѣмето на Кара Георгия. Отначало тукъ се заселили шесть косовски кѫщи. Слѣдъ разгрома на Кара Георгия тия косовци се дигнали, но слѣдъ 1833 год. пакъ се върнали. Селото било увеличено отъ нови доселенци отъ околнитѣ мѣста: Соколъ-Баня, Пиротско.

 

Селата на северо-истокъ отъ това село. Елекци, Липовецъ, Пругово, Църна-Бара, Езеро, Пресковна, Хърсовци и др. говорили на по-българско нарѣчие, казвали: ручалъ, говорилъ, казалъ, овца, дѣте, пиле.

 

Селото Боимиръ може да се каже че е шопско село отъ тукашнитѣ шопи; до скоро ги наричали „шопови”. Тукъ има и нови прѣселенци отъ Пиротско и Нишко.

 

Селото Глоговица е малко селце отъ сѫщитѣ шопи — стари жители. Тукъ до скоро е имало 5—6 черногорски кѫщи заселени неотдавна.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]