Населението по долината на Велика Морава

Гаврил Занетовъ

 

8. Рѫжанска околия

Долни катунъ, Бракинъ, Чичевацъ-Радошевацъ, Пардикъ, Плочникъ, Шатка, Прѣтръковацъ, Лучина, с. Сталакъ, гр. Сталакъ (Пърняворъ), Бугарска/Рѫжанска Бралина, Витошевацъ, Подгорацъ 

 

За с. Долни катунъ на Морава, можахъ да разбера само че тамъ има и тъй нарѣчени „арнаути”, а това значи доселенци отъ арнаутлука — отъ Македония или Косово поле. Сигуръ тамъ ще да има доселенци и отъ другитѣ български прѣдѣли.

 

Въ с. Бракинъ — извѣстно по сключения миръ мажду Карагеорги и Нишкия паша на 1808 г., по който областьта на истокъ отъ Морава се отстѫпва на Турция, като Горна България — има едно по старо население — по всѣка вѣроятность дошло отъ други български земи, има и черногорци доселени прѣди 60—80 г. г. въ врѣмето на Князъ Милошъ. Въ тази околия въ много села има черногорски поселища;

 

 

49

 

въ старитѣ села били заселени цѣли махли отъ тѣхъ прѣди около 80 г. и въ най-ново врѣме, вѣроятно да се засили сръбския елементъ и язикъ въ този български край. Такива черногорци имало по селата: Шетка, Лучина, Църни Калъ, Чичевацъ, Радошевацъ, Бугарска Бралина, Плочникъ и градоветѣ: Рѫжанъ, Соколъ Баня, Крушевацъ и други. Селото Руище на югъ отъ Рѫжанъ цѣлото било черногорско. Единъ добъръ познавачъ на околията — черногорецъ, ми обясни че по прѣди лѣсно се разспознавали черногоцитѣ, отъ по старитѣ жители — торлаци, прѣди всичко по говора: послѣднитѣ че то употрѣбявали израженията: ге чешъ, ге си био; сетнѣ по външния изглѣдъ, по расата: черногорцитѣ били високи, красиви хора, — торлацитѣ — ниски по сгушени. Сетнѣ по облеклото: черногорцитѣ носели тѣсни стегнати дрѣхи, прѣпасани съ ремици, когато мѣстнитѣ — по широки, прѣпасвали се съ червени пояси. Черногорцитѣ носили красиви, купешки цървули съ издигнати носове; когато торлацитѣ сами си правили цървули, прости, вързани съ върви отгорѣ. Отъ послѣдния типъ е населението което видѣхъ по цѣла Морава, и въ нѣкои села въ Рѫжанско, кадето ходихъ.

 

Село Чичевацъ-Радошевацъ. Тукъ има голѣма фамилия Къркичи отъ около сто кѫщи славатъ св. Архангелъ, прѣселени сѫ отъ с. Иошаница — Църнорѣчко. Петковичи 60 кѫщи отъ Пекъ (отъ Метохия) празднуватъ св. Никола. Отъ тази фамилия, нѣкой си Рая загиналъ на Каменица, 1809 година. Поповичи 10—12 кѫщи отъ с. Иошаница, Цѫрна рѣка. Цвѣтковичи 6—7 к. славатъ св. Георгица отъ с. Бръмча Соколъ-Банско. Поповичи 25 кѫщи и др. отъ селата Руевица, Жучково, Шербановацъ Иошаница — Тимошко. Имало други отъ Нишко и Пиротско. Отъ Кочане — Македония 3—4 кѫщи празднуватъ св. Никола. Нѣкой си Младжо изъ арнаутлука. Други изъ отвъдъ Морава, отъ с. Обреже. Миатовичи 8 кѫщи празднуватъ св. Никола може би отъ с. Миатовацъ, изъ отвъдъ Морава. Велковичи 30 кѫщи празднуватъ св. Стефанъ. Прадѣда на тази фамилия — Велко — загиналъ на Каменица. Отъ тука 70 души загинали на Каменица. Тукъ бѣхъ поразенъ отъ пѣянието на коледни пѣсни по улицитѣ отъ голѣми момчета, сѫщитѣ мотиви като у насъ въ с. Конгасъ, Бесарабия.

 

Керкичи имало и въ с. Пардикъ. Село Плочникъ се е  образувало отъ три кѫщи качари (бъчвари) дошли споредъ

 

 

50

 

едни отъ югъ, споредъ други — отъ Пиротъ. Сега брои 80 кѫщи. Тамъ се говорило по пиротски. с. Магяре е по старо, въ него имало 7—8 кѫщи черногорци. Въ селата Шатка и Прѣтръковацъ имало доселени черногорци въ с. Църни Калъ имало черногорци, а отъ по старо врѣме — българи отъ с. Църни Калъ, Власинско Знеполе. Селото Макия било доселено отъ Вранско и Пиротско.

 

Село Лучина: Васичи по происхождение отъ Враня, а тука доселени изъ Сталакъ; „бугарчичи” 6 кѫщи, празднуватъ св. Никола. Стояновичи или Враголичи 9 кѫщи, отъ с. Рутевца — Алексинечко, празднуватъ св. Георги и св. Георгица. Смиляничи отъ с. Тропоне — Нишко, 12 кѫщи празднуватъ св. Никола. Имало отъ с. Житораджа, Прокоплийско, но измрѣли. Пекичи 8 кѫщи отъ с. Мозгово — Алексинечко празднуватъ св. Никола. Кръстичи 10 кѫщи отъ с. Витошевацъ, тукъ на близо, словятъ св. Георги. Милоевичи 4 кѫщи отъ с. Шелиговацъ до Рибарскитѣ бани на Българска Морава. Маринковичи и Станковичи 16 кѫщи славятъ св. Никола, отъ с. Катунъ на Морава, а тамъ сѫ дошли отъ едно село изъ между Прищина и Вучитрънъ. Миловановичи отъ Косово дошли прѣди 150 год. Кованжичи и Божичи 20 кѫщи славятъ св. Димитъръ — тѣ сѫ най-старитѣ жители на туй село, отначало сѫ били само три кѫщи. Джаричи и Табичи 16 кѫщи славятъ св. Никола неизвѣстно отъ гдѣ. Имало само една кѫща черногорска.

 

Сталакъ село и градъ — двѣ села по двѣтѣ страни на Морава, до съединението на на двѣтѣ Морави. Въ градъ Сталакъ — подържатъ, че селото имъ е много старо, не сѫ доселени отъ никадѣ. Въ село Сталакъ казватъ, че тѣхното село е старото село Сталакъ, а градъ Сталакъ, до кулата, по рано се викало Пърняворъ (което значи прѣдмѣстие) и се отдѣлило отъ тѣхното село. И въ село Сталакъ казватъ че сѫ стари жители, но типътъ имъ е шопски, малки слаби хорица. Въ гр. Сталакъ хората сѫ по едри и послѣ въ нѣкои личности има нѣщо по чисто сръбско, намъ чуждо. Въ гр. Сталакъ, въпреки твърдението на по първитѣ хора, оказа се че има преселенци отъ български земи отъ прѣди 100 и повече години. Това село, което сега брои 200 кѫщи, прѣди сто години е имало само 30. Единъ тукашенъ житель

 

 

51

 

ми обясни, че прадѣдитѣ му били отъ Македония и още лѣда му говорилъ по македонски. Едно друго сѣмейство казва, че е отъ българско произхождение. Фамилията Миленкови 15 кѫщи били отъ Куманово, празнуватъ св. Петка. Козичи 20 кѫщи били отъ Косово, Газибаричи 25 кѫщи сѫщо отъ Косово. Томашевичи 20 кѫщи отъ Косово. Трѣбва основателно да се изслѣдва туй село, за да се докаже, че първенцитѣ сѫ ме лъгали, като ми казаха, че селото имъ е отъ край врѣме. Въ село Сталакъ се разправя, че нѣкога сръбско-българската граница е била на Морава. Василъ Козичъ и Милошъ Вуичъ декламиратъ стари сръбски пѣсни за „Тодоръ отъ Столача” подробно записани отъ поручикъ Терзиевъ. Султанъ Баязидъ и българската княгиня Елена деветь години се мѫчили да зематъ Сталакъ. Най-послѣ султана се оттеглилъ къмъ Рѫжанъ „на бугарску страну” и се готвѣлъ да замине за Цариградъ. Дошелъ попъ Недѣлко „отъ бугарску страну” и го научилъ какъ да земе крѣпоста. За благодарность султана му построилъ една черква край Морава.

 

Въ гр. Сталакъ говора е еднакъвъ съ говора въ селата Расинска-Бралина, Мойсине и Мокришане. Напротивъ, въ другитѣ околни села говора е много по-български; такива сѫ селата: Бугарска или Рѫжанска Бралина, Трубаре, Дедина, Текия, Капиджикъ, Перуновацъ, Гола Вода, Модруково и други. Сѫщото е и въ селата на сѣверъ отъ Сръбска Морава: Маскари, Вратари, Крушевица и др. Въ всички тия села се казвало: волъ, солъ телè, дѣтè, овцà, говорѝлъ, казàлъ. Въ селата Корманъ и Биволе до Крушевацъ били вранянци и пиротчани. Другитѣ села по на западъ изглежда пакъ да сѫ отъ български земи.

 

Село Бугарска или Рѫжанска Бралина до 1908 год. се викала Бугарска Бралина, а сега Рѫженска Бралина. Селото се е образувало прѣди сто години отъ прѣселенци изъ Нишко, Пиротско и отъ други южни страни. Сѫщо има 6—7 черногорски семѣйства, споредъ други — черногорска махла. Село Скорица, спорѣдъ едни извѣстия, до скоро е имало български характеръ.

 

Въ с. Витошевацъ ми обясниха че това село е заселено прѣди 150—200 год. отъ косовци, които били докарани тукъ отъ турския спахия. Най-много половината селяни

 

 

52

 

може да сѫ отъ косовско по происхождение, другитѣ сѫ отъ источнитѣ български прѣдѣли, отъ селата Блендия, Връмча и др. отъ кадѣ планината Рѫтанъ, сѫщо отъ Църна рѣка.

 

Тукъ чухъ да казватъ „тукъ” (тука), да употрѣбяватъ и други български думи.

 

Въ с. Подгорацъ има косовци, малко „ери” и повечето сѫ отъ источнитѣ прѣдѣли.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]