Населението по долината на Велика Морава

Гаврил Занетовъ

 

7. Паракинска околия

Давидовацъ, Главица, Текия, Лебина, Стрижа, Ратари, Чепуре, Шавацъ, Долно Видово, Горне Видово, Секирица, Дреновацъ, Крежбинацъ, Бусиловацъ, Голубавацъ, Плана, Мириловацъ, Лешье, Изворъ, Клачевица, Долна Мутница, Горна-Мутница, Шалудовацъ, Буляне, гр. Паракинъ 

 

Село Давидовацъ отъ 58 кѫщи. Най-първо сѫ заселили селото Пайкичи, сега 9 кѫщи, дошли отъ Косово, славятъ св. Иванъ. Сетнѣ по кѫсно дошли Станковичи сега 4 кѫщи отъ с. Читлукъ Княжевечко, славятъ св. Никола; Иовичи отъ с. Блендия, Соколъ-Банско, славятъ св. Никола. Има Здравковичи 9 кѫщи, славятъ св. Рангелъ, баба имъ е отъ с. Блендия. Има и други отъ с. Чутлукъ и въобще отъ Свърлишко. Гюричи 5 кѫщи славятъ св. Арангелъ, Таничи 5—3 кѫщи славятъ св. Георги. Миладинови славятъ св. Никола. Стоишичи славятъ св. Никола; най-първо се заселила с. Главица, сетнѣ с. Сене и сетнѣ Паракинъ, казватъ тука.

 

Село Главица 120 кѫщи. Тука има фамилии; Плякичи 8 кѫщи, славятъ св. Никола; Нешичи 6 кѫщи славятъ св. Иванъ милостиви (слѣдъ св. Рангелъ). Геогичи 12 кѫщи славятъ св. Богородица, Дуличи 8 кѫщи славятъ св. Никола; Радойковичи 8 кѫщи — св. Никола; Ивановичи 10 кѫщи; Иванковичи 10 — кѫщи, св. Рангелъ. Рецичи 12 св. Лука; сички, освѣнъ послѣдната фамилия, сѫ отъ Нишко, Църно-рѣчко, Соколъ-Банско, Княжевечко, Свърлижско.

 

Село Текия минава за българско село. Единъ старецъ отъ това село ми разправя много ясно, че почти цѣлото

 

 

41

 

село е прѣселено отъ Македония — Кумановско. Въ Давидовацъ — знаятъ, че въ Текия сѫ българи отъ Вранско и Лѣсковецъ. Сѫщото говорятъ и въ други околни села.

 

Село Лебина малко село, тукъ имало българи, власи, сри и цигани. Българитѣ били отъ Лѣсковецъ, дошелъ нѣкой си Цвѣтко.

 

Село Стрижа има Стойковичи 5—6 кѫщи — косовци; има тъй нарѣчени „биволари”. Лѣсковчани 5—6 кѫщи и повече, дошли отъ с. Чепуре, тукъ наблизо, отъ тѣхъ — „биволаритѣ” най-много сѫ въ с. Горне-Видово. Има Богдановичи отъ Вранско, има сѫщо отъ Трънско 4 кѫщи. Отъ близкото село Ратари има 4 кѫщи.

 

Село Ратари цѣлото е ново заселено. Има отъ с. Ско-рица — тукъ балканско село, три кѫщи отъ Нишъ; има и други „бугари” отъ Велико-Търново — България; има отъ с. Плана, тукъ въ планината. Има и нови доселенци черногорци.

 

Село Чепуре 93 кѫщи; най-напрѣдъ били 7 кѫщи. Гойковичи сѫ половината село, отъ Косово. Гойко първи е основалъ селото. Други казватъ Веселинъ отъ фамилията Маричи основалъ селото прѣди 150 години. Гоцичи сѫ отъ Косово и славятъ св. Никола. Савичи 6 кѫщи славятъ св. Сѣргея (черногорци?). Отъ сѫщата фамилия имало въ с. Сене до Кюприя подъ името Васичи, съ сѫщата слава. Отъ Веселиновата фамилия, основателя на селото, имало въ с. Поточацъ отвъдъ Морава. Тамъ имало Савичи — косовци — голѣма фамилия, сѫщо и Банчичи отъ Соколъ-Банско. Тукъ има фамилии отъ Свърлижско.

 

Тука има „биволари” отъ сѫщитѣ, които сѫ и въ Горне-Видово дошли отъ Вранско или Лѣсковечко, 5 кѫщи. Петровичи и Тасковичи отъ с. Скробница, Соколъ-Банско, 2 кѫщи отъ Зайчарско славятъ св. Георгица — 3 ноемврий. Станковичи 2 кѫщи отъ с. Чифчи-Бара, Соколъ-Банско, славятъ св. Петка. Стошичи (отъ Стоша — Стоянъ) 2 кѫщи отъ с. Гредетинъ, славятъ св. Никола. Гвозденъ изъ с. Рушевица, Алексинечко (и въ Шавацъ има Гвозденичи). Има отъ с. Върбовацъ, Зайчарско. Геокичи отъ с. Скробница, Соколъ-Банско. Отъ с. Скорица тукъ въ планината. На моитѣ думи, че тѣ не сѫ нито сърби, нито българи, а моравци, забѣлѣзватъ, че и сърбитѣ тъй ги викали.

 

 

42

 

Село Шавацъ 90 кѫщи. Първи „е побилъ колецъ” и основалъ селото кнезъ Миша съ фамилията си, сеха отъ нея има 12 кѫщи, празднуватъ св. Георги и св. Георгица, Иоксимовичи 4 кѫщи изъ Ягодинско — Бѣлица и Драгашевичи изъ Ягодинско, празднуватъ св. Арангелъ. Има отъ село Забрѣга, тукъ въ планината. Георгиевичи 5 кѫщи отъ село Бусиловацъ, славятъ св. Стефанъ. Мукявци има 5 кѫщи. Живановичи 7 кѫщи — св. Георги, Давидовичи петь кѫщи — св. Иванъ, Ивановичи 5 кѫщи — св. Никола, Добричичъ 1 кѫща — св. Никола; Петровичи 7 кѫщи — св. Иванъ. Вижда ми се, че селянитѣ не сѫ достатъчно искрени, като казватъ, че не помнятъ произхождението си. Отъ тукъ „бугари” се прѣселили въ други села.

 

Тукъ има Радованъ изъ Криви виръ съ двѣ кѫщи, слави св. Стефанъ. Савичи изъ с. Печеневци, Лѣсковечко. Прѣди години изъ Трънско сѫ дохаждали по десетина кѫщи, стоели по извѣстно врѣме и си отивали. Отъ тия трънчани сѫ останали по разни околни села по една двѣ кѫщи за винаги. Тукъ една махла се вика Батинацъ — Пърняворъ (Пърняворъ значи прѣдмѣстие, прѣградие, доселено отпослѣ). Въ Чепуре и Шавацъ се чува: волъ, соль, тука; ще седишъ ту мале (майко); жена, пладнѣ, подѣлба, само мечка не и медведь; женско име „хубавка”; бегендиса.

 

За жителитѣ отъ Горня Мутница се разправя, че отпървомъ стоели нѣколко врѣме въ замлището на с. Долно Видово, а пъкъ установено е, че Горня Мутница е отпрѣди 200 години.

 

Село Долно Видово; тука нѣколко села край Морава минаватъ за много стари и искатъ да кажатъ, че не помнятъ отъ гдѣ сѫ се доселили. Това не ми се вижда съвсѣмъ вѣроятно. Величковичи 4 кѫщи славятъ св. Димитъръ; Младеновичи 10 кѫщи славятъ св. Георги; Поповичи 10 кѫщи — св. Иванъ; Славичи 15 кѫщи — св. Никола, Миничи 10 — св. Иванъ. Направиха ми впечатление думитѣ: и така и така; баялдисало; сетнѣ името на селото.

 

Село Горне Видово. Станикичи 12 кѫщи славятъ св. Рангелъ; Ракичи (отъ собственото име Рака) — св. Иванъ; Радойковичи 6 кѫщи — св. Никола. Тукъ има една по-нова махла отъ прѣди 100 години нарича се Биволарска отъ около 30 кѫщи. Тѣ сѫ дошли отъ Лѣсковечко съ биволи; (само въ Лѣсковечко имало биволи). Освѣнъ това има десе-

 

 

43

 

тина кѫщи дошли отъ Пожаревско пакъ отдавна. Нѣкога Горне Видово е било часть отъ Долно Видово и се отдѣлило по-сетнѣ.

 

Село Секирица. Първо имало само 7 кѫщи (а пъкъ не помнятъ отъ гдѣ сѫ дошли!). Първитѣ фамилии били: Георичи, Трифоновичи, Перичи, Яковлевичи и Станко Ивановичи. Има доселенци отъ сетнѣ отъ околнитѣ села: Багърданъ, Дреноваць, Долне Видово, Мутница. Славятъ св. Димитра, св. Иванъ, св. Рангелъ, св. Никола. Има фамилии Петричи 10 кѫщи — св. Георги; Ракичи 20 кѫщи — св. Никола, Симичи три кѫщи. Буджичи 10 кѫщи — св. Иванъ. При единъ сбегъ (размирица) тукъ останала една баба бугарка, която говорила и бугарски. По околенъ пѫть разбрахъ, че въ с. Секирица има нѣколко семѣйства бугари отъ Куманово; има отъ околното село Бусиловацъ. Селото Секирица се е образувало отъ селата Кошева, Кичева и Радошева.

 

Село Дреновацъ отъ 260 кѫщи. Помнятъ нѣкога да е имало само деветь кѫщи, а пъкъ не помнятъ отъ гдѣ се доселили. Има фамилии Дели Недичи — 5 кѫщи, празднуватъ св. Тома; Режичи 5 кѫщи — св. Рангелъ; Матовичи 6 кѫщи — св. Сѣргий. Има една „ерска” изъ Митровица. Богдановичи 15 кѫщи — св. Рангелъ. Чухъ думитѣ: жена му отиде; коня уморенъ.

 

Село Крежбинацъ. Първи е дошелъ въ селото нѣкой си Недѣлко, отъ него произхождатъ Трифоновичи, 5 кѫщи, славятъ св. Рангелъ. За Кютюганската фамилия отъ 30 кѫщи дошли отъ с. Рашевица изъ отвъдъ Морава, сѫщо се разправя да сѫ дошли първи тукъ.

 

Има фамилии Муичи; Великовичи 20 кѫщи празднуватъ св. Никола. Дреноваци 4 кѫщи, празднуватъ св. Лука. Отъ с. Горне Видово имало дошли тукъ св. Николци. Чабричи три кѫщи дошли отъ Варваринъ, по произхождение отъ Косово, празднуватъ св. Трифонъ. Освѣнъ това имало отъ Пиротъ 10 кѫщи св. Николци. Гюричи изъ с. Сибина, Свърлижко. Марковичи 2 кѫщи изъ село Рибари отвъдъ Морава (българско село) празднуватъ св. Георгица.

 

Село Бусиловацъ отъ 130 кѫщи отъ които 90 славятъ св. Никола, другитѣ повечето св. Иванъ. Тука има Степановичи 16 кѫщи отъ Сеница — Новопазарско; Радовановичи 5 кѫщи славятъ св. Стефанъ. Радивоичи 20 кѫщи — св. Иванъ;

 

 

44

 

тѣзи сѫ отъ с. Блендия, Соколъ — Банско. Има 20 кѫщи св. Николци отъ с. Шербановци, Соколъ Банско („банчики”); отъ Банско сѫщо сѫ Глишичи 10 кѫщи и Витошковичи — Николичи 5 кѫщи. Има освѣнъ това Раичи 10 кѫщи св. Николци. Има Везенкови (изглежда македонска фамилия), славятъ св. Илия.

 

Направи ми впечатление, че тукъ за нѣкои думи съ побългарски характеръ казватъ: „това е по-стария езикъ”.

 

Село Голубавацъ отъ 50 — 60 кѫщи; отъ начало сѫ били само седемъ кѫщи. Първи е дошелъ нѣкой си Голубъ отъ съседното село Плана. Сетнѣ дѣдо Радойко отъ с. Скробница, Рѫтанско — Банско. Другъ дошелъ отъ с. Шуманъ на Топлица. Има фамилия Сливарци отъ с. Сливница до София (Дошелъ Живко прѣди врѣмето на Кара Георгия) Стоянъ отъ Плана; а другъ единъ дошелъ отъ близкото село Скорица.

 

Тукъ се разправя, че нѣкога краль Михаилъ български държалъ до Морава, а отвъдъ било Сърбия.

 

Село Плана се спомѣнува прѣди 200 години. Най-напрѣдъ единъ човѣкъ отъ тукъ ми каза, че прадѣдитѣ му били отъ Косово, имало други отъ Соколъ Банско. Въ с. Лешье казватъ, че тукъ имало косовци и други, дошли отъ селата изъ отвъдъ Морава. Фамилията Милетичи — петь кѫщи, били отъ Криви виръ. Други обаче, не искатъ да кажатъ отъ гдѣ сѫ. Има Иовичи 6 кѫщи и Милутиновичи 10 кѫщи, св. Иванци. Най-много сѫ св. Николци и св. Иванци. Голѫбъ, който прѣдъ 150 г. отъ тука отишелъ въ с. Голубовацъ, ще да е билъ шопъ.

 

Село Мириловацъ 170 кѫщи. Когато се заселило селото, земята била пуста. Тукъ имало вѣковна гора, четирима души не могли да обгърнатъ едно дърво. Има Трифоновичи — „ери” славятъ св. Георги, има Паичи славятъ св. Врачъ. Има косовци Дуболовичи или Германи и Радовановичи, славятъ св. Врачъ —първитѣ, а св. Никола — вторитѣ. Трифоновичи отъ с. Драмиче до Прищина сега 10 кѫщи славятъ св. Георгица. Отъ трима „бугари” вранянци сега имало 40 кѫщи; отъ единъ Станко „бугаринъ” отъ Скопие 13 — кѫщи, казватъ ги „бугари”; тукъ казватъ че на Църна рѣка, въ тимошко били „шопи”. Една баба тукъ е имало отъ с. Мирово на Църна рѣка. Въ Мириловацъ има фамилия отъ бившитѣ кнезове по происхождение отъ с. Лешье. Слѣдъ изгонването на тур-

 

 

45

 

цитѣ, Милошъ князъ на Сърбия, изгонилъ прѣдишния кнезъ Петъръ отъ Мириловацъ и назначилъ на негово мѣсто Милойко отъ фамилията Кнежевичи.

 

Село Лешье; най-напрѣдъ сѫ заселили селото косовци прѣди 200 години, когато отначало отишли въ Австрия и сетнѣ се върнали тука. Първи заселилъ селото Недѣлко, прадѣда на разказвача Божилъ, който е на 95 год. Недѣлко ималъ синове Петъръ, Маринко и Марко; тази е фамилията Арсениевичка — Перичка, отъ 5 кѫщи, отъ нея сѫ Живковичи 2 кѫщи, славятъ св. Димитръ. Сетнѣ дошли Ангичи — отъ баба Анга — която имала синове Илия, Неша, Лила, пакъ отъ Косово, които сега сѫ 25 кѫщи и славятъ св. Никола. Тѣ стоели прѣдварително въ селата Поята — Смърданъ на Морава. Недѣлковичитѣ ги извикали при тѣхъ за другарство, по-лѣсно да се пазятъ отъ разбойници, каквито имало много тогава. Швабичи 6 кѫщи сѫ дошли отъ Австрия. Каицка фамилия 8 кѫщи славятъ св. Петка и Мисичи 4 кѫщи — св. Никола, не се знае отъ кѫдѣ сѫ; тогава често сѫ се мѣстили отъ едно мѣсто на друго и възможно е да сѫ забравили отъ кѫдѣ сѫ Кнежевичи — 2 кѫщи славятъ св. Димитъръ, по произхождение първоначално отъ Косово (по-сетнѣ отъ с. Ломница, Ресавско), отъ тѣхната фамилия сѫ Милосавъ, Милойко и Люба Лешанини. Иоцичи 4 кѫщи, св. Николци, пиротчани; Мелезичй 2 кѫщи отъ Дол. Мутница. Матичи или Марчичи отъ с. Плана. Николичи — първия Никола 12 години се е билъ на Делиградъ. Ничина фамилия, една кѫща, слави св. Никола. Тукъ думи: да ги върнемо, лойзе, хеле они.

 

Село Изворъ. Тука има много стари косовски фамилии, прѣселени отъ прѣди 150 — 200 години. Илия Байрактаровичъ, войвода при Кара Георгия и неговъ противникъ заедно съ Добриняцъ и Миленко, е отъ тука родомъ, отъ една косовска фамилия. Косовцитѣ отначало, сѫ били малко, но отсетнѣ се размножили.

 

Освѣнъ косовцитѣ тукъ има доселенци отъ истокъ, иззадъ планинитѣ — отъ с. Иошаница, сѫщо отъ село Блендия, Соколъ-Банско.

 

Село Клачевица главно е отъ доселенци отъ Църна рѣка — Зайчарско. Тукъ е дошелъ най-първо и е заселилъ селото нѣкой си Еремия, вѣроятно отъ Църна рѣка. Тукъ

 

 

46

 

има и косовски семейства. Има и ероковичи-ужичани — златиборци (отъ планината Златиборъ).

 

Село Долна Мутница 250 кѫщи, отначало били само три кѫщи. Тука има фамилии: Чабричи (обаче баба Бошковица била отъ Соколъ-Банско), 20 кѫщи, славятъ св. Илия. Отъ тази фамилия има въ Варваринъ и Паляне, мѣстность Чабра има въ Шумадия, село Чаброва — на Косово поле. Ерковичи и Меджичи сѫ отъ Ужица, Златиборъ, славятъ св. Иванъ. Църнорѣчани наричали долно-мутничани „ери”, а тѣзи тѣхъ църнорѣчани.

 

Освѣнъ горнитѣ въ селото има Вучковичи, Нешковичи и Ружичи отъ Косово, славятъ св. Василий. Кръстановичи, Станковичи, Радуловичи и Секуличи сѫ сѫщо отъ Косово и славятъ св. Петка.

 

Има Кеджичи 4 кѫщи, славятъ св. Иванъ, изъ Пиротъ; Гойковичи изъ Соколъ-Баня; Нешковичи 4 кѫщи славятъ св. Василий — „бугари”. Голубовичи 7 кѫщи славятъ св. Лазаръ отъ с. Връмча до Рѫжанъ, Соколъ-Банско.

 

Ужичанитѣ сѫ дошли съ по 200—300 глави добитъкъ, значи сѫ били скотовъдци. И сега се прѣпасватъ съ ремъци, а не съ по-широки пояси. На Каменица отъ това село сѫ отишли 16 души, отъ тѣхъ 15 загинали и само единъ се върналъ. Когато Сене и Кюприя били сръбски, а Паракинско — турско, разбойници минавали отъ едната държава въ друга, и е било тѣжко за живѣние. Тогава отъ тукъ избѣгали на Ресава, въ Сърбия, отъ фамилията Кръстановичи: Бѣлота, Иоца, Георги, Цуно, Радойко Бѣлкинъ, Янко Маличъ. Стамадъ Бѣличъ; като е станало и тука сръбско, тѣ се върнали.

 

Село Горна-Мутница 180 кѫщи е заселено прѣди 200 години; когато дошли първитѣ доселенци, тукъ е било само гора, тѣ убивали мечки. Едно дърво можело да се обгърне отъ четирма души; тукъ се намиратъ слѣди отъ стари черкви, едната, отъ които, спорѣдъ намѣрената плоча съ надписъ, се наричала св. Троица. Разказвача старецъ се вика Димитъръ, баща му Станоя, дѣдо му Йовко, прадѣда му попъ Милосавъ; баща му на Милосава — Илия Ангичевичъ. основателя на фамилията Ангичевичи, сега около 50 кѫщи доселени отъ Косово; празнуватъ св. Георгица. Единъ другъ старецъ, сто годишенъ, расправя че първитѣ доселенци подъ водителството на Илия Ангичевичъ били заселени тукъ да

 

 

47

 

бранятъ границата по височинитѣ на Момчиловацъ (планина) отъ къмъ Турция. Може да се мисли, че тогава и паракинско е било подъ врѣменно австрийско владение. Илия билъ началникъ на стражата. (Да не би този Илия да се бърка съ Илия Байракторовичъ отъ Изворъ отъ врѣмето на Кара Георгия?) Други косовски фамилии дошли по-кѫсно сѫ Ракичи и Поповичи или Петровичи или още „арнаути”, сега 50 кѫщи и Шутичи сега 40 кѫщи. Родоначалника на Шутичи билъ доведенъ отъ тукашния спахия, който живѣлъ въ гр. Лѣсковецъ. Отъ фамилията Шутичи имало отвъдъ Морава въ с. Ястребово, срѣщо Кюприя и се викали Илиичи. Геокичи 15—20 кѫщи славятъ св. Никола, не се знае отъ гдѣ сѫ Горни-Мутничкия спахия е билъ най-силния. Прадѣдото на расказвача погиналъ на Каменица. Илия Байрактаровичъ е пазилъ стража на Дели-градъ.

 

Село Шалудовацъ 78 кѫщи. Това село е по-ново отъ Горна-Мутница и Буляне. Спахиитѣ на тия двѣ села отдѣлили по една часть земя за новото село Шалудовацъ; отъ Горна-Мутница били отдѣлени въ Шалудовацъ повече кѫщи, косовци да пазятъ кованлъка — тръмченика на спахията. Иовичи 6 кѫщи, Младеновичи 10 кѫщи и Меничи 4 кѫщи сѫ косовци, празднуватъ св. Никола. Гюликичи 15 кѫщи отъ Австрия празнуватъ св. Георги. Слѣпчевичи 6 кѫщи отъ с. Вирене, — св. Петка. Савичи 5 кѫщи отъ Крагуевацъ.

 

Село Буляне 249 кѫщи най-напрѣдъ било отъ 7 кѫщи. Тукъ е било гора на сѣкадѣ. Тукъ населението е най-разнообразно по происхождение: има косовци, черногорци, морачани, отъ Крагуевацъ, Църна рѣка, отъ околнитѣ села и отъ неизвѣстно происхождение. Еремия, Кеоса (загиналъ на Църна рѣка) и Туджа, трима братя сѫ най-старитѣ жители на туй село, дошли сѫ отъ Черна-Гора; отъ тѣхъ сега има 60 кѫщи, славятъ св. Сѣргий. Морачка фамилия 15 кѫщи, сѫщо минава за черногорска. Томичка фамилия 80 кѫщи е отъ Косово. Може би отъ сѫщитѣ Томичи сѫ фамилиитѣ съ сѫщото име въ Стубица и Забрѣга. Морачани черногорци има и въ Забрѣга. Изъ Крушевацъ е дошелъ Иова, празднува св. Лука. Има Видовичи и Георгичи 35 кѫщи — св. Николци; първитѣ сѫ отъ Църна рѣка, отъ сѫщитѣ има въ Поповацъ. Станичи или Суботичи 30 кѫщи отъ Църна рѣка. Има Найденъ бугарина отъ Костинъ-бродъ. Отъ с. Буси-

 

 

48

 

ловацъ 5—6 кѫщи прѣселени тука прѣди 150 год. Има фамилия Ракичи, отъ нея сѫ прѣселени и въ Поповацъ. Има фамилия Дивляновичи 20 кѫщи славятъ св. Петка; такава фамилия има и въ други села на около, напр., въ Забрѣга и Стубица. Има Еоргичи дошли изъ с. Мириловацъ.

 

Прѣди една година единъ интелигентенъ селянинъ 60 г. отъ тия села бѣше ми расправилъ, че до прѣди 50—60 години селата отъ Паракинско били българи и отсѣтнѣ се посърбили. Таково явно признание на българщината на това население сега азъ не намѣрихъ никадѣ, макаръ, че отъ изложенитѣ по-горѣ данни такова заключение, може да се извади, понѣ за по-голѣмата часть отъ тия села. Азъ можахъ да видя сѫщото лице и да го распитамъ още веднажъ за сѫщото. Той пакъ ме увѣрява, че казаното отъ него е вѣрно за всички села и за ония по на югъ отъ описанитѣ по-горѣ (въ Рѫжанско). Че тѣ дѣйствително се считали прѣди половинъ вѣкъ за българи; че и язика имъ билъ измененъ отъ тогава до сега, макаръ не твърдѣ сѫщественно. Всичко това е много правдоподобно и нѣма защо да не му се вѣрва. Ако другитѣ селяни не сѫ толкова откровенни, това може да се обясни съ исключителното положение на тази страна, съ тяжеститѣ на войната, които не располагатъ къмъ сърдечни излияния и съ страхътъ за бѫдѫщето...

 

Градъ Паракинъ е заселенъ исключително отъ доселенци изъ разни български прѣдѣли, преимущественно отъ Пиротско, Нишко, Горний-Тимокъ, Видинско и Македония.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]