Населението по долината на Велика Морава

Гаврил Занетовъ

 

6. Кюприйска околия

Дубока, Мали Поповичъ, Глоговацъ, Крушари, Субска, Вирене, Палене, Иванковацъ, Сене, Дражимировацъ, Стубица, Забрѣга, Поповацъ, Бошняне, Кюприя

 

Влашки села въ Кюприйска околия сѫ: Исаково, Влашка Бигреница, Батинацъ.

 

Село Дубока на Морава. Тукъ населението се състои отъ двѣ отдѣлни групи. Едната група съставляватъ дошлитѣ отъ Колашинъ — Новопазарско, другитѣ отъ источнитѣ страни или може би и стари мѣстни. Най-голѣма е фамилията Недѣлковичи, казватъ че прѣди около 200 години нѣкои си Недѣлко е дошелъ отъ Колашинъ, сега сѫ 40 кѫщи. Недѣлко бѣгалъ отъ турцитѣ, миналъ прѣзъ Враня, гдѣто българитѣ му спомогнали да избѣга тука. Богдановичи или Медичи 58 кѫщи иматъ слава св. Лука, изглежда да сѫ пакъ отъ западъ. Къмъ другата група принадлежатъ Савичитѣ 30 кѫщи славятъ св. Георги; Гюричи 30 кѫщи славятъ св. Никола; Петровичи 11 кѫщи славятъ св. Димитръ. Нѣкои отъ тѣзи дошли изъ отвъдъ Морава отъ с. Ланище, което минава за българско село. Отъ това село Дубока има 20 кѫщи приселени въ село Црънче прѣзъ Морава. По-горѣ споменахме че въ село Плажене има три кѫщи „бугари” прѣселени отъ това село Дубока. Излиза че тукашнитѣ жители, понѣ часть отъ тѣхъ по-рано се викали „бугари”. Отъ тукъ имало погинали хора на Каминица.

 

Мали Поповичъ 84 кѫщи, по-рано сѫ били 30 кѫщи. Тукъ поддържатъ че не знаятъ отъ гдѣ се доселили. Азъ мисля че по всички признаци тѣ трѣбва да бѫдатъ доселенци отъ источнитѣ български страни. Въ Кириковска махла 5 кѫщи празднуватъ св. Никола; въ Маринковска махла 6 кѫщи празднуватъ св. Петка; Маринковичи двѣ кѫщи празднуватъ св. Никола. Отъ Видинъ има петь кѫщи. Тукъ се говори моравско нарѣчие съ много по-вече българизми. Тукъ по-рано имало гайди; сега такива имало още въ с. Балайница, Деспотовско и по селата въ Левачъ. Другъ изслѣдвачъ може да излѣзе по щастливъ отъ мене, да испита отъ кадѣ сѫ жителитѣ на туй село.

 

 

37

 

Село Глоговацъ голѣмо село, сѫ изъ Зайчаръ, Криви виръ и Ласово на Тимокъ. Славятъ св. Георги, св. Иванъ, св. Арангелъ, св. Никола. Има нѣколко кѫщи отъ Косово.

 

Село Крушари 246 кѫщи. Тукъ жителитѣ главно сѫ отъ двѣ групи по произхождение; едни отъ западъ — чисти сърби, Келичи 10 кѫщи славятъ св. Стефанъ сѫ отъ Шумадия. Миличичи 10 кѫщи славятъ св. Мрата, вѣроятно сè отъ тамъ. Отъ втората група, отъ българскитѣ земи сѫ: Полутачка фамилия отъ с. Ласово, Зайчарско славятъ св. Петка. Маленовичи 12 кѫщи славятъ св. Рангелъ. Видоевци 90 кѫщи славятъ св. Никола. Има една фамилия, три кѫщи, отъ с. Матеевци, нишко; други отъ селата Дражимировацъ и Вирене които минаватъ за български села. Въ по ново врѣме има прѣселенци отъ Пиротъ, видинско. Има дошли изъ отвъдъ Морава отъ селата Буковча и Ланище, които минаватъ като български села. Такъвъ е напр. Живко „прави бугаринъ”.

 

Село Субска 170 кѫщи. Тукъ има прѣселенци отъ Малъкъ изворъ до с. Мирово, зайчарско, други отъ Църна рѣка и отъ Криви виръ славятъ св. Никола и св. Иванъ. Изъ Трънско 3 кѫщи дошли прѣди 20 години, отъ Вранско една кѫща; има власи отъ с. Ракитово, Църна рѣка. Отъ западъ прѣселенци нѣма. Най-много славятъ св. Никола.

 

Село Вирене е доселено главно отъ гр. Лѣсковецъ на Морава; околнитѣ села иматъ за него прѣдставление като за по-чисто българско село. Тукъ има голѣма българска махла; има и косовци. Всички говорятъ на едно общо нарѣчие, което по-съзнателнитѣ не го считатъ нито за сърбско нито за българско.

 

Селата Палене и Иванковацъ сѫ съединени. Въ с. Палене сѫ отъ Новопазарско фамилиитѣ Чабричи и Керичи по-вече отъ 20 кѫщи, славятъ св. Илия и св. Мратъ. Отначало сѫ били само три кѫщи, доселили сѫ прѣди 150—200 години отначало на блиския баиръ, въ село Милослава, гдѣто имало само 7 кѫщи, сетнѣ тука. Тукъ има фамилия Сливарци прѣселени отъ Зайчарско сѫщо други 7 кѫщи отъ с. Луково — Зайчарско. Отвъдъ Морава има Чабричи, които се считатъ косовци; не сѫ ли и тѣзи отъ тамъ?

 

Въ Иванковци фамилии: Рецичи, Мукявци, Младеновичи и Ионикевци. Рецичи може да сѫ отъ Новопазарско. Мукявци

 

 

38

 

има село на Косова До гр. Кюприя имало чисто българско село Мукава или Мучава. Ионикевци били отъ с. Гърляне Зайчарско, Младеновци славятъ св. Петка изглежда да сѫ се отъ тамъ. Палянци казватъ че Иванковци сѫ като тѣхъ: едни отъ Новопазарско, други отъ Тимошко.

 

Село Сене не е изслѣдвано, но по нѣкой признаци изглежда да е отъ западно произхождение, вѣроятно съ голѣма източна примѣсъ.

 

Село Дражимировацъ около 80 кѫщи. Най-старитѣ жители тука сѫ въ Маджицка махла Максимовичи и Павловичи 10 кѫщи славятъ св. Никола. Бащата на Максима — Илия, дошелъ отъ България. Въ Горна-махла живѣятъ Драганци, Крисяничи и Ивановичи 10 кѫщи, славятъ св. Арангелъ. Отсетнѣ се доселили българи отъ с. Шаващ близо до Паракинъ, 10 кѫщи празнуватъ св. Стефанъ. Въ Ангелийска махла 4 кѫщи празнуватъ св. Петка. Първитѣ доселенци живѣли отначало край Морава, по на югъ отъ селата: Поята, Мириловацъ и Секирица; родоначалника Илия живѣлъ въ Шавацъ. Най-послѣ ми обясниха, че всички били отъ България отъ околностъта на София. По-рано говорили бугарски цѣлото село. Единъ старецъ обяснява, че като дѣте искалъ отъ майка си „лебъ”, а тя го била да казва „леба”, явило се общо течение да се говори сръбски защото „кадѣто отидешъ се сръбски трѣбва да се говори”. Никой не е смѣялъ да говори български. Отъ това село има загинали на Каменица.

 

Село Стубица. Отъ Косово били: Путюрачки 20 кѫщи славятъ св. Иванъ; Морачки 80 кѫщи славятъ св. Рангелъ; Вуовичи 60 кѫщи славятъ св. Рангелъ. Отъ начало били седемъ кѫщи. Сѣтнѣ дошли Яблановичи 4 кѫщи отъ с. Ябланица Църнорѣчко и Миленковичи 20 кѫщи изъ България. Дошли сѫ още Вулетичи 15 кѫщи славятъ св. Петка. Има 30 кѫщи, които славятъ св. Никола. Отъ друга страна сѫ по-сетнѣшнитѣ доселници: 20 кѫщи, които празнуватъ св. Лука дошли отъ Ресава; Бѣличи 6 кѫщи, които празнуватъ св. Трифонъ; Мачисчичи отъ Мачва и Маджичи.

 

Дълго врѣме до 1833 год. Стубица е било послѣдното сръбско село (подъ Ресавеца); по на ютъ вече Забрѣга е било подъ турчина. Тука е била сърбско-турската граница.

 

 

39

 

Село Забрѣга смѣсъ отъ западни и изсточни доселенци. Западни доселенци: Морачани славятъ св. Рангелъ 20 кѫщи отъ Ужица, Бурмази св. Рангелъ 25 кѫщи отъ Студеница — Рашка; Дивляни (има ги и въ Крагуевачко) 20 кѫщи. Има други като напр. Иоцичи — св. Никола, които трѣбва да сѫ отъ истокъ. Езика тукъ прави впечатление на по-български отъ другадѣ. Отъ изтокъ трѣбва да сѫ Деяновичи славятъ св. Петка. Има Цингари (цигани) 10—15 кѫщи.

 

Село Поповацъ най-напрѣдъ заселили селото Куртичи, Косовци и Треничи не се знае отъ гдѣ. Първитѣ се били установили на сѣверъ отъ селото въ мѣстностьта Ливади, вторитѣ на югъ отъ рѣката въ мѣстностьта Маква. Сѣтнѣ рѣшили да се събератъ въ едно село. Въ една война избѣгали въ Австрия, но по-сетнѣ се върнали назадъ. Селото било изчезнало и само по начертанията на мѣстностьта могли да узнаятъ кѫдѣ е било по-рано. Куртичи сѫ 30 кѫщи и славятъ св. Димитъръ; Треничи 30 кѫщи славятъ св. Никола. Отъ сетнѣ се доселили, прѣди сто години, Гюричи отъ с. Изворъ Зайчарско и Томичи отъ Църна рѣка. Нешичи 5 кѫщи славятъ св. Димитъръ сѫ отъ Звѣзданъ Зайчарско. Има доселенци изъ Нишко славятъ славятъ св. Арангелъ. Има други 6 кѫщи св. Арангеловци и 6 св. Ивановци не знаятъ отъ гдѣ сѫ. Има Томичи отъ ближното с. Буляне, и 4 кѫщи изъ Забрѣга и Дрѣновацъ, тукъ наблизо, славятъ св. Петка. Отъ тукъ хора сѫ земали участие въ боя на Каменица. Нѣкои разправятъ, че царь Шишманъ държалъ до Морава. Неговата дъщеря била женена за Крали Марко.

 

Село Бошняне у околнитѣ села минава като българско, но тамъ не ми обясниха това добрѣ. Въ с. Давидовацъ казватъ въ Бошняни има „три сорта” хора: власи, бугари и цигани. Селото се е заселило така: нѣкой си паша Бошнякъ отъ Паракинъ тука ималъ чифликъ. Той докаралъ селяни отъ Паракинско и ги заселилъ тука. Отъ неговото име селото се вика Бошняне. Има фамилия Бърбичи три кѫщи славятъ св. Арангелъ; св. Рангелъ славятъ 30 кѫщи, св. Николци 20, св. Петка 12, св. Георги 10, св. Лука 4, св. Сава 10 кѫщи. Послѣднитѣ двѣ фамилии трѣбва да сѫ отъ западъ. Въ Бошняне има „бугарчичи”. По-рано имало повече, но слѣдъ освобождението на Нишъ се върнали обратно. Нишлии шесть кѫщи славятъ св. Петка. Има доселенци отъ ближното

 

 

40

 

село Долна Мутница. Другитѣ околни села намиратъ, че тука се употрѣбяватъ повече български думи въ езика, Има доселенци отъ Църна рѣка.

 

Градъ Кюприя до 1804 год. е билъ турски воененъ лагеръ съ извѣстно число жители албанци; имало десеть християнски кѫщи, сега има 1000. — Държавния чифликъ Добричево е билъ градска мера, която се викала Лудо-поле. Въ чертата на града е било българското село Мучава, жителитѣ му сѫ отишли въ Иванковци — Паляне, отчасть въ Субска. Тукъ има доселенци отъ Прилѣпъ, Гиляне, Прищина, Трънъ и други източни градове и отъ околнитѣ села; има 200 кѫщи отъ Банатъ, особена махла. Други отъ западна Сърбия нѣма. Двѣ трети отъ жителитѣ и сега сѫ земледѣлци. По-рано говорили други езикъ; и сега казватъ: доведи ги, а не доведи ихъ; отъ 1860 год. езика почва да се измѣнява. Има махли: Жировница, Мучава и др.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]