Населението по долината на Велика Морава

Гаврил Занетовъ

 

5. Деспотовска околия

Богава, Балайнацъ, Брѣстово, Медведе, Велики Поповичъ, Грабавица, Плажане, Милева, Буковацъ, Ломница, Паневацъ, Липовица, Сладая, Дворище, Стеневацъ, Стръмостенъ, Еловацъ, Поповникъ, Езеро, Кованица, Войникъ, Деспотовацъ, Трукевацъ, Витанци

 

Селата Богава и Балайнацъ не сѫ опходени отъ менъ. Въ с. Богава имало косовци. Въ село Балайнацъ ако се сѫди по славата която най-много се празднува — св. Никола, св. Георгица, св. Петка — ще трѣбва да се заключи,

 

 

30

 

че сѫ повече отъ источнитѣ прѣдѣли — българскитѣ земи. Тукъ има отъ с. Блендия — Свърлишко и се викатъ бугари.

 

Село Брѣстово е отъ 96 кѫщи; най-първо сѫ дошли тъй нареченитѣ „арнаути” отъ Косово, сега сѫ 15 кѫщи и славятъ св. Георги. Има фамилия Недѣлковичи отъ 40 кѫщи, които сѫщо славятъ св. Георги и св. Георгица, но отъ кѫдѣ сѫ, не можахъ да разбера. Фамилията Ресавчевичи или Додичи — 20 кѫщи се счита като клонъ отъ фамилията Кнежевичи отъ Ломница, фамилия която е дала на Сърбия министри, посланици и протопопи. Отъ тази фамилия е билъ войводата Ресавеца въ врѣмето на князъ Милоша. Тѣ се считатъ да произхождатъ отъ Косово и славятъ св. Никола. Има фамилия Маричи 20 кѫщи произхождатъ отъ с. Лопушникъ, Пожаревско, славятъ св. Арахангелъ. Лукичи 20 кѫщи произхождатъ отъ с. Суходолъ, отъ Мейданъ пекъ, дошли тука прѣди 150 год. и славятъ св. Георги. Има „бугари” отъ Княжевечко 15 кѫщи славятъ св. Никола. Власи отъ с. Николичево, Зайчарско, славятъ св. Арахангелъ. Собственитѣ имена тука сѫ Здравко, Станко, Радойко, Радивой (Дина).

 

Село Медведе. Най-стари сѫ тука Велиславлевичи 30 кѫщи, прѣселени прѣди 200 години отъ Косово, празднуватъ Кръстовъ день. Крестяничи 80 кѫщи не сѫ знае отъ гдѣ сѫ дошли слѣдъ косовцитѣ. Разправя се, че като се срѣщнали, Крестяничи се хранили съ царевиченъ хлѣбъ, а косовцитѣ съ житенъ. Тогава косовцитѣ, като разбрали че царавичния хлѣбъ е добъръ, почнали и тѣ да ѣдатъ такъвъ. Има 3 кѫщи „мияци”, има Додичи 10 кѫщи, славятъ св. Георгица; Яковлевичи 20 кѫщи сѫщо отъ Косово. Има 30 кѫщи — св. Николци. На истокъ отъ с. Медведе, гдѣто сега се правятъ германски гробища имало единъ старъ градъ, който се викалъ Качаръ градъ; имало слѣди отъ зидове съ римски тухли. Забѣлѣжително, че въ Медведе се казва мечка и за мѫжко и за женско. Тукъ ми казаха, че нѣкогашъ отъ Свиляйнецъ до манастиря Манасия (значи по цѣла Ресава) имало само 350 кѫщи, които били всички въ зависимость отъ манастира Манасия.

 

Село Велики Поповичъ съ 314 кѫщи. Най-стари тука сѫ Дебелянци, сто кѫщи дошли отъ Косово прѣди 150—200 години. Празднуватъ св. Георги (24 ноемврий); Ковачичи сто кѫщи дошли отъ Лѣсковецъ, други отъ с. Вражогърнацъ

 

 

31

 

празднуватъ св. Арангелъ. Освѣнъ това има „харвати” отъ Харватско, македонци и други разни търговци отъ българскитѣ земи.

 

Селата Грабавица и Плажане отъ първомъ сѫ били едно, но по-кѫсно се раздѣлили. Сега Грабовица има 160 кѫщи, и Плажане 260. Най-старитѣ жители въ Плажене сѫ Лукичи 70 кѫщи, славятъ св. Петра. Дошли тука отъ Новопазарско. Голѣма фамилия Лукичи има и въ Грабовица отъ сѫщий коренъ. Въ Плажане имало нѣколко кѫщи които празднуватъ св. Тома и св. Мрата, очевидно пакъ отъ западно произхождение. Въ Плажане има 70 кѫщи — св. Николци, не помнятъ произхождението си, но св. Николци има тука и такива, които се считатъ крайнци. Има Ракичи или Цицичи 12 кѫщи, които празднуватъ св. Георги. Други 10 кѫщи, които празднуватъ св. Иванъ, Има три кѫщи „бугари” отъ с. Дубока на Морава. Старитѣ имена тукъ сѫ Голубъ, Стайко, Радоико и др. Характерно е че тукашнитѣ жители, вѣроятно старинцитѣ и тия които сѫ отъ источнитѣ прѣдѣли, носятъ прозвището „шияци”. Тъй ги наричатъ златовцитѣ (отъ с. Златово), които сѫ по-насѣверъ, задъ баиря, и които се считатъ за „ери”.

 

Село Милева. Най голѣма е Бърдянската махла, половината село, споредъ едни сѫ отъ Топлица, споредъ други отъ Косово, което е споредъ насъ се едно, защото и еднитѣ и другитѣ сѫ отъ българско произхождение, празднуватъ св. Димитъръ. Лукичи 17 кѫщи праздуватъ св. Стефанъ, по потѣкло сѫ отъ с. Осеница — Косово. Има Беревики 8 кѫщи празднуватъ св. Георги. Има Пърняворска махла 14 кѫщи които празднуватъ св. Георги; въ Гюкичка махла сѫ каравласи които сѫщо празднуватъ св. Георги, сега посърбени.

 

Има Скокичи 26 кѫщи отъ Криви виръ празднуватъ св. Иванъ. Има три кѫщи отъ Морава или изъ Пиротско; двѣ кѫщи „бугари” изъ с. Леновци Зайчарско (родното село на Хайдутъ Велко). Златовцитѣ ги наричатъ „шияци”. Отъ тукъ има погинали на Каменица.

 

Село Буковацъ съ 115 кѫщи. Фамилията Гагичи отъ 1 кѫщи, слави св. Иванъ — е по произхождение отъ Колашинъ Ново-пазарско; къмъ сѫщитѣ вѣроятно трѣбва да се отнесатъ Савичи 20 кѫщи, славятъ сѫщо св. Иванъ. Другитѣ фамилии сѫ отъ източнитѣ прѣдѣли; така Михаиловичи

 

 

32

 

4 кѫщи и Иличи 20 кѫщи славятъ св. Георги и Георгица едни сѫ отъ Звѣзданъ — Зайчарско, други отъ с. Сиколе — Неготинско. Кръстичи 15 кѫщи славятъ св. Тодоръ, сѫ отъ Тимошко. Нешичи отъ с. Мирово, отъ Тимокъ. Се отъ татъкъ трѣбва да сѫ Гаичи 4 кѫщи, Раковичи 5 кѫщи, Стайковичи 6 кѫщи, Мандичи 4 кѫщи, Коруничи (отъ собствен. име Корунъ) 2 кѫщи, и Гагичи които славятъ св. Никола, св. Георги, св, Петка, св. Рангелъ. Като разпитвахъ дѣдо Величко 80 годишенъ отъ родътъ Кръстичи, той добави: „всички сме отъ тамъ — отъ Тимошко и Видинско”. Като го питахъ какъ казватъ, пладнѣ или подне, казва подне и добавя: пладнѣ — то бѣше едно врѣме, когато бѣхъ малъкъ; сѫщо и за думитѣ солъ, волъ, лойзе. Обаче и сега въ язика има много български думи. напр.: иди ги викни; искамъ, бутамъ, потегли и др.

 

Селото Ломница се е отдѣлило отъ с. Буковацъ, когато е било още на стари Буковацъ, по близо до манастиря Манасия. Тука има фамилия Кнежевичи отъ 30 кѫщи и Протичи отъ сѫщий родъ, славятъ св. Стефанъ. Нѣкогашъ сѫ дошли деветъ братя отъ Косово; седемь останали тука, а двама отишли въ с. Тручевàцъ по на югъ, се на Ресава; тази фамилия, особено Протичи е извѣстна въ Сърбия понеже е дала отъ своята срѣда протопопи, министри, посланици и др. Има фамилия Додичи, които славятъ св. Никола. Стари имена: Гвозденъ Вула, Вучко, Радойко, Милойца; има една фамилия отъ с. Мирово — Зайчарско отъ 10 кѫщи. Има една фамилия Цуричи; има 20 кѫщи славятъ св. Рангелъ; 30 кѫщи св. Георги.

 

Селото Паневацъ, по на вътрѣ въ планината, минава за „ерско”, викатъ сѫ „ери” значи сѫ отъ Новопазарско и Ужичко. Но и тука трѣбва да има доселенци отъ источнитѣ прѣдѣли. Има фамили Кристияничи, Милойковичи и др. Селото Крупая прѣзъ планината въ Жагубичко не ще да е ерско, защото тамошнитѣ викатъ отсамнитѣ села Паневацъ и Сладая —„ери”. Паневацъ се е заселило прѣди 150 години.

 

Селото Липовица 90 кѫщи, минава цѣлото за българско, но сега разбира се говори се общото нарѣчие, Нешичи 10 кѫщи прѣселени отъ с. Мирово до планината Ржтанъ; Стояновичи 5 кѫщи отъ Църна рѣка, отъ с. Златово. Увѣряватъ че и другитѣ сѫ църнорѣчани, но въ селото не съмъ

 

 

33

 

ходилъ. Това село се е заселило 30 години прѣди Паневацъ, значи прѣди 180 години.

 

Селото Сладая повечето сѫ „ери” защото така ги наричатъ другитѣ околни села между които и Крупая. Тѣ се различаватъ отъ другитѣ села и по язикъ и по обичаи и външность. Първо сѫ дошли Радичевичи; има още Новаковичи и Бърдяни. Има освѣнъ това четири кѫщи „бугари” отъ с. Сумраковацъ — Тимошко.

 

Селото Дворище, първоначално се помни да сѫ били само седемь кѫщи. Най-старата фамилия е Лайчка, 30 кѫщи, славятъ св. Никола. Не помнятъ отъ гдѣ сѫ Лайкичи имало въ с. Крупай и Милатовацъ, Жагубичко, сѫщо и въ Влашко. Дѣдо Райко 90 год. отъ фамилията Цвѣтичи или Цвѣтковичи, казва че сѫ старинци. Фамилията Митичи или Дръчичи отъ фамилията Бюлюкъ-башичи, отъ с. Войникъ (слѣдователно българи) славятъ св. Иванъ. Има четири кѫщи отъ Трънско или Пиротско, викатъ са „бугари”, дошли по кѫсно, славятъ св. Никола; има още св. Петковци 12 кѫщи, св. Архангеловци 4 и св. Георгиевци 10—12 кѫщи. Има власи отъ с. Сиколе, Неготинско. Употрѣбяватъ думитѣ: мечка, лейзе, тури, остави, бутай търгни го, похитай, работа, въ живота ми! Има имена Здравко, Живота, Живко, отъ тукъ има загинали на Каминица. Помнятъ да е имало турски спахия. До селото е имало старъ турски пѫть за Дунава, а надъ селото има „гръчка градина” тамъ имало и лозе. На близо има едно старо селище.

 

Село Стеневацъ има три махли: Кеосичка—30 кѫщи, Бугарска — 15 кѫщи и Велицка — 30 кѫщи. Най-стари сѫ Кеосичи отъ Косово — Вучитрънъ. Тѣ сѫ дошли прѣди 200 години, останали тука три кѫщи, а двѣ сѫ отишли по на вътрѣ въ планината и основали село Стръмостенъ. Други двѣ кѫщи отишли въ Срѣмъ. Славятъ св. Георги, св. Арангелъ. Лукички три кѫщи отъ Рготина, Зайчарско, славатъ св. Иванъ; Димитровичи 3 кѫщи отъ Прокупле — св. Стефанъ. Войновичи 5 кѫщи отъ с. Сумраковацъ — Църна рѣка св. Тодоръ. Въ Бугарска махла Гошичи 10 кѫщи отъ Тетово.

 

Село Стръмостенъ основано отъ Кеосичи дошли отъ Косово. Косовци сѫ половината село. Има Буклияри и власи; има четири кѫщи пиротчани дошли по-кѫсно.

 

 

34

 

Село Еловацъ първи сѫ заселили Пейкичи отъ Пекъ-Метохия „арнаутлука”. Има Лукичи празднуватъ св. Лука; Косаровичи-Милетичи, Бърдяни, Новаковичи отъ Косово празднуватъ св. Арангелъ. Буковичи славятъ св. Никола. Има шесть кѫщи „бугари”.

 

Селата Поповникъ и Езеро по прѣди сѫ били въ с. Ресавица и сетнѣ се отдѣлили въ сѫщото землище. Сега селото Ресавица е само влашко. Въ Поповникъ има фамилии: Чокичи 15 кѫщи празднуватъ св. Стефанъ, Ружичи 5 кѫщи св. Никола, Кръстичи 15 кѫщи св. Стефанъ, Еремичи 3 кѫщи св. Димитръ, Еликичи 4 кѫщи — св. Рангелъ; отъ гдѣ сѫ дошли отъ край врѣме — не помнятъ. Има Пърняворци 4 кѫщи — св. Рангелъ, по рано сѫ били пърняворъ (прѣдмѣстие) на манастири Бѣла Черква, който е тукъ на близо. Тукъ освѣнъ това има седемь кѫщи отъ Пиротско, една фамилия отъ с. Мозгово, Нишко. Има и власи, които сетнѣ сѫ дошли.

 

Селото Езеро се състои отъ 150 кѫщи. Главната махла е „бугарска махла” дошли отъ Мозгово до Нишъ или до Делиградъ, 70 кѫщи славятъ св. Никола и св. Арангелъ, вѣроятно отъ бугарската махла. Има още сърбски и влашки махли. Има 20 кѫщи отъ фамилията Кеосичи. Има други които славятъ св. Мартъ. Тукъ се чуватъ формитѣ: ручалъ, говорилъ и пр.

 

Село Кованица 74 кѫщи, сега една община съ Езеро. Първитѣ които сѫ  основали селото сѫ били отъ Косово — Копаоникъ, сега сѫ 30 кѫщи славятъ св. Иванъ. Има десетина кѫщи отъ с. с. Ласово и Върбовци на Църна рѣка — тимошко славятъ св. Георги и св. Никола. Тукъ се помни и разправя за хайдутъ Велко; седемь години водилъ борба съ турцитѣ; денемъ се криелъ и нощѣ нападалъ. По цѣлъ мѣсецъ се губилъ и сетнѣ ненадейно нападалъ турцитѣ. Земята въ с. Кованица не е твърдѣ добра: „изгори лѣти, па нѣма нища”.

 

Селата Жидиле, Бигреница и Бѣлайка сѫ влашки села.

 

Село Войникъ 150 кѫщи е едно отъ най-старитѣ села тукъ. Първитѣ доселенци сѫ били Булюкбашичи сега около 40 кѫщи, Цвѣтковичи 35 кѫщи, послѣднитѣ славятъ св. Кирика и Маринковичи 40 кѫщи, всички дошли отъ истокъ изъ задъ планинитѣ, отъ Звѣзданъ изъ Църна Рѣка и отъ

 

 

35

 

Шаръ Каменъ отъ Неготинска Крайна. Тукъ има св. Арангеловци 40 кѫщи и св. Николци 30 кѫщи. Цвѣтковичи произтичатъ отъ бугарина Цвѣтко, а Булюкбашичи отъ нѣкой си булюкбашия, който вѣроятно заповѣдвалъ въ с. Войникъ. Селото зема началото си отъ прѣди около 200 год. Прѣди около 130 години въ това село е дошла баба Смиляна отъ с. Паляне кюприйско, а тамъ била дошла отъ с. Варваринъ на Морава; отъ нея е фамилията Смиляничи. Има 5—6 кѫщи славятъ св. Тома и Микичи 10 кѫщи дошли отъ Австрия.

 

Село Деспотовацъ окол. центръ, 50—60 кѫщи, ново село образувано отъ краль Миланъ, до монастиря Манасия зиденъ отъ деспотъ Стефанъ сърбски владѣтель. Доселенцитѣ сѫ отъ Македония, Враня и отъ околнитѣ села Дражимировацъ, Богава, Медведе, Милева, Витанци и Буковацъ. Една по стара жена тука отъ Враня ми прави впечатление че употрѣбява формитѣ: дойдатъ, кажатъ, вмѣсто обикновенитѣ тука: дойду, кажу; тя се смѣе на другитѣ че говорили „шопски”. Бабата има право, защото основнитѣ черти на този езикъ (на „моравското нарѣчие”) дѣйствително сѫ шопски.

 

Село Трукевацъ 80 кѫщи. Първитѣ доселенци тука сѫ Спасичи, 17 кѫщи, славятъ св. Симеонъ. Спаса е дошелъ отъ с. Домузъ Потокъ, сега Милошево, отвъдъ Морава (което минава за българско село) а тамъ дошлѣ отъ Косово, други казватъ отъ Осеница. На Углеша, 40 год., баща му билъ Миласавъ, дѣдо му Вуксанъ, прѣдѣда му Голубъ, а прапрадѣда му Спаса. Най-голѣмата фамилия тука сѫ Кнежевичи, 40 кѫщи, славятъ св. Стефанъ; отначало сѫ били само четири кѫщи и сѫ дошли отъ село Ломница, а тамъ дошли отъ с. Ресавица, а тамъ не се знае, може би отъ Косово — Стари имена: Стефанъ, Милошъ, Вучко и др.

 

Село Витанци. Тукъ най-стара фамилия отъ 10 кѫщи сѫ Бъркичи или Оричи отъ нѣкоя си баба Сара. На стареца Васа 75 год. баща му билъ Станоя, дѣдо му Миленко, прадѣдо му Филипъ. Не знае отъ гдѣ е Филипъ; другъ отъ сѫщата фамилия ми каза че билъ отъ Прилѣпъ. Васа несъзнателно употрѣбява члена въ думитѣ душа-та, села-та, други не признаватъ да се употрѣбява членътъ въ тѣхното село. Тукъ има Дундичи отъ Домузъ Потокъ, Бобичи отъ близкото село Плажене. Петь кѫщи отъ Новопазарско —

 

 

36

 

Сеница, най-стария прѣдставитель на тази фамилия се с викалъ Ненадъ. Има 5 кѫщи Зайчарци. Тукъ има „бугарска махла” отъ нѣколко кѫщи и „гърци” сѫщо отъ 2—3 кѫщи.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]