Населението по долината на Велика Морава

Гаврил Занетовъ

 

4. Петровска околия

Пръво (Александроваць), Орѣховица, Ракинацъ, Долна Ливадица, Жабари, Кушелево (Глоговацъ), Вошановацъ, Добрине, Орѣшковица, Лопушникъ, Забърде, Панково, Велики Поповацъ, Каленово, Кнежица, Мало Лаоле, Бистрица, Златово, Везичево, Джовдинъ, Буровацъ, Табановацъ

 

Слѣдъ селото Влашки долъ, като се върви по пѫтя отъ Пожарево къмъ Жабари и Свиляйнецъ, достига се село Пръво или въ ново врѣме Александровацъ. Отъ разпита на селенитѣ се установява че по голѣмата часть отъ жителитѣ на това село, ако не и всичкитѣ, сѫ доселенци отъ Тимошка Крайна и отъ Свърлижко, т. е. Торлака.

 

Слѣдующето село е Орѣховица. Тукъ по рано е имало село Килимирово, което било растурено въ миналитѣ размирни врѣмена. Часть отъ жителитѣ на изчезналото село се прѣселили въ новото — Орѣховица. Тукъ има освѣнъ това нови доселенци отъ разни страни: отъ Косово, отъ Тимошка Крайна, отъ Свърлижко. Тукъ най-много се слави св. Георгица, на 3 ноемврий, което показва източното произхождение на жителитѣ. Именно свърлижани славятъ св. Георгица, Косовци — св. Стефанъ. Фамилията Теринджичи слави св. Никола Помни се че селото е било заселено отъ прадѣда на нѣкой си Филипъ. Има доселенци отъ с. Стругаре — Крушевачко.

 

Слѣдующето село Ракинацъ прѣдставлява сборъ отъ доселенци отъ Зеленъ-градъ, мисля да е нѣкѫдѣ въ Царибродско, отъ Трънско и отъ Тимошкитѣ села: Вражегърнци, Изворъ и отъ с. Ерешница — Кучевско къмъ Дунава, сѫщо изъ България. Селото е било заселено въ врѣмето на Кара Георгия.

 

Въ с. Долна Ливадица има „Бугарска махла” но и въ другитѣ части на селото повечето сѫ българи прѣселенци отъ югоисточнитѣ прѣдѣли. Въ това село повече сѫ доселенци отъ тимошкитѣ села: Райковецъ, Криви виръ, Гърлянъ, Изворъ, Вражегърнци, Клачевица, Слатина, сѫщо „изъ Бугария”. Има 5—6 кѫщи отъ Косово. Тукъ по прѣди носили сукмани, ручници и черни калци като въ България. Собствени имена отъ това село: Дона, Дойка, Гана, Варка, Гена, Райка, Цока, Цола, Недко, Петко, Генчо, Марта. Селото Горня Ливадица вѣроятно е отъ сѫщото произхождение.

 

Село Жабари помни се когато е имало само деветь кѫщи, на около било само гора, имало диви свини. Тука има доселенци отъ Криви виръ, Крайна, отъ селата Вражогърнци, Гърлянъ и отъ Свърлжско. Езика има много чисто български черти.

 

 

27

 

Селата Порадинъ и Витежево сѫ влашки села.

 

Село Кушелево или Глоговацъ е голѣмо село отъ 800 кѫщи. Въ горната махла празднуватъ св. Андрея може би да сѫ доселенци отъ Косово или отъ нѣкѫдѣ отъ западна Сърбия, не можахъ да разпитамъ добрѣ. Въ долна Махла били смѣсь отъ разни краища: Крайници, Тимочани, Църноричани има и власи; тукъ най-много славятъ св. Георгица, св. Никола, св. Арахангелъ.

 

Село Вошановацъ заселено прѣди 150 год. е сборъ отъ разни елементи повечето отъ българскитѣ земи. Има отъ с. Раковица, Зайчарско, отъ Соколъ-Банско и отъ Неготинско. Голѣма часть отъ тѣхъ се викатъ „бугари” и до сега, но езика е до нѣкѫдѣ измѣненъ. Тукъ има Банска махла има и власи. Баба му на разказвача още говорила български, като въ село Дубле, и носията е била като въ Дубле. Женитѣ по прѣди носели бѣлъ пешкиръ на главата пуснатъ отзадъ — ручникъ. Вече баща му говорилъ сърбски. Училището, войската и всичко е способствувало за измѣнението на езика. По рано тукъ е имало село Доброславица, отъ тамъ се прѣселили въ Вошановацъ. У Люб. Ивановичъ, — Млава [1], — се казва, че Вошановацъ се поменува въ една повеля на князь Лазара отъ XV вѣкъ. Сегашното село се основало въ първата половина на XVIII вѣкъ. Първи сѫ дошли Шановци, сега 7 кѫщи отъ с. Доброселица на Морава; сетнѣ Бранковци неизвѣстно отъ гдѣ. Сетнѣ Зеленковичи отъ Паракинъ. По кѫсно Младеновичи отъ Църна рѣка, Живадиновци, „ери”, сега 10 кѫщи, отъ Горна Махла — Крушевачко; сетнѣ краинци 18 кѫщи, банци 10 кѫщи отъ Алексин. Баня; бугари 15 кѫщи отъ Видинско, власи изъ с. Николичево, Църна рѣка, 28 кѫщи.

 

За село Добрине до Вошановацъ родина на Петра Добриняцъ, Ивановичъ не дава свѣдѣния отъ гдѣ се е доселило, което ми се вижда странно. Извѣстно е че Петъръ Добриняцъ войвода при Кара-Георгия избѣгалъ въ Русия. Неговъ братъ Стефанъ Добриняцъ съ Абдула отъ сѫщото село, българинъ доселеникъ отъ с. Матеевци до Нишъ, пакъ дигнали бунтъ противъ Милоша, съ цѣль да отцѣпятъ отъ Сърбия областьта на истокъ отъ Морава. Милошъ изселилъ

 

 

1. Иованович, Морава населя срп. земан. т. II.

 

 

28

 

цѣлото семѣйство на Добриняца въ с Стойникъ до Арангеловацъ — Шумадия, гдѣто окончателно се посърбило.

 

Село Орѣшковица; една часть отъ населението е по-старо, не се знае отъ гдѣ е. Гвозденци 16 кѫщи сѫ отъ Баточина. Отъ Църна рѣка и Крайна има 54 кѫщи; има малко отъ Сеница „ери” (16 кѫщи) а другитѣ сѫ отъ околните села. Тукъ има Гвозденска, Матичка, Миздрачка, Сатичка, и Влашка махли. Гешови и Соколови изъ България.

 

Село Лопушникъ отъ прѣди 30 год. основано отъ Косовци и Сеничани които сѫ бѣгали въ Австрия и се върнали тука. Прѣди 40 години дошли крайницитѣ, сетнѣ 20 кѫщи отъ с. Баре, тамъ сѫ българи, сетнѣ Огняновичи изъ Кучайна, жабарци отъ с. Жебаре и бугари изъ Пиротъ.

 

Село Забърде и с. Панково отначало, прѣди 150 год. сѫ били едно село отъ 5—6 кѫщи — косовци; като се раздѣлили, почнали да дохождатъ и други доселенци отъ Крайна, Хомоле, Кучево, Църна рѣка. Тука има много власи.

 

Село Велики Поповацъ (или Арнаутъ-Поповацъ на 1733 г. у Радковича [1]) 24 кѫщи) отъ Косово, сега 105 кѫщи; отъ Църна рѣка — Звѣзданъ и Вражогърнацъ 43 кѫщи, другитѣ сѫ отъ околнитѣ села; прѣди 150 год. основано отъ косовци. каквито сега сѫ болшинство. Има бугари отъ Видинско 15 кѫщи, крайнци отъ Соколъ Баня 10 кѫщи, отъ Църна рѣка 6 кѫщи, отъ Лѣсковецъ 4 кѫщи, „бугари” изъ България 3 кѫщи.

 

Село Каленово отъ прѣди 200 години. Има старинци; сетнѣ отъ с. Иошаница — отъ Хомоле и отъ Суходолъ; сетнѣ отъ Звиждъ и Ресава.

 

Село Кнежица; първитѣ дошли тука сѫ отъ Косово отъ прѣди 150 години — Коруничи и Рашковичи; сетнѣ дохождатъ Нешичи и Блажичи; Милоевичи и Раничи изъ Шумадия; сетнѣ други отъ Крайна.

 

Село Мало Лаоле отъ Косово, Млава, Хомоле, Крайна, Църна рѣка.

 

Село Бистрица отъ Косово, Морава, Крайна, Хомоле, Църна рѣка, Видинъ, Свърлигъ, Звѣзданъ, Охридъ.

 

Село Златово 100 к. изъ Сеница, отъ Ресава, Морава и отъ Костуръ 13 кѫщи.

 

 

1. Извѣщай Радковича 1733 г.

 

 

29

 

Село Везичево отъ Австрия, Сеница; отъ Дражимировацъ, Дръмна;

 

Село Джовдинъ отъ Стара Сърбия (?) 115 кѫщи, отъ Сеница 59, Крайна, България, Ябланица, Морава — 33 кѫщи.

 

Село Буровацъ, 85 кѫщи отъ Австрия и западни сърбски земи; 30 кѫщи отъ България, Крайна и др.

 

Село Табановацъ отъ 160 кѫщи половината сѫ отъ Австрия и отъ западъ; половината отъ България и Крайна (има Бугарска махла).

 

Селата: Рашинацъ, Дубочка. Лѣсковацъ, Велико Лаоле, Ждрело, Стамница, Витовница, Мелница, Рановацъ, Кладурово, Кобиле, Бусуръ, Шетне сѫ влашки.

 

Изобщо на срѣдна Млава въ 37 села има заселени споредъ Ивановича: отъ Църна рѣка 124 семейства; отъ Крайна 121; отъ Морава 47, Ресава 40, Хомоле, Звиждъ и останалата Млава 45 семейства.

 

Отъ Порѣчъ на Дунава, отъ с. Добра (се тамъ, българско село), отъ Пиротъ, Лѣсковецъ, Лебане, Тополовникъ (до Рама на Дунава), Чешлева Бара, Крушевацъ, алексиничка Баня, Пожаревско, Мейданъ Пекъ и Свърлигъ всичко 14 семейства.

 

Независимо отъ това имаме отъ Стара Сърбия, т. е., отъ българскитѣ земи на западъ отъ Българ. Морава, отъ Косово, Лабъ (Арнаутлука), 38 сем.; отъ Македония и България 17 сем. отъ Влашко 21 сем. всичко до тука 343 семейства доселенци отъ источнитѣ (български) земи. Срѣщо това имаме отъ западнитѣ чисто сърбски земи:

 

Отъ Черна Гора, Босна, — 3 сем.; отъ Ужица, Вучитрънъ, Янево, Сеница, Косаница, Рашка 10 сем. отъ Австрия 56 сем. отъ Шумадия — 23 сем. а всичко 110 семейства.

 

За нѣкой отъ горѣпоменатитѣ села използувахме съчинението на Ивановича за срѣдна Млава. Тука въ планинската область още има редъ села, за които нѣмамъ никакви извѣстия.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]