Населението по долината на Велика Морава

Гаврил Занетовъ

 

3. Свиляйнечка околия

гр. Свиляйнецъ, с. Луковица, Върланъ, Грабовацъ, Седлари, Войска, Гложане, Църквенацъ, Дубле

 

Свиляйнецъ околийски градъ съ 5—6000 души; въ околнитѣ села казватъ, че въ Свиляйнецъ говора ималъ повече български черти напримѣръ намѣсто „зовни и” казвали „зовни ги”. Други казватъ, че тамъ не се говори чисто сърбски, защото половината отъ населението било българско. Този градъ е билъ създаденъ много по-кѫсно по-вече отъ пришелци изъ българскитѣ земи. Едно подробно издирване върху произхождението на гражданитѣ и езика имъ се налага. Тукъ единъ седемдесетьгодишенъ старецъ доста богатъ чо-

 

 

23

 

вѣкъ разправя, че баща му се прѣселилъ отъ Видинъ и постоянно съжалявалъ за своитѣ „30 дюлюми лойзе”, които оставилъ. Той носилъ перчинъ и говорилъ бугарски.

 

Бусуръ, Суботица, Прощинацъ, Бобово, Ясеново, Дубница, Тропоне — половината и Дубница — половината; Гладна, Мачевацъ цѣли сѫ влашки.

 

Село Луковица тукъ главно сѫ заселници отъ Австрия отъ прѣди 200 години. Иматъ стари пѣсни за князь Лазара и Вукъ Бранковича. Може би тѣ сѫ косовцитѣ, за които нѣкои казватъ, че ги имало тука. Освѣьъ това има около 20 кѫщи, които по произхождение сѫ краинци, заселени по-кѫсно.

 

Село Върланъ сѫ около 50—60 кѫщи. Върланци и сега говорятъ български, казватъ въ околнитѣ села. Селото отъ край врѣме е било съ толкова кѫщи и никакъ не може да се увеличи. Тѣ сѫ отъ единъ край съ жителитѣ отъ с. Църни-калъ на Лепеница, въ Шумадия, както обясняватъ стари хора въ с. Църквинацъ. А въ с. Цѣрникалъ на Лепеница за всички е извѣстно, че сѫ българи отъ Власотинско.

 

Село Грабовацъ има около 300 кѫщи. Отъ това село се счита знаменития войвода Стефанъ Сингеличъ отъ врѣмето на Кара Георгия, тукъ понѣ той се е подвизавалъ; въ селото има параклисъ съзиданъ отъ него; понеже черква нѣма, този параклисъ служи и за черква. Но указа се, че  Сингеличъ не е родомъ отъ тука, а отъ съсѣдното с. Войска, на Морава. Майка му се оженила повторно въ Грабовацъ, тукъ той е порасналъ и тукъ се е прославилъ. Бѣше ми особено интересно да разбера какъвъ произходъ има това село. Старитѣ хора не ми удовлетвориха любопитството. Тукъ прѣди 80 години сѫ били само 44 кѫщи. Повечето празнуватъ св. Никола, св. Архангелъ и св. Георгица. Това показва, че селото има източно, българско, произхождение. Въ с. Луковица една жена разправя, че баба й, която била отъ Грабовацъ казвала „хвърли пушка”, което тя запомнила. На всичкитѣ ми въпроси отъ гдѣ сѫ по произхождение не ми обесняватъ нищо: всички били старинци отъ край врѣме, всички говорили сръбски отъ край врѣме! Но гатанката се разясни въ едно съсѣдно село. Селото Грабовацъ било заселено както и всички други околни села прѣди около 150—

 

 

24

 

200 години. Грабовци се доселили отъ Скопско и попрѣди говорили български. Човѣка, който ми разправи това ми заяви, че той е въ състояние да покаже въ това село всѣки родъ отъ гдѣ произтича. Отъ сѫщия източникъ узнавамъ, че с. Гложене — е отъ Гилянско; с. Войска отъ Гилянско — Скопско; с. Седларе отъ „източнитѣ страни”. Провѣрено това извѣстие за с. Седларе се оправда. По силата на това съобщение, всичкитѣ тукашни села дори до Дунава иматъ българско произхождение, което впрочемъ се потвърдява отъ толкова данни събрани отъ мене. Въ с. Грабовацъ има и повече косовски сѣмейства. Правятъ изключение отъ общия етнографически съставъ на страната половината Тропоне, Райковацъ на югъ и Гюринацъ на сѣверъ, които сѫ съ население отъ Ужичко, тъй нарѣчени „ери”; сѫщо и селото Роанда съ шумадийско население. Тия села и до сега се раличаватъ съ своя особенъ езикъ и други особености. Въ с. Радошинъ сѫ чисти „ери” — (Ужичани), въ с. Бресе чисти арнаути. Всички села сѫ заселени едноврѣменно.

 

Село Седлари 91 кѫщи, заселено прѣди 150 години отъ селата Николинци и Бучия, Княжевечко, сѫщо има доселенци отъ с. Мозгово, къмъ Нишъ и отъ съсѣдното с. Роанда. По-голѣмата часть отъ селото, 40 кѫщи празднуватъ св. Никола, 15 кѫщи — св. Петка; Мозговчани 3 кѫщи — св. Димитъръ и 20 кѫщи изъ Роанда — св. Благовѣщение и св. Симеонъ.

 

Село Войска, както се казва и по-горѣ, е прѣселено едноврѣменно съ другитѣ села прѣди 150—200 години отъ къмъ Скопие—Битолско. Слѣдователно, въ родното село на Стефанъ Сингеличъ сѫ българи по произхождение. Тукъ има женско име „хубавка” което показва че се употрѣбяватъ чисто български думи. Азъ не можахъ да посѣтя това село.

 

Село Гложане има 350 кѫщи. Помни се когато сѫ били само осемь фамилии, които били доселени отъ Гилянско — Косово. Отначало селото било по-горѣ, на баиря и се викало Плоченикъ, тамъ сега се нарича селище. Тѣзи фамилии се дигнали отъ Гилянско — Косово, прѣди 150—200 години, когато е имало едно общо прѣселение. Тукъ намѣрили жителитѣ отъ едно чисто българско село, които, съ помощьта на спахията, испждили. Тѣ прѣминали Морава и се заселили въ с. Лапово, кадѣто сѫ и сега. Първитѣ седемь

 

 

25

 

фамилии сега образуватъ 90 кѫщи. Славятъ св. Георги, св. Арахангелъ и св. Стефанъ. Освѣнъ тѣхъ, тукъ има доселенци отъ село Матеевци — Нишко, отъ село Вратарница — Зайчарско, отъ Църна рѣка, отъ Свърлигъ и отъ Прилѣпско — Македония; всички тия образуватъ повече отъ 70 кѫщи. Има около 20 кѫщи „ери” — чисти сърби, ужичани. Тѣ се отличиватъ отъ другитѣ по лицето, по типа. Сега всички говорятъ единъ езикъ. Първоначални гилянски езикъ е билъ другъ. Косовеца — гилянчанина — както ме увѣряватъ тука, значително се различава отъ чистия сърбинъ. Първия живѣе и добрѣ и злѣ; ако е злѣ, той чака по добро врѣме; но ера не прощава! Ера и черногореца сѫ еднакви! Поразително характерно опрѣдѣление на чистосръбския и моравския типове.

 

Село Църквенацъ; помни се нѣкога да сѫ били само 1 2 кѫщи. Първитѣ които заселили селото били отъ голѣмо Косово, или арнаутъ — Косово. Когато дошли тукъ намѣрили власи. Освѣнъ тѣхъ има редъ други доселени фамилии отъ български земи напр. отъ село Матеевци — Нишко, отъ село Коритари — Зайчарско, отъ с. Велики Изворъ сѫщо Зайчарско, отъ с. Бѣла рѣка — Неготинско отъ с. с. Илино, Корито, Руище, Сеселци — около Рѫтанъ (има махала Коричани). Отъ Църна рѣка и Свърлижко. Всички празднуватъ св. Никола, св. Георги, св. Архангелъ. Косовцитѣ 10 кѫщи празднуватъ св. Димитра. Тия които сѫ изъ околностьта на Рѫтанъ — се викали по прѣди „торлаци”. Дѣдо му на единъ 90 годишенъ старецъ още говорилъ по торлашки; но вече баща му говорилъ „сръбски”. Въ това село има освѣнъ това около 20 кѫщи по произхождение изъ Сеница, тѣ славятъ св. Симеонъ.

 

Село Дубле е свеобщо извѣсно като чисто българско, тамъ се говори български и сега, обаче младото поколение почнало да се посърбява. Дубляни се отличаватъ като твърдѣ трудолюбиви, сериозни чисти и богати хора. Прѣселилъ ги Кара Георги отъ с. Гол. Изворъ, Зайчарско. Войводата Ресавеца, въ врѣмето на князъ Милошъ искалъ да ги испѫди отъ тука, вѣроятно защото не се посърбявали, но Милошъ не далъ, като казалъ че той гледа да увеличи жителитѣ на Сърбия, а не да ги намали. Кара Георги силомъ билъ прѣселилъ тука както В. Изворчани така и много други села.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]