Населението по долината на Велика Морава

Гаврил Занетовъ

 

2. Пожаревска околия

гр. Пожарево, с. Драговацъ, Живица , Брежане, Батовацъ, Дубравица, Дръмно, Бърдарацъ (Бърдарци), Малуревацъ, Бабушинацъ (Бабушинци), Братинацъ, Набърде, Търняне, Солаковацъ, Баре, Касидолъ, Смолинацъ, Лучина-Поповичъ

 

Гр. Пожарево. Града се състои отъ нѣколко махали: Българска махла, Влашка махла, Бурянска махла, Горня махла, Бърдянска махла, Вароша и Циганска махла.

 

Най-голѣмата махла е Българската, тя е образувана отъ прѣселенци изъ Видинско въ врѣме на Карагеоргия или малко по рано, прѣселени тукъ въ размирни врѣмена. Слѣдъ

 

 

17

 

това по голѣмина иде Влашката махла, съставена отъ прѣселенци власи изъ Банатъ — Австрия. Горня махла е образувана прѣди 70–80 години въ врѣмето на Князъ Милоша отъ прѣселенци изъ Македония — Прилѣпъ, Гостиваръ — изъ Епиръ, Елбасанъ. Тукъ има много българи, гърци, куцовласи, но сега всички минаватъ като посърбени. Въ Бурянска махала имало много косовци, отъ тѣхъ има и въ с. Батовацъ. Милошъ е прѣселилъ въ града и много търговци — селяни отъ околнитѣ по голѣми села, като Смолинацъ, Крави долъ, Тополница и др. като имъ далъ и земи въ градското землище. Въ началото на XIX в. градъ Пожарево е билъ много малъкъ; въ него имало само турци, евреи и цигани. Като е станало тукъ сърбско, тогава почналъ да се поправя и града. Бърдянската махла е на баиря до града и повечето е населена съ българи земледѣлци. И тукъ българитѣ сѫ значително посърбени; въ Българската махла само старитѣ говорятъ български по правилно; младото поколѣние говори по сърбски, макаръ че тоя сърбски язикъ на половина е български. Може да се каже че по произхождение по-голѣмата часть отъ града е български.

 

На западъ отъ Пожарево край Морава сѫ разположени селата Драговацъ, Живица, Брежане, Батовацъ и Дубравица.

 

Въ с. Драговацъ има „торлашка махла” съ заселенци отъ Зайчарско, отъ с. Вражогърнци и освѣнъ това отъ Неготинско и отъ Видинско. Отъ 220 кѫщи около половината сѫ прѣселенци отъ български, источни земи, другитѣ минаватъ за старинци. Прѣди 50–60 години тукъ се е говорило чисто български. Новитѣ заселенци сѫ дошли прѣди около 100 години. Какъвъ е билъ язика на старинцитѣ и какъ сѫ се посърбили, както старинцитѣ тъй и новитѣ прѣселенци, не можаха да ми обяснятъ.

 

С. Живица отъ 160 кѫщи, помни се да сѫ били отначало само 15 кѫщи. Тукъ има прѣселенци отъ селата измежду Нишъ и Алексинецъ, отъ Крайна, Косово отъ Австрия и отъ нѣкои околни села. Доселенцитѣ сѫ дошли слѣдъ 1813 год.; прѣселенцитѣ отъ Нишско помнятъ да сѫ говорили малко по по-български, сега всички говорятъ на общото нарѣчие. Какъвъ е билъ язика на старинцитѣ не може да се обясни. Тукъ косовцитѣ празднуватъ св. Лазаръ, а старинцитѣ св. Никола; послѣдния свѣтия обикновено се празднува

 

 

18

 

отъ прѣселенцитѣ изъ българскитѣ земи. Тукъ има „Спасинска махла” въ която се слави св. Георгица на трети ноември, праздникъ, който се празднува главно отъ прѣселенци изъ Тимошко. Ужъ на мѣстото на това село имало въ старо врѣме друго, подъ име Маюръ, което давало на Князъ Лазара, сърбски владѣтель, 300 конника. Възможно е това да е споменъ на прѣселенцитѣ изъ Косово, и селото Маюръ да е било тамъ, на Косово.

 

Въ с. Брежане има власи, косовци и прѣселенци отъ Тимошко, всички говорятъ на общото нарѣчие, чува се и влашки.

 

Село Батовацъ 160 кѫщи, въ околнитѣ села минава за българско село изцѣло. Тукъ има заселенци изъ разни краища: косовци има 10—15 кѫщи; изъ Нишко (с. с. Враново, Дражевецъ), Тимошко (с. Изворъ, зайчарско, отъ Видинско и другадѣ). Тукъ 102 кѫщи празднуватъ св. Никола. По-рано женитѣ сѫ носили плитки и „ручники” бѣлъ пешкиръ на главата, спустнатъ отзадъ и монети, като шопкинитѣ. Има 70—80 годишни хора които говорятъ чисто български, но изобщо се говори общото нарѣчие. Старци разправятъ, че българитѣ дълго врѣме се държѣли на страни отъ сърбитѣ, не се женѣли по между си, но сетнѣ сичко е било изравнено. Нѣкои почнали да се посърбяватъ още прѣди 50—60 години. Отъ старо врѣме тукъ е имало обичай да се пѣятъ коледни пѣсни на Коледа. Единъ по-младъ човѣкъ, който прѣди 12 години билъ ученикъ въ селското училище, разправя, че учителя имъ Драгутинъ Михаиловичъ родомъ отъ сѫщото село, билъ образувалъ ученически хоръ и ги училъ да пѣятъ народни пѣсни, между които и български. Той е запомнилъ началото на двѣ такива пѣсни; едната започва:

 

Мамо мила главата ме боли

На главата фино фесче.

 

другата:

 

Играло хоро прѣдъ Видинъ

Пущи ме мамо да видимъ.

 

Село Дубравица на Дунава отъ около 400 кѫщи. Помни се нѣкога да е било само отъ 30 кѫщи. За по-голѣмата часть отъ селото не можаха да ми разяснятъ отъ кѫдѣ сѫ прѣселени. Но тукъ има много прѣселенци отъ

 

 

19

 

България напр. отъ с. Шипка, отъ крайдунавскитѣ български градове, отъ Зайчарско — с. Вражогрънци; послѣднитѣ сега носятъ прѣкоръ „бугари”. Има сѫщо много власи. Има косовци, които славятъ св. Андрѣя, има дошли отъ Австрия, които по-рано били отъ западния брѣгъ на Морава. Говори се само на моравско нарѣчие, но съ повече българизми, напр. „они се върнули тамъ”. Тукъ има много цигани; отъ млади цигани и циганки чухъ да пѣятъ пѣсни съ чисто български мотиви отъ источна България. Тукъ се помни добрѣ, че нѣкогашъ сърбско-българската граница е била на Велика Морава.

 

За селата Петка, Клоновикъ и Костолацъ нѣмамъ положителни извѣстия; изглежда, че тѣ сѫ смѣсъ отъ разни елементи. Кириковацъ мисля, че е влашко село, може би само по произхождение.

 

За селата: Дръмно, Брадарацъ, Малюревацъ, Бубушинацъ, Братинацъ, Набърде, Търняне и Салаковацъ, събрахъ слѣдующитѣ данни:

 

Селото Дръмно минава за българско село, така понѣ ми казватъ хора, които сѫ го изучили по-добрѣ. Азъ можахъ да разпитамъ само двама по-млади жители отъ това село. Тукъ имало старинци, косовци и отъ Тимошко; освѣнъ това имало заселенци отъ Австрия — власи, които сега сѫ посѫрбени. Косовцитѣ сѫ дошли прѣди около 200 години, когато отивали въ Австрия. Една часть — по-бѣднитѣ останали тукъ. Сега отъ тѣхъ има около 20 кѫщи.

 

Село Бърдарацъ по-рано се е викало Бърдарци. Единъ 80 годишенъ старецъ ми разправи, че слѣдъ „косовската битка” страната била опустѣла и останала пуста 250 години слѣдъ което почнала да се населява отъ доселенци изъ разни страни. Основната мисъль е вѣрна, тъй като дѣйствително тази страна прѣди 200 години е била опустѣла. Сетнѣ въ с. Бабушинацъ ми разправиха, че селото Бърдарацъ се състои отъ крайнци и други прѣселенци отъ български земи.

 

Село Малуревацъ сѫщо състои отъ прѣселенци отъ Крайна — Тимошко и отъ други мѣста.

 

Село Бабушинацъ или Бабушинци; имало старинци и нови прѣселенци отъ прѣди 100 години и повече. Дали и старинцитѣ не сѫ били пакъ нови доселенци не може да се каже положително. Новитѣ доселенци сѫ отъ Крайна —

 

 

20

 

Неготинско между друго отъ с. Вражегрънци. Тѣзи доселенци по-рано говорили на единъ езикъ, който повече приличалъ на български. И старинцитѣ сѫ говорили на езикъ, повече български, но съ течение на врѣмето значително се посърбили и еднитѣ и другитѣ. Тука ми казаха че доселенци сѫ главно и въ селата Молуревацъ и Бърдарацъ и при това доселницн изъ българскитѣ земи.

 

Село Братинацъ отъ 110 кѫщи; помни се нѣкога селото да е било много малко. Има „Краинска махла” съ доселенци отъ Велики изворъ — Зайчарско и други села. Има косовци празднуватъ св. Иванъ. Има до 30 кѫщи които празднуватъ св. Никола, отъ старинцитѣ, но които пакъ неще да сѫ много стари, понеже се помни селото да е било много малко.

 

Село Набърде 80 кѫщи; тукъ имало старо село, което въ размирнитѣ врѣмена прѣди около 150 години се разтурило и разпръснало. Старитѣ жители на селото празднували св. Георги, който праздникъ обикновено се празднува заедно съ св. Георгица, праздникъ особено разпространенъ въ Тимошко. По кѫсно селото, почнало да се заселва на ново дошли и отъ старитѣ жители, но повече нови. Въ врѣмето на князъ Милоша се е разглеждалъ единъ между селски споръ и се е констатирало, че с. Набърде е по старо отъ Търняне. Тукъ има 20 кѫщи които сѫ по произхождение отъ Косово. Отначало тѣ били петима братя; празднуватъ св. Никола. Има повече отъ 20 кѫщи доселенци отъ Тимошка Крайна отъ селата Вражегрънци и други; тукъ има „Крайнска махла”, въ която празднуватъ св. Иванъ, св. Арангелъ, св. Петка и св. Георгица. Първи сѫ населили селото косовци, сетнѣ дошли крайнцитѣ. Това е било прѣди 150 години. Крайнцитѣ помнятъ отначало да сѫ говорили на нарѣчие повече сходно съ българския езикъ. Единъ косовецъ, тукъ се е заселилъ отъ съсѣдното село Касидолъ отъ Бугарската махала. Характерно е, че тия косовци се викатъ бугари.

 

Село Търняне 250 кѫщи. Тукъ има „Крайнска махала” отъ заселенци изъ с. Сиколе, Неготинско и отъ Зайчарско, с. Бойница, до В. Изворъ. Има друга — влашка махала има и циганска махала. Срѣдъ селото има малка сръбска махла, вѣроятно първитѣ заселенци, но отъ гдѣ сѫ дошли, никой

 

 

21

 

не помни. Има една фамилия „Косоричи”, но отъ гдѣ е по произхождение — никой не помни.

 

Село Солаковацъ голѣмо село, има бугарска, влашка и циганска махли. Българитѣ сѫ дошли прѣди 150 години отъ селата Гърляне, Старопатица, Звѣзданъ и др. Зайчарско „изъ Бугарията”. Отначало селото е било отъ седемъ кѫщи, но постоянно прииждали нови прѣселенци. Старитѣ още помнятъ българска рѣчъ. Употрѣбяватъ се характернитѣ български думи: волъ, соль, по-добро, по-лошо; манара на мѣсто секира; обаче казватъ сега „разговарамо сърбски”. Забѣлѣжително, че тука циганитѣ сѫ добри земледѣлци, богати и напълно посърбени.

 

Сега идатъ селата Сираково, Беране, Баре, Касидолъ и Смолинацъ, по на истокъ отъ първитѣ — на границата на Пожаревската околия.

 

Азъ бѣхъ въ село Баре, гдѣто разбрахъ първо, че това село заедно съ Беране и Сираково по-рано образували едно село и че по-кѫсно се раздѣлили на три села; второ че въ селото Баре помнятъ да сѫ по произхождение отъ Македония и иматъ тѣстни роднински връзки съ Беране и Сираково; слѣдователно излиза, че и тритѣ села сѫ по произхождение отъ Македония. Независимо отъ това узнахъ че въ с. Сираково има крайнци, напр. нѣкой си Дино по произхождение отъ с. Щубикъ. Тукъ казватъ лойзе, дѣлба, пообро, по-лошо, „па се сбъркало”.

 

Село Касидолъ се е прѣселило прѣди 150 години. Тукъ има „бугарска махала” което е обикновенно явление въ Моравско. Но характерно е обстоятелството, което добрѣ се помни, че тѣзи „бугари” сѫ се прѣселили тука прѣди 150 години изъ Митровица — Косово! Едноврѣменно съ тѣхъ сѫ се прѣселили еритѣ т. е. чисти сърби отъ западна Сърбия, които сега образуватъ „Ерската махала”. Има освѣнъ това нѣколко кѫщи крайнци. Има Горня и Бѣличка махали съ около 50 кѫщи, които се считатъ старинци и славятъ св. Никола. Еритѣ славятъ св. Димитрий. Въ Горня махала има и власи. Коледни пѣсни пѣяли прѣди 70 години.

 

Село Смолинацъ е отъ 500 кѫщи. Отъ тукъ князъ Милошъ е прѣселилъ по първитѣ търговци въ Пожарево; по-рано с. Смолинацъ е било като градче и центъръ. Селото е отъ прѣди повече отъ 200 години. Най напрѣдъ дошли

 

 

22

 

седемъ кѫщи косовци отъ Вучитрънъ; отъ тѣхъ сега има по-вече отъ сто кѫщи. Има освѣнъ това около 60 кѫщи „гърци” които не сѫ друго освѣнъ българи отъ Македония. Има нѣколко кѫщи „отъ България” дошли отъ 50—60 години. Тука има двѣ „крайнски” махли дошли много отдавна отъ неготинска Крайна отъ селата Щубикъ, Бѣла рѣка и др. сѫщо и отъ Княжевечко, има „шопи” отъ Трънско. Отъ Косово имало нѣкой си Негро и фамилията се зове Нигричи. Имало други отъ мало Косово. Тукъ на близо имало с. Лавица прѣди 120 години.

 

Двойното село Лучина—Поповичъ на югъ отъ Пожарево минава като българско; тамъ и до сега се говори по-български говоръ.

 

По думитѣ на финансовий агентъ въ Пожарево Тодоръ Господиновъ има българи или сѫ български още слѣдующитѣ села въ Пожаревската околия: въ с. Црънче; въ Крави долъ българи и сърби; въ Тополница — българи отъ Трънско; въ Велико село — сърби и българи; въ Кула — българи и сърби; имало българи въ селата Батуша, Божевацъ и Шапина, сѫщо и въ селата Калище и Кленовникъ.

 

По шосето Пожарево — Жабари, селото Пругово пропуснахъ, а селата Поляна и Влашки Долъ сѫ влашки.

 

Прави впечатление че въ пожаревската околия по старитѣ имена сѫ чисто български, като напр. Дилко, Иота, Иовко, Анта, Петко, Кирко, Живанъ, Мата, Марко, Младенъ, Тодоръ, Грозданъ, Живко, Цанко, Миленко, Стоянъ, Стойко, Неша. Когато по-младитѣ поколения носятъ сръбски имена като: Милосавъ, Добросавъ и др. н.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]