Населението по долината на Велика Морава

Гаврил Занетовъ

 

13. Косово поле

гр. Прищина, Лапле, Чагловица, Грачèница, Софоли, Митичане, Златари, Долна Бреница, Преметина, Преузе, Угляре, Бресе, Куловица, Сушица, Драговецъ, Сливово, Ново село, Бадевацъ, по р. Лепенецъ: Щръбци, Върбищица, Сушикъ, Батаушъ, Чешма, Бърневци, Бобуша; гр. Призренъ
 

Понеже на Морава на всѣка крачка чуваме за косовци, дошли сѫ отъ Косово, прѣдъ мене се изпрѣчваше въпроса, какво е това Косово въ сѫщность? При това нѣмахъ врѣме да обиколя цѣло Косово, да изуча и тая страна; най-послѣ се рѣшихъ да споходя и нея, понѣ за кратко врѣме, да видя едно-двѣ села и въ него.

 

Градъ Прищина има 4500 кѫщи, отъ които 4000 мохамедански-арнаутски и само 500 християнски. Отъ тѣзи половината били цигански (християни цигани), значи на „сърбитѣ” оставатъ само 250 кѫщи. Тѣзи сърби сѫ доселенци отъ околнитѣ села; околнитѣ села сѫ почти чисто български, както ще се види по-долу. Тукъ мутавчиитѣ сѫ отъ Призренъ. Единъ наблюдатель забѣлѣзалъ, че у тѣхъ всички названия на прѣдметитѣ сѫ български. Тукъ по селата ми казватъ: „отъ Вучитрънъ на сѣверъ сѫ ерци (т. е. сърби — новопазарци); на западъ въ Дрѣница (Дрѣничка околия) — албанци арнаути. На истокъ — на Морава и въ Гилянско — викатъ ги моравци, бугари и шопи, носятъ широки пояси. На югъ, отъ Сирничъ на долу, е друго. Тамъ говорятъ:

 

 

61

 

лебà ми, Богà ми (т. е. по македонски) тáка-вáка и пр. Между Косово, Гилянско и Морава нѣма съществено различие, нито въ язика, нито въ обичаитѣ, нито въ облѣклото.

 

Село Лапле на югъ отъ Прищина, отъ 30 кѫщи (тукъ всички села сѫ малки, на чифлишки земи). Помни се кога е нѣмало селото, заселено прѣди 200 години, доселени отъ разни мѣста. Отъ Гилянско дошла една кѫща, сега отъ нея сѫ 7—8 кѫщи. Има други отъ с. Бутовецъ — Кумановско, отъ с. Ливада, Гущеревска община (тукъ наблизо, сѫ почисти моравци като въ Гилянско). Има други отъ Народимле — Сирничъ. Има фамилия Гогичи отъ една кѫща — сега сѫ 10, не се знае отъ гдѣ сѫ Еринци — 5—6 кѫщи.

 

Когато прѣди 200 години косовцитѣ се изселили въ Австрия и Морава, тукъ останали много малко старинци. Така въ селата Летина, Крушевецъ, Бобуша, Батусе сѫ останали по една кѫща, отъ тѣхъ се разплодили сетнѣ повече; при тѣхъ сѫ дошли доселенци и отъ околнитѣ прѣдѣли. Отъ западъ, отъ чисто сръбскитѣ земи тукъ нѣмало доселенци.

 

Ето нѣколко думи, чути въ това село: севте; да му бидне; не му искамъ нищо; кой знае како е било; сачъ (гиленско връшникъ); да ги терамъ (гиленско докарамъ — откарамъ); тури, съ ножъ; на пристилка се вика босча, а не кицела по сръбски, като на Велика Морава. Да не се скавгава (да не се скара). Да се напие; може да държи; ако да не стигне; куй (кой); пшеница (не жито); рѫжъ (не рожъ); нѣма ли леба; Бабушани ги вика (намѣсто ги викатъ). Има ли; да мръдну; бързо, по-бързо да дойдешъ; много; гдѣ чешъ, сто снопа; намѣсти го. Не се казва нито соль нито со, а соли, Оборъ (дворъ); не ги знашъ.

 

Село Чагловица 39 кѫщи. Отначало имало само една кѫща, дошла отъ с. Яворъ, Призренско — Подринско; отъ нея сега има 15 кѫщи; други 12 кѫщи викатъ се Терзичи, отъ гдѣ сѫ, не знаятъ.

 

Тукъ чухъ тия думи: агата се разпореди; ако му радимъ, добро да га слуша — мора да сѣди, ако не — пуди те; утепа се; и сагъ (сега) насъ ни истераше; вика; землю бадева ти дава; отъ тоя край; тѣжка (а не трудна) жена; горея (нито горео, нито горело); пропая (на мѣсто пропало); нѣма да пое; мужъ гу умрѣ; дрѣха; пристасмо; бива ли; свекърва; държи съ мене, лойзе, мечка, дѣлба,

 

 

62

 

пладнѣ, ко е дошая; гоя (голъ) и босъ; баба заманъ (отъ старо врѣме (отвудъ — одонудъ).

 

Тукъ се чува членътъ, както се видѣ и по-горѣ, може би у прѣселенитѣ изъ Кумановско и другадѣ, при всичко че прѣселенцитѣ сѫ отъ прѣди сто години.

 

Село Грачèница. Старото село подъ това име се разтурило прѣди 250 години, когато се изселили въ Австрия ; по-късно почнали да се събиратъ на ново доселенци отъ разни мѣста: отъ Призренско, Качаникъ, Куманово. Попа въ селото — 70 годишенъ, дошелъ по-късно отъ селото Добри Дубъ, тукъ на Ситница, има прѣкоръ „ бугаринъ” ; има и други съ този прѣкоръ. Цѣлото село по потѣкло сѫ отъ югоисточнитѣ — български земи. Въобще на Косово доселенцитѣ сѫ били все отъ югоистокъ, а не отъ западнитѣ чисто сръбски земи.

 

Село Софоли имало 6 кѫщи старинци. Половината село празднуватъ св. Никола, сѫ отъ Гиляне.

 

Село Митичане 12 кѫщи отъ Гилянско, отъ с. Буговецъ, празднуватъ св. Петка; други св. Никола.

 

Село Златари отъ Гилянско празднуватъ св. Петка.

 

Село Долна Бреница. Най старитѣ доселенци отъ прѣди 200 и по-вече години сѫ отъ Подримско — „първи побили колецъ”. Сетнѣ други отъ с. Мазгита (тукъ на близо). Има и отъ Качаникъ. Първитѣ дълго врѣме не се сродявали съ послѣднитѣ, сетнѣ почнали да си кумуватъ.

 

Въ селата Преметина и Преузе били старинци.

 

Въ селата Угляре и Бресе слѣдъ изселването прѣди 200 год. изостанали по нѣколко кѫщи.

 

Село Куловица отъ Гиляне.

 

Село Сушица отъ Дебърско дошли прѣди 100 години. Още думи: по-бърже, по-добро, по-лошо; дѣлба, сѣдяха, има ли ги? на горѣ, да ме утѣпа, викни ако можъ, да поработи. Сагъ, сага (сега); най на край да се свършова; япия, казували, нá горѣ.

 

Селата Драговецъ, Сливово, Ново село, Бадевацъ на истокъ отъ Ситница въ планинската часть, викали ги въ полето „бугари” „моравци”. У тѣхъ българскитѣ черти въ язика по-вече сѫ запазили, напр. викатъ: волъ, соль, когато въ полето се чува и во, со.

 

 

63

 

По на югъ по р. Лепенецъ селата Щръбци, Върбищица, Сушикъ, Батаушъ, Чешма, Бърневци, Бобуша сѫ съ по-вече български черти.

 

Край Ситница има нѣколко десетки сърбско-арнаутски села; да ли „сърбитѣ” тукъ сѫ старинци или прѣселенци и отъ гдѣ — не мога да кажа. Вѣроятно говора е сѫщия, както въ по-горнитѣ села.

 

По цѣлия Лабъ всички села сѫ само арнаутски.

 

Градъ Призренъ и Призренско. Тукъ нѣмахъ врѣме да посѣтя селата, освѣнъ едно — Любижда. Градъ Призренъ, е староврѣмски симпатиченъ градъ съ около 25,000 жители. Въ него 3/4 сѫ турци и 1/4 християни мѣстни жители говорящи по славянски. Албански язикъ почти не се чува. Мѣстното славянско нарѣчие смѣло може да се нарѣче българско-македонско. Въ него само нарѣдко ще чуете нѣкои сърбизми, които изубилствуватъ на Велика Морава. Правятъ ми впечатление нѣкои оргинални думи, които не сѫ сръбски, напр. намѣсто дошелъ, говорилъ — дошая, говория; на мѣсто голъ — гоя. Въ ближното село Любиджа, обаче се казва и дошелъ, говорилъ и пр. Въобще тукъ населението, както и и говора сѫ смѣшение на сѣверно-македонско съ южно-моравско. Други думи: сѣдѣя, вечерая, ручалъ съмъ, доша (на мѣсто дошалъ), съмъ бия, съмъ сбория, гдѣ си бия; мужъ ги умрия, сега, съгъ. Да те лажимъ не бива, че спие сега; лакардия (думи, говоръ) овдѣ. И въ градътъ и по селата казватъ се сърби, но съ неувѣреность; казватъ се „мѣстни жители”, „такива каквито сме”, говоримъ „просто, на мѣстно наречие”. „Ние сме съ тия които додатъ”. „Въ турско врѣме въ хюкюмата ни пишеха отначало бугари, сетнѣ слѣдъ 1878 год. християни а по сетнѣ сърби”.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]