Населението по долината на Велика Морава

Гаврил Занетовъ

 

12. Жагубичка околия

Хомолско: Жагубица, Изварица; планината Бугарски рѫтъ, шанцоветѣ Немачка стража/Царь Шишманови окопи, Крѣполинъ, Суходолъ, Рибаре, Милошевацъ, Вуковацъ, Иошаница

 

Село Жагубица е заселено отъ прѣди 200 години. По рано Хомолско е било пусто — както казва Мита Марияновъ — отъ пропадането на князъ Лазаръ. Прадѣдото на дѣдо Мито — послѣдния сега има 85 години — се е родилъ тука. Прапрадѣда му Илия е дошелъ отъ „равна Сеница” — Отъ Косово, (вѣроятно иска да каже отъ равна Ситница). Първитѣ доселенци се скитали нѣколко врѣме по Хомолско:

 

 

58

 

отначало се спрѣли въ мѣстностьта Соуджа, сетнѣ въ Крѣполинъ, сетнѣ въ Камидовацъ (сега с. Камиево). Отъ тукъ минали планинитѣ въ Църнорѣчко, но и тамъ не стоели, а се върнали назадъ и основали село Жалубица, близо до голѣмия изворъ, гдѣто е сега. Отначало били седемъ кѫщи косовци. Сетнѣ при тѣхъ дошалъ влаха Лупша отъ Алмашъ (Трансилвания — Австрия) съ жена си Оприца. Кумътъ на Лупша — Шишманъ се заселилъ въ ближното село Лазница, гдѣто и сега има потомство. Отъ родоначалника Илия и отъ първитѣ седемъ кѫщи косовци сега сѫ станали 150, а потомците на Лупша сега се прѣдставляватъ отъ 200 кѫщи. Еднитѣ съ другитѣ се измѣшали чрѣзъ женидби. (Тукъ има влашки и сръбски махли). Освѣнъ власи и косовци, тукъ се заселили разноврѣменно и много българи, отъ които нѣкои и сега носятъ прѣкора „бугари”, „бугарчичи” „бугарски”. Такъвъ е билъ напр. Негое Брестоне „беженара” отъ Зайчаръ, който е дошелъ още когато е държалъ тука турчина. Неговата керка Бусилка зелъ Миличъ — роднина на разказвача Мита Марияновъ. Прѣди сто и повече години дошелъ хайдутъ Стойко отъ Берковица, който е ималъ шесть сина: Пера, Никола, Сава, Иова, Лека и Павле, които имали прозвище „ бугарски”; дошелъ и нѣкой си Маринко се отъ Берковица. Дошли и други власи отъ селата Злотъ и Слатина на Църна рѣка.

 

Косовцитѣ празднуватъ св. Илия; „бугаритѣ” — между тѣхъ фамилиитѣ на Родоване, Гая, Милета и др. — св. Никола. Има да празднуватъ и Малка Богородица. Други — св. Мратъ.

 

Най-старото село въ Хомолската котловина, ужъ още отъ врѣмето на князъ Лазара, е било село Изварица. Отъ тамъ се отишли на Косовската битка само седемь конника, за това Лазаръ ги проклѣлъ. Стара Изварица е било българско село.

 

Църквата Тръшка била отъ римско врѣме; тамъ имало изображението на два лъва, на които сега главитѣ били изчукани. Въ с. Камиево имало срутена черква Домила; още прадѣда на дѣда Мито Марияновъ е намиралъ тамъ пари.

 

Хомоле граничи съ Крайна и Кюприйско (собственно Ресавско). Въ Ресавско е с. Стръмостенъ, а въ Крайна — Злотъ и Кривелъ. Къмъ Кривела планината се вика Бугарски

 

 

59

 

рѫтъ, който отива до шанцоветѣ. Шанцоветѣ сѫ отвъдъ Липа рѣка; Шанцоветѣ се викатъ още Немачка стража или Царь Шишманови окопи.

 

Голѣмия изворъ се зовѣ Врѣло, а други обикновенни извори ги казватъ извори. „Иде велика вода, па сѣкне. Воденица не може да меле брашно, слаба вода”. Пенджуръ, а не прозоръ. Отишло на гинене (или да погине). „Има трава коя се е спарила”; Стигнали сме; ти отимашъ отъ мене, зимусъ (зимъсъ) и др.

 

Село Крѣполинъ. Тукъ има косовци и власи. Косовцитѣ първи сѫ основали селото прѣди 200 години. Сетнѣ тукъ се събрали три села: Ясеновецъ, Лопушникъ и Крѣполинъ. Има и седемь фамилии „изъ Бугарии”. Косовци празднуватъ св. Стефанъ, бугаритѣ и власитѣ, св. Никола. По-рано сѫ носили фесове, сега голѣми влашки калпаци. И тукъ и въ Жагубица прѣди имало коледни пѣсни.

 

Село Суходолъ у околнитѣ села минава като българско село. Въ сѫщность тукъ имало косовци — Печане, власи отъ Банатъ и българи — Прилѣпчани. Тукъ чухъ думитѣ: пладнѣ, мечка (не медвѣдъ) да извади, не че се задържите, правите, ту борави.

 

Село Изварица. По-рано имало село стара Изварица, което се е разтурило. Въ Суходолъ знаятъ, че въ стара Изварица сѫ били бугари. Жителитѣ отъ стара Изварица основали нова Изварица. Казватъ че се накупили изъ Крайна и др. мѣста, имало и десеть кѫщи косовци. Чуватъ се думитѣ: такова, малко „сви бугари причатъ сръбски”, „не ми гази ниву”, фартуна, жега, „което е било пакъ ще бѫде” каза единъ селянинъ, т. е., като сѫ били българи, пакъ ще бѫдатъ.

 

Село Рибаре има косовци отъ „равна Сеница” споредъ други отъ „мала Сеница”. Има голяма бугарска махала.

 

Село Милошевацъ. Изобщо не помнятъ отъ гдѣ се доселили. Има нѣкои доселенци отъ Стигъ (Дунава) и отъ Ресава 10 кѫщи „беженари”. Празднуватъ св. Иванъ, св. Рангелъ, малка Богородица. Има стари имена: Мита, Миленко, Богданъ, Цойка, Стоянъ, Живко, Миле, Голубъ. Има име Ненко и фамилия Деспотовичи. Селото Милошевацъ по-рано е било по-горѣ близо до Вуковци или Воковацъ.

 

 

60

 

Село Вуковацъ отъ 150 кѫщи, помни се да е било само отъ 30 кѫщи прѣди 200 години. Тукъ има фамилии Златановци, Жикини, Крайнци отъ Неготинско. Отъ гдѣ сѫ първитѣ жители — не се помни. Има доселенци отъ Бѣла църква изъ Австрия.

 

Село Иошаница Тукъ има „Бугарска страна” и Остренска страна; Бугарската махла е по-голѣма. Заселило се е селото прѣди 200 години едноврѣменно и двѣтѣ махли. Въ Остренска страна има Коруничи които помнятъ да сѫ отъ Косово. За „Бугарска страна” сѫщо се прѣдполага да сѫ отъ Косово. Прѣди 120 години тукъ били дошли крайнци, но пакъ си отишли. Стойковичи дошли отъ Суходолъ, други отъ Топлица, трети отъ с. Дворище на Ресава — „бежанари” десетина кѫщи.

 

Стари имена: Ионица, Богица, Славко, Ранко, Стойко, Живко и др. Тукъ има пѣсни за князъ Лазара разправя се какъ с. Иошаница изпратило 70 конника на Косовската битка. Имало коледни пѣсни. Казва се: по-бърже, по-добро.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]