Населението по долината на Велика Морава

Гаврил Занетовъ

 

11. Велико-градишка околия

гр. Велико Градище, с. Кусичъ, Царево (Влашки долъ), Поповацъ, Кумани, Камиево, Срѣтнево, Гире, Любине, Раброво, Макци, Мало Градище, Киселево, Затоне, Кличевацъ 

 

Въ гр. Велико Градище подържатъ че по-голѣмата часть отъ жителитѣ сѫ стари жители, съ изключение на новитѣ прѣселенци отъ Австрия, отъ околнитѣ села и отъ Македония. Когато се говори за „стари жители” въ Велико Градишка и Голубечка околии, трѣбва да се разбиратъ — прѣселенци отъ прѣди 200 години главно отъ Косово и нѣкои други южни прѣдѣли. Въ нѣкои села помнятъ добрѣ отъ гдѣ се доселили, въ други не помнятъ или не искатъ да кажатъ. Ако е имало дѣйствително по-стари жители тука отъ никѫдѣ не прѣселени, тѣ сѫ били малко и сѫ прѣтопили въ другата новодошла маса, която отсѣтнѣ се посърбила, въ послѣднитѣ сто години.

 

Въ село Кусичъ има прѣселенци отъ тимошка, Крайна, отъ Австрия и отъ другадѣ.

 

Село Царево или Влашки долъ. Единъ старецъ ми разправя че сѫ прѣселени отъ Косово, отъ Прищинско прѣди 200 години. По сетнѣ сѫ доселили въ селото, а може би едноврѣменно, „руси” (?) „гърци” и бугари. „Гърци” трѣбва да сѫ българи отъ Македония, а руситѣ отъ гдѣ сѫ? Може да сѫ сърби или българи, които по-рано сѫ били въ Русия и се върнали пакъ тука, всички, разбира се, сѫ прѣтопени. Има още доселенци отъ прѣди 80 години отъ Крайна, тимошка. До прѣди 80 г. тукъ се пѣяли коледни пѣсни. Дѣдото знае на Дунава близо до Смедерево едни развалини които се викали „Бугарски градъ”. Той сѫщо знае сърбско-българската граница нѣкога да е била на Морава — той казва Бугаръ-Морава.

 

Тополовникъ е влашко село.

 

Село Поповацъ минава за старо село, а Кумани е заселено прѣди сто години отъ косовци и българи отъ тимошка Крайна, отъ Трънско и отъ Куманово. Прѣди сто години имало само 15 кѫщи.

 

Въ село Камиево има косовци и вѣроятно и отъ другадѣ.

 

Село Срѣтнево минава за старо село има и по нови прѣселенци отъ с. Бразда, Скопско, отъ Трънско, отъ с. Щубикъ — Крайна — неготинско.

 

Въ село Гире има македонци прилѣпчани.

 

Въ село Любине първитѣ прѣселенци били отъ Търново, вѣроятно отъ Велико Търново.

 

 

57

 

Въ село Раброво имало крайнци, въ с. Макци — косовска махала.

 

Въ село Мало Градище вѣроятно цѣлото село сѫ доселенци отъ Бѣлоградчикъ — видинско прѣди по-вече отъ сто години.

 

Село Киселево минава за старо село, само съ двѣ-три бугарски фамилии. Сигуръ сѫ доселени или отъ Косово или отъ Австрия.

 

Село Затоне има старинци, но има и „бугарска махла” „гръцка махала” и крайнци, отъ прѣди повече отъ сто години. Бугаритѣ сѫ отъ Крайна и отъ с. Душникъ, тъй нарѣчени „Душничани”.

 

Селото Кличевацъ на Дунава, родината на Миленко войвода, водитель на българската партия при Карагеоргия, ме увѣряваха че било българско и въ него се говорило на едно българско нарѣчие. Това не можахъ да констатирамъ напълно. Стари хора нѣма, а по-младитѣ не помнятъ за началото на селото. Имало крайнци; други казватъ че сѫ дошли отъ кѫдѣ с. Лаоле на срѣдна Млава. И това село ще да е било българско и посърбено като толкова много други. Въ говора като че ли сѫ забѣлѣзватъ повече българизми. Сравнителна степень се прави съ по: по бърже, по добро; други думи: ти двѣ унучета; леле майко голи боси че умремъ òтъ-гладъ; у чаира, фурунъ; е това! (казва майката за дѣтето си) цръкни! иска алалъ да еду; не пита матъ ли; да ми помри дѣца òтгладъ; едва чекамо да умрѣмо, негъ да гледамо; кюти; трѣбва да направи. Ако нѣкой додже да ме тражи, да кажешъ, отишла съмъ кодъ мое сестре. Па се скара, само да се мучи. За другитѣ села отъ тази околия нѣмамъ никакви свѣдѣния.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]