Населението по долината на Велика Морава

Гаврил Занетовъ

 

10. Гълѫбечка околия

Добра, Усие, Винци, Баричъ, Браничево, Три Броди, Крушевица, Пониква, Малешево, Бикиня, Радошевацъ, Войлово, Сладинацъ, Душманичъ, Клене, Раброво, Милевичъ, Гълѫбецъ, „Бугарски островъ” 

 

На истокъ отъ Гълѫбецъ—Голубацъ почти нѣма сърбски села — всички сѫ влашки дори до Тимошката долина. Кучевската околия цѣла е влашка съ много малко изключения. Захващаме отъ най-источнитѣ сръбски села въ Гълѫбечка околия.

 

Село Добра на Дунава е сравнително по ново, отъ прѣди сто години; това село се счита за българско, прѣселено отъ Видинско. Тамъ вѣроятно българския язикъ е по добрѣ запазенъ.

 

Въ селата Усие и Винци има много прѣселенци отъ тимошка Крайна и носятъ прозвището „бугари” има и „бугарски махли”. Въ Усие се чуватъ думитѣ „лошъ човѣкъ”, „лошо му е мало”. Обаче казва се виноградъ, а не лозе. Само въ народнитѣ пѣсни се употрѣбяватъ старитѣ думи „не ми гази лойзе”. Въ тѣзи села има по нѣколко кѫщи „ери”. Коледни пѣсни е имало до прѣди 30—40 години.

 

Въ с. Баричъ има „бугарска махла”. Тукъ се разправя, че прѣди да додатъ бугаритѣ, по старитѣ жители били по произхождение отъ единъ турчинъ. Отъ този турчинъ сега били сто кѫщи. Българитѣ били 60 кѫщи. Всички говорятъ на едно нарѣчие — моравско. Коледа е имало прѣди 60—70 години.

 

Въ село Браничево по рано Бикотинци има по-старо население и прѣселенци отъ Крайна отъ прѣди сто години и по-вече.

 

Въ с. Три Броди ме увѣряватъ че всички били отъ Косово, доселени прѣди 200 години. Но почтени старци въ Браничево ме увѣриха че въ Три Броди имало „бугарска махла” и „бугари”. Помни се когато въ селото имало само 15 кѫщи.

 

Село Крушевица отъ 105 кѫщи отъ които 40 „бугари” — крайнци отъ селата Видраре и Щубикъ, прѣселени отъ врѣмето на хайдутъ Велко, „славятъ краинска слава”. Извѣстень е отъ тукъ нѣкои си Тома, който се е сражавалъ съ хайдутъ Велко.

 

Селото Пониква макаръ и да е малко, има прѣдания отъ много старо врѣме. Разправя се за нѣкой си Пера, които е билъ съ Еремия войводата на Гълѫбецъ въ XV вѣкъ!

 

 

55

 

Сѫществува народна пѣсень, въ която се разправя, какъ отъ селата Малешево, Душманичъ и Пониква отишли съ Милошъ Обиличъ „по деветъ коняника” — конници да се биятъ на Косово. Тия три села били освободени отъ плащане данъкъ до сръбско-българската война на 1885 година. Тъй като повечето отъ селата сѫ доселени първоначално отъ Косово и нѣма исторически данни за стари села, особенно пъкъ за горѣпоменатитѣ три, не е ли по вѣроятно да се приеме че тия традиции сѫ донесени отъ Косово, кадѣто сѫ сѫществували сѫщитѣ села? с. Пониква което сега е отъ 30 кѫщи помни се да е било по-рано само отъ седемъ,

 

За жителитѣ на село Малешево се твърди че сѫ косовци и че сѫ дошли отъ Косово.

 

Селата Бикиня, Радошевацъ, Войлово, Сладинацъ, Душманичъ минаватъ за стари села и стари хода казватъ че не помнятъ отъ гдѣ сѫ доселени, обаче помни се че Сладинацъ е било нѣкога само отъ десеть кѫщи.

 

Селата Кудрежъ, Житковица, Мръчковацъ, Снеготинъ и др. сѫ влашки отъ по ново произхождение. Околнитѣ села помнятъ какъ тѣ сѫ заселили прѣди сто години.

 

Въ с. Клене главно сѫ преселенци отъ Бугаръ-Морава, отъ Неготинско и отъ с. Щубикъ; славятъ св. Никола. Притежаватъ повече чисто български думи като: волъ, соль. Характерно е, че единъ старецъ бѣше вече ми далъ тия подробности, когато додоха десетина души други старци отъ селото (които бѣхъ викалъ) и ми заявиха че селото имъ е отъ памти вѣка и че не знаятъ отъ гдѣ сѫ дошлѣ. Когато имъ казахъ че поменатия старецъ вече ми обѣсни всичко, тѣ се съгласиха, че той по-вече знае, и че каквото е казалъ, вѣрно е.

 

Въ село Раброво има крайнци.

 

Въ село Милевичъ има отъ Косово — отъ с. Янево (което е харватско село) 20 кѫщи славятъ св. Кирилъ. Има отъ с. Кривела — Неготинско 30 кѫщи, славятъ св. Никола. Въ село Шуваичъ има „гърци”, бугари и старинци.

 

Въ село Гълѫбецъ казватъ че сѫ стари жители. На Дунава има островъ, казва се отъ старо врѣме „Бугарски островъ”. На острова има могила; казватъ че нѣкога на тази могила е била границата. Сега острова е маджарски.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]