Възраждането на българската държавност след неколковековната чужда османска власт става възможно през 60-те и 70-те години на XIX в., когато започва бурната модернизация ка Япония и когато завършва обединението на Германия. Русия вече не може да продължи безконтролно експанзията си на юг, като откъсва територии от Османската империя, за да ги превръща в свои провинции. В тези условия българите са изправени пред мъчителния избор между национално обединение, но като сменят една чужда власт с друга и гарантирана независимост, но с цената на разпокъсването на българските земи. През 1870 г., след десетилетни борби, българите се сдобиват най-сетне с независима църква. В рамките на Османскатаимперия Българската екзархия не е само религиозна институция, но и форма на ограничена политическа автономия. Екзархийските граници се доуточняват с допитвания, които се провеждат през 1873-1875 г. По този начин българската автономна територия включва Мизия заедно с цяла Добруджа, Нишко и Поморавието, Софийско и по-голямата част от Македония и Тракия. Тези граници се потвърждават от шестте водещи европейски държави в края на 1876 и началото на 1877 г., но още преди това надигащият се съвременен турски национализъм затваря мирния път към националната ни независимост.
Априлското въстание е преди всичко отчаяна реакция на национална самозащита, като целта е да се предизвика намесата на великите сили начело с Русия. Санстефанскиятдоговор от 3 март 1878 г. предвижда автономно българско княжество, обхващащо едва ли не всички земи, населени с българи, но като типичен израз на панславистките блянове същият договор всъщност обрича България на безсрочна руска окупация. Категоричното противодействие на Велико-британия и Австро-Унгария срещу домогванията на Русия кьм Цариград и Протоците карат руския самодържец Александър II да отложи поглъщането на България за по-добри времена. При тази ситуация Русия няма интерес от национално обединена и жизнена държава в близост до Босфора и сама допринася най-дейно за разпокъсването на българските земи. Границите, които са очертани на Берлинския конгрес и разделят България на пет части, са дело най-вече на руската дипломация.
От този момент нататък националното обединение става основна стратегическа цел на българската външна политика. Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. и блестящата му защита срещу Сърбия не само премахва една от най-крещящите неправди на Берлинския договор, но бележи и края на застрашителното руско военно и политическо надмощие, а през 1908 г. България се прогласява за независимо царство. Войните за национално обединение от 1912 и 1918 г. не постигат целта си, но с цената на невероятно мносо жертви и усилия България все пак придобива повече територии, отколкото губи. През 1940 г., благодарение на дипломатическия талант на цар Борис III, България си възвръща по мирен начин Южна . Добруджа, и то с одобрението на всички велики сили. Разгромът на Германия и Япония във Втората световна война и съветската окупация през септември 1944 г. застрашават обаче пряко самото съществуване на България като държава и на българите като народ. Разпадането на съветската империя и обединението на Германия през 1990 г. върнаха на българите възможността за самостоятелно и пълноценно национално развитие. Сякаш в потвърждение на това днес границите на България и Република Македония взети заедно отговаря приблизително на границите на Българската екзария от 1875г.
Текст и карти Пламен С. ЦВЕТКОВ
Съдържание:
[
Начало]