Тракийският свят (есета)
Никола Инджов

 

2. БЕЖАНЦИТЕ – НЕПРЕХОДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ОБЕЗБЪЛГАРЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ
 
 
В своя знаменит речник на българския език Найден Геров дава следното обяснение на понятието “беженецъ” -

 


 

В резултат на насилствените гонения само след Руско-турската война от 1877- 1878 г., Балканските войни от 1912-1913 г. и Първата световна война от 1914-1918 г. повече от 1000000 българи са прокудени от родните си места. Ето една статистика:
 
600 000 – от Македония и Егейска Македония
400 000 – от Беломорска и Одринска Тракия
100 000 – Добруджа, Влашко и Бесарабия
50 000 - от Моравия и Западните покрайнини
20 000 - от Банат
 
От българското землище бяха отнети общо 127752 квадратни километра както следва:
 
От Добруджа – 23262 кв. км.
От Тракия – 22376 кв. км.
От Моравия със Западните покрайнини – 21594 кв. км.
От Македония – 60000 кв. км.
 
И така България остана с половината от вековната си територия – 103146 кв. км. Възвръщането на Южна Добруджа през 1939 година увеличи държавната територия с 8000 кв. км. Това е, с което разполагаме днес.
 
Но утре?
 
Утрешните загуби трябва да се прогнозират в съответствие е вчерашните, защото става дума за единен процес, който продължава трето столетие. Този процес би могъл да се нарича с единствено подходящото за него название и в науката, и в политиката, и в цялото обществено пространство, а именно обезбългаряване на България и на Балканския полуостров. Това е зла, горчива, страшна историческа истина. От Освобождението на България до днес е в ход някакво дирижирано от великите сили обезбългаряване. Самото Освобождение от турско робство изглежда като последен опит да бъде съхранена със сила българската народност. Може би заради това интуитивно народът ни възприема руснака като “Дядо Иван”, спасител и избавител – и може би по същата причина апологетите на обезбългаряването отричат освободителния характер на същата тази война...
 
Вчерашните загуби са предимно териториални, утрешните се очертават като загуби човешки. Вчера ни бе отнета земя, днес и утре ни се отнема народ.
 
Какво всъщност ни бе отнето?
 
Отнета ни бе Средиземноморска България в лицето на Беломорска Тракия и Егейска Македония, двата големи острова Тасос и Самотраки. Това бе територията, на която се осъществяваха контактите ни със средиземноморския свят, открит за нас с просторни морски пътища. Векове наред в посока Египет и други страни от Близкия Изток се развива традиционната българска търговия (абаджийство, килимарство, медникарство), и се осъществяват богомолски пътувания до Божи гроб. В обратна посока това е Пътят на коприната, на кафето, на част от световната манифактура.
 
Отнета ни бе Вардарска Македония, която винаги е била база за разрастване на българската народност, опора на българското православие в близост с Атонските манастири, а чрез Охридската книжовна школа - средище на българската духовност.
 
Отнет ни бе класическия Онгъл, през който конниците на Хан Аспарух преминаха, за да установят една от най-старите държави в Европа. Онгълът - достъп до делтата на Дунав и територия на почти пряк контакт с братските славянски народи на Украйна и Русия.
 
Отнета ни бе непосредствената близост с Града на градовете – Цариград, в който има неизчезващи следи от българската народност и история.
 
Как бе извършено всичко това?
 
Безмилостните към България международни договори (Берлински, Букурещки, Лондонски, Ньойски, Ангорски) бяха предшествани от очевидни насилия над българите навсякъде на полуострова. Турците власти организираха през есента на 1913 няколко геноцида в Одринска Тракия, в Беломорска Тракия, при днешния град Маджарово, в Малгарско и |Кешанско. Гръцката администрация през 1920-1922 година интернира с кораби към островите в Егейско море чак до Крит, както и до Волоска, Фарсалска и Леринска околии почти цялото население на десетки български беломорски села.
 
И Турция като държава, и Гърция като държава обезбългаряваха и продължават за обезбългаряват Тракия. Не остана селище с българско име, а на официалните географски карти на нашите съседки Пловдив например е отбелязан като Филипополис или Филибе...Понякога наивно наричаме такива действия асимилация.
 
Към известните международните договори от миналото трябва да прибавим и не съвсем известните ни споразумения в Ялта и Малта. Да не би утрешните загуби на България да са планирани там?
 
Утрешните загуби означават според някои проучвания загуба на народ. Остана като илюзия очакването осеммилионният българин да се роди в края на ХХ век. Напротив, българското население става все по-малобройно, а в чисто антропологически смисъл българският тип човек едва-едва представлява две трети от населението на страната.
 
Обезбългаряването на България е всъщност обезбългаряване на Балканския полуостров. Никой друг народ тук не намалява своя естествен прираст, само ние от ден на ден се топим заради крайно голямата емиграция на млади хора и заради увеличената по социални причини смъртност при застаряването на останалите. Народ на доизживяване – така изглежда българският народ днес.
 
За нас деветнадесети век завърши като век на бежанци, двадесети век започна и завърши като век на бежанци, двадесет и първият дойде обременен от бежански стълкновения покрай нашата земя и силен бежански отлив на българска кръв. Размириците, които предизвикват бежанството, не са само политически и не са само следствие на войни. Бежанец може да станеш и когато загубиш надежда и вяра в Отечеството. Например ако сменят Кирилометодиевата азбука с латиница. Ако преградят пътя към образованието с недостъпни такси. Ако зачертаят от историческото ти наследство имената на великите борци за социална справедливост. Ако те изоставят без защита на уличния произвол, на повседневната и повсеместната престъпност. Ако в края на краищата ти натрапват непрекъснато хора от чужбина за управлението на страната – от германоидните князе и царе на третото българско царство до космополитния цар на днешната република...
 

[Previous] [Next]

[Back to Index]